Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

 

Град Пловдив, 03 януари 2014 година

 

           

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на седемнадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар С.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2386 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по чл.197, ал.2 ДОПК.

Образувано е по жалба на В.Г.Ч. *** против решение № 295 от 10.07.2013 г. на директора на ТД Пловдив на НАП, с което е оставена без разглеждане жалбата на В.Ч. против постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ 1942/2008/000008 от 20.06.2013 г. 

Твърди се, че решението е неправилно, необосновани са изводите на директора за липса на правен интерес, тъй като в случая е налице накърняване на интересите на жалбоподателя. Твърди се, че е налице изтекла давност, поради което иска да бъде уважена жалбата му.

Ответният административен орган чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, адресат на оспореното решение, което е неблагоприятно за нея, и в срока по чл.197, ал.2 ДОПК, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че против жалбоподателя е образувано изпълнително дело № 1942/2008 г. на основание изпълнителен лист от 11.07.2008 г., издаден по гр.д. № 124 по описа на Районен съд Чепеларе за 2005 г., за събиране на държавните такси. На жалбоподателя са били изпратени съобщение за доброволно изпълнение от 28.05.2008 г. и напомнително писмо от 28.05.2009 г. Тъй като задължението не е било погасено, на 20.06.2013 г. е издадено обжалваното постановление с изх.№ 1942/2008/000008 за налагане на обезпечителни мерки, с което е наложен запор върху пенсията на жалбоподателя. С разпореждане с изх.№ 1942/2008/000012 от 26.06.2013 г. на публичния изпълнител е извършено разпределение на постъпилите суми от извършените действия по принудително изпълнение, като по сметка на ВСС за внесени сумата 1394 лева главница и 837,94 лева лихви. На 27.06.2013 г. публичният изпълнител е издал постановление за отмяна на наложените обезпечителни мерки. На 03.07.2013 г. от жалбоподателя е постъпило възражение против постановлението за налагане на обезпечителни мерки, като е направено възражение за изтекла давност, поради което е поискано възстановяване на внесената от В.Ч. на 25.06.2013 г. сума в размер на 2231,94 лева.

За да остави без разглеждане жалбата, директорът на ТД Пловдив на НАП е преценил, че тя е процесуално недопустима поради липса на правен интерес, защото обжалваното постановление за налагане на обезпечителни мерки е отменено от публичния изпълнител поради плащане на задължението от жалбоподателя. Независимо от недопустимостта на жалбата директорът е изложил и съображения по същество относно давността, като е приел, че за нея се прилагат разпоредбите на ДОПК. Съгласно чл.171, ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. В случая давността е започнала да тече от 01.01.2009 г., но е спряна на основание чл.172, ал.1, т.5 ДОПК с налагане на обезпечителни мерки с постановлението от 20.06.2013 г. Но дори да не са налице основания за спиране и прекъсване на давността, започналата да тече на 01.01.2009 г. давност би изтекла на 01.01.2014 г., поради което възраженията за изтекла погасителна давност и искането за възстановяване на внесената сума за преценени като неоснователни.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти са направени законосъобразни и обосновани изводи.

Правилен и обоснован е изводът на решаващия орган за липса на правен интерес от оспорване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, тъй като същото е отменено с постановление от 27.06.2013 г. на публичния изпълнител. След отмяната се счита, че в правния мир повече не съществува такъв акт. Липсата на акт, който да засяга по неблагоприятен начин правата и интересите на жалбоподателя, означава, че за него липсва правен интерес от обжалването. Доколкото наличието на правен интерес е необходима и задължителна, положителна предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба, нейната липса винаги обосновава недопустимост на подадената жалба.

Неоснователно е възражението за изтекла давност и изводите в тази посока, направени в решението на директора, са правилни. От друга страна, в случая е налице доброволно плащане на задължението, доколкото наложеният запор не е довел до неговото събиране, което е било предстоящо. Тъй като давността по своята правна същност представлява срок, с изтичането на който законодателят свързва погасяване единствено на възможността за принудително изпълнение на едно съществуващо задължение, а не погасяване на самото задължение, извършеното от жалбоподателя доброволно плащане означава признаване от негова страна на съществуващото в негова тежест задължение, съответно той е изпълнил едно свое валидно възникнало парично задължение.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на административния орган, същото като основателно следва да се уважи, като се осъди В.Ч. да заплати на ТД Пловдив на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Затова и на основание чл.197, ал.3 и 4 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.Ч., ЕГН **********,***, против решение № 295 от 10.07.2013 г. на директора на ТД Пловдив на НАП, с което е оставена без разглеждане жалбата на В.Ч. против постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ 1942/2008/000008 от 20.06.2013 г.

ОСЪЖДА В.Г.Ч., ЕГН **********,***, да заплати на Териториална дирекция Пловдив на Националната дирекция по приходите сумата 150 (сто и петдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                            Административен съдия: