Р Е Ш Е Н И Е

Пловдив,20.01.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Пловдив, ІХ състав, в публично заседание на трети декември  , две хиляди и четринадесета година, в състав:

                                                                   Председател: Велизар Русинов

при секретаря П.Ц. като разгледа докладваното от  Председателя административно дело № 2151 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 107а, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по жалба на Й.Д.Ч. ЕГН********** *** против Заповед №5/03.06.2014г. на Областен управител на Област с административен център –Пловдив. , с която, на осн. чл. 107а, ал. 1 и 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното му правоотношение на длъжност  младши експерт отдел"КЕИ"с ранг VМ в Дирекция “АКРРДС” в  Област с административен център –Пловдив, считано от 03.06.2014 г. Оспорващият  твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Поддържа, че не е постигнато съгласие за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 107а ЗДСл, тъй като  до него не било достигнало предложение от ответника-органа по назначаване  и същия твърди да не е е приемал и че не бил изразил съгласие с направеното предложение, т.к. такова не му било отправяно.Счита, че съгласие за прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение от три брутни заплати между него и Областен управител на Област с административен център –Пловдив не е постигано. Моли да бъде отменена заповедта. Претендира възстановяване на предишната държавна служба както и присъждане на основна месечна заплата за времето през което не е заемала предишната държавна служба.По същество, чрез процесуалния си представител  и в подадена от последната писмена защита поддържа жалбата на посочените в нея основания, като прави и искане за присъждане на разноски.                                                        Ответникът - Областен управител на Област с административен център –Пловдив,не взема становище по  жалбата.                                          

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.Преценена по същество е основателна.                                      

От доказателствата по делото съдът прие за установено следното от фактическа страна:Между оспорващият и Областен управител на Област с административен център –Пловдив  е налице законно възникнало служебно правоотношение, по силата на което Й.Д.Ч. е изпълнявал длъжност младши експертотдел"КЕИ"с ранг VМ в Дирекция “АКРРДС” в  Област с административен център –Пловдив, установено от приложената към делото Заповед № 029/01.12.2012 г. на Областен управител на Област с административен център –Пловдив.Оспорващият  твърди ,че писмо с предложение  за прекратяване на служебното му правотношение е  от от 03.06.2014 г. /датата на връчване на процесната заповед/ на Областен управител на Област с административен център –Пловдив и не е бил в състояние да се възползва от 007 дневния ,предвиден в закона срок да обмисли предложението на органа по назначението ,т.к. в същия ден 03.06.2014 г. му е връчена и заповедтта за прекратяване на служебното правоотношение т.е.с оглед твърдяна от ответника в процесната заповед датата на връчване на писмо  с предложение  за прекратяване на служебното му правотношение такова предложение не е било връчвано на оспорващия от ответника преди прекратяване на служебното му правоотношение ,т.к. предложението е връчено на оспорващия към датата на  прекратяване от ответника на служебното  правоотношение на оспоравщия.По делото липсват доказателства оспоравщият да е изразил пред ответника съгласие да му бъде прекратено служебното  правоотношение по реда на чл. 107а от ЗДСл. Със  Заповед №5/03.06.2014г. на Областен управител на Област с административен център –Пловдив. , с която, на осн. чл. 107а, ал. 1 и 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното  правоотношение на Й.Д.Ч. на длъжност младши експерт отдел"КЕИ"с ранг VМ в Дирекция “АКРРДС” в  Област с административен център –Пловдив, считано от 03.06.2014 г. Заповедта съдържа разпореждане на осн. чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл, във вр. с ал. 1 от ЗДСл да му се изплатят три брутни заплати както и  на осн.чл. 61 от ЗДСл да му се изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск-10 дни за 2014г.. Заповедта е връчена на оспорващия на 03.06.2014 г. Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентния, съгласно чл. 108 от ЗДСл орган- Областен управител на Област с административен център –Пловдив, в предвидената в същия текст писмена форма и съдържа посочени в нормата реквизити, включително и правно основание за прекратяване на правоотношението- чл. 107а от ЗДСл, без да са изложени фактически такива.Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон.В чл. 107а от ЗДСл, законодателят урежда прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването срещу уговорено обезщетение. Текстът на ал. 1 , чл. 107а от ЗДСл  гласи, че органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна брутна заплата. Ако служителят не се произнесе писмено по предложението в 007-дневен срок, смята се, че то не е прието. Този начин на прекратяване на служебно правоотношение предполага постигане на взаимно съгласие по условията, залегнали в закона. Нормата не е императивна и за органа по назначението е уредена само възможността да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение, което не може да бъде по-голямо от 6-кратния размер на последната получена брутна заплата. Право на служителя е да прецени дали да приеме предложението на административния орган, което задължително следва да бъде изразено писмено в 007-дневен срок. Липсата на писмено произнасяне на служителя се приравнява от законодателя на отказ.В разглеждания случай от събраните доказателства съдът намира, че още с отправяне на предложението органът по назначаването е проявил некоректност, тъй като същото,касаещо  размера на обезщетението, което предлага на служителя  се твърди от ответника да е връчено на оспорващия в  деня в който му е била връчена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение,като оспорващият твърди ,че въобще не му е връчвано такова предложение от ответника и съответно той не го е приел,при липса на отправено предложение от органа по назначаване-ответник в настоящото произовдство.Фактически липсва конкретно предложение, за  съответният размер на обезщетение  в рамките до 6 брутни месечни заплати/както е посочено от ответника в процесната заповед /, а обезщетението е най-същественият елемент от споразумението, тъй като е стимул за служителя да приеме предложението за прекратяване на служебното правоотношение или не. Липсва отговор,от оспорващия, който да е  подаден в регламентирания от чл. 107 а, ал. 1 ЗДСл  седмодневен срок,  който да доказва ,че оспорващия е приел по принцип предложението.При липса въобще на предложение в частност на конкретно предложен размер на обезщетение от страна на органа по назначаването, и изразено от служителя становище за конкретно обезщетение, съдът счита, че единствените условия, при които е следвало да бъде прекратено служебното правоотношение, е заплащането на предложеното от служителя обезщетение. Както е казано по-горе, нормата не е императивна не само по отношение на служителя, но и по отношение на органа. След като той не е съгласен с исканото от служителя обезщетение досежно размера му/ при положение, че не той е предложил същия/, за него няма задължение да прекрати правоотношението по този ред. В случая липсва уговорено обезщетение, тъй като не е налице съвпадение на предложения на двете страни/ от страна на Областен управител на Област с административен център –Пловдив въобще няма конкретно предложение, което да е достигнало до знанието на оспорващия преди прекратяване на служебното правоотношение ,т.к. такова се твърди от ответника да му е връчено едва  в деня , в който му е връчена процесната заповед/, от което следва, че не са налице предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 107а от ЗДСл. Дори и да се приеме, че  има отправено от органа по назначение  предложение  за обезщетение, законът изисква писмено изразено становище за приемането му от оспорващия. Писмено изразено становище за приемане на предложение да бъде прекратено служебното правоотношение срещу изплащане на обезщетение от три брутни заплати служителят не е давал, а и такова предложение не е правено от органа по назначение по предвидения в закона ред . При нарушение на така установената от закона процедура следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена при невъзникнало за органа по назначаване право да прекрати служебното правоотношение на служителя при условията на чл. 107а от ЗДСл. Аргументът, че след като оспорващият е подписал заповедта следва да се приеме, че се е съгласил с освобождаването си, е също несъстоятелен. Законодателят изрично е предвидил, че ако служителят не се произнесе писмено по предложението в 007-дневен срок за неговото приемане, то се смята неприето. По изложените вече съображения съдът счита е че не е налице такова приемане. Подписът на оспорващият върху процесната заповед удостоверява единствено момента на връчване на акта, но не и съгласие със съдържанието му.Относно претенцията за присъждане на основната месечна заплата на оспорващия за времето, за което  не е заемал държавна служба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане ,а произовдството в тази част да бъде прекратено. Изложеното мотивира съда да приеме, че заповедта е издадена без да са налице материалноправните предпоставки по чл. 107а от ЗДСл, поради което, и като незаконосъобразна следва да бъде отменена. При този изход на делото и своевременно направеното от оспорващия  искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени за изплатено от страната адвокатско възнаграждение за един адвокат. Следва да бъдат присъдени на оспорващият  направените по делото разноски в размер на 500/петстотин / лв. , представляващи възнаграждение за процесуален представител ,съгласно представен списък на разноски по чл.80 ГПК и пълномощно и договор за правна защита  и съдействие.                              

Водим от горното Съдът,

Р Е Ш И:

Отменя  Заповед №5/03.06.2014г. на Областен управител на Област с административен център –Пловдив. , с която, на осн. чл. 107а, ал. 1 и 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното  правоотношение на Й.Д.Ч. ЕГН********** ***,на длъжност  младши експерт отдел"КЕИ"с ранг VМ в Дирекция “АКРРДС” в  Област с административен център –Пловдив, считано от 03.06.2014 г.

Осъжда Областен управител на Област с административен център –Пловдив да заплати на Й.Д.Ч. ЕГН********** *** сумата от 500 /петстотин /лв., разноски по делото.                                                                                     Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.                                      

Оставя без разглеждане като недопустима за разглеждане  в настоящото производство  претенцията за присъждане на основната месечна заплата на оспорващият  Й.Д.Ч. ЕГН********** *** за времето, за което е не е заемал държавна служба.                                                           

Прекратява производството в частта на претенцията за присъждане на основната месечна заплата на оспорващата за времето, за което е не е заемал държавна служба.                                                                              

Тази част имаща характер на определение подлежи на оспорване с частна жалба пред ВАС в 007 дневен срок от получаване от страните. Препис от актовете да бъде  изпратен на страните.

Съдия: