РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№168

 

гр. Пловдив, 30 януари 2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, ХIII състав, в публично заседание на втори декември през две хиляди и тринадесетата година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия Пасков адм. дело № 2094 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

         Производството по делото е образувано по жалба на  „Примекс АВГ” ООД, със седалище и адрес на управление ****** представлявано от П. Г. Н. против РА №161300153/25.03.2013г. издаден то ТД на НАП гр. Пловдив потвърден с Решение № 623/20.06.2013г. на Зам. Директора на Дирекция “ОДОП”, гр.. Пловдив в обжалваната част на допълнително начислен през м.07/2010г. ДДС в размер на 47684,12лв., ведно с начислените през м.08 и м.09/2010г. лихви общо в размер на 12268,40лв. както и в изменената му част на установения размер на данъчното задължение по ЗДДС за м.12/2010г., в която е увеличено същото от  ДДС за възстановяване в размер на 66897,44лв. на ДДС за възстановяване в размер на 96245,84лв., както намаление на прилежащите лихви, начислени през м.02/2011г., от 15838,74лв. на 11751,30лв.

         Претендира се отмяна изцяло на акта поради незаконосъобразност и необоснованост. На първо място се сочи, че решаващият орган неправилно и необосновано не е признал извършените ВОД, тъй като „Примекс АВГ” ООД е представило всички изискуеми от закона документи. Алтернативо твърдението е, че дори да се приеме, че доставките на стоки, осъществени от „Примекс АВГ” ООД към „Дионисиос Кириязопулос Импорт-експорт”, следва да бъдат облагаеми със ставка от 20 на сто, подлежащият на начисляване ДДС трябва да възлезе на 86 496.59лв., а не както е определено с  РА - на 103 795.90 лв.

 Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита от пълномощника адв. Е..

Ответникът, чрез процесуалния си представител юрк. Л., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, при което положение се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1204271 от 04.09.2012г., издадена от  К. Л. - Началник сектор „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, е възложена ревизия на жалбоподателя за задълженията по ЗДДС за периода 01.01.2007-30.04.2011г. като е  определен краен срок за завършване на ревизията – до 3 месеца, считано от датата на връчването й, което връчване е било извършено надлежно на 14.09.2012г. С последващи ЗВР № 1206020/13.12.2012г. и ЗВР № 1300153/11.01.2013г. срокът за приключване на ревизионното производство е продължен до 14.02.20123. В срока по чл. 117, ал. 4 от ДОПК е изготвен Ревизионният доклад № 1300153/28.02.2013г. Със Заповед № К 1300163/28.02.2013г.   е определен компетентният орган, който да издаде ревизионния акт – Г. Ч. – старши инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив. В законоустановения срок е бил издаден РА № 161300153/25.03.2013г., който е бил обжалван по административен ред. С

С Решение № 623/20.06.2013г. Зам. Директора на Дирекция “ОДОП”, гр. гр. Пловдив е потвърдил  РА  в обжалваната част на допълнително начислен през м.07/2010г. ДДС в размер на 47684,12лв., ведно с начислените през м.08 и м.09/2010г. лихви общо в размер на 12268,40лв., изменил РА в частта на установения размер на данъчното задължение по ЗДДС за м.12/2010г., като увеличавам същото от  ДДС за възстановяване в размер на 66897,44лв. на ДДС за възстановяване в размер на 96245,84лв., както и прилежащите лихви, начислени през м.02/2011г., като намалявам същите от 15838,74лв. на 11751,30лв. и е отменил РА  в частта на начислените през м.01/2011г. лихви в размер на 2223,01лв.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

В хода на ревизията се е установило, че  жалбоподателят - „Примекс АВГ” ООД е декларирал в дневника за продажби и в справката-декларация по ЗДДС извършени вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки към Dionisios Kiriazopoulos Panagiotis – Гърция с VIN №EL 061034176 по следните фактури:

- №0800000090/27.07.2010г. на стойност 121 902.54 евро, с обща стойност 238420,64 лв. - предмет на доставката са алкохолни напитки;

- №0300029423/20.12.2010г. на стойност 143 447.47 евро с обща стойност 280588,86лв.

Ревизиращите са присъединили писмените доказателства в хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства  по Резолюция № 1233416/27.09.2012 г. и Протокол № 1233416/26.10.2012г.

От ревизираното лице е било поискано  с Искане за представяне на документи и писмени обяснения да представи всички документи, свързани с декларираните вътреобщностни доставки. След представяне на същите се е установило, че транспортът на стоките е за сметка на купувача.

Към  ф-ра №0800000090/27.07.2010г. е било представено CMR  издадено от превозвач „ФАВОРИТ- 2002 ТРАНС” ООД с БУЛСТАТ ****** с подпис и печат на транспортната фирма и получателя Dionisios Kiriazopoulos Panagiotis, като плащането е било извършено на 28.07.2010г. -  121 902.40 евро от сметка в ALFA BANK-Атина на Kiriazopoulos P. Dionisios по сметката на “Примекс АВГ” ООД 

Към ф-ра №0300029423/20.12.2010г. е било представено CMR от 21.12.2010г., издадено от превозвач „НИКО 99 Й. Т.” ЕООД с БУЛСТАТ ******* и с подпис и печат на транспортната фирма и получателя Dionisios Kiriazopoulos Panagiotis, като плащането е било извършено на 27.08.2010г., на 31.08.2010г. и на 01.09.2010г. от сметка в EFG EUROBANK ERGASIAS SA-Атина на Kiriazopoulos P. Dionisios по сметката на ПРИМЕКС - АВГ ООД.

Ревизиращите са изискали с  Искания за извършване на насрещна проверка на превозвачите. В отговор управителят на „НИКО 99 Й. Т.” ЕООД е декларирал, че няма извършени превози и издадени фактури към „ПРИМЕКС – АВГ”  ООД или KYRIAZOPOULOS DIONYSIOS PANAGIOTIS  и няма сключени договори със спедиторска фирма относно горните контрагенти от м.12.2010г до м.12.2011г.

Управителят на „ФАВОРИТ 2002 ТРАНС” ЕООД  също е декларирал, че няма извършени превози и издадени фактури към „ПРИМЕКС – АВГ”  ООД или KYRIAZOPOULOS DIONYSIOS PANAGIOTIS  и няма сключени договори със спедиторска фирма относно горепосочените фирми от м.07.2010г. до м.12.2011г.

Органите по приходите са изискали с молба за административно сътрудничество с подозрение за измама в съответствие с чл. 5 от  Регламент (ЕО) 1798/2003 информация от компетентната гръцка данъчна служба. В получения отговор е било отразено, че  KYRIAZOPOULOS DIONYSIOS PANAGIOTIS не е декларирал ВОП на стоки и не може да се открие на посочения от него адрес.

Във връзка с недекларираното ВОП от  KYRIAZOPOULOS DIONYSIOS PANAGIOTIS - Гърция са предприети следните процесуални действия за изследване действителността на извършения ВОД към Гърция и изследване транспорта на доставените високо алкохолни напитки по представените 2 броя товарителници.

       Органите по приходите са извършили подробни проверки за уточняване собствеността на  моторните превозни средства посочени в товарителниците като са установили, че същите са били наети по силата на договори за наем от превозвачите посочени в товарителниците.

       От представените в хода на ревизионното производство документи се е установило, че   „ФАВОРИТ 2002 ТРАНС” ЕООД притежава Лиценз за международен автомобилен превоз на товари № 9634/09.05.2008г, като същото е извършвало  такъв превоз през процесния период, но не е представило документи които да докажат процесните доставки.

       Ревизиращите са изискали с  ИИДДКО от ГД „Гранична полиция” гр. София, както и от Агенция Митници да се предостави информация относно това дали горепосочените МПС са напускали/влизали територията на Р България.

       След получаване и анализ на справките органите по приходите са приели, че от представените документи не се потвърждава извършване на транспорт на алкохолни напитки с изпращач „ПРИМЕКС – АВГ”  ООД и получател KYRIAZOPOULOS DIONYSIOS PANAGIOTIS – Гърция през м.07.2010г. и м.08.2010г.

Предвид горното съдът намира, че ревизията е била извършена от компетентен орган, в законоустановените срокове, при спазване на изискванията на процесуалните правила.

От правна страна съдът намира за установено следното:

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Спрямо ВОД на основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС е приложима нулева данъчна ставка. Предпоставките за прилагане на режима на ЗДДС за ВОД за дадена доставка са кумулативно наличие на следните условия: доставчикът да е регистриран по ЗДДС в Р България, съответно получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на Общността, и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка и възмездност на доставката. Според чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са определени в разпоредбите на чл. 45 ППЗДДС, като са разделени на две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка. В случая е спорен въпросът за наличие на документи за транспортиране на стоките от територията на България до друга държава членка. Документите, които следва да се представят за доказване на изпращането или транспортирането на стоките са разграничени в няколко хипотези по чл. 45, т. 2, б. "а" - "в" ППЗДДС, в зависимост от това за чия сметка и от кого е извършен транспорта. В чл. 45, т. 2, б. "в" ППЗДДС е предвидено, че документи, доказващи изпращането или транспортирането са писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя.  Обосноваването на извода за наличие на вътреобщностни доставки по делото е свързан с установяване на една от кумулативно изискващите се предпоставки по цитираната разпоредба, а именно транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че в разпоредбата на  на чл. 45, т. 2, б. «б» от ППЗДДС за 2010 г. не се съдържа изискване за представяне от страна на превозвачите на съпъстващи документи /командировъчни заповеди, пътни листове, фактури за закупено гориво по маршрута и др., а само на транспортен до­кумент, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на другата дър­жава членка, в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице. Същевременно обаче, следва да се има предвид, че доказателстве­ната сила на международ­на­та товарителница, която е частен свидетелстващ документ, следва да се преценява с оглед оста­на­лите събрани по делото доказателства. Истинността на представените по делото международни товарителници включва и преценка на тяхната вярност, а именно установяване предаването на стоките на превозвача, на физическото изнасяне на стоките и получаването на стоките от получателя.

Обстоятелството, че KYRIAZOPOULOS DIONYSIOS PANAGIOTIS не е декларирал ВОП на стоки и не може да се открие на посочения от него адрес само по себе си не доказва, че жалбоподателят не е извършил  процесните вътреобщностни доставки поради следното:

В т.65 на Решение от 06.09.2012г. Европейският съд по дело C‑273/11, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Baranya Megyei Bíróság (Унгария) съдът е приел, че освобождаването на вътреобщностна доставка по смисъла на член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 не може да бъде отказано на продавача с единствения довод, че данъчната администрация на друга държава членка е пристъпила към заличаване на идентификационния номер по ДДС на приобретателя, което, макар и да е станало след доставката на стоката, проявява действието си ретроактивно, от дата, предхождаща тази доставка.

Съдът намира, че жалбоподателят е предоставил както в хода на ревизионното проиводство така и в процедурата по обжалване по административен ред всички изискуеми от закона документи – издадени фактури, товарителници, като и писмено потвърждение от страна на получателя на доставките. От друга страна следва да се отбележи, че  задължението за доказване за транспортиране е на доставчика, съобразно изискванията на чл. 45 от ППЗДС

Това, че в получените справки от ГД „Гранична полиция” гр. София и от Агенция Митници не се съдържат данни въз основан на които да се приеме, че е стоките са преминали границата на Р България също не доказва по безспорен начин неизвършването на превоза. Основателно е твърдението на жалбоподателя, че  тъй като стоките не са напуснали територията на Общността, след 01.01.2007г.  информацията от извършваните от граничните и митническите органи проверки не е изчерпателна.

Трайната практика на Европейският съд е, че за да се откаже ползването от правото на освобождаване на вътреобщностна доставка, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че доставчикът не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била замесена в извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама.

По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства жалбоподателят да знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била замесена в извършена от приобретателя измама, в случая съдът намира, че той е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама.

Съдът кредитира изцяло приетото и неоспорено заключение на  ССчЕ, видно от което е, че плащанията по процесните доставки са били надлежно отразени в счетоводството на жалбоподателя.

Видно от гороното е, че процесния РА следва да бъде отменен в обжалваната му част.

При този изход на делото на жалбоподателя следва да му бъдат присъдени направените от него разноски по делото които се констатираха както следва: 50лв. за внесена ДТ, 4600лв. изплатено възнаграждение за адвокат и 350лв. за депозит за вещо лице  или общо 5000 лв.

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ Ревизионен акт №161300153/25.03.2013г. издаден то ТД на НАП гр. Пловдив в обжалваната част на допълнително начислен през м.07/2010г. ДДС в размер на 47684,12лв., ведно с начислените през м.08 и м.09/2010г. лихви общо в размер на 12268,40лв. както и в изменената му част на установения размер на данъчното задължение по ЗДДС за м.12/2010г., в която е увеличено същото от  ДДС за възстановяване в размер на 66897,44лв. на ДДС за възстановяване в размер на 96245,84лв., както намаление на прилежащите лихви, начислени през м.02/2011г., от 15838,74лв. на 11751,30лв.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на“„Примекс АВГ” ООД, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от П. Г. Н. сумата в размер на 5000/пет хиляди /лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: