РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 200

 

гр. Пловдив, 20 януари  2014 год.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с.,

в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и тринадесет година,  в състав:

 

Председател:  Милена Несторова - Дичева

                  

при секретаря М.Ч. и участието на прокурора …,като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 2470 по описа за 2013 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

         Образувано е жалба на З. Г. Г. от гр.***** с фирма ЕТ“С. 2001-З. Г.“ срещу РА № 241105753/23.04.2013 г. на ТД на НАП – Пловдив, с който са определени задъления по ЗОДФЛ за 2007 г. и 2008 г. на жалбоподателката заради доходи, формирани като положителна разлика от сделки с недвижими имоти и движими вещи, извършени от съпруга й С.Б.Г., с когото е във фактическа раздяла. В тази връзка е и основният изложен довод за отмяна на РА, основаващ се на обстоятелството, че сделките във връзка с които е формиран подлежащия на облагане доход по ЗОДФЛ са осъществени от съпруга на жалбоподателката, в качеството му на неин пълномощник, но същата не е получила доходи от тях. В крайна сметка се иска отмяна изцяло на процесния РА. В съдебно заседание жалбата се поддържа по същите съображения.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез своя процесуален представител юрк.Дамянова, взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е РА № 241205753/23.04.2013 г., издаден  от С.Д.П. – гл.инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, с който допълнително е установен данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. общо в размер на 1870,20 лева ведно с начислената лихва в размер на 7 947,05 лева. РА е потвърден с Решение № 722 от 17.07.2013 г. на Директора на Д“ОДОП“ – гр.Пловдив.

По делото няма спор по фактите. Спорът е чисто правен и се свежда до приложението на презумпцията на чл.19 ал.3 от СК /отм./

Според чл. 19, ал. 1 от СК (отм.), действащ към 2007 г. и 2008 г., вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. В ал. 2 и ал. 3 от с. р. е предвидено, че съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството и се предполага до доказване на противното. Съгласно чл. 25, ал. 1 от СК (отм.) разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, а съгласно ал. 2, за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. В случая правилно органите по приходите са извършили обединяване на източниците на доходи и извършените разходи от С.Б.Г. и съпругата му З. Г. Г. – сделките относно покупко-продажбата на движими вещи и недвижими имоти през периода от обхвата на ревизията, по които страна е С.Б.Г. представляват СИО,  за която не може да се установи конкретен принос в това производство и макар и същата да е бездялова за целите на настоящото производство се приема ид.ч. за всеки един от съпрузите по ½. В конкретния случай се касае  за права върху вещи, представляващи безспорно част от СИО, съответно допълнително установения данък по чл.48 от ЗДДФЛ е правилно начислен.

Фактическата раздяла между съпрузите, в какъвто смисъл е единственият изложен довод от жалбоподателката,  не може да преодолее законовата презумпция на чл.19, ал.3 от СК/отм./ още повече, че при осъществяването на сделките съпругът е ползвал пълномощно, дадено му от самата жалбоподателка. Наведените в жалбата пред съда доводи се покриват с тези, изложени в хода на административното оспорване на РА. Същите са разгледани и преценени от страна на горестоящия административен орган в Решението му. Направените изводи от страна на приходната администрация се споделят изцяло от този състав на съда. Същите са направени на база обосновани в РД констатации, които са подкрепени с надлежни доказателства, събрани в хода на ревизионното производство.

Предвид посоченото, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

На основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на ответника по делото Дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита съобразно отхвърлената част от жалбата. Те се констатираха в размер на 983 лева  (деветстотин осемдесет и три  лева).

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Пловдивският административен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  З. Г. Г. от гр.***** срещу РА № 241205753/23.04.2013 г., издаден  от С.Д.П. – гл.инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, с който допълнително е установен данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. общо в размер на 1870,20 лева ведно с начислената лихва в размер на 7 947,05 лева, потвърден с Решение № 722 от 17.07.2013 г. на Директора на Д“ОДОП“ – гр.Пловдив.

ОСЪЖДА З. Г. Г. от гр.***** да заплати на  Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата в размер на 983 лева  (деветстотин осемдесет и три  лева) представляваща  възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

Председател: