РЕШЕНИЕ

 

 

гр. Пловдив, 14.01.2013год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври, две хиляди и тринадесетата година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ БОТЕВ

ГЕОРГИ ПАСКОВ

          

         при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурор Борис Тошев, като разгледа докладваното от съдия Пасков кнахд № 2435 по описа на Административен съд – Пловдив за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

С Решение № 1677 от 26.06.2013г., постановено по НАХД №  2287/2013г.  по описа на Пловдивски районен съд 21-ви наказателен състав е  отменил Наказателно постановление  № 35747- F029665, издадено на 28.01.2013 г. от Директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на Л.И.А.,*** за административно нарушение на чл. 53, ал.1, вр. чл.50, ал.1, т.1 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица /съкр. ЗДДФЛ/ е наложено на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ административно наказание „глоба в размер на 100.00 /сто/ лева”.

 

Касаторът - ТД на НАП - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител обжалва решението на РС в законоустановения срок, като незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени нарушения на материалния закон, поради което иска отмяната му, респективно искането е да се потвърди изцяло обжалваното НП.

Ответникът оспорва жалбата.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна.

Касационната инстанция, след като провери правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбата касационни основания и въз основа на доказателствата по делото, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна.

Въззивният съд правилно е възприел фактическата обстановка като е приел за установено следното:

Л.А. е отдавала под наем две стаи от които през 2010 година е придобила доход в размер на 2040 лева. Съгласно чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ този доходъ е  следвало да бъде деклариран в срок до 30 април на следващата година  - 2011г. След като мислила, че има праг от 2500 лева, който не трябва да бъде деклариран, и разбрала, че няма такава привилегия за освобождаване от деклариране на доходите, тя е подала ГДД на 30.11.2011 година. Нарушението е било установено в хода на проверката на декларацията, като същото е било квалифицирано като нарушение на чл.53, ал.1, вр. чл.50, ал.1, т.1, ал.2 от ЗДДФЛ.

За да отмени обжалваното решение въззивният съд е приел, че деянието се явява маловажен случай по смисъла на чл. 28, б.”а” от ЗАНН.

Настоящят съдебен състав не кредитира този извод на съда поради следното:

Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК е меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства, като в случая не може да се приеме, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид

Следва да се отбележи, че нарушението е формално, на простото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая.

Предвид горното и на основание чл.221, ал. 2 от АПК съдът

 

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1677 от 26.06.2013г., постановено по НАХД №  2287/2013г.  по описа на Пловдивски районен съд и вместо него постанови

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  № 35747- F029665, издадено на 28.01.2013 г. от Директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на Л.И.А.,*** за административно нарушение на чл. 53, ал.1, вр. чл.50, ал.1, т.1 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица /съкр. ЗДДФЛ/ е наложено на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ административно наказание „глоба в размер на 100.00 /сто/ лева”.

 

 Решението е окончателно.

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :