РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Административен съд  Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И E

№ 287

гр. Пловдив, 30 . 01 . 2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОД А

Административен съд – Пловдив, VІ състав в открито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                                                                                                                                                                           Административен съдия: Здравка Диева

 

С участието на секретаря Гергана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2843/2013г., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производство по реда на чл.215 във вр. с чл.225а от Закона за устройство на територията.

В.Б.К.,*** с пълномощник адв.К. обжалва Заповед № А - 1672/ 26.08.2013г. на Кмета на Община Асеновград.

 С оспорения административният акт е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ „селскостопанска сграда“ с кадастрален идентификатор 99088.501.149.5, с обща площ от 19 кв.м., част от който попада в УПИ II – 72, кв.6 по РП на кв.Долни Воден, Община Асеновград, а другата част – в УПИ  I – озеленяване, кв.6 по същия регулационен план.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта, издадена при процесуални нарушения и неизяснени факти.

Жалбоподателят поддържа търпимост на строежа с възможност за узаконяване на постройката и закупуване на земята. Посочено е, че разпоредената за премахване постройка е долепена до друга с КИ 149.4, използва се за склад за дърва и е направена с цел – да не влиза вода в имота; до момента и в продължение на 38 години общинската администрация не е възразила за сградата. Оспорващото лице не спори за построяване на сградата, като изтъква целта – обезопасяване на имота от наводнение поради денивелация. Счита, че не е изяснено обстоятелството, налагащо събаряне. Според К. неправомерно не му е разрешено да закупи общинското място, върху което попада част от постройката, тъй като са вложени много средства за подобрения на терена /отводнителни шахти и циментиране/.

По същество адв.К. твърди липса на компетентност на органа-издател на оспорената заповед. Същата е незаконосъобразна поради непосочена категория на строежа. Постройката е изпълнена преди 39 години на място, което било нерегламентирано сметище и това било причина да бъде построена. До момента предвиденото озеленяване не е осъществено, поради което няма основание за издаване на заповед за премахване. Строежът не пречел на никого. Поискана е отмяна на административния акт.

Ответникът Кмет на Община Асеновград оспорва жалбата чрез процесуален представител М.М.. По същество счита, че заповедта е законосъобразна – издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и в съответствие с материалния закон. Поискано е жалбата да бъде отхвърлена.

В писмено становище поддържа, че административното производство за констатиране на незаконни строежи и премахването им е служебно и не е необходимо строежът да не пречи на никого, за да няма основание за издаване на заповед за премахване на незаконно строителство, при положение, че е налице такова.

Изтъква се, че за постройката не са издавани строителни книжа и К. не е поискал узаконяването й по реда на § 184 ПЗР ЗИДЗУТ. Сградата не попада изцяло в имота на лицето и изложените факти са дали основание за започване на процедурата по см. на чл.225а ЗУТ.

Административната фаза се твърди да е осъществена при липса на нарушения – констативния акт е съставен в присъствието на К. и му е връчен лично, възражение е постъпило в срок и разгледано от административния орган.

Представителят на ответника счита, че в случая безспорно е налице незаконен строеж от шеста категория съгл. чл.137 ал.1 т.6 вр. с чл.147 ал.1 т.1 вр.с чл.46 ал.1 ЗУТ. В тази вр. органът – издател на заповедта е компетентен и липсата на посочена в заповедта категория на строежа не е съществено нарушение. От значение за спора е установената липса на строителни книжа, дори да не е изискуем одобрен инвестиционен проект.

С позоваване на СТЕ, неоспорена във фактическите си констатации е поискано жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.

Жалбата е подадена в рамките на предвидения 14 дневен срок /съобщение от 27.08.2013г., л.7 и входяща дата на жалбата – 30.08.2013г./, при наличие на правен интерес. Оспорването е от адресат на неблагоприятен акт.

Съдът, като съобрази фактите и събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол, както и доводите на страните, установи следното :

Заповедта е постановена на основание чл.225а ал.1 и ал.2 ЗУТ във вр. с установен незаконен строеж по см. на чл.225 ал.2 т.2  ЗУТ.

Правилата, установени със ЗИД ЗУТ, ДВ,бр. 82/26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г. са приложими за административните производства образувани след влизане в сила на ЗИД ЗУТ 2012г. и спорът за законосъобразността на административния акт се разглежда със задължителното участие на административния орган, издал оспорения акт.

1. Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащ ПУП, без необходимите строителни книжа - одобрени проекти и /или без разрешение за строеж. Административният акт за премахване на незаконен строеж е издаден след изпълнение на процедурата по чл. 225а ал. 2 от ЗУТ и относим факт за приложение на чл. 225а във вр. с чл.225 ал.2 т. 2 от ЗУТ /посочена в заповедта разпоредба/ е установяването на обекта като строеж, изпълнен без разрешение за строеж към момента на изграждане.

В конкретния случай подлежи на преценка времето на изграждане на обекта, видът и състоянието му към момента на издаване на оспорената заповед с проверка за прилагане нормата на §16 ал.1 ПР ЗУТ.

2. Правото на собственост върху ПИ 501.149 по КККР на кв.Долни Воден, община Асеновград /одобрена със Заповед № 300-5-52 от 2004г./, за който е отреден УПИ II-72, кв.6 по РП на кв.Долни Воден, гр.Асеновград произтича от нот.акт № 1978 / 1975г. за ½ ид.ч.

 По данни от КККР в скица от 04.09.2013г. /л.14/, ПИ 149 е собственост на В. Б.К. и Д.Б.К., а в имота са кадастрално отразени осем самостоятелни сгради със съответните идентификатори. Преписката съдържа скица на самостоятелен ПИ 501.149.5 по КК /л.13/ - сградата попада в ПИ 501.149, площ – 19 кв.м., предназначение – селскостопанска сграда, на един етаж.

В скицата за ПИ 149.5 като собственик е посочено лицето Д.Б.К., наследник на който е жалбоподателят според удостоверение за наследници от м.02.2012г. За последнопосоченият факт не се спори, макар удостоверението да не е приложено в преписката.

При доказателственото действие на кадастъра, произтичащо от чл.2 ал.5 ЗКИР и данните от удостоверението за наследници, обективно следва, че собственици на поземления имот и намиращите се в него самостоятелни обекти – сгради, в частност ПИ 149.5 – са наследниците на Д.К.. Съобразява се, че кадастралния план /както и КК/ заснема фактическото състояние на място и не съобразява законни и въведени в експлоатация ли са сградите и обектите.

            2.1. В заповедта е налице установеност относно правото на собственост върху ПИ 149 и по отношение извършителят на строежа. В Констативен акт /КА № 9 от 27.06.2013г. за възложител и собственик – извършител на строежа е посочен В.К.. Собствениците на имота, индивидуализиран като УПИ II -72 са наследниците на Д.К. /В.К., В.Г., И.К. и Ю.К., л.8/.

            В случая жалбоподателят не оспорва придаденото му качество на извършител на незаконния строеж /при грешно посочен адресат, заповедта подлежи на отмяна само в тази си част, но не спрямо разпоредено премахване на незаконен строеж – в хипотеза на безспорно установен този факт/.

            По отношение надлежните страни по оспорване на заповеди за премахване на строежи като незаконни, според съдебната практика на ВАС в хронология – това са инвеститорът, органът, издал заповедта и носителите на вещни права върху строежа и върху поземления имот, в който той попада /Решение № 4895/2010г., адм.д.№ 16501/2009г., ВАС, Второ О./; това са компетентният орган, издал заповедта и адресата на административния акт – собственика или извършителя на строежа, чието премахване е разпоредено /Определение № 2821/2013г. и други/; собственикът на имота е адресат на заповед за премахване на незаконен строеж като собственик и на незаконно построеното / Решение № 8288/12г./; Решение № 2372/2013г./.

Притежанието на собственост върху строеж или конкретен извършител са обстоятелства, които не са относими към законността на самия строеж, но са от значение за разпределяне на разноските по премахването му. На премахване подлежи всеки незаконен и нетърпим строеж, независимо дали са известни собственикът или извършителят му /арг. от чл.225а ал.2 вр. с чл.225 ал.3 ЗУТ; чл.15 ал.2 от Наредба № 3 от 2001г./. Именно разпоредбата на чл.225а ал.2, респект. чл.225 ал.3 ЗУТ е от определящо значение за адресата на заповед, основана на същата норма. Приоритетно значение е придадено на извършителя, тъй като той е субект, черпещ права от собствено неправомерно поведение. Съставът приема това значение за определящо относно адресата на заповедта.

Заповедта има за предмет премахване на незаконния строеж и не установява задължения за други лица, поради което съсобствениците на имота нямат право на жалба, респ. на задължително участие в производството по издаване на заповедта /Определение № 2821/2013г.; Решение № 17034/2013г. ВАС, Второ О./.

2.2. Заповедта е подписана със запетая от лице, за правомощията на което преписката съдържа Заповед № А-1547/05.08.2013г. /л.15/. Цитираната заповед е основана на §1 ал.3 ДР ЗУТ във вр. с ползване на платен годишен отпуск от Кмета на Община Асеновград - за предоставено на Зам.кмет на община Асеновград /инж.П.Й./, правото да упражнява всички “законови функции по ЗУТ” през време на отсъствие на Кмета, за периода от 22.08.2013г. до 26.08.2013г. вкл.  Представен е и трудов договор от 30.07.2013г. за заеманата длъжност от Пл.Й., л.34.

Съобразява се Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004г. на ВАС.: „ Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган.” В случая е представена изрична заповед в тази насока. Авторство не е оспорено. Извън това, за конкретния период са предоставени функции от кмета на основание §1 ал.3 ДР ЗУТ.

Издателят на оспорената заповед е компетентен орган с пряко произтичащи от ЗУТ правомощия в хипотеза на надлежно осъществени права от страна на заместник, на когото изрично е възложено за определен период от време да упражнява функциите по ЗУТ.

По отношение категория на строежа – от значение за материалноправната компетентност на административния акт, съображенията следват при преценка на доказателствата.

Липсата на посочена в заповедта категория на строежа не е нарушение от категорията на съществените, които да обосноват нищожност на акта на това основание.

3. За процедурата :

Квалифицираният като незаконен строеж е установен при проверка, документирана с констативен акт № 9/27.06.2013г. Проверката е извършена в присъствие на В.К., КА е връчен на същата дата.

Установено е местоположение на строежът – в УПИ II – 72, кв.6 и в УПИ I – озеленяване, кв.6 – публична общинска собственост по РП на кв.Долни Воден, гр.Асеновград.

  Констатирано е, че за строежа няма издадено РС, одобрен проект, протокол за стр.линия; други стр.книжа. Строителството е изпълнено  със стени от тухлена зидария и покрив профилна ламарина; представлява селскостопанска сграда с площ от 19 кв.м. Според контролните органи строежът е извършен в нарушение на чл.148 и чл.182 ЗУТ.

Данните от преписката мотивирали административният орган да издаде оспорената заповед, като строежът “селскостопанска сграда” е квалифициран на незаконен по признаците на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ.

Кметът на общината се е позовал на констативния акт /КА/, поради което фактическите установявания в същия следва да се приемат като част от мотивите на заповедта. Непрецизни размери в план на постройката в окомерната скица към КА не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като факта не е относим към незаконността на строежа.  КА имат доказателствена сила за съществуването и вида на строежа.

Разпоредбата на чл.225а ал.2 ЗУТ не изисква актът да се съставя в присъствие на нарушителя-собственик или фактическия извършител. Условието в закона е да бъде връчен на заинтересуваните лица, изпълнено в случая.

Във възражение против КА са изложени обстоятелствата в жалбата до съда. Допълнителни доказателства не са приложени в административна фаза.

Административната процедура формално съответства на установените в ЗУТ правила.

- В административна фаза не е имало спор за съществуване на селскостопанската сграда, както и за извършване на строежа от страна на жалбоподателя.

- Констатациите на техническите органи може да се потвърдят или опровергаят от събраните по делото доказателства, което е определящо за законосъобразност на оспорената заповед.

4. В случая до образуване на делото не е имало спор относно факта на извършено незаконно строителство на конкретен строеж, от адресата на заповедта. Фактическите констатации не са оспорени с представяне на опровергаващи доказателства, а е посочена причина за построяването на сградата. Във възражението е посочен и период на построяване – преди около 37 години, тоест 1976г.

Жалбоподателят не подържа наличие на висящо производство по узаконяване на сградата. Твърдението за режим на търпимост подлежи на проверка за основателност посредством анализ на предвижданията на ЗРП, ПУП в хипотеза на посочен период на изграждане, поради липса на установен такъв от страна на административния орган. Заповедта и КА не съдържат констатации за период на построяване.

Към страните са отправени указания по доказателствата, л.23. В молба /л.37/ с доказателствени искания, жалбоподателят оспори квалификацията на строежа като незаконен с твърдение, че за селскостопанската сграда /склад/ не се изискват строителни книжа, а “само разрешение за ползване, за което били плащани данъци”. За последнопосоченото са представени декларация по чл.14 ЗМДТ /сграда с площ 101.25 кв.м. – без доказана идентичност със селскостопанската постройка с площ 19 кв.м.; сграда – навес с площ 15.75 кв.м.; жилище с площ 78 кв.м.; кокошарник с площ 7.5 кв.м.; дубликат от документи за платени данъци за недвижими имоти и такса смет за периода 2008г.-2012г. /л.63 и сл./.

Уточнен е период на построяване – 1979г., за което е приложено писмо изх.№ 811/08.07.1977г. от Кметство с.Долни Воден, л.38.

В писмото са отразени данни за минаваща дъждовна вода през мястото на В.К. и ангажимент на кметството за направа на път на дъждовната вода през общинско място.

Жалбоподателят твърди, че складовете в имота са построени две години по-късно или през 1979г. и общината не е възразявала. Поддържа теза за извършени подобрения на терена с цел – прибиране на излишната вода от м.Алчака и предпазване на имота от наводняване.

4.1. По делото бе изслушан свидетел при режим на довеждане /за установяване период на изграждане на сградата и фактически извършител на строежа, местоположение на обекта във вр. с твърденията за денивелация/.

Свидетелят Т.Ст.Х. /съдебно заседание, проведено на 28.10.2013г., л.41/ заяви, че вуйчо му живее на ул.Вигла № 4 и в парцела има изградена през 1979г. селскостопанска постройка. Потвърди денивелация, поради която в мазето влизала вода и по тази причина вуйчо му бил принуден да прави канализация за отводняване на мазетата. Потвърди, че строежът бил извършен от жалбоподателя. Сградата и останалите в имота предпазвали къщата от наводнение.

Показанията на свидетеля /възможно заинтересован от изхода на спора/ довеждат до знанието на съда данни за съществуваща селскостопанска сграда, изпълнена през 1979г. от жалбоподателя и за причините, довели да изграждане на постройката.

4.2. Заключението по СТЕ е прието без оспорване.

Експертът е посетил техническата служба на Община Асеновград , където е направена справка за имота, в който е незаконния строеж и изготвени извлечения от действащи и предходни планове, както и проверка в архива за наличие на строителни книжа, вкл. оглед на място.

В.Л. е посочило, че липсват данни за издавани строителни книжа – “градоустройствена основа, одобрени проекти, разрешение за строеж и др.”, л.55.

След проследяване на данни за имота по отменени и действащи устройствени планове и КК в последователност, е изложено следното : - КРП, одобрен през 1937г. /л.31 – извлечение/ е обезсилен към твърдяната година на построяване на сградата; КРП от 1974г. е одобрен със Заповед № 433 от 1974г.; КККР е одобрена със заповед от 2004г.

Тук се отбелязват установими от извлеченията /КРП и КК/ данни : В приложената извадка от РП, одобрен през 1974г. /л.12, л.32/ - в п./УПИ II-72 процесната сграда не е заснета. Заснета е в кадастралната карта /л.11,13,14/ - 2004г. Констатира се разлика в площта на имота по РП и този, отразен в кадастъра /с увеличение в площ към 2004г./ - ясно видима в комбинираната скица към СТЕ, л.60. Според цветовите означения,  ПИ 149 /граници в зелен цвят/, попада в два УПИ – УПИ II – 72 и УПИ I – озеленяване /с граници в червен цвят/.  По действащия застроителен план, одобрен със заповедта от 1974г. е предвидено основно двуетажно застрояване със самостоятелен обект на допълващо застрояване при условие на свързано застрояване с предвиденото в съседен от изток п./ УПИ III. От запад на УПИ  II – 72 е  УПИ I – за зеленина /л.33/ - без предвидено застрояване.

За видът на строежа след оглед : строежът представлява сграда с размери в план 3.75м./ 3.80м./ и 5.30м./4.75м., с едноскатен покрив. Наклонът на покрива определя височините на сградата с неправилна форма – 2.75м. – от вътрешна страна на имота и жилищната сграда в него и 1.80м. – при оградата. Сградата е изпълнена от тухлена зидария , с дървен покрив и покритие от ламарина. Ползва се с предназначение за склад  за съхраняване на дърва и битови вещи. Входът е от дворното място, монтиран е един прозорец и е осигурено осветление и водопровод, няма канализация.

Потвърдено е местоположение на сградата в два УПИ.

Според в.л. действащият застроителен план /л.33/ не предвижда основно или допълващо застрояване по отношение мястото, където е разположена процесната сграда.

За осъществяване на строежа според нормите на ЗУТ и ЗТСУ /отм./, експертът е посочил необходимост от изменение на плана или издаване на скица с виза от гл.архитект. Предвид местоположението на строежа, в.л. е изложило мнение за напълно недопустимо разрешаване на строежа на мястото, където е в момента.

В.Л. е установило данни за издадена Заповед през 2009г. за одобрено изменение на ПУП-ПРЗ с обособяване на няколко УПИ, част от УПИ I –  зеленина по РП от 1974. Имотът собствен на жалбоподателя не попадал в обхвата на това изменение /тоест, за този имот действащ е ЗРП от 1974г./. Доколко с акта от 2009г.  е съобразено, че имотни граници на ПИ 149 попадат в УПИ I –  зеленина е предмет на друг спор, който не влияе върху законност или търпимост на строежа.

Констатирана е значителна денивелация между различните страни на имота по дължината му. Към момента дворното място било отводнено със система от шахти и сградите били обезопасени от наводнение.

На калкан с процесната сграда има друга подобна постройка /ПИ 149.4/, като според в.л. сградите не представляват отводнителни съоръжения и в този см. не попадат в обхвата на мерки за обезопасяване срещу наводнения /по въпроса – дали построените сгради допринасят за спиране на дъждовните води да проникват в жилищната сграда/. Експертът е посочил в тази насока, че е технически несъстоятелно твърдението сграда да бъде построена с цел – спиране на повърхностни или подпочвени води.

Устно в.л. изрази становище, че сградата би следвало да бъде определена в Пета категория.

Заключението като компетентно изготвено въз основа на картния материал  и анализ на съдържащата се по делото документация, съда  цени като обективно. Изводите произтичат от установени факти и специални знания.

5. Не е спорен факта, че предмета на заповедта по начин на изпълнение представлява строеж по дефиницията на §5 т.38 ДР ЗУТ.

Данните от преписката относно предназначението на селскостопанската сграда определят строежа на допълващо застрояване /119, 1211 112 ППЗТСУ отм.; чл.20 ал.3, чл.41, чл.42, чл.45, чл.46 ЗУТ/.

По предназначение, посочено и в КК строежът попада в обхвата на чл.147 ал.1 т.1 вр. с чл.46 ал.1 ЗУТ и не попада в кръга на чл.151 ЗУТ.

При определяне категорията на даден строеж от значение е само неговия вид и предназначение, без оглед на конструкция и размери. Конкретното предназначение на строежа – селскостопанска сграда, го определя като такъв по чл.46 ал.1 и 2 от ЗУТ, а категорията му – Шеста / Определение № 10905/13г. – постройка на допълващо застрояване; Определение № 16245/13г.;  Определение № 16026/2013г. , ВАС, Второ О./.

Доколкото в.л. квалифицира строежът от Пета категория, приложима е разпоредбата на чл.137 ал.4 ЗУТ. И в двете хипотези кметът на общината е компетентен орган.

- Следва да се отбележи, че не са относими към спора твърденията за поискано закупуване на общинския терен /без представени молби в тази насока/, както и за продаден на трето лице общински терен – част от УПИ I /заповедта за изменение на ПУП – ПРЗ от 2009г. с обособяване на нови УПИ от територията на УПИ I – за озеленяване, не е приложена в преписката/.

ЗУТ не е предвидил като отрицателна предпоставка за издаване на заповед по чл.225а вр. с чл.225 – обстоятелството, че даден строеж без РС не пречи на никого.

5.1. Преди издаване на заповед за премахване на незаконен строеж административният орган следва да извърши проверка за търпимост на строежа по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, без издаване на формален акт и служебно /Решение.№ 4837/12г., Решение № 4998/12г, ВАС, Второ О., др./. Кметът на Община Асеновград не е извършил такава проверка.

В тежест обаче на жалбоподателя е доказването с други доказателства, че строежът, изпълнен без проект и разрешение е търпим по § 16 ал. 1 - 3 ЗУТ /Решение № 4895 от 14.04.2010г., адм.д. №16501 от 2009г., ВАС, Второ О/.

В заповедта не е посочен период на изграждане на селскостопанската постройка. Такъв е твърдян от жалбоподателя – 1979г., тоест хипотеза на §16 ал.1 ПР ЗУТ, която не изисква деклариране на строежа пред одобряващите органи.

Сградата не е отразена в действащият регулационен и застроителен план, който е единствен по данни от преписката и от СТЕ. В плана няма изменения до момента в регулационно и застроително предвиждане. Факт е, че имот по КККР 149 попада в две УПИ и по имотни граници сградата-предмет на премахване се намира собствени на жалбоподателя имот, а по регулационни – част от сградата попада в съседен общински имот.

В случая правното основание за издаване на заповедта е чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ – в частност, без разрешение за строеж. По същество ответникът поддържа строеж от обхвата на чл.147 ал.1 т.1 ЗУТ – с разрешение за строеж, макар без одобрени инвестиционни проекти. Предназначението на обекта по ККР е селскостопанска сграда, с фактическо ползване за склад.

Не са опровергани констатираните факти за строеж, осъществен без строителни книжа. Липсата на строителните книжа обаче не е основание да се отрече допустимост на строежа. По определение търпимите строежи са такива, за които няма строителни книжа.

5.2. По приложеното правно основание – чл.225 ал.2 т.2 вр. с чл.225а ЗУТ ЗУТ във вр. с събраните по делото доказателства :

Времето на извършване на строежа е условие за търпимостта му, изключена в случаи на липсата на ПУП, по който да е бил или да е допустим - § 16 ЗУТ. Съгласно § 16 ал. 1 изр. 1 ПР ЗУТ строежите, изградени до 7 април 1987г. без строителни книжа, но допустими по действуващите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. В императивната норма на § 16, ал. 1 изискванията за търпимост на строежите не са в кумулативна даденост, т.е. те трябва да са допустими по правилата и нормите действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ.

А / Строежът не е отразен в действащият план от 1974г. и ако се отрече заявеният от жалбоподателя и потвърден от свидетеля период на изграждане през 1979г., с отразяването му в КК през 2004г. следва, че попада в хипотезите на §16 ал.2 или 3 ПР ЗУТ. Липсата на данни за деклариране на строежа в тези хипотези /което не е подържано и от оспорващото лице/ изключва възможност строежът да бъде квалифициран на търпим.    В тази насока са и данните за предвижданията на плана от 1974г. – действащ. Планът не предвижда основно или допълващо застрояване на мястото, където е изпълнена сградата /СТЕ/ и няма данни за изменение или за издадена виза, както и за строително разрешение.

Б / При съобразяване твърдението за изпълнен през 1979г. строеж и при липса на други фактически установявания от администрацията, както и събрани доказателства по делото за друг период на изграждане, се приема за установено следното :

С разпоредбата на чл. 42 от ЗУТ изрично е предвидено, че постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в УПИ или свързано с допълващо застрояване в съседен имот. Според чл. 46 ал.1 и ал.2 от ЗУТ, второстепенни постройки на допълващото застрояване /летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, септични ями и временни тоалетни/ могат да се изграждат в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване; Второстепенните постройки на допълващото застрояване са с височина до 2,5 м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на покрива. Когато постройките се разполагат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, най-високата част на покрива при калканната стена може да има височина до 3,6 м.

- Селскостопанската сграда не е свободно разположена, доколкото е на имотна граница или допряна до основното застрояване, нито е свързана с допълващо застрояване в съседен имот.

Съгласно чл.112 ал.4 ППЗТСУ /отм. - нова - ДВ, бр. 6 от 1998г./ : В дворищнорегулационни парцели могат да се изграждат сгради, постройки и съоръжения на допълващото застрояване за стопански и обслужващи дейности, когато не са предвидени с действащия застроителен и регулационен план, ако се застрояват свободно или свързано с основното застрояване в парцела или свързано само между два парцела, при спазване на правилата, нормите и нормативите по териториално и селищно устройство, санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания, въз основа на скица за проектиране по чл. 220, ал. 2, т. 2, върху която се указват точни мерки, коти, разстояния и условия. Така указаното застрояване се отразява служебно в действащия застроителен и регулационен план. За останалите случаи се съставя и одобрява частично изменение на застроителния и регулационен план, а при нужда - и кварталнозастроителен и силуетен план по чл. 61 ал. 1.

- С действащият ЗРП / ПУП не е предвидено допълващо застрояване на мястото, където е изградена селскостопанската сграда /СТЕ/, което само по себе си не отрича въобще предвиждане за допълващо застрояване /каквото е свързаното с п./УПИ от изток на ПИ 149, л.33 – неосъществено по данни от КК/. Не се установи да е издадена скица за проектиране с отразено в действащия ЗРП указано застрояване, нито одобрено ЧИ на ЗРП или КСЗП, при положение, че осъщественото допълващо застрояване пряко не е предвидено с действащ план и е изпълнено по западната имотна граница на ПИ 149, но с навлизане в УПИ I – за озеленяване /общински/.

Стопанските постройки със селскостопанско предназначение следва да отговорят на ограничението по чл. 42 ал. 1, 3 ЗУТ, като в случая пристройката е разположена на самата имотна граница с навлизане в УПИ I – за озеленяване /общински/.

Цитираната разпоредба – чл.112 ал.4 ППЗТСУ /отм./ действа от 1998г., поради което се разглеждат приложимите норми преди приемането й – чл.119 ППЗТСУ /отм./ - ал.1  Второстепенни са постройките с обслужващо домакинско предназначение - летни кухни, лека постройка за отоплителни материали и беседки; ал.2 Второстепенни постройки от съответния вид могат да се правят в части за малкоетажно застрояване, в малки и много малки градове и в селата. Според твърдението за период на изграждане и чл.121 ППЗТСУ /отм./ в редакция от 1978г. - В селата, както и в части на малки и много малки градове със селскостопански характер могат да се застрояват стопански постройки със сeлскостопанско предназначение от всякакъв вид за лични нужди.

Обстоятелството, че съгласно чл. 121 ППЗТСУ /отм./ могат да се изграждат стопански постройки от всякакъв вид и предвиденото в разпоредбата на чл.121 ал.3 от Наредба № 5/1977г. /второстепенната постройка може да се разположи на самата странична регулационна линия, без да се спазват други изисквания, при денивелация на терена към собствения парцел, равна или по-голяма от нейната височина/, не преодоляват изискването на строителни книжа, както и постройките да са предвидени по застроителния план или за тях да е издадена скица /виза за проектиране, с която се допълва застроителния план, а такава с случая не е издавана.

Строежът като допълващо застрояване не е бил предвиден по застроителния план към момента на изграждането му и не е отразен в плана. Към твърдяният момент на изграждане, сградата не е била изпълнена на самата странична регулационна линия, а с навлизане в съседен УПИ. Към 2004г., по данни от КК, площта на имота е увеличена спрямо тази по плана от 1974г., но сградата пак не е на странична регулационна линия, а пресичаща тази линия.

От приложените извадки от действащия устройствен план не се установява предвиден строеж на допълващо застрояване в съседния УПИ I, или виза за допълващо застрояване. Липсват данни за покриване на заварен по смисъла на ЗУТ строеж, съответно-сграда по чл. 121 ал.2 Наредбата.

Такова е било изискването и при действието на Наредба № 5 за ПНТСУ от 1977г. /чл. 121 ал.2; чл.125 ал.2/, издадена за прилагане на ЗТСУ /отм./, както и по сега действащия чл. 42 ал. 2 ЗУТ.

    Съществуващата селскостопанска сграда не попада в хипотезата по § 16 ал. 1 от ПР ЗУТ и по арг. от чл. 121 ал.2 от Наредба № 5/1977г. /отм./. Не е предвидена по план за допълващо застрояване, не е допустима и по закон предвид местоположението й - чл. 41 ал. 2 ЗУТ.

При липса на т.нар. “градоустройствен статут” на селскостопанската сграда и несъответствието й с изискванията както на чл. 124 във вр. с чл. 121 ал.2 от Наредба № 5 за ПНТСУ от 1977г., както и по сега действащия чл. 42 ал.2 ЗУТ, същата не попада в изключителната хипотеза по § 16 ал. 1 от ПР ЗУТ, независимо, че е изпълнена преди 7 април 1987г.

Липсва РС , необходимо и по ЗТСУ /отм. - чл. 55 ЗТСУ; чл. 224 ППЗТСУ /отм./ и съгласно ЗУТ. Възражението, че строително разрешение не е необходимо не съответства на закона.

6. Няма данни процесната сграда да е изпълнена като временно строителство за нуждите на основното застрояване в имота и не са поддържани такива, но съобразно разпоредбата на чл. 54 ал.1 пр.2 от с.з., временен строеж от този вид подлежи на премахване след завършване на строежите от основното застрояване в имота.

Строежът не е изпълнен и в режим на чл.120 ал.4 ППЗТСУ /отм./, за да се анализира разпоредбата на §17 ПР ЗУТ относно запазване на строежа до възникване на инвестиционна инициатива за реализиране предвижданията на ПУП.

Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран така , Съдът

                                                                     

Р  Е  Ш  И  :

 

            Отхвърля жалбата против Заповед № А - 1672/ 26.08.2013г. на Кмета на Община Асеновград.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

  Административен съдия :