Описание: Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

№ 272

 

Град Пловдив, 28 януари 2014 година

 

           

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав в публично заседание на четиринадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                        Административен съдия: Анелия Харитева 

при секретар С.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2074 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Н.П.П., ЕГН **********,***, против ревизионен акт № 261206137 от 25.03.2013 г., издаден от В.Г.Г., главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 611 от 19.06.2013 г. на зам.-директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, в частта на допълнително установените публични задължения за данък по чл.35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. в общ размер на 51 420,86 лева и 43 012,77 лева лихви, данък по чл.35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 32 461,92 лева и 22 827,99 лева лихви, данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 29 298,14 лева и 16 501,75 лева лихви, данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 6 398,12 лева и 2 638,67 лева лихви, данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 815,66 лева и 244,16 лева лихви, вноски за ДОО за 2005 г. – 2009 г. в общ размер на 15 538,45 лева и 17 858,60 лева лихви, вноски за здравно осигуряване за 2005 г. – 2009 г. в общ размер на 4 226,83 лева и 2 512,44 лева лихви.

Твърди се, че оспореният ревизионен акт е необоснован, издаден е противоречие с процесуалния и материалния закон. Твърди се, че констатациите са необосновани, вътрешно противоречиви и не са подкрепени от събраните доказателства. Според жалбоподателката органът по приходите не е доказал наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК, защото предполага, че постъпилите по банковите сметки на лицето средства са укрити доходи, но не е доказал този факт. Не са преценени и анализирани всички доказателства, не са извършени насрещни проверки на лицата, извършили паричните преводи, за установяване произхода на средствата. При определяне на данъчната основа е приложена неясна и противоречива методика, което води до изкривяване на резултата за преценката на имущественото и финансовото състояние на жалбоподателката. Твърди се също, че е допуснато нарушение на чл.109, ал.1 ДОПК за 2005 г. във всички части на ревизионния акт за данък, осигуровки и лихви. Неоснователно от страна на ревизиращите органи са елиминирани доказателства за получени заемни средства през годините. Иска се отмяна на оспорения ревизионен акт и присъждане на разноските по делото.

Ответният административен орган чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли жалбата. Пре­тендира юрисконсултско възнаграждение. Съображения по съществото на спора са изложени в депозираната на 20.01.2014 г. писмена защита.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от заинтересована страна, адресат и пряко засегната от оспорения ревизионен акт, с който за нея се установяват нови публични задължения, в преклузивния 14-дневен срок от издаване на решението на горестоящия в йерархията на приходната администрация решаващ орган, след проведено задължително оспорване по административен ред, което налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

Ревизията е повторна след отмяна на предходния ревизионен акт с решение № 1148 от 31.08.2012 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ Пловдив. Ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 1204404 от 12.09.2012 г., изменена със заповед за възлагане на ревизия № 1206137 от 19.12.2012 г., и обхваща установяване на задължения за данък по чл.35 ЗОДФЛ (отм.) за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2006 г. и по чл.48 ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2010 г., вноски за ДОО и за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2010 г. Въз основа на извършените процесуални действия и събраните в хода на ревизията доказателства е съставен ревизионен доклад № 1206137 от 08.02.2013 г., въз основа на който е издаден оспорения ревизионен акт № 261206137 от 25.03.2013 г. от В.Г.Г., главен инспектор по приходите, надлежно упълномощена със заповед за определяне на компетентен орган № К1206137 от 12.02.2013 г.

Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Всички заповеди, издадени в хода на ревизията, са издадени от надлежно упълномощени със заповед № РД-09-1 от 04.01.2010 г. и заповед № РД-09-1301 от 01.11.2012 г. на териториалния директор на ТД Пловдив на НАП, съобщени са на жалбоподателката и е осигурено правото й на жалба срещу ревизионния доклад и ревизионния акт. Всичко изложено налага извод, че в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката за неправилно приложение на чл.109, ал.1 ДОПК по отношение на данъчен период 2005 г. Цитираната правна норма предвижда, че не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Годишната данъчна декларация за доходите, реализирани през 2005 г., е следвало да бъде подадена до 15.04.2006 г. и органът по приходите е разполагал с правомощие да възложи ревизия до 01.01.2012 г. Настоящата ревизия, както се каза по-горе, е повторна след отмяна на първоначално издадения ревизионен акт, а първоначалната заповед, с която е образувано ревизионното производство е издадена на 20.12.2011 г. Тъй като се касае за едно и също, незавършено производство, започнало преди изтичане на преклузивния 5-годишен срок по чл.109, ал.1 ДОПК, съответно не е било преклудирано правото на приходната администрация да образува производство за установяване на данъци. След отмяната на първоначално издадения ревизионен акт не започва нова ревизия, въпреки издадената заповед за възлагане на ревизия от 12.09.2012 г., а се възстановява висящността на производството по издаване на ревизионен акт съобразно дадените указания от решаващия орган, в какъвто смисъл е установената съдебна практика. В чл.155, ал.6 ДОПК изрично е указано, че производството по издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило за отмяна на акта, т.е., касае се за висящо производство, защото само висящо и неприключило производство може да започва от незаконосъобразното действие, като при повторното извършване всички валидно и законосъобразно извършени действия от органите по приходите, свързани с установяване на доходите и публичните задължения на ревизираното лице, запазват своето действие и значение.

При ревизията е установено, че Н.П.П. в качеството на местно физическо лице е данъчно задължена за доходите, получени от нея през ревизираните години от източници в България и от чужбина. Н.П. е физическо лице, не развива търговска дейност като едноличен търговец и няма участие в търговски дружества. Тя е омъжена (съпруг П. Д.П.). Установено е също, че за ревизираните 2005 г. – 2010 г. жалбоподателката не е подавала годишни данъчни декларации по чл.41 ЗОДФЛ (отм.) и по чл.50 ЗДДФЛ. Получила е доходи по сключен трудов договор с предприятието на съпруга й – ЕТ „Петков – П. Петков“. За определяне на данъчните и осигурителните задължения на жалбоподателката са извършени процесуални действия с цел изследване на имущественото и финансовото състояние на Н.П., установяване на приходите и извършените разходи и събиране на доказателства за определяне на данъчните задължения за ревизирания период – искания за представяне на документи и писмени обяснения до външни институции, трети лица и до други контролни органи, подробно описани в ревизионния доклад, присъединени доказателства, събрани в хода на ревизионното производство по отменения ревизионен акт на Н.П., присъединени документи от ревизионното производство, извършвано по отношение на П. Петков.

Въз основа на събраните доказателства е установено, че Н.П. е получила по банков път многократно парични преводи, за които се твърди, че са заеми от  физически лица. Внесените суми са: 358 700,23 лева за 2005 г., 243 164,37 лева за 2006 г., 358 025,15 лева за 2007 г., 248 249,45 лева за 2008 г. и 14 616,64 лева за 2009 г. Жалбоподателката е дала обяснение, че това са лични суми внасяни и след това теглени, като в повечето случаи ставало въпрос за една и съща сума. Част от постъпленията са пари на близки, колеги и приятели, на които е вършила лични услуги – покупки от пазара в Димитровград, но без икономическа изгода за нея. Постъпилите по банковата cметка на Н.П. заемни средства без договор за заем (подробно описани в таблица по дати на получаване по банков път, размер и дати на възстановяване в брой в ревизионния доклад – стр.26-38) са приспаднати от общите постъпления по банковите сметки. Освен тези заемни средства от анализа на  извлеченията органът по приходите е установил, че жалбоподателката регулярно получава преводи на суми в различен размер – почти всеки ден, а в някои от дните има по 2-3 превода. За тази част от постъпленията по банков път жалбоподателката е дала обяснение, че са лични суми, внасяни и теглени, като сумата е една и съща. От представените банкови извлечения органите по приходите са установили за всяка една операция кога е направена и кой е наредител, съответно, че наредители са лица, различни от заемодателите и от титуляря на cметката, и не са представени доказателства за техния произход и за основанията за извършените банкови преводи. Тези постъпления са определени от органите по приходите като облагаеми доходи.

В хода на ревизията е установено също, че на жалбоподателката са били предоставени заеми в брой, описани подробно в ревизионния доклад (стр.47-48), част от които не са кредитирани от органите по приходите.

От извършена проверка в базата данни на НАП е установено, че жалбоподателката е осигурена на минималния осигурителен доход за длъжността си в предприятието на ЕТ „Петков - П. Петков“, не е подавала годишни данъчни декларации, не е декларирала други доходи, включително за 2009 г. и 2010 г., макар че е следвало да декларира твърдяните като получени и невърнати към момента заеми от физически лица в размер общо над 40 000 лева.

Направена е съпоставка на притежаваното имущество и извършените разходи от жалбоподателката с декларираните и/или получени от него доходи. Паричните постъпления по банковите сметки, които са определени от органите по приходите като облагаеми доходи, при изтеглянето им в брой са приети като ресурс за покриване на извършените разходи. Установено е превишение на доходите/приходите над извършените разходи. При извършената повторна ревизия на съпруга П. Петков за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2010 г. след извършена съпоставка на направените разходи и получените приходи е установен  недостиг на парични средства, за който Н.П. е дала съгласие да бъде  компенсиран от наличните й парични средства към съответния месец и година.

Въз основа на всички събрани доказателства органите по приходите са установили наличие на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК, а именно, че са налице данни за укрити приходи или доходи, което е основание за преминаването на ревизионното производство по реда на чл.122 ДОПК. На основание чл.124, ал.1 и чл.124а ДОПК на жалбоподателката е връчено уведомление, че данъчната основа ще бъде определена по реда на чл.122 ДОПК. Едновременно с това на жалбоподателката е предоставена възможност да представи доказателства и е изискано на основание чл.124, ал.3 ДОПК деклариране на имуществото за ревизираните години, каквито декларации са представени. След анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК органът по приходите е определил укрити от жалбоподателката доходи по години, както следва: за 2005 г. – 219 544,23 лева, за 2006 г. – 140 131,37 лева, за 2007 г. – 126 763,66 лева, за 2008 г. – 69 272,29 лева, за 2009 г. – 9 538,50 лева. Тъй като за тези доходи жалбоподателката не е предоставила доказателства за произхода им, не са установени факти и обстоятелства, доказващи, че доходът може да бъде приравнен на доходите по чл.12 ЗОДФЛ (отм.) и чл.13 ЗДДФЛ, е прието, че жалбоподателката е извършвала трудова дейност, от която е получила доход като самоосигуряващо се лице, за който са дължими задължителни осигурителни вноски по смисъла на КСО и ЗЗО. Към така определената данъчна основа по реда на чл.122 ДОПК е прибавена данъчната основа по трудово правоотношение и е изчислена годишна данъчна основа за облагане по периоди. Изчислен е дължимият данък по чл.35 ЗОДФЛ (отм.) и по чл.48 ЗДДФЛ, като е приспаднат внесеният данък. На основание чл.1 ЗЛДТДПДВ, чл.113 КСО и чл.107 ЗЗО, във връзка с чл.175, ал.1 ДОПК органите по приходите са начислили лихви за невнесените в срок задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.

В хода на съдебното производство са представени нови писмени доказателства – 30 разписки за върнати заеми от жалбоподателката на В. П.Х. през 2005 г. и 2006 г. Представянето на оригиналите не променя факта, че тези разписки нямат достоверна дата и като частни документи не се ползват с материална доказателствена сила, представени са едва в хода на съдебното производство, поради което може да се направи обоснован извод, че са създадени за целите на настоящото обжалване на ревизионния акт. Събраните в ревизионното производство разписки касаят други заеми и са издадени на други дати. Доколкото органите по приходите са изискали документи, доказващи предоставянето и връщането на заемите, съдът намира, че както в хода на ревизията са представени 29 разписки от В. Х., така е било възможно, ако са съществували, и е следвало да бъдат представени и другите 30 разписки, представени едва в настоящото съдебно производство. Ненавременно-то им представяне поставя под съмнение тяхната достоверност, а изводите на съда не могат да се градят на предположения. Ето защо съдът приема, че не е доказано от страна на жалбоподателката, че през периода 2005 г. – 2006 г. тя е върнала на В. П.Х. сумите по 30-те разписки (л.883-912 по делото).

По искане на жалбоподателката в хода на съдебното производство са разпитани четирима свидетели за установяване получаването на дарение от 5000 лева и извършване на лични услуги.

От показанията на свидетелката Н.П.К., сестра на жалбоподателката, се установява, че през 2006 г. свидетелката е дарила на сестра си 5000 лева за грижите, полагани за баща им, който бил с ампутиран крак от 2002 г. и в инвалидна количка. Според свидетелката само жалбоподателката се грижила за бащата, водела го по болници, купувала лекарства. Самата свидетелка не е можела да се грижи за баща си, защото работила. За дарените пари подписали декларация. Свидетелката посочва, че е работила 41 години, като отчетник в „Неохим“, получавала е добра заплата – около 500-600 лева. От 08.10.2013 г. е пенсионерка.

Съдът намира, че не следва да се кредитират свидетелските показания на Н.К. предвид близките родствени отношения между нея и жалбоподателката, поради което показанията й не могат да бъдат преценени като безпристрастни. Със свидетелските показания се цели да се докаже съществуването на договор за дарение на движими вещи, за доказването на който законът изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите или предаване (чл.225, ал.2 ЗЗД), и предвид родствените отношения между свидетелката и жалбоподателката съдът намира този факт за недоказан. Но дори да се приеме за доказан фактът, че през 2006 г. жалбоподателката е получила от сестра си дарение в размер на 5 000 лева, това няма да доведе до промяна в констатацията на органите по приходите за наличие на укрити приходи за 2006 г., тъй като дарената сума е нищожна и недостатъчна да покрие установения укрит размер от 140 131,37 лева.

Свидетелят П.М.П. твърди, че познава жалбоподателката от детските си години, тя е семейна приятелка на неговите родители, че е превеждал пари на Н. за покупки, които тя е правела за майка му и нейните приятелки от димитровградския пазар. Свидетелят посочва, че самият той е имал магазинче от 10 кв.м, в което е продавал китайски стоки от пазара Илиянци, но не продавал стоки от димитровградския пазар. Стоките се предавали като колет по влак и по автобус. 

Свидетелят П.В.Г. твърди, че познава жалбоподателката като колега, продавали на димитровградския пазар и масите им били една до друга. Твърди, че жалбоподателката произвеждала основно чаршафи, но непрекъснато молела да бъде замествана на масата за продажби, тъй като имала да изпълнява поръчки – да купи определена стока (олекотени завивки, палта, кожени якета), която след това изпращала със спедиторски фирми и жп транспорт, а получавала парите обикновено по банка. Свидетелят посочва, че той също бил изпълнявал поръчки на свои познати, тъй като цените на димитровградския пазар били много по-ниски от тези в Пловдив, например, всеки вършел такива услуги.

Свидетелката Н.П.П. твърди, че познава Н. от 10 години, били се запознали на морето, станали приятели и често си ходили на гости. Свидетелката живее в Ловеч и през периода 2004 г. – 2007 г., когато стоките по магазините били доста по-скъпи отколкото на димитровградския пазар, молила жалбоподателката да й изпраща олекотени завивки, части за колата, гуми втора употреба, пералня и печка втора употреба, кожени якета за децата и за възрастните, а също и съседи. Твърди също, че покупките били носени от самата жалбоподателка, когато й ходела на гости, или били изпращани по автобус. Парите били изпращани по банков път, по личната cметка на Н.. Свидетелката посочва, че през този период тя и семейството й също са се занимавали с търговия, но продавали само стоки с търговска марка „Дино“ и зареждали директно от фирмата в Габрово.

Съдът намира, че със свидетелските показания на свидетелите П.П., П.Г. и Н.П. не се установяват факти от значение за правилното определяне на данъчните задължения на жалбоподателката. На първо място, следва да се има предвид факта, че всеки от свидетелите през периода, през който е превеждал пари по банковата cметка на жалбоподателката, е осъществявал търговска дейност. От друга страна обаче, свидетелите нямат непосредствени впечатления върху търговската дейност на жалбоподателката, нейните търговски контакти и отношения с клиенти, съответно не сочат никакви факти в тази връзка, от които евентуално би могъл да се изясни механизмът на извършваните от жалбоподателката доставки по занятие и тяхното плащане. Свидетелите твърдят извършени от жалбоподателката отделни покупки на стоки, които е вероятно да са били и за лична тяхна употреба, но от тези твърдения не може да се направи извод, че всички постъпления по банковата cметка на жалбоподателката са били за услуги, които не са свързани с регулярна търговска дейност, извършвана по занятие. Освен това по банковата cметка на жалбоподателка са постъпвали големи суми пари (според констатациите на органите по приходите за 2005 г. – 358 700,23 лева, за 2006 г. – 243 164,37 лева, за 2007 г. – 358 025,15 лева и за 2008 г. – 248 249,45 лева), които не могат да се обяснят с инцидентни покупки за приятели и познати. Ето защо съдът намира, че със свидетелските показания се потвърждава констатацията на органите по приходите, че получените от жалбоподателката суми по банков път са доходи от търговска дейност, които е следвало да бъдат декларирани и върху които е следвало да бъдат начислени данъци и осигуровки.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателката е допуснато извършване на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства. Вещото лице дава заключение, че, ако в разхода на паричния поток на жалбоподателката се включат върнатите заемни средства по представените в съдебното производство 30 разписки на В. Х., получените приходи за всяка от ревизираните години са по-големи и достатъчни да покрият направените разходи. Съответно не се получава данъчна основа за облагане като превишение на приходите над разходите, не се дължи данък по чл.35 ЗОДФЛ (отм.) и по чл.48 ЗДДФЛ и осигурителни вноски за ДОО и за здравно осигуряване. Вещото лице е дало и втори вариант на паричния поток на жалбоподателката, като са включени дарението от 5000 лева, направено от Н.К., заемите, предоставени от В.Д.П., М.Н.А., Н.А.А., П.Г.С., С.Х.Д., К.А.Т., Д.Ф.З., С.П.П. и В. П.Х., и сумите за покриване на недостига от парични средства на съпруга на жалбоподателката П. Петков. При този вариант при съпоставка на приходите и разходите за ревизираните години, общата сума на приходите е по-голяма и достатъчна да покрие общата сума на направените разходи за съответната година, в резултат на което не се получава данъчна основа за облагане като превишение на разходите над приходите  и не се дължат данъци по чл.35 ЗОДФЛ (отм.) и по чл.48 ЗДДФЛ и осигурителни вноски за ДОО и здравно осигуряване.

Съдът намира, че със заключението на вещото лице не се установяват нови факти от значение за правилното решаване на спора, защото вещото лице няма установителни функции. Неговата задача е даде мнение относно фактите въз основа на притежаваните от него специални знания по конкретно поставени от страните по делото въпроси. В този смисъл заключението на съдебния експерт не може да служи като доказателство, че определени факти са установени или че определени доказателства са достатъчни за доказване на конкретни факти. Със заключението на съдебния експерт по настоящото дело не се доказват нови факти, които да не са били взети предвид от органите по приходите при извършване на ревизията и при издаване на ревизионния акт. Вариантите на изчисления, дадени от вещото лице, могат да бъдат взети предвид единствено ако са доказани по безспорен начин получаването или връщането на конкретните парични суми, каквито доказателства в настоящия случай липсват.

Въз основа на така установените факти съдът намира, че жалбата е неоснователна. Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че не са били налице условията за извършване на ревизия по особения ред на чл.122 ДОПК. В хода на ревизията, както и в хода на съдебното производство не се събраха доказателства за произхода на парите, постъпили по банковата cметка на жалбоподателката през ревизирания период. Органите по приходите са изследвали всички възможни приходоизточници и въз основа на събраните доказателства са направили обоснован и правилен извод за наличие на укрити доходи. Основният спор между страните е съсредоточен върху характера на постъпилите по банковата cметка на жалбоподателката пари. При липсата на доказателства за произхода и основанието на извършените банкови преводи и с оглед осъществяваната от жалбоподателката търговска дейност житейски неправдоподобно и нелогично е тези пари да представляват само и единствено равностойността на извършвани покупки за приятели и близки на Н.П. без икономическа изгода за нея самата. Ето защо съдът намира, че правилно тези парични постъпления са определени от органите по приходите като облагаеми доходи, резултат на търговска дейност, което от своя страна прави безспорно доказано наличието на предпоставката на чл.122, ал.1, т.2 ДОПК и прилагането на особения ред за определяне на данъчната основа. Нормите на чл.122 ДОПК регламентират издаването на ревизионен акт при особени случаи, като осигуряват на органите по приходите правна възможност при наличието на определени обстоятелства и спазвайки определени законови изисквания да определят данъчна основа за облагане с преки или косвени данъци, както и задълженията за задължителни осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване по реда на съответния материален закон. След като е налице предпоставката на чл.122, ал.1, т.2 ДОПК, органът по приходите има правомощие да определи данъчната основа по особения ред. При ревизия по чл.122 ДОПК, за каквато очевидно в настоящия случай са били налице обстоятелства, действа законовата презумпция в чл.124, ал.2 ДОПК за вярност на констатациите на органите по приходите. Наличието на тази законова презумпция обръща доказателствената тежест, която лежи върху жалбоподателката. В производство-то по обжалване на ревизионния акт именно жалбоподателката е страната, която следва да докаже, че не са били налице основания за определяне на нови публични задължения, което в настоящия случай не е сторено. Не се събраха доказателства, които да установяват по безспорен и категоричен начин, че Н.П. е върнала на В. Х. сумите по процесните 30 разписки, представени с молбата от 23.10.2013 г. и приети в съдебното заседание на 05.11.2013 г. Както се каза по-горе, само наличието на тези разписки не е достатъчно доказателство за установяването на твърдението, че парите са върнати. Като частни писмени документи без достоверна дата тези разписки нямат материална доказателствена сила и не са представени в хода на ревизията, което прави невъзможна преценка както за времето на тяхното съставяне, така и за верността на изявленията в тях. В хода на съдебното производството не се събраха нови доказателства за заемите, предоставени от В.Д.П., М.Н.А., Н.А.А., П.Г.С., С.Х.Д., К.А.Т., Д.Ф.З. и С.П.П., които доказателства евентуално да навеждат към необоснованост на констатациите и изводите на органите по приходите, че в случая договорите за заем не обективират действително сключени договори между страните, че същите като частни писмени документи без достоверна дата не се ползват с материална доказателствена сила и не установяват момента на възникване на облигационното правоотношение, че тези заеми не са декларирани в годишните данъчни декларации на лицата, съответно че са съставени за нуждите на ревизионното производство. Още повече, че договорът за заем е реален договор, т.е., за доказване на неговото съществуване е от изключително важно значение установяване на предаването на процесните заемни суми, а само наличието на финансова възможност у съответното лице да предостави заем не е доказателство, че такъв действително е даден.

Неоснователно е възражението, че органът по приходите е анализирал и обсъждал избирателно събраните доказателства. Напротив, доказателствата са анализирани подробно и в тяхната съвкупност, а фактът, че въз основа на тях всяка от страните прави различни изводи, се дължи на тяхната различна преценка и различен мисловен процес, който не е предмет на съдебен контрол. Обсъдени са подробно постъпленията по банковата cметка на жалбоподателка и именно поради липсата на доказателства, че се касае за безвъзмездни, обичайни услуги, органите по приходите са приели, че това са доходи от трудова дейност, които подлежат на облагане. За доказване на безвъзмездни услуги не е достатъчно само твърдението на жалбоподателката, но други доказателства в тази посока не бяха събрани. Разпитаните свидетели не установиха размера на направените от тях самите банкови преводи, но дори да се приеме твърдението, че за тях жалбоподателката е извършила такива обичайни услуги като на приятели, от този факт не следва изводът, че всички извършени банкови преводи са били за подобни безвъзмездни услуги.

Неправилно се твърди от страна на жалбоподателката, че органите по приходите не са направили съпоставка на приходите и разходите и не са доказали явно и съществено превишаване на направените разходи над декларираните доходи, защото основанието за ревизията не е чл.122, ал.1, т.7 ДОПК. Основанието за извършване на ревизията по особения ред е чл.122, ал.1, т.2 ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи. В настоящия случай, както това вече се каза, наличието на укрити приходи или доходи е безспорно установено с оглед доказаните особено големи по размер парични постъпления по банковата cметка на жалбоподателката, които не са били декларирани, но които е следвало да бъдат включени в годишната данъчна основа на Н.П..

Неоснователно е възражението, че не следва да се определят задължения за вноски за социално и здравно осигуряване. Съгласно чл.124а ДОПК нормите на чл.122-124 ДОПК се прилагат и за установяване на задълженията за задължителни осигурителни вноски. Законосъобразно укритите доходи са квалифицирани като доходи от трудова дейност като самоосигуряващо се лице, за които е следвало да бъдат начислени и внесени задължителни осигурителни вноски. Няма друг логически извод за характера на укритите доходи, защото неприемането на този извод означава доходите да бъдат квалифицирани като доходи от престъпна дейност, за каквато липсват данни.

Въз основа на всичко изложено по-горе съдът намира, че оспореният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, което налага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на ответната дирекция сумата 5 365 лева. Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.П.П., ЕГН **********,***, против ревизионен акт № 261206137 от 25.03.2013 г., издаден от В.Г.Г., главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 611 от 19.06.2013 г. на зам.-директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, в частта на допълнително установените публични задължения за данък по чл.35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. в общ размер на 51 420,86 лева и 43 012,77 лева лихви, данък по чл.35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 32 461,92 лева и 22 827,99 лева лихви, данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 29 298,14 лева и 16 501,75 лева лихви, данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 6 398,12 лева и 2 638,67 лева лихви, данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 815,66 лева и 244,16 лева лихви, вноски за ДОО за 2005 г. – 2009 г. в общ размер на 15 538,45 лева и 17 858,60 лева лихви, вноски за здравно осигуряване за 2005 г. – 2009 г. в общ размер на 4 226,83 лева и 2 512,44 лева лихви.

ОСЪЖДА Н.П.П., ЕГН **********,***, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” град Пловдив при ЦУ на НАП сумата 5 365 (пет хиляди триста шестдесети пет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

                                   Административен съдия: /п/

 

 

 

Вярно с оригинала

 

Секретар:

 

 

АХ