Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер               Година  2015, 30.01. Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,VІІ състав

 

   на 07.04.2014 година

 

в открито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар:С.С.

                                        

като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2126 по описа за 2013 година и като обсъди :

           

      Производство пред първа инстанция.

Образувано е по жалба на К.К.К. *** САТ – К.К.“ про­тив ревизионен акт №161300059/21.03.2013г., издаден от К. Г. Д., на длъжност Гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в ЧСАТТА, потвърдена с Решение № 604/18.06.2013г. на Директор на Д„ОДОП“ –Пловдив, с която на жалбоподателя за 2006г. е определен допълнително дъл­жим данък по чл.35 ЗОДФЛ/отм./ в размер на 90 148,60 лева и са начислени лих­ви за забава в размер на 63 328,74 лева.

В жалбата се съдържа възражение за немотивираност на РА. Оспорват се непризнаването на декларирани парични средства по договори за заем и по­лу­чени в наследство. Претендира се отмяна на РА в обжалваната част и при­съждане на сторените по делото разноски. Подробни възражения са изложени и в депозираните писмени бележки.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържат се изцяло фактическите констатации и прав­ните изводи, съдържащи се в оспорения ревизионен акт. Претендира се при­съж­дане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контрол­ния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от Директора на Дирек­ция“ОДОП” – Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предви­де­ния за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната проце­суална ДОПУСТИМОСТ.

            РА е издаден след като с решение № 1326/12.10.2012г. на Директора  Ди­рекция „ОУИ“ – Пловдив“ първоначално издадения по отношение на жалбопо­да­те­ля ревизионен акт е бил отменен, а преписката върната за извършване на повторна ревизия. В изпълнение на така постановеното от административния орган решение от П. С., началник сектор Д“Контрол“ при ТД на НАП –Пловдив, е издадена от  ЗВР №1205118/29.10.2012 г./л.507/, с която е сложено началото на повторното ревизионно производство с обхват задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ/отм./ за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2006г., като е определен срок за приключване на ревизионното производство до два месеца, считано от датата на връчване на Заповедта, което е сторено на 08.11.2013г. Със Заповед №1300059/07.01.2013г. на органа по възлагане срокът за приключване на ре­визията е удължен до 08.02.2013г.

В хода на ревизията е издаден Ревизионен доклад №1300059 от 11.02. 2013г. /л. 56 и сл./.

В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК от страна на жалбоподателя е депози­рано възражение от дата 08.03.2013г./л. 46 и сл./. Въз основа на РД и на Заповед за определяне на компетентен орган № К 1300059/13.02.2013г. /л.40/ е издаден процесния РА №161300059/21.03.2013г.

С потвърдената с Решение №604 от 18.06.2013г. на Зам. Директорът на Дирекция “ОДОП” – Плов­див част от РА на К. са установени допълнително за­дължения за данък по чл.35 от ЗОДФЛ/отм./ в размер на 90 148,60 лева и прилежащи лихви за забава в размер на 63 328,74 лева. 

С оглед предоставяне на правомощия по чл.112 ал.2 и чл.114 от ДОПК и по чл.155 от ДОПК по делото са представени: Заповед № РД-09-1/04.01.2010г., ведно с приложение № 1 към нея, Заповед № РД-09-1301/01.11.2012г., ведно с приложение № 2 към нея и Заповед № РД-09-1310/02.11.2012 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, както и Заповед № ЗЦУ-147/15.02.2013 г. на Изп. Ди­ректор на НАП, с която на основание чл.10 ал.1, т .1 от ЗНАП Г.А. – Зам. Директор на Д „ОДОП“ – Пловдив е оправомощен при отсъствието на ти­туляра Васко Апостолов да изпълнява правомощията на Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив и Заповед № 1839/11.06.2013 г. на Изп. Директор на НАП с която на Директора на Д „ОДОП“ – Пловдив е разрешено ползването на отпуск за периода 17.06.2013 г. – 28.06.2013 г., включително.

            От фактическа страна настоящата инстанция приема за уста­новено следното.

Безспорно установено и неспорно между страните е, че за ревизирания период К.К. е местно физическо лице по смисъла на чл.6 ал.1, т.1 от ЗОДФЛ /отм./, в сила до 31.12.2006г. и данъчно задължено лице по ЗОДФЛ на основание чл.5, ал.1 и чл.8, ал.1 от закона за доходите, получени от него през отделните данъчни /календарни/ години, попадащи в обхвата на ревизията.

За 2005 г. и 2006 г. К.К. е реализирало доходи, изплатени от „ТВ САТ КОМ” ЕООД, „ТВ САТ НЕТ” ЕООД и ЕТ „ ТВ САТ – К.К.”,  които са декларирани по реда на чл.41 от ЗОДФЛ/отм./.

Лицето е едноличен собственик  в „ТВ САТ КОМ” ЕООД и „ТВ САТ НЕТ” ЕООД, като при ревизията е установено, че е внасял парични средства, под фор­мата на допълнителни вноски в дружествата в общ размер по периоди: 2005г. – 202 000,00 лв.; 2006г. – 404 000,00 лв. Семейството на проверяваното лице по смисъла на §1, т.2 и т.3 от ДР на ДОПК се състои от жалбоподателя и синът му – К. К. К.. В хода на извършената ревизия органите по приходите са установили, че жалбоподателят е извършвал разходи – внесени парични средства в дружествата, покупка на недвижимо имущество, разходи за издръжка на живот, разходи за пътуване в чужбина. Установените източници и размерът на доходите/приходите  по години са подробно описани  в изготвените таблици към РА и  РД – стр.69 и 73 от делото.

Въз основа на събраните доказателства за извършените от ревизира­ното лице разходи и декларираните доходи е направен извод, че жалбоподате­лят не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват раз­мер извършените от него разходи за периодите на ревизията. Констатирано е на­личие на предпоставките на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизи­рания период, което води до определяне на данъчните основи за посоченият период по реда на чл.122, ал.2 от същия Кодекс.

Установените в хода на ревизията разходи от ревизираното лице не са спорни между страните. Видно и от табличната част на РД и РА се касае за разходи за издръжка и живот по данни от НСИ, за покупка на недвижими имоти, внесени данъци и осигурителни вноски, разходи за дневни и квартирни пари в Италия и Руската Федерация, както и направени допълнителни парични вноски по чл. 134 от ТЗ в „ТВ САН НЕТ“ ЕООД и „ТВ САН КОМ“ ЕООД.

Така за 2006г. общия размер на декларираните и признати парични постъпления възлизат общо на 36 094,90 лв.(доходи от „ТВ САТ КОМ“ ЕООД,  „ТВ САТ НЕТ“ ЕООД и от ЕТ“ТВ САТ – К.К.“), установен е размер на извършени плащания от 414 240,47 лв. и съответно недостиг от 378 145,57 лв.

За предходната 2005г. общия размер на декларираните и признати парич­ни постъпления възлизат общо на 42 000лв.(доходи от „ТВ САТ КОМ“ ЕООД, па­ричен заем от В. В. в размер на 30 000 лв.), установен е размер на извършени плащания от 207293,90 лв. и съответно недостиг от 165 293,90 лв.

Към така определените недостиг ата данъчна основа е прибавена декла­ри­раната от лицето данъчна основа за съответната година, приспаднати са оси­гу­рителните вноски и е изчислена годишна данъчна основа за облагане по пе­рио­ди. Върху годишните данъчни основи е изчислен дължимият данък по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.). На основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ, във връзка с чл.175, ал.1 от ДОПК ревизиращият екип е начислил лихви за невнесените в законоустанове­ните срокове данъци.

Установените от ревизията като извършени от ревизираното лице разходи не са спорни между страните. Същите се подкрепят от събраните по делото дока­зателства. По големия размер от така установените разходи са тези, свър­зани с направени вноски по чл.134 от ТЗ.

За произход на паричните средства, послужили му за покриване на разхо­дите в хода на ревизията К.К., извън признатите и от ревизията доходи, е посочил получен  на 08.02.2006 г. заем от С. А. Д. в раз­мер на 30 000 лв. и от „МИК 2004”ЕООД през м. януари 2005г. в размер на 500 000 лв, получени в наследство 100 000 лв.

РА е отменен в частта на установените задължения за 2005 г., но направе­ните в тази им част констатации са от значение при определяне началното салдо за процесната 2006г.

Установените от ревизията разходи и признати доходи не са спорни между страните и се подкрепят от събраните по делото доказателства. Спорни са имен­но декларираните заемни средства общо в размер на 530 000 лв. и получени ка­то наследство 100 000 лв.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на С. Д. /ПИНП от 29.02.2012г. л. 392/. От събраните доказателства и извършена провер­ка в информационната система на НАП е констатирано, че С. Д. не е регистриран като лице работещо по трудово правоотношение. Лицето участва като съдружник/акционер в 6 дружества/ и работи на свободна практика като ад­вокат в адвокатско дружество ”Даскалов и Захариева”.

За изплатените доходи от фирми по реда на чл.57 от ЗОДФЛ за периода 2003г.-2005г. е установено, че лицето е получило през 2003г. – 300 лв.; 2004г. – 14 253,96 лв. и удържан данък 43,50 лв.; за 2005 г. – 11 047 лв. и удържан данък 178,66 лв. При проверка в ПП ВАТ е установено, че лицето е извършило разходи за покупка на стоки и услуги за не по-малко от следните суми: за 2003г. – 586,37 лв.; за 2004г. – 16 370,51 лв. и за 2005г. – 2 985,92 лв. Проверка за семейното положение на лицето показва, че през 2003г., 2004г., 2005г. и 2006г. лицето е имал двама сина родени през 2002г. и 2004г.

След извършена справка в Служба по вписванията показва е установено, че Слав Даскалов е купувач в съдружие с друго физическо лице в периода 2003г. - 2004г. на поземлен имот ведно със склад в гр.Пловдив, ул. Брезовско шосе”№188 от „Термопак 77”ООД, който имот през 2004г. е ипотекиран в полза на “Юнионбанк”АД с ипотекарни длъжници 4 физически лица, вкл. С. Д. и съпругата му и горецитираното дружество. Ипотеката е заличена чрез нов ипотечен кредит от “Райфайзенбанк България”АД през м.01.2004г. През м.03. 2004г. С. Д. и съпругата му продават своя дял от поземления имот на ул. “Брезовско шосе”№188. На 29.07.2004 г. лицето продава свой апартамент в Пловдив и купува поземлен имот УПИ в кв.“Коматево” на гр.Пловдив. През м. 09.2004г. са закупени 1/3 от поземлен имот в гр.Пловдив-запад. През 2005г. няма данни за извършени сделки в служба по вписванията. На 03.02.2006г. е заличена ипотеката с Райфайзенбанк АД, където С. Д.и съпругата му са ипотекарни длъжници.

С ИПДПОЗЛ с изх.№ Рев.70-00-2712/10.02.2012г., връчено по реда на чл.32 ДОПК, е изискано представяне на документи доказващи предоставянето на сумата от 500 000 лв., но такива не са представени. В хода на извършената на дружеството проверка е установено, че „МИК 2004”ЕООД  е  дерегистрира­но  по ЗДДС по инициатива на данъчен орган с дата на регистрацията 21.02.2011г. Дружеството е с капитал от 5 000лв. и не е публикувало годишни финансови отчети. Не са представени доказателства за възникване на реално заемно от­но­шение. От страна на жалбоподателя е представен договор за заем от 20.01. 2005г. и споразумение за прекратяването на договор за паричен заем от 20.11. 2008г./л. 681 и сл./.

Прието от ревизиращите е, че представените договори за заем са частни  по своя характер без достоверна дата и съдържание и са нереални по своята същност.

В съдебно заседание от 04.12.2013г. бяха разпитани свидетелите: С.А. Д. и С. К.К./брат на жалбоподателя/.

Свидетелят Д. потвърждава показания, че през 2006г. – 2007г. е дал в заем на жалбоподателя сумата от 30 000 лв., а като произход е посочил, из­теглен заем от 70-80 000 лв. за закупуване на апартамент и които средства са държани в сейф в Пощенска банка. Св. К. в показанията си твърди, че през 2002г. брат му е получил около 100 000 лв. като наследство от починалия им баща. Парите били предадени от майка им, а той лично е получил нас­ледствения апартамент, а за майка им останала къща в с. Долнослав.

В последното по делото с.з. от 07.04.2014г. е разпитан и свидетелят Т.Д.Т.. Същият твърди, че в началото на 2005 г. е придружил К. до гр.Куклен, за да получи пари от фирма. К. е получил пари, без свидетелят да посочва конкретен размер.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи.

На първо място следва да се посочи, че РА е отменен в частта на установените допълнителни задължения за 2005г., тъй като в тази си част е из­даден в нарушение на нормата на чл.109 от ДОПК. Направените констатации в тази част обаче са от значение и за процесната 2006г. и в частност за правил­но­то определяне размера на разполагаемите към 01.01.2006г. парични средст­ва.

Описаните в обстоятелствената част на настоящото решение факти и обстоятелства са приети за достатъчни, като обуславящи извод за наличие пред­поставките по чл.122 ал.1, т.7 ДОПК и респект. ревизията да бъде извър­ше­на по особения ред: липсата на несъмнени данни за произхода на средст­вата, които са разходвани към всеки един от конкретно ревизираните отчетни пе­рио­ди именно е наложила необходимостта да се приложи особения ред за извърш­ва­не на данъчна ревизия предвиден в чл.122 и сл. от ДОПК, който е при­ложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде опреде­лена по реда на съответния материален данъчен закон.

Установеното противоправно развитие на данъчните правоотношения – последица от проявлението на някой от фактите въведени в чл.122 ал.1 от ДОПК, обосновало прилагане на особения ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е да се установят и анализират, онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими към ревизи­ра­ния данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пъл­нота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на правоотношението.

    В производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазване на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с кои­то се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презум­пцията по чл.124 ал.2 ДОПК, фактическите констатации на които се по­зо­вават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежно събрани и убедителни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им е недопустимо да се възлага на ревизирания субект.

Спорът между страните се свежда до това налице ли са сочените от ре­визиращите превишение на извършените разходи над установените приходи, респективно налице ли са основания за провеждане на ревизията по специал­ния ред на ДОПК. За правилното разрешаване на така посочения спорен мо­мент следва да се прецени дали са налице доказателства установяващи полу­ча­ването от жалбоподателя на декларираните от него заеми и получено нас­ледство, но непризнати като парично постъпление от ревизиращия екип.

В хода на ревизията са изследвани извършваните от ревизираното лице разходи за отделните процесни години като приетия от ревизията размер на същите не е спорен между страните. При непредставяне на писмени документи за извършените разходи за живот ревизията е приела тези посочени от НСИ за отделните години. Установени са размера на извършените от ревизираното ли­це разходи за данъци и направени вноски по реда на чл.137 от ТЗ, както и за пъту­вания в чужбина. Същите, каза се, не са спорни между страните и се под­крепят от събраните по делото писмени доказателства, поради което не следва да бъдат обсъждани поотделно в настоящото решение.

Представените договори за заем, сключени между жалбоподателя като заемополучател и „МИК 2004“ ЕООД и С. Д. – като заемодатели,  са ос­порени от органа по приходите като частни документи, без достоверна дата и съдържание посредством непризнаване доказателствената им стойност към мо­мента на издаване на РА.

Представените договори за заем и разписки за получаване на сумите са частни документи и има достоверна дата за трети страни при условията на чл. 181 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, тоест в конкретния случай – от представяне­то им на органите по приходите, и същите като оспорени от ответната страна следва да се ценят наред с останалите установени по делото данни.

В тази връзка следва да се посочи, че От страна на органите по приходите се отбелязва, че съглашението няма достоверна дата, а е съставено с оглед нуждите на ревизионното производст­во, поради което не отразява реално сключена именно в посочения времеви мо­мент сделка.

В тази връзка следва да се посочи, че досежно достоверната дата на те­зи документи по отношение на “трети лица” в прак­ти­ка­та на об­щите съдилища през последното десетилетие се наложи тезата, че при изясня­ване кръга на те­зи т. нар. "трети лица" съгласно чл.145 ал.1 ГПК/отм./, се­га чл.181 ал.1 ГПК се прие­ма едно негово по тясно тълкуване, а именно че такива по смисъла на по­со­чените новели са тези, които черпят права от лицето, подпи­сало документа и пра­вата, които те черпят могат да възникнат само при усло­вие, че датата на въз­никването им предшества датата на документа. Следова­телно, касае се до тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от ня­кой от издателите и биха могли да бъдат увредени от него­вото антидатиране.

Другите неучастващи в документа лица не са трети лица и спрямо тях по­сочената в документа дата важи.

Ако това разбиране за “нуждите” на гражданското право е приемливо и съответстващо на легитимната законова цел–да бъде предотвратено недобро­съвестното използване на един документ за прехвърляне на едно право чрез ан­ти­датиране, така че да може да бъде противопоставен на лице, което е при­добило по-рано същото право, то в системата на административното право­съдие/от константната практика на ВАС на РБ/ се приема, че данъчната адми­нистрация представлява именно такова трето лице, на което като неучаствало при тяхното съставяне те не могат да се противопоставят ефективно, без да е доказано по способите в посочените законови норми настъпването на спорния факт – в случая момента на възникване на правната връзка.

При това положение на нещата очевидно представените в последния момент частни писмени документи без достоверна дата очевидно не могат да бъдат ценени по друг начин, освен съобразно изложеното дотук.

За целите на данъчното облагане, не може да бъде формиран извод за реално получаване от ревизираното лице на суми по декларирани заеми или дарения единствено въз основа на твърденията на самите лица, макар и обек­тивирани и в писмени документи, без да се установи наличие на парични средст­­ва у заемодателите или дарителите по договорите или без да се устано­ви по безспорен начин предаването на парите/например по банков път/.

Това е следствие от спецификите на данъчното производство, където пра­воотношението е между държавата и задълженото лице, а не между заемо­да­теля и заемополучателя, и често интересите на последните са еднопосочни в противоречие на тези на органите по приходите. В този смисъл и представени­те договори и разписки следва да бъдат ценени с оглед събраните по делото до­казателства и не са самодостатъчни за признаване реалното получаване на по­сочените в тях суми, както би било в един граждански процес по повод пра­вен спор между страните по заемното гражданско правоотношение.

Според чл.240 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собстве­ност на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. От упот­ребения в нормата израз – „предава в собственост на заемателя пари или дру­ги заместими вещи" следва изводът, че договорът по своето естество е реален, т. е. неговите правни последици и действие настъпват от момента на предава­не на собствеността върху парите или другите заместими вещи.

Предвид този характер на договора, по време на ревизията са били съби­рани доказателства дали физическите лица заемодатели и „МИК 2004“ ЕООД са притежавали паричните суми, които са предоставили според договорите за заем на физическото лице, и било ли е извършено такова предаване.

Установено при тази проверка е, че В. В. е притежавал необходимия паричен ресурс, за да предостави в заем сумата от 30 000 лв. към 21.05.2005г. И именно това е дало основание на органите по приходите да вклю­чат в приходната част на изготвения паричен поток така декларирания заем. Извод в обратния смисъл обаче е направен относно декларираните зае­ми от „МИК 2004“ ЕООД и С. Д., като последният в същия период е имал и редица други облигационни правоотношения, по които е извършвал пла­щания. Освен това същия в с.з., в което бе разпитан сочи периода 2006 – 2007 година като момент на предоставяне на сумата, т.е. няма дори ясен спо­мен пред коя година е предоставил паричния заем, което в случая е от същест­вено значение.

Поради липса на убедителни доказателства за паричния ресурс на два­ма­та заемодатели да предоставят паричните суми в заем, представените в та­зи насока договори за заем и разписки не са били  кредитирани.

            В хода на ревизионното и съдебното производство не са представени как­­вито и да било писмени доказателства за това, че към м. януари 2005г. „МИК 2004“ЕООД е с необходимите свободни парични средства за предоставяне на заем в размер на 500 000 лева. По делото не са ангажирани каквито и да било до­казателства, включително за счетоводното отразяване на заеми в счето­водството на дружеството и счетоводни документи за касовата наличност към м. януари 2005г., от които да се направи извод, че дружеството е разполагало с необходимия ресурс за предоставяне на сумата по декларирания заем. Преда­ването на сума в подобен размер не може да бъде установено и единствено от  по­казания на св. Т. В същите липсва конкретика относно размера на сума­та, лицето, което я е предало на жалбоподателя, основание за това.

            При непредставяне на допълнителни доказателства изводът на органите по приходите, че договора за заем с „МИК 2004“ЕООД не обективира реално получена от жалбоподателя сума е правилен. От страна на К. не се ангажи­раха доказателства, от които при условията на пълно и главно доказване да се установи получаването на декларираната не малка по размер сума от 500 000 лева.

            Недоказано по аналогични съображения е и твърдението за получаване­то като наследство през 2002г. на 100 000 лв. – по наследство. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства на произхода на въпросната сума. Липсват обяснения и писмени доказателства за произхода у наследодателя на сума в подобен размер. Единствено се сочи, че се касае за спестявания от тру­дова дейност, но не се ангажират каквито и да било доказателства за вида на осъществяваната от наследодателя трудова дейност и съответно размера на получаваните доходи, от което да се установи, че последните освен достатъчни за покриване на текущите разходи  са достатъчно и за спестяването на сума в подобен размер. Последното не може да бъде мотивирано единствено с изло­жените в жалбата доводи, че преди 1989 г. не е имало възможност за пъту­вания в чужбина и за закупуване на луксозни стоки.Последното е ноторен факт, но това от своя страна не означава, че до 1989г., а и след това, наследо­да­те­лят е получавал доходи в размери необходими за спестяването на около 45 000 долара/100 000 лв., както се твърди от жалбоподателя и св. К./.

            Следва да се посочи също така, че както братът свидетелства смъртта на баща им е била през 2002г., а неформалната “делба” между наследниците по закон е приключила още през 2003г., т.е. процесната сума цели три години след­ва да е държана у оспорващия, без да бъде разходвана. Освен това не стана ясно защо след като е получена така крупна сума по наследство, то съ­ща­та не е била своевременно/а и въобще/декларирана съобразно изисква­ния­та на ЗМДТ от жалбоподателя.

            С оглед на изложеното до тук следва, че направените от органите по при­ходите констатации за 2005г. относно размера на извършените от ревизирано­то лице разходи и съответно получени парични средства са правилни, респек­тивно към 01.01.2006г. не се установява, жалбоподателят да е разполагал с па­рични средства, които да формиран начално салдо да процесния ревизиран пе­риод – 2006г./като са държи сметка, че за 2005г. ответникът е уважил направе­но­то възражение за настъ­пила погасителна давност, поради което е всъщност отменен и РА в тази му част/.

Консеквентно това обосновава и извода на настоящия състав– за отхвър­­­ля­не на жалбата изцяло като неоснователна.

На Дирекцията следва да се присъдят разноски за осъществената защи­та от юрисконсулт в размер на общо 5 134,32 лева.

  Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.К.К. *** САТ – К.К.“ про­тив ревизионен акт №161300059/21.03.2013г., издаден от К. Г. Д., на длъжност Гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в ЧСАТ­ТА, потвърдена с Решение № 604/18.06.2013г. на Директор на Д„ОДОП“ –Пловдив, с която на К. за 2006г. е определен допълнително дъл­жим данък по чл.35 ЗОДФЛ/отм./ в размер на общо 90 148,60 лева и са начислени лих­ви за забава в размер на 63 328,74 лева., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА К.К.К. *** САТ – К.К.“ да заплати на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП су­мата от 5 134,32/пет хиляди сто тридесет и четири лева и тридесет и две стотинки/разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: