РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 38

гр.Пловдив,  07  . 01. 2014г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав :

 

                                                                                                   Административен съдия : Здравка Диева

 

С участието на секретаря Гергана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2910/2013г., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

САКСО БГ ООД, ***, представлявано от управителя И.Д.К. обжалва Ревизионен акт № 241301513/14.06.2013г. издаден от К.Я. ст.инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 844/13.08.2013г. на Зам.Директора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 16 736.94 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 962.76 лв. и за допълнително установен корпоративен данък за 2011г. – изменен от размер 4 073.01лв. в размер на 3 308.78 лв., ведно с начислена лихва, изменена от 2 185.03 лв. в размер на 2 090.62 лв., както и в частта за допълнително установен данък по чл.204 ЗКПО в размер на 113.03 лв. с начислена лихва в размер на 174.19 лв., ведно с начислени лихви за данък по чл.195 ЗКПО в размер на 173.57 лв.

Твърди се незаконосъобразност на ревизионния акт в оспорената част :

1. Констатациите на приходния орган се считат за недоказани. Оспорен е извода за липса на реално извършено прехвърляне на собственост върху стоките : детайли от масив – крачета големи, малки, средни по 5 фактури, издадени през м.06.2012г. от доставчика Еуро Експрес ЕООД, гр.Габрово – товаренето и транспорта са извършени от служители на Саксо БГ ООД, за което има издадени съответни счетоводни и транспортни документи, а получените стоки са пряко свързани с основната дейност на дружеството-жалбоподател и са вложени в производството и последваща реализация. Твърди се, че не е спазена процедурата по реда на чл.32 ДОПК по отношение на Еуро Експрес ЕООД.

2. За неправилна се счита констатацията за липса на реална доставка върху стоки : детайли от масив – крачета големи, малки, средни по 14 фактури, издадени през м.09.2012г. от доставчика Же Строй ЕООД, с.Аксаково - товаренето и транспорта са извършени от служители на Саксо БГ ООД, за което има издадени съответни счетоводни и транспортни документи, а получените стоки са пряко свързани с основната дейност на дружеството-жалбоподател и са вложени в производството и последваща реализация. Също е оспорена процедурата по реда на чл.32 ДОПРК спрямо този доставчик.

 3.  Оспорено е преобразуването на счетоводния финансов резултат на основание чл.26 т.2 ЗКПО с 24 770 лв. и 8 317.00 лв., представляващ непризнати разходи за данъчни цели, отчетени от Саксо БГ ООД въз основа на фактури, издадени от Про Макс Трейд ЕООД с предмет на доставките – шперплат, бук, дъб, винтове, кламери, шнапер, панти и други материали. Оспорващото търговско дружество счита за неправилен извода на ревизиращите органи за липса на справки и придружителни документи, отразяващи завеждането на покупките като материални запаси, както и начинът за тяхното изписване от склада и влагането им в производството, тъй като те били пряко свързани с основната дейност на жалбоподателя и са вложени в производството с последваща реализация.

4. Оспорена е констатацията за неправомерно упражнено правото на данъчен кредит в размер на 1 066.25 лв. по 3 фактури, издадени от Бориси ЕООД, гр.Трявна с предмет на доставката – “дадена вечеря”, посочен в първичните счетоводни документи. Посочено е, че на 13.12.2011г. във вр. с коледните и новогодишни празници в заведението на доставчика в гр.Трявна, Саксо БГ ООД организирало тържествена вечеря на работниците и служителите от цеха за производство в гр.Дряново ул.Д.Курсев № 17, на обща стойност 1 870 лв. с ДДС, за което е издадена ф-ра № 424/13.12.2011г.; на 17.12.2011г. по същия повод била организирана тържествена вечеря в същото заведение на доставчика за работниците и служителите от цеха за производство в с.Царева ливада, община Дряново ул.д-р В.Генчев № 88, на обща стойност 1 560 лв. с ДДС, за което е издадена ф-ра № 429/17.12.2011г.;  на 28.12.2011г. по същия повод била организирана тържествена вечеря в същото заведение на доставчика за работниците и служителите от цеха за производство в с.Царева ливада, община Дряново ул.Поп Харитон № 17, на обща стойност 3 017.83 лв. с ДДС, за което е издадена ф-ра № 449/28.12.2011г. Твърди се, че по см. на чл.70 ал.1 т.3 ЗДДС представителни или развлекателни /пояснени в чл.62 ППЗДДС/ са разходите за : консумация на храни и напитки; организиране на делови срещи; тържества; развлекателни мероприятия, какъвто е конкретни случай.

Поискана е отмяна на РА в обжалваната част.

Ответникът Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” чрез процесуалният си представител гл.юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Поддържа законосъобразност на РА по изложените в решението на Зам.директора съображения.

Окръжна прокуратура - Пловдив не участва в съдебното производство.

Жалбата е допустима, подадена в предвидения за това срок от страна с право и интерес от оспорването. Упражненото процесуално право е по реда на чл.156 ал.2 ДОПК.

Със Заповед № 1205603/23.11.2012г. /л.248/, издадена от началник сектор “Ревизии”, Д „Контрол“ при ТД на НАП-гр. Пловдив на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е образувано ревизионно производство по отношение на жалбоподателя, с предмет прилагане на ЗДДС за периода 01.06.2011г. – 31.10.2012г.; корпоративен данък за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. и е определен срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е редовно сторено на 27.11.2012г. по електронна поща. Следват изменителна ЗВР в част – срок за провеждане на ревизията, без изменения на периоди и видове задължения, с №№ 1206040/14.12.2012г. – връчена на 17.01.2013г. Със ЗВР № 1300917/26.02.2013г. – връчена на 27.02.2013г. е разширен обхватът на ревизията с данък по чл.204 ЗКПО за периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г. и данък по чл.195 ЗКПО за същия период; със ЗВР № 1300932/27.02.2013г. – връчена на 01.03.2013г. срокът за провеждане на ревизията е удължен до 27.03.2013г. Следва ЗВР № 1301513/27.03.2013г. за удължаване срока на ревизията до 26.04.2013г., връчена на 01.04.2013г. Всички заповеди са редовно връчени.

Съставен е Ревизионен доклад № 1301513/10.05.2013г., против който е подадено възражение в срок /л.72/. Обстоятелството е отбелязано в РА.

Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл.112 ал.1 и чл.113 ал.3 от ДОПК орган по приходите, видно от приложена по делото Заповед № РД-09-13 01 от 01.11.2012г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив - с неразделна част – Приложение № 1. На органа, издал посочените по-горе заповеди /за възлагане и за удължаване на срокът с промяна на обхват/ са били делегирани надлежни правомощия по чл.112 ал. 1 и чл.119 ал.2 от ДОПК – т. 12 от Приложение № 1, л.7.

Със Заповед за определяне на компетентен орган № К 1301513/14.05.2013г. е определена К.Янчева – ст. инспектор по приходите за издаване РА на Саксо БГ /л.74/. В срока по чл.119 ал.3 от ДОПК въз основа на съставения РД определеният за това орган е издал процесния Ревизионен акт – редовно връчен на 20.06.2013г.

Ревизионният акт е обжалван по административен ред с общи доводи за неправилност на констатациите и противоречие със събраните доказателства, което довело до неправилни изводи от правна страна, л.43.

С Решение № 844/13.08.2013г. : РА е потвърден в частта за непризнат данъчен кредит на стойност 16 736.94 лв. и начислени лихви в размер на 962.76 лв., както и в частта на допълнително установен данък по чл. 204 от ЗКПО в размер на 1130.03 лв., ведно с начислени лихви – 174.19 лв., както и начислените лихви за данък по чл. 195 от ЗКПО в размер на 173.57 лв. и е изменен в частта на допълнително установения корпоративен данък за 2011г. от 4 073.01 лв. на 3 308.78 лв., ведно с начислените лихви от 2 185.03 лв. на 2 090.62 лв.

1. Съгласно забраната по чл. 160 ал. 3 ДОПК, при обжалване на ревизионен акт съдът няма правомощието да го отмени при констатирани от него процесуални нарушения в ревизионното производство и да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

1.1. Констатациите в РА покриват тези от ревизионния доклад, който е неразделна част от РА. Фактическите основания и правните изводи от доклада представляват мотиви и за издаване на РА /чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД, който съдържа подробно описание на извършените от ревизиращия екип процесуални действия.

1.2. РД е съставен от ст.инспектор по приходите К.Янчева, Р.Левичарова – ст.инспектор и Т.Цанков, инспектор по приходите. РА е издаден от К.Янчева, лице от ревизиращия екип. Възражение за процесуално нарушение в тази насока пред съда не е повдигано и се отбелязва, че в приложимите разпоредби на ДОПК няма ограничение, според което органа, който издава ревизионния акт да е различен от органите по приходите, които са участвали при извършване на ревизията.

1.3. РД съдържа Предложение за установяване размери на задълженията по видове и периоди с лихви за просрочие към тях, изчислени към 10.05.2013г. – Таблица 1. В таблицата са посочени размер на задължението, внесена сума от данъчния субект с дължима сума  в колонка 10.

В Таблица № 1 към РА са посочени размер на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 14.06.2013г.

2. Според фактическите констатации в РД не е признато право на данъчен кредит по следните фактури и доставчици за ревизираните периоди и са установени допълнително задължения по ЗКПО, на посочените правни основания  - чл.68 ал.1 т.1 вр. с чл.70 ал.5 ЗДДС; чл.70 ал.1 т.3 ЗДДС; чл.26 т.2 вр. с чл.10 ал.1 и ал.4 ЗКПО :

I. 2.1. Бориси ЕООД – отказан данъчен кредит в размер на 1 066.25 лв. по фактури с № 424/13.12.2011г., № 429/17.12.2011г. и № 449/28.12.2011г. с предмет на доставка “дадена вечеря” .

Според приходният орган, дружеството неправомерно е упражнило правото си на данъчен кредит по цитираните фактури, тъй като посочения в тях предмет е свързан с представителни и/или развлекателни цели - на основание чл.70 ал.1 т.З от ЗДДС във връзка с чл.62 ал.1 от ППЗДДС за ревизираното дружество не възниква право на приспадане на данъчен кредит в горния размер.

При липса на конкретни противопоставими доводи срещу направената констатация, същата е потвърдена при административното оспорване.

2.2. Еуро Експерт ЕООД - отказан данъчен кредит в размер на 7 634.30 лв., за м. 06.2012г. по 5 фактури с предмет на доставка – детайли от масив – крачета големи, малки, средни.

В Протокол за извършена насрещна проверка №13001205603-01/25.01.2013г. при ТД на НАП Велико Търново е удостоверено, че дружеството-доставчик е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 10.08.2012г. Връчено било ИПДПОЗЛ с изх.№8895/19.12.2012г., но в указания 7 - дневен срок от страна на Еуро Експерт ЕООД не били представени изисканите документи и писмени обяснения по повод издадените към САКСО БГ ООД фактури.

Приходният орган извършил проверка в информационните масиви на НАП и установил, че доставчикът няма назначени работници и служители, всички негови предходни доставчици са рискови фирми - дерегистрирани по ЗДДС. Дружеството – пряк доставчик декларирало изпълнение на облагаеми доставки за стотици хиляди левове, но същевременно декларираните резултати за данъчните периоди били „ДДС за внасяне” в рамките на 1-2 лева - дори и тези минимални суми не били внасяни в приход на бюджета.

По отношение доставките от Еуро Експерт ЕООД, от страна на ревизираното лице /РЛ/ били представени обяснения, според които - стоките от Еуро Експерт ЕООД били вземани от шофьорите на дружеството в рамките на няколко курса от гр.Габрово, без да посочва конкретен обект или негов адрес. Ревизиращият екип констатирал несъответствия между обясненията и приложените документи, изразяващи се в това, че според управителя съответните детайли били получавани от шофьорите, а видно от приложените към фактурите приемо-предавателни протоколи, като приел стоките се е подписал управителят на САКСО БГ ООД. Декларирано било също, че не може да бъде предоставена информация за момента и курса, с който е осъществен превоза на детайлите.

При тези данни органът по приходите приел, че както доставчикът, така и ревизираното дружество не представят годни доказателства относно реално извършено прехвърляне на собственост върху стоките - посочени като предмет на доставката в спорните 5 бр. фактури. Последните не документират реална доставка на стока по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС, поради това на основание чл.70 ал.5 във връзка с чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС на САКСО БГ ООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 634.30 лв. по спорните фактури, издадени от конкретния доставчик.

2.3. Же Строй ЕООД - отказан данъчен кредит в размер на 8 036.39 лв., за м. 09.2012г.  и м.10.2012г. по 14 фактури с предмет на доставка – детайли от масив – крачета големи, малки, средни.

В Протокол за извършена насрещна проверка №13001205603-02/01.02.2013г. при ТД на НАП Варна /л.195/ е удостоверено връчено ИПДПОЗЛ с изх.№ К 78750-1/18.12.2012г., но в указания 7 - дневен срок от Же Строй ЕООД не били представени изисканите документи и писмени обяснения по повод издадените към САКСО БГ ООД фактури.

Приходният орган извършил проверка в информационните масиви на НАП и установил, че физическото лице - представляващ Же Строй ЕООД в различни периоди от време е бил представляващ още на 68 броя търговски дружества, регистрирани в цялата страна, като 53 броя от тях са с прекратена регистрация по ЗДДС. Предходните доставчици на дружеството били рискови фирми - дерегистрирани по ЗДДС. Же Строй ЕООД декларирало изпълнение на облагаеми доставки за милиони левове, като същевременно декларираните резултати за данъчните периоди били „ДДС за внасяне” в рамките на 50-60 лева, които суми не били внасяни в приход на бюджета. За финансовата 2012 г. не била подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО. По данни от Търговския регистър, Же Строй ЕООД не е подало ГФО за 2012г.

По отношение доставките от Же Строй ЕООД, от страна на ревизираното лице /РЛ/ били представени : договор за покупко-продажба № 1 от 15.08.2012г., спорните фактури, приемо-предавателни протоколи и декларация.

Ревизиращият екип приел, че наличието на сключен между двете дружества договор не е доказателство за реално извършена доставка на стока по смисъла на ЗДДС. Установено било, че протоколите не съдържат основен реквизит - мястото на прехвърляне на стоката. Не било доказано и плащането по спорните фактури, както и извършения превоз на детайлите.

При тези данни органът по приходите приел, че както доставчикът, така и ревизираното дружество не представят годни доказателства относно реално извършено прехвърляне на собственост върху стоките - предмет на доставката в спорните 14 бр. фактури. Последните не документирали реална доставка на стока по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС, поради това на основание чл.70 ал.5 във връзка с чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС на САКСО БГ ООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 036.39 лв. по фактурите, издадени от Же Строй ЕООД.

При административното оспорване дружеството не посочило конкретни доводи против направените констатации, довели до непризнат данъчен кредит по фактурите издадени от доставчиците Еуро експерт ЕООД и Же Строй ЕООД.

 - Отказът на данъчния кредит по спорните фактури е мотивиран с разпоредбата на чл.70 ал.5 от ЗДДС - не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Прието е, че в хода на ревизионното производство не са представени годни доказателства относно реално осъществени облагаеми доставки по спорните фактури, поради което разпоредбата на чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС не е изпълнена за САКСО БГ ООД. Така при липса на доказателства за реално получени облагаеми доставки на стоки /детайли от дърво/, като основен правопораждащ факт за приспадането на данъчен кредит, за ревизираното дружество не може да възникне право на приспадане на данъчен кредит в съответния размер по спорните фактури, на основание чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС.

За несвоевременното разчитане с бюджета на установеното данъчно задължение, произтичащо от непризнатия данъчен кредит в общ размер на 16 736.94лв. /1 066.25лв. + 7 634.30лв. + 8 036.39лв./, ревизията начислила на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ лихви в размер на 962.76лв.

II. Констатации по ЗКПО :

2.4. Ревизията с оглед определяне на корпоративния данък, данък по чл. 195 и 204 от ЗКПО обхваща периода 01.01.2011г. - 31.12.2011г.

А /  Извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат на основание чл. 26 т. 2 от ЗКПО с 24770,84 лв. и 8317,00 лв.

Първата сума представлява непризнати разходи за данъчни цели, отчетени от задълженото лице въз основа на фактури, издадени от Про Макс Трейд ЕООД с предмет на сделките - материали по опис : шперплат, бук, дъб, винтове, кламери, шнапер, панта и др. В описаните в РД фактури е посочен от доставчика начин на плащане „в брой”. От страна на дружеството не са представени счетоводни справки и придружителни документи /складови разписки, искания за изписване на м-ли от склад и др./, отразяващи завеждането на покупките като материален запас /сметка 302/, както и начинът за тяхното изписване от склада и влагането им в производството. Сумите по фактурите са осчетоводени като разходи за материали /сметка 601/, без да е налице документалната обоснованост на тези разходи. В писмените си обяснения ревизираното лице пояснява, че към тези 6 броя фактури няма прикрепени фискални бонове, издадени от ЕКАФП, л.169.

Прието е, че разходите не са документално обосновани по смисъла на чл. 10 ал. 1 и ал. 4 от ЗКПО.

Ревизираното дружество осчетоводило разходи по сч.сметка 601 “Разходи за материали”  /601/40101/ сумата от 8 317 лв. по нефактурирани доставки, описани в таблица, л. 84 гръб РД.

Прието било, че „ осчетоводените разходи по нефактурирани доставки е в нарушение на принципите за предпазливост и документална обоснованост, регламентирани в Закона за счетоводството”. Разходите не са признати за данъчни цели на основание чл. 26 т. 2 от ЗКПО.

Изложени са съображения, произтичащи от чл. 7 ал. 1 от ЗСч. - наличието на всички реквизити, предвидени в посочената правна норма, е условие за допустимост на счетоводните документи като доказателства в ревизионния процес, но тези реквизити следва да удостоверяват вярно и честно извършените сделки между контрагентите. Признаването на разходи за данъчни цели се извършва въз основа на общите изисквания на счетоводното законодателство и специфичните регламенти на ЗКПО. В конкретния случай с осчетоводаване на разходи, въз основа на „аналитичен код на доставчик по нефактурирани доставки” води до извода за отчетени разходи без наличие на първичен счетоводен документ, който да отразява вярно стопанската операция.

Приходният орган се е позовал на : чл. 26 т. 2 ЗКПО, съгласно която разпоредба - не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон и на чл. 10 ал. 1 ЗКПО - счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство, когато е налице задължение за издаването й, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели – чл.10 ал.4 ЗКПО.

Във вр. със събраните по преписката доказателства, органите по приходите установили, че липсват доказателства, описаните в посочените фактури материални запаси да са вложени в производството, поради което отчетеният разход не е документално обоснован, съгласно чл. 10 ал. 1 от ЗКПО. Така като е отчело в разходите за дейността стойността на въпросните материалите, ревизираното лице неоснователно е намалило финансовия си резултат за ревизирания отчетен период /в тази насока и чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства/.

На основание чл. 22 и чл. 26 т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10 ал. 1 и ал. 4 от ЗКПО, процесните разходи не са признати за данъчни цели и е увеличен счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното им отчитане.

Б / Преобразуване на счетоводния финансов резултат на основание чл. 77 ал. 1 от ЗКПО със 7642,30 лв. - РА в частта на извършеното увеличение на СФР за 2011г., по реда на чл. 77 ал. 1 от ЗКПО, в размер на 7642,30 лв., е квалифициран като немотивиран при административното обжалване и подлежащ на отмяна.

В / Начислени са лихви върху авансови вноски за корпоративен

данък, съгласно чл. 83 - 86 от ЗКПО, общо в размер на 1681,87 лв.

Органът по приходите съобразил изискванията на чл. 83, чл. 86 и чл. 90 от ЗКПО, във вр. с описани по месеци дължими авансови вноски и съответните лихви за неиздължаването им - Приложение № 11 към РД. Против размерът и срокът за внасяне на авансовите вноски по корпоративния данък за ревизирания период не са посочени конкретни възражения. На основание чл. 175 от ДОПК, чл. 9 от ЗКПО и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ, за невнесените в срок дължими данъци, включително за авансовите вноски, се дължат лихви.

 Допълнително установените с РА корпоративен данък и лихви са изменени в резултат на предходните констатации.

            Г / Допълнително установен данък по чл. 204 от ЗКПО, в размер на 1130,03 лв. с  начислени лихви - 174,19 лв. /л.87 и сл, РД/.

Според представените документи при ревизията - САКСО БГ ООД извършило разходи /отразени по сметки от гр. 60/ за храна, които имат характер на социални, общо в размер на 11300,28 лв. Разходите са документирани с фактури, описани в мотивната част на РД.

В дружеството имало регламентирани Вътрешни правила за организация и отчитане на работната заплата и др. възнаграждения, включително и регламентирани социални придобивки, предоставяни в натура.

При тази установеност приходните органи се позовали на чл. 204 т. 2 от ЗКПО - с данък върху разходите се облагат документално обосновани социални разходи, свързани с дейността, както и на чл. 206 ал. 1 от ЗКПО - разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава Осма.

Констатирано било, че РЛ не е обложило посочените разходи с данък върху разходите. При тези данни приходните органи начислили данък върху процесните разходи с прилежащи лихви, съгл. чл.9 ЗКПО и чл.1 ЗЛВДТДПДВ, прилагайки разпоредбите на чл. 212 от ЗКПО - данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204 т. 2 са начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за съответния месец; чл. 216 от ЗКПО - данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204 е 10 на сто; чл. 217 ал. 2 от ЗКПО - данъкът върху разходите се внася до 15-то число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът.

            Д / Допълнително са установени лихви за невнесен в срок данък по чл. 195 от ЗКПО, в размер на 173,57 лв. /л.85 гр. и сл. РД/.

За извършване на дейността си „Саксо БГ” ООД формирало през годините дългосрочни задължения /опис в т. 1.3.2.1 РД/ - както към банки, така и към чуждестранно юридическо лице /ЧЮЛ/, което е местно лице на Дания - страна-членка на ЕС.

РЛ представило копие от договор за паричен заем, сключен на 01.07.2005г. между „Саксо БГ” ООД /заемател/ и ЧЮЛ „Саксо Ливинг” ООД - Дания с ЕИК *** /заемодател/. Договарящи страни били свързани лица. Общият договорен размер на заема – 135 000 евро с договорен лихвен - 1 1,535 % за 2005г. и 11,3 % за периода след 01.01.2006г. Съгласно договора, лихвите, които са дължими на заемодателя ще бъдат изплатени след като главницата бъде напълно издължена.

Констатирано било, че общият размер на погасените лихви по договорената схема на плащане за 2011г. възлизал на 40 752,51 лв. /20836,43 евро/, определени за получен доход от лихви на ЧЮЛ за ревизирания период. Същите са признати и осчетоводени от РЛ като финансов разход за 2011г. по дебита на сметка 621 „Разходи за лихви”.

„Саксо БГ” ООД чрез упълномощено лице С.С.Д. подало Декларация по чл. 142 ал. 5 от ДОПК с вх. № 245161200000534/27.03.2012г. във връзка с прилагане на СИДДО за доходи в общ размер до 500 х.лв. С нея ревизираното лице като платец на дохода декларирало, че прилага данъчно облекчение, предоставено съгласно СИДДО в размер на 2037,63 лв. Приходните органи установили, че липсва Удостоверение от чуждестранната данъчна администрация за удостоверяване на основанието по чл. 136 т. 1 ДОПК, т.е. че „Саксо ливинг” ООД е местно лице на Дания по смисъла на съответната СИДДО.

В хода на ревизията допълнително били представени оригинал на Удостоверение от чуждестранната данъчна администрация с дата 03.12.2012г. за удостоверяване на основанието по чл. 136 т. 1 ДОПК, както и декларация от ЧЮЛ с дата 31.03.2012г. за удостоверяване на основанията по чл. 136 т. 2 и т. 3 ДОПК, т.е. че е притежател на дохода и че не притежава място на стопанска дейност в България.

В резултат ревизията приела представените от РЛ доказателства по чл. 138 ал. 2 т. 1 и т. 6 ДОПК, както и, че изследваните доходи попадат в обхвата на чл. 10 т. 1 от СИДДО с Кралство Дания - като доходи от лихви. Счетено е, че основанието за прилагане на СИДДО за 2011г. е налице, считано от 03.12.2012г.

Въз основа на изложеното ревизията определила следващи се лихви за просрочие, във връзка с чл. 202 ал. 2 т. 1 ЗКПО, подробно описани по месеци в мотивната част на РД.

Правни основания : чл. 195 ал. 1 от ЗКПО - доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 на ЧЮЛ, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен; доходите от лихви попадат в обхвата на 12 ал. 5 т. 1 от ЗКПО, т.е. подлежат на облагане по реда на чл. 195 от същия закон.

Данъчната ставка е в размер на 5 % върху дохода от лихви, съгласно чл. 200а, ал. 1 от ЗКПО. Приети са за изпълнени едновременно следните условия : - притежател на дохода е ЧЮЛ от държава-членка на ЕС - Дания /чл. 200а, ал. 1, т. 1 от ЗКПО/; - „Саксо БГ” ООД като местно ЮЛ и платец на дохода е свързано лице с ЧЮЛ - притежател на дохода /чл. 200а ал. 1 т. 2 от ЗКПО/. Прието е, че условията за прилагане на СИДДО с Кралство Дания за 2011г. са удостоверени към 03.12.2012г.

С позоваване на чл. 202 ал. 2 т. 1 от ЗКПО /в действаща редакция преди изм. в сила от 01.01.2013г./ - платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 195, са длъжни да внесат дължимите данъци в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода - в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която България има влязла в сила СИДДО .

3. Процесуалните действия на органите по приходите при извършване на насрещните проверки са осъществени съобразно изискванията на закона /чл. 32 от ДОПК/. Посещенията на декларирани адреси за кореспонденция са обективирани с надлежно съставени протоколи по чл. 50 ал. 1 от ДОПК, съдържащи законоустановените реквизити по чл. 50 ал. 2 от ДОПК. Посещения са извършвани през седем дни, в съответствие с изискването на чл. 32 ал. 1 от ДОПК. Изпълнено е и изискването на чл. 32 ал. 5 от ДОПК за изпращане на писмо с обратна разписка, като приходният орган не е длъжен да издирва доставчици или ревизираното лице на адрес, различен от този за кореспонденция /за Же Строй ЕООД, л.198 – 208; за Еуро Експрет ЕООД, л.213 – 223/.

Възражението за нарушения в процедурата по чл.32 ДОПК не е основателно.

3.1. От ревизираното лице са изискани конкретно посочени документи и писмени обяснения /чл.37 ал.3, чл.53, чл.56 ал.1 ДОПК, л.190/ - счетоводни, търговски, вкл. данни за конкретни лица, участвали при осъществяване на доставките и за транспорта /ИПДПОЗЛ с изх.№ 7569 от 22.02.2013г.; искания от 27.11.2012г., л.225/. Представени са договор за покупко-продажба от 24.05.2012г. с Еуро Експерт ЕООД, ведно с фактури и приемо-предавателни протоколи по опис; договор за покупко-продажба от 15.08.2012г. с Же Строй ЕООД, ведно с фактури и приемо-предавателни протоколи по опис, л.121 и сл.

РЛ представило обяснение, според което контрагента Еуро Експерт ЕООД е препоръчан от друг доставчик на Саксо БГ ООД и управителят Е.К. лично предоставил мостри на материали, които били необходими на ревизираното дружество във вр. с изпълнение на поръчки и бил сключен договор от 24.05.2012г. Първата заявка била устна /фасониран дъб/ и материалите били транспортирани с транспорт на доставчика. Тази доставка не отговаряла на одобрените мостри и рекламирана, поради което сраните се договорили за доставка на крайно изделие – дървени мебелни крачета от дъб.

Стоките били предавани лично от управителя на Еуро Експерт ЕООД на лицето Пл.И. - шофьор в Саксо БГ ООД, опаковани в кашони.

Стоката била “вземана в рамките на няколко курса от гр.Габрово с претоварване на различни места според маршрута на транспортното средство и други доставки”. В обясненията е посочено, че транспортните средства на получателя правили по няколко курса на ден до Габрово и обратно – и не били възможно да бъде посочен момента и курса, с който е осъществен превоза. Транспорта за сметка на Саксо БГ ООД бил осъществен от лицата Пл.И. и Н.Х. – шофьори. Фактурираните количества били по унифицирани заявки.

Стоката се предавала и приемала с приемо-предавателни протоколи, след което се издавала фактура и се плащало в брой.

Контакт с Же Строй ЕООД бил осъществен чрез Е.К. /управител на Еуро Експерт ЕООД/ - доставката на същите изделия /по договора с Еуро Експерт ЕООД/ започнала да се осъществява от Же Строй ЕООД с транспорт на доставчика. Съставяли се приемо-предавателни протоколи за всяка доставка при транспортиране на стоката в базата на Саксо БГ ООД. Плащането по фактурите било в брой.

Първите доставки били през м.06.2012г., но били фактурирани през м.август, когато бил сключен договора и извършени разплащанията по фактурите.

3.2. Приложение № 16 към РД /л.252 - 297/ съдържа събраната документация за останалите констатации, против които конкретни възражения не са поставени в жалбата, с която е оспорен изцяло РА в потвърдената и изменена част.

3.3. Част от събраната в хода на ревизията документация са и : Отчет за паричните потоци по прекия метод за 2011г.; ОПР за 2011г.; Счетоводен баланс към 31.12.2011г.; ГДД за 2011г.; Доклад на регистриран одитор относно финансовото състояние на Саксо БГ ООД към 31.12.2011г. /съответствие с НС за финансови отчети за малки и средни предприятия/; Главна книга за периода 2011г. по синтетични и аналитични сметки; Справка за начислени амортизации; Оборотна ведомост на материални запаси в склад № 0002 Готова продукция за периода 01.01.2012г. – 30.09.2012г. ; Оборотна ведомост на материалните запаси в склад № 0001 Материали за периода 01.01.2012г. – 30.09.2012г.; Оборотна ведомост за периода 2011г.;  л.298 – 357.

3.4. Основният предмет на дейност на Саксо БГ ООД през ревизирания период е посочен в РД – производство на други мебели /без столове/, като дейността е упражнявана в дърводелска работилница и складова база в с.Царева ливада, общ.Дряново.

А / В раздел 3 от РД е описана счетоводната политика на РЛ по възприетите принципи /л.81 и сл./, а в т.3.6 са посочени констатирани някои нарушения на счетоводното законодателство, допуснати от ЗЛ през ревизирания период. Против тях не са изложени конкретни противопоставими доводи с представяне на допълнителни доказателства.

Установено е, че липсва правилна организация за отчитане на разходите и начина на формиране на фактическата себестойност на продукцията по изискванията на т.8.5 от СС-2 “Отчитане на СМЗ”. Работело се с ограничен брой номенклатури на СМЗ /см.302/, която следи движението им количествено и стойностно и които при изписването им биха имали характер на основни производствени разходи, пряко свързани с произвежданата продукция. Същевременно с това – в обхвата на основните производствени разходи се включват и осчетоводяват /см.611/ всички видове СМЗ, независимо от техния характер и предназначение /спомагателни материали; резервни части; инструменти и др.малоценни и малотрайни предмети; горива; амбалажи и опаковъчни материали и т.н./, без да е ясно – за производството на кои продукти отиват, какъв е характера им и дали имат характеристика на основани производствени разходи.

- При формиране на фактическата себестойност по видове изделия се включвали и разходи в нарушение на т.8.2 от СС-2.

- Осчетоводявали се и признавали направо като основни производствени разходи доставки с неясен произход и без наличие на първични счетоводни документи /с препоръка нефактурираните доставки да се отчитат не направо като разходи, а като разчети с нефактурирани доставчици /гр. сметки 40/ - до получаване на фактурите.

- За текущ отчетен период се отчитали разходи, възникнали през предходни отчетни периоди – нарушение на СС-8 “Нетни печалби или загуби, фундаментални грешки и промени в сч.политика”; т.7.1.1 от СС-8.

Б / Анализирани са всички декларирани данни от Саксо БГ ООД /л.82 гръб и сл./, обосновали констатациите по ЗКПО за 2011г. За 2011г. РЛ не е правило авансови вноски при установено за 2010г. – формирана данъчна печалба за предходните две години.

3.5. При преглед на ревизионната преписка се констатира, че в хода на ревизионното производство са изпратени искания за представяне на писмени обяснения и документи от ревизираното лице и от доставчиците с конкретно посочени за представяне документи, извършвани са насрещни проверки и са проверявани масивите на НАП. За извършените от приходния орган процесуални действия са представени опредметяващи ги писмени документи  /съответни приложения към доклада/. Доказателствата са събрани в срок, поради което може да бъдат ценени.

В съдебното производство е открита възможността за оспорване на констатациите от акта с всички допустими по ГПК, АПК, ДОПК доказателствени средства, както и представяне на доказателства, които не са представени в хода на ревизията /с или без хипотеза на чл.161 ал.3 ДОПК като последица/.

4. Фактическият състав за проявление правото на приспадане на ДК съдържа основен елемент – реално наличие на доставка, за пълно доказване на което е необходимо не само издаден първичен сч.документ и включването му в дневниците за покупки и продажби или сч.регистри за съответните данъчни периоди, а и безсъмнено установено извършване на доставките от конкретен доставчик.

Разпоредбата на чл. 70 ал.5 от ЗДДС има предвид начисляването на данъка по пряката доставка, по която ревизираното лице е получател, а доставчик е лицето, посочено като такъв в издадената данъчна фактура. Механизмът на начисляване на ДДС и съответно за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит е обусловен от реализирането на доставка на стока/услуга, по смисъла на чл.6 от ЗДДС. В случай на липса на реално осъществена доставка/услуга, начисляването на ДДС е без правно основание и респективно - не възниква и право на данъчен кредит, тъй като доставката/услугата съществува само документално, но не е реална.

Съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения /§ 2 от ДОПК във вр. с чл. 154 ал. 1 от ГПК/, и от чието осъществяване черпи изгодни за себе си правни последици, ревизираният субект, който претендира право на приспадане на данъчен кредит, следва да докаже безсъмнено наличие на основание за начисляване.

4.1. Указания към страните по доказателствата са отправени с насрочване на делото, л.385 и в първото редовно съдебно заседание /протокол от съдебно заседание, проведено на 11.11.2013г., л.391/.

Допусната бе ССч.Е по доказателствено искане в жалбата, вкл. със съобразяване указанията на съда за проверка в счетоводствата на преките доставчици и установяване наличност на стоките /детайли от масив/ при преките доставчици с надлежно изписване на материалите и т.н., вкл. установяване на факти, относими към констатациите по ЗКПО.

Жалбоподателят не внесе депозит за извършване на ССч.Е при предоставени две възможности за целта, нито заяви други доказателствени искания, респективно – не посочи обективна пречка за процесуална активност във вр . с доказателствената тежест.

4.2. Предвид констатациите в хода на ревизията се отбелязва следното :

- Неоткриване на лице-изпълнител - пряк доставчик, само по себе си не е основание за отказ на правото на ДК, при наличие на други доказателства за фактическо изпълнение на доставката / услугата. Такива в случая не бяха представени от жалбоподателя.

- В хода на ревизионното производство няма процесуална пречка субекта на ревизията да представи документи, изисквани от преки доставчици /арг. от чл.37 ал.1 – възможност за инициатива на субекта и задължение за обективна преценка и анализ на всички събрани доказателства ДОПК във вр. с чл.37 ал.2 и ал.3/. Те подлежат на анализ и преценка ведно с останалите събрани, вкл. с данните от информационния масив на НАП. Последните са способ за съпоставка с представените от ЗЛ документи, опредметили отношенията с преки доставчици.

- В РА няма данни за издавани ревизионни актове на преките доставчици за процесните ревизирани периоди, но се съобразяват произнесените идентични Решенията на СЕС от 31.01.2013г. по дела №№ С – 642/11 и С – 643/11, в които е прието, че действителното извършване на сделка и признаване правото на данъчен кредит следва да бъде установено на базата на всички обективни данни, установени в хода на ревизията, а не само въз основа на издаден РА на доставчика; при извършване на ревизия на доставчика проверяващите органи не са длъжни да извършват корекция на начисления от него данък, в случай, че самият той не е правил корекции на начисления данък /т.35 от решението по дело № С – 642/11г. и т.39 от решението по дело № С – 643/11/.

- Съобразени са съдържащите се в преписката АПВ-та. Няма спор, че ЗВР № 1205603/23.11.2012г. е издадена от началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП-гр.Пловдив на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК за възлагане на ревизионно производство, след изменението на чл.129 ал.3 от ДОПК с ДВ бр.108/19.12.2007г., в сила от 19.12.2007г. В тази вр. се прилага Тълкувателно решение № 1 / 25.06.2012г. по т.д.№ 1/2011г. : “След допълнението на разпоредбата на чл.129, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК - ДВ, бр.108 от 19.12.2007 г./ задълженията за данък или задължителни осигурителни вноски, за които има издадени и влезли в сила преди това допълнение актове за прихващане или възстановяване, се установяват чрез особеното производство по чл.133 и чл.134 ДОПК. “.

5. Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗДДС доставка на стока е налице, когато е доказано, че е прехвърлено правото й на собственост, а според чл. 9 ал.1 във връзка с чл. 8 ЗДДС доставката на услуга е когато тя е извършена. Без доказване реалността на доставката на стока и/или услуга, правото на приспадане на данъчен кредит не възниква, дори да са налице и другите предпоставки, предвидени в чл. 68 ал.1 и чл. 69 ал. 1 ЗДДС.

5.1. Останаха неопровергани констатациите на приходния орган за това, че Еуро Експерт ЕООД няма назначени работници и служители по трудови договори.

Не бяха преодоляни установените противоречия между писмени обяснения на управителя на ревизираното дружество и данните в приемо-предавателните протоколи относно лицата, получавали стоките. Протоколите за приемо-предаване са подписани от управителя, поради което основателно са поставени под съмнение реалното получаване на стоките е датата на приемо-предаването. За последното РД съдържа таблица с дати на издадените фактури и дати на приемо-предавателните протоколи, обективните данни от която противоречат на обясненията в частта им за “впоследствие издавени фактури” – след подписване на приемо –предавателните протоколи – л.90 гръб.

Тук се отбелязва, че приемо-предавателните протоколи се разглеждат при съпоставка с всички останали доказателства и правилно достоверността им е поставена под съмнение.

Не са конкретизирани обстоятелства и факти относно транспорта на стоките, който в случая е присъщо необходим за доставянето им.

По отношение доставките от Же Строй ЕООД също не са представени доказателства, които да потвърдят издаване на фактурите от редовно оправомощено за това лице – установено е, че представляващ дружеството Ж.Ж.  не била в трудово правни отношения с Же Стой ЕООД, не е била управител или едноличен собственик на капитала. Освен това, приемо-предавателните протоколи не съдържат реквизит – място на прехвърляне на стоката и приходният орган не е зачел материалната им доказателствена сила относно обстоятелствата на място, начин и лице, от което е прехвърлена стоката.

В тази насока е и несъответствието между писмените обяснения на управителя на РЛ – доставка на детайлите от масив в базата на Саксо БГ ООД с транспорт на доставчика и съставяне на приемо-предавателен протокол за всяка доставка “ и отразеното във фактурата място на сделката – с.Аксаково. За транспорта, осъществен по твърдение на РЛ от Же Стой ЕООД няма данни за рег.номера на конкретни превозни средства, имена на шофьорите; не са представени пътни листове, складово експедиционни бележки и др., удостоверяващи превоза.

Твърденията в жалбата до съда относно транспорта на доставките – извършени от Саксо БГ ООД /л.10/ , по фактурите издадени от Же Строй ЕООД потвърждават констатираните от приходния орган противоречия между писмени обяснения на управителя на оспорващото търговско дружество и съдържанието на приемо-предавателни протоколи.

Липсват транспортни документи – товарителници, пътни листове, от които да е видно, че е извършен транспорт от обект на Же Строй ЕООД  до склад на РЛ.

5.2. За преките доставчици не е установено разполагали ли са с наличност на фактурираните стоки, имали ли са търговски обекти и складови помещения за съхранение на стоките.

Договорите за покупко-продажба имат предмет – дървен материал и не е конкретизиран вид на детайли или конкретни готови изделия. Страните са договорили в чл.4 от договора / 24.05.2012г.  – “Собствеността на вещта преминава върху купувача в момента на натоварване на превозното средство” /л.137/, което определя самостоятелното значение на транспортирането на стоката. Относно предаване на стоката в чл.5 е посочено, че се предават документи за това – пакинг /паркинг лист и фактура, ведно с физическо предаване на стоката.

В договора с Же Строй ЕООД от 15.08.2012г. /л.167/ предметът е дървен материал – масив, а преминаване на собствеността и предаване на стоката са договорени по идентичен начин като в договора от 24.05.2012г. С декларация от 31.10.2012г. /л.168/ е декларирано от срана на Же Строй ЕООД, че транспорт на стоката през м.06., м.07, 08., 09. и 10.2012г.  е транспортирана за сметка на доставчика. Последното противоречи на твърдението в жалбата, посочено по-горе.

В обобщение - в договорите действително не са посочени видове материали, количества и стойност, съответно стойността на положения труд. Детайлите от масив – предмет на фактурите изискват изработка / услуга, което означава, че преките доставчици  следва да разполагат с доказателства за персонал, обект и материали, обосноваващи наличност на стоката.

В случая договорите са за покупко-продажба на дървен материал  и дървен материал-масив / а не за изработка /, което не отрича необходимостта преките доставчици да разполага с трудов персонал за целите на договора /нает или подизпълнители/, което е от значене при преценката за фактическо осъществяване предмета на спорните фактури.

6. Наличието на договор установява възникнали облигационни правоотношения между страните, но само въз основа на договора за целите на данъчното облагане не се установява реалността на извършената доставка  -  необходимо е да има доказателства за нейното извършване от изпълнителя по договора и съответното й прехвърляне на получателя .

 В конкретиката на фактите и при доказателствена тежест на жалбоподателя в съдебното производство, договорите са фактор, който би могъл да допринесе за изясняване наличността на стоката при преките доставчици, но както бе посочено - експертиза не бе извършена поради невнесен депозит от страна на жалбоподателя.

 Предвид факта на изработване на детайлите от доставчиците и готовия продукт впоследствие – крачета от масив, липсват доказателства за конкретни лица, назначени по трудов или граждански договор, които да притежават съответните знания и умения за осъществяване на договорената доставка на стоката. С договорите не е уговорено възнаграждение на изпълнителя, нито пък са договорени цените на крачетата от масив.

Съдебно-счетоводна експертиза би могла да установи разходите за труд и материали, съответното им осчетоводяване при доставчиците, тоест - дали фактурираните стоки действително са осъществени от издателите на процесните фактури.

Не бе установено и аналитично отчитане на сметка 304 – Стоки на налични, заприходени и изписани по вид, количества продадени дървени крачета; респективно – няма констатации в РД, че процесните фактури не са осчетоводени по съответните сметки на получателя, но не бе установено без съмнение твърдението за последващата реализация на фактурираните стоки – няма фактическо установяване за съответствие по количество и стойност на данните от процесните фактури и заприходените такива. Двата договора не може да служат като доказателство за стойността на получената стока, резултатът от който е използван впоследствие в икономическата дейност на лицето. Протоколите също нямат тези последици.

Преките доставчици не са представили аналитично отчитане на с/ка 304 – Стоки – налични, заведени и изписани видове и количество детайли, поради което не може да се отговори на въпроса за ресурсната им обезпеченост по отношение наличност на достатъчно количество от процесните стоки .

6.1. Доказателства за плащане по фактура е косвено такова в подкрепа на тезата за реална осъщественост на доставка. Плащането между контрагентите не е законова предпоставка за възникване и упражняване на право на данъчен кредит.

6.2. Значим факт е дали при прекия доставчик наличността на стоката е безсъмнено доказана към момента на предаването й, съответно дали същият разполага с персонал и материална обезпеченост за изработка на готов продукт, който да бъде продаден. Пълно доказване в тази насока не бе проведено от страна на оспорващото дружество.

6.3. Вярно е, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчно задължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение.

В случая приходните органи не са изложили констатации в ревизионния акт за участието на ревизираното дружество в данъчна измама, за която е могъл да знае, тъй като отказът на материалното право в РА е обосновано с липсата на несъмнени доказателства за реалност на процесните доставки.

7. С арг. от чл. 68 ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е право на данъчно задълженото лице с насрещен субект приходната администрация и не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71 т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени. Това разбиране е съответно и на практиката на СЕС в решението от 21.06.2012г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и решението по дело С-285/11.

Относимите обстоятелства, които подлежат на доказване, се определят конкретно предвид характера и вида на доставките. В разглеждания случай, относно доставката, представляваща стока – детайли от масив-крачета, е необходимо да се установи наличието на тази стока при доставчика, т.е. материалната възможност на същия да се разпореди с нея, също така - прехвърлянето на право собственост върху стоката между доставчици и получател, съхранението на стоките, транспортирането и натоварването им. Касае се за стоки в големи количества.

В тази вр. се отбелязва, че с фактурата не може да се постигне индивидуализиране на вещите с последиците на транслативния ефект. Не е налице аналитична счетоводна отчетност при доставчиците, която да удостовери без съмнение наличност на конкретните стоки – предмет на спорните фактури и изписването им, при съпоставка между налични и продадени стоки, за установяване своевременното им заприходяване и изписване при продажбата им чрез дебитиране и съответно - кредитиране на съответната материална сметка, на датата на издаване на процесните фактури. Последнопосоченото е съществено - свързано с необходимост да се установи наличието на тази стока при доставчика, т.е. материалната възможност на същия да се разпореди с нея.

Няма представени пътни листове и товарителници, но се съобразява, че пътните листи не доказват предаване на стоките по доставките, тъй като индивидуализирането на стоките по вид и количество не е необходимо съдържание на пътния лист. Изготвянето на пътен лист не е и дължимо при превоза за собствена сметка, какъвто е превозът твърдян от жалбоподателя по отношение доставките на стоки от Еуро Експрет ЕООД, с оглед легалните дефиниции на понятията обществен превоз и превоз за собствена сметка по § 1 т.т. 1 и 4 от ДР на ЗАвтП.

С характер на индиции и без да попадат в категорията на факти по пълното доказване са фактите на последваща реализация на стоки от вида на процесните. Към категорията на косвените доказателства е и фактът на плащането по доставките.

Спорът не касае получаване на детайлите – дървени крачета сами по себе си и осчетоводяването им при получателя, а доставянето на тези стоки конкретно от посочените във фактурите доставчици.

Според чл.85 от ЗДДС данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка в данъчен документ по чл.112, като независимо от липсата на доставка ще има задължение за начисления данък. В рамките на извършвана данъчна ревизия и установена липса на реална доставка, данъчните органи могат да коригират декларирания от него ДДС за внасяне.           Разпоредбата на чл.85 от ЗДДС не ограничава данъчните органи при констатиране на неправомерност при начисляването на данъка, включително и ако е осъществено начисляване по фактури, които не отразяват реални доставки, да извърши съответните констатации и корекции с ревизионен акт /Решение № 14023 от 01.11.2011г. на ВАС по адм. д. № 6152/2011г., VIII О.; други/.

7.1. Не са представени убедителни доказателства за наличието на материално-техническа база и при двата доставчика.

Не са представени безсъмнени доказателства и по отношение на кадрови потенциал за извършване на фактурираните доставки, както и транспортни средства.

 Не са представени в хода на административното производство, нито в настоящото съдебно, аналитично отчитане на с/ка 304-Стоки на наличните, заприходените и изписани по вид, количество и мерна единица на продадени дървени крачета.

Доказателствата за транспорт също не са безспорни – всъщност конкретни не са представени от страна на Же Строй ЕОД и от РЛ.

Конкретната претенция за ДК не е доказана с конкретни факти.

7.2. По отношение приемо-предавателните протоколи - документи, с който се документира фактическото приемо-предаване на стоки :

За доказването индивидуализирането на вещите и приемо-предаването им не съществуват ограничения в доказателствените средства. Липсва пречка като такива да се ценят изготвени от страните по сделките писмени актове. Като частни свидетелстващи документи те обвързват съда само с формалната доказателствена сила по чл. 180 от ГПК на факта на авторството на документа. Убедителността им обаче следва при преценка с останалите доказателства.

Именно в този аспект, приемо-предавателните протоколи като съдържание не съответстват на поддържаната теза за пряко транспортиране на стоките в склада на получателя  - по фактурите от Же Строй ЕООД; датите на приемо-предавателните протоколи не съответстват на твърдения, изхождащи от самото РЛ.

Тези несъответствия разколебават достатъчно фактът за наличност на стоката при преките доставчици и прехвърлянето на точно такова количество на получателя. В хода на ревизията е отречена доказателствената стойност на протоколите поради констатираните противоречия с останалите доказателства.

Вярно е, че основната част от документите съставяни в стокооборота между дружествата са именно частни диспозитивни или свидетелстващи, както и разпоредбата на чл. 182 ГПК, според която вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на лицето или организацията, която ги води /в този см. е и  разпоредбата на чл. 55 ал. 1 ТЗ за доказателствената стойност на редовно водените счетоводни книги и вписванията в тях - между търговци за установяване на търговските сделки - Решение № 14559 от 2013г. на ВАС/. За редовността на воденото от жалбоподателя счетоводство са налице констатации в РД – неблагоприятни в частта за отчитане на разходите и начина на формиране на фактическата себестойност на продукцията по изискванията на т.8.5 от СС-2 “Отчитане на СМЗ”, а редовност на счетоводствата на доставчиците не бе потвърдена.

Следва извод, че протоколите не биха могли да установят фактическото действие по приемо-предаване на индивидуализирани стоки.

Последващата реализация на фактурираните стоки в производството на жалбоподателя също не е доказана с конкретни данни и обвръзка с процесните фактури по количества и вид детайли.

            По отношение приемо-предавателните протоколи в хода на съдебното производство не са представени други доказателства.

8. Конкретиката на фактите изключи възможността да бъде приета за пълно доказана именно наличността на стоката при доставчиците, за да се обсъжда постигнато трансфериране правото на собственост.

Процесуална активност на жалбоподателя в тази насока не бе налице при тежаща върху него доказателствената тежест.

            Осчетоводяване на процесната доставка е от значение, когато са ангажирани категорични доказателства за нейната реалност. Това не бе сторено в случая.

Непреодолените при съдебното оспорване несъответствия между доказателствата водят до извод, че процесните фактури, издадени от Еуро Експерт ЕООД и от Же Строй ЕООД, не удостоверяват осъществена облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС в сила от 01.01.2007г. и възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25 ЗДДС, поради което следва да се приеме, че по тях е начислен неправомерно данък и на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС законосъобразно с РА е отказано правото на данъчен кредит за получателя. В резултат на това в съответствие със закона са определени процесните фискални задължения, ведно с прилежащата им лихва за забава, относно която по същество не е поддържано самостоятелно оплакване.

В допълнение се отбелязва, че получателят не може да отговаря за действията на своя доставчик относно неосчетоводяване на доставките, но не и за реалното им изпълнение, тъй като икономическата логика предполага да се сключват сделки само с коректни търговци и след като получателят претендира правото на приспадане на данъчен кредит, той трябва да се снабди с необходимите доказателства за реалното осъществяване на доставката, тъй като посоченото материално право възниква само вследствие на такава, а не само въз основа на документално оформена доставка /Решение № 5545/2013г.; Решение № 8473/13г., ВАС/.

            9.  За отказан данъчен кредит по издадени фактури от Бориси ЕООД :

Съгласно разпоредбата на чл. 70 ал. 1 т. 3 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели. В текста на чл. 62 ал. 1 от ППЗДДС се пояснява, че представителни или развлекателни цели по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от закона са: посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия и екскурзии.

Изводите в тази част от РА също се споделят от съда. Спор по фактическата обстановка няма, както и не са изложени каквито и да било съображения в жалбата във връзка с твърдяната незаконосъобразност на РА в тази му част.

Т.е. безспорно закупените с процесните фактури стоки – в частност “дадена вечеря” попада в хипотезата на такива за "консумация на храна и напитки; тържества" - една от проявните форми на понятието "представителни или развлекателни цели". В този смисъл процесните доставки попадат изцяло в приложното поле на чл. 70 ал.1 т.3 от ЗДДС, поради което и правото на данъчен кредит по тях не възниква за получателя.

По делото не се твърди, а и такива доказателства не са представени от страна на жалбоподателя, че са налице предпоставките на чл. 62 ал.2 от ППЗДДС, които да изключат приложението на чл. 62 ал.1 от ППЗДДС и в този смисъл на чл. 70 ал.1 т.3 от ЗДДС, или че същите стоки са използвани, респ. ще се използват за последващи облагаеми доставки.

Разпоредбите са ясни, а фактурирания на Саксо БГ ООД предмет на доставките е свързан с изброените в разпоредбата на чл.62 ал.1 от ППЗДДС представителни мероприятия. Поради това законосъобразно е отказан на дружеството правото му на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 066.25лв. по фактури с № 424/13.12.2011г., № 429/ 17.12.2011г. и № 449/28.12.2011г., издадени от Бориси ЕООД и жалбата в тази й част се явява неоснователна.

 10. За констатациите по ЗКПО за 2011г.:

Писмените обяснения на управителя на Саксо БГ ООД /л.169 и сл./ за отчитане на производството в ревизираното търговско дружество са съобразени в РД, като в т.4 от тях е посочено, че авансови вноски за 2011г. по чл.84 ЗКПО не са правени, видно от главната книга и към 6 фактури, издадени от Промакс трейд ЕООД няма прикрепен фискален бон от ЕКАФП.

10.1. Съгласно чл. 26 т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В чл. 10 ал. 1 от ЗКПО е регламентирано, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

В хода на ревизията не са били представени документи за установяване завеждането на покупките / шперплат, бук, дъб, винтове, кламери и др. / като материален запас, за начина на изписването им от склада и влагане в производството. Прякото им осчетоводяване като материални разходи по см.601 е извършено без документална обоснованост на разходите.

Признаването на разходи за данъчни цели се извършва въз основа на общите изисквания на счетоводното законодателство и специфичните регламенти на ЗКПО. Изискванията за документална обоснованост в ЗКПО са регламентирани в разпоредбите на ал. 1 - 5 на чл. 10 от същия закон.

На основание чл. 10 ал. 4 от ЗКПО, данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство, когато е налице задължение за издаването й, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели. Към процесните 6 бр. фактури /на стойност 24 770.84 лв./ от Про Макс Трейд ЕООД няма приложени „фискални бонове”, което е посочено от РЛ /л.169/.

Съгласно чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/, освен когато плащането се извършва по банков път.

По реда на ЗКПО се облагат печалбата  и доходите на данъчните субекти. Значение за определяне на техния конкретен размер са получените приходи и извършените разходи. Тъй като разходите водят до намаляване на данъчната тежест, т.е. до по-благоприятен резултат, фактическия състав за тяхното документално установяване изисква наред със съответния първичен счетоводен документ, те да бъдат доказани и посредством фискален бон освен когато плащането се извършва по банков път.  При данни за счетоводно отчетени разходи, водещи до намаляване на финансовия резултат на дружеството, в тежест на жалбоподателя е да опровергае конкретната фактическа установеност, посредством доказателства за отчетност в съответствие, а не в нарушение на счетоводното законодателство.

Фактите не са променени в хода на съдебното производство, поради което следва извод за правилно непризнати за данъчни цели осчетоводените разходи общо в размер на 24 770.84 лв. на основание чл.26 т.2 вр. с чл.10 ал.4 ЗКПО и чл.4 ал.3 ЗСч.

Като е отчело в разходите по сч.сметка 601 Разходи за материали стойността на посочените материали по опис, ревизираното лице неоснователно е намалило финансовия си резултат за ревизирания отчетен период. Правилно е позоваването и на чл. 7 ал.1 ЗСч. - наличието на всички реквизити, предвидени в посочената норма, е условие за допустимост на счетоводните документи като доказателства в ревизионния процес, но тези реквизити следва да удостоверяват вярно и честно извършените сделки между контрагентите. В конкретния случай реквизитите във фактурите не отразяват вярно реално извършена стопанска операция.

Жалбата и в тази й част следва да се приеме за неоснователна.

10.2. За начислените лихви за невнесени в срок авансови вноски по ЗКПО за 2011г. в жалбата не се съдържат конкретни възражения, но предвид предметът на съдебно обжалване - ревизионният акт по отношение на всички допълнително определени задължения, съдът дължи произнасяне по същество на спора.

Органите по приходите са приложили правилно нормите на материалния закон по отношение дължимост и размер на авансовите вноски по ЗКПО за 2011г.

Допълнително установените КД и лихви са изменени поради изводите на решаващият орган за неправилна констатация по чл.77 ал.1 ЗКПО.

- Няма спор за фактите, обосновали данък по чл.204 т.2 ЗКПО по месеци за 2011г. и лихвите за просрочие вр. с чл.217 ал.2 ЗКПО.

Документално обосновани са посочените в РД разходи по доставчици, периоди и фактури по Таблица /л.87/, които попадат в обхвата на чл.204 т.2 ЗКПО – социални разходи – разходи за периодично доставяна храна на работещите в дружеството, която е купувана в готов вид от външни фирми-доставчици, която храна била предоставяна безплатно и е изцяло за сметка на дружеството, като не са били отчитане приходи, свързани с тези разходи.

Съгласно разпоредбите на чл. 204 т. 2 от ЗКПО, с данък върху разходите се облагат документално обосновани социални разходи, свързани с дейността. Ревизираното лице не е обложило посочените разходи с данък. Съгласно разпоредбите на чл. 217 ал. 2 от ЗКПО данъкът върху разходите се внася до 15-то число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът. Предвид горното, органите по приходите са начислили данък върху процесните разходите, ведно с прилежащите лихви, съгласно чл. 9 от ЗКПО и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ.

- Констатациите по чл.195 ЗКПО не са опровергани и спор от фактическата им страна на практика липсва.

Саксо БГ ООД чрез упълномощено лице подало Декларация по чл. 142 ал. 5 от ДОПК с вх. № 245161200000534/27.03.2012г. във връзка с прилагане на СИДДО за доходи в общ размер до 500 х.лв., с която РЛ като платец на дохода декларирало, че прилага данъчно облекчение, предоставено съгласно СИДДО в размер на 2037,63 лв. Органите по приходите установили, че липсва Удостоверение от чуждестранната данъчна администрация за удостоверяване на основанието по чл. 136 т. 1 от ДОПК, т.е. че „Саксо ливинг” ООД е местно лице на Дания по смисъла на съответната СИДДО.

В хода на ревизията допълнително са представени оригинал на Удостоверение от чуждестранната данъчна администрация с дата 03.12.2012 г. за удостоверяване на основанието по чл. 136 т. 1 от ДОПК, както и декларация от ЧЮЛ с дата 31.03.2012г. за удостоверяване на основанията по чл. 136 т. 2 и т. 3 от ДОПК, т.е. че е притежател на дохода и че не притежава място на стопанска дейност в България. С оглед на това правилно ревизията приела представените от ревизираното лице доказателства по чл. 138 ал. 2 т. 1 и т. 6 от ДОПК, както и, че изследваните доходи попадат в обхвата на чл. 10 т. 1 от СИДДО с Кралство Дания като доходи от лихви, като основанието за прилагане на СИДДО за 2011г. е налице, считано от 03.12.2012г.

Съгласно чл. 202 ал. 2 т. 1 от ЗКПО, платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 195, са длъжни да внесат дължимите данъци в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода - в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която България има влязла в сила СИДДО.

Данните в РД са подробно изложени - рекапитулацията на задълженията от лихви за просрочие във вр. с чл.202 ал.2 т.1 ЗКПО за 2011г. и изчислени до 03.12.2012г.. в размер на 173.57 лв. е обоснована.

На ответника се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 941.54 лв. /Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /.

Мотивиран така, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата против Ревизионен акт № 241301513/14.06.2013г. издаден от ст.инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 844/13.08.2013г. на Зам.Директора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 16 736.94 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 962.76 лв. и за допълнително установен корпоративен данък за 2011г. – изменен от размер 4 073.01лв. в размер на 3 308.78 лв., ведно с начислена лихва, изменена от 2 185.03 лв. в размер на 2 090.62 лв., както и в частта за допълнително установен данък по чл.204 ЗКПО в размер на 113.03 лв. с начислена лихва в размер на 174.19 лв., ведно с начислени лихви за данък по чл.195 ЗКПО в размер на 173.57 лв.

Осъжда Саксо БГ ООД, ***, представлявано от управителя И.Д.К. да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 941.54 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 Административен съдия :