Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 117

 

Гр. Пловдив , 21.01.2015 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ,  IХ състав, в публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                     Председател: Велизар Русинов

 

при секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 2401 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Делото е образувано по жалба на Х.Г.П. ЕГН**********  с ЕТ „Х.П. – А. 98” с ЕИК*** с адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК : ***против ревизионен акт /РА/ № 261206073/5.04.2013 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 695 от 10.07.2013 г. на Директора на Дирекция  „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив, с който на ревизираното лице-жалбоподател са определени допълнителни задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1 768,86лв. и лихва в размер на 1 001,71лв., вноски за ДОО в размер на 1 887,35лв. и лихва в размер на 1 962,55лв., вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 531,89лв. и лихва в размер на 553,37лв. и вноски за ЗО в размер на 651,47лв. и лихва в размер на 372,10лв.Жалбоподателят счита, че РА е издаден  в противоречие с материалния закон ,при съществени процесуални нарушения по съображения в жалбата и писмена защита.В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа жалбата и моли съда да отмени ревизионния акт като неоснователен и незаконосъобразен за данъчен период 2007 г. Счита, че констатациите в същия са оборени от представените доказателствени средства. Подробни доводи се излагат в представената писмена защита. Претендират се разноски по делото.

Ответникът – Директор на  Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ОДОП/ - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение по съображения, изложени в ревизионния акт и решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив и писмена защита. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, девети състав, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция "ОДОП" град Пловдив резултат, и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл.156 ал.1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната допустимост.

 При направената служебна проверка за законосъобразност на акта в обжалваната част съгласно чл.160 ал.2 ДОПК, намира следното:

 Ревизионното производство е инициирано със Заповед за възлагане на ревизия № 1204667/29.09.2012 г. на компетентния за това при ТД на НАП – гр. Пловдив с обхват следните задължения: - за данък по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2006 г.; - данък по чл.48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2007 г.; вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2007 г.; вноски за ДЗПО за УПФ за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2007 г.; вноски за здравно осигуряване  за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2007 г.;Определен е срок за приключване на ревизионното производство , считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено  на ревизираното лице. Със ЗВР № 1206073/17.12.2012 г. срокът на ревизионното производство е продължен .Съгласно  Заповед № РД-09-1/04.01.2012 г., Заповед № РД-09-1301/01.11.2012 г., издадени от директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията и заповед за определяне на компетентен ор­ган, са били делегирани. правомощия по чл.112 ал.1 и чл.119 ал.2 от ДОПК. В законоустановения срок е съставен РД № 1206073/29.01.2013 г., против констатациите на който,  е постъпило възражение.  След определяне на компетентния орган със Заповед № К 1206073/29.01.2013 г., в законоустановения в разпоредбата на чл.119 ал.3 т.1 от ДОПК срок, е издаден про­цесният Ревизионен акт № 261206073/5.04.2013 г.. В срока по чл.152 ал.1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция “ОДОП”, кой­то в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК постановил и решението си под №695 от 10.007.2013г., с което е потвърдил същия по отношение определените допълнително данъчни задължения по чл.48 от ЗДДФЛ за периода 2007 г. както следва : определени са на жалбоподателя допълнителни задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1 768,86лв. и лихва в размер на 1 001,71лв., вноски за ДОО в размер на 1 887,35лв. и лихва в размер на 1 962,55лв., вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 531,89лв. и лихва в размер на 553,37лв. и вноски за 30 в размер на 651,47лв. и лихва в размер на 372,10лв.Съдът приема за установено следното:Жалбоподателят Х.Г.П.  е местно физическо лице по смисъла на чл.6 от ЗОДФЛ /в сила до 31.12.2006 година/ и чл.4 от ЗДДФЛ. Ревизията обхваща периодите от 01.01.2006г. до 31.12.2007г. По време на ревизията с Протокол № 1212896 от 03.09.2012г. е присъединен Протокол за установяване на факти и обстоятелства № 1215475 /31.10.2012г. Установено е, че през ревизираните периоди Х.Г.П. е собственик на ЕТ „Х.П. - А. 98" с предмет на дейност преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни. За проверявания период жалбоподателят е подавал ГДД за осъществявана патентна дейност с деклариран доход за 2006г. в размер на 2 153,82 лв. и за 2007г. - 2 054,94 лв. Жалбоподателят няма регистрация по ЗДДС.Жалбоподателят Х.Г.П. е семеен. М.М.Б.-П. е  съпруга на жалбоподателят . М.Б.-П. за проверявания период е работила в ЕТ „Х.П. - А. 98".   Получавала е доходи от трудова дейност съответно за 2006г. в размер на 880,00 лв. и за 2007г. -1 073,24 лв. Жалбоподателят е получил и доход от продажба на МПС за сумата от 6 000.00 лв., като при изготвянето на паричния поток от ответника  за 2007г. е взета предвид половината сума от приходите от продажбата на описаното в РД  МПС.През ревизирания  Х.Г.П. е придобил лек автомобил БМВ - за сумата от 50760,00 лв.Х.Г.П. като други източници на приходи и налични парични средства е декларирал получени заеми от следните физически лица за периода на ревизията:на 05.08.2007г. от Д.И.С. в размер на 10 000 лева;на 08.08.2007г. от Г.Д.А. в размер на 8 000 лева;на 08.08.2007г. от К.И.Д. в размер на 12 000 лева.Ответникът е предприел  действия за събиране на доказателства за приходите и разходите на ЕТ"Х.П. - А. 98" за периода 01.01.2006г-31.12.2007г. Ответникът е  изискал документи, справки и писмени обяснения от жалбоподателя. Изискани са документи и обяснения от трети лица и други контролни органи.. Достигнато е до извод от ответника, че е налице обстоятелството по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК ,а именно декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице-жалбоподател в настоящото производство не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Връчени са уведомления на основание чл. 17, ал.1, т.2 и на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, с което жалбоподателят  е уведомен, че основата му за облагане с данък върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2006г. - 31.12.2007г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК.От анализа на относимите обстоятелства изброени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК е направена съпоставка на извършените разходи от физическото лице и декларираните/получени приходи, при което е изготвен паричен поток за ревизираните периоди от ответника.Жалбоподателят е декларирал пред ответника, че към 01.01.2006г. е притежавал 11 500лева. Една част от тази сума в размер на 7 300 лева бил получил като подарък на сватбата си с М.М.Б. на 26.06.2004г., а останалата част от сумата в размер на 4 200лева са пари получени от продажбата на лек автомобил Фолксваген голф през 2002г. и други негови спестявания.Подробно са обсъдени и анализирани в РД и РА предоставените доказателства пред ответника относно установяване на размера на наличните парични средства към 01.01.2006г., касаещи притежаваните средства, получени като подарък на сватбата си с М.М.Б.-П., спестявания през годините, както и разходите за издръжка на живот. Ответникът правилно  не е приел, твърденията на Х.П. за налични парични средства към 13.12.2005г., тъй като същите - парични средства би следвало да са използвани за покупка на недвижим имот - бутик с НА № 88 от 27.02.2003г. за сумата от 8 500лв. При ревизията е прието обяснението на Х.П., че през 2004 г. и 2005 г., след встъпването в брак, двамата съпрузи са живели в жилището на родителите  на жалбоподателя и родителите му били поемали /според твърденията му/ всички разходи, свързани с домакинството - плащане на сметки; жалбоподателят е дал и обяснение пред ответника, че сумата за покупка на недвижим имот (земя с НА от 26.09.2005 г. в размер на 2 500.00 лв.), който е семейна имуществена общност, е предоставена от бабата на съпругата му Н.Ж.С.. С оглед на това, в паричния поток за начално салдо към 01.01.2006 г. се приема, че лицето е разполагало с предполагаема сума от 4 400,00 лв. представляващи доходите от осъществявана патентна дейността на ЕТ през 2005г. декларирани с ГДД с вх.№ 260А3087/28.03.2006г. в размер на 2 413,00лв. и спестявания в размер на1 938,50 лв.От данните съдържащи се в документите и писмените обяснения, дадени от жалбоподателят пред ответника в отговор на връчените му ИПДПОЗЛ, присъединените доказателства от извършената ПУФО, направения паричен поток, е наложил правилния  извод на ответника, че за периода 2006г.-2007г., в семейството на жалбоподателя Х.П. са разходвани парични суми, които  надвишават приходите.Правилен е изводът на ответника ,че представените пред него в хода на ревизията договори за заем сключени между жалбоподателя и Д.И.С., Г.Д.А. и К.И.Д. като частни по своя характер са  без достоверна дата и съдържание и са нереални по своята същност. Частните документи и писмените обяснения на лицата следва да се преценяват в съвкупност и с оглед всички останали събрани доказателства,което е сторено от ответника. Договорът за заем, разглеждан като частен писмен документ, действително не притежава материална доказателствена сила. Доказателствената сила на този писмен документ е формална. Той инкорпорира данни за това, че волеизявленията на лицата които са го съставили и подписали са били такива каквито са отразени в писмения документ. Правилен е извода на ответника,  договорът за заем по своята същност, е реален договор, т.е. за да се приеме, че въпросното съглашение е сключено и е породило действие, необходимо е не само писменото обективиране на волеизявленията на страните по него, но и реалното предаване на заместимата вещ /в случая пари/ от заемодателя, на заемателя. Едва тогава е налице възникнало облигационо правоотношение, което поражда едностранно за заемателя, задължението да върне заетата сума пари или заместима вещ от същият вид, количество и качество.Ответникът правилно е установил  от събраните по реда на ДОПК писмени доказателства и дадените обяснения от лицата, че не се доказва с надлежни доказателства обстоятелството, че посочените заемодатели са притежавали паричните суми и действително са предали конкретно визираните в представените договори за заем суми на жалбоподателя. Съставът споделя съмнението от страна на ответника относно  времето,  мястото  и  начина  на  обективиране  на волеизявленията на страните по договорите за заем и реалното, фактическо предаване на паричните суми общо в размер на 30 000,00 лв. от заемодателите, на заемополучателя. Правилно е  прието от ответника,че  обсъжданите в РД и РА писмени договори за заем, са съставени не за да обективират  действително развили се  между страните облигаторни правоотношения, а за целите на  ревизионното производство. Горният извод на ответника   се налага, не само по изложените по-горе съображения, но и с оглед липсата на конкретни данни, за някакво реално разместване на блага между страните.  Предмет на едно облигационно правоотношение е конкретно благо, което кредиторът цели да придобие. Интересът на кредитора е неговото отношение към това благо или иначе казано всяко облигационно отношение е насочено към определен имуществен интерес. При положение, че липсва, какъвто и да е материален интерес и не е налице каквото и да било действие, предприето от страна на заемодателите с оглед запазване на интересите им е видно, че въпросните заеми не обективират действително установени отношения, а са с цел да послужат в хода на ревизионното производство, в полза на жалбоподателя. С оглед изложеното правилно е прието от ответника, че посочените подробно в РД и РА договори за заем са съставени в хода на ревизията с цел доказване на средства за извършените разходи от жалбоподателя.Ответникът в процесния случай е имал достатъчно основания и доказателства за наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 и т.2 от ДОПК и правилно е приложил правомощията си да определи данъчната основа на жалбоподателя по собствена преценка и да приложи установения в съответния материален закон размер на данъка към нея.При съставяне на паричните потоци за съответните години органите по приходите на основание чл. 19, чл. 22 и чл. 25 от Семеен кодекс са взели 1/2 от общите приходи и 1/2 от общите разходи на съпрузите, освен средствта, за които лицето само е декларирало че са негови лични средства.Определени са данъчни основи от недекларирани доходи, по години, както следва:за 2007г. в размер на - 26 862,31 лв.;за 2006г. - при съпоставката не е налице превишение на извършените разходи над доказаните приходи, поради което не е формирана данъчна основа по реда на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. С приетото в хода на съдебното производство заключение по ССчЕ не бяха опровергани констатациите на ответника РД и в обжалвания РА.Съдът не кредитира обясненията дадени от  разпитания в хода на съдебното производство свидетел Георги Ангелов като некореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства .Не кореспондира с опитните правила твърдението на свидетелия , че бил дал в заем значителни суми, без да е уговорена лихва, без  разписка за тези пари, без никакво обезпечение за дадения заем.Правилно е отбелязано от ответника и се споделя от състава,че пред ответника и в настоящото производство  не са представени никакви доказателства,който да установят по безспорен начин  че свидетелят е разполагал със средствата, които твърди, че е дал в заем на жалбоподателя.Нелогично е и твърдението, на свидетеля А.,че бил изтеглил заем от Булбанк, по който заем е плащал лихва на банката за този заем, но е дал тези пари на жалбоподателя в заем, без да получи лихва за тях от него.Липрсат по делото безспорни  доказателства относно начина на предаване на сумите от твърдяните заемодатели на жалбоподателя. Предмет на едно облигационно правоотношение е конкретно благо, което кредиторът цели да придобие. Интересът на кредитора е неговото отношение към това благо, или иначе казано всяко облигационно отношение е насочено към определен имуществен интерес. При положение, че липсва, какъвто и да е материален интерес и не е налице каквото и да било действие, предприето от страна на заемодателите с оглед запазване на интересите им е видно, че въпросните заеми не обективират действително установени отношения, а са с цел да послужат за защитата на  жалбоподателя в хода на ревизионното и настоящо  производства. Х.Г.П. е упражнявал трудова дейност като едноличен търговец с фирма „ Х.П.-А. 98" за ревизирания период от 01.01.2006г. до 31.12.2007г.По  отношение констатациите по ЗОВ .Основанието  на Х.Г.П. за социално осигуряване е чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, а за здравно е чл. 40, ал.1 т.2 от 330. Жалбоподателят дължи и осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ. Осигурителните вноски за лицата, регистрирани като упражняващи трудова дейност на горното основание са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Тези лица определят окончателния размер на осигурителния си доход на основание чл. 6, ал.8 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от 330. Разпоредбата, която конкретизира начина на изчисляване на окончателния размер на осигурителния доход от самоосигуряващите се лица е чл. 2, ал. 4 от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Облагаемият доход по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба.Ревизията е установила, че за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2007г., жалбоподателят като самоосигуряващо се лице е внасял авансово осигурителни вноски за ДОО, НЗОК и ДЗПО-УПФ върху минималния размер на месечния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответните години.С влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./, разпоредбите на чл.122 - 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, поради което ревизиращият орган правилно е приложил разпоредбата на чл.124а от ДОПК и е преминал към установяване на окончателния размер на осигурителните доходи, в които са включени и доходите с неустановен произход за ревизираните години. В случая и доколкото анализът на събраните доказателства не дава основания за доказване на противното, ответникът правилно е приел, че Х.Г.П.  е извършвал трудова дейност, за която са дължими ЗОВ. Налице е обоснован извод, че установеното несъответствие води до неплащане на задължение за осигурителни вноски, които следва да бъдат определени върху осигурителен доход установен по реда на чл. 124а от ДОПК.Осигурителният доход, върху който жалбоподателят дължи ЗОВ за ревизирания период, е определен по реда на чл. 124а от ДОПК, а размерът на задължителните осигурителни вноски е установен съгласно КСО и 330. Взети са предвид авансово внесените осигурителни вноски за ДОО и за 30. Взет е предвид и максималния месечен размер на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице за тези периоди, съгласно ЗБДОО. Лихвите за просрочените осигурителни вноски са начислени на основание 113 от КСО и чл.107 от 330, във връзка с чл.175 от ДОПК.С оглед разрешаването на текущия административно правен спор, е необходимо да се посочи още следното:Според чл.110 ал.2 от ДОПК – “Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.” Принципът на “Законност”, установен в чл.2 ал.1 от ДОПК изисква при осъществяване на това производство, органите по приходите да действат в рамките на правомощията си, установени от закона, като прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. Принципът за “Обективност” възведен в чл.3 от ДОПК, безусловно налага задължението, органите по приходите в производствата по ДОПК, да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като административните актове по същия този кодекс, следва да се основават на действителните факти от значение за случая, а истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса.  Принципът на служебното начало, възведен в чл.5 от ДОПК според който – “Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на опре-делените в закона облекчения”, без съмнение възлага доказателствената тежест в административното ревизионно производство на данъчните органи. Те са органи на изпълнителната власт, които са снабдени с всички необходими правомощия, упражняването на които позволява събирането на необходимата пълнота от данни /доказателства/ за установяването на законосъобразното, респективно на незаконосъобразното възникване, развитие и осъществяване на данъчните правоотношения. С такива правомощия отделният данъчен субект не разполага. Напротив, той е длъжен да изпълнява властническите волеизявления на органите и да представя поисканите му документи и писмени обяснения. Когато крайният резултат от административното ревизионно производство е неблагоприятен за данъчния субект, поражда се правото той да бъде обжалван пред горестоящия в йерархията административен орган. При положение, че резултатът е отново неблагоприятен, за данъчния субект е налице вече право на съдебно обжалване. От гледна точка на съдебния административен процес, упражняването на това право е равнозначно на предявено пред съда искане да бъде разгледан и разрешен конкретен административен спор. В спорното съдебно производство, двете страни – данъчният субект и административният орган са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Как се разпределя доказателствената тежест при това положение между данъчния субект – жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата? Отговорът на въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството – каква правна последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази последица, страната носи доказателствената тежест. Във връзка с тук обсъждания въпрос е необходимо да се направи още следното уточнение: Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи до-казателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законно установеното задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл.160 ал.1 от ДОПК, независимо от това, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материално-правна норма свързва с неговото проявление.Без съмнение в случая следва да се съобрази и правилото, възведено в чл.124 ал.2 от ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на ревизионен акт, издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл.122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено от събраните доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва, кому лежи доказателствената тежест относно релевантните факти, при спор относно законосъобразността на ревизионен акт издаден в производство реда на чл.122 от ДОПК, като придава отнапред установена материална доказателствена сила на съдържащите се в ревизионния акт фактически констатации.Във връзка с разрешаването на текущия административноправен спор,  е необходимо да се съобрази и следното: - съгласно разпоредбата на чл.122 ал.1 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: по т.1. - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; т.2. - налице са данни за укрити приходи или доходи; т.3. - когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи; т.4. - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; т. 5. - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват или са повредени до степен негодни за ползване; т.6. - данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28; т.7. - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съгласно чл.124 ал.1 ДОПК, когато установи наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 ДОПК органът по приходите уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл.122 от ДОПК ред, и му определя срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14 дни, като съгласно ал.2 на чл.124 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.Предвид изложеното, следва да се отбележи, че от страна на жалбоподателя не бяха представени безспорни доказателства, подкрепящи твърденията, изложени в жалбата до настоящата инстанция, че са необосновани мотивите на органите на приходната администрация по отношение  на сумата от 4400 лв. като начално салдо към 01.01.2006 г.  Съгласно разпоредбата на чл.122 ал.2 от ДОПК данъчната основа по чл.122 ал.1, се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в т.т. 1 - 16 от ал.1 на чл.122 от ДОПК. При определяне на данъчната основа по особения ред на чл.122 ал.1 от ДОПК, органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии, визирани. в нормата на ал.2, с оглед тяхната разностранност. Достатъчно е да  направи анализ на онези от тях, които биха му позволили да определи данъчната основа по възможно най-достоверния начин по отношение на конкретния ревизиран субект. В случая, ревизиращите органи са извършили анализ на обстоятелствата по ал.2, които са приели за относими към данъчната основа, и които са способствали за определянето й по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение ревизирания субект. Неминуемо, така определената данъчна основа, ще се различава от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице. Същото разполага с процесуална възможност, в хода на производството по обжалване на ревизионния акт да опровергае установените фактически констатации /които съгласно разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК се считат за верни до доказване на противното/, като ангажира съответните доказателства, във връзка с обективно осъществения данъчен фактически състав и докаже, чрез проведено пълно насрещно доказване, че размерът на облагаемата му данъчната основа е друг, а не приетия от ревизиращите органи. Това в настоящия случай не е сторено, като, каза се, че жалбоподателят не ангажира необходимата пълнота от доказателства, които да обосновават по категоричен начин поддържаното от него становище. Обратно, в случая органите на приходната администрация, установиха по безспорен начин съществуването на фактите, от който черпят правомощието си да определят данъчната основа за облагане на жалбоподателя по реда на чл. 122 от ДОПК, като фактическите констатации на ревизиращите са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Съвкупната преценка на приетите по делото доказателства, налага да се приеме, че за 2007 г. и 2008 г. извършените в семйството на   жалбоподателя  разходи надвишават установените му доходи, като превишението е прието за данъчна основа за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ, дължим ведно с прилежащите лихви за забава.Независимо от представените от жалбоподателя писмени обяснения и документи, съдът намира, че не удостоверяват наличие на действително получени суми като, както и наличие на доходи от други дейности. В този смисъл съдът не кредитира заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, тъй като същата би имала значение, само и единствено, ако жалбоподателя беше доказал в настоящото съдебно производство наличието на достатъчно средства за извършване на направените разходи.Неоснователно е възражението за неправилно определени общо приходи и разходи на семейството на жалбоподателя  с обща данъчна основа, защото при определяне на данъчната основа по реда на чл.122 ДОПК от доходи с неустановен произход, имущественото и финансовото състояние на жалбоподателя се изследва с оглед на всички факти, имащи значение за правилното им определяне. По делото няма спор и за това, че физическото лице през ревизираните периоди има сключен граждански брак, който и към настоящия момент не се установява да е прекратен. В тази връзка е необходимо да се отбележат следните обстоятелства:На първо място, жалбоподателят е семеен, този факт е от съществено значение за определяне на имущественото и финансовото й състояние, тъй като Семейният кодекс въвежда презумпции относно съвместния принос на съпрузите при придобиване на вещи и относно отговорността за задълженията и за разходите за задоволяване на нужди на семейството. Въведените от Семейният кодекс презумпции за съвместния принос на съпрузите при придобиване на вещи и за солидарност на задълженията, поети за задоволяване на нуждите на семейството, са оборими, т.е., за да се освободи от тяхното приложение, жалбоподателят следва да ангажира доказателства, установяващи липса на съвместен принос или на солидарност на задълженията, което той не е направил. В настоящия случай в хода на ревизията не са събрани доказателства, с които бъдат оборени законовите презумпции, поради което законосъобразно при определяне на финансовото и имущественото състояние на жалбоподателя органите по приходите са приложили нормите на СК.Разпоредбите на чл.19 СК /отм./ и чл.21 от сега действащия СК въвеждат презумпция за съвместен принос и на двамата съпрузи за придобитото по време на брака, независимо на кое име от двамата съпрузи е извършено. Това обстоятелство правилно е отчетено от органите по приходите.На второ място, всяко едно производство по издаване на РА е самостоятелно и индивидуално. Съгласно чл.9 ал.1 от ДОПК страна в административния процес по този кодекс е: 1. административният орган и 2. всяко физическо или юридическо лице, от чието име или срещу което е образувано административното производство. Относно задълженията на жалбоподателя за данъци по реда на ЗДДФЛ е необходимо да се отбележи още: - Според чл.17 от същия закон, относими за установяване на данъчните задължения факти и обстоятелства са - облагаемият доход за съответната данъчна година и разходите за дейността и предвидените в този закон вноски и облекчения. Съотнасянето на тези величини има за резултат формиране на основата за облагане, и от там определяне на конкретния размер на дължимия данък за всяка отчетна година. Тоест, предмет на установяване /доказване/ в случая са придобитите доходи и извършени разходи.Събраните в хода на ревизията писмени доказателства със значението по смисъла на чл.49 от ДОПК , писмени обяснения /чл.57  във връзка с чл.57 ал.4 от ДОПК / и писмените обяснения от ревизираното лице /РЛ/ /чл.56 ал.1 от ДОПК/ са съобразени в хода на ревизията, като писмените обяснения на ревизираното лице-жалбоподател са зачетени с оглед установяването на фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство.При изпълнение предпоставките на особеното производство, регламентирано в чл.122 и сл. от ДОПК, като на основание чл.124 ал.2 ДОПК, фактическите констатации се смятат за верни, и тъй като наличието на основанието по чл.122 ал.1 т.7 ДОПК се подкрепя от събраните доказателства, се е достигнало до извод за промяна на основата за облагане за посочения данък за периоди 2007 , при съблюдаване и правилата на СК /отм./.Съобразявайки правилото по чл.124 ал.2 ДОПК, следва да се приеме, че в случая не се представиха доказателства, които да опровергаят по несъмнен начин, изложените в процесния ревизионен акт факти и обстоятелства.На следващо място, доходите на физическите лица, за данъчен период 01.01.2007г. - 31.12.2007 г.  подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ. Каза се по-горе, съгласно чл.12 ал.1 от ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. В зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични /чл.10 ал.2 ЗДДФЛ/. Облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно, а общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи, определени за всеки вид доход, в зависимост от източника, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения /чл.16 ал.1 и чл.17 ЗДДФЛ, в приложимата редакция/.Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата против ревизионния акт е неоснователна и недоказана, и като такава следва да бъде отхвърлена.При посочения изход на спора, на основание чл.161 ал.1 изр.3 от ДОПК на Дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, което се констатира в размер на 766.47 (седемстотин шестдесет и шест лева и четирдесет и седем стотинки  ) лева, изчислено съгласно чл.8 във връзка с чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, IХ състав,

 

Р    Е    Ш    И    :

                     

Отхвърля жалбата на Х.Г.П. ЕГН**********  с ЕТ „Х.П. – А. 98” с ЕИК*** с адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК : *** против ревизионен акт /РА/ № 261206073/5.04.2013 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 695 от 10.07.2013 г. на Директора , на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив.                                   Осъжда Х.Г.П. ЕГН**********  с ЕТ „Х.П. – А. 98” с ЕИК*** с адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК : *** , да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите, сумата от 766.47 (седемстотин шестдесет и шест лева и четирдесет и седем стотинки ) лева, съставляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.Препис от акта да бъде изпратен на страните.                               Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.                        

 

                                                                                                                              Съдия:  /п/