РЕШЕНИЕ № 7

гр. Пловдив, 05.01.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ-ри състав, в открито заседание на  трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретар П.С. като разгледа адм. дело № 2258 по описа за 2014 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

          Образувано е по жалба на Ф.Р.М. с ЕТ „Ф.М.”, адрес по чл.8 от ДОПК ***, против ревизионен акт № 131305624/ 16.04.2014 г., издаден от В. П. А. на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и М. Г. Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив,  в потвърдената и изменената му части с Решение № 668/ 14.03.2014 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив.  Твърди се, че РА е незаконосъобразен, необоснован, немотивиран, издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и принципи на данъчния процес  и се моли съда да го отмени. В СЗ жалбодателят не се представлява, в писмени бележки процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.

          Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, чрез процесуален представител изразява становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. 

Жалбата е подадена в срок и от лице, за което акта е неблагоприятен, следователно е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. 

1. По ЗДДФЛ:

Ревизираните периоди по ЗДДФЛ са 2011 г. и 2012 г. Като местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, Ф.Р.М. е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ (от 01.01.2007 г.) за доходите, получени през отделните данъчни (календарни) години, попадащи в обхвата на ревизията. Задълженото лице има регистриран едноличен търговец с фирма ЕТ „Ф.М.”. Основната дейност на едноличния търговец за периода 2011 г. – 2012 г. е търговия с горивни материали /въглища/ и е упражнявана в склад, находящ се в ***. Жалбоподателят  има участие в капитала на „Ф.М. 1“ ООД. Органите по приходите са установили, че за ревизираните отчетни периоди лицето е подало годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, с които е декларирало доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. В хода на ревизията, с цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на жалбоподателя, са извършени процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД, неразделна част от РА, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. С Протокол № 1400154/06.01.2014 г., на основание чл. 47 от ДОПК от данъчното досие са присъединени документи и доказателства, събрани в хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с издаване на Протокол № 1326994/20.09.2013 г.  Изготвено е Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/, с което са изискани документи, писмени обяснения, деклариране на данни и други писмени доказателства за получените през ревизирания период доходи, придобитото имущество, притежаваните парични средства, движими ценности, вземания от трети лица, притежавани финансови активи в страната и чужбина, както и получени и предоставени заеми, налични парични средства, пътувания в чужбина и други. Представени са писмени обяснения от ревизираното лице. В хода на ревизията, на основание чл. 47 от ДОПК, във връзка с декларираните от ревизираното лице данни, са изпратени искания за извършване на действия за установяване на факти и обстоятелства до трети лица: община; Служба по вписвания; Областна дирекция на МВР и др. На основание чл. 37, ал. 5 и чл. 57 от ДОПК са отправени запитвания до банки, относно открити и закрити банкови сметки и предоставени други услуги за периода на ревизията. На лицата, които са предоставили парични средства на ревизираното лице, са извършени насрещни проверки.  При извършения преглед на счетоводните регистри на фирмата, е установено, че от м.06.2011 г. в предприятието се отчитат разходи, във връзка с въвеждането в експлоатация на обект „Склад за въглища” ***. Сумите по фактурите, въз основа на които са отчетени разходите, са отразени като платени в брой. При проследяване на записванията по сметка  501- Каса е констатирано, че до 30.11.2011 г. по дебита на сметката не е имало записвания и към 01.11.2011 г. тя е с кредитно салдо в размер на 22 450, 63 лв.  На 30.11.2011 г. по дебита на сметка 501 е отразена вноска в размер на 32 000лв., направена от собственика, като е кредитирана сметка 493 - Сметка на собственика. От счетоводните записвания е установено, че сумата от 32 000,00 лв. е била употребена през периода от м.09 до м.10.2011 г., когато са направени разходи за въвеждане на обекта в експлоатация, монтиран е електронен кантар и изградена съпътстваща  инфраструктура. На 31.12.2011 г. е осчетоводено  изплащане в брой по кредита на сметка каса на собственика с  2 000, 00 лв.  срещу дебитиране на сметка 493. Към 31.12.2012 г. сметка 493 - Сметка на собственика е с кредитно  салдо в размер на 30 000, 00 лв. По повод внесените 32 000 лв. в касата на предприятието, е представен договор  за заем от 01.09.2011 г. с „БЕКАУСЕ“ ЕООД, като получаването на заема е потвърдено при извършена ПУФО на заемодателя, документирана с Протокол № 1323296/11.09.2013 г. Заемните средства са възстановени на дружеството, както следва: на 15.11.2011 г. – 10 000, 00 лв.; на 25.11.2011 г. – 10 000, 00 лв. и на 28.11.2011 г. – 12 000, 00 лв. Според мотивите в РД, така установените обстоятелства не водят до промяна  на декларираните от ЕТ „Ф.М.“ данни  в годишните отчети за приходи и разходи, съставени на основание водената от търговеца счетоводна отчетност за 2011 г. и 2012 г., а намират отражение при определяне на основата за облагане с ДДФЛ на физическото лице Ф.М..

Установено е, че задълженото лице, получавайки минимални доходи от извършваната дейност, е внасяло регулярно суми по банкова сметка ***, отпуснат преди ревизираните периоди. Кредитът е отпуснат за придобиване на недвижим имот в *** ***, като за сделката е вписана договорна ипотека. На 17.12.2010 г. е извършена продажба на недвижим имот: незастроен поземлен имот с площ  306 кв.м., находящ се на *** в ***. В НА е вписано, че продажната цена на имота е 12 500 лв. и при сключване на сделката на Ф.М. са платени 500 лв., а остатъкът в размер на 12 000 лв. ще бъдат изплатени до 30.03.2011 г. Представена е разписка от 21.01.2011 г. за получаване на сумата 12 000 лв. с нотариална заверка на подписите, която сума е взета предвид при изготвяне на паричния поток. При анализ на събраните доказателства е установено, че РЛ е заплащало данък сгради и такса битови отпадъци, за имоти представляващи земя и сгради в регулация, които са били придобити преди развода на лицето и са били със статут на семейна имуществена собственост при ползването на същите. За нуждите на издръжка на домакинството от ревизираното лице не са представени документи. Поради това при съставяне на паричния поток на лицето са приети статистическите разходи за издръжка на едно лице по данни, публикувани от НСИ. В размера на така определените разходи за издръжка влизат и заплатените от лицето суми за местни данъци и такси през ревизирания период. За нуждите на паричния поток е приет разход за издръжка за 2011 г. в размер на 3 429,00 лв. годишно, а за 2012 г. – 3 981,00 лв.

          След направен анализ на наличната документация в архива и информационната система на ТД на НАП гр. Пловдив, събраните в хода на ревизията доказателства и получената информация от изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, Искания до специализирани контролни органи и други, подробно описани в РД,  неразделна част от РА, ревизиращият екип е преценил, че жалбоподателят не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер извършените от него разходи за част от периодите на ревизията. Установено е, че жалбоподателят е предоставил парични средства в предприятието, направил е вноска в дружеството, в което е съдружник, внасял е суми по банкови сметки и е покривал разходите си за издръжка, без да е имал декларирани и получени доходи в такива размери. След  извършен  анализ на всички представени документи, писмени обяснения, декларации, отговори от направени запитвания до трети лица, получена информация от други контролни органи, е констатирано несъответствие на извършените разходи с получените доходи и доказаните ресурси за ревизираните отчетни периоди. Установено е наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 – данни за укрити приходи или доходи и чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за 2011 г. и 2012 г., което води до определяне на данъчните основи за посочения период по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. С оглед на това, на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на лицето е връчено Уведомление, с което е уведомено, че при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за ревизирания период, поради което основата за облагане с данък  по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2012 г. и ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Изискани са Декларации за имущественото състояние за ревизираните години, които са представени. Предвид установеното обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите пристъпва към определяне на основата за облагане с данъци като взема предвид всяко от относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК (подробно изброени в мотивната част на РД за всяка една от проверяваните отчетни години). Установените източници и размерът на доходите/приходите по години са описани  в изготвените таблици към РА и  РД. За целите на ревизията е извършена съпоставка на получените доходи и направените разходи и движението на парични средства в брой, с оглед установяване на недостиг или излишък на парични средства в брой. След анализ на установените доходи и източници на финансиране и съпоставката им с имущественото и финансовото състояние на лицето, е изготвен общ паричен поток, в който са отразени по хронология входящите и изходящите парични потоци, на база събраните доказателства. В приходната част на паричния поток са включени всички доказани получени в брой доходи на лицето. В разходната част са включени всички доказани платени в брой разходи на лицето, направените вноски в банкови сметки, както и други изходящи парични потоци.  След извършен анализ на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК, ревизиращият екип е изчислил, че направените разходи превишават размера на декларираните получени средства за 2011 г. и 2012 г., съответно в размер на 29 205, 00 лв. и 17 836, 37 лв. Предвид разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК е прието, че е налице подлежащ на облагане с данъци доход. Установеното превишение на направените разходи над доказаните приходи за ревизираните отчетни периоди е класифицирано като други доходи. За тези други доходи са определени задължения за задължителни осигурителни вноски, съгласно разпоредбата на чл.124а от ДОПК, които са приспадани при определяне на основата за облагане с данък върху дохода. Предвид установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите пристъпва към определяне на основата за облагане с данъци като взема предвид всяко от относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК (подробно изброени в мотивната част на РД за ревизираните отчетни периоди). Установените източници и размерът на доходите/приходите по години са описани  в изготвените таблици към РД. Определена е годишна основа за облагане по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. и 2012 г. след като са взети предвид и декларираните от лицето доходи. Годишното данъчно задължение по таблицата на чл. 48 от ЗДДФЛ е определено върху изчислената данъчна основа с прилежащите лихви за закъснение.

2. По КСО и ЗЗО:

С обжалвания ревизионен акт допълнително са установени задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО и здравно осигуряване за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2012 г. на Ф.Р.М.  с ЕГН **********, в качеството му на самоосигуряващо се лице. Ф.Р.М.   е упражнявал трудова дейност като едноличен търговец с фирма „Ф.М.”  с ЕИК по БУЛСТАТ *** от м. септември 2011г. и цялата 2012г. С декларация за самоосигуряващо се лице е декларирал започване на дейност от 17.11.2011 г. и вид на осигуряването за всички социални рискове. Основанието му  за социално осигуряване е чл.4, ал.3, т. 2 от КСО, а за здравно е чл. 40, ал.1 т.2 от ЗЗО.   Осигурителните вноски за лицата, регистрирани като упражняващи трудова дейност на горното основание са за  сметка на осигурените лица и се дължат  авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Тези лица определят окончателният размер на осигурителния си доход на основание чл. 6, ал.8 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО. Разпоредбата, която конкретизира начина на изчисляване на  окончателния размер на осигурителния доход от самоосигуряващите се лица е чл. 2, ал. 4 от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Според нея осигурителният доход, върху който се довнасят осигурителни вноски в размерите, определени за фонд "Пенсии" се определя помесечно върху разликата между избраният осигурителен доход и средномесечния осигурителен доход за периода, за който е упражнявана дейността през предходната календарна година, но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година.  По този начин се определя и окончателният осигурителен доход за ЗО.

Ревизията е установила, че за ревизирания период самоосигуряващото се лице е внасяло авансови осигурителни вноски  върху минималния месечен размер на  осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година. Органите по приходите са установили обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а от тук  и извода – наличие на доходи с неустановен произход. В съответствие с разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК след като лицето не е посочило източника на тези приходи/доходи, т.е. не са представени доказателства, че същите са придобити от дейност, за която то няма задължението да се осигурява по КСО и ЗЗО, изводът на ревизиращите органи, че е налице периодично получаване на доходи/приходи от дейност, която не е инцидентна и се определя като дейност на самоосигуряващото се лице  е правилен и законосъобразен. Съгласно чл. 124а /нов - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г./ от ДОПК редът по чл. 122-124 от ДОПК се прилага и за установяване на задължения за осигурителни вноски. От цитираните разпоредби следва, че органите по приходите са определили задълженията за осигурителни вноски на ревизираното лице в съответствие с приложимите материални норми на КСО и ЗЗО.  Това означава, че правилно са приложени  разпоредбата на чл. 124а  при установяване на задълженията за осигурителни вноски за ДОО и за ЗО.  В хода на административното обжалване е констатирана допусната грешка при установяване на задълженията за осигурителни вноски при годишното изравняване, като е извършена съответна корекция в полза на жалбодателя, при съобразяване разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК по отношение данъчните основи, съответно размерът на установените данъчни задължения не е променен. На основание чл.113, ал.1 от КСО, органът по приходите е начислил дължимите лихви за невнесените в законоустановения срок осигурителни вноски за ДОО, а лихвите за просрочените здравноосигурителни вноски са начислени на основание чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл.175 от ДОПК. 

3. В хода на съдебното производство на жалбодателя е изрично указана доказателствената тежест. Не са събрани никакви доказателства, чрез които да се оборят констатациите на органите по приходите, които се ползват с презумтивна доказателствена сила до оборването им. Настоящият съдебен състав намира, че при извършване на ревизията са спазени всички разпоредби, както на чл. 122, така и на чл. 3, чл. 5 и чл. 6 на ДОПК. Съгласно чл. 3, ал. 1, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК органът по приходите е длъжен в пределите на своята компетентност служебно и добросъвестно да установява обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорността на задължените лица. ДОПК предвижда изключение от общия принцип - в определени случаи данъчното задължение да бъде определяно чрез прилагане от страна на органа по приходите на установения от съответния закон размер на данъка към определена от него основа. Безспорно, видно от изложеното в РД и РА и събраните по преписката доказателства по реда на ДОПК, жалбоподателят през ревизираните отчетни периоди е извършвал разходи, надвишаващи декларираните и доказани доходи. Видно от мотивната част на РД през ревизирания период доходите на ревизираното лице са от продажба на недвижим имот и от получен заем от „БЕКАУСЕ“ ЕООД. Сумите са използвани за издръжката на живот и за погасяване на вноски по кредит. Освен това, през м. 11.2011 г. лицето е върнало на „БЕКАУСЕ“ ЕООД заетата парична сума общо в размер на 32 000, 00 лв., получена по договор за паричен заем от 01.09.2011 г. С оглед на това, обосновани и мотивирани са изводите в РА, че „Ф.М. е извършил разходи без за тях да са били налични доходи, които са с доказан произход и удържани и заплатени данъци върху доходите и осигурителни вноски“. В резултат на направения анализ в РД и извършена съпоставка е констатирано несъответствие на извършените разходи с получените доходи и доказаните ресурси за посочените отчетни периоди. Затова органите по приходите обосновано посочват в констативната част на ревизионния доклад като основание за преминаване на ревизията като такава по особения ред за облагане - чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК а именно: декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на  собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Изводът си за наличие на посоченото основание органите по приходите основават на анализа на извършения на ревизираното лице паричен поток, при който е установено, че разходите превишават размера на получените доходи. Безспорно е установено, че жалбоподателят е извършил разходи през тези ревизирани периоди, без да е доказал произхода на паричните средства. В хода на ревизията са изследвани възможните приходоизточници на ревизираното лице за получени доходи, с оглед доказването на ресурсите за извършените разходи. Следователно изходните данни са били достатъчни за прилагането на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Правилно от страна на  органите по приходите е посочено като мотив за издаване на обжалвания акт хипотезата на горецитирания текст от кодекса. Доводите на ревизиращия екип в тази насока са обосновани, тъй като от доказателствата, събрани при ревизията е видно, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за част от ревизирания период.

Съгласно чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице посоченото обстоятелство. Чл. 122 от ДОПК е процесуална норма. Тя урежда процедурата за определянето на данъчната основа в случаите, когато в резултат на поведението на данъчнозадълженото лице обективно това не може да стане. Наличието на само една от  предпоставките, посочени в ал. 1 е достатъчно основание за прилагането й, при спазването на особените правила за ревизия на чл. 124 от ДОПК. Определянето на данъчната основа чрез съпоставката на разходите с доказаните приходи е особен процесуален начин, извън регламентираните такива в ЗДДФЛ. Понеже тези предпоставки представляват действия или бездействия на данъчния субект, с оглед общия принцип и цел, заложени в разпоредбата, законодателят е приел, че определянето на данъчната основа в тези случаи ще се извършва от  органа по приходите. Законово са определени механизмът и редът, които следва да се спазват при осъществяването на тази дейност от страна на ревизиращия орган и това е регламентирано в ал. 2 на чл. 122 и чл. 123 от ДОПК. Определената данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК ще се доближава до истинската, без да бъде напълно точна. Но това е в резултат от поведението на данъчно задълженото лице.    За да създаде възможност така определената облагаема основа да е най-близко до обективната истина, законодателят в общия процесуален данъчно-осигурителен закон е посочил различни критерии, по които това може да се извърши. В закона няма изискване при всеки случай на определяне на данъка по реда на чл. 122 от ДОПК органът по приходите да установи конкретно съдържание на всички, визирани в ал. 2 критерии, а и с оглед на тяхната разностранност това би било невъзможно. Достатъчно е да приложи онези от тях, които биха му дали възможност да определи облагаемата основа по възможно най-достоверния начин. В конкретния случай органът по приходите в мотивната част на РД не се е ограничил в анализирането на обстоятелствата визирани в конкретна точка, а е подложил на анализ и преценка всички регламентирани от закона 16 точки от ал. 2 на чл. 122 от ДОПК. За едни от тях е преценил, че същите са съотносимо обстоятелство, а за други, че са неотносими за определяне на основата за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Следователно в случая е налице регламентираният от кодекса анализ, който е необходимата предпоставка за определяне на основата за облагане с преки данъци, като резултатите от същия са взети предвид от ревизиращия орган при определяне на основата за облагане със същите.

                  От направената съпоставка между постъпленията на парични средства и разходите, направени от лицето, ревизията изчислява превишение на направените разходи над доказаните приходи. Органът по приходите при изготвяне на паричния поток в годишен аспект за ревизирания данъчен период е съобразил конкретните моменти, в които паричните средства са излезли от патримониума на лицето, като формираните отрицателни разлики, представляващи парични средства с недоказан произход към момента, в който фактически са извършени разходите формират годишната основа по реда на чл.122 от ДОПК за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 124, ал. 3 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В процесния случай има доказателства, че е реализиран доход, който не е деклариран, при законово задължение за такова деклариране, както и несъответствието на доходите с  имущественото и финансовото състояние на жалбоподателя за ревизирания период т.е. има достатъчно данни за хипотезата на т. 7 от ал. 1 на чл. 122 на ДОПК. С оглед описаните факти и обстоятелства, ревизиращият орган правилно е приложил нормата на чл. 122 ал. 1 и ал. 2 от ДОПК и законосъобразно е установил спорните задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. и 2012 г. със съответните лихви, съгласно чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ.  В същото време жалбодателят не е проявил никаква процесуална активност и не е положил никакви усилия, чрез които да опровергае констатациите на органите по приходите, за които както се каза, е предвидена нормативно презумптивна доказателствена сила. Поради това жалбата е изцяло неоснователна. Голословното цитиране в жалбата на принципи на данъчния процес и процесуални норми от ДОПК не може да промени по никакъв начин направените изводи. Безспорно в случая са били налице обстоятелства,  които бяха разгледани по-горе, обосноваващи извършването на ревизия по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК.    В съответствие с разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК след като лицето не е посочило източника на тези приходи/доходи, т.е. не са представени доказателства, че същите са придобити от дейност, за която то няма задължението да се осигурява по КСО и ЗЗО, изводът на ревизиращите органи, че е налице периодично получаване на доходи/приходи от дейност, която не е инцидентна и се определя като дейност на самоосигуряващото се лице  е правилен и законосъобразен. Съгласно чл. 124а /нов - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г./ от ДОПК редът по чл. 122-124 от ДОПК се прилага и за установяване на задължения за осигурителни вноски. От цитираните разпоредби следва, че органите по приходите са определили задълженията за осигурителни вноски на ревизираното лице в съответствие с приложимите материални норми на КСО и ЗЗО.  Това означава, че правилно са приложени  разпоредбата на чл. 124а  при установяване и на задълженията за осигурителни вноски за ДОО и за ЗО. 

Предвид всичко изложено жалбата е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото на ответника  следва да се присъдят разноски в размер на 992, 12 лв.

         Мотивиран от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пловдив, ІІ състав

 

 

                                 Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Р.М. с ЕТ „Ф.М.”, адрес по чл.8 от ДОПК ***, против ревизионен акт № 131305624/16.04.2014 г., издаден от В. П. А. на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и М. Г. Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив,  в потвърдената и изменената му части с Решение № 668/ 14.03.2014 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив. 

ОСЪЖДА Ф.Р.М. с ЕТ „Ф.М.”, адрес по чл.8 от ДОПК ***,  да заплати на Дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП разноски в размер на  992 ,12 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

 

 

 

Председател: