РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

    Административен съд  Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

№ 152

 

гр. Пловдив,  27 януари 2015 год.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година,  в състав:

Председател:  Милена Несторова - Дичева

 

при секретаря А. Христева и участието на прокурора …, като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 2046 по описа за 2014 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

         Образувано е по жалба на ЕТ“И.М.“, гр.*******, срещу РА № 211305508/14.03.2014 г., издаден от С.Ш. – началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и К.Л.-главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП – гр.Пловдив.

         Твърди се незаконосъобразност на акта.

         Конкретни доводи се излагат в насока на изтекла давност по отношение данъчните задължения за 2007 г., както и за  липсата на реално осъществени доставки относно стоките с доставчици, посочени в РД, тъй като за тях не съществуват вторични счетоводни документи /приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, договори, анекси/. На трето място се сочи, че неправилно е определен паричния поток за 2007 г. – 2012 г. като неправилно е определена данъчната основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, тъй като не е отчетено, че при продажбите от обект-хотел в цената на предоставената услуга „нощувка“ е включена и цената на закуската и по този начин не е намален резултата от обект – ресторанта, като се получава дублиране на компонента „закуска“ в обект-хотел и обект-ресторант при предоставяне на една и съща услуга.

Иска се отмяна на оспорения РА.

В СЗ жалбата се поддържа по изложените съображения.

Ответникът в производството – Директор Дирекция “ОДОП“- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Пловдив, в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като с оспорения ревизионен акт се създават нови публични задължения за нея.

 Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в едната му част и изменил в другата. Изпълнението на изискването за изчерпване на административното оспорване и подаването на жалба до административния съд в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок, налагат извод, че жалбата е допустима.

 Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на процесното оспорване е РА № 211305508/14.03.2014 г., издаден от С.И.Ш. на длъжност началник сектор „Ревизии“-възложил ревизията и К.Л.Л. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр.Пловдив, както и РА № 1411818/08.04.2014 г. за поправка на РА в изменената/потвърдената част в Решение № 590 от 16.06.2014 г. на Директора на Д“ОДОП“ гр.Пловдив.

1.Твърденията на жалбопадателя, че установените за 2007 г. задължения по ЗДДФЛ и ЗОВ са погасени по давност, са неоснователни поради наличието на спиране/прекъсване на давността по смисъла на чл.172, ал.1, т.1 и чл.172, ал.2, предл.1 от ДОПК.

Ревизията на жалбоподателя е възложена със ЗВР  от 03.07.2013 г.

Давността за възлагане на ревизионното производство по ЗДДФЛ за 2007 г. изтича на 01.01.2014 г., тъй като ГДД по ЗДДФЛ за 2007 г. следва да се подаде до 30.04.2008 г. и 5-годишната давност започва да тече от 01.01.2009 г. – от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена такава, поради което образуването на  ревизионно производство за установяване на задължения по ЗДДФЛ за този данъчен период е в съответствие със законовите изисквания на чл.109, ал.1 от ДОПК. Предвид започването на ревизионното производство в посочените срокове, следва да се приеме настъпването на спиране на давността по смисъла на чл.172, ал.1, т.1 от ДОПК касателно въпросните задължения, а впоследствие с издаването на РА, същата е прекъсната – чл.172, ал.2 от ДОПК.

2.Следващият спорен момент по делото касае провеждането на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК.

За да пристъпи към провеждането на ревизията по този особен ред, приходната администрация приема, че е налице установено наличие на обстоятелствата по ал.1, т.2 и т.7 от чл.122 от ДОПК, а именно – налице са данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на РЛ    не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

До този извод се е стигнало в резултат на предприети процесуални действия в хода на ревизията, изразяващи се в насрещни проверки на доставчиците на РЛ, служебна проверка в информационната система на НАП-Пловдив, масив VAT 11, относно издадени фактури към РЛ за периода на ревизията, извършена проверка на място в обектите на търговеца – ресторант и хотел „Макрелов“ и на ФУ на хотела и ресторанта. Извършено е обезпечаване на доказателства чрез копиране на информация от и на технически носители по реда на чл. 40, ал.1 от ДОПК, за което е съставен протокол по реда на чл.40, ал.3 от ДОПК сер.АА №0507332 от 15.08.2013г. Копираната информация съдържа база данни от програмния продукт, използван за отчитане на продажбите в търговските обекти. Взети са технически марки за запазване на автентичността на информацията посредством генериране на контролни числа MD5 и SHA256. С Протокол №1313501/07.10.2013г. е документиран извършения анализ и обработка на обезпечена информация с протокол сер.АА №0507332 от 15.08.2013г.

В резултат на тези си процесуални действия, установените факти и обстоятелства и събраните доказателства, органът по приходи е установил, че ревизираното лице не е отразявало в своите отчетни регистри по ЗДДС издадени му фактури за извършени доставки и не е заприходило  получените стоки от  доставчиците „КОСМОС САП 99” - за доставки на пилета, „НОВАДЖЕЛ” ООД - за доставки на сладкарски и захарни изделия, „БГ ПЕРСИ” ООД-хранителни стоки, ЕТ „А.А.”-хранителни стоки, кафе, шоколад, „КОНЕКС” ООД-колбаси, месни деликатеси, кебапчета, кюфтета и др., „ТИКОМ” ЕООД-минерална вода, „МАРВИК” ЕООД - ракия, водка, вино, чай, кафе, „РОДОПЕЯ-БЕЛЕВ” ЕООД-кисело мляко, кашкавал, сирене, „ВИНИ СТИЛ-С” ООД-напитки, вино, „КОКОИМПЕКС” ООД-яйца, пилешко филе; „ТРИО-ПИН КОМЕРС” ООД - бира и безалкохолни напитки, ЕТ „А.Д.”-плодове и зеленчуци, „СМОЛЕНА” ЕООД-колбаси, мляко и др. хранителни стоки и ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО – хранителни стоки.

Каза се и по-горе на тези доставчици са извършени насрещни проверки. Същите са потвърдили издаването на процесните фактури на ревизираното лице. Доставчиците са  ги отразили в дневниците си за продажби и в подадени справки-декларации по ЗДДС, а приходът е отчетен в счетоводствата на лицата и данъкът е начислен като задължение към бюджета. Представителите на посочените търговци сочат, че доставките са извършени в техните обекти и стоките са получени в техните складове като получател се явява предимно И.М.. При получаването на стоките се издава фактура и касова бележка за извършеното плащане, а някои търговци издават и приходен касов ордер. Поради това, че стоките се получават на място в техните обекти и в неголеми количества, търговците не издават стокови разписки, приемо-предавателни протоколи и др. документи за предаване на стоките, а само фактури. Клиентът сам е организирал и осъществявал транспортът на стоките, с изключение на доставките от „ТРИО ПИН КОМЕРС” ООД, което посочва, че е извършвало транспортиране със собствен транспорт в хотела-ресторанта на ревизираното лице.

Освен доказателствата, събрани в резултат на извършени на посочените доставчици насрещни проверки, е направен и подробен анализ на снетата база данни относно извършените реално от страна на РЛ продажби и получени плащания в стопанисвания от търговеца хотел/ресторант. Проследен е алгоритъма на регистриране на продажбите по ФУ и програмен продукт, като в крайна сметка, при извършена съпоставка, органът по приходи установява значително превишение на регистрираните в ПП „ОРАК ПОС“ продажби в стопанисвания от ревизираното лице ресторант спрямо тези, отчетени във фискалното устройство на обекта. Превишението е ежедневно и се дължи на използването на предвидена функционална възможност в програмния продукт за приключване на продажбите със или без издаване на фискален бон по избор на оператора.

Предвид тези си фактически установявания, органът по приходи е приел наличие на установени данни за укрити от ревизираното дружество приходи, което от своя страна представлява обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Счетено е, че за периода 01.01.2007г. -31.12.2012г. ревизията следва да се извърши по особения ред.

Този извод се споделя напълно от състава на съда – направените от приходната администрация констатации относно наличието на укрити приходи  от търговеца, съответно наличието на предпоставките за провеждането на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК, се подкрепят напълно от събраните в хода на ревизията доказателства. Както бе посочено по-горе, в резултат на събраните данни посредством извършените насрещни проверки на посочените доставчици, по безспорен начин се доказва доставянето на процесните стоки. Не е основателно твърдението на жалбоподателя, че не е доказана реалността на тези доставки поради липсата на каквито и да било вторични счетоводни документи. В конкретния случай такива не са съставяни според изявленията на представителите на доставчиците предвид директното закупуване на стоките от техните обекти. При проследяване на механизма на осъществяване на доставките се установява, че процесните стоки – типични за дейността на търговеца, действително са получени – същите са закупувани направо от обекти на доставчиците, чиито представители потвърждават това в хода на ревизионното производство, съответно са издадени за целта процесните фактури, които са надлежно осчетоводени при доставчиците и са ги отразили в дневниците си за продажби и в подадени справки-декларации по ЗДДС, а приходът е отчетен в счетоводствата на лицата и данъкът е начислен като задължение към бюджета.  В тази връзка, извода, че са получени стоки, надвишаващи заприходеното количество при жалбоподателя, се потвърждава и от превишението на регистрираните в ПП „ОРАК ПОС“ продажби в стопанисвания от ревизираното лице ресторант спрямо тези, отчетени във фискалното устройство на обекта като това превишение е ежедневно и се дължи на използването на предвидена функционална възможност в програмния продукт за приключване на продажбите със или без издаване на фискален бон по избор на оператора.

Предвид това и като са взети предвид представените от ревизираното лице документи и писмени обяснения и събраните доказателства, при наличието на предпоставките по чл.122 от ДОПК, а именно установяването на укрити приходи, е изготвен паричен поток на РЛ. При направена съпоставка на паричните средства в началото на съответната година и получените приходи/доходи с извършените разходи, които могат да бъдат определени, органите по приходите са изчислили, че наличните парични средства не са достатъчни за извършените разходи  през целия ревизиран период от 2007г. до 2012г., т.е. констатира се превишение на разходите над приходите за 2007г./72 889.82лв./, 2008г./104 429.00лв./, 2009г./95 969.98лв./, 2010г./20 341.13лв./, 2011г./57 942.27лв./ и 2012г./24 078.21лв./. Предвид това прието е и наличие на обстоятелство по чл. 122, ал.1, т.7 от ДОПК.

В анализа на обстоятелството по чл. 122, ал. 2, т. 8 от ДОПК е описана подробно методиката на формиране на данъчната основа за облагане с пряк данък и с ДДС, във връзка с установените укрити приходи при посещението на обекта на ревизираното лице. Посочено е от органите по приходите, че за периода от 01.01.2007г. до 24.01.2010г. е съхранена цялата база данни на програмния продукт, отчитащ извършените продажби в обект ресторант. Файловете, съдържащи базата данни на програмния продукт, отчитащ продажбите, подробно представя отразените във фискалното устройство продажби и тези, които са укрити за всеки работен ден поотделно. Събраната информация позволява точно пресмятане на обема на отчетените и неотчетени търговски сделки и безспорно определяне размера на укритите приходи по дни и отчетни периоди. Данните по дни са обобщени в справка, приложена към ревизионния доклад-приложение № 3 към протокол №1313501 от 07.10.2013г. Стойностите са обобщени по дни за месечен период и общо за годината в таблична форма на стр. 146 на РД. Снетите данни от програмния продукт – ПП, са за период от м.01.2007г. до м.01.2010г. За този период органите по приходите са извършили съпоставка между декларираните от ревизираното лице продажби и тези, установени от ПП ОРАК ПОС. В „декларираните продажби” не са взети предвид приходите по банков път и приходите, които са прихванати срещу задължения по протокол за прихващане. Констатира се, че за периода от 01.01.2007г.  до  31.01.2010г., е деклариран от ревизираното лице общо оборот, реализиран от фискално устройство в ресторанта – 41563.42лв. За същия период, съгласно снетите данни от ПП ОРАК ПОС са установени продажби в размер на 254348.65лв., като отчетените продажби с флаг „0” – в брой, които са намерили отражение във фискалната памет на ФУ са в размер на 41206.95лв., а отчетените продажби с флаг „8”, т.е. ненамерилите отражение продажби във фискалната памет за периода от 01.01.2007г. до 31.01.2010г., са в размер на 213141.70лв.

Предвид посоченото, прието е, че за периода от м.01.2007г. до м.01.2010г. вкл., данъчната основа на извършените продажби е равна на реалните стойности на реализираните продажби от фискалното устройство в ресторанта, установени от приложния софтуер, отчитащ продажбите в обекта. А за периода от 01.02.2010г. до 31.12.2012г.,  декларираните бруто касови продажби от фискалното устройство на обекта  следва да се коригират с коефициент 6.12. Същият е изчислен като е съпоставен установения деклариран оборот, отчетен от ФУ за периода 01.01.2007г.-31.01.2010г. – 254348.65лв. с декларирания такъв от ревизираното лице за същия период – 41563.42лв.

Въз основа на горното и извеждането на извода,  че фактически реализираните приходи надхвърлят декларираните такива, е счетено,  че всички установени недекларирани приходи от търговската дейност подлежат на облагане с данък добавена стойност съгласно чл.86 от ЗДДС. Начисляването на данъка е извършено за всеки данъчен период, в който са установени неотчетени приходи. Върху установената от ревизията данъчна основа на неотчетените  приходи по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК общо в размер на 274593.46лв. за ревизирания период от 01.01.2007г. до 31.12.2012г., е начислен допълнително ДДС в размер на 54918.71лв.

На следващо място по отношение на ЗДДФЛ, на основание чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК и извършения анализ по чл.122, ал.2 от ДОПК, е определена данъчната основа за облагане на доходите на ревизираното лице с данък по чл.48 от ЗДДФЛ по години като за всяка отделно година е , отчетено превишението  на разходите над приходите съгласно т. ІV.4. от РД. В крайна сметка, въз основа на данъчната основа определена по чл.122 от ДОПК,  са определени и дължимият данък съгласно чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ  и ЗОВ по КСО и ЗЗО по години.

Предвид посоченото, този състав на АС-Пловдив намира жалбата за неоснователна. По тези два основни спорни момента по делото – дали са налице предпоставките за провеждането на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК и как е определена данъчната основа за облагане, от страна на жалбоподателя, при указано разпределение на доказателствената тежест от страна на съда, не  са ангажирани доказателства, които да оборят законовата презумпция на чл.124, ал.2 от ДОПК. Същевременно, направените по РА фактически констатации се подкрепят напълно от събраните в хода на ревизията доказателства в резултат на извършените насрещни проверки на доставчиците, чрез проследяване на механизма на осъществяването на процесните доставки и посредством събраните по надлежен ред  данни от програмните продукти на търговеца. Чрез тях се установява по безспорен начин наличието на получаването на стоките,  на  превишение на разходите над приходите,  съответно наличието на укрити приходи. Правилно са определени и данъчните задължения по ЗДДС и ЗДДФЛ, както и осигурителните вноски и тези по ЗЗО.

Единственият пункт, по който е ангажирал доказателства жалбоподателят – ССЕ, касае твърдението му, че не било отчетено обстоятелството, че при продажбата от обект-хотел, в цената на предоставената услуга се включвала и цената на закуската. Поради това последната следвало да бъда намалена от оборота за обект-ресторант, тъй като се получавало дублиране на компонент „закуска” в обект- хотел и още веднъж в обект-ресторант. Въпросното твърдение не се доказа в хода на съдебното производство посредством исканата от страна на жалбоподателя и приета по делото ССЕ. Видно от заключението на ВЛ от страна на жалбоподателя при изготвянето на заключението на ВЛ не е предоставена в отговор на поискването информация/документи относно единичните цени на компонента „закуска“ и услугата „нощувка“, както и на броя извършени продажби на същите за всеки от ревизираните периоди, а от наличните по делото документи, както и от представените на ВЛ обобщени оборотни ведомости за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2012 г., аналитични регистри на счетоводни сметки 611, 304 и 703, както и от мемориален ордер от 2012 г. за изписване на отчетна стойност от нощувки – пакетни цени, мемориален ордер от 2012 г. за изписване на отчетна стойност на нощувки вкл.само закуска в пакет, също не може да се извлече информация относно единичните цени на компонента „закуска“ и услугата „нощувка“, както и броя на извършените продажби на същите за всеки един от ревизираните периоди, съответно при непредставяне на тези данни ВЛ не може да даде отговор и дали е налице дублиране. Предвид посоченото, направеното в този смисъл твърдение в жалбата се явява недоказано, а оплакването в тази връзка е неоснователно.

Предвид горното жалбата се явява неоснователна - жалбоподателят не е оборил констатациите  по РА относно установеното в хода на ревизията, че през ревизираните периоди РЛ е укрило приходи от търговския обект, който стопанисва, както и, че не е отразил в счетоводните  регистри на предприятието си всички получени стоки във връзка с издадени фактури от негови доставчици. Въпросните обстоятелства са установени по безспорен начин в хода на ревизията, посредством надлежно събрани доказателства – видно от данните,  събраните по насрещните проверки и при проследения механизъм на осъществяване на доставките при търговеца, всички подробно обсъдени и анализирани от приходната администрация, както в РА, така и в самото решение на директора, по категоричен начин се установява получаването на стоките, типични за дейността на жалбоподателя, по процесните доставки. Това обстоятелство се доказва и от надвишаващите заприходените стоки продажби, разгледани и проследени чрез направените изследвания на ФУ и на програмните продукти при търговеца. Последното по безспорен начин показва и установеното превишение на продажбите, което пък, от своя страна,  доказва укритите приходи. От друга страна са установени и извършвани от жалбоподателя разходи   -  направени вноски в ЕТ, внесени средства по банкови сметки, пътувания в чужбина, без да доказва наличието на доказани средства за това. Нито в хода на ревизионното производство, нито пред съда, са представени доказателства за реално получени и обложени доходи, които да покриват направените разходи.

Предвид посоченото, жалбата се явява неоснователна в частта относно определените данъчни задължения. По аналогичен начин стои и въпроса с опредените допълнително осигурителни вноски. Размерът на дължимите осигурителни вноски е определен на осн. чл. 124а от ДОПК върху осигурителен доход, в резултат на трудова дейност, представляващ  дохода с неустановен произход, определен по реда на чл.122 -124 от ДОПК.

Така възприетия от ревизиращите подход е изцяло в съответствие с материално-правните разпоредби, регламентиращи начина на формиране на данъчна основа за облагане с данък върху доходите и на осигурителния доход върху който са дължими ЗОВ – по КСО и ЗЗО. Следователно РА се явява законосъобразен и в тази му част, коригирана посредством направеното изменение с Решението на Директора.

За пълнота следва да се посочи, че разпоредбата на чл.124а от ДОПК, приета със ЗИД на ДОПК, обн. в ДВ бр.14/2011 год., в сила от 15.02.2011 год., регламентира съответното приложение на чл.122 - 124 от ДОПК при установяването на задължителни осигурителни вноски. Логическото и систематично тълкуване на визирана норма сочи, че тя не определя възникването, съдържанието, изменението, погасяването или прекратяването на субективна права, нито правните характеристики на съответните субекти/обекти на такива права, а оправомощава органа по приходите при провеждане на особеното ревизионно производство по реда на чл.122 и сл. от ДОПК да определя и задължителните осигурителни вноски. Този особен ред е уреден с визираните процесуалноправни норми и специфични доказателствени правила, които позволяват прилагането на материалноправните норми на съответните закони при съществена или пълна липса на изискуемите се доказателства за осъществяване на предвидените в тях фактически състави. В качеството си на разпоредба, препращаща към процесуалните правила, съдържащи се в чл.122 -124 от ДОПК, нормата на чл. 124а от ДОПК също е процесуалноправна, поради което от момента на влизането й в сила, тя е приложима както спрямо висящите към този момент ревизионни производства, така и към тези, образувани след влизането й в сила. Именно поради това е ирелевантно, че процесната ревизия обхваща установяването на данъчни задължения и ЗОВ за данъчни периоди преди влизането в сила на чл. 124а от ДОПК, тъй като определящ за приложимостта му в случая е фактът, че ревизионно производство е образувано след този момент. Така Решение № 4821 от 08.04.2014 г. по адм. д. № 13815/2013 на ВАС. 

От изложеното до тук следва, че РА е правилен и законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като НЕОСНОВАТЕЛНА.

На основание чл.161 ал.1 ДОПК и предвид посочения изход на делото на ответника се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 281,90 лв.

Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК съдът,

        Р    Е    Ш    И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  ЕТ“И.М.“, гр.*******, срещу РА № 211305508/14.03.2014 г., издаден от С.И.Ш. на длъжност началник сектор „Ревизии“-възложил ревизията и К.Л.Л. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр.Пловдив, както и РА № 1411818/08.04.2014 г. за поправка на РА, в изменената/потвърдената част в Решение № 590 от 16.06.2014 г. на Директора на Д“ОДОП“ гр.Пловдив.

ОСЪЖДА ЕТ“И.М.“, гр.******* да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите сумата от 4 281,90 лева.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                 Председател: