Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 48

 

град Пловдив, 13.01. 2015 година

 

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Административен съд- Пловдив, І отделение, ІХ състав, в открито заседание на единадесети септември  две хиляди и четринадесета година, в състав:

                                                                                        Съдия: Велизар Русинов

при секретар П.Ц., като разгледа докладваното от съдията административно дело №2868 по описа на съда за 2013  година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.              

Образувано е по жалба на “Владимер” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.В.Ж.  , против ревизионен акт/РА/ № 161301225 от 06.06.2013 г., издаден от   инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден и изменен в оспорената част с Решение №869 от 19.08.2013 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” /ОДОП/  Пловдив при ЦУ на НАП ,с който са  допълнително установени лихви за невнесени авансови вноски за корпоративен данък за 2008г. и 2009г.,съответно в размер на 38.18лв. и 138.22лв. и в частта,с която е отказан данъчен кредит в размер на 16306лв. и са начислени лихви в размер на 2162.31лв.РА е изменен в частта с която допълнително са установени лихви за корпоративен данък за 2011г.,от 989.01лв./общо/ на 223.59лв./лихви авансови вноски/.

Дружеството-жалбоподател, чрез процесуалния си представител твърди, че са представени доказателства, които доказват реалността на извършените доставки . Твърди се, че представените доказателства са тълкувани погрешно от ревизиращите органи, съответно от тяхна страна не са ангажирани безспорни доказателства за установяване тезата на ревизиращите за липса на доставки. Твърди се също, че неправилно е приложен материалния закон.Иска се отмяна на обжалвания ревизионен акт и присъждане на направените деловодни разноски.

Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” /ОДОП/  Пловдив при ЦУ на НАП ,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена, като се потвърди ревизионния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Пловдив  не дава заключение.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от заинтересована страна, която пряко е засегната от ревизионния акт и за която той установява нови задължения, в преклузивния 14-дневен срок от издаване на решението на горестоящия в йерархията на приходната администрация решаващ орган след проведено задължително оспорване по административен ред, което налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

Настоящата ревизия е започнала въз основа на заповед за възлагане на ревизия № 1205196 от 01.11.2012 г., , изменена със заповед за възлагане на ревизия № 1301225 от 13.03.2013 г.. Ревизията обхваща установяване на задължения за: корпоративен данък за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011г.и за ДДС за периода от 01.12.2011 г. до 31.08.2012г. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства е издаден ревизионен доклад № 1301225 от 29.04.2013 г. Със заповед за определяне на компетентен орган № К1301225 от 29.04.2013 г. е определен  компетентен орган по издаването на ревизионен акт на жалбоподателя -“Владимер” ЕООД, с ЕИК***. На 06.06.2013 г. е издаден оспореният ревизионен акт – предмет на настоящото съдебно производство. Съдът намира, че при извършване на процесуалните действия по събиране на доказателствата в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедите са издадени от надлежно упълномощени лица. Т.е., в хода на ревизията не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Спорът между страните е относно установени задължения допълнително установени лихви за невнесени авансови вноски за корпоративен данък за 2008г. и 2009г.,съответно в размер на 38.18лв. и 138.22лв. и в частта,с която е отказан данъчен кредит в размер на 16306лв. и са начислени лихви в размер на 2162.31лв.РА е изменен в частта с която допълнително са установени лихви за корпоративен данък за 2011г.,от 989.01лв./общо/ на 223.59лв./лихви авансови вноски/по  фактури, подробно описани в ревизионния доклад /РД/ и РА.За да откаже правото на приспадане на данъчен кредит органът по приходите е приел, че от събраните доказателства  не се установява осъществяване на доставка от доставчика “Юнимет”ЕООД по фактури ,подробно описани в ревизионния доклад /РД/ и РА  на жалбоподателя  по смисъла на ЗДДС по отношение на процесните фактури, т.е. в случая липсва данъчно събитие по смисъла на ЗДДС и получателят няма право да приспада данъчен кредит.В хода на административното оспорване пред директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” Пловдив е установена следната фактическа обстановка  : ревизия е относно правилното прилагане на ЗКПО и  ЗДДС , обхваща периоди подробно описани по горе и в РА и РД. По отношение на жалбоподателя са установени задължения по ЗДДС в следствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурирани доставки от страна на “Юнимет”ЕООД за данъчни  периоди описани в РД и РА. Жалбоподателят нвърди, че данъчният кредит за посочените данъчни периоди е отказан незаконосъобразно , в противоречие със съдебната практика на ВАС и СЕС с отбелязани съдебни решения.Ответникът е отказал на жалбоподателя данъчен кредит  за процесните периоди, като е приел, че   по  фактури,/подробно описани в РД и РА/ не са налице категорични доказателства за осъществени доставки т.е. липсва основание за начисляване на ДДС.От ответника е установено и тези установявания не бяха оборени от жалбоподателя,че  през ревизираните периоди дружеството- жалбоподател е упражнило право на  приспадане  на  данъчен   кредит  по   6   броя   фактури,   издадени   от „Юнимет" ЕООД     с ЕИК    *** през м.м.12.2011г., с предмет на доставка матрици за метални отливки и филтър за отделяне при изпичане на кафе,     снабден с противопожарна система за вода и контейнер за изгаряне на обвивките.От ответника по време на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика, документирана с ПИНП № 1609381205196 001/22.01.2013 г.  При проверката е установено, че дружеството „Юнимет" ЕООД е регистрирано по реда на ДОПК на 29,11,2001 г. и е дерегистрирано по инициатива на данъчен орган на 21,03,2012 г.От извършена от ответника справка в информационния масив на НАП е установено, че в дневника за продажби на дружеството за периода на издаването им са включени процесиите фактури.По повод проверката е изготвено ИПДПОЗЛ изх. № 10- 24-14-719/19,12,2012г. Извършени са две посещения на адреса за кореспонденция, документирани с протоколи по реда на ДОПК, при които не е бил открит представляващият дружеството или упълномощено от него лице, на което да бъде връчено искането. Лицето е непознато на адреса.  Към момента на проверката то не е декларирало друг адрес за кореспонденция и искането е връчено по реда на чл.32 от ДОПК чрез прилагане към досие. Управителят на „Юнимет" ООД или упълномощено от него лице не се е явил  при ответника за връчване на ИПДПОЗЛ в срока по чл.32, ал.6 от ДОПК. В законоустановения срок в деловодството на офис „Център" при ТД на НАП София не са постъпили исканите документи.От справка от ПП СУП за периода 01,12,2011 г. до 31,01,2012 г. се установява ,че дружеството разполага с две лица, наети по трудови договори на длъжност общ работник.Насрещна проверка не е установила наличие на материално-техническа обезпеченост у доставчика за извършване на фактурираните доставки; наличието на предходни доставчици на стоките; наличие на сключени договори между страните.По време на ревизията е изготвено и връчено на ревизираното лице ИПДПОЗЛ с изх.№ Рев-14594/1 1/11.02.2013 г. В отговор на това искане са представени следните документи:6 бр. ф-ри, издадени от „ Юнимет" ЕООД ;Договор за доставка, сключен между „Юнимет" ЕООД и „Владимер" ЕООД от 15,09,2011 г. за доставка на филтър за отделяне при изпичане на кафе, снабден с противопожарна система за вода и контейнер за изгаряне на обвивките на стойност 19960,00 лв. Към договора е приложен и Приемо-предавателен протокол от 19,12,2011 г. за приемане и предаване на стоката;Договор за доставка, сключен между „Юнимет" ЕООД и „Владимер" ЕООД от 15,09,2011 г. за доставка на матрици за метални отливи - 6 бр., като към договора е приложена ценова листа от 15,09,2011 г. и Приемо-предавателен протокол от 15,12,2011 г. за приемане и предаване на стоката.От ответника е установено , че протоколите са подписани от лицата,  приели и предали стоката както следва :приел стоката - В.В.Ж. - собственик и представляващ „Владимер „ ЕООД;предал стоката - О.К.Г..От представените документи приемането на стоката следва да  е извършвано от склад на фирмата „Юнимет" ЕООД, намиращ се в гр.  Пловдив, ул."Кукленско шосе" № 15 от управителя на фирма „Владимер" ЕООД. Стоките са транспортирани до гръцките контрагенти Каmpakas S.;Diomidia Hanthis  с адрес Р Гърция - 67100, Hanthi , с регистрация по ДДС - ЕL 999801786 и „Синове Георгих Озуноглу АВВЕ" , Лакома ,  Халкидики -Гърция с ВАТ № ЕL 094200114 , като превозът е извършен с товарен автомобил „Мерцедес 208 Д с рег.№ РВ 0450 ВС, който е собственост на „Владимер" ЕООД. Приложени са заверени копия на 2 бр.  инвойс фактури с № 1009 и 10010, 2 бр. копия на Заповеди за командировка, 2 броя пътни листи и ЧМР за транспорт на стоките и 2 броя заверени декларации за ВОД на стоките.От  анализ на представените доказателства по всяка една от издадените от доставчика фактури, правилно е прието от ответника, че към тях или е приложено нечетливо копие на касова бележка, или не са приложени доказателства за извършено плащане. Представеният пред ответника  договор за доставка на матрици от 15,09,2011г. съгласно чл.1, ал.1 на договора, е записано, че стоката / Матрици за метални отливи /предмет на договора следва за отговаря на изискванията на действащите в Република България, Гърция и Европейския съюз стандарти.  Документи в потвърждение на това договорено изискване не са представени пред ответника.Според чл.7, ал.1 от Договора  „купувачът, жалбоподателя -„Владимер" ЕООД  се задължава да издава приемо-предавателен протокол /бележка, сертификат за качество и количество/ за всяка партида от доставката на изделията, подписани от негов представител. В хода на ревизионното производство е представен единствено приемо- предавателен протокол от 15.12.2011 г.По ф-ра № 5000000093/15,12,2011 г. с данъчна основа 19960,00 и начислен ДДС в размер на 3992,00 лв. с предмет на доставката 1 бр. филтър за отделяне при изпичане на кафе, снабден с противопожарна система за вода и контейнер за изгаряне на обвивките, стоката, предмет на продажбата, е приета с приемо-предавателен протокол от 19.12.2011 г. Не е уточнено мястото, на което е станало предаването-приемането на стоката. В представения Договор от 15.09.2011г.- чл.1, ал.1 - Предмет на договора е записано, че Циклонният филтър следва да отговаря на изискванията на действащите в РБългария, РГърция и Европейския съюзстандарти. Чл.07, ал.1 от Договор за доставка от 15,09,2011 г. гласи:„купувачът /„Владимер" ЕООД/ се задължава да издава приемо- предавателен протокол /бележка, сертификат за качество и количество/ завсяка партида от доставката, подписани от негов представител".През ревизионното производство е представен единствено приемо-предавателен протокол от 19.12.2011 г. Липсват документи по отношение на качеството, съответствието на стандартите на РБългария, БГърция и ЕС, както и по отношение на техническите параметри на стоката - циклонен филтър.От ответника е извършена е справка в информационната база на НАП, при която е установено, че за периода от 01,12,2011г. до 31,12,2011г. лицето О.К.Г., посочено като лице, предало стоките на управителя на ревизираното дружество, няма сключен трудов договор с „Юнимет" ЕООД с ЕИК ***. Същото лице е било наето по трудов договор от търговско дружество „Нолан комерс" ЕООД с ЕИК 115150971,  за което не е установена връзка с процесиите стоки.От страна на „Юнимет" ЕООД за 2011 г. не е подадена декларация по чл.73 от ЗДДФЛ в ТД на НАП, от която да е видно, че на лицето О.К.Г. са изплащани възнаграждения по извънтрудови правоотношения.Ответникът при анализ на всички събрани в хода на ревизионнотопроизводство доказателства от доставчика, от ревизираното лице и от данните в ПП на НАП, е достигнал до правилен извод, че не е доказано предаването на стоката от страна на доставчика „Юнимет"ЕООД, тъй като не е установена връзката на лицето, посочено като предал стоките с това дружество и възможностите на последното да достави същата. Не са събрани доказателства в потвърждение на обстоятелството, че доставчикът „Юнимет" ЕООД има склад- собствен или под наем, на адрес гр.Пловдив,  ул."Кукленско шосе" № 15, от където е транспортирана стоката за Гърция. Такъв договор за наем бе представен едва в последното о.с.з.,  чиято дата  ответникът оспори и настоящия състав не кредитира като частен документ ,съставен за целите на настоящото производство без достоверна дата.Не са събрани  доказателства пред ответника и в настоящото  производство, относно обстоятелството ,че доставчикът „Юнимет" е разполагал със стоката към момента на издаване на процесните  фактури.Липсват данни за  произход на процесната стока - дали е доставена от предходни доставчици или е произведена от „Юнимет"ЕООД; за нейното счетоводно завеждане; за съхранението на същата.Относно матриците за метални отливи липсват каквито и да било индивидуализиращи ги параметри и технически данни.  Всяка една от тях е на различна цена, което обстоятелство не може да бъде обосновано от представените документи. За всички стоки липсват документи, че същите отговарят на изискванията на българските, гръцките и Европейските стандарти. Не е доказано плащане от ревизираното лице към „Юнимет" ЕООД. Назначеното по делото вещи лице е посочило, че плащането по едната фактура е в брой, а по другите плащането било по банков път с банково бордеро, но по делото няма представени банкови бордера, доказващи плащане.Направен е извод, че жалбоподателят е извършил ВОД на 6 бр. Матрици за метални отливи и 1 бр.Циклонен филтър, но стоките не са доставени от посочения доставчик «Юнимет» ЕООД, тъй като в хода на ревизионното производство не са събрани доказателства за наличието на такива стоки при това дружество, за мястото на съхранение на същите при него, за предаването им на жалбоподателя, за техническите и други индивидуализиращи стоката характеристики, за плащането на стоките.Анализът на събраните в хода на ревизията документи и обяснения води до правилния извод на ответника , че по фактурираните доставки от  "ЮНИМЕТ" ЕООД получателят „Владимер" ЕООД не е имал поведението на добър търговец. Жалбоподателят черпи права от наличието на реална доставка, затова то следва да ангажира доказателства за установяване на този факт. Фактура, която не документира реално осъществена облагаема доставка на стоки или услуги, е с невярно съдържание. Издаването и използването от получателя за упражняване на право на данъчен кредит на фактура с невярно съдържание може да се счита за част от данъчна измама.  Упражняването на данъчен кредит с фактура, по която не е осъществена реална доставка от лицето, издало фактурата, предполага, че получателят е знаел, че упражнява неправомерно данъчен кредит.Предмет на доставки по процесиите фактури са различни матрици и филтър. Описанието на стопанските операции във фактурите налага извода, че в случая става дума за търговски покупко-продажби на стоки, определени по техния род. Според чл.24, ал.2 от ЗЗД собствеността върху такива стоки се прехвърля, щом те бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. А според нормата на чл.6, ал.1 от ЗДДС, за да се направи ясен извод, че е налице конкретно осъществена доставка, следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право.Поради това ответникът е изготвил искания за представяне на документи и писмени обяснения както до доставчика на жалбоподателя, така и до жалбоподателя . Целта на исканията е била представянето на документи, за да може да се установи къде, кога и как процесиите родово определени стоки са били индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача. От събраните по преписката и настоящото производство доказателства това не е доказано, тъй като не е установено доставчикът да извършва икономическа дейност на адреса, посочен в документите; не е установен конкретния вид и характеристиката на стоките и лицето, посочено като предало стоките да е в трудовоправни или други взаимоотношения с него.При конкретна сделка с предмет родово определени вещи следва да се докаже конкретния доставчик и конкретния получател, вещно-правното действие на предаването, съответно прехвърлянето на правото на собствеността и възникване на правото на приспадане на данъка. Ответникът е отказал данъчен кредит, т.к. не са установили всички елементи от оборота на стоката между всички участници - доставчик, превозвач и получател. Доказателства в тази посока не са представени нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство, което обстоятелство,  съобразено с останалите такива по делото, води до  извод за липса на доставка по издадените от доставчика  фактури.Въз основа на горните факти и обстоятелства, ответникът правилно е достигнал до изводът, че доставчикът не притежава необходимите ресурси - материални/като база, в която да съхранява стоките, кадрови потенциал.Поради изложеното така издаваните фактури не отразяват реално стопански операции, т.е. липсва доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Определение на понятието данъчен кредит се съдържа в разпоредбата на чл.68 от ЗДДС и съгласно нормата на чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС, това е сумата от начислен данък върху добавената стойност на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за  осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато този закон предвижда друго. Съответно, в разпоредбата на чл.69 от ЗДДС са дефинирани доставките с право на данъчен кредит.  Така, според чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.Според разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или друго вещно право върху стока. Тоест, за да се направи ясен извод, че е налице конкретно осъществена доставка по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗДДС, следва да се установи едно единствено нещо - прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. В конкретния случай, няма съмнение, че процесиите първични счетоводни документи касаят доставка на стоки, т.е. касае се за договор за продажба. Съгласно чл.24 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта.  Това е така нареченото вещно-правно действие на продажбата. От този момент продавачът е изпълнил своето задължение да прехвърли собствеността. Тя е преминала върху купувача, заедно с риска от случайното погиване на вещта.Едно от изключенията от това правило е установено в нормата на чл.24 ал.2 от ЗЗД. Това изключение се отнася до търговските покупко-продажби, които имат за предмет родово определени вещи, каквито са, процесните стоки. В този случай, според изричната норма на закона,собствеността върху стоката не се прехвърля със самото сключване на договора,  а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова,  когато бъдат предадени.От изложеното следва по безспорен начин да се установи и докаже процесиите стоки къде, кога и как са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача по сделката. Само и единствено установяването на тези обстоятелства, би позволило да се направи категоричен извод, че процесиите доставки са осъществени така, както предвижда нормата на чл.6 ал.1 от ЗДДС. Това от своя страна,  произтича от обстоятелството, че жалбоподателят черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит именно от тези доставки, за всяка една от които, твърди да е позитивно проявен юридически факт от обективната действителност.Горното определя и тежестта на доказване в конкретния случай, която произтича от общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК, приложим във връзка с препращащата норма на §2 от ДР ДОПК, според което всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. С други думи, с оглед спорния по делото въпрос,  в тежест на жалбоподателя беше да докаже в случая, че фактурите, издадени от доставчиците обективират действително осъществени доставки, които имат за обект конкретна стока.Нито в хода на административната процедура, нито в хода настоящото производство, от страна на жалбоподателя бяха ангажирани безспорни доказателства, че са извършени такива доставки по смисъла, на разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗДДС. Не бяха ангажирани безспорни доказателства, от които да се достигне до категоричен извод за прехвърляне собствеността върху стоките ,т.к. не са ангажирани доказателства, свързани с приемо-предаването на стоките /договор, надлежно съставени приемо-предавателни протоколи, надлежно съставени стокови разписки и пр./, както и доказателства относно транспортирането,товаренето и разтоварването, съхраняването на стоките / надлежно съставени и подписани пътни листове, товарителници, експедиционни бележки/. С оглед констатираните несъответствия по събраните доказателства от прекия доставчик на жалбоподателя, липсата на такива, доказващи материално-техническата му обезпеченост, водят до изводът,до които е достигнал ответникът за липса на осъществена доставка  по чл.6, ал.1 от ЗДДС. Правилно е прието от ответнка ,че извод относно действително осъществяване на доставките, не може да бъде направен само въз основа на съставен първичен счетоводен документ - фактура, без да са представени, други доказателства за фактическото осъществяване на процесиите доставки, както и  без доказателства за последващата реализация на стоките, съответно влагането им в икономическата дейност ,  тяхното наличие, предвид обстоятелството, че това е сторено само счетоводно. Следва да се има предвид ,че Върховния административен съд по аналогични казуси, приема ,че притежаването на редовно издадени данъчни фактури,съответно тяхното осчетоводяване при доставчика и жалбоподателя,  не е достатъчно, за да направи мотивиран извод за реалност на отразените в същите стопански операции. При оспорване на фактурите относно отразените в тях стопански операции, в тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените в тях стопански операции са действително осъществени, като стори това посредством писмени доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност.  Доставка ,за която не е доказано , че е фактически извършена, макар и документално оформена и отразена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци. При всички случаи законът изисква доказателства за фактическо осъществяване на доставката. По време на настоящото производството не беше установено по несъмнен начин с безспорни доказателства,  съществуването, съответно  наличието на процесиите стоки в имуществената сфера на доставчика и жалбападателя,  не беше установено, последващото разпореждане със стоките, за последващи облагаеми доставки, поради което  правилно е прието от ответника ,че  не следва да се приеме, че жалбоподателят е придобил правото на собственост върху стоките от прекия доставчик, което съставлява доставка на стока по смисъла на това понятие в чл.6 ал.1 ЗДДС.Съгласно чл.10, ал.2 от Шеста Директива и съответстващия му чл.63 от Директива 2006/112/ЕО данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени.Горните разпоредби са транспонирани в българския ЗДДС , съответно в текста на чл.25,  ал.2 и ал.6, и чл.68, ал.2.ЗДДС.От разпоредбите, както на горепосочените Директиви, така и на ЗДДС е видно, че за да възникне изискуемост на данъка, първо е необходимо да е налице  осъществена облагаема доставка. По смисъла на  ЗДДС доставка на стока или услуга е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката или осъществяване на услугата. В случая се установяват обстоятелства за липса на доказателства за действително извършено прехвърляне на собственост върху съответните количества стоки,както и липса на доказателства за извършване на твърдяните услуги , които са посочени като предмет на стопанските операции в съставените от доставчик фактури, по които жалбоподателят е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит.При липса на доказателства за деиствително осъществяване на доставките, неправилно би било да се признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки /Решение по а.д. № 10962/03.08.2012г. на ВАС/. Недоказаният факт е неосъществен факт. При липса на извършена двустранна сделка (обратното не се установява по преписката), нормално и логично е знание за това да има и при двете страни по тази сделка.Правилен е извода на ответника ,че ако твърдяните от жалбоподателя доставки предмет на РА са фактически извършени и облигационите отношения между жалбоподателя и  неговите доставчици са се развили по начина, по който се твърди от жалбоподателя, то самия получател,в случая жалбоподателя следва да притежава доказателства за това.Редовното водене на счетоводството, което се твърди от жалбоподателя , е само една от предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит, но не е единствено необходимо и достатъчно условие, за да бъде признато това право.С оглед на всички събрани в хода на ревизионното и на съдебното производство доказателства настоящият съдебен състав намира, че изводите на органите по приходите са правилни и законосъобразни. Не са събрани достатъчно доказателства, които по категоричен и еднозначен начин да доказват извършването на доставките. В хода на съдебното производство тази констатация не е оборена. Наличието само на редовно водено счетоводство, не е достатъчно условие, за да се приеме за реално осъществено предаването на вещите предмет на доставка от доставчиците или извършване на услуга от тях.Предвид изложеното съдът намира, че не е доказано фактическото осъществяване на доставката. За да бъде признато правото на данъчен кредит в полза на получателя по облагаема доставка е необходимо на първо място да е налице доставка по смисъла на чл.12 ЗДДС. Нормата дава легалното определение на това понятие, според което облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9 ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната. От своя страна чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС определя понятието данъчен кредит като сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки и услуги по облагаеми доставки, т.е., в понятието за данъчен кредит се кумулира изискването за наличие на облагаема доставка, за наличието на реално осъществена облагаема доставка по смисъла на цитираните по-нагоре правни норми. Казаното налага изводът, че наличието на действетелно осъществена облагаема доставка е първата предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит, а нейното изпълнението в настоящия случай не се доказва. Доколкото ЗДДС не съдържа определение на понятието неправомерно начислен данък, употребено в чл.70, ал.5 ЗДДС, по аргумент за противното следва да се приеме, че това са всички случаи, при които начисляването на ДДС е извършено в нарушение на императивни правни норми. Ето защо наличието на осъществена доставка на стока или услуга е условие за възникване на правото на данъчен кредит. Поради това начисляването на данък при липса на  доставка , следва да се счита за неправомерно съгласно нормата на чл.70, ал.5 ЗДДС. Така и практиката на  Съда на европейския съюз в Люксембург .От всичко изложено, съдът намира, че оспореният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, поради което жалбата като неоснователна ще следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на директора на Дирекция „ОДОП, същото като основателно следва да бъде уважено и на основание чл.161, ал.1 ДОПК да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1096,04/ хиляда деветдесет и шест  лева  и четири стотинки/ лева.

Воден от горното и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд - Пловдив, І отделение, ІХ състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

Отхвърля жалбата  на “Владимер” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.В.Ж.  , против ревизионен акт/РА/ № 161301225 от 06.06.2013 г., издаден от   инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден и изменен в оспорената част с Решение №869 от 19.08.2013 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” /ОДОП/  Пловдив при ЦУ на НАП.

Осъжда“Владимер” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***,  да заплати на Дирекция „ОДОП” град Пловдив при ЦУ на НАП разноски в размер на 1096,04/ хиляда деветдесет и шест  лева  и четири стотинки/ лева, юрисконсултско възнаграждение.Препис от акта да бъде изпратен на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

 

                                                                                               Съдия: /П/