Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер     74          Година  2014, 13.01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 17.12.2013 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА а. х. дело номер 2772 по описа за 2013 година и като обсъди :

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния ко­декс във вр. с чл.186 ал.4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на ”М. Вест”ЕООД, ЕИК ********, със седа­ли­ще и адрес на управление *****, представлявано от М.М., про­тив За­повед № 52715-F042226 от 18.05.2013г. на Зам. Ди­­рек­тора на ТД на НАП – Плов­див, с която спрямо дружеството е на­ло­жена принудителна административна мярка – запечат­ва­не спрямо обект – автосер­виз, находящ се в *****, сто­панисван от ”М. Вест” ЕООД, ЕИК ********, за срок от един месец на ос­но­ва­ние чл.186 ал.1 т.1 б.” ” от ЗДДС, като на основание чл. 187 ал.1 от ЗДДС е за­бра­нен достъпът до него, пот­върдена в хода на административното й обжалване с Решение № 843 от 13.08.2013г. на Зам. Директора на Дирекция “ОДОП” – гр.Пловдив.

Жалбоподателят счита оспорения акт за постановен в нарушение на ма­те­риалния и процесуалния закони. Поддържа се, че въпросната заповед не е мо­тивирана. Подробни съображения се излагат в жалбата до съда. Претендира се отмяна на акта като незаконосъобразен, алтернативно се прави искане за при­ложение на нормата на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски.

Ответникът – Заместник Директор на ТД на НАП – гр.Пловдив, чрез про­цесуалния представител юриконсулт М., е на становище, че жалбата е не­ос­нователна. Поддържа се, че извършването на административно нарушение е надлежно установено и обсъдено в мотивите на процесната заповед. Сочи се също така, че в заповедта е определен едномесечен срок на действие на при­ну­ди­телната мярка, за което са изложени подробни мотиви. Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като се присъди дължимото юрисконлутско възнаграждение.

Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е и ОСНОВАТЕЛНА по следните аргу­мен­ти.

В обстоятелствената част на атакуваната Заповед се сочи, че на 21.01. 2013г. в обект “Автосервиз”, находящ се в ******, сто­па­нисван от “М. Вест”ЕООД, инспектори по приходите към ТД на НАП – Пло­в­див са извършили оперативна проверка, като са установили, че за заплатена на 14.11.2012г. продажба на автомобилни гуми на обща стойност от 250 лева не е издаден касов бон от наличното в обекта ФУ тим Дантекс с ИН на ФУ ДТ 394402 и ИН на ФП 02394402, нито касова бележка от кочан, отговарящ на изи­ск­ванията на Наредба № Н – 18 от 13.12.2006г. на МФ.

Посочено е също така и че извършената продажба на автомобилни гуми без издаването на фискален бон или фискална касова бележка се потвърж­да­ва­ла от извършената на 21.01.2012г. проверка, документирана с Протокол за извършена проверка серия АА № 0055631/21.01.2012г. на И.Т.П., видно от която било че на 14.11.2012г. същото това лице е извършило по­куп­ка на автомобилни гуми, като е заплатило в брой сумата от 250 лева, за ко­е­то не му била издадена фискален касов бон от ФУ, нито касова бележка от ко­чан, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.

Допълнително се твърди да е направен и подробен отчет от ФУ на ФП от 10.01.2012г. от 30.12.2012г. от който било установено, че няма отчетени прихо­ди на дата 14.12.2012г. и не е отчитан дневен фин. отчет с нулиране из паси. За 15.11.2012г. по ФП № 0028 са отчетени приходи в размер на 40 лева.

Прието е, че нарушението е извършено на 14.11.2012г. и е констатирано въз основа на проверка, обективирана в с ПИП сер АА № 0055630 от 21.01. 2012г., повод жалба вх. № 92 – 00 – 157 от 07.01.2013г.

Издаден е АУАН № F 042226 от 05.02.2013г., в който нарушението и описанието на нарушението са описани по идентичен начин, с изключение на факта, че от подробния отчет от ФУ на ФП от 10.01.2012г. от 10.01.2012г. до 30. 12.2012г. е прието, че е установено, че няма отчетени приходи на дата 14.11. 2012г.

Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 52714-F042226 от 18.05.2013г. на Зам. Директора на ТД на НАП. Прието е, че в случая е налице нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006. на Ми­ни­с­тер­ство на финансите, във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС. При това положение на юридическото лице, на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено админи­ст­ративно наказание "имуществена санкция" в размер на 700 лева.

Няма данни по делото дали цитираното НП е влязло в сила или не.

Описаната фактическа обстановка е изцяло възприета от Зам.Директора на ТД на НАП, Пловдив и възпроизведена в издадената от него Заповед № 52715-F042226 от 18.05.2013г. Освен нея, в процесния административен акт са инкорпорирани типизирани съображения придаващи му характер на бланкетно създадена форма, в което се попълват само индивидуалните белези на нейния ад­ресат. Срока на действие на принудителната мярка е определен на един ме­сец, като отново се констатира типизирани съображения /бланкетна форма/ от­носно продължителността на този срок, без дори в същите да са попълнени дан­ните относно конкретния нарушител, осъщественото от него противоправно по­ведение и относимите към този въпрос факти и обстоятелства.

От материалите по делото съдът констатира, че при доказа­тел­ствена те­жест за административния орган същият не ангажира каквито и да е относими до­ка­зателства относно осъществяването на твърдяното нарушение, при поло­же­ние че същото изрично се оспорва от страна на жалбоподателя.

Липсват представени по делото ПИП сер.АА с № 0055630 от 21.01.2012г., за да се прецени въобще и относимостта на същия с оглед конкретната дата на ко­ято се сочи да е издаден. Липсват представени жалбата на третото лице, както и под­робния периодичен отчет от ФП на въведеното в експлоатация в обе­к­та ФУ /още повече, че в заповедта е посочено, че съобразно същият било ус­тановено, че на 14.12.2012г. липсвало данни за осъществени продажби, който из­вод е абсолютно несъотносим съобразно конкретната дата на която е прието да е осъществено противоправното поведение от юридическото лице/.

Като цяло с изключение на АУАН /при съставянето на който се конста­ти­ра­ха същите противоречия/ и самото НП /което не е доказано да е влязло в си­ла и е с идентично на АУАН съдържание/ липсват каквито и да е ангажирани доказателства от страна на ответника, въпреки разпределената доказател­ст­ве­на тежест от състава на съ­да, за установяване на факта на твърдяното наруше­ние и неговия автор.

При така установеното от фактическа страна се следват и следните прав­ни изводи.

Безспорно неиздаването на съответен документ за осъществената про­даж­­ба - фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба, е предвидена в закона предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл.186 от ЗДДС. Тя се прилага след установяване на конкретно осъществено нарушение на подробно изброени в нормативния текст материални правила за поведение, а не в хипотеза на наложено админист­ра­тив­но наказание /каквато е уредбата по чл.124а от ЗАДС/.

Принудителната административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е оп­ре­де­ле­на в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Казано с дру­ги думи, при прилагането на ПАМ, във всички случаи, трябва да бъде спазен установеният в чл.6 от ДОПК, принцип на "съразмерност", според който админи­ст­ративният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни ин­те­реси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се из­дава, а когато с административния акт се засягат права или се създават задъл­же­ния за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-бла­гоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.

Преценката за съответствие на принудителната мярка с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипо­те­зи­те на чл.186 ал.1 от ЗДДС.

В случая от мотивите на оспорената Заповед, дори не става ясно коя точ­но хипотеза на казаната правна норма е приета за осъществена, за да се осъ­ще­стви от съда казаната преценка.

В Решението на горестоящия административен орган /който е и инстан­ция по същество/ е посочена тази на чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС.

По отношение хипотезата в чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС, мярката запе­чат­ване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се предот­в­ра­ти извършването на друго противоправно поведение от страна на наруши­те­ля. Следва да се има предвид, че във всички случаи изводът, че съществува та­кава възможност, трябва да е мотивиран и фактически обоснован от конкрет­ни обективни обстоятелства, от които може да се изведе обоснован извод, че на­ру­шителят може да извърши друго административно нарушение. Това е така, тъй като заповедта за налагане на принудителната мярка е индивидуален ад­ми­нистративен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и като такъв следва да от­го­варя на изискванията за форма, установени с АПК.

В тази насока, разпоредбата на чл.59 ал.2 т.4 от АПК налага в админист­ра­тивния акт да се съдържат фактическите и правните основания за издава­не­то му. Съответно, според изискването на чл.186 ал.3 от ЗДДС, мярката се нала­га с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него ли­це.

Както се посочи в предходния раздел на настоящото решение, в моти­ви­те на оспорената заповед е посочено, че по повод осъществена проверка на 21. 01.2013г., която била обективирана в ПИП от 21.01.2012г., било установено че на 14.11.2012г. била осъществена покупка, за което е заплатено в брой, но не би­­ла издадена касова бележка, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки.

Действително нормата на чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС е императивна и предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени сан­к­ции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда или начина за из­да­ване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по устано­ве­ния ред за доставка/продажба.

От събраните по делото доказателства обаче по никакъв начин не бе до­ка­зано от административния орган, че установеният ред за издаване на фиска­лен бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба е на­рушен от жалбоподателя – посочи се по-горе каквито и да е относими доказа­тел­­ства не бяха представени в хода на съдебното оспорване, напротив устано­ви­ха се редица противоречия относно твърдяната дата на осъществяване на нарушението и начина по-който е установено същото /така проверката всъщ­ност предхожда самото нарушение/, липсват каквито и да е доказателства за осъ­ществената покупка на 14.11.2012г. /в случая дори не се касае до контролна такава/.

Т.е. като цяло при доказателствена тежест за ответника същият не уста­но­ви по делото проявлението на онези факти и обстоятелства, които се субсу­ми­рат под фактическия състав и водят до приложението на нормата на чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС. Изложеното обосновава извод за материалната незако­но­съобразност на оспорената Заповед, поради което и същата следва да бъде от­менена.

Отделно от това в същата тази заповед не са изложени мотиви относно възможността провереният субект да извърши друго нарушение, което да бъде предотвратено с наложената принудителна мярка. Следва в тази насока за по­ре­ден път да се подчертае, че в тежест на административния орган е да уста­но­ви всички фактически основания, породили необходимостта от налагане на при­ну­дителна мярка.

Продължителността на срока на наложената принудителна мярка също не е обоснован с конкретни фактически основания, наложили именно опреде­ле­ния от органа срок на действие, съобразно изискването на чл.59 ал.2 т.4 АПК.

С оспорената заповед е постановено запечатването на процес­ния обект и забрана на достъпа до него да е с продължителност от един месец, т.е. мак­си­малният срок, предвиден в закона, като не са изложени никакви мотиви от­нос­но упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъоб­ра­з­ност да определи максимално допустимия по закона срок за действие на мяр­ка­та.

Непосочването на мотиви относно срока, за който се налага принуди­тел­ната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, тъй като лишава Съда от възможност да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона по аргумент на чл.146 т.5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо в конкрет­ния случай е счел, че следва да бъде определен неговият максимален размер. Доколкото органът по приходите не е сторил това, Съдът не би могъл да преце­ни дали той е упражнил своето правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл.146 от АПК, за оспорване на инди­ви­дуалните административни актове.

Това нарушение е особено съществено и е допълнително основание процесната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд - Решение № 4971/14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1460/2009 г., I-во отд; Решение № 3726/19.03.2009 г. на ВАС по адм.д. № 14058/2008 г., I-во отд; Решение № 2428 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм.д.№ 11179/2009 г.

За пълнота на изложеното следва да се подчертае, че настоящото произ­вод­ство не е проведено по реда на ЗАНН, поради което и останалите изложени в жалбата аргументи относно неспазване императивните изисквания на този за­кон, включително и тези относно приложението на чл.28 от ЗАНН, са несъот­носими към разрешаването на правния спор по същество.

При този изход на спора и сторената преценка за присъждане на раз­нос­ки, ТД на НАП - Пловдив следва да бъде осъден за заплати на оспорващия су­ма­та от общо 200 лева – реално понесени деловодни разноски.

Водим от горното, съдът:

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТМЕНЯ За­повед № 52715-F042226 от 18.05.2013г. на Зам.Ди­рек­тора на ТД на НАП – Плов­див, с която спрямо ”М. Вест”ЕООД, ЕИК ********, със седа­ли­ще и адрес на управление ****, представ­ля­ва­но от М.М. е на­ло­жена принудителна административна мярка – за­печат­ва­не спрямо обект – автосервиз, находящ се в ****, сто­панисван от ”М. Вест”ЕООД, ЕИК ********, за срок от един ме­сец на ос­но­ва­ние чл.186 ал.1 т.1 б.” ” от ЗДДС, като на основание чл. 187 ал. 1 от ЗДДС е за­бра­нен достъпът до него.

ОСЪЖДА ТД на НАП – гр.Пловдив, да заплати на ”М. Вест”ЕООД, ЕИК ********, със седа­ли­ще и адрес на управление ******, представлявано от М.М., сумата от 200 /двеста/ лева, раз­нос­ки по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върхов­ния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за по­с­тановяването му.

 

 

 

                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала,

 

Секретар:

 

Т.К.