РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД *****

 

 

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 52

 

гр. *****, 09.01.2014 год.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - *****, ХІХ състав, в открито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав :

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :           МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                              ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА и участието на прокурора ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА к.н.а.х дело №  2966 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2.Образувано е по касационна жалба предявена от Патентно ведомство на Република България чрез процесуалния представител юрисконсулт Я.Г.Б. против Решение № 2256 от 09.08.2013г. на Районен съд гр.*****, ХХVI н.с., постановено по н.а.х.д. № 3913 по описа на съда за 2013г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 75/12.04.2013г. на Председателя на Патентното ведомство на Република България, с което на “П.П. БГ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от управителя П.В., на основание чл.81 ал.1 от Закона за марките и географските означения е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.81 ал.1 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакувания съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал. 1, т.1 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че в случая не са налице приетите от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, като евентуално допуснатите нарушения са преодоляни по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, поради което и като е отменил наказателното постановление първоинстанционния съд е допуснал нарушение на закона.

Претендира се отмяна на обжалваното решение на *****ския районен съд и потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.

3. Ответникът по касационната жалба - „П.П. БГ“ ЕООД чрез пълномощника си адвокат К. застъпва становище за неоснователност на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. ***** дава заключение за неоснователност на жалбата.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. *****ският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от „П.П. БГ“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 75/12.04.2013г. на Председателя на Патентното ведомство на Република България, с което на  дружеството, на основание чл.81 ал.1 от Закона за марките и географските означения е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.81 ал.1 от Закона за марките и географските означения.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН №10 от 07.02.2013г., съставен от Ю.С.Ф.–М. – държавен експерт в Патентно ведомство на Република България.

Обективираните в актовете на административнонаказателното производство  фактически констатации, възприети и от първостепенния съд, се свеждат най - общо до следното :

На 07.02.2013 г. Юлия Фъртункова -  Матеина, държавен експерт в Патентно ведомство на Република България, е извършила проверка в търговски обект нощен клуб „Билионер”, намиращ се в гр.*****, стопанисван от “П.П. БГ” ЕООД гр.*****. В хода на същата е установено, че в заведението са поставени рекламни видеостени със знак „ВILIONER”, неонови надписи на входа, менюта със знак „ВILIONARE” и талон за резервация със знак „ВILIONARE”. Присъстващият при проверката управител на търговското дружество е посочил, че води преговори с представители на LARIDEL PARTICIPATIONS S.A. LU и е заявил регистрирането на марка в Патентното ведомство на Република България, но документи в този смисъл не са представени.

Така описаното деяние е квалифицирано в АУАН като нарушение по чл.81, ал.1 от ЗМГО, тъй като е прието, че  търговското дружество използва в търговската си дейност по смисъла на чл.13 ал.2 от ЗМГО знаци „ВILIONARE” и „ВILIONER”, които са сходни и идентични с регистрирани и приети на територията на РБ марки за услуги от кл.41 и 43 от МКСУ рег.№ 857347 и рег.№908722, без съгласието на притежателя LARIDEL PARTICIPATIONS S.A. LU.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, като с наказателното постановление ответникът е санкциониран с налагане на имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл. 81, ал.1 от ЗМГО.

7. С обжалваното решение първоинстанционния съд е отменил наказателното постановление. За да постанови посочения резултат съдът, е приел, че от събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, се установява по категоричен начин, че дружеството е осъществило състав на административно нарушение с правна квалификация по чл.81, ал.1 от ЗМГО /само относно знака „ВILIONARE”/. В тази насока съдът е приел, че липсват въобще доказателства използваният в търговската дейност на жалбоподателя знак „ВILIONER” да е сходен с марка с рег.№ 908722, но въпреки това в АУАН и в НП е прието, че извършеното нарушение включва използването и на този знак, сходен на регистрирана марка,  като в НП е обсъдено единствено установеното в експертното становище сходство между знаците и идентичност на услугите, означени със знаци, за които е регистрирана марката „ВILIONARE” с рег.№857347 – комбинирана, но не по отношение на „ВILIONER” и знака, за който е регистрирана марка с рег.№908722. Първоинстанционният съд е приел обаче, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, накърняващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице по начин, че да не може да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му, за да организира адекватно защитата си, които нарушения са обусловили незаконосъобразността на наказателното постановление и отмяната му на посоченото основание. В тази насока съдът е приел, че както в АУАН, така и в НП нарушението е описано като свеждащо се до това, че дружеството използва в търговската дейност по смисъла на чл.13 ал.2 от ЗМГО за услуги /диско услуги и ресторантьорство/, знаци „ВILIONER и “ВILIONARE”, сходни с марки рег. №857347 и рег.№908722, регистрирани за услуги по кл.41 и 43 от МКСУ. Приел е, че в четири точки от разпоредбата на чл.13 ал.2 от ЗМГО е регламентирано какво следва да се разбира под „използване в търговската дейност”, но нито в акта, нито в НП е отбелязано било цифрово, било словом до какво се свежда установеното „използване в търговската дейност”. Същевременно съдът е приел, че в АУАН е указано, че в заведението са поставени рекламни видеостени със знак „ВILIONER”, неонови надписи на входа, менюта със знак “ВILIONARE” и талон за резервация със знак “ВILIONARE, а в НП при описание на нарушението такова посочване липсва и в този смисъл е налице несъответствие между описание на нарушението в акта и в НП. Прието е още и това, че в АУАН е указано, че използваните от жалбоподателя знаци са сходни и идентични на регистрирани марки, а в НП – че същите са единствено сходни, както и, че не всяко използване на марка без съгласието на нейния притежател съставлява административно нарушение - такова е единствено използването й в търговската дейност по смисъла на чл.13 ал.2 от ЗМГО, в някоя от хипотезите на посочените четири точки. Така съдът е приел, че непосочването в акта и в НП до какво се свежда констатираното използване, което безспорно следва да бъде определено като  такова по чл.13 ал.2 т.4 пр.2 от ЗМГО - „използване на знака в реклами”, от една страна, и липсата въобще на указание в НП какво точно е констатирано при извършената в стопанисвания от жалбоподателя обект проверка относно използването на регистрирани марки, е довело до ограничаване на правото на защита на привлеченото към отговорност лице, тъй като е ангажирана административно наказателната му отговорност за нарушение, което не е конкретизирано /в АУАН и в НП/, както и за деяние, което по начина на описанието му в НП не може да се установи съставлява ли въобще административно нарушение.

8. В хода на първоинстанционното производтво е разпитан съставителя на АУАН Ю.С.Ф.–М. – държавен експерт в Патентно ведомство на Република България.

Пред касационната инстанция от страна на касатора са представени писмени доказателства по смисъла на чл.219, ал1.от АПК, а именно - Решение № 367 от 26.07.2013г. на Председателя на Патентно ведомство на Република България относно отмяна на действието на територията на Република България на международна регистрация на марка с рег.№ 857347 “bilionare“ за всички услуги от класове 41 и 43, с притежател LARIDEL PARTICIPATIONS S.A. LU, Люксембург, считано от 06.12.2007г. и Решение № 544 от 01.11.2013г. на Председателя на Патентно ведомство на Република България относно отмяна на действието на международна регистрация на марка с № 908720 “BILIONARE“, словна, за всички услуги от класове 41 и 43, считано от 06.12.2007г.

ІV. За правото :

9. Решението е правилно. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни и веществени доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция и това прави излишно тяхното повтаряне.

В съответствие със закона са изводите на първоинстанционния съд за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, свеждащи се до липса на достатъчна конкретизация при описанието на нарушението в актовете на административнонаказателното производство в контекста на разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗМГО, и несъответствие между описанието на нарушението, дадено в АУАН и в НП, препятстващо възможността привлеченото към отговорност лице да разбере за какво точно деяние е ангажирана отговорността му, и най - вече да се прецени съставлява ли то административно нарушение въобще.

10. За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление,  следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно трябва да съдържа наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административно-наказващия орган резултат. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и правно защитените интереси на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното производство. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, по които административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви, според Закона за административните нарушения и наказания, е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.

В процесния случай тези изисквания не са изпълнени в необходимата пълнота, тъй като, и както правилно е приел първоинстанционния съд, нито в акта за нарушение, нито в наказателното постановление е посочено било цифрово, било словестно установеното „използване в търговската дейност“ до какво се свежда, като е налице и несъответствие и между описанието на нарушението в акта и в наказателното постановление. Несъмнено е, че не всяко използване на марка без съгласието на нейния притежател съставлява административно нарушение - такова е единствено използването й в търговската дейност по смисъла на чл.13 ал.2 от ЗМГО, в някоя от хипотезите на посочените четири точки. При това положение, и приположение, че в акта и в НП не е посочено до какво се свежда констатираното използване, което безспорно следва да бъде определено като такова по чл.13 ал.2 т.4 пр.2 от ЗМГО - „използване на знака в реклами”, от една страна, както и липсата въобще на указание в НП какво точно е констатирано при извършената в стопанисвания от жалбоподателя обект проверка относно използването на регистрирани марки от друга, води до ограничаване на правото на защита на привлеченото към отговорност лице, защото се ангажира административно наказателната му отговорност за нарушение, което не е конкретизирано, респ. за деяние, което по начина на  описанието му не може да се установи съставлява ли въобще административно нарушение.

11. Ясно е при това положение, че прежде цитираните части от наказателното постановление, не дават задоволителен отговор на въпроса за какво точно административно нарушение е ангажирана отговорността на ответника, за да реализира адекватно защитата си. Разпоредбите на закона са ясни и категорични. Каза се, според чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.6 от ЗАНН наказателното постановление, трябва да съдържа точно описание на нарушението, съответстващо на хипотезата на съответната материално - правна норма и на обстоятелствата, при които е извършено, и то при пълно съответствие на словестното описание на нарушението и цифровата му правна квалификация, като същото се отнася и за акта за установяване на административно нарушение, съобразно изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН. Описанието на нарушението,  съответстващо на законните разпоредби, които са нарушени трябва да са дадени конкретно, точно и ясно и по начин, небудещ никакво съмнение, като несъмнено нарушението, което се твърди да е извършено от привлеченото към отговорност лице, следва да е описано по един и същи начин както в акта за нарушение и в наказателното постановление. Реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика в твърдяния от касатора аспект. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Правоприлагането, не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.

12. В случая  допуснато нарушение на императивните норми на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН е съществено и противно на твърденията на касатора то не може да бъде преодоляно по реда чл.53, ал.2 от ЗАН, която  предвижда възможността наказателно постановление да бъде издадено и при нередовност на акта за нарушение, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Доколкото каза се, от даденото описание на нарушението, въобще не е възможно да се установи какво точно административно нарушение е извършено, и най – вече, дали описаното в акта деяние съставлява административно нарушение въобще, то разпоредбата на чл.53, ал.2 то ЗАНН е неприложима в процесния случай, още повече, че изтъкнатите процесуални пороци по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, са констатирани в случая и по отношение на самото наказателно постановление.   

В случая, допуснато нарушение процесуалните правила обуславя незаконосъобразността на наказателното постановление и отмяната му само на това процесуално основание, без дори да е необходимо да се разглеждат въпросите по същество, касаещи извършване на нарушението и неговото авторство. В този смисъл настоящата инстанция намира за неотносими към правения спор,  с оглед преценката за правилността на съдебния акт ангажираните пред настоящата инстанция писмени доказателства – Решение № 367 от 26.07.2013г. на Председателя на Патентно ведомство на Република България относно отмяна на действието на територията на Република България на международна регистрация на марка с рег.№ 857347 “bilionare“ за всички услуги от класове 41 и 43, с притежател  LARIDEL PARTICIPATIONS S.A. LU, Люксембург, считано от 06.12.2007г. и Решение № 544 от 01.11.2013г. на Председателя на Патентно ведомство на Република България относно отмяна на действието на международна регистрация на марка с № 908720 “BILIONARE“, словна, за всички услуги от класове 41 и 43, считано от 06.12.2007г. Дори и въз основа на тези доказателства да е възможно да бъде обоснован извод за липса на осъществен състав на административно нарушение по чл.81, ал.1 от ЗМГО, в поддържания от касатора аспект /а не за прекратяване на административнонаказателното производство/, то в случая изходът на спора отново би бил  същия, както възприетия от първоинстанционния съд, а именно незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обусловяващи отмяната му дори само на посоченото основание. В този смисъл новопредставените писмени доказателства са неотносими, като същите нямат отношение към преценката за законосъобразността на атакувания съдебен акт, с оглед приетото основание за отмяна на наказателното постановление.

13. Предвид гореизложеното, съдът прие касационната жалба за неоснователна, като не са налице сочените касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, *****ският административен съд, ХІХ – ти касационен състав

                Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2256 от 09.08.2013 г. на Районен съд гр. ***** ХХVI н.с. постановено по н.а.х.д. №  3913 по описа за 2013 г. на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                                          

                                                                                         2.