РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

           121

 

гр. Пловдив, 15.01.2014 год.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав в открито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

                   

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИЗАР РУСИНОВ

 

                                                                               ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

               

при секретаря К.Р. и с участието на прокурора Росен Каменов, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАХНД № 2509 по описа на съда за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

               Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

               Образувано е по касационна жалба, предявена от П.Е.М. ***, депозирана чрез адвокат Д. против Решение № 1851 от 09.07.2013г. на Районен съд Пловдив, постановено по НАХД №3185 по описа на същия съд за 2013г., с което е потвърдено Наказателно постановление №178 от 26.03.2013г. на Началника на РУ Полиция гр. Раковски към ОД на МВР Пловдив в часттаму, с което на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП, чл.179,ал.3, т.2 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП на П.Е.М., ЕГН ********** са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 10 лева за административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 1500 лева за административно нарушение по чл.100, ал.2 от ЗДвП  и глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. И е изменено наказателно постановление №178 от 26.03.2013г. на началника на РУ ”Полиция” гр.Раковски към ОД на МВР гр.Пловдив, в частта му, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, на П.Е.М., ЕГН **********, за нарушение на чл.150А от ЗДвП, е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева, като намаля  размера на 100 лева.

     Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е неправилен и незаконосъобразен. Излага подробни съображения, поддържа касационните оплаквания в съдебно заседание.

       Претендира се отмяната на решението на ПРС и респективно отмяна на Наказателното постановление.

               Ответникът по касационната жалба – РУ „Полиция”-гр. Раковски не изразява становище по касационната жалба.

      Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

      Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

               Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от П.Е.М. против Наказателно постановление № №178 от 26.03.2013г. на Началника на РУ Полиция гр. Раковски към ОД на МВР Пловдив.

     Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: П.М. е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС № 280745795, категории ”В”М” и се води на отчет в сектор ПП към ОД на МВР гр.Пловдив. С АУАН с №178 с бланков номер 992978 от 14.03.2013г. е констатирано, че на същата дата, около 10,35 часа, на път III – 5604 между гр.Брезово и с.Дрангово П.М. като водач на МПС – специален автомобил марка „ГАЗ 53” с рег. №РВ9135ВА е допуснал следните нарушения: не носи свидетелство за управление на МПС – правоспособен, справка АДЧ-Раковски, категории В и М; не притежава категория ”С” към която спада управляваното МПС; няма залепен винетен стикер за платена винетна такса при движение по път от републиканската пътна мрежа; задната регистрационна табела на управляваното МПС не е поставена на определеното за тази цел място - липсва. Нарушени са разпоредбите на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на чл.150А от ЗДвП, на чл.100, ал.2 от ЗДвП  и  на чл.140, ал.1 от ЗДвП.  АУАН е подписан от П.М. без възражения. Последвало е издаването на НП №178 от 26.03.2013г. на Началника на РУ Полиция гр. Раковски.

     ПРС е приел, че АУАН и НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН. АУАН е съставен от лице компетентно за това, в присъствието на още едно лице – посочено с три имена и адрес, достатъчни за неговата индивидуализация, което лице е било очевидец, присъствал при установяване на нарушението. НП е издадено от компетентен административнонаказващ орган, съгласно Заповед МЗ № Iз-1745 на министъра на МВР, във връзка с разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП. АУАН е издаден при спазване на изискванията на чл.42 и чл.43 от ЗАНН. НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН. Спазени са  и сроковете по чл. 34  от ЗАНН.

      ПРС е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства и е приел, че са извършени от П.М. сочените в НП нарушения по ЗДвП.

              Подробно е анализилано нарушението на разпоредбата на чл.150А от ЗДвП и разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Прието е, че административнонаказващият орган не е посочил въз основа на кои разпоредби е наложил максималният размер, поради което размерът на наложената глоба е намален от 300лв. на 100лв.               Относно административното нарушение  по чл. 100 ал.2 от ЗДвП ПРС е приел, че същото е безспорно извършено от М., тъй като същият управлява специализиран автомобил марка „ГАЗ 53”, който е с две товарни оси и като такъв е с категория К 2, следва да представи винетка, като при закупуването на  винетка със перфоратор се маркира месеца и деня, за който важи тази винетка. При поставянето и на ППС се поражда задължение за водача на ППС да съхранява талона на винетката. ПРС е установил, че е представена касова бележка за закупена винетка - дневна, на 13.03.2013г., но не са представени талона, или цялата винетка. Съдът е приел, че правилно административнонаказващият орган е наложил административно наказание за нарушение на чл.100, ал.2 от ЗДвП, тъй като на датата на проверката е установено, че няма поставена винетка на ППС. Проверяващите нямат възможност да проверят наличието на закупена дневна винетка за ППС. Относно нарушението на разпоредбата на чл.100, ал.2 от ЗДвП е прието, че съгласно нормата на чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП се налага административно наказание глоба в размер на 1500 лв., който размер е фиксиран.Нарушението е кналифицирано по съответната норма и правилно е определен резмерът на  административното наказание.

               Относно посоченото в НП нарушение, по чл. 140 ал.1 от ЗДвП, ПРС е приел, че същото е безспорно доказано, наложената глоба е адекватен израз на установеното нарушение.

              Касационната съдебна инстанция намира, че изводите на първоинстанционния съд са  изцяло правилни и законосъобразни.

      Касационната съдебна инстанция намира за нужно да изясни, че следва да бъдат спазвави изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административнонаказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията "неправилно" и "незаконосъобразно" наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити, или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните, в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Административнонаказващият орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението.

     В случая при издаването на АУАН и НП не са допуснати нарушения на ЗАНН. Издадени са от компетентни органи. НП е издадено в срок, не е нарушенено правото на защита на административнонаказаното лице. Това, че АУАН е подписан от актосъставителя и един свидетел не го опорочава и с нищо не пречи за разкриването на обективната истина.

     Относно извършеното нарушение по чл. 100 ал.2 от ЗДвП касационният съд намира следното: съгласно разпоредбата на чл. 100 от ЗДвП, движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Съобразявайки изложеното, касационният съд намира, че касационният жалбоподател, движейки се по път от Републиканската пътна мрежа е бил длъжен да заплати винетна такса, срещу която да получи винетен стикер. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал.1 от Наредбата за условията и реда за събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура, за изминатото разстояние, за ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища и за специално ползване на републиканските пътища или на части от тях, а и съгласно чл. 10а, ал.5 от Закона за пътищата, винетният стикер е удостоверителен знак, който се състои от две части; първата част е оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл от вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство, за което е предназначен, а втората част във вид на талон се съхранява от водача на ППС и служи като доказателство за платена винетна такса. Според разпоредбата на чл. 10а, ал.4 и ал.5 от Закона за пътищата винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство, като при заплащане на винетната такса се издава документ, наречен "винетка", който удостоверява правото на ползване на републиканските пътища, като собственикът или ползвателят на ППС има право да ползва републиканските пътища на Република България само когато е заплатена винетна такса за съответния период и категория на ППС и в долния десен ъгъл на предното стъкло е залепен валиден винетен стикер. Съгласно чл. 53, ал.1 и ал.2 от Наредбата за условията и реда за събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура, за изминато разстояние, за ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища и за специално ползване на републиканските пътища или части от тях, ползването на републиканските пътища на Република България или на техни участъци от пътно превозно средство, което не е снабдено с валидна винетка, е административно нарушение и се санкционира по реда на чл.179 ал.3 от ЗДвП, а валидна е тази винетка, която съответства на вида на пътното превозно средство, на което е поставена, и чийто срок на действие съвпада със срока на ползване на съответния републикански път или на негов участък и която съдържа всички реквизити, които се изискват за графичното оформяне на винетките. Налага се изводът, че за да има право водач на ППС да ползва републиканската пътна мрежа на Р. България, трябва да отговаря на две кумулативно дадени условия, а именно: да е налице заплатена винетна такса за съответния период и категория ППС и валидният винетен стикер да е залепен на долния десен ъгъл на предното стъкло на ППС.  Налице е един сложен фактически състав, на който следва да отговаря всеки водач на ППС, който иска законно да ползва републиканската пътна мрежа. Правилно наказващият орган е реализирал административно наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на водач на ППС по чл. 179, ал.3, т.2  от ЗДвП. Съгласно последната, водач, който управлява ППС по републиканските пътища, за което не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал.1, т.1 от Закона по пътищата, или управлява ППС, на което е залепен невалиден винетен стикер или винетен стикер с изтекъл срок, се наказва с глоба, чийто размер се определя съобразно вида на ППС.

      С оглед на горепосоченото касационният съд намира, че решението на Районен съд-Пловдив е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.  

              По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІV  състав

Р Е Ш И:

              ОСТАВЯ в сила Решение № 1851 от 09.07.2013г. на Районен съд Пловдив, постановено по НАХД №3185 по описа на същия съд за 2013г.

              РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2.