РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

         

124

 

   гр. Пловдив, 17 януари през 2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –гр.ПЛОВДИВ, І отд, ХІV състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и единадесетата година в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2919 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК във връзка с чл.24 б от ЗАДС.

Образувано е по жалба на „Кастамону Блългария“ АД със седалище и адрес на управление:  *  чрез прокуриста на дружеството Ч. П., представляван в производството от пълномощника адв.Г. А., против решение № 942/13.07.2012 г. на Началника на Митница Пловдив, потвърдено с Решение № 442/20.08.2012 г. на Директора на Агенция „Митници“.

Твърди се неправилност на оспорения ИАА като постановен в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на административно-производствените правила, както и при несъответствие с целта на закона. Конкретният изложен довод е, че, противно на приетото от митническата администрация при постановяването на процесния отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, дружеството-жалбоподател използва природния газ само и единствено за производствена дейност – част от технологичния процес на производство на продуктите, в които е специализирано дружеството, а именно производството на плочи от дървесни частици. По изложените подробно в жалбата аргументи се иска оспореното решение да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за издаване на исканото удостоверение за освободен от акциз краен потребител на „Кастамону България“ АД. Претендират се направените разноски по делото.

Ответникът по делото – Началникът на Митница Пловдив, съответно Директор на Агенция Митници не вземат становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните  по делото доказателства /административната преписка и приетата съдебна експертиза/  и наведените от страните доводи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок  и от лице, имащо право на жалба, след проведено обжалване по административен ред, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на процесното оспорване е решение № 947/13.07.2012 г. на Началника на Митница Пловдив, с което е отказано издаването на удостоверение за свободен от акциз краен потребител на „Кастамону България“ АД.

Административното производство е започнало по искане на управителя на дружеството-жалбоподател за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, депозирано по реда на чл.14 от ППЗАДС, придружено с изискуемите се документи съгласно приложение №3 от Правилника. Установено е, че търговското наименование и код по КН на енергийния продукт, който ще се ползва в производствения процес, е природен газ с код по КН 27112100 /метан/ с доставчик „Сити Газ България“ ЕАД. Дружеството иска освобождаване от облагане с акциз на количествата природен газ, който ще се използва за производството на потлинна енергия, необходима за нормалното протичане на производствения процес. Предмет на дейност на дружеството е производство на плочи от дървени частици.

В изпълнение на разпоредбите на чл.15, ал.1 от ППЗАДС митническите органи са извършили проверка в производствената база на предприятието на „Кастамону България“ АД по отношение спазването на изискванията за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Резултатите от проверката за което са отразени в Протокол № 1162 от 05.07.2012 г. Според констатациите на митническите служители дружеството ползва природен газ /газообразно състояние с код по КН 27112100/, доставян от газоразпределителното дружество „Ситигаз България“ЕАД по газопровод, като по вътрешен газопровод природният газ се подава към две горивни камери за изгаряне на метата, снабдени с горелки. В процеса на изгаряне на метана генерираните димни газове, загрети до температура около 1000 градуса по Целзий, постъпват в смесителната камера, където се смесват с атмосферен въздух и дървесни частици. Същите се явяват като преносна среда /топлиноносител/ на топлина към смесителна камера, където се смесват с дървени частиции атмосферен въздух /с цел понижаване на температурата/. Така получената смес се подава към барабанна сушилня, в която се осъществява процеса на сушене на дървесните частици. Изсушените дървесни частици се сортират в силози по фракции, а праха и димните газове се отделят посредством устройства, наречени „сух циклон“.

В хода на проверката от страна на дружеството е представено описание на технологичния процес.

От събраните доказателства административният орган, за да обоснове отказа си за издаване на удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител, е приел, че в случая изгарянето на природния газ е свързано с отделянето на топлина, която се изпълзва чрез преносна среда  /нагорещени димни газове/ в основната й функция, служи за подгряване на големи обеми въздух, които впоследствие участват н технологичния процес на дружеството, поради което е налице нормата на чл.4, т.37 от ЗАДС. Направен е извод, че произведената топлинна енергия не попада в приложното поле на чл.24, ал.2 от ЗАДС, съгласно който енергийните продукти се освобождават от облагане с

акциз при условие, че същите се използвани за целите, изброени в ал.2 на същия член, вкл. различни от моторно гориво или гориво за отопление.

В настоящото съдебно производство се изслуша съдебно- физико-химична експертиза с в.л. Ц.С., която съдът кредитира като обоснована и обективна, неоспорена от страните по делото. Вещото лице е установила, че природният газ се получава по газопровод с налягане 10 atm, като по вътрешен газопровод се подава в горивните камери, снабдени с горелките за изгаряне. При изгарянето на метана в производствените инсталации на дружеството се отделят въглероден диоксид, вода и топлина. Установява също, че сушенето се извършва директно от топлоносителя димни газове. Количествто димни загове, което представлява смес от въглероден диоксид и нагорещени водни пари е около 65-70%, а количеството атмосферен въздух, служещ за понижаване температурата на димните газове е около 30-35%. Вещото лице е взело предвид, че процеса на сушене по своята същност представлява масообмен, включващ пренасяне на веществата, при което димните газове, явяващи се сушител, в конкретното производство имат транспортна функция, свързана с процеса на сушене на дървесни частици. При посещението си на място в производствения цех и от представеното описание на технологичния процес, вещото лице не е установила наличие на топлопреносна система /топлопроводи/ на територията на производствената база, а остатъчните димни газове, които се явяват носители на топлинната енергия, след процеса на сушене, биват изпускани в атмосферта. Направен е извод, че отделената под формата на топлинна енергия, образувана следствие процеса на горене на природен газ, не се използва за отопение. Нещо повече, вещото лице е установила още, че топлината, образувана следствие изгарянето на природния газ, се използва в процеса на сушене на дървесните частици, тъй като отстраняването на влагата /водата/ от дървесния материал е свързано с преминаването на водата в газообразно състояние /водни пари/, а самият процес на преминаване на водата от едно газообразно състояние в друго /в случая от течно в газообразно/ е фазов преход от първи род, и е свързано с поглъщането на енергия под формата на топлина. В заключение е посочено, че производственият процес по изгаряне на природен газ и използването на отделената топлина в процеса на сушене е непрекъснат, т.е. извършва се целогодишно.

При така  установеното, се налага извода, че в процесния случай е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз на енергиен продукт, използван за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, поради което на жалбоподателя неправилно е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. По безспорен начин по делото  се установи, че в конкретния случай природния газ се използва единствено и само в технологичния процес за производството на плочи от дървесни частици. Природният газ се използва само в този производствен процес и в предприятието няма изградена система за улавяне на излишната топлинна енергия и нейното отвеждане към други консуматори.

 В чл. 24, ал. 2 ЗАДС са посочени целите за освобождаване  от акциз, като в т. 4 е посочена цел "използване за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление". В чл. 4, т. 37 ЗАДС е дадено легално определение на понятието "енергиен продукт за отопление" - енергиен продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. Предвид заключението на вещото лице, се налага извода, че дружеството използва енергийния продукт единствено за производствените процеси, което е специфично потребление, различно от гориво за отопление. В този смисъл съдът намира, че административния орган неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС, тъй като в случая е установено, че макар и при ползването на енергийният продукт да участва в процес, свързан с отделянето на топлина, то същата обаче не се използва за битови и стопански нужди.

Със заключението на вещото лице несъмнено е доказано, че горивото е ползвано като енергиен източник в производствения процес при добива на плочи от дървесни частици, а не за отопление. От това, че при изгарянето на горивото се отделя топлина, не следва непременно, че то се ползва за отопление. Неоснователно е посочването в мотивите на решението  на чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС. Тази разпоредба следва да се тълкува в съответствие с чл. 24, ал. 2 и чл. 4, т. 37 от ЗАДС, които възприемат като определящ критерий целите, за които се използва енергийният продукт. За да се приеме, че даден вид гориво е енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, е необходимо отделяната топлина при използването му да се употребява в основната й функция. В конкретния случай от доказателствата по делото безспорно е установено, че целта, с която е използван процесният енергийният продукт, е производството на плочи от дървесни частици, а не отопление. Предвид посоченото, единственият възможен извод е, че  неправилно административният орган е отказал издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на жалбоподателя.

         При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените и своевременно претендирани от него разноски, които се констатираха да са в размер на 900 лева /50 лева ДТ, 250 лева депозит за ВЛ, 600 лева адвокатски хонорар/.

Съдът е определил допълнителен депозит за изготвената експертиза в размер на 275 лв., като е задължил жалбоподателя да внесе сочената сума в седемдневен срок от съобщението. Към настоящия момент сумата не е внесена от жалбоподателя, а предвид изхода от спора съдът намира, че това задължение следва да се вмени в тежест на административния орган.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 942/13.07.2012 г. на Началника на Митница Пловдив, потвърдено с Решение № 442/20.08.2012 г. на Директора на Агенция „Митници“.

ВРЪЩА делото като административна преписка за произнасяне на Началника Митница Пловдив съобразно дадените задължителни указания в мотивната част на това решение.

ОСЪЖДА Митница Пловдив да заплати на „Кастамону Блългария“ АД , с БУЛСТАТ** , със седалище и адрес на управление: **** , чрез прокуриста на дружеството Ч. П.направените по делото разноски в размер на 900 лева /деветстотин/ лева.

ОСЪЖДА Митница Пловдив да заплати на Административен съд – Пловдив сумата от 275 лв., представляващи допълнителен депозит за вещо лице по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.

 

                                              

                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: