РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

гр. Пловдив, 23.01.2015год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ БОТЕВ

Г. ПАСКОВ

          

         при секретаря С.Д. и с участието на прокурор Борис Тошев, като разгледа докладваното от съдия Пасков кахд № 2093 по описа на Административен съд – Пловдив за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс

С Решение №  225 от 10.06.2014г. постановено по гр. дело № 151 по описа за 2014г. на Асеновградски районен съд,  5-ти граждански състав е отменил Заповед № А-857/13.05.2014г. на Кмета на Община Асеновград.

Касаторът – Кметът на  Община Асеновград, чрез процесуалния си представител обжалва решението на АРС в законоустановения срок, като незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени нарушения на материалния закон, поради което иска отмяната му, респективно искането е да се отхвърли като неоснователна подадената против процесната заповед жалба.

Ответниците С.Н.Г., К.Н.Ш. и  В.Г.К., чрез процесуалния им представител оспорват жалбата.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна.

Касационната инстанция, след като провери правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбата касационни основания и въз основа на доказателствата по делото, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна поради следното:

 

С процесната заповед е одобрено решение на Техническа служба взето с протокол на 25.04.2013 г., за определяне на застроената площ на имот с нов  пл. № 5487, който е част от имот пл. № 598 по кадастралния план на п.IV – Спортен комплекс в кв. 36 Асеновград, собственост на наследници на Н.Ш.П., с която е прието, че от общата площ 1600 кв.м.  – 250 кв. м. са възстановени на наследниците на Н.Ш.П., а останалите 1350 кв. м. не са застроени, но представляват публична общинска собственост, за което е съставен Акт за публична общинска собственост № 110 от 10.03.1998 г. и на основание чл.7, ал.4 от ЗОС, не подлежат на възстановяване.

         Въззивният съд правилно е възприел, че съобразно изискванията на чл.11 и сл. от ППЗСПЗЗ произнасянето на съответната Общинска служба земеделие с решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в урбанизираните територии на населеното място, следва да бъде съпроводено с удостоверение и скица за имота по чл.13 ал.4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ. В случая техническата служба към съответната община е задължена служебно да определи застроената, съответно и свободна от застрояване площ върху имота. Този акт се одобрява със заповед от кмета на общината, като след влизането в сила на акта се издават удостоверението и скицата по чл.13 ал.4 ППЗСПЗЗ. В случай, че не са налице данни за границите на имотите, следва да се изработи помощен план по чл.13а ППЗСПЗЗ със съответното съдържание. Едва след това  ОСЗ следва да постанови решение за възстановяване или отказ за възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии.

         Предвид горното съдът намира, че  производството по чл.11 ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинно, преди издаването на решението на ОСЗ по чл.11 ал.1 ППЗСПЗЗ и с него се установява застроена и незастроена част от имоти по чл.11 ал.2,т. 2 и т.3 и това определяне се отнася само за такива имоти с предвиденото по чл.11 ал.2, т.2 и т.3 ППЗСПЗЗ регулационно отреждане.

         В това производство компетентният орган определя застрояването/съответно свободната площ/, само доколко от фактическа страна е налице такова строителство, а останалите предпоставки за реституция на имота следва да бъдат констатирани от ОСЗ. Ирелевантни към правния спор са въпроса за законността на застрояването или правата на собственост, дали е налице разрешение за строеж и съответните строителни книжа.

         Ето защо в одобреното от Кмета на Община - Асеновград решение на техническата служба не следва да присъстват, особено в разпоредителната част на акта обстоятелства като посочените, а именно какъв е характера на собствеността, титуляра на субективното вещно право на собственост и дали по силата на даден закон то подлежи на земеделска реституция.

         Като е приел горното въззивният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

Предвид горното и на основание чл.221, ал. 2 от АПК съдът

 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №  225 от 10.06.2014г. постановено по гр. дело № 151 по описа за 2014г. на Асеновградски районен съд.

                                                

Решението е окончателно.

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :