Р Е Ш Е Н И Е

 

№..................................

 

град Пловдив, 06.01.2014 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на дванадесети декември през две хиляди и тринадесета година,  в състав:

                     

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

                                             ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                       

при секретаря П.Ц. и участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно НАХД № 2254 по описа за 2013 година  и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на глава XII от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на Н.Д.И. ***, чрез пълномощника й адв. Ж.М., срещу Решение № 1604 от 20.06.2013 година, постановено по НАХД № 1176 от 2013 година по описа на Районен съд – Пловдив, V наказателен състав, с което решение е потвърдено НП № Х-Б-332/08.02.2013г. на Директора на РЗИ – Пловдив, с което е наложена глоба в размер на 300 лева на жалбоподателката за нарушение на чл. 56, ал. 1 вр. с чл. 218 ал. 1 от Закона за здравето.

В съдебното заседание касаторът не се представлява. В жалбата се изтъкват доводи, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и незаконосъобразно и като такова моли да бъде отменено. Моли да се постанови ново решение, с което да се отмени атакуваното наказателното постановление.

Ответникът – Регионална здравна инспекция – Пловдив, не се представлява в съдебно заседание и не взимат становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое заключение намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и моли да се остави в сила.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна.

Пред районния съд била установена следната фактическа обстановка:

При извършена проверка в кафе-аперитив „Шадоу” в гр. П. - *****, Н.И. – сервитьор в качеството на отговорно лице относно спазване на забраната за тютюнопушене, допуснала в обекта лица да пушат тютюневи изделия /цигари/. Във основа на съставения АУАН е издадено процесното  наказателно постановление за посоченото по-горе административно нарушение с наложена глоба в минималния размер от 300 лева на И..

Така постановеното решение е неправилно.

В обжалваното НП и в АУАН, въз основа на който то е издадено, не се съдържа описание на действията, посредством които е извършено нарушението по чл.56 от ЗЗ конкретно от Н.И. и това е така, защото санкционираното лице безспорно не е пушило, т.е няма как да е осъществило състава на нарушението.

Деянието е квалифицирано като такова по чл.56, ал.1 от ЗЗ.

Според тази разпоредба се забранява тютюнопушенето в закрити обществени места. Забрана за тютюнопушене означава дължимо бездействие - да не се пуши. От обективна страна съставът на процесното административно нарушение се изразява в това определено физическо лице да е нарушило в лично качество забраната да не се пуши в закрити обществени места, като е пушило. Нарушението се осъществява чрез действие, при правно дължимо бездействие (да не се нарушава въведената забрана) от страна на правния субект – физическо лице.

В случая обаче жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност не за това, че лично и със свои действия е нарушил забраната, а за това, че е допуснал тютюнопушене в обекта. Следователно, нарушителят е наказан за допустителство на тютюнопушене, а не за тютюнопушене.

 Според разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН при административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. За описаното в АУАН и НП деяние, състав на административно нарушение, при който изпълнителното деяние се състои в допустителство, не е уреден в Закона за здравето.

 По аргумент от нормата на чл. 24, ал.1 от ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична и е налице само при виновно извършено деяние, което е обявено от закона за административно нарушение. Това е основен принцип в административнонаказателното право. Изключение от него е уредено с разпоредбата на чл. 24, ал.2 от ЗАНН, съгласно който за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени.

За да се приложи обаче институтът на допустителството следва чрез изрична разпоредба в специалния закон да е предвидена такава хипотеза. В случая това не е така. Нито материалноправната норма, нито санкционната разпоредба, приложени от наказващия орган, предвиждат изключение от основния принцип. Лицето не е санкционирано на основание специална норма, предвиждаща отговорност за това, че е допуснал тютюнопушене в проверения обект.

Предвид липсата на предвиден състав за допустителство и след като от събраните по делото доказателства не се установява, че наказаното лице е извършило вмененото му административно нарушение, неправилно е ангажирана отговорността му за това, че е допуснало тютюнопушене в обекта.

Като не е възприел горното и е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил неправилно решение.

 Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІ състав

                                               Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ  съдебно Решение № 1604 от 20.06.2013 година, постановено по НАХД № 1176 от 2013 година по описа на Районен съд – Пловдив, V наказателен състав, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ НП № Х-Б-332/08.02.2013г. на Директора на РЗИ – Пловдив, с което е наложена глоба в размер на 300 лева на Н.Д.И. за нарушение на чл. 56, ал. 1 вр. с чл. 218 ал. 1 от Закона за здравето.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: