РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

 РЕШЕНИЕ

 

 

№. 246

 

 

    гр. Пловдив, 24.01.2014 год.

 

 

 

      В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIV състав в открито съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ :          МИЛЕНА ДИЧЕВА

                              МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря  М.Ч. и участието на прокурора БОРИС МИХОВ, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА к.н.а.х дело №  2725 по описа на съда за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Митница Пловдив против Решение № 1680 от 26.06.2013г. на Районен съд Пловдив, ХII н.с. постановеното по н.а.х.д. № 1128 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отменено Наказателно постановление № 16 от 15.05.2012 г. на Началника на Митница Пловдив, с което на „С.“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. ****** на основание чл.234, ал.2, т.1 от Закона за митниците е наложена имуществена санкция в размер на 138, 14 лв., за нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, както и е постановено отнемане в полза на Държавата на стоките, предмет на нарушението, но тъй като същите липсват, на основание чл. 234, ал. 4 вр. чл. 233, ал. 4 от ЗМ е присъдено да се заплати левовата им равностойност в размер на  2 315, 60 лв.  

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. В тази връзка  касаторът сочи, че при постановяване на решението районният съд не е съобразил обстоятелството, че представените от турските митнически власти документи са официални такива и се ползват с материална доказателствена сила, при което неправилно е приел, че вмененото с НП нарушение не е доказано по  безспорен начин. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а процесното НП да бъде потвърдено.

3. Ответникът по касационната жалба – „С.“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Васил Лвски“ № 168, чрез процесуалния си представител счита касационната жалба за неоснователна. Моли да се остави в сила първоинстанционното решение, и се присъдят сторените разноски по  делото.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е основателна.

 

ІІ. За допустимостта :

 

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от „С.“ ООД  против НП №  16  от 15.05.2012г. на началника на Митница Пловдив.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № 722 от 08.12.2011 г., съставен от Здравко Ангелов Кръстев – главен митнически специалист в Митница Пловдив, Агенция „Митници“. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 17.03.2010г. в Митница Пловдив са подадени документи за митническо оформяне на стоки  - Пластмасови капачки за бутилки за веро 150 000 бр – 525 кг. общо нето тегло  и тарифен код по ТАРИК  39235090 00  с декларирана цена € 830, 81 с получател „С.“ ООД. За митническото оформяне на вноса е представена фактура № 43886 от 15.03.2010г. на стойност €  830, 81,  издадена от „PLASTAS KALIP VE PLASTIC LTD STI“ Турция; А.ТR № К 0817135/16.03.2010г..; износна митническа декларация № 10341300ЕХ119960/15.03.2010г. и ЕАД за поставяне на стоките под режим „свободно обръщение с крайно потребление“, регистриран под № 10BG003000Н0036349/17.03.2010г.

С подаване на ЕАД, „С.“ ООД е заплатило дължимите държавни вземания – ДДС в размер на 324, 98 лв. с вносна бележка №  34977 от 17.03.2010г.

Във връзка с извършен сравнителен анализ от служители на отдел ”ТП” на Митница Пловдив и установени по – високи стойности на сходни стоки, изнесени от Турция за България, са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност. Предвид на това с писмо с изх.№ 4400  - 1018/01.07.2010г. на Митница Пловдив, представената от дружеството търговска фактура, ведно с останалите доказателства, послужили за митническо оформяне на стоките, са изпратени до Директора на Агенция “Митници” за проверка по реда на международното сътрудничество.

След извършена проверка по реда на международното сътрудничество, на 27.09.2011г. в Митница Пловдив с вх. № 4400 - 1018/10 от 27.11.2011г. е получено писмо с рег. Индекс   4420/357/10 от 21.09.2011г. на Агенция „Митници“, към което са приложени заверени копия на документи представени пред турските митнически органи при оформяне на износа на стоките по процесния ЕАД, а именно – фактура серия А №  43886 от 15.03.2010г.; А.ТR № К 0817135/16.03.2010г. и ЕАД № 10341300ЕХ119960 от 15.03.2010 г. При сравняване на представените пред българските и пред турските митнически власти документи с един и същи издатели е констатирано, че в тези представени пред българските власти е вписано условие на доставката CPT Пловдив и обща фактурна стойност €  830, 81, а в тези пред турските власти – FOB ISTAMBUL и обща фактурна стойност  1605, 00 щатски долара.

При така установените обстоятелства е изпратено писмо с рег. индекс № 4400  1018/17.10.2011г. до Комисията за определяне на стойността на стоките, предмет на нарушението по ЗМ и на основание Заповед № РД 15 -989/16.06.2011г. на Началника на Митница Пловдив за определяне на митническата стойност на стоките по регистрирания ЕАД, и същата е определена общо в размер на  2315, 60 лв., като към фактурната стойност са начислени транспортни разходи. Върху посочената стойност е определен като дължим ДДС в размер на  463, 12 лв., от който пък е заплатена част в размер на  324,98 лв.

В тази връзка е прието, че на  17.03. 2010г. в Митница Пловдив при допускане за свободно обръщение на стоки от Турция, „С.“ ООД е осъществил състава на митническо нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, поради което и на основание чл.234, ал. 2, т. 1 от ЗМ му е наложена имуществена санкция в размер на  138, 14 лв., като на основание чл. 234, ал. 4 от ЗМ вр. чл. 233, ал. 4 от ЗМ е постановено отнемане стоките предмет на нарушението в полза на държавата, но тъй като същите липсват е присъдено заплащане на тяхната равностойност – 2315, 60 лв.

7. Районният съд е приел, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се установява от събраните писмени и гласни доказателства по делото, но същите не установяват по безспорен начин наличието на осъществен от „С.“ ООД състав на административно нарушение митническа измама по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ.

 

ІV. За правото :

 

8. Решението е правилно.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, е съответна на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е достигнал до правилни, изводи относно приложението на материалния и процесуалния закони, и като резултат е постановил законосъобразен съдебен акт, съответстващ на наложилата се съдебна практика по аналогични казуси.

9. Съгласно чл. 234, ал. 1, т.1 от ЗМ - Който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митните сборове или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи се наказва за митническа измама.

В настоящият случай, контролните органи са обосновали извод за наличие на митническа измама, с констатираното разминаване между представените пред българските и пред турските митнически власти документи относно посочените в тях условия на доставката на стоките и фактурната им стойност. Това от своя страна е довело до извода за деклариране пред българските митнически органи на по-ниска митническа стойност на стоките по процесния ЕАД, респективно на определяне на по-нисък размер на дължимите митнически сборове /по-конкретно - ДДС/.

10. Съгласно чл. 29, пар. 1 от Регламент (ЕИО) 2913/92 г.(наричан от тук насетне Регламента) на Съвета “Митническата стойност на внасяни стоки е договорната им стойност, а именно, платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана, при необходимост, в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33”, а съгласно чл. 29, ал. 3, б. “а” от същия регламент “Действително платената цена или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати за внасяните стоки на продавача или в полза на продавача, като включва всички плащания, които са извършени или трябва да се извършат като условие за продажбата, от купувача на продавача или от купувача на трета страна за удовлетворяване на задължения на продавача. Плащането не е задължително да бъде във формата на превеждане на пари. То може да се извърши и чрез акредитив или други договоряеми инструменти и може да бъде пряко или косвено”.

От така цитирания нормативен текст следва, че за правилното определяне на митническата стойност на декларираните с процесния ЕАД стоки трябва да се установи договорната цена на същите, както и условията на самата доставка, и оттук, да се прецени налице ли е митническа измама или не.

11. В тежест на административно-наказващия орган е да докаже проявлението в обективната действителност на всеки от предвидените в диспозицията на правната норма признаци на нарушението. Доказването следва да бъде пълно и главно, тоест органа следва по категоричен и безпротиворечив начин да установи наличието на съставомерно деяние, а не само вероятност такова да е налице. Това в настоящия случай, както правилно е констатирал и районния съд, не е сторено, като нарушението не е доказано по несъмнен и категоричен начин от страна на компетентните органи, в съответствие с изискванията на процесуалния закон.

В тази насока, е достатъчно да се посочи, че част от административно-наказателната преписка включва взаимно противоречащите си частни свидетелстващи документи (фактури и митнически декларации), изхождащи от изпращача на стоките по ЕАД с идентични номера и дати, в които са посочени различни условия на доставката и различна стойност на стоките. Едните с посочена фактурна стойност €  830, 81 и условия на доставката CРТ Пловдив – представени от жалбоподателя при оформяне на вноса и другите представени от турските власти и използвани при оформяне на износа на същите стоки, в които е посочена фактурна стойност 1605, 00 щатски долара и условия на доставката  FOB ISTAMBUL.

По делото не са представени други доказателства, въз основа на които по несъмнен начин да се установява, че митническата стойност на внесените стоки е различна от тази, посочена в документите при оформяне на вноса. При това положение, настоящият касационен състав, напълно споделя извода на районния съд, че по делото не са ангажирани безпротиворечиви доказателства, въз основа на които да се установява, че „С.“ ООД е декларирало митническа стойност на стоките, различна от действителната такава по смисъла на чл. 29 от Регламент (ЕИО) 2913/92г., респективно, че дружеството е избегнало заплащане на част от дължимите държавни вземания, а именно ДДС в размер на  138, 14 лв. и е осъществило състава на митническа измама по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ.

Действително, с оглед представените от турските митнически власти документи са налице данни за извършването на подобно нарушение, но както се каза и по-горе в настоящото решение, за ангажиране имуществената отговорност на ответното дружество, е необходимо безспорно да се установи извършване на административно нарушение, а не само вероятността същото да е извършено – нещо, което не е сторено в процесния случай.

12. С оглед наведените  в касационната жалба възражения е необходимо да се посочи още следното :

Износната митническа декларация се ползва с материална доказателствена сила единствено относно характера, вида и количествата на изнесените стоки, датата на оформяне на износната операция, тъй като именно относно тези обстоятелства е изричното удостоверително волеизявление на официалния орган. Относно посочената в износната декларация цена обаче, това не е така, тъй като административния орган, единствено проверява дали тя съответства на съпътстващите търговски документи /фактури и т.н./ и удостоверява именно факта на това съответствие, но не и, че посочената в митническата декларация цена на стоките е действителната митническа стойност на същите. Представените от турските митнически власти документи не съдържат, официално удостоверително изявление по отношение действителната митническата стойност на стоките. В този смисъл отговора от страна на турските власти се ползва с материална доказателствена сила единствено относно факта, че с представените документи е оформен износа на стоките от Р. Турция, но не и че посочените в тях условия и стойност на доставката са действителните такива. Това, че същите /фактура, международна товарителница и т.н./ са представени от турските административни органи, в никаква степен не променя качеството им на частни свидетелстващи документи.

Относно констатираното от митническите органи нарушение на чл. 16 от цитираната Спогодба между правителството на Р. България и правителството на Р. Турция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност (ДВ бр. 87/29.07.1998 г.) и доводите на касатора в тази насока, следва да се посочи още, че районния съд не е изключил от доказателствата по делото представените от турските митнически власти документи, което действително би било нарушение на въпросната разпоредба, а единствено е ценил същите с оглед останалия доказателствен материал по делото. Представената от турските власти фактура не е официален документ, удостоверяващ цената на стоките, но митническите органи са извършили оценка на стойността на стоките по процесния ЕАД и именно въз основа на нея са определили размера на дължимия ДДС.

Така извършената оценка обаче не доказва твърдяното митническо нарушение. Митническата стойност на стоките не е тяхната пазарна цена, а действително уговорената от страните цена – арг. от чл. 29, пар. 1 от Регламент (ЕИО) 2913/92г. В настоящият случай не са ангажирани доказателства, че последната е различна от декларираната от дружеството при оформяне на вноса.

13. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна, като не са налице сочените касационни основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд, е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила от тази инстанция.

 

V.За разноските :

 

14. Съдът намира за неоснователна и претенцията на  ответника по касационната жалба чрез процесуалния му представител за присъждане на сторените разноски в производството. Разноски, в това число и за адвокатско възнаграждение в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела, не следва да бъдат присъждани. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009г., прието от общото събрание на колегиите във Върховния административен съд (по тълкувателно дело № 7/2008 г.), което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, е задължително за органите на съдебната власт, и съгласно което, в касационното производство по чл. 63, ал.1 ЗАНН, както не се внася държавна такса, така не се присъждат и разноски, които не са предвидени в първоинстанционното производство по ЗАНН.

Воден от изложеното, настоящият касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1680 от 26.06.2013 г. на Районен съд Пловдив, ХII н.с. постановеното по НАХД № 1128 по описа на същия съд за 2013 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ :             1.

 

 

 

                                                                                      2.