РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 73

13.01.2014 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на девети януари през две хиляди и четиринадесета година, председателствано от

 

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

 

при секретаря Р.А., като разгледа Адм. Д № 2771 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

Образувано е по жалба на "МИЛИОРЕ ДИЗАЙН" ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление **, с управител М.Т.М. срещу РА № 161206258/13.05.2013 г., потвърден с Решение № 776/01.08.2013 г. на Директора на ДОДОП – Пловдив, относно отказан данъчен кредит в размер на 4 850,39 лв. и за прилежащите към него лихви.

В жалбата се навеждат доводи, обосноваващи материалноправна и процесуална незаконосъобразност на административния акт. В жалбата е посочено, че в издадения ревизионен акт липсват мотиви съгласно разпоредбите на чл.120, ал.1, т.3 от ДОПК. Твърди се, че в случая не би могло да се приеме, че мотиви към акта представлява издадения ревизионен доклад. Жалбоподателят счита, че в ревизионния акт липсва правното основание, на което е отказано правото на данъчен кредит. Твърди, че закупеният от дружеството автомобил, регистриран със свидетелство за регистрация с рег. № СА 0976 ТК не е лек автомобил, а е товарен. Посочено е, че той е такъв и по спецификация от производителя, следователно за него не е приложима разпоредбата на чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС. Посочва, че са съставяни пътни листове за всеки един курс на автомобила, т.е. същия се е използвал съгласно предназначението му за превоз на стоки и товари от доставчици до клиенти. Иска  се отмяната на РА. Претендира се присъждане на сторените разноски.

Ответникът – Директор Дирекция “ОДОП “- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

 

След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е допустима.

 

Разгледана по същество, тя е основателна.

 

І. Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № 1206258/27.12.2012 г. /л.90/, надлежно връчена по електронната поща на ревизираното лице. Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл.112 ал.1 и чл.113 ал.3 от ДОПК – Заповеди на Директора на ТД на НАП –Пловдив /л. 4 – л. 5/. ЗВР и всички актове от ревизионното производство са връчени на представляващ ревизираното лице.

В срока по чл. 117 ал. 1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад 1206258/ 17.04.2013 г. /л. 47 и сл./. Същият е надлежно връчен на управилтеля на 19.04.2013 г. Издадена е Заповед за определяне на компетентен орган № К 1206258/18.04.2013 г., с която е определен компетентен орган по издаването на ревизионен акт. ЗОКО е издадена от началник сектор Ревизии Дирекция “Контрол” при ТД на НАП Пловдив на осн. чл. 119, ал.2 от ДОПК /ред. ДВ, бр. 105 от 2005 г./.

В хода на производството, в срока по чл. 119 ал.3 от ДОПК /ред. ДВ, бр. 105 от 2005 г./. е издаден  обжалваният Ревизионен акт № 161206258/ 13.05. 2013 г., от  главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Пловдив.

Извършената на "МИЛИОРЕ ДИЗАЙН" ЕООД ревизия относно правилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС, обхваща данъчни периоди от 01.09.2012 г. до 30.11.2012 г. През ревизирания период дружеството извършва търговия с ел.уреди, санитария за баня и строителни материали – фаянс, теракот и други, и изготвяне на индивидуални проекти за визуализация на вътрешен интериор. Дейността се осъществява в нает търговски обект – шоурум в гр.Пловдив, ул. Янко Съкъзов № 37.

На ревизираното лице е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения изх. № 280/08.01.2013г., с което е изискано да представи всички първични документи за покупки и продажби, счетоводни регистри, сключени договори, банкови и касови документи и други, касаещи дейността на дружеството за ревизирания период, включително за наличните МПС. 

В законоустановения срок от страна на дружеството с вх. № 280#1/21.01.2013г. са представени исканите документи.

В хода на ревизията е констатирано, че „Милиоре дизайн” ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 4 850,39 лв. по следните фактури и суми, издадени от лизингова къща София лизинг ЕАД, Булстат 121218170 както следва:

- по ф-ра № 62159/29.09.2012г. е приспаднат данъчен кредит в размер на 4 814,39 лв. за лизинг за наем на Пежо Партнер с рег. № СА 0976 ТК.

- по ф-ра № 62377/08.10.2012г. е приспаднат данъчен кредит в размер на 36,00 лв. за такса за регистрация на автомобил 

Ревизиращият екип е установил, че автомобилът се отдава за ползване срещу лизингово възнаграждение съгласно договор за лизинг от 28.09.2012г. Същият е заведен в счетоводството на фирмата като дълготраен материален актив. 

От представеният регистрационен талон на автомобил Пежо Партнер е видно, че същия е записан като товарен с брой места 4+1, включително водача и е категория N 1.   

  С Протокол № 1304258/22.03.2013г. е присъединен протокол № 1217974/19.12.2012г., с който е извършен оглед от органи на ТД на НАП Пловдив на автомобил Пежо Партнер с рег. № СА 0976 ТК, при който е установено, че посоченото превозно средство следва да се класифицира като лек автомобил.  Констатирано е, че в автомобила има постоянно монтирани седалки, снабдени с предпазни колани, които могат да бъдат подвижни и неподвижни. В протокола е записано, че в задната част на автомобилът има прозорци на двете странични страни и на задната част включително. Посочено е, че има две врати, отварящи се чрез плъзгане и една чрез повдигане в задната част на автомобила. Установено е, че липсва капак или постоянна преграда между кабината и задната част и в цялото вътрешно пространство има мокет, вентилация и вътрешно осветление.  При огледа органите по приходите са установили, че в процесния автомобил има по-малко от 5 места без мястото на водача, както и факта, че няма трайно вградено техническо оборудване за целите на извършваната дейност от лицето. Ревизиращият екип е констатирал, че в талона на автомобила е записано, че същия е категория „N 1”.

От управителя на „Милиоре дизайн” ЕООД е била представена декларация, в която е посочено, че целта на закупуване на автомобила е била превоз на стоки и товари от доставчици до клиенти с цел извършване на търговска дейност.

С оглед на така установените обстоятелства, ревизиращите органи са приели, че процесният автомобил е лек и формално е регистриран като товарен, както и че не е използван за извършване на услуги или предназначен  за препродажба.

Предвид всички установени в хода на ревизията обстоятелства и събраните доказателства, органът по приходите е формирал извода, че придобитият автомобил Пежо Партнер отговарял на характеристиките на тарифна позиция 8703, следователно бил „лек автомобил” по смисъла на §1, т.18 от ДР на ЗДДС.       

На основание чл.70, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 4 850, 39 лв. по фактури, издадени от Лизингова къща София лизинг ЕАД.

 

ІІ. В хода на съдебното производство, с цел опровергаване на фактическите констатации в ревизионния акт е допуснато извършването на СИТЕ. Заключението, неоспорено от страните, съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено в съответствие с приетите по делото писмени доказателства. Съдът не кредитира заключението единствено в частта му, в която се формира правният извод, че «автомобилът подлежи на данъчен кредит» /л. 129/. Експертизата сочи, че процесното МПС- Пежо Партнер с рег. № СА 0976 ТК, съгласно критериите на Директива 2007/46/ЕО (въз основа, на която е издаден ЕС СЕРТИФИКАТ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА и ЕС СЕРТИФИКАТ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ) е МПС от категория N 1 ( товарен автомобил).

 

2. По делото са налице допълнителни писмени доказателства във връзка с използване на процесното МПС за осъществяване дейността на дружеството- 7 броя пътни листове № № 679901/11.10.2012 г. до 679907/29.10.2012 г. /л. 20 до л. 27/.

 

ІІI. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните правни изводи :

 

Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС, с ДДС се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната. Данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчният кредит се дефинира като сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Според разпоредбата на чл. 69, ал.1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъка за стоките или услугите, които доставчикът е доставил или предстои да достави, възниква само когато стоките или услугите се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.

При така очертаната правна уредба, може да се обоснове извод, че целта на системата за облагане с ДДС е данъците върху вложените средства на стоки или услуги, използвани от облагаемото лице за облагаемите му сделки да могат да се приспадат. Правото на приспадане на данъка е пряко свързано с неговото събиране, като целта е да се избегне двойното данъчно облагане. Независимо от това обаче, когато стоките или услугите, придобити от данъчнозадължено лице се използват за целите на сделки, които са освободени, или не попадат под обхвата на ДДС, или функционално по никакъв начин - пряко или косвено не са свързани със стопанската дейност на лицето, правото на приспадане на данъка не възниква.

Ограниченията при възникването на правото на приспадане на данъчен кредит са изрично изброени в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС.

В конкретния случай се спори, че след като процесният автомобил има 5 места, въпреки, че има сертификат “N1” от производителя, представлява "лек автомобил" по смисъла на § 1, т. 18 от ЗДДС, поради което по отношение на същия са приложими ограниченията по чл. 70, ал. 1 т. 2 и т. 4 ЗДДС.

В случаите на претендирано право на данъчен кредит, в тежест на ревизираното лице е да установи всички предпоставки за възникването и правомерното упражняване на правото на данъчен кредит, което в конкретния казус означава, че в тежест на данъчно-задълженото лице е да докаже, че активът е придобит за нуждите на икономическата му дейност, т. е. ще се използва за извършване на облагаеми доставки.

Понятието "икономическа дейност" е дефинирано в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и се определя като всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него, т. е. има се предвид стопанската дейност на съответното предприятие. При дадената дефиниция за икономическа дейност, ограничението на правото на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС ще е налице, когато стоките и услугите се придобиват за извършване на стопанска дейност, различна от икономическата дейност на конкретното данъчно задължено лице. Въведеното ограничение е пряко свързано с принципа на облагане с ДДС и характера на данъка. По дефиниция, ДДС е общ данък върху потреблението, чиято тежест изцяло се носи от крайния потребител. До стадия на крайния потребител данъчнозадължените лица, които участват в процеса на производство и разпределение, превеждат на данъчната администрация начисления на клиентите си ДДС, като се приспада платения ДДС на техните доставчици. При положение, че данъчнозадълженото лице придобива стоки и услуги за облагаеми доставки, а не като краен потребител, му се предоставя право да приспада ДДС, с който се облага придобиването на стоките и услугите. ДДС се характеризира със своя неутралитет на всички стадии на производството и разпределението, като по силата на принципа на неутралитет, лицето понася тежестта на данъка само, когато той се отнася за стоки или услуги, които по никакъв начин не обслужват икономическата му дейност, тоест нито пряко, нито косвено се отнасят към извършваните от лицето облагаеми доставки. В тази връзка, целта на ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е да се предотврати ползването от страна на данъчно задълженото лице на привилегии спрямо обикновените потребители.

Само за яснота, следва да се посочи, че под "дейност, различна от икономическата дейност на лицето", следва да се разбира, икономическа дейност различна от тази формираща оборота му, а не всяка нестопанска дейност, тъй като тази хипотеза излиза извън приложното поле на ЗДДС и въпросът за приспадане на начисления по доставката данък изобщо не стои.

Касае се за придобит дълготраен актив, а при дълготрайните активи, предназначени за стопанската дейност на ДЗЛ, потреблението се разсрочва за периода до пълната им амортизация, т. е. икономическата изгода от тях се очаква в един по-продължителен период от време. В този смисъл, доколкото самите дълготрайните активи обслужват дейността на субекта, те участват косвено в облагаемия оборот. За да възникне обаче за тези активи право на приспадане на начисления при закупуването им данък, следва да е безспорно установена обвързаността на съответния актив с икономическата дейност - настояща или бъдеща. Ако изначално един актив, независимо, че е включен в стопанските активи на ДЗЛ, е предназначен за неикономическа дейност (т. е. извън обхвата на ЗДДС), или за дейност, различна от тази, която формира облагаемия оборот на лицето, то за ДЗЛ няма да възникне право на приспадане на данъчен кредит, защото на практика в този случай лицето се приравнява на краен потребител и като такъв то следва да понесе данъчната тежест. Тоест, релевантен от гледна точка на признаването на правото на данъчен кредит е не въпросът дали за определен период лицето е развивало дейност, а как активът или стоката за които лицето претендира право на данъчен кредит се включват в тази дейност, която безспорно няма пречки да е бъдеща.

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се обосновава извод, че автомобилът е придобит за нуждите на икономическата дейност на жалбоподателя. През ревизирания период дружеството извършва дейност: търговия с ел.уреди, санитария за баня и строителни материали – фаянс, теракот и други и изготвяне на индивидуални проекти за визуализация на вътрешен интериор. С оглед на самите констатации в оспорения РА, безспорно бе установено придобиването на процесния автомобил за нуждите на икономическата дейност на търговското дружество. В тази насока е и обстоятелството относно характера на превозваните товари и техния обем /ел.уреди, санитария за баня и строителни материали – фаянс, теракот/, което обуславят възможното им транспортиране с подобен автомобил.

 Аналогичен извод следва и досежно преценката за наличието на основанието по чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС. Следва да бъде ценено представеното свидетелство за регистрация, издадено от производителя и сочещо, че автомобилът е хомологиран с категория N1 и е регистриран като товарен.

Неоснователно е позоваването от страна на органа по приходите на обстоятелството, че автомобилът не отговаря на критериите на Комбинираната номенклатура на ЕС, за да бъде тарифиран в позиция 8704 „товаропътнически превозни средства”, а отговаря на критериите за лек автомобил и се отнася в позиция 8703. Настоящият състав приема, че въпросното МПС е от категория „ N1” - моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 t и същото е закупено от Република България, следователно критериите на Комбинираната номенклатура на ЕС не са приложими в конкретния случай. В подкрепа на становището на жалбоподателя е и изготвеното заключение по СИТЕ, съгласно което автомобилът отговаря на критерия за капацитет на превоз по подробно описаното на л. 129 неравенство, следователно процесното МПС е от категория N 1 ( товарен автомобил).

Поради така изложените съображения, налага се изводът, че незаконосъобразно органът по приходите е отказал да признае правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и от ЗДДС, поради това че е придобит лек автомобил по смисъла на ЗДДС. Обжалваният ревизионен акт следва да се отмени изцяло.

С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените и надлежно претендирани деловодни разноски, в общ размер на 300 лв., от които държавна такса – 50 лв., възнаграждение за вещо лице - 250 лв. За заплащането на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. липсват доказателства.

 

Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 161206258/13.05.2013 г., потвърден с Решение № 776/01.08.2013 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-Пловдив при ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на "МИЛИОРЕ ДИЗАЙН" ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление **, с управител М.Т.М. разноските по делото в размер на 300 лв./триста лева/.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

СЪДИЯ: