РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

257

27.01.2014 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на петнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Р.А., като разгледа Адм.Д № 2848 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

Образувано е по постъпила жалба от Р.Т.Р., ЕГН ********** *** срещу Решение № 275/21.08.2013 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 151-00-7093-1/23.07.2013 г. на ръководителя на ОБ при ТП на НОИ – Пловдив, в частта му относно определеното среднодневно парично обезщетение.

В жалбата се посочва, че обжалваното мотивирано решение е незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени изцяло обжалваното мотивирано решение, както и потвърденото с него разпореждане в частта му относно определения размер на среднодневно парично обезщетение.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощен процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното мотивирано решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Със Заявление вх.№ 151-00-7093/10.07.2013 г. /л. 37/ Р. е отправил до Директора на ТП на НОИ - Пловдив искане за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. С Разпореждане № 151-00-7093-1/23.07.2013 г. /л. 29/ на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.07.2013 г. до 30.06.2014 г., в размер на 22,54 лв. дневно.

Разпореждането е обжалвано по административен ред по отношение на определения размер на среднодневно парично обезщетение и с процесното Решение № 275/21.08.2013 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив жалбата е отхвърлена като неоснователна.

За доказване на компетентността на лицето, издало процесното разпореждане по делото е представена Заповед № 212/10.07.2012 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с която е наредено разпорежданията по чл. 54ж от КСО при отпускане, изменение, отказване, спиране, прекратяване, възобновяване и възстановяване да се издават от С.Л.М. – Началник на Сектор "ПОБГВ" при ТП на НОИ - Пловдив.

 

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на мотиви. Всеки административен акт като задължителен реквизит трябва да съдържа мотиви, които съставляват правни и фактически основания за неговото издаване. В съответствие с ТР на ОСГК на ВС № 16/1975 г., което не е загубило сила и като всяко тълкувателно решение е задължително за органите на съдебната и на изпълнителната власт, както и за органите на местното самоуправление, е допустимо мотивите да бъдат изложени отделно от самия административен акт, в съпътстващите го документи, подготвящи неговото издаване, дори допълнително в уведомителното писмо до лицето, адресат на акта или в съпроводителното писмо, с което жалбата се изпраща за разглеждане до съда. Такива мотиви изцяло липсват в процесното решение на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и в потвърденото с него разпореждане, като извод за наличието им не може да бъде изведен и от съпътстващите документи.

Видно от съдържанието на потвърденото разпореждане, административният орган – ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, се е задоволил единствено да посочи цифром данните за осигурителния доход, от който е определен размерът на паричното обезщетение, изчислявайки по-нататък среднодневния осигурителен доход, дневното парично обезщетение, като по никакъв начин не е посочил фактическите основания, въз основа на които прави заключение за тези размери. Не става ясно кои доходи, получавани от жалбоподателя, от кои източници, в каква пропорционалност и на какво законово основание се вземат или респективно, не се вземат предвид.

Подобни фактически основания липсват и в решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив. Видно от неговия текст, извън механичното цитиране на относимите законови разпоредби, единствено се пояснява, че при определяне на размера на обезщетението е установено, че Р. е работил по две правоотношения и че са представени болнични листове за периодите 06.01.-14.01.2012 г., 16.01.-13.02.2012 г. и 22.02.-30.03.2012 г. Липсва каквато и да било обосновка относно това, какви са приетите от органа относими размери на доход на жалбоподателя, какви са установените размери на получавани обезщетения за временна неработоспособност, по какъв начин «пропорционално» е разпределено обезщетението върху двете правоотношения и как в крайна сметка това влияе върху формирането на размера на осигурителния доход, от който е определен размерът на паричното обезщетение.

Липсата на мотиви, на основата на които се проверява законосъобразността на акта, а от друга страна - чрез тях засегнатата страна осъществява правото си на защита, съставлява нарушение, което опорочава и прави незаконосъобразно процесното решение, както и потвърденото с него разпореждане като издадени в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Налага се изводът за незаконосъобразност на Решение № 275/21.08.2013 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и оставеното с него в сила разпореждане № 151-00-7093-1/23.07.2013 г. на ръководителя на ОБ при ТП на НОИ – Пловдив, в частта му относно определеното среднодневно парично обезщетение. Същите следва да бъдат отменени, а административната преписка да бъде върната на ръководителя на ОБ при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по заявлението на лицето при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Съобразно изхода на настоящото съдебно производство, ТП на НОИ Пловдив следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя направените и надлежно претендирани, деловодни разноски в размер на 150 лева.

 

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 275/21.08.2013 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, както и потвърденото с него разпореждане № 151-00-7093-1/23.07.2013 г. на ръководителя на ОБ при ТП на НОИ – Пловдив, в частта му относно размера на определеното среднодневно парично обезщетение.

ВРЪЩА административната преписка на ръководителя на ОБ при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Пловдив да заплати на Р.Т.Р., ЕГН ********** *** деловодни разноски в размер на 150 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

 

СЪДИЯ: