РЕШЕНИЕ

 

93

 

гр. Пловдив, 13.01.2014год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември, две хиляди и тринадесетата година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ БОТЕВ

ГЕОРГИ ПАСКОВ

          

         при секретаря П.С. и с участието на прокурор Иван Перпелов, като разгледа докладваното от съдия Пасков кнахд № 2896 по описа на Административен съд – Пловдив за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

С Решение № 1991 от 18.07.2013г., постановено по НАХД № 3000/2013г. по описа на Пловдивски районен съд, 8-ми наказателен състав е потвърдил Наказателно постановление № 46814-/F042871/04.04.2013г., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП, с което на „Бумар” ООД, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на разпоредбите на чл.125, ал.3 от ЗДДС във вр. с чл.125, ал.5 от ЗДДС, на основание чл.179 предложение трето от ЗДДС в редакцията на ДВ бр.108 от2007г. / в сила от 19.12.2007г./.

Касаторът – „Бумар” ООД, чрез управителя му  обжалва решението на РС, в законоустановения срок, като незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени нарушения на материалния закон, поради което иска отмяната му, респективно искането е да се отмени изцяло обжалваното НП.

Ответникът не взема становище по жалбата.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна.

Касационната инстанция, след като провери правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбата касационни основания и въз основа на доказателствата по делото, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено следното:

При извършена служебна проверка на 18.11.2012г. в ТД на НАП гр.Пловдив било установено, че касаторът, като регистрирано по ЗДДС лице не е спазил установения от закона срок за подаване на отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период 01.10.2012г.- 31.10.2012г. до 14.11.2012г., като това се явява нарушение на чл.125, ал.5от ЗДДС във вр. с чл.125, ал.3 от ЗДДС.

Не се спори по делото, че касаторът не е изпълнил задължението си да подаде отчетните регистри в законоустановения срок.

Твърдението на касатора е, че за процесния период той не е развивал дейност, като доказателства за това са приложени към касационната жалба -  копия на ГДД и декларации пред НСИ.

По наведените доводи съдът намира за установено следното:

Съгласно чл. 123, ал.3 от ЗДДС заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период. Съобразно чл. 124, ал.5 от ЗДДС  декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Обстоятелството, че данъчно регистрираното лице не е развивало дейност е ирелевантно към правния спор. Действително в решението си въззивният съд е приел, че ако по делото са били ангажирани и представени  доказателства, сочещи на нулева дейност на дружеството за проверявания период, то биха били налице основанията за прилагане разпоредбите на чл.28 от ЗАНН но този извод не се споделя от настоящия съдебен състав поради следното:

Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК е меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства, като в случая не може да се приеме, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид

Следва да се отбележи, че нарушението е формално, на простото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая.

         Ето защо е касационната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното решение на ПРС следва да се остави в сила.

         Предвид горното и на основание чл.221, ал. 2 от АПК съдът

 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1991 от 18.07.2013г., постановено по НАХД № 3000/2013г. по описа на Пловдивски районен съд.

 Решението е окончателно.

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :