РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

 

Град Пловдив, 02 януари 2014 година

 

           

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на трети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар С.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2419 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на А.Д.Б., Н.Д.Р., Н.И.В., Л.Е.В. и Р.И. ***, против заповед № РД-05-451 от 18.07.2013 г. на кмета на Община Хисаря, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за част от квартал 104 по плана на Археологически резерват град Хисаря за УПИ ІІ-898, ІІІ-892, ІV-893 и част от алея и РУП за новообразуван УПИ ІІ-5112, нежилищни обслужващи обекти – ЗОХ и басейн, както следва: в част ПР се преобразуват нови УПИ ІІ-5112, нежилищни обслужващи обекти – ЗОХ и басейн по имотните граници на ПИ 5112, УПИ ІІІ-892 по имотните граници на ПИ 892 и УПИ ІV-893 по имотните граници на ПИ 893; в част ПЗ за УПИ ІІІ-892 и ІV-893 се запазва застрояването по действащия ПУП, одобрен със заповед № РД-02-14-171 от 19.03.2007 г. на МРРБ, за УПИ ІІ-5112, нежилищни обслужващи обекти – ЗОХ и басейн се предвижда ново едноетажно свободно основно застрояване и басейн и ново едноетажно допълващо застрояване, свързано със съществуващото, запазващо се по действащ ПУП допълващо застрояване в УПИ ІІІ-892 и УПИ ІV-893; в част РУП за УПИ ІІ-5112, нежилищни обслужващи обекти – ЗОХ и басейн.

Според жалбоподателите заповедта е незаконосъобразна, тъй като не са налице фактическите и правните основания за одобряването на проекта, нарушен е материалният закон. В писмената защита на процесуалните представители се прави възражение за нищожност на оспорената заповед, тъй като кметът на общината не е компетентен да издаде заповед за одобряване на ПУП, касаещ обект с национално значение. Твърди се още, че в обхвата на изменението е включен обект публична общинска собственост, който е продаден въз основа на нищожен договор за продажба, както и че проектът не е съгласуван с Министерството на културата. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноските по делото.

Административният орган чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени направените разноски по делото. Твърди се, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на материалния и процесуалния закон, както е с оглед липсата на твърдените от жалбоподателите нарушения. Твърди се също, че възраженията на жалбоподателите касаят целесъобразността на заповедта, което не подлежи на съдебен контрол.

Заинтересованата страна „Би – къмпани” ООД чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да им бъдат присъдени направените разноски. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозираните на 17.12.2013 г. писмени бележки.

Останалите заинтересовани страни не вземат становище.

Тъй като жалбата не е подписана от Р.И.В., нито адв. А. и адв. К. са били упълномощени да я представляват, от Р.В. не е внесена и държавна такса, за което е била задължена с разпореждане на съда от 12.08.2013 г. и от 21.08.2013 г., съдът намира, че е налице нередовна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея да бъде прекратено. Доколкото обаче от административната преписка е видно, че Р.В. е съсобственик в ПИ 882 и е участвала в производството пред административния орган, тя е следвало да участва и в съдебното производство, но не като жалбоподател, а като заинтересована страна, което право й е било осигурено чрез призоваването й за открито съдебно заседание макар и не в надлежното качество.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата на останалите четирима жалбоподатели е подадена от активно легитимирани страни, собственици на имоти – предмет на плана, одобрен с оспорената заповед, и на съседен имот, непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план по смисъла на чл.131, ал.2, т.1, 2 и 4 ЗУТ,  и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването на оспорената заповед, която съгласно нормата на чл.215, ал.1 ЗУТ подлежи на обжалване пред съд. Изложеното налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е основателна поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че производството по издаване на оспорената заповед е започвало въз основа на заявление от „Би – къмани” ООД и предписание с изх. № 26-00-630-11 от 05.11.2012 г. на кмета на Община Хисаря (л.50 от делото), изменено и допълнено със заповед № РД-05-279 от 07.05.2013 г. (л.91 от делото) на кмета на Община Хисаря, с които е допуснато изготвяне на проект за ПУП – ПРЗ и РУП на част кв.104 по плана на Археологически резерват, град Хисаря, в обхват УПИ ІІ-898, ІІІ-892, ІV-893 и част от алея. Въз основа на даденото разрешение е изработен процесният проект, който е съгласуван с Министерството на културата (л.52 от делото) на 26.02.2013 г. Проектът е разглеждан от ЕСУТ при Община Хисаря и с оглед неговите решения от 12.03.2013 г., 29.04.2013 г., 16.06.2013 г. и 17.07.2013 г. е издадена оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство.

По искане на жалбоподателите бяха представени писмени доказателства във връзка с извършената продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 15.10.2012 г., представляващ неурегулиран поземлен имот 5112, кв.104, по кадастралния план на град Хисаря – Археологически резерват. Договорът е вписан в Службата по вписванията град Пловдив под № 25648 на 24.10.2012 г., акт № 89, том 72. Доколкото договорът за продажба съдържа всички основни елементи на такъв тип договор и е спазена изискуемата от закона форма, съдът намира, че правото на собственост е валидно прехвърлено от общината на търговското дружество, а всякакви претенции и спорове във връзка със собствеността следва да бъдат решавани по общия исков ред пред гражданския съд. В тази връзка не следва да бъдат коментирани възраженията на жалбоподателите, касаещи правото на собственост на „Би – къмпани” ООД, както и всички други възражения за трансформирането на собствеността от публична общинска в частна общинска.

В хода на съдебното производство е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото доказателства. Според съдебния експерт имотът (УПИ ІІ-898), от който е образуван новия УПИ ІІ-5112, попада в територията на археологически резерват. Действащият към момента и единствен ПУП – ПРЗ е одобрен със заповед № РД-02-14-171 от 19.03.2007 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и предвижда: за УПИ І-882 запазване на съществуващата едноетажна сграда, разположена в северната част, паметник на културата за експониране и реставрация, запазване на съществуващото едноетажно допълващо застрояване в южната част; за УПИ ІІІ-892 и ІV-893 се предвижда запазване на съществуващите жилищни сгради с надстрояване и свързано между двата имота ново жилищно застрояване, запазване на съществуващото допълващо застрояване; за УПИ ІІ-898 се предвижда ново жилищно застрояване в северозападния ъгъл, разположено по северната и западната външни регулационни линии. С настоящото изменение се предвижда изменение на регулационните граници по имотните граници на УПИ ІІ-898 и образуване на нов УПИ ІІ-5112 с ново преотреждане, което според вещото лице не противоречи на зоната „Жм”. Във връзка с новите граници на имота и новото му предназначение е предвидено и ново застрояване, състояще се в основно едноетажно застрояване с обществени обслужващи функции, разположено свободно в североизточната част на имота и ново допълващо едноетажно застрояване, съставено от две сгради: едната – източно от основното застрояване и свързана със съществуващото допълващо застрояване в УПИ ІІІ-892, втората – южно от основното застрояване и свързана със съществуващото едноетажно застрояване в УПИ І-893. По отношение на извършената промяна на предназначението на имота според вещото лице не противоречи на действащия ПУП – ПРЗ, още повече, че е съгласуван от НИНКН, а промяната на инвестиционните намерения е довело единствено до конкретизация на дейността, която може да бъде в зона „Жм” и не е необходимо отделяне в самостоятелна зона „Од”, както е било по първоначалния проект. Вещото лице посочва, че съгласно плановете от 1957 г. и 1971 г. „част от алея” е попадала в имот 758, кв.24а, няма самостоятелен кадастрален номер, тя е част от улица, съгласно предвижданията на действащия ПУП това е „пешеходна улица с усилена настилка”, която остава североизточно от новообразувания УПИ ІІ-5112 и запазва предназначението си – част от улица – без промяна. Вещото лице посочва също, че устройствените показатели за УПИ ІІ-5112 в проекта, съгласуван с Министерство на културата, са много по-ниски от посочените за зона „Жм” в обжалваната заповед, което в един следващ етап на инвестиционно проектиране ще следва да търси спазване на приетите устройствени показатели. По действащия ПУП зоната, в която попадат УПИ І-882, ІІ-898, ІІІ-892 и ІV-893, е „Жм” – нискоетажно жилищно застрояване, като новото отреждане на новообразувания УПИ ІІ-5112 не влиза в противоречие със зона „Жм”. Вещото лице посочва устройствените показатели за зона „Жм” според матрицата на кв.104 в графичната част на заповед № РД-02-14-171 от 19.03.2007 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и те са идентични с устройствените показатели за УПИ ІІ-5112. Според съдебния експерт за процесната територия няма специфични или специални правила и норми, такива има само за отделни сгради – паметници на културата. Новият ПУП – ПРЗ с РУП според вещото лице не е в противоречие с предходния действащ ПУП – ПРЗ от 2007 г., с него не се променят нито начинът, нито характерът на застрояване, а одобреният РУП не е в противоречие нито с действащия ПУП – ПРЗ, нито с проекта за изменение.

Съдът намира, че със заключението на вещото лице не се установяват нови факти, а по отношение на изводите му, които в голяма степен са правни, за съда не съществува задължение да се съобрази с тях. Важен факт, който изяснява вещото лице, е, че процесната територия попада в Археологическия резерват и че действащият към момента подробен устройствен план, който е и единствен за процесните имоти, е одобрен от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Въз основа на установените факти, съдът намира за основателно възражението на жалбоподателите, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. Това е така, защото, както посочва вещото лице процесните имоти попадат в територията на Архитектурния резерват, който е културна ценност с национално значение (съгласно приложение към чл.50 ЗКН), и предвид факта, че действащият към момента подробен устройствен план от 2007 г. е одобрен от министъра на регионалното развитие и благоустройството, неговото изменение също следва да бъде одобрено от министъра. Съгласно  чл.135, ал.1 ЗУТ лицата по чл.131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а в случаите по чл.124а, ал.3 и 4 – съответно до областния управител или до министъра на регионалното развитие и благоустройството според вида на обекта. Тъй като в настоящия случай се касае до изменение на действащ подробен устройствен план, засягащ територия, попадаща в обхвата на обект с национално значение, както разрешението за изработване на проекта, така и заповедта за неговото одобряване е следвало да бъдат издадени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а не от кмета на общината. Настъпилата законодателна промяна след започване на административното производство по издаване на оспорената заповед не е засегнала компетентността на органа, който следва да издаде заповед за одобряване на изменение на подробен устройствен план за процесната територия, тъй като законодателното разрешение е едно и също в периода между 2007 г. и 2012 г. – нормата на чл.135, ал.1 ЗУТ е изменена с ДВ, бр.61 от 2007 г., бр.82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., бр.66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., но сравнителният анализ на извършените законови промени показва, че когато подробният устройствен план касае обекти с национално значение, компетентният орган винаги е министърът на регионалното развитие и благоустройството. Ето защо оспорената заповед се явява нищожен индивидуален административен акт, тъй като кметът на общината е иззел компетентност, която по закон е предоставена на друг държавен орган, и само на това основание жалбата следва да бъде уважена.

За пълнота на изложеното обаче следва да бъде посочено, че при издаване на процесната заповед са допуснати и други нарушения на материалния закон, които обосновават незаконосъобразност на оспорената заповед. На първо място, игнорирайки факта, че разрешението за проектиране е издадено от некомпетентен орган, то също така не отговаря на изискванията на чл.127, ал.7 ЗУТ, тъй като нито в първоначално издаденото предписание, нито в допълващата го заповед не са определени целите и задачите на проекта, както и начинът на урегулиране на поземлените имоти – по правилата на чл.16 или чл.17 ЗУТ. Към искането на заинтересованото лице, по чиято инициатива е започнало производството по изменение на подробния устройствен план, не е приложена скица с предложение за изменението му, както това изисква нормата на чл.135, ал.2 ЗУТ. Нарушаването на тези изисквания на закона на практика е довело до невъзможност да бъде преценено съответствието на изработения и одобрен проект с даденото разрешение и целта на инвеститора. 

На второ място, с оспорената заповед е одобрено изменение на ПУП – ПРЗ и РУП с предназначение и показатели, които са в нарушение на съгласуваните такива с Министерство на културата. Съгласно становището на министерството (л.52-53 от делото) промяната в отреждането е от жилищно строителство в рекреационни дейности, а устройствените показатели са: височина – един етаж (максимум два етажа), плътност 20 % (максимум 32,5 %), Кинт 0,65 (максимум 0,65). Видно от оспорената заповед предназначението на УПИ ІІ-5112 е променено в нежилищни обслужващи дейности – заведение за обществено хранене и басейн, а устройствените показатели са: етажност 2-3, височинност 7-10 м, плътност 50 %, Кинт 0,9. Вярно е, че одобрените устройствени показатели съответстват на устройствените показатели на зоната „Жм” – нискоетажно жилищно застрояване, но, доколкото същите не са съгласувани с Министерство на културата, кметът на общината не може да издаде заповед в противоречие със становището на съгласуващия орган. Противното би означавало да се обезсмисли самата процедура по съгласуване на проектите и правната стойност на становището на съгласуващия орган, което е необходима и задължителна предпоставка за законосъобразност на заповедта за одобряване на проект за изменение на ПУП (чл.78-84 ЗКН). В този смисъл съдът не възприема становището на вещото лице, че това несъответствие може да бъде избегнато на следващ етап от проектирането. Доколкото настоящият етап на одобряване на изменение на план за застрояване и работен устройствен план е рамката, в която ще се осъществи бъдещото изработването на инвестиционните проекти, отстраняването на допуснатото нарушение не може да се осъществи в следващ етап на проектирането, който по никакъв начин няма да касае въпроса за вече одобрените устройствени показатели.

Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателите, че не е налице посоченото в заповедта основание за изменение на плана по чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ. Съгласно цитираната правна норма влезлите в сила подробни устройствени планове могат да изменят, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните. Настоящият случай покрива изцяло хипотезата на нормата на чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ, доколкото от административната преписка се установява по безспорен начин, че със заповеди № РД-06-484 от 30.10.2007 г. и № РД-05-188 от 14.05.2010 г. на кмета на Община Хисаря е извършена поправка и допълване на действащия кадастрален план, нанесен е нов поземлен имот 5112, касаещ поземлени имоти 898, 892, 893 и улично пространство, собственост на Община Хисаря, т.е., новият поземлен имот има имотни граници, които не съвпадат с регулационните граници. Съответно може да се направи обоснован извод, че в случая е била налице хипотезата на чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ, за да се извърши изменение на действащия подробен устройствен план. В този смисъл е и заключението на вещото лице. Неоснователно е твърдението, че с настоящото изменение без предварителен писмен договор с нотариална заверка на подписите се изменя плана за регулация и се придава част от УПИ ІІІ-893 към УПИ ІІ-5112. Всъщност с настоящото изменение се променят единствено регулационните граници на неурегулирания новонанесен поземлен имот 5112, като отново следва да се подчертае, че всички изменения в площта на имота са извършени с цитираните по-горе заповеди от 2007 г. и 2010 г. на кмета на Община Хисаря. Изменението на плана за регулация е наложено от изменението на кадастралния план, осъществено със заповедите от 2007 г. и 2010 г., което именно е фактическото основание за изработването на проекта за изменение на действащия подробен устройствен план.

Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателите за нарушение на чл.21, ал.5 ЗУТ. В случая предвиденото свързано застрояване е установено без да е налице нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, а от процесуалното поведение на жалбоподателите е видно, че такова съгласие не е налице и към настоящия момент.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че жалбата е основателна и доказана и с оглед констатирания особено съществен порок, изразяващ се в липса на компетентност на органа, издал оспорената заповед, следва да бъде обявена нейната нищожност. С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на процесуалните представители на жалбоподателите за присъждане на направените разноските, същото като основателно и доказано в размер на 1080 лева, от които 40 лева за държавна такса, 200 лева за възнаграждение за вещото лице и 840 лева за адвокатско възнаграждение, следва да бъде уважено и да бъде осъдена Община Хисаря на основание чл.143, ал.1 АПК да заплати на посочената сума на жалбоподателите. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на заповед № РД-05-451 от 18.07.2013 г. на кмета на Община Хисаря.

ОСЪЖДА Община Хисаря да заплати на А.Д.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: Федерална република Германия, град Берлин,  Н.Д.Р., ЕГН **********,***, Н.И.В., ЕГН **********,***, и Л.Е.В., ЕГН **********,***, общо сумата 1080 (хиляда и осемдесет) лева, разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р.И. ***, против заповед № РД-05-451 от 18.07.2013 г. на кмета на Община Хисаря.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването, а в частта с характер на определение подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването.

 

Административен съдия: