РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

 

Град Пловдив, 30 януари 2013 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на четиринадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:

                                  Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар С.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2965 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 ДОПК.

Образувано е по жалба на “Евро стандарт” ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес: ****, представлявано от управителя А.К.Р., против ревизионен акт № 161106998 от 21.05.2012 г., издаден от Р.Е.К., главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 1060 от 22.08.2012 г. на зам.-директора на Дирекция ”Обжалване и управление на изпълнението” Пловдив при ЦУ на НАП в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 31 795,48 лева ведно с прилежащите лихви и за допълнително установения корпоративен данък в размер на 5 453,32 лева ведно начислените лихви.

            Твърди се, че ревизионният акт е незаконосъобразен. Според дружеството-жалбоподател неправилен е изводът на ревизиращия орган, че са не доказани доставките на меласа, за което са представени доказателства за тяхното надлежно счетоводно и данъчно отразяване. Неправилен е също изводът, че договорът за наем на товарния автомобил е прекратен с изтичането на срока, защото този автомобил реално е използван за дейността на дружеството. Оспорва се извършеното увеличение на финансовия резултат и допълнително определения корпоративен данък, тъй като изводите на органите по приходите са необосновани. Иска се отмяна на ревизионния акт.

Административният орган чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде отхвърлена, като се потвърди ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като с оспорения ревизионен акт се създават нови публични задължения за нея. Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Изпълнението на изискването за изчерпване на административното оспорване и подаването на жалба до административния съд в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок, налагат извод, че жалбата е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

Ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 1104955 от 27.09.2011 г. на началник сектор „Ревизии” в Дирекция „Контрол” при ТД Пловдив на НАП, изменена със заповеди за възлагане на ревизия № 1106307 от 25.11.2011 г. и № 1106998 от 27.12.2011 г. на началник сектор „Ревизии” в Дирекция „Контрол” при ТД Пловдив на НАП. Ревизията обхваща установяване на задължения за ДДС за периодите 24.04.2008 г. – 30.06.2008 г., 01.08.2008 г. – 31.12.2008 г. и 01.01.2009 г. – 31.08.2011 г.; за корпоративен данък за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2008 г. и 01.01.2009 г. – 31.12.2010 г.; данък по чл.38 ЗОДФЛ (отм.) и по чл.42/49 ЗДДФЛ, задължителни осигурителни вноски за наети лица, данък по чл.34, 35, 36 ЗКПО (отм.) за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2006 г., данък по чл.194, 195 и 204 ЗКПО за периодите 01.01.2007 г. – 31.12.2006 г. и 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства е издаден ревизионен доклад № 1106998 от 29.02.2012 г. Със заповед за определяне на компетентен орган № К1106998 от 29.02.2012 г. на и.д. началник отдел „Ревизии” в Дирекция „Контрол” при ТД Пловдив на НАП е определен компетентният орган, който да издаде ревизионен акт. На 21.05.2012 г. е издаден оспорения ревизионен акт № 161106998. Всички заповеди са издадени от упълномощени лица, видно от заповед № РД-09-1 от 04.01.2010 г. и заповед № РД-09-1193 от 20.12.2011 г. на териториалния директор на ТД Пловдив на НАП, в рамките на предвидените по ДОПК срокове. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.3 ДОПК. Решаващият орган е издал решението в рамките на делегираните му със заповед № ЗЦУ/100 от 20.01.2010 г. на изпълнителния директор на НАП във връзка със заповед № 3505 от 27.07.2012 г. на изпълнителния директор на НАП. Изложеното налага извод, че в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание.

При ревизията на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 18 905,05 лева по три фактури (№ 5 от 06.01.2010 г., № 6 от 08.01.2010 г. и № 13 от 31.01.2010 г.), издадени от ЕТ „Ремонт комерс – Благой Данев“, с предмет на доставка – меласа.

При извършена проверка в ПП на НАП-СУП  и регистър на НАП “Справки” е установено, че ЕТ “Ремонт Комерс-Благой Данев” няма деклариран електронен адрес за кореспонденция съгласно чл.101, ал.5 ЗДДС и на основание чл.176, ал.5 ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС по инициатива на орган по приходите, като е издаден акт за дерегистрация, връчен на 16.11.2011 г. На едноличния търговец е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения с изх.№ 70054 от 14.11.2011 г. На 23.11.2011 г. са представени незаверени копия на оборотна ведомост за м.01.2010 г., приемо-предавателни протоколи, договор за отговорно пазене от 01.01.2009 г., фактури от предходните доставчици “Литекс комерс” АД и “Захарен комбинат Пловдив” АД. Органите по приходите са направили констатация, че не са представени изисканите фактури, не е посочено мястото на натоварване на стоката, лицата, които са извършвали товаро-разтоварните работи, регистрационни номера, марка, модел и собственост на транспортното средство и данни за шофьора. Няма доказателства за мястото, където са съхранявани стоките от придобиването им до продажбата им, за техническия и кадровия ресурс, за собствени или наети складови помещения, за плащането по доставките. Не са представени счетоводни регистри относно осчетоводяването на стопанските операции.

Ревизираното дружество също не е представило обяснения къде, как и от кого са извършени фактурираните доставки на стоки. Представените с възражението срещу ревизионния доклад копия на фактури № 5 и № 6 са незаверени. Представени са приходни касови ордери към двете фактури, но документи за извършено плащане – фискален касов бон или платежни документи за банкови преводи, не са представени.

Органите по приходите са направили извод, че по фактури № 5  от 06.01.2010 г., № 6 от 08.01.2010 г. и № 13 от 31.01.2010 г., издадени от ЕТ “Ремонт Комерс-Благой Данев”, не е доказано извършването на доставки по смисъла на ЗДДС, доставките са фиктивни и не е възникнало основание за издаването на процесните фактури. Липсват доказателства за наличие на кадрова и техническа обезпеченост за изпълнението на доставките, липсва счетоводна отчетност за начисляване на данъка по реда на чл.86 ЗДДС и чл.54 ППЗДДС, при ревизията не са представени оригиналите на процесните фактури, поради което правото на приспадане на данъчен кредит по тях е отказано на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.71 ЗДДС.

При ревизията е установено също, че са извършвани разходи за ремонт, поддръжка и гориво на автомобили, каквито не са заведени в счетоводните регистри на дружеството в сметка 205 „Транспортни средства“ (дружеството изобщо не е водило такава сметка). На основание чл.70, ал.1, т. 2 ЗДДС във връзка с чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 12 890,43 лева за тези разходи (ремонт, поддръжка и гориво) по фактури, подробно описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт, издадени от „Балкан стар аутомотив“ ЕООД, „Корморан“ ООД, „ДН автосервизи“ ЕООД, „Лукойл България“ ЕООД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „Шел България“ ЕАД, „Интер груп – 1“ ЕООД.

Ревизията е констатирала нарушение на ЗКПО във връзка с цитираните по-горе разходи, осчетоводени по сметка 601 (гориво, резервни части, ремонти и др.) за автомобил “Мерцедес ВИТО”. Органите по приходите са приели, че, за да бъдат признати разходи, свързани с експлоатацията на моторно превозно средство, следва да бъде доказано реалното ползване на моторното превозно средство за дейността на дружеството. Документирането и отчитането на транспортните разходи следва да се извършва при спазване на Закона за счетоводството и СС2 “Отчитане на стоково-материалните запаси”. Констатирано е, че в случая не са представени необходимите документи, установяващи ползването на автомобила за превоз на стоки и извършване на услуги във връзка със стопанската дейност на дружеството. При извършен анализ от органа по приходите е установено, че за посочения автомобил е обявен разход на дизелово гориво около 10 л на 100 км. През ноември 2008 г. дружеството е закупило горива по фактури на обща стойност с ДДС 3947,52 лева. При средна цена на горивото през месеца 2 лева за литър дружеството е закупило около 1973,76 литра дизелово гориво, следователно са изминати 19737,60 км или средно за всеки работен ден по 897,16 км, какъвто пробег на ден е невъзможен дори при кормуване на смени, още повече, че в дружеството няма назначени на трудов договор водачи на МПС. Освен това е установено от органа по приходите, че на 13, 17, 19 и 24 ноември 2008 г., както и на 5,7, 9, 10, 12 и 14 декември 2008 г. е зареждано гориво над 200 литра на ден за автомобил, чийто резервоар е с вместимост не повече от 80 литра, съответно разходът на гориво е преценен като нереален при посочените параметри. Констатирано е също, че към фактура № 0550022121 от 13.11.2008 г. е представен фискален бон за закупен бензин А-98, при условие, че притежаваният автомобил е с дизелов двигател. 

Органите по приходите са направили извод, че съгласно чл.26, т.1 ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността. Законодателят е предвидил в тази норма да се включват всякакви разходи, които не са присъщи или иначе казано са чужди или потенциално не създават доход за дейността на данъчно задълженото лице, например разходи за материали и стоки, чието предназначение е за лични цели, или актив, който не се използва в дейността на данъчно задълженото лице, ползва се от управителя на дружеството и неговото семейство или други подобни разходи. В случая се касае за гориво, за което не може да се направи извод, че е свързано с дейността на дружеството. Поради това на основание чл.26, ал.1 ЗКПО органът по приходите е увеличил финансовия резултат на дружеството за 2008 г. с 13854,92 лева и за 2010 г. с 40678,32 лева, представляващи сумата на заведените по сметка 601 разходи за горива, консумативи и поддръжка на автомобил.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства, които да установяват различни факти от вече установените в хода на ревизията.

При тези факти съдът намира, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен и не са налице основания за неговото изменение или отмяна.

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване на предпоставките за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това, дали е налице  облагаема доставка по смисъла на чл.6 или чл.9 ЗДДС и едва след това да се проверява изпълнението на предпоставките, регламентирани в нормата на чл.71 ЗДДС. В случая не само не е доказана реалността на процесните доставки на меласа, но и дружеството-жалбоподател не притежава фактурите, които са били издадени за тези доставки. Съгласно чл.71, т.1 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит по доставки на стоки, по които лицето е получател, може да бъде упражнено, когато лицето притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 ЗДДС, в който документ данъкът е посочен на отделен ред. В настоящия случай безспорно е установено, че дружеството не притежава процесните фактури. Възражението за реалност на процесните доставки на меласа в конкретния случай остана недоказано. Освен това основанието, за да бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит, е именно липсата на фактурите и този отрицателен факт не следва да бъде доказван от органите по приходите. Напротив, дружеството-жалбоподател е следвало да докаже, че притежава тези фактури, което може да стане единствено с тяхното представяне, но което не е било извършено нито в ревизията, нито в съдебното производство.

Отказаното право на приспадане на данъчен кредит по разходите за ремонт, поддръжка и гориво на автомобили е обосновано с нормата на чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС, която гласи, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69 и 74 ЗДДС, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Безспорно е установено, че дружеството-жалбоподател няма заприходени моторни превозни средства в сметка 205 „Транспортни средства“, и тази констатация не е оборена в хода на съдебното производство, нито е била оспорена от „Евростандарт“ ЕООД. Не са представени талони за регистрация на процесните моторни превозни средства, а приложените в административната преписка протоколи от разпит, проведени в хода на следствено дело № 147/2011 г. на ОСО при Окръжна прокуратура Пловдив, не са годни доказателствени средства в тази насока. Ето защо изводът на органът по приходите, че направените разходи са за дейности, различни от икономическата дейност на дружеството-жалбоподател е правилен и законосъобразен.

Съгласно чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Законодателят е регламентирал като основно условие за възникването на правото на данъчен кредит реалността на доставката и наличието на данъчното събитие, т.е. реалното извършване на облагаема доставка е задължително условие, абсолютна предпоставка  за възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Съответно, наличието на реална доставка следва да бъде доказано, независимо че от формална страна са изпълнени останалите изисквания на чл.68, ал.1 ЗДДС. Доказателствената тежест да установи правопораждащия факт – прехвърлянето на собствеността, настъпилото данъчно събитие, се носи от ревизираното лице, тъй като издадените фактури не са представени в хода на ревизията. След като дружеството-жалбоподател черпи права от наличието на реална доставка, в негова тежест е да представи доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт, каквито в случая не са представени.

Ето защо, съдът намира, че законосъобразно и обосновано органът по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите за доставка на меласа и за ремонт и покупка на горива.

Неоснователно и недоказано е възражението на дружеството-жалбоподател, че договорът за наем на товарен автомобил от 01.05.2006 г. не е прекратен. С опис с вх.№ 70-00-14137#2 от 13.10.2011 г. нито е описан, нито е представен такъв договор за наем на товарен автомобил, не приложен към преписката, към жалбата против ревизионния доклад, към жалбата против ревизионния акт и към настоящата жалба, поради което съдът намира, че твърденията не са подкрепени със съответните доказателства и не е налице основание за незаконосъобразност на констатациите в обжалвания ревизионен акт. При всички случаи обаче, доколкото договорът е срочен, за да се приложи правилото на чл.236, ал.1 ЗЗД, съгласно който, ако след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок, е необходимо да са налице доказателства за ползване на процесното моторно превозно средство за икономическата дейност на дружеството-жалбоподател, а такива не са представени.

Само изразеното несъгласие, без представяне на необходимите доказателства за моторните превозни средства, за които се отнасят направените разходи за ремонт и покупката на горива, не е достатъчно условие за признаване на разходите за целите на данъчното облагане. Изводите на органа по приходите са правилни и обосновани. Съгласно чл.26, т.1 ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, несвързани с дейността. В случая безспорно е установено, че разходите за ремонт и гориво са направени за несвързани с основната икономическа дейност на дружеството цели. При липсата на собствени или наети моторни превозни средства тези разходи не са могат да бъдат признати за свързани с дейността на дружеството, поради което изводите на органа по приходите са правилни и законосъобразни.

Водим от всичко изложено, съдът намира, че оспореният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, поради което жалбата като неоснователна ще следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (с предишно наименование Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“), същото като основателно следва да бъде уважено и на основание чл.161, ал.1 ДОПК да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 1195 лева. Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

                                                             

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на “Евро стандарт” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес: ***, представлявано от управителя А.К.Р., против ревизионен акт № 161106998 от 21.05.2012 г., издаден от Р.Е.К., главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 1060 от 22.08.2012 г. на зам.-директора на Дирекция ”Обжалване и управление на изпълнението” Пловдив при ЦУ на НАП в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 31 795,48 лева ведно с прилежащите лихви и за допълнително установения корпоративен данък в размер на 5 453,32 лева ведно начислените лихви.

ОСЪЖДА  “Евро стандарт” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес: ***, представлявано от управителя А.К.Р., да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (преди Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”; сменено наименование съгласно § 44, т.2 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС, ДВ, бр.94 от 30.11.2011 г.) град Пловдив при ЦУ на НАП сумата 1195 ( хиляда сто деветдесет и пет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

 

                                               Административен съдия: