Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер      150         Година  2015, 27.01          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,VІІ състав

 

   на 05.01.2015 година

 

в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар:С.С.

                                        

като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2174 по описа за 2014 година и като обсъди :

 

           Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от С.С.А. *** срещу решение №313/02.11.2012г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с кое­то е оставена без уважение жалбата на А. срещу разпо­реждане №**********, взето с Протокол №ПР-1955/16.08.2012г. и срещу раз­пореждане №**********, взето с Протокол №Ра-1527/28.08.2012г. и двете на Ръководител “ПО” при същото поделение на НОИ, като с първото е отменено предходно разпореждане №********** от 01.07.2009г. и всички последващи го, а с второто е разпоредено лицето да възстанови неправилно изплатени су­ми за пенсии за времето 01.06.2009г. – 31.08.2012г. в общ размер 6 465,22 лева главници и 2 127,69 лева закъснителни лихви.

Недоволна от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъоб­раз­ност, вкл. и за нищожност, поради което настояват за отмяната му.

Ответникът по жалбата Директор ТП на НОИ – Пловдив намира същата за неос­нователна.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното.

Не е спорно между страните, че по заявление №40057 от 19.06.2009г. на А. и с разпореждане от 01.07.2009г. на пенсионния орган и е била от­пус­ната лична пенсия на основание §5 ал.1 ПЗР на КСО считано от 01.06.09г., която е декларираната от лицето дата на прекратяване на осигуряването му.

Във връзка с постъпила в НОИ информация се установило впоследствие, че А. има и потвърден осигурителен стаж на територията на Кралство Испания за времето 10.08.2006г. – 01.11.2006г. и 29.01.2007г. – 08.05.2012г. без пре­късване.

При това положение е прието от пенсионния орган, а и от ответника при осъщественото задължително административно обжалване, че при подаване на заявлението за пенсиониране А. е декларирала невярно обстоя­телст­во, а именно че е било налице прекъсване на осигуряването и, вкл. и в дру­га Държава.

При това положение от компетентните длъжностни лица е направен из­вод, че е нарушена новелата на чл.94 ал.1 КСО/в приложимата и редакцията/, според която “Пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пен­сии­те за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигу­ря­ването...”. С оглед на това е формиран и последващ извод – за отсъствие на право на пенсия, поради което са отменени първоначалното и последвалите го разпореждания, с които е определян конкретния размер на пенсията на лицето през изминалите години.

С второто разпореждане от дата 28.08.2012г. е постановено лицето да възстанови получените от него суми за пенсии в периода, тъй като е прието, че е било недобросъвестно, укривайки обстоятелството за липса на прекратяване на осигуряването.

Настоящият състав, след като разгледа направените от оспорващата въз­ражения, намира че в случая изцяло е приложимо разрешението, дадено с решението от 05.11.2014г. по дело C-103/13 на Съда на Европейския съюз (СЕС) във връзка с преюдициално запитване, отправено от Административния съд – София град/т.н. дело “Сомова”/.

Според СЕС приложимата национална разпоредба противоречи на евро­пейското законодателство и е недопустима, тъй като новелата на член 49 ДФЕС не допуска правна уредба на държава членка като тази на чл.94 ал.1/ ал.2 впоследствие/ КСО да свързва отпускането на пенсия за старост с изиск­ва­не за прекратяване на осигуряването. СЕС приема също така, че разпоред­ба­та на чл.94 ал.1 КСО представлява ограничение на свободното движение и има възможност да възпрепятства или да разубеди лицата, които получават пен­сия за старост в съответствие с българското законодателство, да упражня­ват професионална дейност в друга държава членка.

От това решение на СЕС следва, че прекратяването на осигуряването, не­зависимо дали то е свързано с упражняването на дейност в същата или в дру­га държава членка, не следва да се въвежда като изискване за отпускане на пенсия.

При това положение на нещата и очевидно в изпълнение на посоченото решение на СЕС българският законодател отмени понастоящем и считано от 01.01.2015г. нормата на чл.94 ал.2 КСО.

Изложеното обосновава и извода на настоящия състав на съда за неза­ко­но­съобразност по същество на решението на ответника, както по отношение първото по време разпореждане – за отмяна на актовете на пенсионния орган, с които е отпусната и изменяна през годините пенсията на лицето, така и за последвалото го разпореждане – за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, ведно със закъснителни лихви, доколкото последващият акт се основава изцяло на първия.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ решение №313/02.11.2012г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с кое­то е оставена без уважение жалбата на С.С.А. *** срещу разпореждане №**********, взето с Протокол №ПР-1955/16.08.2012г. и срещу разпореждане №**********, взето с Протокол №Ра-1527/28.08.2012г. и двете на Ръководител “ПО” при същото по­деление на НОИ, като с първото е отменено предходно разпореждане № ********** от 01.07.2009г. и всички последващи го, а с второто е разпоредено лицето да възстанови неправилно изплатени суми за пенсии за времето 01.06. 2009г. – 31.08.2012г. в общ размер 6 465,22 лева главници и 2 127,69 лева закъснителни лихви, като НЕЗА­КОНО­СЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :