Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  106     Година  2015, 20.01.         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отделение, VІІ състав

 

на 02.06.2014 година

 

в открито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: С.С.

                                        

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2481 по описа за 2013 година и като обсъди :

 

       Производство пред първа инстанция.

Жалбоподателят „Тракия 2006“ЕООД със седалище и адрес на уп­рав­­­ление  **** е оспорил ре­ви­­зионен акт /РА/ №161204284/24.04.2013г., издаден от В.В. П.,  на длъжност Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Плов­див, офис Смолян, потвърден с Решение № 736/22.07.2013г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП /Д„ОДОП“/, с който му е отказано правото на приспадане на да­нъ­чен кредит на основание чл.70 ал.5 ЗДДС в размер на 637 308,40 лева и е доначислен ДДС в размер на 230 102,53 лева, на основание чл.86 ал.1 и ал.2, вр. с чл.25 ал.5, т.1, вр. с чл.82 ал.1, вр. с чл.66 ал.1, т.1, вр. с чл.67 ал.1 ЗДДС, ведно с общо определени лихви в размер на 93 058,21 лева.

Оспорващият счита, че РА е незаконосъобразен, издаден при допус­на­ти съществени нарушения на приложимия материален и процесуален закони. Изложените възражения се субсумират в твърденията: на първо място, РА е нищожен, като издаден при липса на материална компететност на неговия издател, тъй като ЗОКО № К 1204284/21.03.2013г., въз основа на който е издаден, е подписана не от лицето, което е посочено за неин изда­тел, а от друго лице.  На следващо място се сочи, че органите по приходи­те, незаконосъобразно са счели, че не са налице предпоставките за призна­ва­не правото на данъчен кредит по процесните фактури; РА е немо­ти­виран в частта относно констатациите за извършените ВОД, поради това, че не са изследвани в пълнота фактите относно данъчното поведение на получате­лите. Претендира се прогласяване нищожността на РА, а при усло­вията на евентуалност – отмяната му като незаконосъобразен по съ­щество, както и присъждане на направените по делото съдебни разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Пловдивският Административен Съд – VІІ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказа­телства, намира за установено следното.

Със Заповед за възлагане на ревизии /ЗВР/ № 1201636/29.03.2012г. (л.485) на В. И. К. – и.д. началник сектор „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, е било образувано по отно­шение на жалбоподателя ревизионно производство, насочено към устано­вя­ва­не на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.08.2011г. – 29.02.2012г., със срок на приключване на ревизията до три месеца от връчването на заповедта, която заповед е редовно връчена на 09.04.2012г. С последващи: ЗВР № 1203435/06.07.2012г.(л. 482), редовно връчена на 09.07.2012г.; ЗВР № 1203892/08.08.2012г. (л. 477), редовно връ­чена на 27.08.2012г. и ЗВР № 1204284/04.09.2012г. (л. 467), редовно връ­чена на 10.09.2012г./последната след удължаване по реда на чл.114 ал.4 ДОПК от Изпълнителния Директор на НАП със Заповед №ЦУ-253/21.08. 2012г.(л. 470)/,  срокът за приключване на ревизията е последователно удъл­жаван съответно до 09.08.2012г.; до 05.09.2012г. и до 05.03.2013г. Всич­ки ЗВР са подписани от В. И. К., и.д. Началник сек­тор „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад № 1204284/19.03.2013г.(л. 97 и сл.), подписан от ревизиращите органи, а именно: В.В. П., на длъжност – главен инспектор по прихо­дите и П. С. Б., на длъжност – старши инспектор по прихо­дите, който РД е редовно връчен на ревизираното дружество на 27.03.13г.

Със Заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ № К 1204284/21.03.2013г.(л.87) органът, възложил ревизията, определил съглас­но чл.119 ал.2 от ДОПК, компетентния да издаде ревизионния акт орган, а именно – Гл. инспектор по приходите В. В. П. Действително ЗОКО не е подписана от лицето, което е посочено за неин издател /В. И. К./, а от З. Д. В. Това обстоятелст­во изрично е признато от ответника по жалбата, в издаденото от него потвърдително Решение № 736/22.07.2013г. (л.29 – гръб).

С протоколно определение от ОСЗ на 14.10.2013г. (л. 4665) е прието за безспорно между страните, че ЗОКО не е подписана от В. И. К. По молба на процесуалния представител на ответника с вх. № 21660/07.11.2013г. (л. 4 681), бе назначена съдебно – графологична екс­пер­ти­за. Съгласно неоспореното и прието в о.с.з. на 03.02.2014г. заключе­ние на в.л. К.С. (л. 5 162 – 5 164), което съдът напълно кредити­ра, „подписът, след „ОРГАН ПО ПРИХОДИТЕ:“ в ЗОКО № К 1204284/21.03. 2013г. - л. 000087 от делото е ИЗПЪЛНЕН ОТ З. Д. В.“.  Това обстоятелство наложи да бъде изследвано наличието на ма­териална компететност за същата да издава ЗОКО.

Настоящият съдебен състав счита вържанието на жалбоподателя за нищожност на оспорвания РА за неоснователно, доколкото ЗОКО № К 1204284/21.03.2013г. (л.87) макар и да не е подписана от лицето, посочено в нея за неин издател, е подписана от друго лице длъжностно лице(З. В.), което съгласно Заповед № РД-09-1301/01.11.2012г. на Терито­риал­ния Директор на ТД на НАП – Пловдив има право да издава ЗОКО.

В законоустановения срок съгласно чл.117 ал.5 ДОПК и след изтича­нето му от ревизираното лице не е подавало възражение срещу съдър­жащите се в РД констатации. Така въз основа на издадения РД и в срока по чл.119 ал.3 ДОПК бил съставен и процесният РА № №161204284/ 24.04. 2013г. (л. 77 и сл.).

Ревизионният акт е бил обжалван в срока по чл.152 ал.1 ДОПК пред Директора на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, който от своя страна и в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК е постановил Решение №736 от 22.07.2013г., с което изцяло го е потвърдил. Така постановения от решава­щия административен орган резултат и подаването на жалбата до съда в законоустановения за това 14 – дневен срок обосновават изводът за нейна­та процесуална допустимост.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено след­ното от фактическа страна.

1. С РА за м.11.2011г., във връзка с декларираните от жалбоподателя ВОД за Румъния, с получател EXIMEX DISTRIBUTION TRADING SRL, с VIN RO27196155, ревизиращият екип е приел, че същите са неосъществени, както и че са реализирани на територията на страната, поради което на основание на чл. 86, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 25, ал.5, т. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 82, ал. 1, във вр. с чл. 66, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е начислен ДДС, в общ размер от 119 584,13 лв, по 16 бр. фактури, с №№ както следва:2000002157/03.11.2011г.; 2000002158/04.11.2011г.; 20000021 80/10.11.2011г.; 2000002181/10.11.2011г.; 2000002185/12.11.2011г.; 200000 2203/18.11.2011г.; 2000002204/18.11.2011г.; 2000002215/21.11.2011г.; 2000 002219/22.11.2011г.; 2000002222/22.11.2011г.; 2000002225/23.11.2011г.; 2000002226/23.11.2011г.; 2000002230/25.11.2011г.; 2000002231/25.11.2011г.; 2000002232/28.11.2011г. и 2000002240/28.11.2011г. От жалбоподателя, в хода на ревизията са били представени фактури за извършени ВОД към EXIMEX DISTRIBUTION TRADING SRL, с VIN RO27196155; копия на между­народни товарителници (ЧМР), с посочен в тях превозвач „Даскалов Трей­динг Къмпани“ ЕООД; копия за потвърждения за доставка; копия на извлечения от “ПИБ” АД. Предмет на доставките е било „Олио 1л.“, като същите са заплатени с преводни нареждания по банкова сметка *** „Тракия 2006“ ЕООД в ПИБ АД. Относно удостоверяване действителността на горе­описаните вътрешнообщностни доставки ревизиращият екип е извършил проверка във VIES системата (приложение № 3 към РД).

Проверката е установила, че EXIMEX DISTRIBUTION TRADING SRL, с VIN RO27196155, е било регистрирано по ДДС на 14.09.2011г., т.е. към датите на извършените от жалбоподателя ВОД е притежавало регистрация; считано от 05.06.2012г. VIN RO27196155 е невалиден. Изпратено е ИИНП № 21-28-1203435-48/10.07.2012г. до ТД на НАП – Варна, офис Русе, относно превозвача „Даскалов Трейдинг Къмпани“ ЕООД, с ЕИК 117532368. Вследствие на отправеното искане е получен ПИНП № 21-28-1203435-48/ 25.07.2012г. на ТД на НАП – Варна, офис Русе, съгласно което превозвачът „Даскалов Трейдинг Къмпани“ ЕООД е с основен предмет на дейност – товарен автомобилен транспорт, за което е представен лиценз № 9786 за международен автомобилен превоз, издаден на 03.06.2008г., валиден до 07.06.2013г. Превозвачът не е издавал фактури за превоз на „Тракия 2006“ ЕООД за проверявания период, но има издадени 18 бр. фактури към EXIMEX DISTRIBUTION TRADING SRL, с VIN RO27196155, които са отра­зени в клетка 17 на СД по ЗДДС (доставка на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка) и в днев­ниците за продажби за съответните данъчни периоди.

Съгласно обяснението на „Даскалов Трейдинг Къмпани“ ЕООД няма сключен договор с „Тракия 2006“ ЕООД, тъй като заявките са получавани чрез телефонни разговори с EXIMEX DISTRIBUTION TRADING SRL. Реви­зиращият екип е приел, че превозвачът не е представил пълна инфор­ма­ция относно извършените превози, което комбинирано с това, че EXIMEX DISTRIBUTION TRADING SRL е новорегистрирано лице по ЗДДС към мо­мента на издаване на фактурите за ВОД от „Тракия 2006“ ЕООД и че е бил дерегистриран, считано от 05.06.2012г., „налага изводът, че получателят по ВОД EXIMEX DISTRIBUTION TRADING SRL Румъния не съществува и не извършва дейност и следователно доставките по горецитираните фактури не следва да се третират като вътрешнообщностни, а такива с място на изпълнение на територията на страната и за тях се следва данък по реда на ЗДДС“ (стр. 20 от РД).

2. С РА за м.12.2011г., във връзка с декларираната от жалбоподателя ВОД за Унгария, с получател VYGO INVEST KFT, c VIN HU14432237, реви­зи­ра­щият екип е приел, че тя не е съществена, както и че е реализирана на територията на страната, поради което на основание на чл. 86, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 25, ал.5, т. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 82, ал. 1, във вр. с чл. 66, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е начислен ДДС, в размер от 7 628,91 лева, по фактура № 2000002285/16.12.2011г. От жалбоподателя в хода на ревизията са представени: копие на фактура за извършена ВОД към VYGO INVEST KFT, Унгария с №  2000002285/16.12.2011г.; копие на меж­ду­народна товарителница (ЧМР) без номер, с посочен превозвач „Си Джи Транс“ ЕООД; копие на потвърждение за доставка; копие от извлече­ние от ПИБ АД, за извършено плащане от 12.12.2011г. на стойност 19503,00 евро. Предмет на доставката е било „Бутилирано олио 1л.“, като същата е заплатена с преводно нареждание по банкова сметка *** „Тракия 2006“ ЕООД в ПИБ АД.

Относно удостоверяване действителността на гореописаната вътрешно­общностна доставка ревизиращият екип е извършил проверка във VIES системата (приложение № 3 към РД). Проверката е установила, че VYGO INVEST KFT, c VIN HU14432237, е било регистрирано по ДДС на 15.08.2008г., т.е. към датата на извършената от жалбоподателя ВОД е при­те­жавало регистрация; румънското дружество има декларирано ВОП само в размер на 6 529,72 евро; като считано от 26.05.2012г. VIN HU14432237 е невалиден. Изпратено е ИИНП № 21-28-1203435-49/11.07.2012г. до ТД на НАП – Бургас, относно превозвача „Си Джи Транс“ ЕООД, с ЕИК ***. Вследствие на отправеното искане е получен ПИНП № 21-28-1203435-49/21.08.2012г. на ТД на НАП – Бургас, съгласно което превозвачът „Си Джи Транс“ ЕООД е регистрирано по ДОПК, считано от 30.12.2003г. и има регистрация ЗДДС от 20.07.2012г., като му е било връчено ИПДДПОЗЛ  с изх. № 20-15-681#1/17.07.2012г. Съгласно представената Декларация с вх. № 20-15-681#2/16.08.2012г. от Петър Георгиев Георгиев, управител на „Си Джи Транс“ ЕООД, дружеството не е извършвало транспортни услуги на „Тракия 2006“ ЕООД, няма договори и издадени фактури към жалбопода­теля; няма издадени фактури към VYGO INVEST KFT. Ревизиращият екип е приел, че тъй като VYGO INVEST KFT,  Унгария  е дерегистрирано за цели­те на ДДС, считано от 26.05.2012г., то това „налага изводът, че получателят на ВОД VYGO INVEST KFT,  Унгария не съществува и не извършва дейност и следователно доставката по горецитираната фактура не следва да се третират като вътрешнообщностна, такава с място на изпълнение на тери­торията на страната и за нея се следва данък по реда на ЗДДС“ (стр. 32 от РД).

3. С РА за м. 09.2011г. и м.10.2011г., във връзка с декларираните от жалбоподателя ВОД за Гърция, с получател AIOLOS PANFROST LOGISTIC SERVICE S.A., c VIN EL997994953, ревизиращият екип е приел, че същите са неосъществени, както и че са реализирани на територията на страната, поради което на основание на чл. 86, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 25, ал.5, т. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 82, ал. 1, във вр. с чл. 66, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е начислен ДДС, в общ размер от 26 297,62 лв, по 3 бр. фактури, с №№ както следва: 2000001736/08.09.2011г.; 2000002051/10.10. 2011г. и 2000002109/22.10.2011г., като това са част от общо шестте фактури издадени от „Тракия 2006“ ЕООД на гръцкото дружество. От жалбоподателя в хода на ревизията са представени: копия на фактури за извършени ВОД към AIOLOS PANFROST LOGISTIC SERVICE S.A., c VIN EL997994953; копия на международни товарителници (ЧМР) без номер, с посочени превозвачи: СД „Агапе 90 - Яневи Сие“, с ЕИК ***, „Плади Транс“ ЕООД и „Ани Транс 2001“ЕООД; копия на потвърждения за доставка; извлечения от ОББ АД. Предмет на доставките е било „Олио 10 л.“, като същите са заплатени с преводни нареждания по банкова сметка *** „Тракия 2006“ ЕООД в ОББ АД.

Относно удостоверяване действителността на гореописаните вът­решно­общностни доставки ревизиращият екип е извършил проверка във VIES системата (приложение № 3 към РД). Проверката е установила, че AIOLOS PANFROST LOGISTIC SERVICE S.A., c VIN EL997994953, е било регистрирано по ДДС на 01.07.2010г. и не е посочено регистрацията му да е била прекратявана. Изпратено е ИИНП № 21-28-1203435-39/10.07.2012г. до ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, относно превозвача СД „Агапе 90-Яневи Сие“, с ЕИК ***. Вследствие на отправеното искане е получен ПИНП № 21-28-1203435-39/27.07.2012г., съгласно което превозвачът  СД „Агаре 90 – Яневи Сие“ разполага с 6 бр. собствени автомобили и се занимава с международен превоз на товари, като 90% от извършените транспортни услуги са за ЕС, предимно за Гърция; товарните автомобили на дружество­то никога не са превозвали товари на фирма „Тракия 2006“ ЕООД; СД „Ага­пе 90 – Аневи Сие“ не е възлагала на други фирми извърш­ването на транс­портни услуги на „Тракия 2006“ ЕООД; дружеството не е издавало фак­тури и не е извършвало разплащане на „Тракия 2006“ ЕООД (стр. 39 от РД).

Изпратено е ИИНП № 21-28-1203435-37/10.07.2012г. до ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, относно превозвача „Плади Транс“ ЕООД. Вследст­вие на отправеното искане е получен ПИНП № 21-28-1203435-37/27.07.12г., съгласно което превозвачът  „Плади Транс“ ЕООД разполага  за проверява­ния период с товарен автомобил влекач „Волво“ с рег. №СН9933НН и полуремарке с рег. № СН5965ЕЕ и е извършил транспортна услуга на стоки на „Тракия 2006“ЕООД на 25.10.2011г., като са превозени 32 палета слънчо­гледово олио, общата тежина на товара е 20 867,82 кг; стоката е разтова­рена на 26.10.2011г., в склад на фирма SITTELLAS S.A., гр.Атина, кв. Кало­хори; транспортът е бил за сметка на „Тракия 2006“ ЕООД; за извършената транспортна услуга „Плади Транс“ ЕООД е издало на жалбоподателя фак­ту­ра № 1691/26.10.2011г. с ДО 1100,00 лв и ДДС 220,00 лв. (стр. 39 от РД). Изпратено е ИИНП № 21-28-1203435-40/10.07.2012г. до ТД на НАП – Плов­див, офис Смолян, относно превозвача „Ани Транс 2001“ ЕООД. Вследст­вие на отправеното искане е получен ПИНП № 21-28-1203435-40/18.07.12г., съгласно което превозвачът  „Ани Транс 2001“ЕООД, през периода 01.08. 2011г. – 29.02.2012г. не е превозвал стока и няма издадени фактури на „Тракия 2006“ЕООД; не е представена информация за регистрирани офиси, производствени и складови обекти (наети или собствени) или друго място, където да осъществява търговска дейност; не са представени свидетелства за регистрация на МПС (стр. 40 от РД).

Според ревизиращия екип „получателят по ВОД AIOLOS PANFROST LOGISTIC SERVICE S.A. Гърция не съществува и не извършва дейност и следователно доставките по горецитираните фактури не следва да се третират като вътрешнообщностни, а такива с място на изпълнение на територията на страната и за тях се следва данък по реда на ЗДДС“ (стр. 42 от РД).

4. С РА за м. 08.2011г. и м.09.2011г., във връзка с декларираните от жал­бо­по­дателя ВОД за Гърция, с получател  PEGASIUS OIL, c VIN EL123411870, ревизиращият екип е приел, че същите са неосъществени, както и че са реализирани на територията на страната, поради което на осно­вание на чл.86, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 25, ал.5, т. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 82, ал. 1, във вр. с чл. 66, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е на­чис­лен ДДС, в общ размер от 29 030,47 лв, по 3 бр. фактури, с №№ както след­ва: 2000001417/02.08.2011г.; 2000001525/16.08.2011г. и 2000001704/ 05.09.2011г.

От жалбоподателя в хода на ревизията са представени: копия на фактури за извършени ВОД към PEGASIUS OIL, c VIN EL123411870; копия на международни товарителници (ЧМР), без номера, с посочени пре­возвачи: „Н Сие Х-Къчеви“ ООД;  „Спайдер Транс“ ООД и „Теди Транс“ООД; копия на потвърждения за доставка; извлечения от ОББ АД. Предмет на доставките е било „Рафинирано олио 10 л. и 5 л.“, като същите са заплате­ни с преводни нареждания по банкова сметка *** „Тракия 2006“ ЕООД в ОББ АД.

Относно удостоверяване действителността на гореописаните вът­решно­общностни доставки ревизиращият екип е извършил проверка във VIES системата (приложение № 3 към РД). Проверката е установила, че PEGASIUS OIL, c VIN EL123411870, е било регистрирано по ДДС на 15.01. 2009г. и не е посочено регистрацията му да е била прекратявана; за перио­да от 01.07.2011г. до 31.12.2011г. гръцкото дружество няма декларирано ВОП. Изпратено е ИИНП № 21-28-1203435-34/09.07.2012г. до ТД на НАП – София, относно превозвача „Н Сие Х-Къчеви“ ООД. Вследствие на отправе­но­то искане е получен ПИНП № 21-28-1203435-34/27.07.2012г., съгласно кое­то превозвачът „Н Сие Х-Къчеви“ООД, за проверявания период от 01.08. 2011г. до 29.02.2012г., на 02.08.2011г., е извършил с товарен автомобил влекач с рег. № СН8388 и ремарке с рег. № СН6374ЕЕ транспорт на стоки на „Тракия 2006“ЕООД; превозени са 32 палета слънчогледово олио, с обща тежина 22 038,06 кт; изпращач на стоката е жалбоподателя, а получа­тел е PEGASIUS OIL, Гърция, с  VIN EL123411870; траспортът е бил за смет­ка на гръцкото дружество, на което е издадена фактура № 316/02.08. 2011г., на стойност 1 955,83 лв (1 000 евро); между превозвачът и PEGA­SIUS OIL има сключен договор за транспортна услуга от 29.07.2011г.; за посочения период  „Н Сие Х-Къчеви“ООД  няма издаване фактури на „Тра­кия 2006“ЕООД; стоката е натоварена в гр. Ямбол в 9,15 ч. на 02.08.2011г., в производствено – складовата база на жалбоподателя, находяща се в индустриалната зано ва гр.Ямбол; стоката е пристигнала в Мегара, Атина, Гърция на 03.08.2011г., като е приета в склад на PEGASIUS OIL, което е потвърдено с печат на товарителницата; товарният автомобил е бил управ­ля­ван от лице, с което има сключен трудов договор. (стр. 49 и 50 от РД).

Изпратено е ИИНП № 21-28-1203435-35/09.07.2012г. до ТД на НАП – София, относно превозвача „Спайдер Транс“ ООД. Вследствие на отправеното искане е получен ПИНП № 21-28-1203435-35/24.07.2012г., съг­лас­но което превозвачът „Спайдер Транс“ ООД е извършил на „Тракия 2006“ ЕООД е извършена  една транспортна услуга по заявка; на 16.08. 2011г.  в гр. Ямбол е натоварено олио на пакети, което на 18.08.2011г. е доста­вено в гр. Мегара, Гърция; за услугата е издадена фактура № 1 ... 200/ 23.08.2011г., където данъкът е 320,00 лв; получател по фактурата е „Теди Транс“ ООД, който се явява възложител по заявката за транспорт; трас­портът е извършен с влекач „ДАФ“, с рег. № СО1512АР и хладилно полуре­марке с рег. № СА3806ЕК; фирмата е с предмет на дейност – транспорт и спедиция; разполага с лиценз, активи, и персонал от 7 души.

Изпратено е ИИНП № 21-28-1203435-36/10.07.2012г. до ТД на НАП – Бургас, офис Сли­вен относно превозвача „Теди Транс“ ООД. Вследствие на отправеното искане е получен ПИНП № 21-28-1203435-36/30.07.2012г., съгласно което превозвачът „Теди Транс“ ООД за периода от 01.08.2011г. до 29.02.2012г. е извършвал траспортни услуги на „Тракия 2006“ ЕООС, със собствени и наети траспортни средства; разполага с 9 бр. седлови влекачи и 6 бр. полуремаркета; представени са фактури, издадени на жалбоподате­ля, също така множество придружителни документи, пътни листи, пътни такси командировъчни заповеди, инвентарна книга за 2001г., оборотна ве­домост по с/ка 205 Транспортни среднства, договор за наемане на полу­ремарке, извлечение от с/ка 602 Разходи за външни услуги за периода 01.08.2011г. – 31.12.2011г., извлечения по с/ка 411 Клиенти, където са наме­ри­ли отражение издадените фактури, дневни финансови отчети от ЕКАФП, излечение по с/ка 501 Каса, по дебита на която са отразени плащанията, банкови извлечения от разплащателната сметка на дружеството в Прокре­дит Банк, извадки от с/ка 503 Разплащателна за осчетоводяване на постъ­пи­лите плащания по банков път, извлечения на с/ка 703 за осчетоводяване на фактурите за приход, поименен списък на трудовите договори, сключени със шофьорите, участвали в извозването на стоката на „Тракия 2006“ ЕООД; представена е информация относно мястото на товарене и разто­вар­ване на стоките, съгласно ЧМР(стр. 51 – 56 от РД).

Според ревизиращия екип „следва да се приеме, че са налице дос­татъчно доказателства, които сочат, че няма реално извършени доставки между ревизираното лице и PEGASIUS OIL, c VIN EL123411870, т.е. не се доказват доставките по инвойс ф-ри № 2000001417/02.08.2011г., №  200000 1525/16.08.2011г. и № 2000001704/05.09.2011г. Във връзка с декларираните ВОД за Гърция, ревизиращият екип приема, че същите не са осъществени, тъй като не е доказано по убедителен начин реалното транспортиране и получаване на стоките“ (стр. 63 от РД).

5. С РА за м. 10.2011г., м. 01.2012г. и м. 02.2012г., във връзка с дек­лари­ра­ните от жалбоподателя ВОД за Гърция, с получател  PEGASUS OIL PERICLIS GLENIS&SIA  E.E., c VIN EL099700367, ревизиращият екип е приел, че същите са неосъществени, както и че са реализирани на терито­рия­та на страната, поради което на основание на чл.86, ал.1 и ал. 2, във вр. с чл. 25, ал.5, т. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 82, ал. 1, във вр. с чл. 66, ал. 1, т.1, във вр. с чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е начислен ДДС, в общ размер от 26 266,20 лв, по 3 бр. фактури, с №№ както следва: 2000002123/25.10.2011г.; 200000 2334/17.01.2012г. и 2000002374/10.02.2012г., които са част от общо петте фактури издадени на PEGASUS OIL PERICLIS GLENIS&SIA  E.E.

От жалбоподателя в хода на ревизията са представени: копия на фактури за извършени ВОД към PEGASUS OIL PERICLIS GLENIS&SIA  E.E., c VIN EL099700367; копия на международни товарителници (ЧМР), без номе­ра, с посочени превозвачи: „Плади Транс“ ООД и „Теди Транс“ ООД с копия на потвърждения за доставка; извлечения от ОББ АД. Предмет на доставките е било „Белла олио и Рафинирано олио 10 л. и 5 л.“, като същи­те са заплатени с преводни нареждания по банкова сметка *** „Тракия 2006“ ЕООД в ОББ АД.

Относно удостоверяване действителността на гореописаните вът­решно­общностни доставки ревизиращият екип е извършил проверка във VIES системата (приложение № 3 към РД). Проверката е установила, че PEGASUS OIL PERICLIS GLENIS&SIA  E.E., c VIN EL099700367, е било регистрирано по ДДС на 19.10.2005г. и не е посочено регистрацията му да е била прекратявана; за периода от 01.10.2011г. до 31.03.2012г. гръцкото дружество няма декларирано ВОП по цитираните фактури на „Тракия 2006“ ЕООД. Изпратено е ИИНП № 21-28-1203435-37/10.07.2012г. до ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, относно превозвача „Плади Транс“ ООД. Вследствие на отправеното искане е получен ПИНП № 21-28-1203435-37/27.07.2012г., съгласно което превозвачът  „Плади Транс“ООД, разполага  за проверява­ния период с товарен автомобил влекач „Волво“ с рег. № СН9933НН и полу­ремарке с рег. № СН5965ЕЕ и е извършил транспортна услуга на стоки на „Тракия 2006“ЕООД на 25.10.2011г., като са превозени 32 палета слънчо­гледово олио, общата тежина на товара е 20 867,82 кг; стоката е разтова­рена на 26.10.2011г., в склад на фирма SITTELLAS S.A., гр.Атина, кв. Кало­хори; транспортът е бил за сметка на „Тракия 2006“ ЕООД; за извършената транспортна услуга „Плади Транс“ЕООД е издало на жалбоподателя факту­ра № 1691/26.10.2011г. с ДО 1 100,00 лв и ДДС 220,00 лв. (стр. 67 от РД).

Изпратено е ИИНП № 21-28-1203435-36/10.07.2012г. до ТД на НАП – Бур­гас, офис Сливен относно превозвача „Теди Транс“ООД. Вследствие на отправеното искане е получен ПИНП № 21-28-1203435-36/30.07.2012г., чиито констатации са подробно описани в т.4 от настоящото решение. Спо­ред ревизиращия екип „следва да се приеме, че са налице достатъчно до­казателства, които сочат, че няма реално извършени доставки между реви­зираното лице и PEGASUS OIL PERICLIS GLENIS&SIA  E.E., c VIN EL 09970 0367, т.е. не се доказват доставките по инвойс ф-ри № 2000002123/ 25.10. 2011г., № 2000002334/17.01.2012г. и № 2000002374/10.02.2012г.

Във връзка с декларираните ВОД за Гърция, ревизиращия екип е приел, че същите не са осъществени, тъй като не е доказано по убедителен начин реалното транспортиране и получаване на стоките“ (стр. 80 от РД).

6. С РА за м.08.2011г., във връзка с декларираните от жалбоподателя ВОД за Румъния, с получател SAVIAN IMPEX, с VIN RO19241514, ревизи­ращият екип е приел, че същите са неосъществени, както и че са реализи­рани на територията на страната, поради което на основание на чл. 86, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 25, ал.5, т. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 82, ал. 1, във вр. с чл. 66, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е начислен ДДС, в общ раз­мер от 20 935,20 лв, по 2 бр. фактури, с №№ както следва: 2000001498/ 12.08.2011г. и 0000000349/15.08.2011г.

От жалбоподателя в хода на ревизията са представени: копия на фактури за извършени ВОД към SAVIAN IMPEX, с VIN RO19241514; копие на международна товарителница (ЧМР), без номер, с посочен превозвач: „Глобус 79“ ЕООД; копия на потвърждение за доставка от 16.08.2011г.; из­влечения от ОББ АД. Предмет на доставките е било „Слънчогледово олио рафинирано“, като същите са заплатени с преводни нареждания по банкова сметка *** „Тракия 2006“ЕООД в ОББ АД.

Относно удостоверяване действителността на гореописаните вът­решно­общностни доставки ревизиращият екип е извършил проверка във VIES системата (приложение № 3 към РД). Проверката е установила, че SAVIAN IMPEX, с VIN RO19241514, е било регистрирано по ДДС на 30.08. 2010г. и не е посочено регистрацията му да е била прекратявана; по-ната­тък, на стр. 82 от РД е посочено за периода от 01.10.2011г. до 31.03.2012г. гръц­кото дружество няма декларирано ВОП по цитираните фактури на „Тра­кия 2006“ЕООД/в тази му част ревизионният доклад е очевидно неверен, защото дружеството не е гръцко, а е румънско; освен това провереният пе­риод (01.10.2011г. – 31.03.2012г.) не съвпада с периода на издадените фак­тури от „Тракия 2006“ЕООД (м.08.2011г.)/.

За целите на ревизията, с Протокол обр. КД.73 сер АА № 0134877, рег. № 1300518/11.01.2013г. е извършено присъединяване в качеството на доказателствен материал на молба за информация от данъчната админист­рация на Румъния, въведена в регистрационната система на Дирекция „ЦЗВ“ с референтен номер SCAC_2004_7_E_RO_BG_20120516_ 002549_ 10059.xml относно SAVIAN IMPEX, с VIN RO19241514. Проверката на ком­петентните румънски органи е констатирала, че SAVIAN IMPEX, с VIN RO19241514 отрича тези придобивания от българския контрагент „Тракия 2006“ЕООД, както и в счетоводството на румънския данъкоплатец не са отк­рити никакви документи относно ВОП от българското дружество. Изпратено е ИИНП № 21-28-1203435-38/10.07.2012г. до ТД на НАП – Бургас, относно превозвача „Глобус 79“ЕООД.

 Вследствие на отправеното искане е получен ПИНП № 21-28-120 3435-38/24.07.2012г., съгласно което съгласно което превозвачът „Гло­бус 79“ ЕООД е регистрирано по ДОПК, считано от 20.10.2008г. и има ре­гист­рация ЗДДС от същата дата, като му е било връчено ИПДДПОЗЛ  с изх. №20-19-62#1/17.07.2012г. Съгласно представената декларация дружест­вото не е извършвало транспортни услуги на „Тракия 2006“ЕООД за перио­да 01.08.2011г. – 29.02.2012г., няма договори и издадени фактури към жал­бо­подателя; не са извършвани разплащани между двете дружества. При извършена проверка в ПП VAT се установило, че в дневниците за продажби на „Глобус 79“ЕООД за периода от  01.08.2011г. до 29.02.2012г. няма отразени фактури, издадени на „Тракия 2006“ ЕООД. Ревизиращият екип е приел, вследствие на изложеното, както и това че SAVIAN IMPEX,  Румъния  отрича продобивания от „Тракия 2006“ ЕООД и не притежава документи за ВОП от българското дружество, то това налага изводът, че получателят на ВОД SAVIAN IMPEX,  Румъния  не  е получил стоки и и следователно дос­тав­­ките по горецитираните фактури не следва да се третират като вът­решно­общностна, а такава с място на изпълнение на територията на стра­ната и за нея се следва данък по реда на ЗДДС (стр. 86 от РД).

7. С РА за м. 11.2011г., на основание на чл. 70,ал. 5 от ЗДДС, във вр. с чл.68 ал.1 , т.1, във вр. ал. 2, във вр. с чл. 25, ал.2 и чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, не е признат данъчен кредит в размер от 24 091,31 лв по фактура № 0567/ 29.11.2011г., издадена от „Личев Ойл“ ООД.

Предмет на доставката са били 463 294,45 кг слънчогледов шрот. От ревизиращия екип е било изпратено ИИНП № 21-28-1201636-1/02.05.2012г. до ТД на НАП – София, офис Благоевград, относно фактура № 0567/ 29.11.2011г., с облагаема стойност 120 456,60 лв и ДДС 24 091,31 лв на доставчика „Личев Ойл“ ООД, регистриран за целите на ЗДДС, считано от 26.09.2008г. Вследствие на отправеното искане, на 18.05.2012г. е получен ПИНП № 21-28-1201636-1/02.05.2012г., съгласно който проверява­но­то лице е представило фактура № 0...№567/29.11.2011г., приемно-предавателен протокол от 29.11.2011г., както и писмени обяснения.

Относно търговските взаимоотношения между „Тракия 2006“ ЕООД и „Личев Ойл“ ООД е представен договор за работа на ишлеме от 24.08. 2011г.. Съгласно договора възложителят „Личев Ойл“ е възложил, а изпъл­ни­те­лят „Тракия 2006“ ЕООД е приел да извърши преработка на 1 000 тона мас­ло­даен слънчоглед на ишлеме, в сурово слънчогледово масло и слън­чо­гледов шрот. Изработката  е трябвало да бъде реализирана със суровина – маслодаен слънчоглед, собственост на възложителя и със средства и ма­териали на изпълнителя. Съгласно обясненията на представляващия „Ли­чев Ойл“ ООД, фактура 0...№567/29.11.2011г. е била съставена лично от не­го, в гр.Хасково, след уточняването на предадените количеста слънчогле­дов шрот. Относно извършени плащания по тази фактура е представено споразумение за прихващане на взаимни вземания и задължения от 05.12.2011г.. От него е видно, че „Личев Ойл“ ООД дължи на жалбоподате­ля сума в размер от 172 353,19 лв по ф-ра №0...0442/14.11.2011г. за услуга за преработка на слънчоглед и слънчогледово олио, а „Тракия 2006“ ЕООД дължи на „Личев Ойл“ ООД сума в размер от 144 547,87 лв, формирана от процесната ф-ра № 0...0567/29.11.2011г., която сума е била прихваната.

Провереното лице „Личев Ойл“ ООД е представило  и договор за наем на 9 бр. МПС, с наемодател „Рубин 08“ ООД; пътни листове; кантарни бе­лежки; приемни бележки; трудови договори; ведомости за работни зап­лати; договор за наем с наемодател „Златен лъч“ ЕООД за отдаване под наем на търговско помещение – склад, с площ от 500 кв.м., находящ се в Бла­гоевград; фактури за доставки на слънчогледово семе, придружени с касови бележки  и приемно-предавателни протоколи; счетоводни регистри; обо­ротна ведомост за периода 01.11.2011г. – 30.11.2011г.; движение на складовата наличност по обекти за същия период.

Видно от представените счетоводни регистри процесната ф-ра № 0...0567/29.11.2011г. е отразена по кредита на счетоводна с/ка 7021 – При­хо­ди от продажби, а ДДС по нея е отразен в счетоводна с/ка 4532 – Начис­лен данък за продажбите. Основни доставчици на „Личев Ойл“ООД са „Йорик“ЕООД(регистриран по реда на ЗДДС на 25.03.2008г. и дерегистри­ран на 22.03.2012г.)  и „Геа Груп“ ООД(регистриран по реда на ЗДДС на 17.05.2009г.). Относно поддоставчика „Йорик“ ЕООД е изпратено ИИНП № 21-28-1201636-8/07.06.2012г. до ТД на НАП – Пловдив. На същия е връчено ИПДПОЗЛ с изх. № 70-00-10536/14.06.2012г., по реда на чл. 32 от ДОПК на 18.07.2012г. От поддоставчика не са постъпили документи и информация. Съгласно ПИНП № 21-28-1201636-8/26.07.2012г. „Йорик“ ЕООД е дерегист­ри­рано по ЗДДС лице по инициатива на данъчен орган, считано от 22.03. 2012г., като към 01.03.2012г. има задължения към бюджета в размер от 307 538,72 лв. Предвид на това, че „Йорик“ЕООД не е представил никакви документи при насрещната проверка са разгледани тези, представени от „Личев Ойл“ООД, при насрещната проверка, документирана с ПИНП № 21-28-1201636-1/02.05.2012г., при което е установено, че към представените копия на фактури са приложени копия на касови бележки, издадени от ЕКАФП с инд. № DY 186352 и № на ФП 36209954. При проверка в ПП СУП за фискално устройство с посочения инд. № са установява наличие на такова, но с друг № на ФП 36227083, регистрирано на друг субект – „Ивато Груп“ ЕООД, а също така се установило че „Йорик“ ЕООД няма регистрира­ни ЕКАФП.

Относно поддоставчика „Геа Груп“ е изпратено ИИНП № 21-28-1201 636-9/07.06.2012г. до ТД на НАП – София – град, офис Оборище. На съ­щият е връчено ИПДПОЗЛ с изх. № 04-53-03-492/08.06.2012г., връчено на упълномощено лице на 12.06.2012г. От поддоставчика не са постъпили документи и информация. Съгласно ПИНП № 21-28-1201636-9/22.06.2012г., при извършена проверка в ПП VAT се установило, че фактура №439/21.09. 2011г. и 440/22.09.2011г. не са включени в дневника за продажби и СД за съответния данъчен период; проверяваното лице „Геа Груп“ООД към 01.03. 2013г. има задължения към бюджета в размер от 564 312,52лв. Предвид на това, че „Йорик“ ЕООД не е представил никакви документи при насрещната проверка са разгледани тези, представени от „Геа Груп“ ООД, при насрещ­ната проверка, документирана с ПИНП № 21-28-1201636-1/02.05.2012г., при което е установено, че към копие на ф-ра №439/21.09.201 е приложено ко­пие на касова бележка от същата дата, с час на плащане 23,16, в регистри­ран обект „офис“, находящ се в гр. София, а също и на двете фактури изда­дени на „Личев Ойл“ ООД, като „съставил“ е посочено лицето Т. В., което в информационните масиви на НАП, към момента на издаване на фак­турите, липсва лице с такова име, назначено в дружеството, или предс­тавляващо същото.

За доизясняване на фактите и обстоятелствата декларирани от „Личев Йол“ООД са изпращани ИПДПОТЛ с изх. № 3255/08.06.2012г. до Сектор „Пътна полици“ при ОД на МВР – Благоевград и № 3254/08.06.2012г. до „Рубин 08“ ООД за ползваните МПС и № 3253/08.06.2012г. до „Златен лъч“ ООД, за наетото складово помещение.

В хода на ревизията е установено, че на доставчика „Личев Ойл“ ООД е извършена ревизия, за което са издадени РА № 011203722/11.10.2012г. и РД № 1203722/31.08.2012г., които са изискани, но не са получени от сектор Архив при ТД на НАП – София, офис Благоевград.

От страна на ревизираното лице „Тракия 2006“ ЕООД са предста­вени: копия на ф-ра № 0...№567/29.11.2011г., приемно – предавателен протокол от 29.11.2011г. и обяснения от управителя, че транспорта на сто­ката е за сметка на доставчика; приложена е справка „анализ доставки“, съдържаща информация за № на автомобил, МОЛ приел, МОЛ предал, както и в коя база на е постъпила стоката; споразумение за прихващане на взаимни вземания и задължения от 05.12.2011г. с „Личев Ойл“ ООД.

От ревизиращия екип е прието, че е налице противоречия, които да се свеждат до това, че жалбоподателят не споменава в обясненията си с вх. № 119-1/28.01.2013г. за сключен между него и „Личев Ойл“ ООД договор за работа на ишлеме; че „никакви други доказателства и документи не се представени от страна на ревизираното лице, което като добър търговец няма как да не поиска транспортен документ за доставката на стоката, вкл. кога е докарана, кой я е приел и предал, какво е количеството и отговаря ли количеството по фактура, кой е шофьора.

Според ревизиращия екип, тъй като не  е имало извършване на доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС от страна на „Йорик“ ЕООД и „Геа Груп“ ООД към „Личев Ойл“ ООД, а от там и към „Тракия 2006“ ЕООД, то не е настъпило и данъчно събитие по смисъла на чл.25 ал. 1 от ЗДДС. Ревизиращият орган е сметнал, че не е възможно „Личев Ойл“ООД да достави на „Тракия 2006“ЕООД стоки, които не е получил, а за сключено­то споразумение за прихващане на взаимни вземания и задължения от 05.12.2011г., счита, че „...може да е с цел неутрализиране на плащането.“ (стр. 94 от РД).

Ревизиращият екип е приел, че „Липсата на доказателства за наличието на стоки между прекия доставчик и получателя „Тракия 2006“ ЕООД очевидно показва, че в случая се касаело за съставянето на документи/фактури/, което действие не можело да се случи без участието на ревизираното лице. В този смисъл то очевидно е знаело, че стоката, опи­сана във фактура № 567/9.11.2011г., не е физически налична и поради това е оправдано да понесе санкцията от отказан му данъчен кредит в размера на начисления данък по цитираната фактура“ (стр. 105 от РД).

8. С РА за м. 02.2012г., на основание на чл.70 ал. 5 от ЗДДС, във вр. с чл.68 ал.1 , т.1, във вр. ал. 2, във вр. с чл. 25 ал.2 и чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, не е признат данъчен кредит в общ размер от 20 745,84 лв по фактури с№№ 54/27.02.2012г. и 55/27.02.2012г., издадени от „Савона“ ЕООД.

Предмет на доставките са били съответно 373 860 кг и 17 900 кг слънчогледов шрот.От ревизиращия екип е било изпратено ИИНП № 21-28-1201636-2/02.05.2012г. до ТД на НАП – София, офис Благоевград, относно фактури с  № 54/27.02.2012г., с облагаема стойност 82 249,20 лв и ДДС 16 49,84 лв и № 55/27.02.2012г., с облагаема стойност 21 480,12 лв и ДДС 4 296,00 лв, издадени доставчика „Савона“ ЕООД.

Вследствие на отправеното искане, на 30.05.2012г. е получен ПИНП № 21-28-1201636-2/18.05.2012г., съгласно който е установено, че за целите на проверката е изготвено и връчено ИПДПОЗЛ № КПД:2614/08.05.2012г. От доставчика са представени документи и обяснения, както следва: копия на фактури с №№ 54/27.02.2012г. и 55/27.02.2012г.; съгласно писменото обяс­нение разплащането по фактурите е извършено на база Споразумение за прихващане на взаимни вземания, като дължимата сума е прихваната от, сумите дължими по ф-ра № 469/18.01.2012г. и ф-ра № 473/30.01.2012г. за извършена от „Тракия 2006“ЕООД услуга на ишлеме - рафиниране на олио; извършените доставки са осчетоводени, видно от извлечението на с/ка 411- Клиенти, с/а 7021 – Приходи от стоки, с/ка 304 – Стоки, с/ка 4532 – Начис­лен данък за продажба и с/ка 701 – Готова продукция; представена е разчетно – платежна ведомост; превозът на стоката до рафинерията на „Тракия 2006“ ЕООД се извършва от „Личев Ойл“ ООД, с който дружеството има сключен договор за транспортни услуги, и е бил за сметка на „Савона“ ЕООД; представени са копия на договор за транспортни услуги, пътни листи, копия на 3 бр. трудови договори, договор за работа на ишлеме за слънчогледов шрот, сключен на 11.11.2011г. между проверяваното лице и жалбоподателя, копие на приемно - предавателен протокол  за готова продукция слънчогледов шрот по ф-ра №54/27.02.2012г.; не са представени фактури за извършен транспорт от „Личев Ойл“ ООД и за плащане по тях; представени са приемни бележки и кантарни бележки.

Съгласно писмени обяснения стоката е съхранявана в помещение, наето от „Рубин 08“ООД, Благоевград, находящо се в Благоевград, Първа промишлена зона, с площ от 500 кв.м. Основната дейност на „Савона“ЕООД е закупуване и продажба на маслодаен слънчогледов шрот, слънчо­гле­дово олио и други субпродукти от преработка на слънчоглед; предста­вено у удостоверение за търговия и съхранение на зърно №175008659, валидно за периода от 07.11.2011г. до 30.11.2014г.

При проверка в информационния масив на НАП е установено, че „Савона“ ЕООД  към 04.03.2013г. има задължения към бюджета в размер на 276 553,76 лв, като в данъчния период м. 02.2012г., когато са издадени двете процесни фактури, проверяваното лице е със задължения, форми­рани от издаден РА, които не са погасени. Направен е извод, че предс­тавля­ва­щия дружеството – Иван Георгиев Личев се явява едновременно представляващ и на дружествата „Личев Ойл“ ООД и „Рубин 08“ ООД.

При прегледа на представените от „Савона“ ЕООД документи е установено, че е представена информация за предходни доставчици на белилна пръст, но не и за слънчогледов шрот и/или за слънчоглед; предста­ве­ни са приемни бележки в „Златна Тракия“ АД, Кърджали за 164 580 кг слънчогледово семе и кантарни бележки за 530 580 кг слънчоглед, както и че в т.2 от споразумението за прихващане изрично е записана друга фирма – „Олива“ АД.

Относно поддоставчика „Личев Ойл“ ООД е изпратено ИИНП № 21-28-1201636-7/27.02.2012г. до ТД на НАП – София, офис Благоевград. На 21.06.20112г. е получен ПИНП №    21-28-1201636-7/15.06.2012г., с който  е установено следното: на „Личев Ойл“ е връчено Искане с изх. № КПД 3104/ 02.06.2012г., и от същия на 12.06.2012г. са постъпили заверени преписи от фактура №500/27.02.2012г.; приемно-предавателен протокол; митническа декларация; лиценз за международен автомобилен транспорт; оборотна ведомост за м.02.2012г.; мемориален ордер; хронологично описание на с/ка 411; извлечение на с/ка 411; трудов договор за шофьора В. Георгиев; до­говор за наем на МПС-та от 31.01.2012г.; пътен лист и товарителница от 27.02.2012г.; договор за наем от 26.05.2012г. Входа на проверката е устано­вено, че е извършена продажба на белилна пръст, използвана при рафини­ра­нето на олио; предходен доставчик е „Ойл Дри“ US60611, Чикаго, Или­нойс, САЩ, за което е представена митническа декларация и доказатество за платени митни сборове; превозът е извършен от „Личев Ойл“ООД с нае­ти коли, за което е издаден пътен лист и товарителница.

За доизясняване на фактите и обстоятелствата декларирани от „Савона“ ЕООД са изпращани ИПДПОТЛ с изх. № 3255/08.06.2012г. до Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград и № 3126/01.06.12г. до „Рубин 08“ ООД предпоставки за ползване на активи на „Савона“ ЕООД.

В хода на ревизията е установено, че на доставчика „Савона“ ЕООД е извършена ревизия, за което са издадени РА № 011206399/13.11.2012г. и РД № 1206399/12.10.2012г., които са изискани, но не са получени от сектор Архив при ТД на НАП – София, офис Благоевград.

От страна на ревизираното лице „Тракия 2006“ЕООД са представени: копия на ф-ра за покупка от „Савона“ ЕООД № 54/27.02.2012г.; приемно-предавателен протокол от 27.02.2012г.; протокол за закупени стоково – материални ценности от 27.02.2012г.; фактура № 55/29.02.2012г.; приемно – предавателен протокол от 09.03.2012г. и обяснение от управителя, че тран­спорта на стоките е за сметка на достачика. Ревизиращият екип е приел, че с ревизията не може да се проследи произхода на стоката слънчогледов шрот, но след справка в ПП VAT, е установил, че за данъчни периоди м. 12.2011г. и м. 01.2012г., доставчикът има отразени в дневниците за покупки слънчогледово семе от “Йорик“ЕООД. Ревизиращият екип е повторил цити­ра­ните в предходната точка изводи и по отношение на доставчика „Савона“ ЕООД (стр. 114-116 от РД).

9. С РА за м. 08.2011г., м. 09.2011г., м. 10.2011г., м. 11.2011г., м. 12. 2011г., м.01.2012г. и м. 02.2012г., на основание на чл.70 ал. 5 от ЗДДС, във вр. с чл. 68, ал. 1 , т. 1, във вр. ал. 2, във вр. с чл. 25, ал.2 и чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, не е признат данъчен кредит в общ размер от 248 123,64 лв по фактури с №№ 7005/08.08.2011г.; 7121/23.08.2011г.; 7141/26.08.2011г.; 7169/ 29.08.2011г.; 7225/05.09.2011г.; 7236/07.09.2011г.; 7259/09.09.2011г.; 7298/ 13.09.202011г.; КИ 7299/13.09.2011г.; 7348/19.09.2011г.; 7497/11.10.2011г.; 7511/13.10.2011г.; 7520/14.10.2011г.; 7922/19.12.2011г.; 7936/22.12.2011г.; 7549/21.10.2011г.; 7646/03.11.2011г.; 7854/06.12.2011г.; 7902/14.12.2011г.; 7968/03.01.2012г.; 7970/05.01.2012г.; 8061/26.01.2012г.; 8145/17.02.2012г., 8195/27.02.2012г. и 8198/28.02.2012г., с предмет на доставките – пшеница и слънчоглед, издадени от „Диас 2000“ ООД.

От ревизиращия екип е било изпратено ИИНП № 21-28-120136-3/ 02.05.2012г. до ТД на НАП – Бургас, офис Ямбол, относно горепосочените фактури и кредитни известия, издадени от доставчика  „Диас 2000“ ООД. Вследствие на изпратеното запитване, на 06.06.2012г. е получен ПИНП № 21-28-120136-3/01.06.2012г, съгласно който е установено, че за целите на про­верката е изготвено и връчено ИПДПОЗЛ № 6072/14.05.2012г. Задълже­ното лице „Диас 2000“ ООД е представило исканите документи и обяснения. Установява се, че дружеството е издало на „Тракия 2006“ЕООД горепосоче­ните фактури и кредитни известия, които са включени в дневниците за про­дажби, СД и магнитния носител за съответните данъчни периоди; данъкът по фактурите е начислен в счетоводството на „Диас 2000“ ООД; плащането по фактурите е осъществено по банков път; причината за издаване на КИ, че не е доставено цялото количество по ф-ра № 7259/09.09.2011г.

Установено е че дружеството притежава технически, технологичен и кадрови потенциал за извършване на досатвките. ЗЛ не разполага със собствени товарни и транспортни средства и за извозването на зърното е ползван нает транспорт, за което са приложени фактури и съпътстващи първични документи за извършени транспортни услуги. Траспорта на някои от доставките е за сметка на предходния доставчик. Датата на предаването на стоките в складовете на „Тракия 2006“ ЕООД е обозначена в съот­ветните товарителници или приемно-предавателни протоколи. Дружест­вото разполага с нает офис под наем, но няма информация в информационния масив на НАП за декларирани складови бази и съоръжения за извършване на доставките; не е представен документ, че притежава лиценз за зърно­хранилище, нито документ, че е регистриран земеделски производител.

При прегледа на представените документи и писмени обяснения ревизиращият екип е останал неудовлетворен от дадените обяснения, че дружеството няма данни за лицата, участвали в осъществяването на дос­тав­ките и извършили натоварването и  разтоварването на стоката, при по­ло­жение, че траспортът се поема от „Диас 2000“ ООД, както и относно раз­лични несъответствия в представените документи.

Предходни доставчици на „Диас 2000“ ООД са били „Агрозем-АВ“ ООД; „Запрянови“ ООД; „Агростил – КМ“ ЕООД; ЗПК „Напредък“; Г. А. В. с ЕТ „Сакарец – Г. В.“; Кооперация „Спаси­тел“; „Домекс 2000“ ЕООД; „Акация ДПЖМ“ ООД; Н. Ж. В.; ЕТ „Акация ДПЖМ – М. Г.“. Относно поддоставчика „Агрозем-АВ“ ООД е изпратено ИИНП № 21-28-1201636-10/12.06.2012г. до ТД на НАП – Бургас, офис Ямбол. На 06.07.20112г. е получен ПИНП № 21-28-1201636-10/27.06.2012г., с който  е установено следното: на „Агрозем-АВ“ ООД е връ­че­но ИПДПОЗЛ с изх. №7982/19.06.2012г., и от същото е получен отго­вор с вх. №9164/27.06.2012г. С него са представени фактура, издадени на „Диас 2000“ООД; ДДС е начислен, съгласно изискванията на ЗДДС; достав­ка­та и плащането са осчетоводени; плащането е извършено по банков път; дружеството притежава собствени активи за извършване на доставките, има наети трудови ресурси; прилага данъчен амортизационен план и спи­сък на персонала; произходът на стоката е от собствено производство, като съхранението е в собствени складове. Дружеството е регистриран заме­делски производител по Наредба №3/29.01.1999г., през стопанската 2010/ 2011г. обработва 16 930 дка земя.

Относно поддоставчика „Запрянови“ООД е изпратено ИИНП 6140/ 13.06.2012г. Получен е ПИНП №21-28-1201636-11/ 03.08.2012г., с който  е установено следното: на „Запрянови“ООД е връчено ИПДПОЗЛ с изх. № 3406/18.06.2012г., и от същото е получен отговор с вх. №3406-1/02.08.2012г. С него са представени копия на част от исканите документи, като са дадени обяснения, че на „Диас 2000“ООД са издадени фактурите, за които е връче­но ИПДПОЗЛ; фактурите са начислени в счетоводството му по с/ки 411, 453/2 и кредита на 701/1 и са включени в дневника за продажби и СД за съответните данъчни периоди. Представени са счетоводни разпечатки на съответните сметки, СД и дневници за продажби; банкови извлечения.

Относно транспорта на стоките, по фактурите издадени на „Диас 2000“ООД, се обяснява, че той се организира и е за сметка на  „Диас 2000“ ООД, стоките се предават с пътно-прехвърлителни разписки. Относно под­доставчика „Агростил-КМ“ ЕООД е изпратено ИИНП 21-28-1201636-12/12.06. 2012г. до ТД на НАП – Бургас, офис Ямбол. Получен е ПИНП №21-28-1201636-12/27.06.2012г., с който  е установено следното: на „Агростил-КМ“ ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ с изх. № 7980/19.06.2012г., и от същото е полу­чен отговор с вх. №9163/27.06.2012г. С него са представени фактури, изда­дени на „Диас 2000“ООД; ДДС, посочен в тях е начислен съгласно изиск­ванията на ЗДДС; приложени са извлечения от банкови сметки, кантарни бележки, фактури от предходен доставчик „Агро-МК“ ЕООД; дружеството притежава собствени активи за извършване на доставките, има наети тру­дови ресурси. Дружеството е регистриран земеделски производител по На­редба №3/29.01.1999г., през стопанската 2010/2011г. обработва 1 170 дка земя.

Относно поддоставчика ЗПК „Напредък“ е изпратено ИИНП 21-28-1201636-13/12.06.2012г. до ТД на НАП – Бургас, офис Ямбол. Получен е ПИНП №    21-28-1201636-13/03.07.2012г., с който  е установено следното: на ЗПК „Напредък“ е връчено ИПДПОЗЛ с изх. № 8017/20.06.2012г., и от същата е получен отговор с вх. №9092/26.06.2012г. С него са представени фак­тура, издадена на „Диас 2000“ООД; данъкът е начислен, съгласно изиск­­ванията на ЗДДС; фактурата е включена в ДП и СД за съответния период; разплащането е извършено по банков път. ЗПК „Напредък“ е ре­гист­рирана като замеделски производител в ОД „Земеделие“ гр. Ямбол, продадените на „Диас 2000“ООД количества слънчоглед са от собствено произ­водство. За стопанската 2010/2011г. кооперацията обработва собстве­ни и наети земеделски земи, с обща площ от 16 583,31 дка., като през 2011г. от 4 154,59 дка са произведени 730 690 кг слънчоглед. Разполага с необ­ходимата ресурсна, техническа и кадрова обезпеченост., включително техника и складови бази.

Относно поддоставчика Г. А. В. с ЕТ „Сакарец – Г. В.“ е съставено ИИНП 6141/13.06.2012г. Изготвен е ПИНП №    21-28-1201636-14/06.07.2012г., с който  е установено следното: на ЕТ „Сакарец – Г. В.“ е връчено ИПДПОЗЛ с изх. № 3405/18.06.12г., и от същия е получен отговор с вх. №3405-1/05.07.2012г. С него са предс­тавени заверени копия от фактурите издадени на „Диас 2000“ ООД, лицето декларира, че същите са начислени в счетоводството му по с/ки 411, 453/2 и кредита на 701/2; включени са в дневника за продажби и СД за съответ­ните данъчни периоди. Приложени са счетоводни разпечатки от същите сметки, копия от СД и дневници за продажби; банкови извлечения, конста­тивен протокол от 11.09.2011г. Съгласно обяснението на ЗЛ всичко свър­зано с транспорта на стоката по фактурите, издадени на „Диас 2000“ ООД се организира и е за сметка на това дружество.  ЗЛ декларира че е произ­водител на пшеница и слънчоглед и има регистрация за земеделски произ­водител в НСЗХ гр.Хасково, стопанисва земеделски земи. Не представя до­кументи за кадрова обезпеченост, представя копие на договор за наем на складово помещение.

Относно поддоставчика Кооперация „Спасител“ е изпратено ИИНП 21-28-1201636-15/12.06.2012г. до ТД на НАП – Бургас, офис Ямбол. Получен е ПИНП №21-28-1201636-15/25.06.2012г., с който  е установено след­ното: на Кооперация „Спасител“ е връчено ИПДПОЗЛ с изх. № 7983/ 19.06.2012г., и от същата е получен отговор с вх. №8954/25.06.2012г. С него са представени фактурата, издадена на „Диас 2000“ООД; данъкът е начис­лен, съгласно изискванията на ЗДДС; фактурата е включена в ДП и СД за съответния период; разплащането е извършено по банков път. Кооперация „Спасител“ е регистрирана като земеделски производител, продадените на „Диас 2000“ ООД количества слънчоглед са от собствено производство. През 2011г. кооперацията обработва собствени и наети земеделски земи, с обща площ от 9 903 дка., като през 2011г. от 4 154,59 дка са произведени 730 690 кг слънчоглед. Разполага с необходимата ресурсна, техническа и кадрова обезпеченост, включително техника и складови бази. Транспортът на слънчогледа, продаден на „Диас 2000“ООД е извършен от същото дру­жество и е за негова сметка. Представени са складова разписка и кантарни бележки.

Относно поддоставчика „Димекс 2007“ ЕООД е изпратено ИИНП 21-28-1201636-16/12.06.2012г. до ТД на НАП – Бургас, офис Ямбол. Получен е ПИНП №21-28-1201636-16/28.06.2012г., с който  е установено следното: на „Димекс 2007“ ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ с изх. № 8045/21.06.2012г., и от същото е получен отговор с вх. №К-9181/28.06.2012г. С него са представени извлечения от счетоводни регистри, но не и оригинални първични доку­менти; постановление за възлагане на следствени действия от 23.11.2011г. и Протокол за претърсване и изземване, съставен от ОД на МВР – Ямбол от 29.11.2011г., съгласно които не е възможно изготвяне на копия на фак­тури за доставки и за транспортирането на стоките. От представените хронологични регистри, фактурата за продажбата към „Диас 2000“ ООД, е осчетоводена, в това число са начислени ДДС и приходи от продажби. От проверка в ПП VAT фактурата е включена в ДП и СД за съответния данъчен период. Стоката е доставена от различни доставчици, не е конкретизирана фирмата, наета да извърши транспорта на стоките. Дружеството е вписано в регистъра на търговците на зърно към МЗХ – НСЗФ.

Относно поддоставчика „Акация ДПЖМ“ ООД е изпратено ИИНП 21-28-1201636-17/12.06.2012г. до ТД на НАП – Бургас, офис Сливен. Получен е ПИНП №21-28-1201636-17/02.07.2012г., с който  е установено следното: на „Акация ДПЖМ“ ООД е връчено ИПДПОЗЛ с изх. № П-12-1416/19.06.2012г., като проверката е извършена в  счетоводството на дружеството. При ана­лиз на на прегледаните документи е констатирано, че дружеството е издало на „Диас 2000“ООД фактура, но същата не е включена в ДП за съответния данъчен период – м.09.2011г, а в ДП за данъчен период м. 11.2011г., за което е съставен АУАН. данъкът е начислен, съгласно изискванията на ЗДДС; разплащането е извършено по банков път. Дружеството е регистри­рано като земеделски производител и обработва наета земя от 327 884 дка; използва за обработването селскостопанска техника, наета под наем, за което е представен договор за наем от 03.01.2011г.

Относно поддоставчика Н. Ж. В. е изпратено ИИНП 21-28-1201636-18/12.06.2012г. до ТД на НАП – Пловдив, офис Хаско­во. Получен е ПИНП №21-28-1201636-18/03.07.2012г., с който е установено следното: ЗЛ е представило заверено копие на фактурата, издадена на „Диас 2000“ООД; доставката е отразена в книга за приходите на ЗЛ; плаща­нето е извършено по банков път; превозът на продукцията е осигурен от купувача „Диас 2000“ООД; съставен е констативен протокол към фактурата; лицето е регистрано като земеделски производител.

Относно поддостав­чика ЕТ „Акация ДПЖМ – Марин Генов“ е изпра­тено ИИНП 21-28-1201636-19/12.06.2012г. до ТД на НАП – Бургас, офис Сли­вен. Получен е ПИНП №21-28-1201636-19/02.07.2012г., с който  е уста­но­вено следното: на ЕТ „Акация ДПЖМ – М. Г.“ е връчено ИПДПОЗЛ с изх. № П-12-1406/18.06.2012г., което е връчено в счетоводство­то на търговеца. След направен анализ на прегледаните документи е конста­тирано, че ЕТ е издал фактура на „Диас 2000“ ООД; тя е включена в ДП и СД за съответния данъчен период; дължимият ДДС е начислен съг­ласно разпоредбите на ЗДДС; плащането е извършено по банков път. Едно­личният търговец няма назначен персонал, регистриран е като замеделски производител и обработва наета земя в землищата на с. Червенаково, с. кортен, Нова Загора, с. Ценино. Едноличният търговец е декларирал, че обработва земята сам; траспортирането на стоката, закупена от „Диас 2000“ ООД е извършено с автомобил на същото дружество.

С цел да се доизяс­нят факти и обстоятелства от ревизиращия екип са изпратени ИПДПОТЛ № 3301/12.06.2012г. до Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора; ИПДПОТЛ № 3304/12.06.2012г. до Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ямбол; ИПДПОТЛ № 3302/12.06.2012г. до Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив; ИПДПОТЛ № 3300/12.06.2012г. до Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково; ИПДПОТЛ № 3303/12.06.2012г. до Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас; както и до превозвачите, както следва: ИПДПОТЛ № 3308/ 12.06.2012г. до „Макс Траспорт“ ЕООД; ИПДПОТЛ № 3307/12.06.2012г. до „Тин Груп“ ЕООД; ИПДПОТЛ № 3306/12.06.2012г. до „Бултрас Диневи“ ООД; ИПДПОТЛ № 3305/12.06.2012г. до „Деси Транс 08“ ЕООД; ИПДПОТЛ № 3337/13.06.2012г. до З. И. Д. с ЕТ „Златуна – З. Д.“; ИПДПОТЛ № 3336/13.06.2012г. до „Гери Транс“ ООД; ИПДПОТЛ № 5098/04.10.2012г. до „Тера Трейдинг“ ЕООД; ИПДПОТЛ № 3339/13.06.2012г. до „Добрев-7“ ЕООД; ИПДПОТЛ № 3340/13.06.2012г. до „Бриз 09“ ЕООД; ИПДПОТЛ № 3338/13.06.2012г. до Е. С. Д. с ЕТ „Янис – Е. С.“.

В хода на ревизията е установено, че на доставчика „Диас 2000“ООД са извършвани ревизии, за което са издадени РА № 211101622/16.12.2012г. и РД № 1101622/02.12.2012г., както и РА № 281201129/30.08.2012г. и РД № 1201129/14.08.2012г. които са изискани и са получени от сектор Архив при ТД на НАП – Бургас. От страна на ревизираното лице „Тракия 2006“ ЕООД са представени: копия на фактурите за покупка от „Диас 2000“ ЕООД; прие­мо-предавателни протоколи и бележки; справка „Анализ на на доставчици – детайлна“; копия на банкови извлечения; обяснение от управителя, че транспорта на стоките е за сметка на достачика. Ревизиращият екип е повторил цитираните в точка 7 изводи и по отношение на доставчика „Диас 2000“ ООД (стр. 153-157 от РД).

10. С РА за м. 08.2011г., м. 09.2011г., м. 10.2011г. и м. 11.2011г. на основание на чл.70 ал.5 от ЗДДС, във вр. с чл. 68, ал. 1 , т. 1, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 25, ал.2 и чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, не е признат данъчен кредит в общ размер от 251 626,98 лв по фактури и КИ с№№ КИ 667/01.08.2011г.; 110/05.08.2011г.;674/08.08.2011г.;677/09.08.2011г.;689/17.08.2011г.; 694/ 22.08.2011г.;699/23.08.2011г.;703/24.08.2011г.;719/09.09.2011г.;720/10.09.11г;728/15.09.2011г.;733/27.09.2011г.;736/03.10.2011г.;739/06.10.2011г.; 741/07. 10.2011г.; КИ 751/11.11.2011г.; КИ 753/11.11.2011г.; КИ 755/11.11.2011г.; и КИ 336/25.11.2011г., с предмет на доставките – пшеница и слънчоглед, изда­дени от „Евростил – 1“ ООД.

По ф-ра № 733/27.09.2011г. е издадено КИ № 336/25.11.2011г., за една част – 18 003,70 лв ДДС, включено за данъчен период м. 11.2011г., но тъй като с ревизията не се доказвало извършване на реална доставка по тази фактура, за която е ползван данъчен кредит в месец 09.2011г., е на­числена лихва, заради по-късното отразяване на това КИ в дневника за покупки на ревизираното лице. От ревизиращия екип е било изпратено ИИНП № 5641/31.05.2012г., относно горепосочените фактури и кредитни известия, издадени от доставчика „Евростил – 1“ ООД. С ПИНП № 21-28-1201636-6/19.06.2012г. е установено следното: във връзка с посоченото ИИНП е било изготвено ИПДПОЗЛ №3162/04.06.2012г, което и изпратено по пощата и по електронен път на „Евростил – 1“ ООД. На 13.06.2012г. в ТД на НАП – Пловдив, офис Смолян са получени исканите документи от дружест­вото. Задълженото лице е дало обяснение, че цитираните фактури и кре­дитни известия са били издадени на „Тракия 2006“ЕООД, за което са представени копия на същите. Представени са и: счетоводна справка за извършените плащания; заверени копия на банкови извлечения; договор за съхранение от 01.08.2010г. с „Тракия 2006“ ЕООД; договор за възлагане на управление от 01.05.2009г.  и договор за отговорно пазене от 21.08.2011г. Относно кредитните известия  е дадено обяснение, че няма върнати суми, тъй като основанието за издаването им е върната стока и разваляне на сдел­ките, поради неизвършено плащане. Към всяка фактура е съставена справка за стоков поток с подробна информация за предходен досатвчик, коли­чество, място на натоварване и разтоварване, дата, превозвач. Прило­же­ни са копия на фактури от превозвач, ведно с копия на товарителници, пътно – прехвърлителни бележки, кантарни бележки, анализни свидетелст­ва; не са представени пътни листи.

Съгласно обяснението на ЗЛ транспортът е бил за негова сметка, като дружеството не разполага със собствен транспрот и за целта наема външен превоз. Декларира, че стоките са транспортирани директно при клиента „Тракия 2006“ ЕООД. При прегледа на представените транспортни документи са установени някои несъответствия: разлика в количествата стока и МПС по протоколите между „Евростил – 1“ ООД и „Тракия 2006“ ЕООД с тези по предходния доставчик към „Евростил-1“ ООД; посочените превозвачи нямат декларирани МПС; някои от посочените шофьори работят едновременно на две места за един и същи период. Според реви­зиращия екип  един и същи предходен досатвчик  по една  и съща фактура е посочен в различни справки като предходен, но количествата не са дос­татъчни за да покрият тези по фактурите, издадени на „Тракия 2006“ЕООД. Представено е копие на удостоверение от 16.03.2009г. на НСЗФ, от което е видно, че дружеството е регистрирано за търговец на зърно, със срок до 31.03.2012г.

При проверка в информационния масив на НАП е установено, че „Евростил-1“ ООД към 11.03.2013г. има задължения към бюджета в размер на 1 038 423,06 лв, формирани от издаден РА, като в данъчни периоди м. 08.2011г. и м. 09.2011г., проверяваното лице е със задължения. Предходни доставчици на „Евростил-1“ ООД са: ЧЗППК „Марийно“; ЗПК „Нов път“; „Диневи-01“ ЕООД; „Граал“ ЕООД; „Донев“ ЕООД; „Ел Транс 57“ ЕООД; П. И. К.; Б. Т. И. с ЕТ „Бивием – Б. И.“; А. П. С.; ЗПК „Възход“; „Йорик“ ЕООД; И. И. Б.; Г. А. Ф. и С. Г. С. с ЕТ „Стоянков-46-Г.С. – С. Г.“.

Относно поддоставчика ЧЗППК „Марийно“ е изготвено ИИНП 6864/ 02.07.2012г. Съставен е ПИНП №    21-28-1201636-20/25.07.2012г., с кой­то е установено следното: ЗЛ е представило заверени копия на факту­рите, из­дадени на „Евростил-1“ООД, с приложени към тях копия на кантарни бе­лежки и приемно-предавателни протоколи; извлечения на счетоводни смет­ки 411 и 4532; дневници за продажби за месеците 06.2011г, 08.2011г. и 09. 2011г., от които е видно, че фактурите са начислени в счетоводството и са включени в дневниците за продажби и СД за съответните данъчни пе­рио­ди. Представени са банкови извлечения за извършените разплащания. Съгласно обяснението транспортът на стоката по фактурите е за сметка на „Евростил-1“ООД. Кооперацията произвежда зърнени култури и има регистрация като земеделски производител, стопанисва земеделски земи; разполата с необходимите ДМА и има кадрова обезпеченост.

Относно поддоставчика ЗПК „Нов път“ е изготвено ИИНП 6866/02.07. 2012г. Съставен е ПИНП №21-28-1201636-21/25.07.2012г., с който е устано­вено следното: ЗЛ е представило заверени копия на фактурите, здадени на „Евростил-1“ООД, с приложени към тях копия на кантарни бележки; извле­чения на счетоводни сметки 411 и 4532; дневници за продажби за месеците 07.2011г. и 09.2011г., от които е видно, че фактурите са начислени в счето­водството и са включени в дневниците за продажби и СД за съответните данъчни периоди. Представени са банкови извлечения за извършените раз­плащания. Съгласно обяснението транспортът на стоката по фактурите е за сметка на „Евростил-1“ООД. Кооперацията произвежда зърнени култури и има регистрация като земеделски производител, стопанисва земеделски земи; разполата с необходимите ДМА и има кадрова обезпеченост.

Относно поддоставчика „Диневи-01“ ЕООД е изготвено ИИНП 6867/ 02.07.2012г. Съставен е ПИНП №21-28-1201636-22/16.07.2012г., с който е установено следното: ЗЛ е представило заверено копие на фактурата, издадена на „Евростил-1“ООД; регистър на счетоводни сметки 411, 4532, 7011 и 503 за периода 01.08.2011г. – 31.08.2011г.; дневник за продажбите  за данъчен период м.08.2011г., от който е видно, че фактурата е влючена в дневника за продажби за съответния данъчен период; банкови извлечения, за извършено разплащане; приемно-предавателен протокол. Дружеството представя договор за покупко – продажба от 10.08.2011г., сключен между него, като продавач и „Евростил-1“ООД, като купувач на пшеница, без конк­ретизирано количество.

Съгласно обяснението транспортът на стоката по фактурите е за сметка на „Евростил-1“ ООД. ЗЛ декларира, че разполага със собствена складова база и продукцията е от собствено производство, за което предс­тавя нотариални актове за собственост на селскостопански сгради, офиси и гараж, както и амортизационен план, от който е се установява, че разполага със селскостопански машини. Декларира, че има регистрация като земе­делс­ки производител в ОД „Земеделие“ – Стара Загора. По справка в ПП СУП разполага с кадрова обезпеченост.

Относно поддоставчика „Граал“ЕООД е изготвено ИИНП 6868/02.07. 2012г. Съставен е ПИНП №21-28-1201636-23/23.07.2012г., с който е устано­ве­но следното: ЗЛ е представило заверени копия на исканата фактура, изда­дена на „Евростил-1“ ООД; разпечатки на счетоводни сметки 401, 4532 и 701 за данъчен период м. 08.2011г.; копие на дневник за продажбите за съ­щия период, от който е видно че фактурата е начислена в счетоводството и е включена в ДП; не е представена счетоводна справка на счетоводна с/ка от гр. 30, от която да е видно, че е налице продукция. Представена е хро­нология на с/ка 503 за осчетоводено разплащане; банкови извлечения; кантарни бележки. Не са представени стокови и складови разписки. Съг­ласно обяснението транспортът на стоката по фактурите е за сметка на „Евро­стил-1“ ООД. ЗЛ е производител на селскостопанска продукция, прит­е­жава регистрация като земеделски производител; обработва селскосто­пански площи; разполага с със селскостопански сгради, както и машини, съо­ръжения и селскостопански инвентар. По справка в ПП СУП разполага с кад­рова обезпеченост.

Относно поддоставчика „Донев“ ЕООД е изготвено ИИНП 6869/ 02.07. 2012г. Съставен е ПИНП №21-28-1201636-24/19.07.2012г., с който е устано­ве­но следното: ЗЛ е представило заверени копия на иска­ните факту­ри, из­дадени на „Евростил-1“ ООД; разпечатки на счетоводни смет­ки 401, 4532 и 701 за данъчен период м. 09.2011г.; копие на дневник за про­дажбите за съ­щия период, от който е видно че фактурата е начислена в счето­водството и е включена в ДП; не е представена счетоводна справка на сче­товодна с/ка от гр.30, от която да е видно, че е налице продукция.

В даденото обяснение дружеството твърди, че получените суми, по фактурите, издадени на „Евростил-1“ ООД са върнати на последното, тъй като  е издадено кредитно известие №96/24.11.2011г., с основание „върнат аванс“, вследствие на което оборотите от клиент „Евростил-1“ ООД са нуле­ви, т.е. липсва доставяне на стока слънчоглед. Представени са банкови извле­чения. Не са представени договори, складови и стокови разписки, прие­мо-предавателни протоколи. ЗЛ  декларира, че притежава регистрация като замеделски производител; притежава складова база и селскостопанска техника. По справка в ПП СУП разполага с кадрова обезпеченост.

Относно поддоставчика „Ел Транс 57“ ЕООД е изпратено ИИНП 21-28-1201636-25/02.07.2012г. до ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково. Полу­чен е ПИНП №    21-28-1201636-25/02.08.2012г., с който  е установено след­ното: на „Ел Транс 57“ ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ с изх. № К8-4778/05.07. 2012г., и от същото са получени писмени обяснения и документи. От тях се установява, че между двете дружества има сключени два договора за покупко-продажба от 26.08.2011г., с приемо – предавателни протоколи.

Предс­­та­вени са хронологичен опис на операции към 30.08.2011г. и оборот­на ведомост. За произхода на продадената стока са представени фак­тури, издадени от „Кар Транс 11“ЕООД и приемно-предавателни прото­ко­ли с това дружество. Не са представени счетоводни регистри и доказа­телст­ва за извършени плащания.  От регистър VAT е видно, че ДДС по фак­ту­рите, издадени на „Евростил-1“ ООД е начислен и същите са включени в дневника за продажби  за данъчен пероид м.08.2011г.

Относно поддоставчика П. И. К. е изпратено ИИНП 21-28-1201636-26/02.07.2012г. до ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково. По­лу­чен е ПИНП №21-28-1201636-26/17.07.2012г., с който  е установено след­но­то: на П. И. К. е връчено ИПДПОЗЛ с изх. № К8-4771/ 05.07.2012г., и в законовоопределения срок той е представил исканите до­ку­менти с вх. № К8-4771#1/09.07.2012г. От тях се установява, че лицето е регистрирано по реда на ДОПК в ТД на НАП – Хасково; притежава регист­рационна карта за земеделски производител; с основен предмет на дейност – производство на селскостопанска продукция; притежава собствена тех­ника, с която обработва селскостопански земи. Издал е фактурите на „Евро­стил-1“ ООД, които са заплатени по банков път. Транспортирането на стока­та и извършено от „Евростил-1“ ООД. Доставките са отразени в счетоводст­вото на частния земеделски производител. Представени са оборотна ведомост и журнал на сметка клиенти за периода 01.08.2011г. – 31.12.2011г.

Относно поддоставчика Б. Т. И., с ЕТ „Бивием – Б. И.“ е изготвено ИИНП 6870/02.07.2012г. Съставен е ПИНП №21-28-1201636-27/03.09.2012г., с който  е установено следното: на П. И. К. е връчено ИПДПОЗЛ с изх. № 3712/03.07.2012г., както и второ ИПДПОЗЛ с изх. №4049/31.07.2012г. Същият е представил исканите доку­менти с вх. № 4049-1/24.08.2012г. От тях се установява, че ЗЛ е представи­ло копие на издадената на „Евростил – 1“ ООД фактура; декларация за произ­ход и добра земеделска практика; счетоводни сметки 411, 4352 и 701 за периода 01.09.2011г. – 30.09.2011г.; копия на СД и дневник за продаж­бите за данъчен период м. 09.2011г., от който е видно че фактурата е на­чис­лена в счетоводството и е включена в дневника за продажби за съот­ветния данъчен период; не е представена справка на счетоводна сметка от гр. 30, от която  да е видно, че е налице продукция; представено е банково извлечение за извършено плащане; договор за покупко-продажба, във връзка с фактурата, издадена на „Евростил 1“ ООД; приемно – предавате­лен протокол. Съгласно обяснението на ЗЛ транспортът е бил за сметка на „Евростил – 1“ ООД. ЗЛ декларира, че се занимава със селскостопанска дей­ност и търговия; обработва наета земя за арендно ползване; притежава регистрация като земеделски производител; прилага анкетна карта; декла­рира, че има сключени договори за заем за послужване за техника и при­лага копия на такива. По справка в ПП СУП за периода 01.09.2011г.-30.09. 2011г. разполага с 9 бр. работника.

Относно поддоставчика А. П. С. е изпратено ИИНП № 21-28-1201636-28/02.07.2012г. до ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора. От ПИНП № 21-28-1201636-28/12.07.2012г. се установява, че от база данни на НАП е установено, че лицето има декларирано през 2011г. продажба към „Евростил-1“ ООД, за което е издадена фактура, включена в подадените дневник за продажбите и СД за съответния период. Същата е заплатена по банков път, представено е банково извлевлечение, оборотна ведомост на с/ки 411, 4532, 701, 302, 303, 503, 401 и 501. ЗЛ има регистрация като земе­делски производител, разполага с обработваеми земи, както и с необходи­мата материална база, ДМА, машини, съоръжения, оборудване във връзка с дейността; както и има наети лица.

Относно поддоставчика ЗПК „Възход“е изготвено ИИНП № 6871/ 02.07.2012г. Съставен е ПИНП № 21-28-1201636-29/20.07.2012г. от който е видно, че на лицето е връчено ИПДПОЗЛ № 3711/03.07.2011г. От същото са получени документи с вх. № 3711-1-/19.07.2012г., с които са представени: копия на фактурите, издадени на „Евростил - 1“ООД; разпечатка на счето­водна с/ка 4532 за периода 01.09.2011г. – 30.09.2011г.; банково извлечение. ЗЛ декларира, че фактурите са включени в СД и ДП за съответния данъчен период. Не са представени други счетоводни документи. Съгласно обясне­нието на ЗЛ транспортът е бил за сметка на „Евростил – 1“ООД. Коопера­цията е декларирала, че е регистрирана като земеделски производиел; разполага с необходимата производствена база, ДМА и работници. По справка ПП СУП за периода 01.09.2011г. – 30.09.2011г разполага 11 бр. ра­ботници.

Относно поддоставчика „Йорик“ ЕООД е  изпратено ИИНП № № 21-28-1201636-30/02.07.2012г. до ТД на НАП – Пловдив. Получен е ПИНП № № 21-28-1201636-30/20.08.2012г.от който е видно, че на лицето е връчено ИПДПОЗЛ № 70-00-116674/04.07.2011г. по реда на чл. 32 от ДОПК,но от същото не е постъпила информация и документи.  При извършена проверка във VAT 11 се установява, че изброените в ИИНП не са включени в дневни­ците за продажби на „Йорик“ ЕООД за съответните данъчни периоди. Про­ве­ряваното лице е било дерегистрирано ЗДДС по инициатива на данъчен ораган, считано от 22.03.2012г., като към 01.03.2012г. дружеството има за­дъл­жения към бюджета в размер на 307 538,72 лв. При проверка в ПП СУП е установено, че ЗЛ има 5 бр. назначени лица за периода 01.09.2011г. – 30.09.2011г. на длъжност „обслужващ бензиностанция“.

Относно поддоставчика И.И. Б. е изпратено ИИНП № 21-28-1201636-31/02.07.2012г. до ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково. Полу­чен е ПИНП № 21-28-1201636-31/17.07.2012г., от който се установява следното: ЗЛ е представило копия на издадените на „Евростил-1“ ООД фак­тури; банкови извлечения; писмени обяснения; констативен протокол; ре­гист­рационна карта за земеделски производител; оборотна ведомост за м. 09.2011г.; инвентарна книга на с/ка 206 и извлечение на с/ка 411. Не са представени документи за собственост на активи.

Относно поддоставчика Г. А. Ф. е изпратено ИИНП № 21-28-1201636-32/02.07.2012г. до ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора. Получен е ПИНП № 21-28-1201636-32/12.07.2012г., от който се установява следното:на ЗЛ е връчено ИПДПОЗЛ, с изх. № 7712/04.07. 2012г. Същото е представило документи, съгласно опис, с вх. № 7712#1/ 11.07.2012г. От тях се установява, че Г. А. Ф., е регистриран по ДОПК и регистриран по реда на ЗДДДС, считано от 05.10. 2009г. При проверка в ПП СУП е установена, че има назначен 1 служител на трудов договор. Представил е фактурата, издадена на „Евростил – 1“ ООД; посоченият в нея ДДС е начислен, съгласно изискванията на ЗДДС; същата е осчетоводена и включена в ДП и СД за съответния данъчен период; разплащането е осъществено по банков път; транспортът е бил извършен за сметка на „Евростил – 1“ООД. ЗЛ е регистриан като земеделс­ки производител и разполага със собствени или наети замеделски земи.

Относно поддоставчика С. Г. С., с ЕТ „Стоянков-46-Г.С.-С. Г.“ е изготвено ИИНП № 6872/02.07.2012г. Съставен е ПИНП № 21-28-1201636-33/13.07.2012г., от който се установява следното: на ЗЛ е връчено ИПДПОЗЛ, с изх. № 3710/03.07.2012г. Същото е представило документи с вх. № 3710-1/09.07.2012г., съдържащи: копия на фактурите, издадени на „Евростил – 1“ООД; хронологичен опис на въведе­на­та информация, във връзка с тях, от който е видно, че фактурите са на­чис­лени в счетоводството, като приход по с/ка 701. Не са представени други счетоводни документи. Представени са банкови извлечения. Съгласно обяснението на ЗЛ транспортът е бил за сметка на „Евростил – 1“ ООД. Дейстостта на ЗЛ е отглеждане на зърнени култури; регистриррано е като земеделски производител; обработва собствени и наети земеделски еми.; разполага с необходимата техника; има нает персонал. С цел доизясняване на факти и обстоятелства, относно фактурите, издадени от „Евростил – 1“ ООД на „Тракия 2006“ЕООД са изпращани ИПДПОТЛ с изх. № 3676/02.07. 2012г. до Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора; ИПДПОТЛ с изх. № 3679/02.07.2012г. до Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково;   ИПДПОТЛ с изх. № 3683/02.07.2012г. до Сектор „Пътна поли­ция“ при ОД на МВР – Бургас;  както и до превозвачите, както следва: ИПДПОТЛ с изх. № 3677/02.07.2012г. до „Диенти“ ЕООД; ИПДПОТЛ с изх. № 3678/02.07.2012г. до Данаил Димов с ЕТ „Данаил Димов“; ИПДПОТЛ с изх. №3680/02.07.2012г. до „Орка“ЕООД;  ИПДПОТЛ с изх. № 3681/02.07. 2012г. до „Тим Комерс“ ЕООД;  ИПДПОТЛ с изх. № 3682/02.07.2012г. до „Гранд“ООД;ИПДПОТЛ с изх. №3686/02.07.2012г. до „Денис-08“ООД;  ИП ДПОТЛ с изх. № 3685/02.07.2012г. до СД „Глобус-90-Д-Д.-Г.“;  ИПДПОТЛ с изх. № 3684/02.07.2012г. до ЕТ „Т. Т. – Д.Т.

В хода на ревизията е установено, че на доставчика „Евростил – 1“ ООД е била извършена ревизия, за което е съставен РА № 241200555/ 30.05.2012г. и РД № 1200555/13.03.2012г, които са изискани от отдел Архив при ГД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора и са приложени и присъе­динени с Протокол № 1218125/21.12.2012г.(приложение № 7 към РД). 

От страна на ревизираното лице „Тракия 2006“ ЕООД са предста­вени: копия на фактурите и кредитните известия от „Евростил - 1“ ЕООД; приемно-предавателни протоколи; пътно-прехвърлителни бележки; прием­ни бележки с № на камиони и имена на предал и приел; обяснения на упра­ви­теля на ревизираното лице, съгласно, които транспортът е за сметка на доставчика; справка „Анализ на на доставчици – детайлна“; копия на банко­ви извлечения. Ревизиращият екип е повторил цитираните в точка 7 изводи и по отношение на доставчика „Евростил - 1“ ООД (стр. 206-212 от РД).

11. С РА за м. 08..2011г., м. 09.2011г., м. 10.2011г., м. 12.2011г. и м. 02.2012г., на основание на чл.70 ал.5 от ЗДДС, във вр. с чл. 68, ал. 1 , т. 1, във вр. ал.2, във вр. с чл.25 ал.2 и чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, не е признат данъ­чен кредит в общ размер от 92 720,63 лв по фактури с №№ 927/30.08. 2011г.;935/02.09.2011г.;939/08.09.2011г.; 967/03.10.2011г.; 1027/19.12.2011г.; 1028/21.12.2011г.;1029/21.12.2011г.; 1017/08.12.2011г.; КИ 1025/15.12.2011г.; 1053/15.02.2011г.;КИ 1076/24.02.2012г.;1077/28.02.2012г. и КИ 1078/29.02. 2012г., с предмет на доставките – слънчоглед, издадени от „Натали 83“ ООД.

От ревизиращия екип е било изпратено ИИНП № 5640/04.06.2012г., относно горепосочените фактури и кредитни известия, издадени от дос­тавчика „Натали 83“ООД. С ПИНП № 21-28-1201636-4/22.06.2012г. е устано­вено следното: във връзка с посоченото ИИНП е било изготвено ИПДПОЗЛ №3163/31.05.2012г, което и изпратено по пощата и по електронен път на „Натали 83“ ООД. На 19.06.2012г. в ТД на НАП – Пловдив, офис Смолян, са получени исканите документи от дружеството. Задълженото лице е дало обяснение, че цитираните фактури и кредитни известия са били издадени на „Тракия 2006“ЕООД, за което са представени копия на същите, с изклю­чение на копие на ф-ра № 1027/19.12.2011г. От дружеството е декларирано, че фактурите са начислени в счетоводството  по с/ки 411, 453/2 и кредита на с/ка 702 и са включени в дневника за продажби  и СД за съответните данъчни периоди. Приложени са хронологични регистри  на счетоводните сметки, копия на СД и дневници за продажби.

Представени са заверени кория на банкови извлечения за извърше­ните разплащания. Относно кредитните известия е посочено, че не по всич­ки от тях има върната сума. Основанието за издаването им е недоставена стока от предходен доставчик. Към всяка от фактурите има съставен прие­мо – предавателен протокол. Дадено, е обяснение, че към всяка фактура са приложени копия на товарителници на фирма „Натали – 83“ООД, за чиято сметка е извършен трансорта, приемно-предавателни протоколи и приемни бележки. При проверката е установено, че не към всички има приложени такива. Съгласно обяснението на ЗЛ транспорта е за негова сметка, като същият е извършен със собствени автомобили. Дружеството декларира, че разполага с 4 товарни автомобила, за които прилага копия от талони и опис на с/ка 205 и счетоводен амортизационен план. Представени са копия на фактури от предходни доставчици към всяка една от фактурите на проверяваното лице към „Тракия 2006“ ЕООД и банкови извлечения за извършени плащания. Основната дейност на „Натали-83“ ООД е товарен авто­мо­билен транспорт, за което е приложено копие от лиценз за извър­шване на тази дейност. Приложено е и копие на лиценз за търговец на зърно. Не са представени документи относно мястото на съхранение на стоките, тъй като ЗЛ изрично декларира, че транспортът е директен. Основ­ни поддоставчици на „Натали – 83“ ООД са: „Тера Трейдинг“ ЕООД; „Марко – 2003“ ЕООД; И. Г. Х.; „Садина 99“ООД и Д. П.Т.

Относно поддоставчика „Тера Трейдинг“ ЕООД е изпратено ИИНП № 21-28-1203435-47/10.07.2012г. до ТД на НАП – Бургас. Получен е ПИНП № 21-28-1203435-47/27.07.2012г., от който се установява следното:  на ЗЛ е връ­че­но ИПДПОЗЛ, с изх. № 20-15-675#1/17.07.2012г. Същото е предста­вило документи и писмени обяснения, съгласно които основната дейност на дружеството е търговия на едро със селскостопанска продукция; представе­но е удстоверение, издадено от НСЗФ, за вписване в Регистъра на тър­говците на зърно, с валидност 28.02.2012г. Представена е фактурата, изда­де­на на „Натали-83“ ООД, същата е включена в дневника за продажби на дру­жеството за съответния данъчен период. Разплащането е станало по банков път, за което са представени банкови извлечения.  Представен е до­го­вор за покупко-продажба на слънчоглед, реколта 2011г., от 29.02.2012г., по силата на който „Тера Трейдинг“ ЕООД продава на „Натали-83“ ООД слънчоглед, реколта 2011г., доставен на склад.

Във връзка с отразяването на фактурите в счетоводството и начис­ляване на ДДС са представени: документооборот по с/ка 413.34 за периода м. 02.2012г., с/ка 413.34 за периода м. 03.2012г.; кореспонденция по с/ки 41334-503; аналитичен отчет на МЗ за с/ка 304.2 за м. 02.2012г. Представе­ни са кантарни бележки. Дружеството разполага с 14 бр. назначен персонал и е наело зърнобаза, с площ от 15 000 кв.м.  в с. Оризово, и разполага с машини, съоръжения, оборудване, траспортни средства, стопански инвен­тар.

Относно поддоставчика „Марко-2003“ ЕООД е съставено ИИНП  № 7262/10.07.2012г. Съгласно ПИНП № 21-28-1203435-46/01.08.2012г. на дру­жеството е било връчено ИПДПОЗЛ, с изх. №3833/11.07.2012г. На 31.07.12г. от същото са постъпили документи с вх. № 3833-1/31.07.2012г. ЗЛ е предс­тавило копие на фактурата, издадена на „Натали – 83“ООД и декларация за произход и добра земеделска практика. Представени са разпечатки на счетоводни с/ки 701 постъпления от продажби на продукция, 453 и 411, във връзка с осчетоводяването й. По справка ПП VAT  се установява, че факту­рата е включена дневника за продажби и СД за съответния данъчен период. Представени са банкови извлечения за извършеното плащане. Не е представена информация относно съставяне на приемно – предавателен протокол за транспортирането на стоката; техническа и кадрова обез­печеност.

Относно поддоставчика И. Г. Х. е изпратено ИИНП № 21-28-1203435-45/10.07.2012г. до ТД на НАП – Пловдив. Съгласно ПИНП №21-28-1203435-45/26.07.12г. на лицето е било връчено ИПДПОЗЛ, с изх. №94-00-6045/13.07.2012г. На 20.07.2012г. от същото са постъпили доку­менти с вх. №94-00-6045/20.07.2012г. ЗЛ е представило документи и обяс­нения, както следва: заверено копие на фактурата и кредитното известие, издадени на „Натали-83“ООД; счетоводни извлечения от сметки за м. 09.2011г. за осчетоводените записвания и за начислен ДДС, както и осчето­во­дено плащане по банков път. Представен е амортизационен план, относ­но налични активи, ведомости за изплатени заплати, кантарни бележки. Трас­портът на продадения слънчеглед е бил за сметка на купувача „Натали – 83“ООД. ЗЛ е регистриран земеделски производител и продадената стока е от собствено производство.

Относно поддоставчика „Садина 99“ ООД е изпратено ИИНП № 21-28-1203435-44/10.07.2012г. до ТД на НАП – ГДО. Съгласно ПИНП № 21-28-1203435-44/03.08.2012г. на лицето е било връчено ИПДПОЗЛ, с изх. № 95-33-10687/16.07.2012г. С писмо с вх. № 95-33-10687/27.07.2012г. ЗЛ е дало след­ните обяснения: представени са копия на фактурите, издадени на „Натали–83“ООД; за доставката на слънчоглед по ф-ра №1315/30.09.2011г., с данъчна основа 25 568,80 лева; слънчогледът е закупен от предходните доставчици ЗП П. С. В. ЗП Ж. П. Р. след закупува­не, поради непригодност да се използва за белене е насочен за реализация без да постъпва в базата на „Садина 99“ ООД, като същият е продаден на „Натали – 83“ООД. Слънчогледът, обект на доставка на „Натали – 83“ ООД по останалите 3 бр. фактури се е отделял от производствените линии за белене на слънчоглед, които ЗЛ експлоатира и поради насипното състояние на стоката не може да бъде определен точен предходен доставчик. За доказване на тези обстоятелства са приложени фактури от предходни дос­тавчици и банкови бордера за извършени плащания; фактури, издадени на „Натали – 83“ООД и банкови бордера за плащане; кантарни бележки, това­рителници и протоколи за получена и изпратена стока; справки за извър­шени покупки на слънчоглед; договори за изработка; счетоводни справки за начисляване на ДДС по с/ка 4532; копие на удостоверение за търговец на зърно, издадено от НСЗФ. От направената справка в ПП  VAT се устано­вява, че „Садина 99“ ООД е включило фактурите, издадени на „Натали – 83“ ООД в дневниците за продажби и СД за съответните данъчти периоди. Раз­полага с кадрова обезпеченост.

Относно поддоставчика Д. П.Т. е изпратено ИИНП № 21-28-1203435-43/10.07.2012г. до ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца. Съгласно ПИНП № 21-28-1203435-43/25.07.2012г. на лицето е било връчено ИПДПОЗЛ, с изх. №97-01-877/13.07.2012г, като проверката е из­вършена в счетоводството на ЗЛ. Представени са следните документи и обяснения: заверени копия на фактурите, издадени на „Натали – 83“ ООД;  плащането е по банков път; транспортът е бил за сметка на „Натали – 83“ ООД. Представени са регистрационна карта за земеделски производител, разполагащ с обработваема площ; счетоводни справки, СД и дневник за продажби за съответния данъчен период; оборотна ведомост и инвентарна книга за наличните ДМА; съгласно извършена рекламация на качеството на продукцията е издадено КИ за сторниране на фактурата, като сумата по нея е била възстановена на „Натали-83“ ООД по банков път.

С цел доизясняване на факти и обстоятелства, относно фактурите, издадени от „Натали – 83“ООД на „Тракия 2006“ЕООД са изпращани ИПДПОТЛ с изх. № 3812/10.07.2012г. до Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора и ИПДПОТЛ с изх. № 3813/10.07.2012г. до Сектор „Път­на полиция“ при ОД на МВР – Бургас. От страна на ревизираното лице „Тра­кия 2006“ЕООД са представени: копия на фактурите и кредитните известия от „Евростил-1“ЕООД; приемно-предавателни протоколи; пътно-прехвърли­телни бележки; приемни бележки с № на камиони и имена на предал и приел; обяснения на управителя на ревизираното лице, съгласно, които транспортът е за сметка на доставчика; справка „Анализ на доставки“; копия на банкови извлечения. Ревизиращият екип е повторил цитираните в точка 7 изводи и по отношение на доставчика „Натали-83“ ООД (стр. 228-234 от РД).

12. С РА, на основание на чл.1 ЗЛВДТДПДВ са начислени лихви за до­пълнително начислен ДДС и неправомерно ползан данъчен кредит в общ размер от 92 751,72 лева и лихви за неправомерно ползван данъчен кредит по КИ в размер на 306,49 лева.

13. В о.с.з. на 14.10.2013г. е приета представената административна преписка; прието е за безспорно между страните, че ЗОКО  № К 1204284 от 21.03.2013г. не е подписана от В. И. К.; приети са предс­­та­вените от пълномощника на ответника писмени доказателства – За­по­веди с №№ РД-09-1302 от 01.11.2012г.; 110.25 от 29.09.2012г. и 117.25 от 05.11.2012г. на Териториалния Директор на ТД на НАП – Пловдив и № 111. 25 от 02.10.2012г. на Изпълнителния Директор на НАП; допусната е ССчЕ.

14. В о.с.з. на 02.12.2013г. са приети постъпилите писма: от ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, с приложени РД и РА, касаещи „Еврос­тил – 1”ЕООД; ТД на НАП – София, с приложени РА на „Савона“ ЕООД и „Ли­чев Ойл“ ЕООД; ТД на НАП – Бургас, Дирекция „СДО“, с приложени РД и РА, касаещи „Диас 2000“ ООД; преводи на български език на документите, със­тавени на чужд език, намиращи се в кориците на делото, по опис (л. 4 857 – 4 860); допусната е СГЕ.

15. В о.с.з. на 03.02.2014г. са приети заключенията на вещите лица К.С.(л. 5 162 – 5 164) по допуснатата съдебно – графологична екс­пертиза и М.А. (л. 5 165 – 5 250) по допуснатата съдеб­но – счетоводна експертиза.

16. В о.с.з. на 07.04.2014г. са приети представените от жалбоподателя в о.с.з. от 03.02.2014г. писмени доказателства, по опис (л. 5 263 – 5 286), както и писмени доказателства от жалбоподателя, представени с молба от 28.03.2014г. (л. 5 287 – 7 150).

17. В о.с.з. на 02.06.2014г. са приети представените от ответника, с молба с вх. № 10076/20.05.2014г. (л. 7 158 – 7 166) писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, жалбата е ОСНОВА­ТЕЛНА, поради следното.

18. С оспорения пред съда ревизионен акт /РА/ №161204284/ 24.04.2013г. на жалбоподателя са установени допълнително задължения по ЗДДС в размер на общо 230 102,53 лева, на основание чл.86, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл.25, ал. 5, т. 1, вр. с чл. 82, ал. 1, вр. с чл. 66, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 67, ал. 1 от ЗДДС и съответните лихви за просрочие към тях. Органите по приходите са приели, че декларираните от търговеца вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки по смисъла на чл.7 от ЗДДС, с посочените по-горе получатели, не са доказани по безспорен начин, поради което подлежат на облагане с 20% ДДС  като доставки на територията на страната.

В контекста на интерпретацията на съюзното право - чл. 138, § 1 и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, дадена в т. 31 от решението на СЕС по дело С-273/11 освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. Това разбиране е израз на законодателната идея за преходния характер на този режим на облагане на ВОД /вж. чл. 402, § 1 от Директива 2006/112/ - до приемането на окончателния режим на облагане в държавите на произход на стоката. Изискване към ВОД е придобиващият стоките да е друго ДЗЛ и данъчно незадължено юридическо лице, действащо на територията на държава членка различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката.

Нормата на чл.7 ал.1 от ЗДДС дефинира вътреобщностната доставка /ВОД/ като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на стра­ната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице, или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. По силата на чл. 53, ал.1 от ЗДДС вътреобщностните доставки са облагаеми с нулева ставка.

Според съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпо­редба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да пре­­дос­тавят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в слу­чаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС, (т.36 от решение на Съда от 6 септември 2012 година по дело С-273/11).

Доказването на предпоставките на ВОД по чл.7 ЗДДС е силно форма­лизи­рано. По препращане от чл.53 ал.2 ЗДДС кръгът на писмените доказа­телст­вени средства, удостоверяващи извършването на вътре­общнос­тна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. В двете точки на чл. 45 от ППЗДДС са изброени лимитативно две групи от документи, които доставчикът на стоки следва да представи за да докаже наличието на ВОД – документи за доставката и документи удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Установяването от националното законодателство на изискванията към доказване на ВОД е в съответствие с разпоредбата на чл. 131 от Директива 2006/112.

От тълкуването на цитираната правна уредба следва, че отказ на право­то на освобождаване от облагане с ДДС при вътреобщностни доставки на стоки е допустимо при наличието на следните условия – когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, т.е. е знаел, или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В този смисъл е и тълкуването на чл. 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, дадено в решение на Съда от 6 септември 2012г. по дело С-273/11г. В разглеждания случай, по делото не се спори, че оспорващият е разполагал със стоките, предмет на доставките.

Не е спорно и обстоятелството, че търговецът разполага и с документи за доставката по смисъла на чл.45 ал.1, т.1, б. „а” от ППЗДДС – фактури и инвойс фактури с получатели EXIMEX DISTRIBUTION TRADING SRL, с VIN RO27196155, VYGO INVEST KFT, c VIN HU14432237, AIOLOS PANFROST LOGISTIC SERVICE S.A., c VIN EL997994953, PEGASIUS OIL, c VIN EL123411 870, PEGASUS OIL PERICLIS GLENIS&SIA  E.E., c VIN EL099700367 и SAVIAN IMPEX, с VIN RO19241514, които са регистрирани по ЗДДС лица в други дър­жави членки – Румъния, Унгария и Гърция.

В тази връзка, следва да бъде отбелязано, че всички изброени получа­тели са били регистрирани за целите на ДДС в съответната държава-членка към момента на извършване на процесните ВОД. По тази причина неверни са констатациите в РА, че доставчиците EXIMEX DISTRIBUTION TRADING SRL и VYGO INVEST KFT (стр. 3 от РА) са с невалиден VIN.

В настоящия казус, спорен между страните е въпросът относно транс­пор­тирането на стоките от територията на Република България до територия­та на съответните страни-членки по смисъла на чл.45 т.2 ППЗДДС. При пре­цен­ка на събраните по делото многобройни доказателства се установява, че реви­зираното лице разполага с предвидените от закона документи за доказ­ване на декларираните вътреобщностни доставки на стоки.

В конкретния случай, при ревизията безспорно е установено, че транс­пор­тът на стоките е извършен от третите лица, както следва: „Даскалов Трей­динг Къмпани“ЕООД за сметка на получателя–румънското дружество EXIMEX DISTRIBUTION TRADING SRL; „Си Джи Транс“ЕООД за сметка на получателя – унгарското дружество VYGO INVEST KFT; СД“Агапе 90 – Яневи Сие“, „Плади Транс“ЕООД и „Ани Транс 2001“ЕООД - за сметка на получателя – гръцкото дружество AIOLOS PANFROST LOGISTIC SERVICE S.A.; „Н Сие Х-Къчеви“ ООД, „Спайдер Транс“ ООД и „Теди Транс“ ООД за сметка на получателя – гръцкото дружество PEGASIUS OIL; „Плади Транс“ООД и „Теди Транс“ООД за сметка на получателя – гръцкото дружество PEGASUS OIL PERICLIS GLENIS& SIA  E.E.; и „Глобус 79“ЕООД за сметка на получателя – румънското дружест­во SAVIAN IMPEX.

В тази хипотеза, съгласно новелата на чл.45 т.2, б.„а” ППЗДДС, транс­портът се доказва с транспортен документ или с писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава – членка. За всички получатели на ВОД са представени фактури, международни товарителници (CMR) към всяка фактура, които съдържат предвидените в чл.6 от Конвенцията за междунаро­ден автомобилен превоз на стоки (CMR) реквизити, потвърждения към достав­ките и банкови извлечения за извършените плащания. Следва да се приеме, че представените в хода на ревизията от ревизираното лице – товарителници (CMR) към всяка фактура, които съдържат предвидените в чл.6 от Конвен­цията за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) реквизити, включително подпис и печат на получателя и приложените писмени потвърж­дения за получаване на стоките от получателите са достатъчни доказателства за осъществяване на процесните ВОД.

След като доставчикът е изпълнил доказателствената си тежест по чл. 45 от ППЗДДС и предвид липсата на данни за неговата недобросъвестност при осъществяване на вътреобщностните доставки, изводите на ревизиращия екип за липса на ВОД и отказът на правото на освобождаване по чл. 53, ал.1 от ЗДДС, не съответстват на материалния закон и тълкуването на относимите норми от правото на ЕС, дадено в решение на СЕС по дело С-273/11г.

Преди всичко следва да се посочи, че представените по делото писмени потвърждения и товарителници (CMR) не са оспорени в хода на съдебното прои­зводство относно тяхната истинност, респективно относно липсата на представителна власт за подписалото ги лице. Преценката на същите доказателства относно тяхната доказателствена стойност при издаването на ревизионния акт не представлява оспорване на документите по смисъла на чл. 193 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. В хода на съдебното дирене такова искане не е правено от страна на процесуалния представител на ответника относно представените товарителници (CMR) и писмени потвърж­де­ния, които са представени като част от административната преписка.

В тази връзка следва да се отбележи и че отказът на административния орган, който е страна и в извънсъдебната фаза на процеса /чл. 9, ал. 1, т. 1 от ДОПК/ със задължението по чл.37 ал.1, изр. 2 от ДОПК за обективна преценка на всички събрани доказателства, да възприеме като убедително доказването с конкретни писмени доказателствени средства, е различен от оспорването на автентичността на писмените доказателствени средства в съдебното произ­водство по реда на чл. 193 от ГПК. Ако се оспорва истинността на междуна­род­ните товарителници мислимо е оспорване и на верността им, доколкото в отлика от другите частни свидетелстващи документи /вж. чл. 180 от ГПК/, ЧМР се ползва освен с формална и с материална доказателствена сила /арг. от чл. 9, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на сто­ки/.

При това положение на нещата следва да се приеме, че с поставянето на подпис и печат за получател в кл.24 от ЧМР е установено получаването на стоките. С арг. от чл. 13, § 1, изр. 1 от Конвенцията с подписа /няма ограничение да е и във вид на параф, за което в решението на ответника се сочи “нечетливия подпис”/ на получателя се установява полу­чаването на стоката на предвиденото място за доставяне. За убедителността на доказването на транспорта до получателите от Румъния допринасят писмените потвърждения и транс­портните документи /пътни листове/ и съпътстващите транспорта търговски документи /очевидно документи по чл.245 ал.2 от ЗВД/.

От представения в о.с.з. на 02.06.2014г. формуляр „SCAC 2004“, с реф. № E_BG_EL_20130121_011859-15VP/13_R от 30.04.2014г. относно PEGASUS OIL PERIKLIS GLENIS&SIA E.E с VIN EL099700367 не може да се установи обективно/поради липса на съответно посочване в него/ до кое лице и в какво качество е отправено запитването, съответно – от кое лице и в какво качество е постъпил отговорът.

Освен това следва да се отбележи, че напрактика това запитване касае друг ревизиран период/т.е. е по повод друга, различна от процесната ревизия/. Факт е, че направеното запитване не обхваща по-голямата част от процесния период - 01.08.2011г. – 29.02.2012г., а е зададено за цялата 2012г.

Освен това в отговора е посочено, че посоченото гръцко дружество е дерегистрино и обявено за “липсващ търговец” едва  от дата 30.04.2014г., т.е. много след края на интересуващите ни периоди. Други запитвания, дали изпратените от българското дружество фактури са декларирани от съответните получатели, както и дали доставките са обложени не са отправяни.

Що касае присъединената в качеството на доказателствен материал молба за информация от данъчната администрация на Румъния, въведена в регистрационната система на Дирекция „ЦЗВ“ с референтен номер SCAC_ 2004_7_E_RO_BG_20120516_002549_10059.xml относно SAVIAN IMPEX, с VIN RO19241514, същата не представлява доказателство за липса на ВОД, каквото е становището на органа по приходите. Молбата не е документ, който би могъл да докаже каквито и да било факти, още по-малко трайно установени такива от румънската приходна администрация. Това е запитване, отправено до НАП с цел да бъдат установени такива факти, които имат значение за данъчното облагане на SAVIAN IMPEX. В отговор на тази молба, българската приходна администрация е изготвила протокол № 1219141/21.06.2012г., към който са приложени изчерпателно изброените на стр. 83 и стр. 84 от РД доку­менти – фактури; международни товарителници, подписани и подпечатани от „Тракия 2006“ ЕООД, транспортната фирма „Глобус 79“ ЕООД и от SAVIAN IMPEX; потвърждения за доставка; банково излвлечение.

Настоящият състав на съда не споделя твърдението на ревизиращия екип и за това, че получателите EXIMEX DISTRIBUTION TRADING SRL, VIGO INVEST KFT и AIOLOS PANFROST LOGISTIC SERVICE S.A. не са същест­вували и не са извършвали дейност, и следователно доставките по съответните фактури не следва да се третират като вътреобщностни. Съг­ласно постановеното по т. 2. от диспозитива на решението от 06.09.2012г. по дело С-273/11 на СЕС, в което е прието, че не може да бъде отказано на продавача освобождаване от заплащане на данък при вътреобщностна доставка с довода, че данъчната администрация на друга държава членка е пристъпила към заличаване на идентификационния номер по ДДС на прио­бретателя, което, макар и да е станало след доставката на стоката, проявя­ва действието си ретроактивно от дата, предхождаща тази доставка.

Не може да бъде приет и мотивът, че от своя страна ревизираното лице е било длъжно да проучи получателите относно тяхната надеждност и платежоспособност, да удостовери точно с кое лице е осъществявало контакт /име, адрес/ и чрез какви средства, чия собственост са тези средст­ва и др. Освен това, не е въведено като доказателство за удостоверяване осъществяването на доставките по чл.7 от ЗДДС и наличието на писмен договор между доставчика и получателя по вътреобщностни доставки. Ка­сае се за неформални договори, съществуването и изпълнението, на които се установява от останалите писмени доказателства по делото.

Същевременно, от ответника не се твърди и по делото няма дока­зателства, че ревизираното лице, декларирало ВОД, е участвало в данъчна измама. В тази връзка следва да бъде съобразено Решение на СЕС (трети състав) от 27.09.2007г. по дело C409/04 – Teleos plc и други срещу The Commis­sioners of Customs & Excise по т. 2. от диспозитива, а именно: „2)  Член 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2000/65, следва да се тълкува в смисъл, че не допуска компе­тентните органи на държавата-членка на доставката да задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена вътреобщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки, когато тези доказателства се окажат с невярно съдържание, без обаче да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама.“

В тази светлина констатираното от румънската, респ. от гръцката данъчни администрации обстоятелства, че във време следващо това на процесните доставки, получа­телите по ВОД не осъществяват икономическа дейност и са обявени за "липсващи търговци" не могат да разколебаят извода за осъществяване на ВОД. Аргумент за това е т. 43 от решението на СЕС по дело С-273/11, според което, ако продавачът е изпълнил задълженията си по доказването на вътреобщностна доставка, въпреки че приобретателят не е изпълнил договорното си задължение да изпрати или превози съответната стока извън държавата членка на доставката, последният следва да бъде считан за задължен по ДДС в тази държава членка. Правото на продавача на освобождаване на ВОД може да бъде отказано само, ако не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била замесена в извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама.

От изложеното следва, че декларираните от жалбоподателя ВОД са доказани по реда на чл.45 от ППЗДДС, към който препраща чл.53 ал. 2 от ЗДДС. „Тракия 2006“ЕООД не дължи ДДС за тези доставки, тъй като съглас­но чл.53 ал.1, вр. с чл.7 от ЗДДС за тези ВОД се дължи нулев данък. Като е направил обратни изводи, органът по приходите е постановил неправилен и незаконосъобразен ревизионен акт, с който е начислен ДДС за данъчните периоди м.м. 08-12.2011г. и м.м. 01.-02.2012г. в размер на 230 102,53 лева.

Оспореният ревизионен акт при това положение се явява постановен в противоречие с материалния закон, поради това подлежи на отмяна, включително и в частта му относно акцесорното задължение за заплащане на прилежащите на тази сума лихви за забава.

19. В частта относно получените доставки, Съдът приема за установено следното.

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълне­но някое от условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпос­тав­ки­те за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи cметка за това, налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните пред­пос­тав­ки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

По делото всъщност се установява от събраните доказателства при ре­ви­зията, че е изпълнено условието по чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС, свързано с при­те­жаването на данъчен документ /фактура/ от страна на съответния пряк дос­тавчик, който е издал същите, отразил ги е в дневника за продажби и справка­та-декларация, като не се спори, че е и начислил данъка по смисъла на чл.86 ЗДДС.

Всъщност, основната спорна предпоставка за възникване правото на прис­падане на данъчен кредит по чл.68 ал.1 ЗДДС в процесния случай е нали­чието на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС на стоки, съгласно описанието на същите в първичните счетоводни документи, издадени от преките доставчици „Личев ойл“ ООД, „Савона“ ЕООД „Диас 2000 “ООД, „Евростил-1“ЕООД и „Натали – 83“ ООД към жалбоподателя „Тракия 2006“ ЕООД.

Според легалното определение на чл.6 ал.1 от ЗДДС, доставка по смисъ­ла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или дру­го вещно право върху стока, а според чл.25 ал.1 от закона, данъчно съби­тие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16. Разпоредбата на чл.25 ал.2 ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху сто­ка­та е прехвър­лена или услугата е извършена.

От направения кратък нормативен анализ следва, че наличието на действително осъществена доставка по смисъла на закона е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация.

Отделно от това, от съществено значение е и доказване използването на предмета на тази доставка в икономическата дейност на „Тракия 2006“ ЕООД за последващи облагаеми доставки към негови клиенти, каквото е и ед­но от оплакванията в жалбата.

Именно в този смисъл в Решение от 06 Декември 2012г. постановено по дело № С – 285/11, Съдът на Европейския Съюз се произнесе че “за да се установи обаче, че на основание на тези доставки на стоки е налице правото на приспадане, ..., е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани .... за извършването на облагаеми сделки” /т.31/.

По отношение на начина по който следва да бъде проведено това доказ­ване в същото това решение е припомнено, “че в рамките на производст­вото, образувано на основание член 267 ДФЕС, Съдът няма компетентност да проверява, нито пък да преценява фактическите обстоятелства, свързани с делото по главното производство. Следователно, запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи дали .... може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки (вж. в този смисъл Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C 273/11, все още непубликувано в Сборника, точка 53)” /т.32/.

Като краен резултат е обобщено, че единствено и само в случаите, в които при така сторената преценка се установи, че доставките са реално осъществени и впоследствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано.

Съгласно нормата на чл.171, ал.4 от АПК, във връзка с § 2 от ДОПК, в тежест на жалбоподателя е да докаже реалността на доставките по спорните фактури. Фактическото извършване на фактурираните доставки представлява положителен факт – елемент от фактическия състав, от изпълнението на кой­то за жалбоподателя възникват благоприятни правни последици – право на приспадане на данъчен кредит.

В тази връзка следва да се съобрази и че константна, и последователна е съдебната практика, че за да се признае правото на данъчен кредит на полу­чателя по дадена облагаема доставка, е необходимо доказване прехвър­лянето правото на собствеността върху стоките, респ. извършването на услу­га­та по самата нея, като това право не е обвързано по принцип от редовност­та на която и да е предходна доставка. Разбира се, при определени условия тази “редовност” би могла да повлияе на правото на приспадане на данъчен кре­дит за получателя по пряката доставка, които хипотези и условия са разви­ти в практиката на Съда на Европейския съюз и съобразно която практика доказването им е в тежест на данъчната администрация.

В унисон с това разбиране съдебната практика нееднократно е постано­вя­вала и че установяването на произхода на стоките, също не е предпоставка за признаването на правото на данъчен кредит. Самият факт че не е доказан такъв, не означава автоматично, че стоката липсва и не може да е предмет на разпоредителна сделка.

При разрешаването на правния спор следва да се съобрази и легалната дефиниция, дадена в чл.14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година, относно общата система на данъка върху добавената стойност, според която „Доставка на стоки" означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик.

Във връзка с изясняване на това понятие се е произнасял неведнъж и Съдът на Европейския съюз по отправени до него и то от български съди­лища, преюдициални запитвания, в които въпросът е намерил следното раз­решение.

Така, в пункт 33 и сл. от Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 година по дело C-78/12 („Евита-К" ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението" - София, при Централно управление на Националната агенция за приходите), е указано следното:

“……33. Следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда понятието „доставка на стоки" по чл.14 параграф 1 от Директива 2006/112 не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик (вж. Решение от 8 февруари 1990 г. по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, С-320/88, Recueil, стр. I-285, точка 7, Решение от 14 юли 2005 г. по дело British American Tobacco и Newman Shipping, С-435/03, Recueil, стр. I-7077, точка 35 и Решение от 3 юни 2010 г. по дело De Fruytier, С-237/09, Сборник, стр. I-4985, точка 24).

34. В този контекст националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвър­ляне на правото за разпореждане със съответната вещ като собственик (вж. Решение по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, посочено по-горе, точка 13).

35. От тук следва, че дадена сделка може да бъде окачествена като „доставка на стоки" по смисъла на чл.14 параграф 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ.

36. По същия начин доказването на действителното осъществяване на такава доставка на стоки, което обуславя наличието на право на приспадане, не бива да зависи от способа за придобиване на право на собственост върху съответните стоки….“.

В същото решение, Съдът на Европейския съюз е посочил още, че „…запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването, да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство,за да определи дали „Евита-К" може да упражни право на приспадане по посочените доставки на стоки ……… За целите на тази обща преценка посочената юрисдикция може да вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглежданите в главното производство, както и свързани с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането или за износа на съответните животни. Във връзка с това, националните административни и съдебни органи, следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право се претендира с измамна цел или с цел злоупотреба……… Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама или когато знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС……… Обратно, не е съвместимо с режима на правото на приспадане по Директива 2006/112 да се санкционира с отказ да се признае това право данъчнозадължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата от доставки преди и след извършената от данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС….“

В решението отново се препраща към предишни указания на Съда, за това, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъч­нозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадълже­но лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение.

Това разбиране е застъпено изрично и в Решение от 13.02.2014г. по дело С-18/13, по преюдициално запитване отправено от Административен съд – София-град, в което съдът на ЕС се е произнесъл, че “Директива 2006/ 112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на да­нъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия — посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама - нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери.”

В мотивите на същото това Решение от 13.02.2014г. съдът изрично е приел, че: “…В това отношение обстоятелството, че по делото в главното производство доставената на Макс Пен услуга не била действително извършена от посочения във фактурите доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не били оправдани в счетоводната им документация или се оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане, което претендира Макс Пен” /т.31/.

Повече от ясно е, че няма никаква причина, цитираните до тук решения на Съда на Европейския съюз, да не бъдат съобразени в пълнота при раз­глеждането на конкретния административноправен спор, с който е сезиран ад­министративният съд.

Съответно съдът приема, че развитите съображения от органите по приходите, че не се установява фактическото извършване на предходните доставки, съответно, че с издадените ревизионни актове на преките достав­чи­ци е отказано правото на данъчен кредит по доставките от една стокова верига, не е и не може само по себе си да доведе до отказ от право на да­нъчен кредит за получателя по конкретната доставка.

На следващо място съобразно цитираната практика на Съда на Европейския съюз, последователно проведена и в редица други решения на същата институция, фактът, че доставчикът не е доказал т.нар. кадрова, материална и ресурсна обезпеченост също не може да бъде само по себе си основание за извод, че доставката не е фактически извършена, респ. това не съставляват и обективни данни за наличието на измамни действия, съответно за знанието, или участието в тях на жалбоподателя.

В този аспект, обстоятелството, че данъчната администрация не е установила как точно е придобита стоката, с какъв кадрови потенциал разполага посочения търговец, не може да бъде основание за отказ от право на данъчен кредит, отново с аргумента че при положение, че ако се установи фактическото предаване на вещите и получаването на правото да се раз­порежда с тях от страна на „Тракия 2006“ЕООД, то ще са изпълнени мате­риал­но-правните предпоставки за възникването на правото му на данъчен кре­дит.

С оглед конкретиката на текущия казус и в контекста на изложеното от съда следва, че за да се направи позитивен извод за наличието на процес­ните доставки и съответно на правото породено от тяхното осъществяване, следва да се установи: физическото съществуване на процесните стоки като обекти, годни да бъдат прехвърлени от доставчика на получателя и съответно на овластяването на последния, да се разпорежда с тях като собственик; заплащането на цената и дължимия ДДС от получателя на доставчика; изда­ва­нето на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред.

Изводите на органите по приходите за липсата на доказателства за осъ­ществени доставки по смисъла на чл.6 ЗДДС съдът намира за необос­но­вани поради следното.

По настоящото дело всъщност, в условията на пълно доказване се установи фактическото извършване на последващи доставки от „Тракия 2006“ЕООД спрямо неговите съконтрагенти със стоки, произведени от спор­ните такива. Не се спори относно разплащането на цената по последва­щите доставки, включително и счетоводното отразяване на приходите от стра­на на оспорващия. По делото липсват каквито и да е доказателства „Тра­кия 2006“ЕООД да е придобил стоките по някакъв начин от трети лица. 

За тези обстоятелства са налични и многобройни писмени доказа­телства, изчерпателно посочени в заключението на приетата и неоспорена по делото ССчЕ. Това заключение се кредитира от състава на съда, като компетентно дадено, неоспорено от страните в процеса и съответно на останалите събрани по делото писмени доказателства.

За пълнота на изложението в този смисъл, следва да бъде отбелязано, че в о.с.з. на 03.02.1014г.(л. 5 054 – гръб и л. 5 055), проце­суалният представител на ответника по жалбата е направил изявление, че възразява да се приеме заключението на вещото лице по т.4, тъй като липсвала конкретизация за длъжностите относно „Диас 2000“ООД за зае­тите лица, или имало само посочена кадрова, но не и техническа обезпе­ченост, по т.5, относно редовното водене на счетоводството, тъй като зак­лю­чението на вещото лице не било достатъчно мотивирано. Също така и по т.7, тъй като не били изследвани всички доставчици и предходни достав­чици.

Според съда изготвеното заключение се явява пълно, ясно, обосно­ва­но, базирано на точна интерпретация на установените в събраните в хода на административната и съдебни фази на процеса писмени документи.

Отделно от това по делото се приеха и следните документи: РА № 011203722/11.10.2012г. на „Личев Ойл“ООД; РА № 011206399/13.11.2012г. на „Савона“ЕООД; РА №211101622/16.12.2012г. и РД № 1101622/02.12. 2012г., както и РА № 281201129/30.08.2012г. и РД № 1201129/14.08.2012г. на „Диас 2000“ООД; РА №241200555/30.05.2012г. и РД № 1200555/13.03. 2012г. на „Евростил – 1“ООД.

Така, на стр. 25 от РА № 011203722/11.10.2012г. на „Личев Ойл“ООД, изрично е установено, че: „Реализираната готова продукция (олио) е дос­тавена в резултат на преработка на ишлеме от доставчиците „Тракия 2006“ ЕООД и „Геостройинженеринг“ЕООД. В хода ревизията се установи, че при­добитото количество е продадено на „Бенер експорт“ООД и „Савона“ ЕООД.“ Следователно, както цитираният РА, така и изброените в т.7 на настоящото решение писмени доказателства, по безспорен начин доказват реалността на доставката от „Личев Ойл“ООД към „Тракия 2006“ЕООД, осъществена в изпълнение на сключения между тях договор за работа на ишлеме от 24.08.2011г. Поради това, съдът не споделя становището на ревизиращите органи относно фиктивността на сключеното споразумение за прихващане на насрещни вземания от 05.12.2011г., доколкото са били налице предпоставките на чл.чл. 103 – 104 от ЗЗД.

Относно "Савона"ЕООД, констатациите в експертното заключение и представените от жалбоподателя фактури и счетоводна документация, включително за последващи продажби, са достатъчни за да се направи безпротиворечив извод относно редовното осчетоводяване на всяка от процесните фактури, заприходяване на закупените стоки, тяхното влагане в производствения процес, заприходяване на произведената продукция и нейната последваща реализация. Всичко това каза се е подробно описано в заключението на вещото лице с необходимата степен на аналитичност – по доставчици и асортимент произведена/реализирана продукция.

Органът по приходите е констатирал в мотивите на оспорения акт някои отделни документи, които не са представени от задължените лица и съответно е счел това за достатъчна липса на доказателства, за да се обоснове извод, че доставките не са осъществени.

Въпреки пълното съдействие на жалбоподателя, органът по при­ходите не е предприел каквито и да е действия, за да се представят доку­ментите и обясненията, които е смятал, че трябва да са „достатъчни“, за да се установи фактическото извършване на процесните доставки. В тази връзка, категорично неправилно е разбирането, че в случаи като процесния, изводът на ревизиращите органи за липса на осъществени доставки, е възможно да бъде основан на резултатите от извършена насрещна про­верка на доставчика и на разпоредбата на чл.37 ал.4 ДОПК/както в настоя­щия казус фактически е постъпил органът по приходите/, според която непредставянето на изискани по реда на алинея трета доказателства, дава право на органа по приходите да приеме, че те не съществуват.

Изводът за липса на конкретни доказателства, може да бъде напра­вен при условията на чл.37, ал.4 от ДОПК само спрямо лицето, което е задължено да ги представи и то не стори това в указания срок. Такъв извод спрямо ревизираното лице, основан на отказа или пропуска на друго, трето лице да представи документи, за които е задължено, повече от очевидно не може да бъде направен. Действащото понастоящем /за разлика от пред­ходното, отменено/, данъчно-процесуално законодателство, не предвижда въз­можността ревизираното лице да търпи неблагоприятни за себе си пос­ледици от противоправното поведение на трето лице, пък било то и негов пряк доставчик. Повече от ясно е, че такова едно поведение на прекия или предходните нему доставчици, очевидно по никакъв начин не би могло да бъде контролирано от получателя по доставката, нито пък да бъде отнапред гарантирано, че прекият доставчик ще изпълни надлежно задълженията си и при поискване, ще се отзове и представи исканите от администрацията документи.

Несъмнено е при това положение, че ако предположенията на приходна администрация, изградени на база преценка на тези действия от страна на дружество-доставчик, се приемат за релевантни по отношение на възникване на процесното право на данъчен кредит, то жалбоподателят би бил поставен в неравностойна позиция, доколкото той не е разполагал със сигурност по отношение на това дали, въпреки стриктното спазване на своите задължения, ще има право да приспадне, платения на доставчика данъчен кредит, тъй като признаването или правото на приспадане, ще за­виси и от оценката на данъчните органи за това, дали доставчикът е изпълнил своите задължения за представяне на искани документи и обяс­нения.

Обратното разбиране би имало за последица нарушаването на принципа за “справедлив баланс” между нуждите на общия интерес и изиск­ванията за защита на основните права на отделната личност. Неблаго­приятни за себе си последици от извода за липса на конкретни доказа­телства, ревизираното лице може да понесе само в резултат на пасивно поведение от негова страна, изразяващо се в непредставяне на данни и доказателства, за които то самото е задължено. Обратно, в хода на настоя­щото производство, от страна на жалбоподателя са положени всички уси­лия и са представени всички възможни съпътстващи доставките доку­менти, включително такива по последващата реализация на стоките, които по несъм­нен начин установяват механизма на фактическо осъществяване на престациите на страните по процесните сделки. Всички документи, въз ос­но­ва на които са формирани констатациите и експертните изводи на вещо­то лице са приобщени по делото.

В заключението на в.л. А., изключително подробно е изло­жена цялата възможна информация, като конкретните данни са проследени и съотнесени в пълна аналитична, хронологична, стойностна и количестве­на последователност, поради което няма причина експертните и констата­ции и изводи да не бъдат кредитирани.

Във връзка с издадените РА № 211101622/16.12.2012г. (л. 1032 – л. 1043) и РД № 1101622/02.12.2012г. (л. 976 – л. 1031), както и РА № 281201129/30.08.2012г. (л. 1073 – л. 1077) и РД № 1201129/14.08.2012г. (л. 1044 – л. 1072) на прекия доставчик „Диас 2000“ООД, се установява, че още в хода на процесната ревизия е било изяснено, че на това дружество е би­ло отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 10.2010г., м.07.2011г., м.08.2011г., м.09.2011г. (РА № 211101622/16.12.12г.) по фактури, които са издадени от друг доставчик, но не и от който и да е от поддоставчиците по стоковата верига. Вторият РА №281201129/ 30.08.2012г., обхващащ данъчните периоди – м.10.2011г. – м. 01.2012г. е изцяло нулев. От установеното следва, че същите, разгледани съвкупно със събраните в хода както на административноревизионното, така и в хода на съдебното произ­водство доказателства, не могат да обосноват, извода, направен от приход­ната администрация за липсата на “реално” осъщест­вени доставки.

Относно „Евростил-1“ЕООД, с ПИНП № 21-28-1201636-6/19.06.2012г. се установява, че: фактурите са начислени в счетоводството на дружест­вото по сметки 411, 453/2 и по кредита на сметка 702. Същите са включени в днев­ника за продажби за съответните данъчни периоди. Представени и прие­­ти са търговски и счетоводни документи, подробно описани по т.10 от настоя­щото решение, неоспорени от ответника. Установено е, че транспор­тът е извършен за сметка на доставчика, тъй като дружеството не разпола­га със собствен транспорт и за целта наема външен превоз. Поради това не е нали­це задължение за получателя да представя транспортни документи, предвид актуалната практика на СЕС, че не може да се задължава получате­лят по доставката да представя доказателства за транспорт, когато е осъществен от доставчика.

В този смисъл е и Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., с което по главното правоотношение по дело С-80/11, а именно липса на притежавано от доставчика подходящо за доставката на стоките транспортно средство и отчетни документи за платена за превоза им цена /т. 19 от решението/, СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други доку­менти, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посоче­ните обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.

Отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на такъв кредит. Такъв отказ може да се направи, ако въз основа на обек­тивни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В тези случаи данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. По настоящото дело липсват твърдения или доказателства за извършване на процесните сделки с цел измама или злоупотреба с данъчни права. Освен това, признато е от ревизиращия екип и не се спори от ответ­ника, че „При настоящата ревизия, във връзка с издадените от „Евростил-1“ЕООД фактури и кредитни известия, „Тракия 2006“ЕООД представи доку­менти, идентични с тези, представени от „Евростил-1“ЕООД“ – стр. 211, от РД, предпоследен абзац.

Същото се отнася и до доставчик „Натали 83“ООД. За това дружество е налице РА №241200860/03.08.2012г., (присъединен с протокол № 1302984/01.03.2013г.), който не касае процесните периоди.

При установената в процеса на съдебното дирене фактическа обста­новка, описана подробно в т.т. 7-11 по-горе, налага се изводът, че по отно­шение на процесните доставки са налице предпоставките на чл.69, ал.1, т. 1 от ЗДДС вр. чл.68 и чл.6 от ЗДДС. Установен е фактът на реално прех­върляне на собствеността върху процесните количества слънчоглед и прие­мането им от жалбоподателя в производствената му база. Не е спорно по делото осчетоводяването, заплащането и последващата реализация на процесните доставки при ревизираното лице, както и при всички негови доставчици. Ревизиращият екип е изтъкнал само противоречия, които са свър­зани с транспортирането на стоките – количество на товара, време­трае­не на курса и др. подобни, вместимостта на транспортните средства, мар­шрутите, по които е извършено транспортирането, лицата, които са управ­лявали съответните МПС.

Настоящият съдебен състав счита, че същите са неотносими към извършеното установяване. От събраните доказателства се установява, че транспортът е извършен от или за сметка на доставчиците, поради което начина на документиране на транспортната услуга е без значение в отно­ше­нията доставчик – получател. Предвид на това от единствено значение за установяване на реалността на доставките е дали от събраните по делото доказателства се установява предаването на стоката по смисъла на чл.24, ал.2 от ЗДДС.

Тази съдебна инстанция намира, че това обстоятелство е установено чрез представените договори, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и кантарни бележки, подробно описани и в заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза за всяка една от фактурите. Приемо-предавателните протоколи и другите писмени доказа­телства, въз основа на които е изготвено заключението, са представени още по време на ревизията и са приети като доказателства по делото без същите да са надлежно оспорени от представителя на директора на Д”ОДОП”.

В допълнение следва да бъде маркирано и извършеното заплащане по банков път за всяка една доставка, или е извършвано прихващане на взаимни задължения. Вярно е, че заплащането на цената на стоката не е еле­мент от фактическият състав на възникване на правото на данъчен кре­дит, но то е косвен елемент за реалност на доставката, тъй като заплаща­не­то би се явило лишено от икономическа логика при липса на реални доставки.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че събраните по делото доказателства установяват реалност на доставките по процесните фактури. В този смисъл е произнасянето със съдебно решение № 17237/ 19.12.2013г. по адм.д. № 6200/2013г. на ВАС, I-во отделение.

Преценката на всички релевантни за спора факти, съдържащи се в приобщените по делото  доказателства, налага извода, че процесните фак­тури издадени от доставчиците, обективират фактически осъществени дос­тавки.

С оглед подробната съпоставка и анализ на данните по делото, из­вършени от назначеното по делото вещо лице, би следвало да се отбележи и факта, че всички процесни стоки са реално вложени от жалбоподателя в производството на конкретна продукция, която е изцяло реализирана по дос­тавки с третите лица – получатели. Това в случая е една допълнителна индиция, че в случая не са налице действия от страна на жалбоподателя и неговите доставчици от категорията на срещаните в практиката случаи на издаване на данъчни фактури при фактическата липса на стоки, целта на които е данъчна измама или пък получаване на данъчно предимство.

Както се посочи, в конкретния казус, от страна на органа по прихо­дите нито се твърди, нито се установява, страните по процесните доставки да са действали измамливо или пък жалбоподателят да е знаел или да е трябвало да знае, че процесните сделки са част от извършена измама. Поради това, уместно би било в тази насока да се припомни посоченото по-горе Решение на Съда на европейския съюз /седми състав/ от 13.02.2014 г. по дело С 18/13.

Ето защо, Съдът, по отношение на фактурите, издадени от посоче­ните доставчици, счита, че фактическият състав, от който жалбоподателят черпи за себе си спорното право на данъчен кредит, е надлежно установен в процеса и не са налице несъмнени данни, които да обосноват извод за неговото незачитане.

С оглед изложените съображения, Съдът намира, че органите на при­ход­ната администрация незаконосъобразно са отказали на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС да признаят правото на данъчен кредит по спорните първични счетоводни документи, издадени от доставчиците през изследваните да­нъч­ни периоди в общ размер на 637 308,40 лева, и същото право следва да бъде признато на оспорващия.

Оспореният ревизионен акт при това положение се явява постановен в противоречие с материалния закон, поради което подлежи на отмяна, включително и в частта му относно акцесорното задължение за заплащане на прилежащите на тази сума лихви за забава.

От изложените по-горе мотиви се налага изводът, че жалбата на „Тра­кия 2006“ЕООД против оспорения ревизионен акт се явява основателна и като такава, в съответствие с нормата на чл.160 ал.1 ДОПК, следва да бъ­де уважена, а ревизионният акт – изцяло отменен.

20. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя се дължат направе­ните по делото съдебни и деловодни разноски в пълен размер, включващи – държавна такса за образуване на дело – 50 лева, адвокатски хонорар – общо 48 570 лева, депозит за вещо лице по назначената ССЕ – 1 360 лева и 764 лева – преводи на документи на български език.

Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното възнаграждение на АС „С. & П.“.

Съгласно новелата на на чл.78 ал.5 ГПК,ако заплатеното от страна­та възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на нас­рещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата“.

Този съдебен състав не споделя изразеното от страна на процесуал­ния представител на ответника становище относно ниската степен на пра­вна и фактическа сложност на делото, доколкото е всъщност точно обратното – делото е с огромен обем доказателствен материал/общо над 7 000 страници/, значителен брой на контрагенти на оспорващото лице и усложнена фактическа обстановка, предвид характера, обема, и времевия обсег на извършените доставки. Последното безспорно обуславя наличие и на правна усложненост.

Също така неоснователно е искането на ответника за присъждане на разноски с прилагане правилото на чл.161 ал.3 ДОПК, тъй като предста­вените от страна на жалбоподателя писмени доказателства не са нови по смисъла на тази разпоредба, а са документи от обхвата на ревизирания пе­риод, които са били на разположение на ревизиращия екип в процеса на ре­визията. Доколкото няма практика ревизиращите органи да копират и при­ла­­гат към издадените ревизионни актове цялата проверена от тях счето­водна документация, а подбират само част от нея, не може да се приеме, че писмени доказателства от категорията на процесните такива, са нови такива по смисъла на ДОПК.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

 

Р    Е    Ш    И

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт №161204284/24.04.2013г., издаден от В. В. П.,  на длъжност Гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, офис Смолян, потвърден с Решение №736/22.07.2013г. на Ди­ректор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Плов­­див при ЦУ на НАП, с който на „Тракия 2006“ ЕООД, със седалище и ад­­рес на управление:  *** е от­ка­зано правото на приспадане на данъчен кредит на основание в размер на общо 637 308,40 лева и е доначислен ДДС в размер на общо 230 102,53 ле­ва, ведно с общо определени акцесорни лихви по главниците в размер на общо 93 058,21 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП с адрес на призоваване гр.Пловдив, ул.“Скопие” №106 да заплати на „Тракия 2006“ЕООД, със седалище и адрес на управ­ле­ние *** сумата от общо 50 774/петдесет хиляди седемстотин седемдесет и четири/ лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

  

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :