РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

268

28.01.2014 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и четиринадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

 

при секретаря Р.А., като разгледа Адм.Д № 2133 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Делото е образувано по исковата молба на С.К.К. с ЕГН **********,***, като са  предявени обективно съединение искове срещу Областна дирекция на МВР град Кърджали.

Претендира се присъждане на обезщетение за имуществени вреди, като преки и непосредствени последици от незаконосъобразен административен акт - Заповед №344 от 05.03.2010 година, издадена от ВНД заместник-директор на ОД на МВР Кърджали. В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Р. поддържа исковете, моли за  присъждане на разноски.

Ответникът – Областна дирекция на МВР град Кърджали оспорва исковете, представя писмени бележки, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност и доказаност на исковата претенция.

Съдът, като прецени доводите на страните и наличните по делото доказателства счита, че исковата молба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

По делото  се установява следната фактическа обстановка:

Ищецът е кадрови военнослужещ в поделение №24490 в град Асеновград. Участва във военни задгранични мисии на българската армия. В началото на септември 2010 година започнал подготовка за участие във рота за действие в зоната за отбрана на летище Кабул в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността /ISAF/ в Афганистан. Подготовката му приключила на 13.01.2011 година и датата на заминаване на ротата, в която бил включен, била определена на 05.02.2011 година от Летище Пловдив.

В предхождащ описаното момент и по силата на Заповед №344 от 05.03.2010 година, издадена от ВНД заместник-директор на ОД на МВР Кърджали на ищеца е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл.75, т.4 /отм./ от ЗБДС, за забрана напускане на страната, с цел обезпечаване на задължението му по изпълнително дело №58 от 2010 година по описа на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/- Росен сираков, с рег.№812 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители.

К. оспорил заповедта пред Административен съд Кърджали и с влязло съдебно решение №59 от 31.05.2010 година по административно дело №62 от 2010 година същата като незаконосъобразна е отменена.

Съдебното решение е съобщено на ОД на МВР Кърджали на 01.06.2010 година. Като необжалвано е влязло в законна сила на 02.07.2010 г.

На 05.02.2011 година при преминаване на паспортния контрол на Летище Пловдив, се установява, че Заповед №344 от 05.03.2010 година, издадена от ВНД заместник-директор на ОД на МВР Кърджали фигурира в  масива данни на лицата със забрана за напускане на страната.

Тогава К. бил отклонен от групата на заминаващите военнослужещи и бил поставен в твърдяно от него “инфарктно и унизително” положение, тъй като другарите му от ротата не са имали информация, защо го отклоняват от строя. Наложило се да сдаде снаряжението, а това изглеждало сякаш го разжалват в момента. Унизителното положение продължило и на другия ден когато всички били изненадани, защо не е заминал, а в поделението вече имало слухове, че е съден и не може да напуска страната.

Така първият от предявените обективно съединени искове е за сумата от 3 960, 55 лв. имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, формирани като размер от стойността на командировъчните, които би получил за периода  от 01.03.2011 година до 28.03.2011 година.

Вторият от предявените обективно съединени искове е за сумата от 700 лв. имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, формирани като размер от стойността на неполучено допълнително възнаграждение за служба в зоната на непосредствен риск за периода от 05.02.2011 година до 27.03.2011 година.

Исковете са основателни и доказани по размер, така както са предявени.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда от такъв административен акт и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно, за да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ, освен наличие на незаконосъобразен акт на администрацията, страната следва да установи, както причинната връзка между претендираните вреди и постановяване на акта, така също и тяхното действително настъпване в нейния патримониум в търсения размер, тъй като на репариране подлежат само действително настъпилите вреди, чийто размер е в пряка връзка с обективното им рефлектиране върху имуществената и неимуществената сфера на увредения.

По искане на ищеца беше назначена по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М.М., която представи заключение  неоспорено от страните. Вещото лице отговори на поставените задачи и съдът кредитира заключението по счетоводна експертиза като обективно и отговарящо на задачите, за които е била допусната. С това заключение се установи точния размер на  имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, формирани като размер от стойността на командировъчните, които би получил за периода  от 01.03.2011 година до 28.03.2011 година и възлизащи на 3 960, 55 лв.(три  хиляди  деветстотин и шестдесет лева и 55 стотинки), сума представляваща левовата равностойност на 2 025 евро. Установи се също така точният размер на  имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, формирани като размер от стойността на неполучено допълнително възнаграждение за служба в зоната на непосредствен риск за периода  от 05.02.2011 година до 27.03.2011 година и възлизащи на 704, 72 лв.(седемстотин и четири лева и 72 стотинки).

В конкретния случай в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че вредите за ищеца произтичат от отменен незаконосъобразен административен акт - отмяна на заповед с решение по адм. дело № 62 от 2010 г. на Административния съд – Кърджали и последвалото незаконосъобразно поведение, изразяващо се в бездействие от страна на длъжностни лица към ОД на МВР Пловдив. Наличието на отменен административен акт не е достатъчно обаче за ангажиране на отговорността на държавата или общината по реда на ЗОДОВ. Липсва законова презумпция, че вредоносният резултат настъпва единствено с отмяната на административния акт и не следва да се доказва, а доказване главно и пълно се проведе от ищеца по настоящото дело.

С Решение № 2 от 31.03.2011 г. на Конституционния съд на Република България  по к. д. № 2/2011 г., са обявени за противоконституционни разпоредбите на чл.75, т.5 и т.6 от ЗБДС. Съгласно неговите мотиви “Основният недостатък на оспорената правна уредба е, че не прави никакво разграничение между длъжник, който при липсата на обективна възможност за незабавно изпълнение на дълга (независимо дали е публичен или частен) всячески съдейства на органите по изпълнението, и онзи, който с поведението си съзнателно осуетява или забавя удовлетворяването на вземането. Според действащия закон ограничението за напускане на страната задължително се взема по отношение на всеки, който дължи и не изпълнява, а от това следва, че когато се налага на лице, което не затруднява изпълнението, има единствено наказателен характер. В последния случай мярката няма да е наложителна за отбрана от опасността, нито би съставлявала подходящо средство за постигане на конституционно оправданата цел. Нещо повече, понякога би могла дори да навреди на изпълнението - например, когато длъжник с правомерно поведение в изпълнителния процес има осигурена работа и обективна възможност да увеличи имуществото си в друга държава, особено при отчитане на възможността за свободно движение на работната сила в рамките на Европейския съюз.”

Чл. 13. от ИНСТРУКЦИЯ № Iз-849 от 14.05.2007 г. за условията и реда, при които органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие на частните и държавните съдебни изпълнители при изпълнение на техните правомощия, дава следната уредба на отношенията:  (1) По писмено искане на съдебния изпълнител директорът на дирекция "Миграция" или директорът на съответната ОДП/СДП, обслужваща района на действие на съдебния изпълнител, налага принудителната административна мярка, предвидена в разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ.  (2) След налагането на принудителната административна мярка директорът на дирекция "Миграция" или директорът на ОДП/СДП писмено уведомява съдебния изпълнител, поискал нейното налагане, като му изпраща синия екземпляр на карта образец ПВЧ - 007. (3) След отпадане на обстоятелствата, наложили постановяването на принудителната административна мярка, съдебният изпълнител изпраща писмено искане (приложение № 6) до директора на дирекция "Миграция" или директора на ОДП/СДП за отмяна на мярката и връща синия екземпляр от карта образец ПВЧ - 007. Директорът на дирекция "Миграция" или директорът на ОДП/СДП писмено уведомява съдебния изпълнител за отмяната на принудителната административна мярка.

В тази Инструкция не е уредена хипотезата когато Заповедта налагаща ПАМ – “напускане на страната” е била отменена с влязло в сила съдебно решение и това е логично, с оглед отношенията /частен съдебен изпълнител- административен орган/, които регулира.

Предвид горното, съдът намира за несъмнено, че задължен да отрази /респективно да разпореди това/ обстоятелството – отмяна на Заповед №344 от 05.03.2010 година, издадена от ВНД заместник-директор на ОД на МВР Кърджали е бил директорът на ОД на МВР Кърджали.

По силата на ЗМВР, чл. 30, т.1 от закона: Директорите на областните дирекции на МВР осъществяват общо и непосредствено ръководство, като ръководят, организират и носят отговорност за дейността на областните дирекции.

Направеното от страна на ответника възражение, че поради технически причини, отмяната на заповедта не е била отразена, съдът намира за неоснователно и недоказано. Следва да се има предвид, че на същата дата 07.02.2011 година, ищецът лично се е явил в областната дирекция и не следва друг извод освен този, че именно неговото появяване е активирало служителите на група “БДС” в ОД на МВР Кърджали да отразят промяната в системата.

В това производство ищецът проведе успешно пълно доказване на предявените си искове. Изложеното води до извода, че в настоящия случай са налице предпоставките по чл. 203 АПК за уважаване на предявения от ищеца иск.  Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски.  Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, а така също възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно уважената част на иска.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР град Кърджали,  да заплати на С.К.К. с ЕГН **********,*** сумата от 3 960, 55 лв.(три  хиляди  деветстотин и шестдесет лева и 55 стотинки), сума представляваща левовата равностойност на 2 025 евро, обезщетение за имуществени вреди, формирани като размер от стойността на командировъчните, които би получил за  периода  от 01.03.2011 година до 28.03.2011 година, претърпяни като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица към ОД на МВР град Кърджали, след отмяната на незаконосъобразен административен акт - Заповед №344 от 05.03.2010 година, издадена от ВНД заместник-директор на ОД на МВР Кърджали, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР град Кърджали,  да заплати, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, на С.К.К. с ЕГН **********,***, сумата от 700 лв. (седемстотин  лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди, формирани като размер от стойността на неполучено допълнително брутно възнаграждение за служба в зоната на непосредствен риск за периода  от 05.02.2011 година до 27.03.2011 година, претърпяни като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица към ОД на МВР град Кърджали, след отмяната на незаконосъобразен административен акт - Заповед №344 от 05.03.2010 година, издадена от ВНД заместник-директор на ОД на МВР Кърджали, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР град Кърджали,  да заплати на С.К.К. с ЕГН **********,***, сумата от 760 лв./седемстотин и шестдесет лева/, представляващи разноски по делото за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

 

СЪДИЯ: