Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 148

 

град Пловдив, 18.01.2013 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и дванадесета година,  в състав:                      

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

                              ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                             ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                       

при секретаря С.С. и участието на прокурора Дилян Пинчев, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно НАХД № 2942 по описа за 2012 година  и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на глава XII от АПК.

Делото е образувано по касационната жалба на ТД на НАП - ПЛОВДИВ, срещу Решение № 2035 от 27.07.2012 година, постановено по НАХД № 4047 от 2012 година по описа на Районен съд – Пловдив, Х наказателен състав, с което решение е отменено НП № 57548-S009780 от 21.11.2011 г. на Директор на Дирекция “Контрол” в ТД на НАП – Пловдив, с което на Л.Р.Н., на основание чл. 180, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС за нарушение по чл. 180 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 86 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание – глоба в размер на 1040 лева.

В жалбата, подадена чрез пълномощника юрисконсулт М., се сочи, че решението е постановено в противоречие на закона при неправилно тълкуване и прилагане на закона, което е касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК вр. с чл. 63 от ЗАНН. Според касатора нарушението е установено на 06.06.2011 г., а не на 14.03.2011 г., както е приел районния съд, поради което счита, че актът за установяване на административното нарушение е издаден в тримесечния срок. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

В съдебното заседание – касаторът не се представлява.

Ответникът – Л.Р.Н., не се представлява в съдебно заседание и не взима становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив, намира жалбата за основателна и предлага на съда да отмени решението на първоинстанционния съд.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Пред районния съд била установена следната фактическа обстановка:

Наказателното постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение с № S009780 от 13.06.2011 г., в който е посочено, че е налице установено нарушение по  чл.180, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

 С наказателното постановление се твърди, че като задължено по ЗДДС лице, Н. не е начислил ДДС в размер на 1040 лева по облагаеми доставки на стойност 6240 лева, извършени  през данъчен период 01.06.2009 г. – 30.06.2009 г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация, въпреки че е било длъжно.  Отразено е, че при извършена проверка, удостоверена с протокол от 14.03.2011 г.  било установено на базата на представени документи от лицето, че за периода от 01.04.2008 г. до 31.03.2009 г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот в размер на 77 560 лв. по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС от упражнявана от него независима икономическа дейност по  предоставяне и поддръжка на компютърен софтуер. Описано е, че лицето е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 14.04.2009 г. включително, както и че за нарушението по чл. 96 от ЗДДС му е бил издаден акт и последвало наказателно постановление, което е влязло в сила. Посочено е още, че за данъчен период 01.06.2009 г. до 30.06.2009 г. лицето е извършило облагаеми доставки на обща стойност 6240 лева от предоставяне на услуги по поддържане на програмни продукти, въз основа на сключени договори, подробно описани в приложение към протокола от проверката.

Сочи се, че плащанията са получени по банков път, както и в брой и са отразени на ФУ, което се намира в офис на лицето в гр. Пловдив, което било видно от представени месечни и обобщени отчети от фискалната памет. Отразено е в наказателното постановление, че съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, при доставки с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, всеки период или етап, за който е уговорено плащането, се смята за отделна доставка и данъчно събитие за нея възниква на датата, на която плащането е било дължимо. Отразено е, че на датата на възникване на данъчното събитие данъкът е станал изискуем и ако лицето е било регистрирано по ЗДДС е следвало да начисли  ДДС за облагаемите доставки, извършени от него, като издаде фактури, в които да посочи данъка на отделен ред, не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставките, описани в протокол от 06.06.2011 г., да включи размера на данъка в справката - декларация за съответния данъчен период и да посочи документите в дневника за продажби, като справката –декларация и дневника за продажби да подаде в ТД на НАП в срок до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, тоест до 14.07.2009 г., включително. Сочи се още, че на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е дължим за данъчния период, в който данъкът е станали изискуем, когато не е издаден данъчен документ за доставката. Отразено е, че на основание чл.67, ал.2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи  отделно, приема се, че той е включен в договорената цена, като ДДС е определен по реда на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС. Сочи се също и че нарушението е установено на 14.03.2011 г. при извършена проверка, документирана с протокол от тази дата, а размерът на данъка е определен с протокол от 06.06.2011 г.

С Резолюция № 162691100005911 от 28.02.2011г., било възложено на Е.П., инспектор по приходите в ТД на НАП, да извърши проверка относно наличие на основания за регистрация по ЗДДС по отношение на Л.Р.Н., в това число и като едноличен търговец с фирма ЕТ „Икософт-Л.Н.” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** За извършената проверка се изготвил протокол № 1600010002 от 14.03.2011 г.

  Съгласно отразеното в протокола, за периода от 01.04.2008 г. до 31.03.2009 г. Л.Р.Н. е реализирал облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер на 77560,00 лева, формиран от упражняваната от него независима икономическа дейност по предоставяне и поддръжка на компютърен  софтуер, поради което и на основание  чл.96, ал.1 от ЗДДС е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнал облагаем оборот в размер над 50 000 лева, за 12 последователни месеца преди текущия, а именно в срок до 14.04.2009 г. включително.

             Отмененото Наказателно постановление е било издадено против Л.Р.Н.,  за това, че не е начислил ДДС в размер на 1040лева  по облагаеми доставки  на обща стойност 6240 лева, извършени през данъчен период от 01.06.2009г. до 30.06.2009г.

Видно от приложения по делото АУАН № S009780 от 13.06.2011г., същият е съставен против Л.Р.Н. за посоченото нарушение.

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че то е издадено от компетентен орган, но е издадено в нарушение на административно-производствените правила, защото на 08.03.2011 г. от жалбоподателя са представени исканите документи и писмени обяснения и от този ден започва да тече тримесечният срок за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. От тази дата органът, овластен да състави акта, е разполагал с всички документи, във връзка с които е констатирал нарушение по чл.180, ал.2 във връзка с ал.1, във връзка с чл.86, ал.1 и 2 ЗДДС и въз основа на които е могъл да узнае кой е нарушителят.

Датата на съставяне на протокола за проверката на представените документи – 14.03.2011 г., според районния съд е ирелевантна за откриване на нарушителя. Съставянето на акт за установяване на административно нарушение на 13.06.2011г. е станало след изтичането на законоустановения преклузивен тримесечен срок от откриване на нарушителя (изтичащ на 08.06.2011 г.), макар и в рамките на двугодишния срок от извършване на нарушението.

При издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 ЗАНН – да провери законосъобразността на съставения акт. Изтичането на тримесечния срок от откриване на нарушителя без да е съставен акт за установяване на административно нарушение води до невъзможност да бъде реализирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Като не се е съобразил с това правило, наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление в нарушение на процесуалните правила, поради което районният съд го е отменил.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти, по които страните нямат спор, са направени законосъобразни и обосновани изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция.

Съдът намира за неоснователно  възражението на касатора относно броенето на срока по чл.34 ЗАНН. На първо място съставянето на други документи – протоколи, искания, актове – в хода на данъчната проверка или данъчната ревизия е без правно значение за административно наказателното производство и реализирането на отговорността на виновното лице. Съгласно нормата на чл.34, ал.1 ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. По делото от събраните доказателства е безспорно установено, че на 08.03.2011 г. компетентното длъжностно лице да състави АУАН  е разполагало с всички необходими документи, въз основа на които е могло да се направи обоснован извод относно нарушителя и нарушението. Фактът, че обработването на информацията е направено твърде късно, не може да се тълкува в полза на административно наказващия орган, защото от значение е моментът на откриване на нарушителя. Последващият протокол от 06.06.2011 г. касае единствено размера на неначисления ДДС и има значение единствено за установяване на размера на санкцията, за което обстоятелство наказващият орган разполага с 6-месечен срок, от датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, в който срок следва да събере необходимите доказателства и да издаде наказателно постановление, с което да наложи съответния размер, съобразно предвидените изисквания на ЗДДС. Нещо повече, за установяване на конкретния размер органът е имал данни и от представените доказателства на лицето – месечни и обобщени отчети на фискалната памет, като не е бил необходимо в тази връзка изготвянето на нарочен протокол.

 Водим от всичко изложено, настоящата инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, жалбата е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІ касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2035 от 27.07.2012 година, постановено по НАХД № 4047 от 2012 година по описа на Районен съд – Пловдив, Х наказателен състав, с което решение е отменено НП № 57548-S009780 от 21.11.2011 г. на Директор на Дирекция “Контрол” в ТД на НАП – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

   2.