Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    199           Година  2014, 20.01          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 02.12.2013 година

 

в открито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар:С.С.

                                        

като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2080 по описа за 2013 година и като обсъди :

 

       Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от Сдружение “Спортен клуб Тракия спорт” с адрес на управление * срещу Заповед №13 ОА 1132 от 09.05.2013г. на Кмета на Община – Пловдив, с която е не е одобрено искането на сдружението с вх.№12 КЛ 444/13.12.2012г., а е одобрено това на Сдружение “АСКБ Тракиец” за наемател на недвижим имот – публична общинска собственост, находящ се в гр.Пловдив, бул.“Източен”№10, представ­ля­ващ спортна зала за борба с площ 187,08 кв.м., ведно с прилежаща събле­калня.

Недоволен от така издаденото административно решение, жалбопода­телят обоснова твърдения за неговата незаконосъобразност и настоява за от­мяната му. Претендира разноски.

Ответникът – Кметът на Община – Пловдив счита жалбата за неоснова­тел­на и настоява за отхвърлянето и. Претендира присъждане на юрисконсултс­ко възнаграждение.

Заинтересованата страна – Сдружение “АСКБ Тракиец” намира жалбата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното.

Не е спорно между страните, че с решение №425, взето с Протокол №17 от 10.10.2012г. ОбС – Пловдив приел програма за определяне на общинските спортни обекти и съоръжение, техния статут, условията и реда за предоставя­нето им за ползване от спортните организации съгласно Закона за физическото въз­питание и спорта/ЗФВС/ и Правилника за приложението му, като е възложил на Кмета на Общината да предприеме всички необходими действия по изпъл­нението му.

С оглед на последното и със своя Заповед №12 ОА 2789 от 15.11.2012г. ответникът наредил процесният недвижим имот – публична общинска собст­веност, находящ се в гр.Пловдив, бул.“Източен”№10 и представляващ спорта зала по борба с площ 187,08 кв.м. и прилежаща съблекалня с площ 43 кв.м. – да бъде предоставен под наем за срок от 10 години съгласно ЗФВС.

Посочил, че заинтересованите лица могат да подават мотивирани иска­ния за наемане на обекта в едномесечен срок от разгласяване на заповедта, като исканията им следва да отговарят на разпоредбите на чл.73 ал.4 и ал.5 от Правилника за приложение на ЗФВС/ППЗФВС/.

В таза установения срок постъпили общо три искания за наемане на имота, а именно от жалбоподателя – Сдружение “Спортен клуб Тракия спорт”, заинтересованата страна – Сдружение “АСКБ Тракиец” и Сдружение “Спортен клуб Атлетик”.

С Протокол от 05.03.2013г. на назначената със Заповед №13 ОА 493/ 27.02.2013г. на Кмета  Комисия разгледала така постъпилите мотивирани иска­ния на трите сдружения, като приела решение, че следва да се удовлетвори искането на заинтересованата страна, като се извърши пряко отдаване под наем на описания по – горе спортен обект съгласно разпоредбата на чл.77 ал.1 ППЗФВС, тъй като сдружението било представило инвестиционна програма за подържане и подобрение на имота на стойност 50 000 лева.

Този Протокол бил утвърден от ответника, като същия утвърдил и изхо­ди­рания последващо от Председателя на Комисията на дата 22.04.2013г. и Зам. Кмет на Общината доклад относно същата наемна процедура.

С оглед на това била издадена и оспорената в това производство За­повед на Кмета на Общината от 09.05.2013г., с която именно Сдружение “АСКБ Тракиец” било одобрено като страна, с което да се сключи пряко договора за наем за обекта за срок от 10 години.

В мотивите на оспореното административно решение е посочено и прие­то, че крайният извод е формиран на база доклада на Комисията и с оглед обс­тоя­телството, че посоченото сдружение е представило инвестиционна програ­ма за подържане и подобрение на имота на стойност 50 000 лева.

Преди всичко следва да се посочи, че съгласно чл.72 ППЗФВС Пре­доставянето за ползване на спортни обекти и съоръжения – държавна или об­щинска собственост, се извършва чрез: 1. отдаване под наем; 2. предоставяне за безвъзмездно ползване; 3. концесия”.

В случая е избрана процедурата по отдаване под наем, в който случай обек­тът се предоставя за срочно ползване на спортни организации по смисъла на чл.10, ал.2 от Закона за физическото възпитание и спорта – юридически ли­ца с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност, чиято основна дейност съответства на предназначението на имота/чл.73 ал.2 от съ­щия Правилник/. От другра страна самато отдаване под наем може да се из­върши или чрез конкурс или пряко/чл.74 ППЗФВС/, като в чл.77 от Правилника е разяснено кога се извършва пряко договоряне, а именно “...в случай, че бъде по­дадено искане от лицензирана спортна организация или спортен клуб, чле­нуващ в такава организация.

Посочено е също така в следващата ал.2, че “При подадени две или по­ве­че искания предимство има кандидатът, който е лицензирана спортна органи­зация и развива спорта, за който е предназначен имотът. При равни условия пре­димство има кандидатът, предложил финансово обезпечена инвестиционна програма с по-висока стойност за поддържане и подобрение на имота и изпъл­ня­вал точно задълженията си по предходни договори за ползването му. При кла­сирането се оценява общественият принос на кандидата в спорта.

В оспореният акт на ответника се визира новелата на чл.77/ал.1 до ал.3/ ППЗФВС, като е посочено, че е налице от заинтересованата страна представе­на инвестиционна програма на определена стойност.

При това положение всъщност може да се предположи, че ответният ад­министративен орган е приел, че и трите подадени мотивирани искания са та­кива на сдружения, които са лицензирани спортни организации или клубове от ед­на страна, а от друга, че и трите развиват спорта, за който е предназначен имо­та.

Такива изводи липсват и в акта на ответника, и в Протокола на Коми­сията, а и в доклада на ресорния Зам. Кмет, който е бил и Председател на по­мощ­ния орган.

Действително от представените надлежни писмени документи се устано­вява, че и жалбоподателят, а и заинтересованото сдружение са лицензирани спортни клубове, членуващи във Федерацията по борба и са надлежно вписани в съответния регистър.

При това положение отново съдът следва да заключи, че е подходено към преценка на следващия сравнителен критерии – преценка на предложени финансово обезпечени инвестиционни програми за поддържане и подобрение на имота, както и на точното изпълнение задълженията по предходни договори за ползване на имота.

В тази връзка очевидно според ответника само заинтересованата страна е предложила такава финансово обезпечена инвестиционна програма.

Същата може да бъде открита на лист 61 от делото и е част от предста­вената като пълна административна преписка.

По същество посочения там документ озаглавен “Справка”, подписан от неизвестно лице/не е ясно дали то въобще може да ангажира клуба, тъй като липс­ва качеството му/ сочи в две прости изречения, че клубът е инвестирал до момента 38 000 лева, а предвижда в следващите 10 години да инвестира други 50 000 лева за ремонт – боядисване, смяна на дограма, ново оборудване.

Очевидно е, че този документ не може да бъде окачествен като прог­рама, явяваща се и финансово обезпечена такава.

По същественото обаче в случая е, че останалите две сдружения са били лишени от възможност да ангажират подобни доказателства, т.е. да изявят и те своите инвестиционни намерения спрямо обекта, като това е резултат от са­мото първоначално обявяване на процедурата.

В акта, с който ответникът е открил наемната процедура за имота въоб­ще не е указано как следва да се процедира в случай на налична хипотеза по чл.77 ал.2 ППЗВФС.

Нормите на подзаконовия акт са ясни, но процедурно в заповедта от 15.11.2012г. не е посочено кога/в кой момент/ сдруженията следва да ангажират доказателствата по чл.77 ал.2 – дали още с подаване на мотивираното искане или след като се установи, че са налице две или повече искания от лицензи­рани спортни организации, развиващи спорта, за който е предназначен имота.

В настоящия случай с оглед спазване правата на участниците в процеду­рата и след като доказателства в посочената насока не са били визирани като такива, следващи се за подаване с мотивираното искане, то е следвало и след като Комисията е установила първата предпоставка на чл.77 ал.2 същата да определи допълнителен срок за ангажирането им.

Освен това никъде съдът не установи да е извършена необходимата пре­ценка за приноса на кандидата в спорта/така същата новела in fine/ - било то от ответника или помощния орган.

Напротив едва в съдебната фаза на спора се представят доказателства в тази връзка, но съдът в случая не е инстанция по същество, която за първи път да обследва тази предпоставка за всеки един от кандидатите.

Изложеното дотук обективно обосновава извода на настоящия съдебен състав за допуснати съществени нарушение на процедурата при отдаване под наем на имота – липсата на ясен и преди всичко пълен регламент на подаване на необходимите документи с оглед покриване изискванията на нормативния акт при отдаване имота в специалната хипотеза на чл.77 ал.2 ППЗФВС.

Освен това за много от изводите липсват и надлежни мотиви – не е ясно кои точно условия по отношение на трите отделни кандидата са приети за на­лич­ни, кои за липсващи, не се обсъдени всички законови критерии.

Наложи се съдебният състав по същество да “предполага” мотивите на ответника при осъществяване на сложния фактически състав за възникване правото на заинтересованата страна да бъде определена за субект – спечелил правото да подпише с Общината пряк договор под наем при условия на ЗФВС за процесния спортен обект.

На трето място по същество изводът, че заинтересованата страна след­ва да бъде предпочетена поради представена финансово обезпечена инвес­ти­цион­на програма с по висока стойност за поддържане и подобрение на имо­та всъщност не кореспондира с вложения в закона смисъл с оглед представе­ния с предложението документ както по съдържание, така и по форма.

С оглед на изложеното оспореният административен акт следва да се отмени като незаконосъобразен.

В случая констатираните изначални/още в заповедта на нареждане на процедурата/нарушения пречат да се изпрати преписката за продължаване на същата, поради което и преписката не следва да се изпраща на ответника за довършване на административното производство, а последният ще следва да от­крие нова процедура.

Община – Пловдив следва да заплати на жалбоподателя направените и претендирани разноски по делото в размер на общо 310 лева. Съдебният със­тав намира за неоснователно направеното формално възражение на пълно­мощ­ника на ответника за прекомерност на договореното и изплатено адво­катско възнаграждение от 300 лева.

 Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ по жалба на сдружение “Спортен клуб Тракия спорт” с адрес на управление гр.Пловдив, * Заповед №13 ОА 1132 от 09.05.2013г. на Кмета на Община – Пловдив, с която не е одобрено иска­нето на сдружението с вх.№12 КЛ 444/13.12.2012г., а е одобрено това на сдружение “АСКБ Тракиец” за наемател на недвижим имот – публична общинс­ка собственост, находящ се в гр.Пловдив, бул.“Източен”№10, представляващ спортна зала за борба с площ 187,08 кв.м., ведно с прилежаща съблекалня, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Община – Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив, пл. ”Стефан Стамболов”№7 да заплати на Сдружение “Спортен клуб Тракия спорт” с адрес на управление * сумата от общо 310/триста и десет/лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :