РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 99

 

гр. Пловдив,  .13.01.2014 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 2042 по описа за 2013 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК / във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

2. Образувано е по жалба на подадена от “ДРИНКАРТ” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление от ***, представлявано от управителя П.Д.П., чрез процесуалния си представител адв. М.С., против Заповед № 52542-F053920/17.05.2013 г. на Заместник директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на обект вино-бар, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Д-р Георги Странски" № 5, за срок от 1 месец, като на основание чл. 187, ал. 1, ЗДДС е забранен достъпа до посочения търговски обект.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от Съда. Допълнителни съображения са изложени в писмена защита приложена по делото. Претендират се сторените в производството разноски

3. Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта :

4. Жалбата е подадена в предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите и за правото :

5. На 04.03.2013 г., инспектори по приходите към ТД на НАП, Пловдив са извършили проверка в обект – вино-бар, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Д-р Георги Странски" № 5, стопанисван от “ДРИНКАРТ” ЕООД, и са установили, че не се издават касови бележки от въведения в експлоатация в обекта ЕКАФП – Датекс с ИH 423564 и номер на ФП 02423564 за всяка извършена продажба. При извършена контролна покупка на 1 бр. кока-кола и 1 бр. минерална вода „Банкя” на обща стойност от 2.60 лв. не е издадена бележка от ЕКАФП.

За извършената проверка и направените констатации са съставени Протокол № АА 0071265 от 04.03.2013 г. и Акт за установяване на административно нарушение № F 053920 от 04.04.2013 г.

6. От данните по делото се установява, че въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 52541 - F 053920 от 17.05.2013 г. на Директора на ТД на НАП (последното не е цитирано в процесната заповед). Прието е, че в случая е налице нарушение на чл. 3, ал. 1, във връзка с чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите и чл. 118 ЗДДС. При това положение на дружеството, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 600.00 лв.

Неспорно е, че наказателното постановление е обжалвано своевременно, като производството по проверка на неговата валидност и законосъобразност не е приключило.

7. Описаната фактическа обстановка е изцяло възприета от Директора на ТД на НАП, Пловдив и възпроизведена в издадената от него Заповед № 15459-F011851 от 27.08.2012 г. Освен нея, в процесния административен акт са инкорпорирани типизирани съображения придаващи му характер на бланкетно създадена форма, в което се попълват само индивидуалните белези на нейния адресат. Срокът на действие на принудителната мярка е определен на един месец.

8. Така установената фактическа обстановка не е спорна между страните.

9. Спорът се концентрира по отношение на липсата на конкретно изложени в оспорения акт мотиви относно конкретната необходимост от налагането на принудителната административна мярка и основно по отношение на срока за нейното приложение.

10. Неиздаването на съответен документ за осъществената продажба - фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба, е предвидена в закона предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. Тя се прилага след установяване на конкретно осъществено нарушение на подробно изброени в нормативния текст материални правила за поведение, а не в хипотеза на наложено административно наказание, /каквато е уредбата по чл. 124а ЗАДС/.

11. Като израз на административната държавна принуда, ПАМ във всички случаи, трябва да бъде наложена при съблюдаване на установения в чл. 6 от ДОПК, принцип на "съразмерност", според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.

12. Преценката за съответствие на принудителната мярка с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Следва да се има предвид, че във всички случаи изводът, че съществува такава възможност, трябва да е мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни обстоятелства, от които може да се изведе обоснован извод, че нарушителят може да извърши друго административно нарушение. Това е така, тъй като заповедта за налагане на принудителната мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията за форма, установени с АПК.

В тази насока, разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК налага в административния акт да се съдържат фактическите и правните основания за издаването му. Съответно, според изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице.

13. Както се посочи в предходния раздел на настоящото решение, в мотивите на оспорената заповед е посочено, че е извършена контролна покупка в момента на проверката и е установено, че не е издадена касова бележка, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки.

Нормата на чл. 186, ал.1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е императивна и предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба.

От събраните по делото доказателства се установи, че редът за издаване на фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба е нарушен от жалбоподателя, но в оспорената заповед не са изложени мотиви относно възможността провереният субект да извърши друго нарушение, което да бъде предотвратено с наложената принудителна мярка. Следва в тази насока да се констатира, че в тежест на административния орган е да установи всички фактически основания, породили необходимостта от налагане на принудителна мярка.

14. Продължителността на срока на наложената принудителна мярка също не е обоснован с конкретни фактически основания, наложили именно определения от органа срок на действие, съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Каза се, с оспорената заповед е постановено запечатването на процесния обект и забрана на достъпа до него да е с продължителност от един месец, т. е. максималният срок, предвиден в закона, като не са изложени никакви мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да определи максимално допустимия по закона срок за действие на мярката.

15. Непосочването на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като лишава Съда от възможност да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона по аргумент на чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо в конкретния случай е счел, че следва да бъде определен неговият максимален размер. Доколкото органът по приходите не е сторил това, Съдът не би могъл да прецени дали той е упражнил своето правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146 от АПК, за оспорване на индивидуалните административни актове. Това нарушение е особено съществено и е основание процесната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд - Решение № 1447 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11721/2011 г., VIII о., Решение № 4971/14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1460/2009 г., I-во отд; Решение № 3726/19.03.2009 г. на ВАС по адм.д. № 14058/2008 г., I-во отд; Решение № 2428 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм.д.№ 11179/2009 г.

V. За разноските:

16. Констатираната основателност на жалбата, налага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 550.00 лв. – заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

 

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 52542-F053920/17.05.2013 г. на Заместник Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с която на “ДРИНКАРТ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление от ***, представлявано от управителя П.Д.П., на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на обект вино-бар, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Д-р Георги Странски" № 5, за срок от 1 месец, като на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС е забранен достъпа до същия.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Пловдив да заплати на “ДРИНКАРТ” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление  ***, представлявано от управителя П.Д.П., сумата в размер на 550 лв., представляваща сторените в производството разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: