РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

    Административен съд  Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 34

 

град Пловдив,   9 януари  2015  год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ с., в открито заседание на  десети декември  през две хиляди и четиринадесета   година,  в състав:

 

Председател:  Милена Несторова - Дичева

                                                         

при секретаря М.Ч.  и участието на прокурора …,  като разгледа   докладваното от председателя административно  дело № 2198 по описа за 2014 г.,  за да се произнесе,  взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на Дял Трети,  Глава Десета, Раздел Първи  от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

         Образувано е по жалба на С.Д.Р. ***, чрез адв.Р., против Заповед за прилагане на ПАМ № 14-1030-001891/11.07.2014 г., издадена от Началник сектор ПП при ОД на МВР – Пловдив.

         Твърди се незаконосъобразност на заповедта и се иска нейната отмяна. Като конкретни доводи се сочи неправилност на АУАН, във връзка с който е наложена процесната ПАМ, некоректност на извършените измервания с техническо средство измерило наличието на алкохол, некомпетентност на актосъставителя на АУАН.

         В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.

         Ответникът по жалбата – Началникът на сектор ПП при ОД на МВР - Пловдив, не се явява в съдебно заседание и съответно не взема становище по жалбата.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 24.07.2014 г., а самата жалба е подадена на 01.08.2014 г./  и при наличието на правен интерес, а по същество за   неоснователна, предвид следното установено от  фактическа и правна  страна:

         Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 14-1030-001891 на  Началник сектор ПП при ОД на МВР – Пловдив от 11.07.2014 г. С нея на основание  чл.171, т.1, б.б  от ЗДвП е наложена принудителна административна  мярка  временно отнемане  на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността. За да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че жалбоподателят управлява ППС под въздействието на алкохол с концентрация над 0,5 до 1,2 на хиляда – наличието на алкохол е измерено с техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабричен № 0066.  Ето защо и на основание чл.22 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление до решаване въпроса за отговорността. Като част от административната преписка  по делото са представени АУАН № 14-1030-004178 /11.07.2014 г. /№ Т2337595/11.07.2014 г./  и издадено въз основа на него НП № 14-1030-004178 от 24.07.2014 г., с което на жалбоподателя за констатираните нарушения от органите на реда на ЗДвП,  на основание чл.179, ал.1,т.5, пр.1,2 от ЗДвП и чл.174, ал.1 от ЗДвП, са му е наложени съответните санкции.

Предвид посоченото и като се е позовал на констатираните нарушения, а именно, че управлява ППС под въздействието на алкохол с концентрация над 0,5 до 1,2 на хиляда, следва да се приеме, че са правилни изводите на административния орган, че са налице фактическите и правните основания за прилагане на оспорената ПАМ.

Процесните нарушения са   установени от проверяващите органи като за целта е съставен АУАН и въз основа на него е издадено и НП. Именно базирайки се на тези два акта е издадена и процесната заповед за прилагане на принудителни административни мерки като този факт е посочен изрично в нея – административният орган  е посочил, че за да издаде оспорения административен акт е взел предвид АУАН 14-1030-004178 /11.07.2014 г. /№ Т2337595/11.07.2014 г./. Всичко това сочи на извод, че в конкретния случай е налице необходимата материално-правна предпоставка за налагане на процесната ПАМ. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване-до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Нарушението на водача, както се каза, е установено със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Видно от представения като част от административната преписка АУАН, жалбоподателят е употребил алкохол, измерен с техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабричен № 0066, който е отчел 0,90 промила.

В конкретния случай са налице фактическите основания за налагане на процесната ПАМ – мотивите са изрично изложени в самата заповед и същите произтичат от установеното посредством техническо средство употребено количество алкохол.

С оглед установените факти настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна. Чл.171, т.1, б."б" ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Актът за установяване на административно нарушение е официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила, която не бе оборена. При доказателствена тежест за жалбоподателя, който не представя  доказателства за опровергаване на констатациите на контролните органи, съдържащи се в акта за установяване на административно нарушение, следва да се приеме за безспорно установено, че в случая е била налице хипотезата на чл.171, т.1, б."б" ЗДвП за издаване на оспорената заповед. Предвид необорените констатации по АУАН следва да се приеме за безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал МПС, след употреба на алкохол с концентрация на кръвта над 0,5 на  хиляда, в конкретния случай 0,9. Въпросното обстоятелство е констатирано с техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабричен № 0066, който е преминал технически преглед и калиброване на 27.05.2014 г. от  оправомощената от ДАМТН лаборатория за проверка на средства за измерване в „Полицейска техника“ към  отдел „Управление на собствеността“ при ГД“Национална полиция“ на МВР като проверката е със срок на валидност 6 месеца – доказателства на л.73 и сл. по делото. Следователно налагането на мярката по чл.171, ал.1 б."б" ЗДвП е обвързано единствено с констатирано от контролните органи нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП. Това са единствените правнорелевантни факти, които трябва да бъдат установени с оглед законосъобразното налагане на процесната ПАМ и същите са установени по безспорен начин.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания, посочени в чл.146 АПК, настоящият съдебен състав намира, че заповедта е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен въз основа на заповед с рег.№ З-5527 от 10.09.2012 г. на Директора на ОДМВР Пловдив, в установената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила, при съобразяване с целта на закона да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения на правилата за движение по пътищата.

Водим от всичко изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

         Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на  С.Д.Р. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 14-1030-001891 на  Началник сектор ПП при ОД на МВР – Пловдив от 11.07.2014 г.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в  14 - дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

Председател: