РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

    Административен съд  Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

№ 30

 

гр. Пловдив, 6 януари  2014 год.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 11 с., в открито заседание на пети декември през две хиляди и тринадесета година,  в състав:

 

                                      Председател:  Милена Несторова - Дичева

                  

при секретаря Марина Чиракова,  като разгледа докладваното от съдията адм.  дело № 2092 по описа за 2013 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

          Образувано е по жалба на Г.Д.Д. с ЕГН ********** ***10, срещу РА № 261300431 от 9.04.2013 г., издаден от орган по приходите към ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 630 от 24.06.2013 г. на Директора на Д“ОДОП“-Пловдив при ЦУ на НАП.

         РА е обжалван в частта за 2011 г. изцяло за определените допълнителни задължения по ЗДДФЛ за 2011 г. ведно със съответните лихви, както и вноски по КСО, ДЗПО и ЗОВ – главница и лихва за 2011 г. Твърди се неговата незаконосъобразност с основни доводи в насока на обстоятелствата, че не са налице предпоставките за провеждането на процесната ревизия по особения ред на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, както и че е неправилно определено началното салдо към 1.1.2011 г.  Сочи се незаконосъобразност на РА и в частта касателно допълнително определените осигурителни вноски.

         Иска се оспореният РА да бъде отменен, като се присъдят направените по делото разноски. Подробни съображения по съществото на спора се излагат в писмени бележки от пълномощника на жалбоподателя адв. К.,  депозирани по делото.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител юрк. Г. взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя се подробна писмена защита.

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, в частта за 2011 г.  за определените допълнителни задължения  по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 2 495.48 лева с лихвите към тях, както и за допълнително определените вноски по ДОО, ЗО, ДЗПО за същия период, който с решението си го е потвърдил в  обжалваната част. Така постановеният от Зам.директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Предмет на настоящото оспорване е РА № 261300431/09.04.2013 г., издаден от П. К. К. – гл.инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Пловдив, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 630/24.06.2013 г. на Зам.директора на Д“ОДОП“-Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част за допълнително установени задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 2 495.48 лева с лихви 241.29 лева, както и допълнително установени задължения по ДОО, ЗО и ДЗПО за 2011 г. и лихвите към тях.

РА е издаден в резултат на проведена ревизия по реда на чл.122 от ДОПК.

При  събраните  данни, подробно описани в РА и РД, ревизиращите органи по приходите са направили извод,  че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за определяне на данъчните основи по години по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. Направена е съпоставка на извършените разходи от страна на жалбоподателката и доказаните приходи на нея и съпруга й и е установено несъответствие между тях.

Противно на приетото от приходната администрация, жалбоподателката намира, че в нейния случай не са налице условията за провеждане на ревизията по този особен ред. Тези твърдения обаче и пред съдебната инстанция останаха недоказани.

В жалбата пред съда се излагат доводи аналогични на тези, наведени пред Директора на Д“ОДОП“-гр.Пловдив, съответно в потвърждаващото РА Решение същите са обсъдени и разгледани подробно. Изложените там мотиви се споделят от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят, тъй като и в хода на това съдебно производство не бяха ангажирани доказателства, които да оборят фактическите констатации на приходната администрация, които се считат за верни до доказване на противното – чл.124, ал.2 от ДОПК. Приетата по делото ССЕ представлява аритметично изчисляване на различни варианти на доходите на жалбоподателката, които обаче се базират на установени в хода на ревизията фактически констатации т.е. самата ССЕ не оборва констатациите по РА, съответно не преодолява презумпцията на чл.124, ал.2 от ДОПК.

В настоящия случай данъчната основа за облагане с преки данъци е определена по реда на чл. 122 от ДОПК и съгласно нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК - в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Събраните в хода на ревизионното производство доказателства напълно обосновават хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от кодекса. В този смисъл, в тежест на жалбоподателката е да проведе пълно насрещно доказване, което да опровергае фактическите констатации на органа по приходите.  По конкретния казус ангажираните доказателства не способстват и не допринасят за процеса на пълно насрещно доказване. В хода на съдебното обжалване не се опровергаха констатациите на приходната администрация за извършена от страна на жалбоподателката на реализация на доходи, надвишаващи приходите й, за закупуване на  недвижими имоти и автомобил. През процесната 2011 г., жалбоподателката и съпругът й са извършвали разходи за закупуване на автомобил Сузуки Витара - 300 лв.; Търговски обект-офис в гр. Хасково – 50 000.00 лв., разсрочено плащане (през 2011 г. са платени 35 000.00 лв.); Поземлен имот с. К. – 8 000.00 лв.; УПИ в с. К. – 3 223.00 лв.; описани са върнатите заеми през годината; внесените суми за дялове в „А.И.” ООД и „А.И.МЪНД” ООД по дружествени договори; взети са предвид и декларациите от РЛ и съпруга й, че Д. Х. Д. е компенсирал Г.Д.Д. с 8 528.96 лв. и др. При извършената ревизия на съпруга за процесната 2011 г. е установено, че Д. Д. посочва сключен договор за съвместна дейност и инвестиции от 02.03.2011 г., в гр. Александруполис, със сирийската фирма Naser falion – NF/DAMASCUS, SYRIA за 35 400.00 лв. Според ревизиращите органи, представен е договор, преведен на арабски и български, от който е видно, че Д. Д. е Изпълнител а Naser falion – NF/DAMASCUS, SYRIA е Инвеститор и че предмет на договора е обединяване на усилията за извършване на съвместна дейност  в областта на посреднически, рекламни, комисионни и други незабранени от закона услуги, сделки с интелектуална собственост, покупко-продажба на имоти, земеделска земя и др. В РД е посочено, че съгласно: т. 3.1 инвеститорът предоставя необходимите средства за закупуване на материалната база; т. 3.6 печалбата ще се разпределя между тях чрез писмени анекси; т. 3.8 в случай, че печалбата е недостатъчна да покрие разходите изпълнителят дължи на инвеститора годишна компенсация в р-р на 10 % от получената сума за всяка календарна сума. Сочи се, че от приложената разписка е видно, че Naser falion – NF/DAMASCUS, SYRIA  предоставя сумата от 25 000.00 долара на 02.03.2011 г., в брой (курс долар-лев 1 $ - 1.416 лв.), че договорът е сключен в град Александруполис – Гърция и че на договора няма нотариална заверка. В констатациите си приходните органи описват, че Д. Д. заявява, че закупеният офис на 19.08.2011 г. за 50 000.00 лв. (от които през 2011 г. са платени 35 000.00 лв.) е точно за тази цел, във връзка с т. 3.1 от договора, но няма представени други разписки или банкови преводи от които да е видно, че са преведени останалите пари и няма представени писмени анекси за разпределяне на печалбата или за изплатени компенсации съобразно клаузите на договора. В тази връзка органите по приходите са приели, че представените документи (договор и разписка) удостоверяват изгодни за лицето Д. Д. обстоятелства, неподкрепени  с доказателства, житейски нелогични са и необосновани. Тъй като договорите представляват частни документи без достоверна дата, доказателствената им стойност следва да се преценява с оглед разпоредбата на чл. 181 ал. 1 от ГПК вр. пар. 2 от ДР на ДОПК, видно от който частният документ има достоверна дата за трети лица (каквото се явява приходната администрация) от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпването на физическа невъзможност за подписване от лицето, което е подписало документа, или от  деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, удостоверяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Удостоверяват се изгодни за себе си факти, за които не разполага с официален документ. В тежест на задълженото лице е да докаже пред органа по приходите, че същите са се осъществили. В този смисъл договорите не могат да обвържат органите на приходната администрация, а е необходимо да бъдат представени убедителни доказателства относно предоставянето на тези пари и осъществяването на обща дейност и реализирането на финансов резултат. Направен е извод, че с оглед на горното, на основание чл. 57, ал. 4 от ДОПК и като се има предвид че представените документи (договор и разписка) във връзка с цитираните по-горе представени документи, нямат достоверна дата (в това число няма нотариална заверка на датата), сумата е еднократна и не е в достатъчен размер за закупуване на материална база, няма данни за финансовите резултати от това сдружение – дали са разделени печалбите или са платени неустойки, не могат да се приемат за достоверни  данните отразени в тях, а именно, че посочените паричните средства  са получени  от лицето Д. Д. и съпругата му. Тези констатации на приходната администрация не бяха опровергани в хода на съдебното производство. Същите почиват на надлежно събрани доказателство в едно редовно проведено ревизионно производство, съответно следва да се считат за верни – чл.124, ал.2 от ДОПК.

На следващо място, по отношение на изложените доводи едва с писмената защита, касателно размера на началното салдо към 01.01.2011 г. с включена в него сумата от 4 416,93 лева, представляваща капаро по предварителене договор, сключен с Б. и Г. Ташеви през 2010 г. На първо място въпросната сума касае констатация за получен доход евентуално през 2010 г., който период не е предмет на оспорване и на следващо място нито в хода на ревизията, нито в това съдебно производство се ангажираха доказателства за действителното получаване на въпросната сума. Предвид това и с оглед презумпцията на чл.124, ал.2 от ДОПК следва да се приеме за неоснователен и този довод.

Каза се,  съдът не кредитира и приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице С.. В него са дадени отговори на поставени под условие задачи и са извършени подробни изчисления на данъчните основи и съответните данъчни задължения и лихви и задължителни осигурителни вноски и лихви, в случай, че се извършат преизчисления на паричния поток, при условие, че съдът изцяло или частично приеме за основателни възраженията в жалбата. По-горе в настоящото решение, съдът прие за неоснователни всички възражения по жалбата, предвид на което и при постановяване на решението си не е необходимо да извършва преизчисления на данъчната основа за облагане и дължимия данък върху доходите на физическите лица, за което са необходими специални знания, и да кредитира съответния вариант на заключението на вещото лице.

Предвид така констатираните обстоятелства, които се сублимират в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, данъчните задължения на лицето са определени при условията на чл. 122 - 124 от ДОПК. В хода на ревизията и при административното обжалване, жалбоподателят не е ангажирал доказателства, оборващи констатациите на процесния РА. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от кодекса фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. В конкретния случай фактическите констатация в ревизионния акт, предмет на настоящото обжалване,  се подкрепят от събраните в хода на административното производство доказателства, които са приети и приложени по делото.

По отношение допълнително определените задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО съдът намира следното:

При ревизията органите по приходите констатират, че   жалбоподателката има дялове и участия в „Ф.Х.” ООД, „А.И.” ООД и „С.И.” ООД, С подадена декларация по чл. 1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица ЗЛ е заявило дейност като съдружник в  „С.И.” ООД с начало на осигуряване, считано от 13.10.2008 г. Избрания вид осигуряване на основание чл.4, ал.4 от КСО е за фонд «Пенсии» и за общо заболяване и майчинство. На основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО, ревизираното лице подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт като лице, упражняващо трудова дейност като  съдружник в търговско дружество. По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО жалбоподателката е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност – чл.6, ал.2 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.7 от КСО самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т.1,2, и 4 от с.з. правят осигурителни вноски за своя сметка и ги дължат авансово върху месечен осигурителен доход, установен по реда на точки 1 и 2 на ал. 7. На основание чл.6, ал.8 от КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година. Задължението за здравно осигуряване на жалбоподателката възниква на основание чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравно осигуряване - лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.8 от Кодекса за социално  осигуряване.

         В хода на извършено ревизионно производство, вследствие събраните доказателства и извършения анализ от органа по приходите, е установено наличието на предпоставката на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за 2011 г. След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК е установен доход на Г.Д.Д. с недоказан произход за 2011 г. в размер на 29 169.39 лв. Ревизираното лице не е представило доказателства за произхода на средствата необходими за финансиране на това несъответствие. По тази причина органът по приходите е приел, че жалбоподателката е извършвала трудова дейност и на основание чл. 124а от ДОПК следва да се установят задълженията й за ЗОВ в качеството й на самоосигуряващо се лице по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК. Установен е размерът на дължимите вноски за ЗОВ, като са взети предвид авансово внесените дължими ЗОВ върху минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година. За периода от 135 дни, считано от 05.03.2011 г., през които ЗЛ е в отпуск, поради бременност и раждане, не са определени задължения, както за авансови ЗОВ, така и върху установения с ревизията окончателен размер на осигурителния доход. Окончателният размер на осигурителния доход за 2011 г. на ЗЛ, е определен на база установения с ревизията облагаем доход по реда на чл.122 - 124 от ДОПК. На основание чл.6, ал.8 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, във връзка с чл.124а от ДОПК, органът по приходите е определил дължимите ЗОВ за 2011 г. и прилежащи лихви, които са предмет на обжалване.

         Производството по реда на чл.122 от ДОПК представлява особен процесуален ред, който дава възможност на органите по приходите да установяват задължения и в случаите, когато не са налице необходимите данни за извършване на ревизионното производство по общия ред. Когато органите по приходите установят превишение на направените разходи над получените доходи/приходи и задълженото лице не може да предостави доказателства за произхода на средствата, това дава основание да се приеме, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими ЗОВ като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО, върху установения доход по реда на чл.122 – 124 от ДОПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК след като лицето не е посочило източника на тези приходи/доходи, т.е. не са представени доказателства, че същите са придобити от дейност, за която то няма задължението да се осигурява по КСО и ЗЗО, изводът на ревизиращите органи, че е налице периодично получаване на доходи/приходи от дейност, която не е инцидентна и се определя като дейност на самоосигуряващото се лице е правилен и законосъобразен. В конкретният случай, на база установеното наличие на обстоятелството по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, ревизията е преминала към специфичния процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК за установяване размера на дължимите данъци. С влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./, разпоредбите на чл.122 – 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, поради което ревизиращият орган правилно е приложил разпоредбата на чл.124 „а” от ДОПК и е установил окончателния размер на осигурителния доход, в който е включен дохода с неустановен произход за 2011 г., предвид установеното наличие на обстоятелството по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. В случая и доколкото анализът на събраните доказателства не дава основания за установяване на противното, органът по приходите правилно е приел, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими ЗОВ от Г.Д.Д. като самоосигуряващо се лице. Налице е обоснован извод, че установеното несъответствие води до неплащане на задължение за осигурителни вноски, които следва да бъдат определени върху осигурителен доход установен по реда на чл.122 – 124 от ДОПК. При определяне на окончателният размер на осигурителния доход на ревизираното лице и дължимите вноски, е взет предвид максималният размер на осигурителния доход определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година, както и вноските за ЗОВ, които жалбоподателката е направила за част от месеците, включени в ревизирания период. За периода, в който ЗЛ е в отпуск, поради бременност и раждане, правилно не са определени задължения за авансови вноски за ДОО и за ДЗПО - УПФ, а върху установения с ревизията окончателен размер на осигурителния доход не са определени задължения за същите фондове плюс вноски за здравно осигуряване. На основание чл.113, ал.1 от КСО, органът по приходите правилно е начислил дължимите лихви за невнесените в законоустановеният срок осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО - УПФ, а лихвите за просрочените здравноосигурителни вноски са начислени на основание чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл.175 от ДОПК.

Предвид изложеното, съдът намира обжалвания ревизионен акт за правилен и законосъобразен, съответно подадената против него жалба – за неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Пловдивският административен съд

                                               Р   Е   Ш   И :

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.Д. с ЕГН ********** ***10, против РА № 261300431/09.04.2013 г., издаден от П. К. К. – гл.инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Пловдив, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 630/24.06.2013 г. на Зам.директора на Д“ОДОП“-Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част за допълнително установени задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 2 495.48 лева с лихви 241.29 лева, както и допълнително установени задължения по ДОО, ЗО и ДЗПО за 2011 г. и лихвите към тях.    

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в  14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: