РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

    Административен съд  Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 81

 

 

гр. Пловдив,  16 януари 2015 год.

 

                                                                       

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ с., в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година,  в състав:

          

               Председател:  Милена Несторова-Дичева                                                            

                  

при секретаря А. ХРИСТЕВА и участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ,  като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 2401 по описа за 2014  г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Инженерпроект - Форес“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление  гр. ****, представлявано от С.С.М. – управител на дружеството, против РА № 211400846/22.04.2014 г., издаден от М.Й.Л. – началник сектор и Р.Б.Т. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр.Пловдив, частично потвърден с Решение № 721/22.07.2014 г. в частта на допълнително установения корпоративен данък за 2012 г. в размер на 4 276.02 лв., с начислени лихви  - 596.71 лв. и допълнително начислен ДДС на стойност 10 368.84 лв., ведно с начислените прилежащи лихви в размер на 2 094.87 лв.и изменен в частта на допълнително начислен корпоративен данък за 2011 г. от 1 624.99 лв. на 1 451.00 лв., ведно с начислените лихви общо от 992.11 лв. на 955.51 лв.

         Твърди се незаконосъобразност на оспорения РА.

         Заема се тезата, че изводите, отнасящи се до посочените по-горе задължения са неверни и недоказани, а констатациите на органа по приходите са изцяло незаконосъобразни. Твърди се, че установяването на допълнителните задължения по ЗКПО за 2011 и 2012 г. е в противоречие с констатациите, визиращи основание за признаването на спорните разходи, с характер на „оперативни загуби“ от дейността. Според жалбоподателя, очевидно е, чу по изброените договори ще се реализира приход в бъдещ период, когато обектите бъдат финансирани, работните проекти изработени, предадени и приети от експертния съвет на общината и чак тогава ще има доставка от „Инженернпроект – Форес“ ЕООД към съответна община, за която доставка дружеството ще издаде фактура и ще плати дължимия данък, като си осчетоводи всички разходи от дейността по тази доставка. Твърди се, че протоколите за предаване на части от проекти не са валидни, тъй като не са подписани от оторизирани лица; не представляват доказателство за предоставена услуга, а са доказателство за предаване на документи, които общината се ангажира да изпрати в ЗКПВ, което е основна грешка на ревизиращите, откъдето и е формиран грешния извод, че следва да се начислят данъци върху все още неполучени приходи. Жалбоподателят сочи, че предприятието му е спазило и релевантните изисквания за признаване на себестойност на услуга по правилата на СС 2 „Отчитане на стоково-материалните запаси“, в който стандарт се определя начинът за формиране на себестойност „предоставени услуги“, каквито без съмнение са и проектантските услуги, извършени от „Инженерпроект – Форес“ ЕООД през 2011 и 2012 г. По този начин органите по приходите са елиминирали избраната от дружеството счетоводна политика, макар същата да е прилаган последователно към всички договори, сключени от лицето. По отношение прилагането на ЗДДС, жалбоподателят сочи, че за да се признае приход от една сделка, имаща за обект услуга, трябва разходът от нея за може да ес оцени надлежно. Едното от изискванията за това е, предприятието да има икономическа изгода, свързана със сделката. В случая обаче, това условие не е налице, според жалбоподателя. Ясно и сигурно е, че дружеството няма да има икономическа изгода от доставките, тъй като са налице откази от финансиране на комисията към МС, а когато резултатът от сделката за извършване на услуги не може да бъде надлежно оценен и е вероятно направените разходи да не бъдат възстановени, приход не се признава..Твърди се, че от самите сключени договори се установява, че те са поставени в зависимост от осигуряването на финансиране по тях и при това положение няма как още към момента на частичното изпълнение на договора и предаването на предварителните проекти да се признае разход, съответно да се начисли ДДС. Предвид на това се твърди, че РА е незаконосъобразен и необоснован и в случая липсват настъпили данъчни събития и съответно не е налице изискуемост на данъка от дружеството-жалбоподател.

         Иска се отмяна на РА в потвърдената и изменената негова част, като се претендират разноски по делото.

         В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г., която поддържа жалбата по изложените съображения в представената писмена защита.

         Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр.Пловдив, чрез своя процесуален представител юр. К., взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

         Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от Директора на Дирекция „ОУИ” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Предмет на настоящото оспорване е Ревизионен акт № 211400846/22.04.2014 г., издаден от М.Й.Л. – началник сектор и Р.Б.Т. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП -гр.Пловдив, частично потвърден с Решение № 721/22.07.2014 г. в частта на допълнително установения корпоративен данък за 2012 г. в размер на 4 276.02 лв., с начислени лихви  - 596.71 лв. и допълнително начислен ДДС на стойност 10 368.84 лв., ведно с начислените прилежащи лихви в размер на 2 094.87 лв.и изменен в частта на допълнително начислен корпоративен данък за 2011 г. от 1 624.99 лв. на 1 451.00 лв., ведно с начислените лихви общо от 992.11 лв. на 955.51 лв.

До този резултат се е стигнало в резултат на извършена  ревизия на жалбоподателя относно правилното прилагане на ЗДДС,  ППЗДДС  и ЗКПО.

I.        По Закона за корпоративното подоходно облагане.

          Относно увеличаването на счетоводния финансов резултат на

дружеството за 2011 г. и 2012 г. по реда на чл.77 ал.1 от ЗКПО, съответно в размер на 14 509.98 лв. и 40 363.00 лв.

         От представените документи ревизиращите органи са установили, че по подробно описаните в РД и РА договори, от „Инженерпроект – Форес“ ЕООД  са изготвени и предадени на община Девин, община Доспат, община Борино, община Лъки и община Рудозем само части от проекти на съответните обекти през 2011 и 2012 г., за което са съставени протоколи, описани в РД. Констатирано е, че за изработката на предадените части от проекти са осчетоводени разходи, основната част от тях е трудът на проектанта, т. е. трудът на собственика и управителя на дружеството г-н М., но „този труд не е осчетоводен в дружеството и не е част от разходите му“. Част от останалите разходи на „Инженерпроект – Форес“ ЕООД са свързани с изготвяне на инженерногеоложки доклади и геодезически снимки за определени обекти в посочените в договорите общини, от други фирми, за което са издадени фактури от тези фирми и същите са осчетоводени в с/ка 602- Разходи за външни услуги. Тези разходи не са свързани с обектите по описаните в по-горе договори, за които са  изработени и предадени части от проекти. Останалите разходи са свързани с дейността на фирмата и са осчетоводени по с/ка 601 – Разходи за материали /гориво, резервни части, канцеларски материали, чертожни пособия и други/ и 602 – Разходи за външни услуги /инженерногеоложки доклади, изработка на геодезически снимки, застраховки, счетоводни услуги, данъци и други/ и са приключени със с/ка 611 – Разходи за основната дейност. В с/ка 603- Разходи за амортизации са осчетоводени амортизации за заприходените и използвани за дейността компютри и автомобили. Сметката е приключена със сметки 611 – Разходи за основната дейност и 614 – Разходи за организация и управление.

         От дружеството не е заведена аналитична отчетност на разходите и приходите по обекти и договори за проектиране, поради което с ИПДПОЗЛ № 70-00-1419/03.02.2014 г. от „Инженерпроект – Форес“ ЕООД са изискани документите, с които са отчетени преки разходи във връзка с изготвяне на части от проекти  по договорите с общините. Въз основа на представените документи е прието, че са налице разходи по проекти, които са приключили в следващи отчетни периоди. Ревизиращият екип определя разходите, които дружеството е извършило за обектите по договори, за които няма издадени фактури, като осчетоводените разходи са разпределени на база реализираните приходи за отделните обекти и цените по сключените договори за проектиране на обектите, за които не са издадени фактури.  За 2011 г. и 2012 г. са определени разходи по с/ки от група 60 – Разходи, които остават за разпределение за всички обекти по проектиране, съответно в размер на 44 419.76 лв. и 48 820.32 лв. След като са взети предвид размера на реализираните приходи и цените по сключените договори, е определено за каква част от договорените дейности не са издадени документи. Изчислено е съотношението между разходите, които следва да се разпределят и приходите за 2011 и за2012 г. Със съответните коефициенти е определена съответната част от разходите по сметки от група 60 за изработване на предадени части от проекти по договори, сключени със съответните общини, за които не са издадени фактури и не са осчетоводени приходи – 14 509.98 лв. за 2011 г. и 40 363.00 лв. за 2012 г. Ревизиращите органи са цитирали принципите по чл.4 ал.1 т.1 и т.4 от ЗСч за текущо начисляване и съпоставимост между приходите и разходите. На основание чл.77 ал. 1 от ЗКПО изчислените по описаната методика разходи не са признати за данъчни цели.

         Констатирано е, че всеки документ, осчетоводен в сметките на дружеството от гр.60 и след това в с/ка 611, касае или няколко обекта за проектиране или като цяло проектантската дейност на фирмата. От дружеството не е заведена аналитична отчетност на разходите  и приходите по обекти и договори за проектиране, поради което с ИПДПОЗЛ № 70-00-1419/03.02.2014 г. от „Инженерпроект – Форес“ ЕООД са изискани документите, с които са отчетени преки разходи във връзка с изготвяне на части от проекти. От страна на ревизираното лице са представени обяснения във връзка с принципа на възлагане и изработване на проекти, отнасящи се до аварирали обекти от природни бедствия – наводнения, земетресения, урагани и други природни сили. Приложена е справка за получени доставки по реализирани проекти през 2011 – 2012 г., с която разходите за получени услуги, документирани със съответните фактури са обвързани с обектите, проектирани от дружеството и издадените от него фактури. В справката не са посочени обектите, за които е изготвен окончателен работен проект и не са издадени фактури. В РА е посочено, че спазването на счетоводните принципи за текущо начисляване и съпоставимост между приходите и разходите, изискват като са извършени разходи за осъществяването на определена услуга или етап от услуга и след като предприятието не е признало прихода от нея в съответния данъчен период, предприятието да отложи и признаването на разходите като текущи, отнасяйки ги по счетоводна сметка за отчитане на разходите за бъдещи периоди. Вместо това, ревизираното лице е отнесло по предназначение въпросните разходи по икономически елементи към с/ка 611 – Разходи за основна дейност и ги е включило в разходната част на ОПР за 2011 и 2012 г., което е довело до необосновано намаляване на счетоводния финансов резултат за съответния период.

         В този смисъл е и цитираният в РА чл.4 ал.1 т.4 от ЗСч, че счетоводството се осъществява и финансови отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при съобразяването с основни счетоводни принципи, а именно – за съпоставимост между приходите и разходите, изискващ разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване. В случая, според органите по приходите, е установено безспорно, че лицето не е спазило горните изисквания на счетоводното законодателство.

         За да потвърди РА решаващият орган е възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип.

         Относно увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2012 г. по реда на чл.26 т.6 от ЗКПО в размер на 2 397.25 лв.

         Видно от констатациите в РД, който по силата на чл.120 от ДОПК е неразделна част от РА, на стр.37 се съдържат следните мотиви: - „При настоящата ревизия се установиха осчетоводени лихви по РА № 211106632/ 21.02.2012 г. по с/ка 621 – Разходи за лихви в размер на 2 397.25 лв. Ревизираното лице не е увеличило финансовия си резултат с посочената сума, поради което на основание чл.26 т.6 от ЗКПО финансовият резултат на дружеството се увеличава със сумата на начислените лихви в размер на 2 397.25 лв.

II.      По закона за данък върху добавената стойност.

Относно допълнително начислен ДДС.

Предвид изложеното по-горе като фактическа обстановка, органът по приходите е установил, че за данъчните периоди от 01.04.2011 г. до 30.12.2012 г. „Инженерпроект – Форес“ ЕООД дължи допълнително косвен данък в общ размер на 10 368.84 лв. във връзка с извършени доставки на услуги към негови контрагенти – общините: Девин, Доспат, Борино, Лъки и Рудозем. С тях дружеството е сключило договори за изготвяне на работни проекти за изграждане и възстановяване на конкретни обекти, находящи се на територията на посочените общини.

         В РД органът по приходите е коментирал, обсъдил и анализирал всички представени от страна на ревизираното дружество документи, въз основа на които е установено, че „Инженерпроект – Форес“ ЕООД се явява изпълнител по доставки по договори, но не са били издадени данъчни документи по реда на чл.113 от ЗДДС в 5-дневен срок от датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл.25 от с.з. В таблична форма органът по приходите е представил подробна информация, съдържаща данни по конкретно сключените договори със съответните общини, стойността на проектите без ДДС, датата на съставяне на протоколите за предаване на съответните части от проекта за кандидатстване, както и данни за издадените от страна на дружеството фактури, включително такива, съставени през 2013 и 2014 г.

         В хода на ревизията са изпратени ИПДПОТЛ до посочените по-горе общини, с оглед установяване етапа на изпълнение на договорите. В резултат на представените документи и обяснения, органът по приходите е установил, че поради изтекли срокове, съгласно Правилника за организацията и дейността на МКПВ към Министерски съвет, исканията за финансиране на обектите и договорите не подлежат на разглеждане и финансиране от въпросната комисия към МС. Съгласно представените договори, за изработените и предадени части от проекти, „Инженерпроект – Форес“ ЕООД няма да получи финансови средства от съответната община. За тяхното изработване, от страна на дружеството, са извършени и осчетоводени разходи, но не са издадени фактури за извършените проектантски услуги, не е отчетен приход и не е бил начислен следващият се размер на дължимия данък.

         След като са взети предвид размерът на реализираните от ревизираното дружество приходи и цените по сключените договори, е определено за каква част от договорените със съответните общини дейности не са издадени документи. На основание чл.25 ал.2 и ал.6 т.1 във връзка с чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, органът по приходите е начислил допълнително ДДС, възлизащ на обща стойност от 10 368.84 лв., установен за дължим от „Инженерпроект – Форес“ ЕООД за данъчните периоди от 01.04.2011 г. до 31.12.2012 г.

          За да потвърди РА в тази му част, решаващият орган е възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип.

         В хода на съдебното производство към делото са приобщени с молба от 25.09.2014 г. писмени доказателства по опис.

         За изясняване на твърдяните обстоятелства по искане на жалбоподателя е изслушана и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза, за изготвянето на която, вещото лице се е запознало с Решение № 721/22.07.2014 г., РА № 211400846/22.04.2014 г., РД № 1400846/13.03.2014 г. и наличните по делото документи. Вещото лице е констатирало, че жалбоподателят не е отчел приходи и не е издал фактури към съответните общини за договорите, подписани през 2011 и 2012 г., и, за които са предадени части от проекти, съответно през 2011 и 2012 г. Определени са разходите, които дружеството е извършило по обектите по договорите, за които няма издадени фактури.Осчетоводени са от дружеството приходи по с/ка 703 и не са издадени фактури през 2011 и 2012 г.Спорните договори са представени в табличен вид в заключението. За част от проектите е установено, че са представени фактури с възражението срещу РД, които са от 2014 г., а останалите фактури са издадени след датата на обжалване на РА. От извършената проверка на счетоводните регистри на „Инженерпроект – Форес“ ЕООД за ревизираните 2011 и 2012 г., както и от всички, приложени по делото документи е установено, че по надлежния ред като разходи за материали са отчетени разходи за горива, резервни части, консумативи за автомобили, канцеларски материали, чертожни пособия и други, и сметката е приключена със с/ка 611 – Разходи за основна дейност. В разходи за външни услуги са отчетени разходи за получени проектантски услуги, разходи за телефонни разговори, счетоводни услуги, застраховки, интернет, авторемонтни услуги, данъци, като всички те са приключени отново със с/ка 611 – Разходи за основна дейност. Начислени са разходи за амортизации на транспортни средства и стопански инвентар, като една част от набраните разходи са приключени със с/ка 611- Разходи за основна дейност, а друга част – със с/ка 614 – Разходи за управление. Осчетоводени са разходи за заплати и осигуровки, които са приключени със с/ка 611 – разходи за основна дейност. Вещото лице е установило, че „Инженепроект- Форес“ ЕООД не е завело аналити„чна отчетност на разходите и приходите по договори или обекти, поради което по счетоводни данни не може да се установи които от общо осчетоводените разходи за дейността по с/ка 611, по кои точно договори или за кои точно обекти за проектиране се отнасят. Не се установяват и конкретно преки разходи за материали, гориво, проектиране и други услуги, които пряко са свързани със спорните договори. Установено е, че не са осчетоводени и приходи през 2011 и 2012 г. Издадените през 2013 и 2014 г. са осчетоводени и съответно по тях е признат приход за 2013 и 2014 г., като дължимият ДДС е начислен и включен в дневниците за продажби и СД по ЗДДС.     

         При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

         Относно увеличаването на счетоводния финансов резултат на

дружеството за 2011 г. и 2012 г. по реда на чл.77 ал.1 от ЗКПО, съответно в размер на 14 509.98 лв. и 40 363.00 лв.

         Относно преобразуването на счетоводния финансов резултат за 2011 г. и 2012 г. съгласно чл.77 ал.1 ЗКПО в размер съответно 14 509.98 лв. и 40 363.00 лв., органите по приходите са установили, че за изработката на предадените части от проекти са осчетоводени разходи за труд на проектанта, за външни услуги, за дейността на фирмата и за материали, и са отразени по сметки 60, като са установени разходи по проекти, които са приключили в следващи отчетни периоди. На органите по приходите не е била представена аналитична отчетност на разходите и приходите по обекти, не са посочени обектите, за които не е изготвен окончателен работен проект и не са издадени фактури, а са представени фактури за извършените продажби едва през 2013 и 2014 г., като по този начин с отчитането на разходите по тези проекти като текущи за дейността през 2011 и 2012 г. не е спазен принципът на съпоставимост на приходите и разходите и принципът на текущото начисляване, доколкото разходите са отчетени изцяло през 2011 и 2012 г., вместо част от тях да е отчетена през 2013 и 2014 г., когато са реализирани приходите.

Необходимо е да се отбележи също така, че съгласно чл.10 ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

По силата на чл.4 ал.3 от Закона за счетоводството предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.

В случай, че не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 от ЗКПО счетоводните разходи, които не са документално обосновани не се признават за данъчни цели на основание чл.26 т.2 от същия закон.

Също така, на основание чл.77 ал.1 от ЗКПО разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Следователно, за да бъде признат разходът за данъчни цели, следва да бъдат спазени изискванията на Закона за счетоводство и приложимите счетоводни стандарти (НСФОМСП или МСФО).

Няма спор по делото, че ревизираното лице е отнесло по въпросните разходи по икономически елементи към с/ка 611 – Разходи за основна дейност и ги е  включило в разходната част на ОПР за 2011 и 2012 г., което, от своя страна, е довело до необосновано намаляване на счетоводния финансов резултат за съответния период. По този начин е нарушен счетоводният принцип за съпоставимост между приходите и разходите -  чл.4 ал.1 т.4 от Закона за счетоводството, съгласно който разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване.

Съответно, редът за счетоводно отчитане на приходите и разходите, свързани с договорите за извършване на услуги, е определен в СС № 18 – Приходи. В НСФОМСП – Общи разпоредби се съдържа легална законова дефиниция на понятието "приход” и „разход“. С текста на чл.4 ал.1 от ЗСч. е регламентирано, че предприятията осъществяват счетоводството си при спазване визираните принципи, включително и на: предпазливост, съпоставимост между приходите и разходите, предимство на съдържанието пред формата и запазване при възможност на счетоводната политика. Следователно, и в двата нормативни акта – и в ЗСч и в СС № 18 Приходи, е предвидено да се спазва принципът „съпоставимост между приходите и разходите”. Прилагането на този принцип изисква разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване – чл.4 ал.1 т.4 от ЗСч.

В този смисъл и органите по приходите са приели, че с неотчетените суми в размер съответно на 14 509.98 лв. за 2011 и 40 363.00 лв. за 2012 г., отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, следва да се увеличи финансовия резултат на основание чл. 77 ЗКПО. Нормата предвижда при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат да се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице, а когато впоследствие във връзка със стопанска операция бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели. На основание чл.77 ал.1 ЗКПО с тези разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, ревизията е увеличила финансовия резултат на дружество за 2011 г. и 2012 г.

В хода на съдебното производство е прието заключение, които съдът кредитира, но с което не могат да се установяват факти, а направените изводи не променят фактите, установени в хода на ревизията.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в тази част ревизионният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила.

         Относно увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2012 г. по реда на чл.26 т.6 от ЗКПО в размер на 2 397.25 лв.

Съгласно  чл.26 т.6 от ЗКПО разходи за начислени глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични и общински задължения, не се признават за данъчни цели. В случая, тези разходи са от осчетоводени лихви по РА № 211106632/21.02.2012 г., като ревизираното лице не е увеличило финансовия си резултат със сумата от 2 397.25 лв. Спор по този въпрос няма. В тази насока не са изложени и мотиви в жалбата.  Като е съобразил това, органът по приходите, е приложил правилно материалния закон и обжалваният в тази част РА се явява законосъобразен и като такъв следва да се остави в сила.

Относно допълнително начислен ДДС.

         Съгласно чл.25 ал.6 т.1. от ЗДДС, на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4, данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, а съгласно чл.113 ал.1 от с.з., всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.

         От своя страна, чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, указва, че регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

Съгласно чл.82 ал.1 от ЗДДС пък, данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5.

Съгласно текста на чл.25 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. 

В този смисъл следва да се отбележи, че наличието на съставени и подписани от дружеството и съответната община протоколи за приемане на части от работен проект на всяка една община е индиция за извършена услуга, макар и частично, и именно датата на подписване на протоколите е датата на възникване на данъчното събитие за доставката на извършена услуга. 

В  случая няма спор, че фактури не са издадени, нито на датата на възникване на данъчното събитие, нито в 5-дневен срок от нея, а чл.113 ал.4 от ЗДДС е категоричен, че фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а каза се, същото е възникнало на датата на подписване на приемо-предавателните протоколи между ревизираното дружество и всяка една от общините-контрагенти.

Липсата на фактури обуславя и неизпълнението на изискванията на чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, което обстоятелство не е оборено по никакъв начин от жалбоподателя, нито в административното производство, нито в настоящото съдебно такова.

         Предвид изложеното настоящата инстанция на съда намира жалбата за неоснователна и в тази й част, поради което следва да бъде отхвърлена.

         При този изход на делото и предвид претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова се следва и същото се констатира в размер на 1 121.48 (хиляда сто двадесет и един и 0.48) лева.

Водим от горното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, Пловдивският административен съд, XI състав

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Инженерпроект - Форес“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от С.С.М. – управител на дружеството, против РА № 211400846/22.04.2014 г., издаден от М.Й.Л. – началник сектор и Р.Б.Т. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП -гр.Пловдив, частично потвърден с Решение № 721/22.07.2014 г. в частта на допълнително установения корпоративен данък за 2012 г. в размер на 4 276.02 лв., с начислени лихви  - 596.71 лв. и допълнително начислен ДДС на стойност 10 368.84 лв., ведно с начислените прилежащи лихви в размер на 2 094.87 лв.и изменен в частта на допълнително начислен корпоративен данък за 2011 г. от 1 624.99 лв. на 1 451.00 лв., ведно с начислените лихви общо от 992.11 лв. на 955.51 лв.

ОСЪЖДА „Инженерпроект - Форес“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от С.С.М. – управител на дружеството, да заплати на  Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата в размер на 1 121.48 (хиляда сто двадесет и един и 0.48) лева, представляваща  възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

         

 

 

                 Председател: