РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 274

гр.Пловдив, 28 . 01. 2014г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав :

 

                                                                                                   Административен съдия : Здравка Диева

 

С участието на секретаря Гергана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2576/2013г., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

РЕМАТ ЕООД, *** представлявано от управителя М.Л.А. обжалва Ревизионен акт № 241301033/21.05.2013г. издаден от Г.Ч. ст.инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 760/31.07.2013г. на Директора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив, за определени задължения по ЗДДС във вр. с непризнат данъчен кредит в размер на 40 562.68 лв., с лихви в размер на 6 127.30 лв.

1. Твърди се, че в хода на ревизията са допуснати съществени нарушения на ДОПК – не са събрани всички доказателства във вр. с данъчното облагане, а част от доказателствата са събрани в противоречие с правилата на ДОПК.

При насрещните проверка на доставчиците са представени документи, които не са взети предвид от ревизиращите органи. Не е изследван въпроса дали на преките доставчици са извършени ревизии, касаещи доставките в настоящото производство и дали са има съставени РА за тези доставки.

2. Оспорен като необоснован е извода за липса на доказателства за реално извършване на доставките. Поддържа се реалност на доставките с аргумент от продаване на същата стока впоследствие на трети лица /последваща реализация/, който факт е “лесно” установим, но за него не са събрани доказателства при ревизията в нарушение на ДОПК.

3. Жалбоподателят счита, че в случая единственото условие за признаване правото на данъчен кредит по см. на чл.71 ЗДДС е изпълнено и не се оспорва от приходния орган.  Неправилно е приложена разпоредбата на чл.70 ал.5 ЗДДС и задълженията са определени в противоречие с Решение на Съда на Европейската общност в Люксембург от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11.

Ревизията не е била по особения ред на чл.122 ДОПК, поради което тежестта на доказване е на ревизиращите органи. Поискана е отмяна на РА като незаконосъобразен с признаване правото на данъчен кредит по спорните фактури.

 Ответникът Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” чрез процесуалният си представител гл.юрисконсулт Б. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Поддържа законосъобразност на РА по изложените в решението на Директора съображения, поради липса на други доказателства, събрани в хода на съдебното производство.

Окръжна прокуратура - Пловдив не участва по делото.

Жалбата е допустима, подадена в предвидения за това срок от страна с право и интерес от оспорването. Упражненото процесуално право е по реда на чл.156 ал.2 ДОПК.

Със Заповед № 1205173/30.10.2012г. /л.442/, издадена от началник сектор “Ревизии”, Д „Контрол“ при ТД на НАП-гр. Пловдив на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е образувано ревизионно производство по отношение на жалбоподателя, с предмет прилагане на ЗДДС за периода 01.02.2011г. – 28.02.2011г.; 01.07.2011г. – 30.07.2011г.; 01.10.2011г. – 30.11.2011г.; 01.01.2012г. – 31.01.2012г.; 01.03.2012г. – 31.03.2012г., връчена по електронен път на 08.11.2012г. Следват изменителни ЗВР в част – срок за провеждане на ревизията, без изменения на периоди и видове задължения, с №№ 1300047/07.01.2013г. – връчена на 09.01.2013г.; 1300528/04.02.2013г. – връчена на 11.02.2013г.; 1301033/05.03.2013г., връчена на 07.03.2013г.  

Съставен е Ревизионен доклад № 1301033/22.04.2013г., против който не е подадено възражение в срок - отбелязано в РА, л.29.

Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл.112 ал.1 и чл.113 ал.3 от ДОПК орган по приходите, видно от приложени по делото Заповед № РД-09-1 от 04.01.2010г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив; Заповед № РД-09-13 01 от 01.11.2012г. с неразделна част – Приложение № 1 и Приложение № 2 и Заповед № РД-09-1310/02.11.2012г. На органа, издал посочените по-горе заповеди /за възлагане и за удължаване на срокът с промяна на обхват/ са били делегирани надлежни правомощия по чл.112 ал. 1 и чл.119 ал.2 от ДОПК – т. 3 от първопосочената заповед и т.4 от ПР.№ 1 вр. с последната заповед.

Със Заповед за определяне на компетентен орган № К 1301033/22.04.2013г. е определен Г.Ч. – ст. инспектор по приходите за издаване РА на Ремат /л.53/. В срока по чл.119 ал.3 от ДОПК въз основа на съставения РД определеният за това орган е издал процесния Ревизионен акт – редовно връчен на 23.05.2013г.

Ревизионният акт е обжалван по административен ред с доводите, изложени в жалбата при съдебното оспорване, л.26 и сл.

1. Съгласно забраната по чл. 160 ал. 3 ДОПК, при обжалване на ревизионен акт съдът няма правомощието да го отмени при констатирани от него процесуални нарушения в ревизионното производство и да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

1.1. Констатациите в РА покриват тези от ревизионния доклад, който е неразделна част от РА. Фактическите основания и правните изводи от доклада представляват мотиви и за издаване на РА /чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД, който съдържа подробно описание на извършените от ревизиращия екип процесуални действия.

1.2. РД е съставен от ст.инспектор по приходите Г.Ч. и Хр.Р., гл.инспектор по приходите. РА е издаден от Г.Ч. лице от ревизиращия екип. Възражение за процесуално нарушение в тази насока пред съда не е повдигано и се отбелязва, че в приложимите разпоредби на ДОПК няма ограничение, според което органа, който издава ревизионния акт да е различен от органите по приходите, които са участвали при извършване на ревизията.

1.3. РД съдържа Предложение за установяване размери на задълженията по видове и периоди с лихви за просрочие към тях, изчислени към 22.04.2013г. – Таблица 1. В таблицата са посочени размер на задължението, внесена сума от данъчния субект с дължима сума  в колонка 10.

В Таблица № 1 към РА са посочени размер на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 21.05.2013г.

2. Ревизията по ЗДДС обхваща данъчни периоди м.02.11г., м.07.11г., м.10.11г., м.11.11г., м.01.12г., м.03.12г.

Основни клиенти на ревизираното дружество са Мини Марица Изток ЕАД, ТЕЦ Марица Изток – 2 ЕАД.

Според фактическите констатации в РД не е признато право на данъчен кредит по следните фактури и доставчици за ревизираните периоди, на посочените правни основания  - чл.68 ал.1 т.1, ал.2 вр. с чл.70 ал.5 ЗДДС :

2.1. ДАНЕЛ 61 ЕООД - отказан данъчен кредит по фактури № 105/17.02.2011г. с ДДС 1484.80лв. с и № 89/03.02.2011г. с ДДС 1651.20лв. с предмет на доставка материали-HARDOX ГВ.

- При насрещна проверка на ДАНЕЛ 61 ЕООД, документирана с протокол № 16-01-120531-06/15.12.2012г. на ТД на НАП София /л.317/, ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК - след извършени две проверки на адреса за кореспонденция не е открито представляващо лице; изпратената е обратна разписка, приета и подписана от лицето Мартин Борисов с отметка „съпруг”. Не са представени изисканите доказателства.

- Извършени са служебни проверки с приобщаване на доказателства относно ДАНЕЛ 61 ЕООД. Установено било, че на дружеството е извършена ревизия по ЗДДС за периода 22.01.2010г. до 28.02.2011г., съгласно ревизионен акт № К 1107844/29.09.2011г. /л.454 и сл./ и ревизионен доклад № 1107844/19.08.2011г. /л.490 и сл./. Ревизираният доставчик разполагал с офис в гр.София, ж.к.Люлин 9 бл.917, ет. 4, ап. 33. В хода на ревизията по ЗДДС, вкл. за данъчен период 01.02.2011г. до 28.02.2011г., било установено, че Данел 61 ЕООД е извършвало основно рекламна дейност. Отказано е правото на приспадане на данъчен кредит по всички извършени покупки на стоки и услуги за периода януари и февруари 2011г., вкл. и за  покупка на неръждаема ламарина - HARDOX ГВ от Фрутини 09 ЕООД /л.474 и сл.; РД – л.502 и сл./ - за друг доставчик на неръждаема ламарина - HARDOX ГВ към  прекия данни няма.

Посредством служебна справка за всички подадени уведомления от работодател по чл.62 от КТ от ЕООД Данел 61 се установило, че за периода дружеството е декларирало 4 броя трудови договори с код на икономическата дейност „Дейност на рекламна агенция”, като лицата са назначени на длъжност работник сглобяване детайли; разопаковач, общ работник, секретар.

- Ревизираното търговско дружество представило към фактурите приемо-предавателни протоколи и фискални бонове. Фискалните бонове били от регистрирано устройство в обект офис, от дати съответно 09.03.2011г. и 10.03.2011г. Установено било, че ревизираното лице е отразило извършеното плащане по процесните фактури в счетоводна сметка 501 „Каса в лева”, през м.02.11г., т.е. осчетоводило е извършено плащане без да са налице документи – фискални бонове, за същото.

Разходът за материалите бил осчетоводен по сметка 302 „Материали”, като не се установило последващо изписване по сметка 601 „Разходи за материали”. Не били представени доказателства за влагането на материалите.

С връчени две ИПДПОЗЛ от ревизираното лице били изискани съпътстващи доставките документи - стокови разписки, спецификации, документи и обяснения за извършения транспорт и др., но от страна на лицето не са представени доказателства.

- Относно фактурите, документиращи доставки на стоки и материали приходният орган приел, че не са налице годни доказателства за придобиването на стоките от страна на посоченото дружество; за обектите, откъдето стоките са натоварени; за техния превоз. Представените приемателно-предавателни протоколи от ревизираното дружество също не са приети като годни доказателства, удостоверяващи реално предаване, тъй като не съдържали данни за обекти, за МПС и друга идентифицираща информация, от които да се установят складовете, обектите, от които стоките са отделени и предадени, както и индивидуализирането им по друг начин - наличие на превозни документи, от които да се установи, че процесните количества са натоварени на конкретно МПС.

Липсвали документи, от които по безспорен начин да се направи извод, че на съответните дати, посочени в спорните данъчни фактури, на практика се е стигнало до индивидуализиране на родово определените вещи, каквито са процесните стоки, тяхното отделяне, с постигане на съгласие именно между соченото като доставчик дружество и ревизираното лице, с което съгласно чл.24 ал.2 от ЗЗД, да се приеме наличието на прехвърляне на собственост върху тях.

2.2. МЕДИЯ ФАЙЕР ЕООД - отказан данъчен кредит по фактури № 3/25.07.2011г. с ДДС 2424лв. и № 5/28.07.2011г. с ДДС 2276лв., с предмет на сделки резервни части по опис.

- Установено било, че стойността по фактурите, издадени от Медия Файер ЕООД е отразена по сметка 3023 „Материали”, като не са представени доказателства за влагането на материалите. Не са представени доказателства за отписването на материалите от сметка 601 „Разходи за материали”. 

Насрещната проверка на този доставчик е документирана с протокол № 16-01-120513-03/15.12.2012г. на ТД на НАП-София, л.302. Проведена е процедура по чл.32 от ДОПК за връчване на ИПДПОЗЛ. Не са представени изисканите доказателства. Констатирано е, че фактурите са отразени в дневници за продажби.

- Посредством служебни справки  се установило, че Медиа Файер ЕООД няма регистриран в НАП ЕКАФП. Според справка за всички подадени уведомления от работодател по чл.62 от КТ, дружеството декларирало 3 броя трудови договори, сключени и декларирани в периода след м.08.2011г. - т.е. не обхващат периода, през който са фактурирани продажби на стоки на Ремат ЕООД/. Декларираните трудови договори били за длъжности управител, технически изпълнител, домакин.

- Ревизираното лице представило приложени към фактурите описи и приемателно-предавателни протоколи, съставени в гр. София. Отразено е плащане по банков път, но не са представени документи от ревизираното дружество за извършени плащания.

Последвал извод за липса на реални доставки по спорните фактури, издадени от Медиа Файер ЕООД, мотивиран с доводите за доставчика ДАНЕЛ 61 ЕООД.

2.3. АЛЕКС ИМИДЖ ЕООД – отказан данъчен кредит по фактури № 4015/01.02.2011г. с ДДС 2080лв., № 4018/04.02.2011г. с ДДС 2099.20лв. и № 4026/15.02.2011г. с ДДС 736лв. с предмет на сделки материали-HARDOX ГВ.

- Извършена насрещна проверка на АЛЕКС ИМИДЖ ЕООД била документирана с протокол № 16-01-120513-05/19.12.2012г. на ТД на НАП-София, л.227. Проведена е процедура по чл.32 от ДОПК за връчване на изготвеното ИПДПОЗЛ. Не били представени изисканите доказателства. Фактурите били отразени в дневници за продажби.

Извършено било присъединяване на доказателства от досието на Алекс Имидж ЕООД - ревизионен акт №2101106276/07.12.2011г. и ревизионен доклад № 1106276 от 12.10.2011г., ведно с приложенията към него, относими към ревизията на Ремат ЕООД /л.516 и сл./.

         При извършена ревизия по ЗДДС за периода 01.10.2010г. - 30.04.2011г., била установена основна дейност - външна печатна и медийна реклама, транспортна и спедиторска дейност в страната и чужбина и др. През ревизирания период дружеството не декларирало търговски обекти. Ревизията по ЗДДС, в.т.ч. за данъчен период 01.02.2011г. до 28.02.2011г., приключила с установяване на данъчни задължения  по ЗДДС в особено големи размери.

В издадените РД и РА на Алекс Имидиж ЕООД /РА в законна сила/, в раздел ІІ.І.1.„За извършените доставки и начисления данък” органите по приходите установили следното : Изисканите документи не са представени, от дружеството не е декларирано място на провеждане на ревизията, както и лица за контакт с орган по приходите  и за оказване на съдействие при извършване на ревизията, поради което не е доказано, че дружеството е извършило реални доставки. Доколкото през ревизирания период /01.10.2010г.-30.04.2011г./ от Алекс Имидж ЕООД има издадени фактури /вкл. издадени на Ремат ЕООД/, същите се явяват издадени без основание. Посоченият във фактурите данък обаче е дължим от Алекс Имидж ЕООД съгласно чл.85 от ЗДДС - „Данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл.112”, л.583, 584.

Според справка за всички подадени уведомления от работодател по чл.62 от КТ, Алекс Имидж ЕООД декларирало 16 броя трудови договори с код на икономическа дейност „Дейност на други организации с нестопанска цел некласифицирани другаде” и „Дейност на рекламни агенции”, като и 16-те броя от посочените договори били за назначени лица по трудови договори, които са прекратени до 2010г. За периода 01.02.2011г. до 28.02.2011г. в дружеството няма назначени лица по трудови договори / Протокол за присъединяване на събрани писмени доказателства, л.124/.

- Ревизираното лице представило към фактурите приемателно-предавателни протоколи и фискални бонове с дати от 09.03.2011г. и 10.03.2011г., издадени от фискално устройство, регистрирано на обект офис в гр. София. Установено бил, че извършеното плащане по процесните фактури е отразено в счетоводна сметка 501 „Каса в лева”, през м.02.2011г. – осчетоводено било извършено плащане без да са налице документи – фискални бонове, за него. Разходът за материалите бил осчетоводен по сметка 302 „Материали”, като не се установило последващо изписване по сметка 601 „Разходи за материали”. Не било представени доказателства за влагането на материалите.

С връчени две ИПДПОЗЛ от ревизираното лице били изискани съпътстващи доставките документи-стокови разписки, спецификации, документи и обяснения за извършения транспорт и др., но не били представени доказателства.

- Последвал извод за липса на реални доставки по спорните фактури, издадени от Алекс Имидж ЕООД, мотивиран с доводите за доставчика ДАНЕЛ 61 ЕООД и Медиа Файер ЕООД.

2.4. МАВЕТ ЕООД – отказан данъчен кредит по фактури : № 139/11.11.2011г. с ДДС 2340лв.; № 143/15.11.2011г. с ДДС 2420лв.; № 144/15.11.2011г. с ДДС 940лв.; № 43/09.01.2011г. с ДДС 2468лв.; № 50/18.01.2011г. с ДДС 2398.80лв.; № 52/24.01.2011г. с ДДС 2467лв.; общо ДДС -               13 033.80лв.

Предмет на сделките по първите три фактури са материали - водим мост К 701, водещ мост К701, диференциал К701, а останалите три фактури с номера 43, 50 и 52, не са  представени от ревизираното дружество. Не е установен предметът на доставките по тях.

- Към фактури с №№ 139, 143 и 144 били представени фискални бонове, издадени от регистрирано в НАП фискално устройство на името на МАВЕТ ЕООД на обект офис в гр. Ботевград.

Други доказателства към фактурите не били представени – при връчени две ИПДПОЗЛ.

Констатирано било, че стойността по фактурите, издадени от МАВЕТ ЕООД, е отразена по сметки 3023 „Материали” и 3041 „Стоки”. По фактури № 139, № 143 и № 144 били отразени извършени плащания по сметка 501 „Каса в лева. По фактури с №№ 43, 50 и 52, не били осчетоводени извършени плащания. Не се представили доказателства за влагането на материалите и /или за извършени последващи продажби - на осчетоводените по сметка 304 „Стоки”. Не били представени доказателства и за отписването на материалите от сметка 601 „Разходи за материали”. 

- Извършената насрещната проверка на МАВЕТ ЕООД е документирана с протокол № 16-01-120513-02/04.01.2013г. на ТД на НАП-София, л.266. Проведена била процедура по чл.32 от ДОПК за връчване на ИПДПОЗЛ. Не били представени изисканите доказателства. Констатирано е, че фактури с № 139, № 143 и № 144, са отразени в дневници за продажби, а фактури с №№ 43, 50 и 52 - не са отразени .

- По данни от служебни проверки било установено, че МАВЕТ ЕООД декларирало 3 броя трудови договори, сключени и декларирани преди м.11.2011г. и м.01.2012г., тоест - не обхващат периода, през който са фактурирани продажби на Ремат ЕООД и били прекратени през 2009г. Декларирана е дейност „Неспециализирана търговия на едро”.

Предвид факта, че ревизираното лице не представило екземпляри на фактури с номера 43, 50 и 52, данъчният кредит по тях е отказан на основание чл. 71 т.1 от ЗДДС, с извод за нарушено едно от условията за упражняване правото на данъчен кредит – лицето да притежава фактура, отговаряща на изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС. 

  По отношение спорните фактури с предмет – материали, доводите повтарят вече цитираните за доставчиците на материали / Алекс Имидж ЕООД, ДАНЕЛ 61 ЕООД и Медиа Файер ЕООД/.

2.5. БОНЕМА 71 ЕООД – отказан данъчен кредит по фактури с № 1/03.10.2011г. с ДДС 2202.40лв., №2/10.10.2011г. с ДДС 2260.68лв. и № 3/27.10.2011г. с ДДС 2214.60лв., с предмет - 20 вида резервни части за ППС /подробно описани във фактурите/.

- От страна на ревизираното лице били представени само копия на фактурите, без други документи относно доставките. От представената счетоводна отчетност не се установило отразено плащане по фактурите. Стойността по фактурите била осчетоводена по сметка 3023, но не се установило последващо отписване по сметка 601 „Разходи за материали” и не се представили доказателства за влагане на частите.

- Насрещна проверка на БОНЕМА 71 ЕООД е документирана с протокол № 16-01-120513-04/17.01.2013г. /л.242/ и отразява процедура по чл. 32 от ДОПК, за връчване на ИПДПОЗЛ. Не били представени изисканите доказателства. Констатирано е, че фактурите са отразени в дневници за продажби.

- Според данни от служебни проверки, БОНЕМА 71 ЕООД нямало регистрирано фискално устройство, нямало и декларирани трудови договори /Протокол за присъединяване на събрани писмени доказателства, л.124/.

2.6. ТЕТРАКС ЕООД – отказан данъчен кредит по фактура № 131/30.03.2012г. с ДДС 8100лв., с предмет „извършена услуга по договор от 01.03.2012г.”.

- От страна на РЛ били представени само копие на фактурата и договор, според съдържанието на който предметът на услугата е “полагане на бетонова настилка за път и плац в имот № 037039 в местността “Алчак кория” в землището на с.Преславен, общ.Стара Загора”, собственост на Ремат ЕООД.

Ревизираното лице не посочило и не представило съпътстващи издадената фактура документи и информация за чия сметка са материалите предмет на извършване на услугите; протокол за вложените материали и други индивидуализиращи документи с данни за доставката, на база на които да може да се направи извод, кога и къде е извършена процесната доставка на услуга. Не били представени документи за извършено плащане на услугата, изрично изискани от ревизираното дружество.

- Насрещна проверка на ТЕТРАКС ЕООД,  документирана с протокол № 16-01-120513-01/21.12.2012г. на НД на НАП-София /л.283/ , отразява процедура по чл.32 от ДОПК за връчване на ИПДПОЗЛ. Не били представени изисканите доказателства. Констатирано било, че фактурата е отразена в дневник за продажби.

- По данни от служебни проверки органът по приходи установил, че ТЕТРАКС ЕООД е декларирало икономическа дейност „Дейност на рекламни агенции”. За периода на издаване на фактурата на РЕМАТ ООД, е деклариран един трудов договор за назначено лице на длъжност монтажник. 

- Относно фактурата с предмет на сделка - услуга, е прието от приходния орган, че сключеният договор не представлява доказателство за документиране на реално изпълнена доставка на услуга : “Договорът представлява само съглашение между две или повече физически/юридически лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях /чл. 8 от ЗЗД/. …За да се приеме, че един договор за СМР е действителен, е необходимо не само да се установи сключването му, но и да са налице документи, материализиращи резултатите от извършените услуги, както и документи, удостоверяващи приемането им. “.

В обобщение за спорните фактури е прието следното : В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на преките доставчици ДАНЕЛ 61 ЕООД; МЕДИА ФАЙЕР ЕООД, АЛЕКС ИМИДЖ ЕООД, ТЕТРАКС ЕООД, МАВЕТ ЕООД и БОНЕМА 71 ЕООД, които не са представили доказателства във връзка с изследваните доставки. Самото ревизирано дружество също не представя доказателства и не посочва от кои обекти на посочените дружества, са предадени, съответно приети процесните стоки, от кой и с какво транспортно средство са превозени, което обосновало да се приеме, че РЕМАТ ЕООД в лицето на неговия представляващ е наясно, че посочените дружества не са извършили реално доставки, а ревизираното лице е получило единствено фактури, които не обективират реални факти и събития.

Ведно с това е констатирано, че не са налице данни за последващото разпореждане с получените стоки и материали.

По отношение фактурата с предмет „услуга” последвал извод за това, че никой добър търговец не би платил посочената във фактурата сума без предварително да е уговорил за чия сметка ще са вложените материали и без наличие на количествено – стойностна сметка, от която да получи предварителна информация какво ще е количеството на вложените материали. 

Решаващият орган е изложил самостоятелни доводи против възражението, че изводите на ревизиращия екип са в противоречие с международните нормативни актове и решение на СЕС от 21.06.12г. В тази вр. е отбелязано, че  според чл.17 ал.1 от Шеста Директива и съответстващия чл.167 от Директива 2006/112/ЕО, правото на приспадане на данъчен кредит възниква по време, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Съгласно чл.10, ал.2 от Шеста Директива и съответстващия му чл.63 от Директива 2006/112/ЕО данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени и разпоредбите са транспонирани в българския Закон за ДДС, съответно в текста на чл.25 ал.2 и ал.6,  чл.68 ал.2. Според цитираните разпоредби, за да възникне изискуемост на данъка, първо е необходимо да е налице реално осъществена облагаема доставка  и в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки.

Тоест, не може да се носи обективна отговорност когато е налице облагаема доставка, но когато има само един издаден документ, какъвто е настоящия случай, не е налице основание това събитие да попадне в регулациите на Директива 2006/112 и цитираните казуси по Решението на на СЕС в жалбата.

Отказът на данъчния кредит по спорните фактури е мотивиран с разпоредбата на чл.70 ал.5 от ЗДДС - не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

3. Процесуалните действия на органите по приходите при извършване на насрещните проверки са осъществени съобразно изискванията на закона /чл. 32 от ДОПК/. Посещенията на декларирани адреси за кореспонденция са обективирани с надлежно съставени протоколи по чл. 50 ал. 1 от ДОПК, съдържащи законоустановените реквизити по чл. 50 ал. 2 от ДОПК. Посещения са извършвани през седем дни, в съответствие с изискването на чл. 32 ал. 1 от ДОПК. Изпълнено е и изискването на чл. 32 ал. 5 от ДОПК за изпращане на писмо с обратна разписка, като приходният орган не е длъжен да издирва доставчици или ревизираното лице на адрес, различен от този за кореспонденция /л.156 и сл./.

3.1. Приложенията към РД /л.123 - 155; л.199 и сл.; справки за ФУ на преките доставчици; Справки за всички подадени уведомления от работодател по чл.62 КТ; Справки за задълженията на доставчиците към определена дата и др. – с Опис на доказателствата към РД, л.222/ съдържат събраната документация за констатациите на приходните органи, против които конкретни възражения не са поставени в жалбата, с която е оспорен изцяло РА в потвърдената част.

3.2. От ревизираното лице са изискани конкретно посочени документи и писмени обяснения /чл.37 ал.3, чл.53, чл.56 ал.1 ДОПК, л.333; л.347 - ИПДПОЗЛ/ - счетоводни, търговски, вкл. данни за конкретни лица, участвали при осъществяване на доставките и за транспорта по отношение на всеки от преките доставчици.

 А / В писмени обяснения /л.331/, ревизираното дружество  чрез управителя си е посочило, че договаряне условията на доставките и услугите и сключването на договорите се осъществява лично от управителя.  Ремат ЕООД изготвяло писмени оферти, заявки за закупуване на материали, договори за поръчки, приемо-предавателни протоколи, които се съхранявали в отделни досиета за всяка поръчка, като подписване, оформяне и разрешение за изработване на поръчката е от управителя, предаването за осчетоводяване също се извършвало от управителя.

Посочено е, че при приемане на стоки се използват данъчна фактура от доставчика, придружена от протоколи, складови/стокови разписки, описи и заприхождаването било въз основа на данъчната фактура с придружителната документация.

Получаване, складиране и разплащане на получените доставки се извършвало от управителя М.А..

Заявено е, че доставянето на някои стоки е с транспорт на получателя и за негова сметка.

Ремат ЕООД било специализирано в ремонти на тежки, пътно-строителни и селскостопански машини и котелно оборудване в енергоблокове.

Разплащането за закупените стоки ставало в брой при наличие на средства или по банков път на по-късен етап.

Б / Представени са документи по Опис /л.354 и сл.; л.383 и сл./, сред които заверени копия от процесните фактури.

 - Към издадените от Алекс Имидж ЕООД фактури са представени Приемо-предевателни протоколи от дати, съвпадащи с датите на издаване на фактурите /л.357 - 362/. Количеството стока съответства в протокол за приемо-предаване и фактура, като описанието на стоката съдържа наименование, ед.цена и количество. Към фактурите от м.02.2011г. е прикрепен фискален бон от м.03.2011г.

Протоколите за приемо-предаване не съдържат място на осъществяване фактическото действие по приемо-предаване – посочена е дата и гр.София с адреса на управление на доставчика; не е посочен номер на фактура; няма данни за транспорт на голямото количество материали -HARDOX ГВ /неръждаема ламарина/, макар в описа на представени доказателства да са посочени 4 бр. свидетелства за регистрация на МПС и 2 бр. декларации за отписване на МПС.

Не са представени от ревизиранато лице документи отразяващи влагането на описаните стоки и обективиращи констатации за извършени ремонтни услуги от “Ремат”ЕООД и необходимостта от влагането при ремонта на  описаните материали/ HARDOX ГВ 2х6/6 б.8.0.и HARDOX ГВ 2х4/6 б.10.0”/. Не са представени и писмени обяснения от ревизиранато лице „Ремат” ЕООД дали посочените материали в описаните фактури са вложени в извършени от лицето ремонтни услуги или са били обект на конкретни последващи облагаеми доставки с издадени фактури за извършени продажби.

Не са представени документи както от ревизираното лице, така и от неговия доставчик относно превоза на стоките, началната и крайна точка на транспортирането им. Липсата на доказателства за транспортиране на стоките и неизвестността на маршрута, е възприето като основание да се приеме, че не са транспортирани.

При родово определени вещи, прехвърлянето на собствеността на големи количества неръждаема ламарина би могло да стане при доказване предаването на стоките в собствен склад или при натоварване в транспортно средство, за което не са представени доказателства.

- Към издадените от Бонема 71 ЕООД фактури не са представени документи, съпътстващи приемо-предаване на стоките по опис документи /л.363 и сл./. Стоките са описани с наименование, технически данни и ед.цена.

            Не са представени и писмени обяснения относно получените доставки на стоки по описаните по-горе фактури.

Не е изяснено за чия сметка е транспортирането на описаните стоки, кога и къде точно са доставени процесните стоки.

Ремат ЕООД не представило документи и писмени обяснения във връзка с транспортирането на резервните части по описаните по-горе фактури. Прекият доставчик също не е представил транспортни документи.

При осчетоводяванията на посочените фактури липсват записи свързани с плащането. Не са представени документи за извършени плащане по доставките.

- Към издадените от Данел 61 ЕООД фактури /л.367 и сл./ са представени Приемо-предавателни протоколи от дати, съвпадащи с датите на издаване на фактурите. Протоколите за приемо-предаване не съдържат конкретно място или обект място за осъществяване фактическото действие по приемо-предаване – посочена е дата и гр.Стара Загора, като адреса на управление на доставчика е в гр. София. Няма данни за транспорт на голямото количество материали-HARDOX ГВ.

Не са представени и писмени обяснения относно получените доставки на стоки по описаните по-горе фактури.

Доставчикът „Данел 61”ЕООД не е представил никакви документи и писмени обяснения.

- Към издадените фактури от Мавет ЕООД съпътстващи документи не са представени. Няма данни за транспортиране на стоките – водещ мост К 701, диференциал К 701, водим мост К 701 /л.371 и сл./.

           

Ревизираното лице не е представило фактура №0000000043/09.01.2012г. , фактура № 0000000050/18.01.2012г. и фактура№ 0000000052/24.01.2012г. за получената доставка, документи за извършено плащане, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, сертификат за качество на стоките, товарителници за стоките, превозни транспортни документи и други индивидуализиращи документи с  данни при тези  доставки на стоки.

            Не са представени и писмени обяснения относно получените доставки на стоки по описаните по-горе фактури.

              Съгласно чл.71 т.1 от ЗДДС, лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. Не бе опроверган фактът, че РЛ не е изпълнило изискванията на чл.71 т.1 от ЗДДС по отношение на фактура№0000000043/09.01.2012г., фактура № 0000000050/18.01.2012г. и фактура№ 0000000052/24.01.2012г., издадени от Мавет ЕООД .

            - За издадените от Медия Файер ЕООД фактури /л.374 и сл./ : Представени са заверени копия на 2 броя описи на резервните части към фактурите и 2 броя приемо-предавателни протоколи от 04.08.2011г. Не са представени други документи от ревизиранато лице.

            Ремат ЕООД не е представило документи и писмени обяснения във връзка с транспортирането на резервните части по описаните по-горе фактури.

            Доставчикът не е представил доказателства за начисляване на дължимия ДДС по посочените по-горе фактури в указания от органите по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставките, за счетоводната отчетност във връзка с доставките. Не са представени документи за наличие на обекти, активи и кадрова обезпеченост. Не са представени справки и счетоводни документи за отразяване на приходите по посочените фактури, не са представени документи за извършеното плащане, не е представена информация за мястото на складиране и съхранение на стоките.

Не са представени оборотни ведомости и хронологични счетоводни регистри на счетоводните сметки от гр.20,30,40,41,50,60,70. Не са представени документи и писмени обяснения относно транспортирането на продадената стока.

            - Към фактурата  за покупка издадена от „Тетракс” ЕООД е приложено копие от договор за извършване на услуга от 01.03.2012г.

Освен приложените копия на :Фактура № 0000000131/30.03.2012г. на обща стойност 40500,00 лв ,ДДС 8100,00 лв. и Договор за извършена услуга от 01.03.2012г. не са представени от ревизираното лице съпътстващи издадената фактура документи и информация за чия сметка са материалите предмет на извършване на услугите - Полагане на бетонова настилка за път и плац в имот № 037039 в местността “Алчак кория”в землището на с.Преславен,общ.Стара Загора, собственост на Ремат ЕООД .

            Не е представен от РЛ предвидения в чл.3.1 от договора - удостоверяващ изпълнението и приемането на услугата “двустранен приемо-предавателен протокол”. Не са представени документи за извършено плащане по доставката. Доставчикът не е представил доказателства за начисляване на дължимия ДДС по посочените по-горе фактури в указания от органите по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставките; за счетоводната отчетност във връзка с доставките; за наличие на обекти, активи и кадрова обезпеченост от проверяванато лице.

Не е представена информация за мястото на извършване на услугата. Не са представени оборотни ведомости и хронологични счетоводни регистри на счетоводните сметки от гр.20,30,40,41,50,60,70. Не е представена информация за произхода на материалите. Не са представени документи и писмени обяснения относно транспортирането на материалите вложени при изпълнението на услугите /пътни листове, товарителници и др.документи/.

3.3. При преглед на преписката се констатира, че в хода на ревизионното производство са изпратени искания за представяне на писмени обяснения и документи от ревизираното лице и от доставчиците с конкретно посочени за представяне документи, извършвани са насрещни проверки и са проверявани масивите на НАП. За извършените от приходния орган процесуални действия са представени опредметяващи ги писмени документи  /съответни приложения към доклада/. Доказателствата са събрани в срок, поради което може да бъдат ценени.

Възраженията в жалбата за нарушения в процесуален аспект при събиране на доказателствата в хода на ревизията и за неправилно придадена правна квалификация на събраните са неоснователни.

В съдебното производство е открита възможността за оспорване на констатациите от акта с всички допустими по ГПК, АПК, ДОПК доказателствени средства, както и представяне на доказателства, които не са представени в хода на ревизията /с или без хипотеза на чл.161 ал.3 ДОПК като последица/.

4. Фактическият състав за проявление правото на приспадане на ДК съдържа основен елемент – реално наличие на доставка, за пълно доказване на което е необходимо не само издаден първичен сч.документ и включването му в дневниците за покупки и продажби или сч.регистри за съответните данъчни периоди, а и безсъмнено установено извършване на доставките от конкретен доставчик.

Разпоредбата на чл. 70 ал.5 от ЗДДС има предвид начисляването на данъка по пряката доставка, по която ревизираното лице е получател, а доставчик е лицето, посочено като такъв в издадената данъчна фактура. Механизмът на начисляване на ДДС и съответно за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит е обусловен от реализирането на доставка на стока/услуга, по смисъла на чл.6 от ЗДДС. В случай на липса на реално осъществена доставка/услуга, начисляването на ДДС е без правно основание и респективно - не възниква и право на данъчен кредит, тъй като доставката/услугата съществува само документално, но не е реална.

Съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения /§ 2 от ДОПК във вр. с чл. 154 ал. 1 от ГПК/, и от чието осъществяване черпи изгодни за себе си правни последици, ревизираният субект, който претендира право на приспадане на данъчен кредит, следва да докаже безсъмнено наличие на основание за начисляване.

4.1. Указания към страните по доказателствата са отправени с насрочване на делото и в първото редовно съдебно заседание /протокол от съдебно заседание, проведено на 09.10.2013г., л.637/.

Допусната бе ССч.Е по доказателствено искане в молба, л.635 с определен депозит /т.2 – опис на съпътстващите документи към фактурите; 5.-сумата по фактурата осчетоводена ли е като приход при доставчика; 7. – да се проследят стоковите потоци; т.8-осчетоводени ли са стоките предмет на доставката в счетоводствата на доставчиците; т.9-има ли данни в счетоводството на доставчиците или на жалбоподателя с какъв транспорт са извършени доставките и чия собственост е той, вкл. със съобразяване указанията на съда за проверка в счетоводствата на преките доставчици и установяване наличност на стоките при преките доставчици с надлежно изписване на материалите и т.н./ л.637/, за които търговското дружество-жалбоподател е редовно уведомено чрез управителя лично.

Депозит не бе внесен в указания срок, нито след това. Предоставена бе повторна възможност за внасяне на депозит с уведомяване за последиците при невнасянето му /съдебно заседание, проведено на 04.12.2013г. /, при редовно уведомяване. Последва заличаване на ССч.Е в съдебно заседание с ход по същество, проведено на 16.01.2014.

Тоест, жалбоподателят не внесе депозит за извършване на ССч.Е при предоставени две възможности за целта, нито заяви други доказателствени искания, респективно – не посочи обективна пречка за процесуална активност във вр . с доказателствената тежест.

4.2. Допълнителни доказателства не бяха представени от страна на жалбоподателя, поради което спорът се решава въз основа на наличните доказателства от преписката.

5. Предвид констатациите в хода на ревизията се отбелязва следното :

- Неоткриване на лице-изпълнител - пряк доставчик, само по себе си не е основание за отказ на правото на ДК, при наличие на други доказателства за фактическо изпълнение на доставката / услугата. Такива в случая не бяха представени от жалбоподателя.

- В хода на ревизионното производство няма процесуална пречка субекта на ревизията да представи документи, изисквани от преки доставчици /арг. от чл.37 ал.1 – възможност за инициатива на субекта и задължение за обективна преценка и анализ на всички събрани доказателства ДОПК във вр. с чл.37 ал.2 и ал.3/. Те подлежат на анализ и преценка ведно с останалите събрани, вкл. с данните от информационния масив на НАП. Последните са способ за съпоставка с представените от ЗЛ документи, опредметили отношенията с преки доставчици. РЛ не е представило документи в тази насока.

- В РА са вписани данни за издавани ревизионни актове на част от преките доставчици за процесните ревизирани периоди, но се съобразяват произнесените идентични Решенията на СЕС от 31.01.2013г. по дела №№ С – 642/11 и С – 643/11, в които е прието, че действителното извършване на сделка и признаване правото на данъчен кредит следва да бъде установено на базата на всички обективни данни, установени в хода на ревизията, а не само въз основа на издаден РА на доставчика; при извършване на ревизия на доставчика проверяващите органи не са длъжни да извършват корекция на начисления от него данък, в случай, че самият той не е правил корекции на начисления данък /т.35 от решението по дело № С – 642/11г. и т.39 от решението по дело № С – 643/11/.

Установените неблагоприятни факти с влезли в сила РА на преките доставчици по отношение процесни ревизирани периоди и конкретни доставки разколебават тезата на жалбоподателя за осъществени реално доставки, като за опровергаване изводите на приходните органи, аргументирани и с цитираните в оспорения РА фактически установявания в ревизионните актове на част от преките доставчици – няма пречка да бъдат представени допълнителни доказателства. Липсата на процесуална активност от страна на жалбоподателя обаче не е в полза, а против поддържаната от него теза.

6. Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗДДС доставка на стока е налице, когато е доказано, че е прехвърлено правото й на собственост, а според чл. 9 ал.1 във връзка с чл. 8 ЗДДС доставката на услуга е когато тя е извършена. Без доказване реалността на доставката на стока и/или услуга, правото на приспадане на данъчен кредит не възниква, дори да са налице и другите предпоставки, предвидени в чл. 68 ал.1 и чл. 69 ал. 1 ЗДДС.

6.1. Останаха неопровергани констатациите на приходния орган за това, че Медия Файер ЕООД, Алекс Имидж ЕООД, Бонема 71 ЕООД нямат назначени работници и служители по трудови договори за периода на издаване на процесните фактури. Не се поддържа да е имало назначени на граждански договори работници или по друг способ ангажирани лица за извършване на търговската дейност на преките доставчици.

6.2. Не са конкретизирани обстоятелства и факти относно транспорта на стоките, който в случая е присъщо необходим за доставянето им. Касае се за големи количества  неръждаема ламарина - HARDOX ГВ /2 320кг.; 2 580кг.; 3 250 кг.; 3 280кг.; 1 150кг.; резервни части по опис; материали - водим мост К 701, водещ мост К701, диференциал К701.

6.3. Приемо-предавателните протоколи се разглеждат при съпоставка с всички останали доказателства и се отбелязва, че с основание достоверността им е поставена под съмнение в хода на ревизията.

6.4. За преките доставчици не е установено разполагали ли са с наличност на фактурираните стоки, имали ли са търговски обекти и складови помещения за съхранение на стоките, предвид видът им.

6.5. Наличието на договор установява възникнали облигационни правоотношения между страните, но само въз основа на договор за целите на данъчното облагане не се установява реалността на извършената доставка  -  необходимо е да има доказателства за нейното извършване от изпълнителя по договора и съответното й прехвърляне на получателя .

6.6. Не бе установено по делото аналитично отчитане на сметка 304 – Стоки на налични, заприходени и изписани по вид, продадени количества ; респективно – няма констатации в РД, че процесните фактури не са осчетоводени по съответните сметки на получателя, но не бе установено без съмнение твърдението за последващата реализация на фактурираните стоки – няма фактическо установяване за съответствие по количество и стойност на данните от процесните фактури с впоследствие продадени на трети лица. Протоколите също нямат тези последици.

Преките доставчици не са представили аналитично отчитане на с/ка 304 – Стоки – налични, заведени и изписани видове и количество, поради което не може да се потвърди ресурсната им обезпеченост по отношение наличност на достатъчно количество от процесните стоки. За значимия факт - дали при прекия доставчик наличността на стоката е безсъмнено доказана към момента на предаването й, не бе проведено от страна на оспорващото дружество пълно доказване.

6.7. Доказателства за плащане по фактура е косвено такова в подкрепа на тезата за реална осъщественост на доставка. Плащането между контрагентите не е законова предпоставка за възникване и упражняване на право на данъчен кредит.

За отразено плащане по банков път на фактурите, издадени от Медия Файер ООД не са представени документи от ревизираното дружество за извършени плащания.

6.8. Вярно е, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчно задължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение.

Действително, решаващият орган е посочил, че ревизираното дружество е следвало да се осведоми за контрагентите си и в тази вр., че е знаело за невъзможност доставките да бъдат реализирани от конкретните преки доставчици. Предвид произтичащи от писмените обяснения на управителя данни за снабдяване на информация за доставчиците и способите за контакт, в обхвата на които са - писмени оферти, заявки за закупуване на материали, договори за поръчки, приемо-предавателни протоколи, които се съхранявали в отделни досиета за всяка поръчка и липса на документация в тази насока /с изкл. протоколите/, може да се приеме, че изводите за участието на ревизираното дружество в сделки, за които е могло да знае, че не са реално осъществими, е обоснован с данните от преписката.

7. Спорът не касае получаване на материалите сами по себе си и осчетоводяването им при получателя, а доставянето на тези стоки конкретно от посочените във фактурите доставчици.

С арг. от чл. 68 ал. 1 от ЗДДС за правото на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71 т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени. Това разбиране е съответно и на практиката на СЕС в решението от 21.06.2012г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и решението по дело С-285/11.

Относимите обстоятелства, които подлежат на доказване, се определят конкретно предвид характера и вида на доставките. Съобразно чл. 24 ал. 2 ЗЗД транслативният ефект на разпоредителните сделки с предмет родово определени вещи настъпва с индивидуализирането на вещите, което се осъществява по съгласие на страните или чрез предаване. За доказването на индивидуализирането на вещите не съществуват ограничения в доказателствените средства. Липсва пречка като такива да се ценят изготвени от страните по сделките писмени актове. Като частни свидетелстващи документи те обвързват съда само с формалната доказателствена сила по чл. 180 от ГПК за факта на авторството на документа. Доказателствената им стойност се определя при съотнасяне с другите доказателствени източници.

В разглеждания случай, относно доставката, представляваща стока и материали, е необходимо да се установи наличието на тази стока при доставчика, т.е. материалната възможност на същия да се разпореди с нея, също така - прехвърлянето на право собственост върху стоката между доставчици и получател, съхранението на стоките, транспортирането и натоварването им. Касае се за стоки в големи количества.

- С фактурата /дори подписана двустранно/ не може да се постигне индивидуализиране на вещите с последиците на транслативния ефект.

- Конкретните доказателства не установиха аналитична счетоводна отчетност при доставчиците, която да удостовери без съмнение наличност на конкретните стоки – предмет на спорните фактури и изписването им, при съпоставка между налични и продадени стоки, за установяване своевременното им заприходяване и изписване при продажбата им чрез дебитиране и съответно - кредитиране на съответната материална сметка, на датата на издаване на процесните фактури. Последнопосоченото е съществено - свързано с необходимост да се установи наличието на тази стока при доставчика, т.е. материалната възможност на същия да се разпореди с нея.

- Няма представени пътни листове и товарителници, но се съобразява, че пътните листи не доказват предаване на стоките по доставките, тъй като индивидуализирането на стоките по вид и количество не е необходимо съдържание на пътния лист. Изготвянето на пътен лист не е и дължимо при превоз за собствена сметка, какъвто е превозът на “някои стоки” по твърдение от жалбоподателя , с оглед легалните дефиниции на понятията обществен превоз и превоз за собствена сметка по § 1 т.т. 1 и 4 от ДР на ЗАвтП.

Твърдението за осъществен от жалбоподателя превоз остана недоказано. Не бяха представени допълнителни доказателства и за осъществен транспорт за сметка на доставчиците. ССч.Е не бе извършена за целите на доказване на факти със значение за транспортиране на стоките.

- В хода на съдебното производство остана недоказано и твърдението за последваща реализация на стоките, документирани в процесните фактури /посредством последваща продажба или влагане в дейност и производство на РЛ/.

- Според чл.85 от ЗДДС данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка в данъчен документ по чл.112, като независимо от липсата на доставка ще има задължение за начисления данък. В рамките на извършвана данъчна ревизия и установена липса на реална доставка, данъчните органи могат да коригират декларирания от него ДДС за внасяне.           Разпоредбата на чл.85 от ЗДДС не ограничава данъчните органи при констатиране на неправомерност при начисляването на данъка, включително и ако е осъществено начисляване по фактури, които не отразяват реални доставки, да извърши съответните констатации и корекции с ревизионен акт.

7.1. В обобщение - не са представени убедителни доказателства за наличието на материално-техническа база при преките доставчици и за персонал.

Не са представени в хода на административното производство, нито в настоящото съдебно данни за аналитично отчитане на с/ка 304-Стоки на наличните, заприходените и изписани по вид, количество и мерна единица стоки, материали.

Доказателствата за транспорт на практика няма.

Конкретната претенция за ДК не е доказана с конкретни факти.

7.2. По отношение приемо-предавателните протоколи - документи, с който се документира фактическото приемо-предаване на стоки :

За доказването индивидуализирането на вещите и приемо-предаването им не съществуват ограничения в доказателствените средства. Нормата на чл. 193 от ГПК е приложима в съдебната фаза на обжалване на ревизионния акт, а не в хода на административното производство по неговото издаване и при обжалването му по административен ред. В случая няма оспорване на събраните при ревизията частни документи – приемо-предавателни протоколи, в хода на съдебното производство. Изявление в тази насока, съдържащо се в РА не би имало характер на съдопроизводствено действие по смисъла на чл. 193 от ГПК /с последица изключването на неистинския документ от доказателствения материал по делото по арг. от 194 ал.2 от ГПК/. Тоест, представените в хода на ревизията частни документи следва да бъдат ценени като годни писмени доказателства, но убедителността им следва при преценка с останалите доказателства.

Именно в този аспект, приемо-предавателните протоколи като съдържание не съответстват на поддържаната теза за транспортиране на стоките от страна на получателя в негов склад – относно фактури от Медия Файер ЕООД, Алекс Имидж ЕООД и Данел 61 ЕООД. За доставките от Мавет ЕООД и Бонема 71 ЕООД приемо-предавателни протоколи не са представени.

В приемо-предавателните протоколи към фактурите, издадени от Алекс Имидж ЕООД не е посочено място на предаване и приемане в гр.София, за да бъде убедително документираното фактическо действие. При посочен обект, склад, биха били налице данни за налична и съхранявана до предаването стока от доставчика. В тези протоколи не са отразени номера на фактурите.

Посоченото се отнася и за приемо-предавателните протоколи към фактурите, издадени от Данел 61, в които е посочено, че приемо-предаването е в гр.Стара Загора.

Относно приемо-предавателните протоколи към фактурите, издадени от Медия Файр ЕООД – всеки протокол е към конкретна фактура, без обаче да е посочено мястото или административния адрес на обекта, от който са натоварени стоките, за да може обективно да бъде преценен фактът на приемо-предаване.

Липсата на тези данни разколебават фактът за наличност на стоката при преките доставчици и прехвърлянето на точно такова количество на получателя.

Вярно е, че основната част от документите съставяни в стокооборота между дружествата са частни диспозитивни или свидетелстващи, както и разпоредбата на чл. 182 ГПК, според която вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на лицето или организацията, която ги води /в този см. е и  разпоредбата на чл. 55 ал. 1 ТЗ за доказателствената стойност на редовно водените счетоводни книги и вписванията в тях - между търговци за установяване на търговските сделки - Решение № 14559 от 2013г. на ВАС/. В случая за редовността на воденото от жалбоподателя счетоводство са налице констатации в РД / “…Извършените стопански операции са отразени в хронологичен вид. Заведена е синтетична и аналитична отчетност за движението на материалните запаси използвани в дейността на дружеството.”/, а редовност на счетоводствата на доставчиците не бе потвърдена.

Последващата реализация на фактурираните стоки в производството на жалбоподателя също не е доказана с конкретни данни и обвръзка с процесните фактури по количества и видове.

            По отношение приемо-предавателните протоколи в хода на съдебното производство не са представени други доказателства.

Липсата на място на приемо-предаване на стоките в протоколите между страните по пряката доставка не е преодоляно като значение от записванията в счетоводството им, чиято редовност не е проверена в хода на съдебното производство, включително и по отношение движението на материалните запаси.

По посочената вече причина, не е изслушано заключение на вещо лице относно установено съответствие по вид и количество между фактурираните стоки и тези, посочени в протоколите. Няма проследяване от експерт и установяване използването на материалите / стоките за осъществяването на последващи доставки на услуги, по които „Ремат” ЕООД е изпълнител. Не е налице установеност при проверката в счетоводството на преките доставчици за аналитична счетоводна отчетност на материалните запаси, която позволява проверката за наличност и движението на стоките, предмет на процесните доставки.
            От значение е, че не са установени данни за счетоводното отписване на стоките при доставчиците, които действия съставляват изрично приемане на резултатите от сделката и фактическото предаване на стоката, като заприходяването при получателя пряко не означава, че фактурираните стоки са получени именно от посочените доставчици във фактурите.

Доказателствената стойност на протоколите не следва от съответствие с други доказателствени източници /такива не са представени/. Достоверността на протоколите не е проверена и с гласни доказателствени средства.

Следва извод, че протоколите не биха могли да установят фактическото действие по приемо-предаване на индивидуализирани стоки.

7.3. Конкретиката на фактите изключи възможността да бъде приета за пълно доказана именно наличността на стоката при доставчиците, за да се обсъжда постигнато трансфериране правото на собственост.

Процесуална активност на жалбоподателя в тази насока не бе налице при тежаща върху него доказателствената тежест.

Осчетоводяване на процесната доставка е от значение, когато са ангажирани категорични доказателства за нейната реалност. Това не бе сторено в случая, поради което следва да се приеме, че по спорните фактури за доставки на стоки и материали данъкът е начислен неправомерно и на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС законосъобразно с РА е отказано правото на данъчен кредит за получателя.

 Реалността на доставките е фактически въпрос, който се свежда до доказателства за предаване, транспортиране на големи количества стоки в конкретния случай, съхраняване, евентуално - използването им за последващи облагаеми доставки от страна на получателя или пряко в дейността му. Осчетоводяването на фактурите при ревизираното лице може да бъде само косвено доказателство за реалното наличие на стоките по тях, евентуално за използването им за независимата икономическа дейност на РЛ, което не е достатъчно при липса на преки доказателства /в тази насока Решение № 478 / 2013г., ВАС; Решение № 3514/2013г./ . В резултат на това в съответствие със закона са определени процесните фискални задължения, ведно с прилежащата им лихва за забава, относно която по същество не е поддържано самостоятелно оплакване.

В допълнение се отбелязва, че получателят не може да отговаря за действията на своя доставчик относно неосчетоводяване на доставките, но не и за реалното им изпълнение, тъй като икономическата логика предполага да се сключват сделки само с коректни търговци и след като получателят претендира правото на приспадане на данъчен кредит, той трябва да се снабди с необходимите доказателства за реалното осъществяване на доставката, тъй като посоченото материално право възниква само вследствие на такава, а не въз основа на документално оформена доставка /Решение № 5545/2013г.; Решение № 8473/13г., ВАС/.

8. За да възникне право на данъчен кредит по пряката доставка, е необходимо по безспорен начин да се установи получаването на стоката/услугата от жалбоподателя именно от доставчика, посочен като такъв във фактурата. Това означава, че доставчикът следва да е разполагал със съответното количество от посочения във фактурата вид стоки, респективно-възможност за доставяне на услугите.

Според чл.8 от ЗДДС, услуга по смисъла на ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

По фактурата издадена от Тетракс ЕООД :

 Към разглежданата фактура, освен Договор за извършена услуга от 01.03.2012г. - не са посочени и представени от ревизиранато лице съпътстващи издадената фактура документи и информация за чия сметка са материалите предмет на извършване на услугите /Полагане на бетонова настилка за път и плац в имот № 037039 в местността “Алчак кория” в землището на с.Преславен,общ.Стара Загора,собственост на Ремат ЕООД/.

            Съгласно чл.3.1 от приложения договор - Приемането на изпълнението на услугата се удостоверява с подписване на двустранен приемо-предавателен протокол.  Такъв взаимно признавателен документ не е представен . Липсва и количествено-стойностна сметка /КСС/ към договора, респективно – под форма на протокол за приемо-предаване на остойностени изпълнение СМР по договора с данни за вложен труд /работници и часове/.

Тъй като предметът на договора включва предоставяне на труд от страна на изпълнителя, то от значение за фактическото изпълнение на услугата е наличието на персонал при изпълнителя. За това обстоятелство доказателства не са представени, а дори да се приеме хипотеза на полаган труд без трудови договори, за граждански договори на други лица доказателства не са приложени от жалбоподателя.

Не става въпрос за квалификация, а за установена фактическа възможност определен брой лица, които да извършат услугата, договорена между страните, предметът на която включва и машинен ресурс.

 Изискването на договор за СМР не се абсолютизира като предпоставка за признаване правото на жалбоподателя, а е свързано с характера на фактурираните услуги с цел – установяване или не на фактическа възможност от изпълнение на вписаните дейности, които от своя страна следва да имат ясен количествен признак. В случая нито в хода на ревизията, нито в съдебно производство са предоставени данни за лица, извършили фактурираната услуга. Няма данни за КСС за фактурираната услуга – часове на положена дейност, определяне на възнаграждението.

Няма представени други видове документи /актове между страните по договора/, които да внесат ориентация в документираната услуга СМР в спорната фактура. Няма строителна и техническа документация, която в достатъчна степен би могла да характеризира количествен признак на СМР с цел – преценка на стойността по фактурата.

Услугата трябва да съответства по вид, количество и качество на уговореното между страните. Това съответствие в случая не е удостоверено с предвидения в договора двустранен приемо-предвателен протокол, нито с други видове взаимно признавателни документи между страните по договора.

По делото няма доказателства за кадровата и техническа обезпеченост на доставчика, за извършването на конкретната доставка на услуга. Доказателства в тази насока не са представени от жалбоподателя, поради което не може да се приеме, че прекия доставчик е разполагал с капацитет за изпълнението й.

Наличието на фактура и договор не са достатъчни за доказване, че е осъществена доставка на стоки. Нееднократно в свои решения ВАС е подчертавал, че фактурата и договора могат само да докажат, че са възникнали облигационни правоотношения между страните по доставката и тяхното намерение да я осъществят, но реализирането й по смисъла на чл. 9 ЗДДС следва да се докаже по несъмнен начин.

Не са изпълнени и изискванията на чл.226 от Директива 2006/112 в частта по т.6.“ количеството и естеството на доставените стоки или услуги, или степента и естеството на предоставените услуги“.

В съдебното производство не се установиха обстоятелства, преодоляващи изводът за липса на реалност на доставките. Жалбата в тази част също е неоснователна.

Правилно е позоваването на приходния орган на чл.12 от ППЗДДС -услугата се счита за извършена по смисъла на закона, на датата, на която възникват условията да бъде признат прихода от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти; т.7 от СС – 18 „Приходи” - приходът свързан със сделка за извършване на услуги се признава в зависимост от етапа на завършеност към датата на баланса, при условие, че резултатът от сделката може да се оцени надеждно; т.7.3 от СС – 18 - етапът на завършеност на сделката се определя, като се използва един от следните начини: а) проверка на извършената работа; б) съотношение в процент на извършените до момента услуги към обема на услугите, които ще бъдат извършени; в) съотношение между направените до момента разходи към общо изчислените разходи по сделката за извършване на услуга.

9. С арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК процесуалната тежест да докаже осъществяването на предпоставките за възникване на субективното публично право на данъчен кредит е за данъчния субект. Тези предпоставки включват притежаването на данъчния документ по чл. 71 т. 1 от ЗДДС и действително придобиване на собствеността върху стоките, респ. получаване на услугите предмет на облагаемата доставка - чл. 68 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 6, чл. 9 и чл. 25 ал. 2 от ЗДДС. Установяването на предпоставките не бе осъществено по отношение констатациите за трите фактури - № 43/09.01.2011г. с ДДС 2468лв.; № 50/18.01.2011г. с ДДС 2398.80лв.; № 52/24.01.2011г. с ДДС 2467лв.; общо ДДС -  13 033.80лв., издадени от Мавет ЕООД.

Трите фактури с номера 43, 50 и 52, не са  представени от ревизираното дружество. В тази част от спора не се твърдят конкретни факти и както за останалите спорни фактури, не се представиха доказателства, опровергаващи извода на приходните органи.

В случая обаче, правото на приспадане не е поставено изцяло в зависимост от оценката на данъчните органи за това, дали доставчика е изпълнил своите задължения за представяне на искани документи и обяснения, тъй като са разгледани и анализирани представените от Ремат ООД документи за всяка от процесните фактури.

Установените в хода на ревизията данни, неопровергани в съдебното производство сочат законосъобразност на обжалвания РА .

На ответника се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1383.80 лв. /Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /.

Мотивиран така, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата против Ревизионен акт № 241301033/21.05.2013г. издаден от ст.инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 760/31.07.2013г. на Директора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив, за определени задължения по ЗДДС във вр. с непризнат данъчен кредит в размер на 40 562.68 лв., с лихви в размер на 6 127.30 лв.

Осъжда РЕМАТ ЕООД, *** представлявано от управителя М.Л.А. да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 1383.80 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 Административен съдия :