Р Е Ш Е Н И Е

 

   195

 

гр. Пловдив, 20 януари 2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

 

            с участието на секретаря Т.К., като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм. д. № 2325 по описа на Административен съд – Пловдив за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 - 178 АПК във връзка с чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на  П.Б.Н.,***, срещу Заповед № 460/13.06.2013г. на и.д.кмет на район „Южен“, община-Пловдив, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж "Жилищна сграда“, намиращ се в ПИ № 102017 с идентификатор 56784.533.359 по КК на гр.Пловдив с извършител П.Б.Н. ***.

Ответникът- Кмета на район „Южен“, община-Пловдив, чрез пълномощник намира жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски. 

Административен съд Пловдив, в настоящия състав като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Административното производство е инициирано по повод жалба вх. № 43-9401-37/08.02.2013г. от Борис Василев Н.. По повод нея е съставен Констативен протокол от 29.03.2013г. и е изпратено нисмо изх. № 43-9401-37/1/ от 28.02.2013г. Пре ди издаването на оспорената тук заповед е било извършена е проверка от длъжностни лица от район „Южен“, община-Пловдив, обективирана в констативен протоколП/ от 15.06.2012г. (л.43) на обект "Жилищна сграда“, намиращ се в ПИ № 102017 с идентификатор 56784.533.359  по КК на гр.Пловдив. В него е посочено, че имотът е собственост на М. Н. Д., Н. М. Н., Ст.М. Н., П.Б.Н., Й. Б. П., Б. В. Н., С. В. Н. и М. С. И.. Като собственик на строежа е посочен П.Б.Н., въз основа на решение № 750 от 17.11.1998г./л.57/ на Поземлена комисия - Пловдив и Удостоверение за наследници № 001071/10.04.2006г. /л.53/. Установено е било следното състояние на строежа- стоманобетонна конструкция, състояща се от плочи, греди, колони. Стените са от тухлена зидария, неизмазани. Сградата е покрита с дървен скатен покрив с профилна ламарина и е завършена до ниво груб строеж. Процесната заповед е издадена на 13.06.2013г. под № 460. По повод същата е образувано настоящото производство.   

При така установената фактическа обстановка, съдът направи своите правни изводи.

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.  

В настоящото производство съгласно чл. 168 АПК съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правни разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона. Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. За това по делото са приети заповед № 12ОА1713/13.07.2012г. /л.74/ и заповед № 13ОА557/05.03.2013г. и двете на кмета на община-Пловдив. Следователно административният орган е разполагал с правомощията, предоставени му от ЗУТ, актът е в установената писмена форма, при наличие на законово регламентираните реквизити за неговото издаване, спазване на административно-производствените правила, и в съответствие с целта на закона.

По отношение възраженията за незаконосъобразност на същата:

Съгласно § 5, т. 38 от ЗУТ "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни, консервационни и реставрационни работи по недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. Установеното от проверяващия орган изпълнение на строеж без одобрени строителни книжа и разрешение за строеж има характера на строеж по смисъла на цитираната легална дефиниция на понятието "строеж". 

Безспорно е установено по делото, че строежът няма никаква строителна документация. Съгласно чл.225, ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Не се спори по делото, че жалбоподателят не притежава строителни книжа за изградения строеж така, както е обективиран в констативните актове и съответно в обжалваната заповед. Изявления в насока, че строежът е търпим не се правят. Съдът намира, че описанието на постройката съответства на описанието, направено в констативния акт от 15.06.2012г. 

Строежът не е деклариран в срока по § 127, ал.2 и ал.3 от ЗУТ. По делото липсват данни дали същият отговаря на правилата и нормативите, действали към момента на изграждането му.  Ако за процесния строеж е било налице строително разрешение същият е следвало да е допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, както и да е в съответствие с действащия ПУП, т. е. строежът би следвало да е търпим по смисъла на § 127 от ПЗР на ЗУТ, а преди това и по § 16 от ПЗР ЗУТ.

         За пълнота на казаното следва да се отбележи, че законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от закона. Каза се по-горе в настоящото решение, че по делото не са приложени одобрени проекти и разрешение за строеж. В случая, с констативен акт от 15.06.2012г. е установена липсата на каквито и да било строителни книжа, в това число на одобрен инвестиционен проект и на издадено разрешение за строеж по отношение на процесния. В тази връзка, нито в рамките на административното производство, при гарантирано и от закона и осигурено от административния орган право на участие, нито пък в рамките на съдебното производство от страна на жалбоподателя бяха ангажирани доказателства, оборващи установената липса на разрешение за строеж. Разпореденият за премахване строеж, съдът намира да е допустим по реда на ЗУТ само въз основа на издадено разрешение за строеж, каквото липсва.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, спазена е изискуемата от закона форма, правилно е приложен материалният закон, съобразена е с целта на закона, не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, ето защо следва да бъде оставена в сила, а жалбата да бъде отхвърлена.

При този изход на делото на ответния административен орган се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на 150лв. заплатено адвотатско възнаграждение.

         Водим от горното Административен съд – Пловдив, първо отделение, ХVІІІ състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Б.Н.,***, срещу Заповед № 460/13.06.2013г. на и.д.кмет на район „Южен“, община-Пловдив, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж "Жилищна сграда“, намиращ се в ПИ № 102017 с идентификатор 56784.533.359 по КК на гр.Пловдив, като неснователна. 

ОСЪЖДА П.Б.Н.,*** да заплати на община-Пловдив, район „Южен“ сумата от 150/ сто и петдесет лева/ разноски по делото.  

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

 

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/