Р Е Ш Е Н И Е

 

     № 282

гр. Пловдив, 29 януари 2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХVІІІ състав, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОРДАН  РУСЕВ

 

при секретаря Таня Костадинова, като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 2406 по описа за 2013 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

         Образувано е по жалба на „Фермата“ АД, ЕИК **, чрез адв. М. С. против Ревизионен акт /РА/ № 161300384/22.04.2013г. издаден от А.Н.Б. – гл. инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив потвърден с Решение № 716 от 16.07.2013г. на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 242436,85 лв. и начислени лихви в размер на 67723,88лв. 

         В жалбата се излагат доводи, че РА е незаконосъобразен. Оспорва се извода на органите по приходите, че липсват доказателства за реалността на процесните доставки от „Сам-М“ ЕООД и „Агро консулт Гринков“ ЕООД. Жалбоподателят оспорва направените констатации с твърдението, че изложените мотиви от органите по приходите не се обвързват с цитираните текстове от ЗДДС на основание, на които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. В жалбата се сочи, че твърдяната от органите по приходите липса на обвръзка между представените придружителни доставките документи, не можела да бъде сама по себе си основание за постановяване на отказ на правото на данъчен кредит. Твърди се, че липсата на подписи не означава, че не е налице документална обоснованост. Защото съгласно разпоредбата на чл. 37, ал.3 от ЗСч, документална обоснованост е налице и когато в първичния счетоводен  документ липсва част от изискуемата се информация при условие, че за липсващата информация са налице документи, които да я удостоверят. Твърди се още, че поведението на предходните доставчици и изследването на предходните доставки, е правно-ирелевантно обстоятелство към правото на данъчен кредит, тъй като единственото относимо обстоятелство за това право била пряката доставка и отношенията между получателя по доставката и неговия доставчик. В жалбата се цитира практика на ВАС и на СЕС, като се твърди, че от същата ставало ясно, че получателят не може да носи отговорност за действията на доставчика, след като е положил обичайната дължима грижа при осъществяване на доставката. Сочи се, че от разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО и практиката на СЕС се установява, че не може да бъде отказвано правото на данъчен кредит без, въз основа на обективни данни да е доказано, че данъчнозадълженото лице е знаело или и трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която основава правото на приспадане, е част от измама с ДДС. Претендира се отмяна на РА и присъждане на разноски.   

         Ответникът по жалбата - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение като претендира и юрисконсултско възнаграждение.  

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ревизията е повторна и е във връзка с решение № 1170/05.09.2012г. на Директора на Д“ОУИ“ гр. Пловдив. Със Заповед за възлагане на ревизия № 1204504/18.09.2012г./л.540/ на компетентния за това орган–на­чал­ник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Пловдив е било обра­зувано ревизионно производство, насочено към установяване на публични за­дъл­жения за данък добавена стойност за пе­риода 01.01.2011г.–30.06.2011г. на жалбоподателя. Срокът за завършване на ревизионното производство и бил продължаван със ЗВР № 1205349/08.11.2012г.; ЗВР № 1205673/27.11.2012г.; ЗВР № 1206266/27.12.2012г. и ЗВР № 1300384/25.01.2013г.   

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад /РД/ от прове­ряващите органи по приходите № 1300384/14.03.2013г. /л.73/. Със Заповед № К 1300384/18.03.2013г./л.68/ органът, възложил ревизията, опре­де­лил съгласно чл.119 ал.2 ДОПК/в редакцията към онзи момент/ компетентния да издаде ревизионния акт ор­ган, а именно един от органите по приходите, съставил ревизионния доклад – А.Н.Б. - гл. инспектор по приходите. Въз основа на същия ревизионен доклад, в срока по чл.119, ал.3 от ДОПК, определеният за това компетентен орган издал и процесния Ревизионен акт № 161300384/22.04.2013 г./л.54/.  

 С оглед доказване делегиране правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК по делото е представена Заповед № РД-09-1301/01.11.2012 г. на ТД на НАП гр. Пловдив, от която е видно, че цитираните по горе ЗВР и ЗОКО са издадени от надлежно овластени за това органи по приходите. 

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред Ди­ректора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155 ал.1 ДОПК постановил и решението си под № 716/16.07.2013г., с което потвърдил ревизионния акт. Така постановеният от контролния административен орган резултат от обжалването и подаването на жалбата от надлежна страна и в предвидения за това процесуален срок налагат извода за нейната процесуална допустимост.

Въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият състав на Административен съд Пловдив намира за установено следното от фактическа страна:

Основна дейност на дружеството е производство на месни продукти.  

Органите по приходите на основание чл. 70, ал.5 и във връзка с чл. 68,ал.1,т.1 и чл.69,ал.1,т.1 от ЗДДС са отказали правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от следните доставчици:

1. 161303.68лв. по фактури, издадени в периодите от м.01.2011г. до м.04.2011г. от „САМ-М” ЕООД – гр.София с Булстат 175341059. Предмет на доставката са свински джолани, бут, врат, контрафиле,свинско месо, говеждо месо.

Във връзка с връчено ИПДПОЗЛ жалбоподателят е представил писмени обяснения, издадените фактури от „САМ-М” ЕООД, придружени със стокови разписки, търговски документи, приемателно-предавателни протоколи /ППП/, издадени от хладилна база „ЕУРОФРИО” ЕООД за приети количества месо /хладилна база Пловдив ул. „В.А.” №* наета от дружеството-жалбоподател/. Посочено е, че плащането е извършено по банков път, и че получаването на доставките е надлежно отразено  в информационната система на „Фермата” АД. Стоките били транспортирани до складовете на дружеството с транспорт на доставчика до наетите складови помещения в гр. Пловдив и до собствената база в с. К.. Приемането на стоките от страна на ревизираното дружество е осъществено от началник складовете-посочени са имената на лицата.

В хода на настоящата ревизия, на ревизираното дружество, е връчено ново ИПДПОЗЛ. Във връзка с него са представени документи, писмени обяснения, справка.

Потвърдено е получаването на стоките, и че това е станало в обектите  на „Фермата” АД – собствен в с. К. , обл.Пловдив и нает- в база Еурофрио в гр. Пловдив , бул. ”В.А.” № ** атериалите са получени с документи от доставчика – стокови разписки и търговски документи. Стоково-матералните ценности са приети от материално – отговорните лица – Г. А. П. и Д. Д. Ц. и заскладени с документ – протокол за закупени стоково-материални ценности. Предаването на стоката в нает хладилен склад база Еурофрио е удостоверено и с издадени от „Еурофрио” ООД приемо-предавателни протоколи. Стоката е транспортирана с транспорт на доставчика, разходите за транспорт са за сметка на доставчика. Натоварването на стоките е извършено в хладилната база, където доставчикът съхранява стоките си, от работниците на съответната база. Посочено е в договорите с хладилните бази, които приемат за съхранение стоки, че в цената на услугата са вкючени товаро-разтоварните дейности при приемането и предаването на стоките, както и цената на съхранение на същите. При получаването на стоките разтоварването им е извършвано според склада -получател съответно от работници на ревизираното дружество и работници на наетия от „Фермата” АД склад Еурофрио.

За доказване на транспорта, от страна на „Фермата” АД, в хода на настоящата ревизия са приложени товарителници на доставчика, издадени от „Александер транспорт” ЕООД с ЕИК по Булстат **.

Органите по приходи, които извършват ревизията са констатирали несъответствия в стоковите разписки, търговските документи и представените товарителници. Прието е че, ревизираното дружество представя различни документи за доставките. Представят се различни стокови разписки- в хода на предходното ревизионно производство или не са били представени стокови разписки, или представените такива са били без номера и/или без попълнени реквизити (без подписи и имена на лицата, предали стоките и/или без да става ясно кои са лицата, извършили това). В представените стокови разписки във връзка с настоящата ревизия, вече са налице положени подписи на лицата,предали и приели стоките. Такава констатация е направена и с търговските документи, придружаващи движението на стоките-„меса“- представени са били различни търговски документи по някои фактури. Представените търговски документи били без подписи на съответните лица, участващи в операциите по предаване-приемане на стоките, а в хода на настоящото ревизионно производство-са представени такива с положени съответните подписи на лицата. В представените търговски документи в хода на настоящата ревизия, допълнително ръчно са вписани номерата на МПС. В хода на предходната ревизия не били представени товарителници и документи относно превоза на стоките. Представени са били товарителници с вписан превозвач „Александер Транспорт” ЕООД и номера на МПС, собственост на това дружество. В допълнително приложените товарителници не се установява мястото, където са товарени стоките, а е посочено-гр. София. Вписаните като водачи на МПС лица, при извършените им насрещни проверки не са дали конкретни обяснения за маршрутите, по които са превозвани стоките.

При извършена насрещна проверка  на „САМ-М” ЕООД е констатирано, че фактурите са издадени на „ФЕРМАТА” АД и са отразени в подадени отчетни регистри по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Във връзка с връчено ИПДПОЗЛ са представени: копия на фактурите; банкови извлечения за извършените плащания по тях, по банков път; свидетелство за регистрация на ЕКАФП; счетоводни регистри на сметки 304, 4532, 702. За съхранението на стоките е приложен договор за влог № 53/13.05.2010г., с „Еврофриго” АД, за срок от 13.05.2010г. до 31.12.2010г., за съхранение на меса в гр. София на ул. „М.” №*. Приложени са фактури, издадени от „Еврофриго” АД. Приложено е и удостоверение за регистрация на обект за търговия на едро с храни от животински произход. Не са представени фактури, издадени от „Еврофриго” АД на „САМ-М” ЕООД, за доказване изпълнението на договорните отношения. Представени са при насрещната проверка на „САМ-М” ЕООД складови разписки и търговски документи между него и „ФЕРМАТА” АД. На ревизиращите не са били представени документи относно транспортирането на стоките. При извършена справка е било установено, че доставчикът „САМ-М” ЕООД не е декларирал сключени трудови договори.

Не са представени от „САМ М” ЕООД първични документи относно произхода на стоките, а в придружително писмо са посочени предходни доставчици на месо- „АКЛЕТ” ЕООД с БУЛСТАТ ***, „СИПА” ЕООД с БУЛСТАТ *** и „ТЕРИТ” ЕООД с БУЛСТАТ ***, на които са извършени насрещни проверки. Във връзка с връчени ИПДПОЗЛ, представители на посочените дружества са депозирали изисканите им документи: издадени фактури на „САМ-М” ЕООД,  счетоводни регистри на сметки 3041, 792, 411, 4532. Относно произхода на стоките са представени протоколи по чл.117 от ЗДДС за осъществени ВОП, инвойс фактури, международни товарителници. Относно съхранението на стоките са представени договори, сключени с „Еврофриго” АД, за съхранение на стоки в хладилник в гр. София ул. „М.” №* и извършване на услуги – замразяване, товарно-разтоварни работи, паркинг, охрана. От страна на „ТЕРИТ” ЕООД са представени още и договори за съхранение на стоки в хладилни бази, съгласно сключени договори с „ФИОРЕ” ЕООД в с. Л., с „Ф. Сток” ЕООД в гр. С., ул. „Е. Б.” №**. От страна на „АКЛЕТ” ЕООД и „СИПА” ЕООД, не са били представени документи за платен наем на хладилните помещения и за извършвани товаро-разтоварни работи в наетите складове. При извършени служебни проверки се установило, че трите дружества нямат назначен персонал. Не са представени оборотни ведомости, транспортни и платежни документи за извършени плащания по фактурите, издадени на „САМ-М” ЕООД.

При извършената насрещна проверка на „САМ-М” ЕООД, за удостоверяване извършването на транспорта на процесните стоки са били представени товарителници, издадени от „Александер Транспорт” ЕООД с булстат **. Това дружество е издало четири фактури за м.01.2011г., м.02.2011г., м.03.2011г. и м.04.2011г., на „САМ-М” ЕООД с предмет извършена услуга.

Предвид горното, органите по приходите са приели, че липсват осъществени доставки на месо по процесните фактури, издадени от „САМ-М” ЕООД, тъй като не може да се приеме, че са налице годни доказателства, които удостоверяват прехвърлянето на собствеността върху процесните стоки, които представляват родовоопределени вещи по смисъла на чл.24 от ЗЗД-не се установяват годни доказателства относно предаването на стоките и транспортирането им, не са налице годни доказателства за произхода и съхранението на стоките. По тези констатации е отказан заявеният данъчен кредит.

2.  С обжалвания ревизионен акт е отказан данъчен кредит в размер на 81133.16лв. по фактури, издадени от „Агро Консулт Гринков” ЕООД гр. С. З.  с БУЛСТАТ ** в периодите м.05.2011г. и м.06.2011г.

По време на ревизия от страна на жалбоподателя са били представени писмени обяснения, издадените фактури от „Агро Консулт Гринков” ЕООД, придружени със стокови разписки, търговски документи, приемателно-предавателни протоколи /ППП/, издадени от хладилна база „ЕУРОФРИО” ЕООД за приети количества месо /хладилна база Пловдив ул. „В.А.” №**, наета от ревизираното дружество/. Посочено е, че е извършено плащане по банков път, и че получаването на доставките е надлежно отразено в информационната система на „Фермата” АД. Стоките били транспортирани до складовете на дружеството с транспорт на доставчика до посочените по-горе, наети от ревизираното дружество складови помещения в гр. Пловдив и до собствената база в с. К.. Приемането на стоките от страна на ревизираното дружество е осъществено от началник складовете.

В хода на настоящото ревизионно производство, във връзка с връчено ново ИПДПОЗЛ на ревизираното дружество са представени писмени обяснения и документи. Съгласно обясненията, потвърдено е получаването на стоките в собствената база в с. К. или в наетата база от „ЕУРОФРИО” ООД в гр. Пловдив. Материалите са получени от доставчика със стокови разписки и търговски документи, приети са от материално-отговорните лица и са заскладени с документ – протокол за закупени стокови-материални ценности. Предаването на стоките в склада на „ЕУРОФРИО” ООД, е удостоверено и с приемо-предавателни протоколи. Документите са описани в изготвена справка. Материалите по една от фактурите са превозени от „Фермата” АД, от склад Родопа - Еврофриго гр. София, ул. „**” №*. По останалите фактури, материалите са превозени от доставчика като разходите за транспорт са за сметка на доставчика. Посочено е, че натоварването на стоките е извършвано от работниците на съответната хладилна база, където доставчикът съхранява стоките си. Принципно в договорите с хладилните бази, които приемат за съхранение стоки е упоменато,че в цената на услугата са включени товаро-разтоварните дейности при приемането и предаването на стоките, както и цената на съхранение на същите. При получаваенто на стоките, разтоварването им е извършвано според склада получател съответно от работници на „Фермата” АД или от работници на наетия от „Фермата” АД склад Еурофрио в гр. Пловдив.

За доказване на транспорта са приложени товарителници на доставчика, издадени от фирма” Александер транспорт” ЕООД с ЕИК по булстат **      

И за този доставчик след събиране на исканите документи, ревизиращите са направили изводи, сходни с тези за доставчика „Сам-М“ ЕООД. И тук е прието, че ревизираното дружество е представило различни документи за доставките. Представени са били различни стокови разписки- в хода на предходното ревизионно производство представените такива са били без номера и/или без попълнени реквизити (без подписи и имена на лицата, предали стоките и/или без да става ясно кои са лицата, извършили това). В представените стокови разписки във връзка с настоящата ревизия, са положени подписи на лицата,предали и приели стоките. Подобно е и с търговските документи, придружаващи движението на стоките (меса) в хода предходното ревизионно производство и в настоящото, са представени различни търговски документи по някои фактури. Също представените търговски документи преди, са били без подписи на съответните лица, участващи в операциите по предаване-приемане на стоките, а в хода на настоящото ревизионно производство са били представени такива - с положени съответните подписи на лицата. Представени са товарителници с вписан превозвач „Александер Транспорт” ЕООД и номера на МПС, собственост на това дружество. Органите по приходите са установили, че в допълнително приложените товарителници не се установявало мястото, където са товарени стоките, а е посочено-гр. София. В товарителниците били вписани имена на водачи на МПС, назначени в „Александер Транспорт” ЕООД. На същите са извършени проверки, при които се установило, че не са дали конкретни обяснения за маршрутите, по които са превозвани стоките. Ревизиращите са констатирали се, че фактурите, издадени на „ФЕРМАТА” АД са отразени в подадени отчетни регистри по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Във връзка с връчено ИПДПОЗЛ са представени: копия на фактурите; фактури за предходни доставки, издадени от „ДАЛИЯ 80” ЕООД, ведно със сключен договор за покупко-продажба на охладени и замразени меса и фактури, издадени от „Пенев Трейд” ЕООД. За съхранението на стоките са приложени договори, ведно с издадени фактури от „Еврофриго” АД, „ФИОРЕ” ЕООД и „ФРИГО СТОК” ООД. Представени са три заверени товарителници от 10.05.2011г., от 27.05.2011г. и от 22.06.2011г., издадени от „Александер Транспорт” ЕООД, за транспорт на стоки в страната – съответно на 20200кг, 10025.3кг. замразено месо и 20506 кг свински джолан. В тази връзка е направена констатация от органите по приходите, че общо фактурираното замразено месо от „Агро консулт Гринков” ЕООД по изследваните фактури е 95970кг, а представените товарителници за транспорт са общо за 50731.3кг.- за 45238.7кг, не са представени документи за транспорт.  Представени са бил счетоводни регистри на сметки 304 ”Стоки”, 45381 ”Начислен данък на продажбите”, 501 „Каса в лева”, 5031 „Разплащателна сметка в лева”, 602 „Разходи за външни услуги”, 7022 „Приходи от продажби на стоки”, копия на авизо по платежни нареждания за извършените плащания по банков път.

Предприети са действия за извършване на насрещни проверки на посочените предходни доставчици-„ДАЛИЯ-80” ЕООД  с БУЛСТАТ ** и „Пенев Трейд” ЕООД с БУЛСТАТ **, но представители на същите не са се явили. Изготвените ИПДПОЗЛ, са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК.

При извършена служебна проверка в хода на ревизията се установило, че в „Пенев Трейд” ЕООД, няма назначени лица по трудови правоотношения, не са подавани ГДД за 2010г. и 2011г., липсват данни за налични активи. Направен е извод, че не са налице данни за наличен потенциал за изпълнение на фактурираните доставки от страна на предходните доставчици на „Агро Консулт Гринков” ЕООД.

В хода на предходната ревизия са извършени насрещни проверки на хладилните бази, с които „Агро Консулт Гринков” ЕООД е представило сключени договори за съхранение на месо. От страна на „ЕВРОФРИГО” и „Фриго Сторк” ЕООД, не са представени неоспорими доказателства за извършените плащания по издадените фактури на „Агро Консулт Гринков” ЕООД - приложените разпечатки от дневни отчети от ЕКАФП не отразяват стойностно по дати, сумите по издадените фактури; по отношение на „Фриго Сток” ЕООД се сочи, че не се установява кое лице е подписало договора.  По отношение на „ФИОРЕ” ЕООД е установено, че не са представени документи за постъпилите стоки и за напусналите складовете стоки; за транспортирането до обекта на проверяваното лице – пътни листове, товарителници и др. Не са представени писмени обяснения за собствеността на МПС, с които стоките са превозвани. 

В хода на ревизионно производство е извършена насрещна проверка на посочения като превозвач- „Александер Транспорт” ЕООД. Представени са четири фактури с предмет на доставка - вътрешен транспорт, издадени на „САМ М” ЕООД и една фактура – на „Агро Консулт Гринков” ЕООД. Фактурите са включени в дневник за продажби и СД по ЗДДС за съответните периоди. ДДС е начислен. Плащането по фактурите е в брой. Приложено е копие на дневни финансови отчети от касов апарат и Свидетелство за регистрация на ЕКАФП. Представени са общо 20бр. товарителници към фактурите; осем талони на МПС, с които е извършен транспорта; пет трудови договори на служители на „Александер транспорт” ЕООД ; разпечатки от счетоводна сметка 4532 за периода.

Ревизиращите са установили, че „Александер Транспорт” ЕООД не е представил лиценз за транспорт; справка за всяко МПС; заповеди за командировка на лицата, извършили транспорта; справка за собствени и наети активи и лизингови договори; хронология на счетоводни сметки от групите 50, 60, 70 и оборотни ведомости. От представените трудови договори на служители на „Александер транспорт” ЕООД е установено, че са сключени такива с назначени лица на длъжност „шофьор” – пет човека.

На посочените водачи на МПС, е извършена проверка, при която от двама не са получени резултати от проверките. Други двама - не са конкретизирали точните дестинации на превозите, а един е посочил, че е извършвал превози от гр. София-Родопа, кв. Малашевци” до Пловдив-Фреш Лоджик, и не е извършвал товарене и разтоварване, тъй като това е извършвано от работниците на фирмите. Лицето е посочило регистрационния номер на МПС, на което той е водач, и органът по приходи е констатирал, че то не съответства на вписания регистрационен номер в търговските документи.    

Направен е извод за липса на доставки на стоки по фактурите, издадени от „Агро Консулт Гринков” ЕООД, тъй като липсват годни доказателства за предаването на стоките; произхода, съхранението, транспортирането.

Предвид установеното ревизиращият екип е направил извод за липса на доставки на стоки по фактурите, издадени от „Сам-М" ЕООД и «Агро Консулт Гринков» ЕООД на „Фермата" АД. На основание чл. 70,ал.5 и чл. 6, ал.1 от ЗДДС, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. 

По искане на жалбоподателя беше допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която беше прието в съдебно заседание на 05.12.2013г. Вещото лице изчерпателно посочва съпътстващите документи към фактурите от двамата доставчици. Установено е, че плащането по фактурите е ставало по банков път и е посочен предметът на всяка фактура. Всички проблемни фактури били заведени в счетоводството на жалбоподателя по дебита на с-ка 4090999 “Разчети по доставки материали“ и дебит на с-ка 4531 “Начислен ДДС на покупките“ на кредит с-ка 4000001 „Доствчици в лева“. Вещото лице посочва, че стойностите на взетите контировки съответстват количествено и стойностно на издадените фактури. Заприхождаването в склада е посочено счетоводно като е взета на дебит с-ка 301 „Материали“ на кредит с-ка 4090999 „Разчети по доставки- материали’. Посочено е всички разходи по извършения транспорт са за сметка на доставчика. Само по ф-ра № 2/04.05.2011г. на „Агро консулт Гринков“ ЕООД транспортът е за сметка на жалбоподателя. Приложени са пътни листове и счетоводни статии- дебит на с-ка 6090151 „Разходи за гориво- дизел“ на кредит с-ка 3013010 „Материали артикул дизелово гориво“. Същите са отнесени по предназначение в с-ка 6110001 „Автотранспортни разходи“ и приключени със сметка 122 „Печалба и загуба за текущата година“. В заключението е описана подробно ресурсната обезпеченост на жалбоподателя- лични и наети помещения. Представени са данни за водене на счетоводството на жалбоподателя и документи, ползвани от експерта.

Съдът дава вяра на установеното от експертизата като професионално изготвено и отговарящо на задачите, за които е била допусната ССЕ.  

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав, намира следното:

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията посочени в чл. 71 от ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

По делото не е спорно и това се установява от събраните доказателства при ревизията, че е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактура/ от страна на прекия доставчик, който е издал процесните фактури, отразени в дневниците за продажби и справките-декларации и е начислен данъкът по смисъла на чл. 86 от ЗДДС. Единствената спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ал. 1 от ЗДДС, в процесния случай е наличието на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗДДС.

Изводите на ревизиращите за липса на облагаема доставка между прекия доставчик и жалбоподателя са обосновани, с установените липси на материална и кадрова обезпеченост на дружествата, изпълнили и фактурирали на „Фермата“ АД доставките, както и на техните предходни доставчици. Според легалното определение на чл. 6, ал.1 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или друго вещно право върху стока, а според чл. 25 ал.1 от същия закон, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16. Разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

Доставката по процесните фактури касаят доставка на хранителни продукти. Към фактурите са представени стокови разписки, търговски документ, товарителница и протокол за закупени стоково-материални ценности, като наред с това между страните по делото не е спорно извършеното разплащане по тях, за установяване на което обстоятелство на органите по приходите са представени банкови извлечения и надлежното им счетоводно отчитане при доставчика. Всъщност посредством ангажираните от жалбоподателя и доставчиците писмени доказателства, всеки един от тях на практика е потвърдил и наличието на търговски отношения помежду им и осъществяването на доставката. Тези факти се установяват безспорно и от приетото заключение по ССЕ.

Каза се, че по делото са налични фактури, всички двустранно подписани. В крайна сметка същественото е, че са издадени фактури, които отговарят на всички изисквания на ЗСч, поради което следва да се приеме, че се ползват с предвидената в същия доказателствена сила, и която преценена в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал, обосновава извод, че на датата на съставянето й се е престирала дължимата доставка и така тя е доказана, съответно обективирано е изпращането и приемането на стоките по всеки един първичен счетоводен документ.  

За доказване осъществяването на дължимите услуги по делото са представени необходимите документи /л.1716 и сл., както и л.1906 и сл./, за да бъдат признати като осъществени. Същественото в случая е наличието на нужните съпътстващи документи и установеното от експерта, че транспортът е осъществен за сметка на доставчиците и е осчетоводен надлежно. Посочените документи удостоверяват законовото развитие на дейностите предшестващи и съпътстващи една доставка на стоки, както и издаването на съответните фактури за осъществените сделки с получател ревизираното лице, настоящ жалбоподател. Налице е съответствие в счетоводството на жалбоподателя на получените количества храни и договореното, за което са представени и съответните приемно-предавателни протоколи. Каза се, не и на последно място, е констатирано  още в хода на ревизионното производство и разплащане по фактурите. 

При така представените доказателства за осъществени покупко-продажби на хранителни продукти/ свински джолани, бут, врат, контрафиле, свинско месо, говеждо месо/, установената възможност на доставчиците да ги извършат, както и констатираните плащания, преценени в своята съвкупност налагат извода за реалност на процесната доставка. От доказателствата по делото става ясно, че доставките са извършвани с транспорт на доставчика и фактурите имат придружаващи документи.

Поради всички изложени съображения се налага изводът, че процесните фактури, издадени от преките доставчици, удостоверяват осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС, надлежно документирани с първични счетоводни документи, и осчетоводени на база същите, респ. по всяка една от тях данъкът е начислен при настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 ал.1 от ЗДДС, което води до извода за надлежно възникнало право на данъчен кредит за получателя и за неправилно постановен отказ на същото на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС.

         Последното всъщност се потвърждава и от издадения на доставчика “Агро Консулт Гринков“ ЕООД РА № 241105951/22.02.2012г. – влязъл в сила, обхващащ процесния период при жалбоподателя, за който не е извършена корекция на начисления от доставчика ДДС, поради което и предвид липсата на корекции в тази насока и липсата на изрично позоваване на разпоредбата на чл.85 от ЗДДС следва да се приеме, че органите по приходите са приели последните /вкл. и тази по процесните фактури/, за реално осъществени. Безспорно от изложеното по-горе е видно, че приходните органи са достигнали до този извод, след като са направили проверка на всички факти и обстоятелства, които са релевантни за данъчното облагане на ревизирания субект, включително и фактически са подложили на проверка и контрол находящите се в ревизирания субект първични и вторични счетоводни документи по доставките, по които лицето е било изпълнител, без което на практика не биха могли да достигнат до цитираните по-горе изводи. Тези задължения на данъчните органи произтичат от установените в чл.3 и чл.5 ДОПК основни начала за обективност и служебно начало. РА на доставчика, по който за същите доставки е прието, че липсват данни за реалното им осъществяване, което като резултат води до признаване на реалното осъществяване на доставката и начисляване на данъка при ревизията на доставчика именно поради наличието на облагаема доставка и възникнало данъчно събитие и непризнаване на тези обстоятелства при ревизията на получателя. Несъмнено, подобно третиране на една и съща доставка противоречи на принципа на установяване на обективната истина и препятства постановяването на правилно решение по спора. Отделно от това по този начин се нарушава и целта на закона и принципите за ДДС – а именно данъкът става кумулативен и тежестта му се пренася върху стопанските субекти. Или иначе казано, в случая според този състав на съда, е установено извършването на доставките от прекия доставчик на жалбоподателя, което съставлява доставка на стока по смисъла на това понятие, вложено съответно в нормата на чл.6 ал.1 от ЗДДС. В този смисъл е и Решение № 16681/12.12.2013г. на ВАС, постановено по АХД № 5393/2013г.

За да достигне до този извод съда съобрази и относимата практиката на Съда на Европейския Съюз.

На първо място следва да се посочи, че съгласно чл.220 ал.1 ДЕО Съдът на Европейския Съюз осигурява спазването на законността при тълкуването и прилагането на учредителния акт и на актовете на институциите на Общността, като съгласно чл.234 ДЕО може да се произнася и преюдициално, давайки т.н. “преюдициално заключение”.

Важна особеност на решенията на този съд е, че те имат характер на пре­цедент и при тях важи принципът, че след като е било постановено такова ре­ше­ние по преюдициално заключение по даден въпрос, всички други съди­лища тряб­ва да го при­е­мат като задъл­жи­тел­но по отношение на идентични въпро­си, които въз­никват пред тях, и от таза гледна точ­ка следва да се въздържат от отправяне на свои запитвания, които са били пред­мет на разглеждане.

Тук съдът констатира, че с Решение от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Съдът на европейския съюз при идентична фактическа обста­нов­ка на настоящата – и относно доставката на сто­ки, се е произнесъл категорично, че

1. “Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълку­ват в смисъл, че не допускат на­ционална практика, съгласно която данъчният ор­ган отказва да признае на да­нъч­нозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дъл­жи­мия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите дос­тав­чици са извършили на­ру­шения, без да доказва, въз основа на обективни дан­ни, че въпросното да­нъч­но­за­дължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сдел­ката, с която обос­но­ва­ва правото си на приспадане, е част от данъчна изма­ма, извършена от посочения из­дател на фактурата или от друг стопански субект на­горе по веригата на дос­тав­ки” и

2. “Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съг­ласно която данъчният орган отказва да приз­нае право на приспадане, поради то­ва че данъчнозадълженото лице не се е уве­ри­ло, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упраж­ня­ване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със сто­ките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил за­дълженията си за деклариране и за вна­сяне на ДДС, или поради това че въпрос­но­то данъчнозадължено лице не при­те­жава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са из­пъл­нени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни ус­ловия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евен­ту­ал­ни нарушения или измама от страна на въп­рос­ния издател”.

За да достигне до тези изводи Съдът на Европейския съюз за пореден път е подчертал категорично, че съобразно постоянната съдебна практика правота на приспадане на ДДС е основен принцип на въведената от законодателството на съ­юза обща система на ДДС, същото е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано и се упражнява принципно незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки; цели да освободи изцяло данъчния субект от тежестта на дължимия и платен ДДС в разтикана ця­ла­та му икономическа дейност, по който начин всъщност се гарантира неутралитета на ДДС, както и че въпросът дали дължимият ДДС за предходна или последваща про­дажба на отделни стоки/респ. за извършени услуги е бил внесен изцяло или в не в държавния бюджет е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получените доставки ДДС.

Тук следва действително да се посочи, че същата тази съдебната инстан­ция е постановила и че “борбата срещу да­нъч­ните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/ 112 (вж. по-конкретно Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точка 71, Ре­шение от 7 декември 2010 г. по дело R, C‑285/09, все още непубликувано в Сбо­р­ника, точка 36 и Решение от 27 октомври 2011 г. по дело Tanoarch, C‑504/10, все още непубликувано в Сборника, точка 50)”, че “правните субекти не мо­гат с из­мамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съю­за (вж. по-конкретно Решение от 3 март 2005 г. по дело Fini H, C‑32/03, Recueil, стр. I‑1599, точка 32, Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точ­ка 68 и Ре­шение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 54) и че пред­вид на тези имен­но съображения “националните административни и съдебни ор­га­ни следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обек­тив­ни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба (вж. в този смисъл Решение по дело Fini H, посочено по-горе, точки 33 и 34, Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 55 и Решение от 29 март 2012 г. по дело Véleclair, C‑414/10, все още непубликувано в Сборника, точка 32).”.

От друга страна съдът е бил категоричен, че при положение, че сделката по която е отказано правото на данъчен кредит обективно е осъществена /така на­лич­на е фактура, същата съдържа данните, изисквани от Директира 2006/112/, по­ра­ди което  “са изпълнени предвидените в тази директива процесуални и матери­ал­ноправни условия за възникването и упражняването на правото на приспадане”, как­то и че не се установява данъчно задълженото лице да е извършил неправомер­ни действия, като например представяне на неверни декларации или изгот­вя­не на нередовни фактури, на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само на основание съдебната практика, изведена от точки 56—61 от Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, съгласно която въз основа на обек­тив­ни данни трябва да се установи, че данъчнозадълженото лице, което е полу­чи­ло стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е тряб­ва­ло да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от дос­тав­чика или друг стопански субект нагоре по веригата. Категорично също така е прието, че режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива, не “допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС — да бъде санкцио­ни­ра­но, като не му бъде признато право на приспадане (вж. в този смисъл Решение по дело Optigen и др., посочено по-горе, точки 52 и 55 и дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точки 45, 46 и 60)”, както и че “установяването на ре­жим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на дър­жав­ното съкровище (вж. в този смисъл Решение от 11 май 2006 г. по дело Federation of Technological Industries и др., C‑384/04, Recueil, стр. I‑4191, точка 32 и Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Netto Supermarkt, C‑271/06, Сборник, стр. I‑771, точка 23).

Като краен мотив изрично е формирано, че при положение, че “отказът да се признае право на приспадане в съответствие с точка 45 от настоящото реше­ние, е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.”

Такива обективни обстоятелства в настоящия процес по никакъв начин не бяха доказани от органите на данъчната администрация.

Отделно от това в същия този акт Съдът на Европейския съюз изрично е от­бе­лязал и че данъчната администрация “не може по принцип да изисква от данъч­но­задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от ед­на страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с кои­то се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено ли­це, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги дос­тави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се уве­ри, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или изма­ма, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение”, доколкото имен­но “данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необ­хо­димите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъч­но­за­дължено лице”, като именно “държавите членки следва да проверят декларациите на данъчнозадължените лица, отчетите на същите и другите относими документи (вж. Решение от 17 юли 2008г. по дело Комисия/Италия, C‑132/06, Сборник, стр.  I‑5457, точка 37 и Решение от 29 юли 2010 г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jóźwiak, Orłowski, C‑188/09, Сборник, стр. I‑7639, точка 21)” и че “като на­лага на данъчнозадължените лица изброените в точка  61 от настоящото реше­ние изиск­ва­ния – при чието неизпълнение може да бъде отказано право на прис­па­дане, - данъчната администрация прехвърля, в разрез с посочените разпоред­би, собст­ве­ните си контролни задължения върху данъчнозадължените лица”. Т.е. следва се извода, че в конкретната хипотеза не само, че данъчната ад­ми­нистрация не е доказала каквото и да е участие в данъчна измама от реви­зи­рания субект, не само че не установи наличието на обективни данни от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извърш­ва­не­то на такава от някой от преките му доставчици или от предходни такива, а и пос­ред­­ством конкретната практика, която всъщност изисква ревизираното лице да доказва т.нар. “кадрова, техническа и материална обезпеченост”, транспортът на стоките и прочие, за да му признае правото на данъчен кредит,  всъщност е прехвърлила вър­ху данъчния субект собствените си задължения за контрол върху данъчно-задъл­жените лица, при които положение съобразно цитираната задължителна практика на Съда на Европейския съюз е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с процесния РА.

Поради всички изложени съображения се налага изводът, че процесните фак­­­­­­тури удостоверяват осъществена облагаема дос­та­вка по смисъ­ла на чл.6 ал.1 от ЗДДС, надлежно документи­ра­ни с първичен сче­то­во­де­н до­ку­мент, придружавани със съпътстващи документи и осчетоводени на база същия, по които е начислен пра­во­мер­но да­нък, и които фор­мират данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл.68 ал.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, който неправилно е отказан на получателя на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС и така постановения отказ следва да бъда отменен.

От жалбоподателят е направено искане за присъждане на разноски, за които в последното съдебно заседание беше представен списък, поради което такива следва да бъдат присъдени в размер на 14292лв.- 50 лв. държавна такса, заплатен адвокатски хонорар 13550лв., възнаграждение на вещото лице по ССЕ и 300лв. и 392лв. извършен превод на документи.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд-Пловдив,      I отделение, XVIII състав на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,

 

                                            Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ по жалба на „Фермата“ АД, ЕИК ** Ревизионен акт /РА/ № 161300384/22.04.2013г. издаден от А.Н.Б. – гл. инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив потвърден с Решение № 716 от 16.07.2013г. на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 242436,85 лв. и начислени лихви в размер на 67723,88лв. 

         ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на „Фермата“ АД, ЕИК ** сумата в размер на 14292 /четиринадесет хиляди двеста деветдесет и два/ лева разноски по водене на делото. 

         Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с препис за страните.

 

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/