РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

    Административен съд  Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

 

10

 

 

гр. Пловдив,  5 януари 2015 год.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на втори декември през две хиляди и четиринадесета година,  в състав:

Председател:  Милена Несторова - Дичева

 

при секретаря М.Ч. и участието на прокурора …, като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 2507 по описа за 2014 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ във връзка  с чл.225 а    от същия закон.        

Образувано е по жалба на Г.К.С. ***, срещу Заповед № РД-14-539/11.07.2014 г. на ИД Кмет на Район „Централен“ при Община Пловдив.

Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна като се излагат доводи за търпимост на разпоредения за премахване строеж по § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ.

В СЗ жалбата се поддържа по изложените съображения. Представят се писмени бележки, в които се излагат доводи за нищожност на заповедта като издадена от некомпетентен орган, алтернативно за нейната незаконосъобразност като издадена при СПН и при нарушение на материалния закон.

         Ответникът по делото – Кметът на Район Централен при Община Пловдив, чрез надлежен процесуален представител, заема становище за неоснователност на жалбата.

         Съдът, след като обсъди събраните  по делото доказателства  и наведените от страните доводи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

         Жалбата е подадена в законоустановения срок видно от отбелязване на гърба на заповедта /л.11 на гърба/ същата е връчена на жалбоподателя на 04.08.2014 г., а самата жалба е подадена на 11.08.2014 , съгласно входящия й номер.

         Жалбата е подадена от лице – адресат на заповедта за премахване на незаконния строеж.

         Подаването й в законоустановения срок и от лице, притежаващо правен интерес от оспорването, прави жалбата допустима.

         Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

         Предмет на настоящото оспорване е Заповед № РД-14- 539 от 11.07.2014 г. на инж.Т.П. – ИД Кмет съгл. Заповед № РД-14-514/09.07.2014 г., с която е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ  надстройка над едноетажна жилищна сграда, намиращ се в УПИ IX-1965, кв.478 по плана на Трета градска част, гр.Пловдив, изграден от  жалбоподателя без разрешение за строеж и в нарушение на ЗРП за имота.

         Видно от представените по делото НА, както и от заключението на ВЛ, процесната сграда е построена преди 1933 г. като спорният момент по делото касае т.нар. от административния орган „надстройка“.

         Въпросната „надстройка“ е приета за незаконен строеж, изпълнен в нарушение на чл.137, ал.3 от ЗУТ и чл.148, ал.1 от ЗУТ.

         Този извод на административния орган не се споделя от настоящия състав на съда. По делото не е спорно, че самата сграда е построена преди 1933 г. Видно от заключението на ВЛ /л.62 по делото долу/  съгласно действащите към онзи момент норми – Закона за благоустройството на населените места в Княжество България няма въведени изисквания за височина на сграда като ВЛ е извело извод, че в този смисъл строителството на сграда през 1933 г. не се е подчинявало на конкретни ограничения, наложени  с норматив и построената едноетажна сграда не е в нарушение на норми и правила. От това може да се изведе извод, че процесната сграда представлява търпим строеж по смисъла на § 16, ал.1 от ЗУТ. Видно от свидетелските показания пък нейната височина не е променяна през годините.  От тези две констатации се налага извода, че процесната надстройка е част от обема на първоначално съществуващата сграда т.е., че същата също следва да се третира като търпим строеж, който не подлежи на премахване. Като е достигнал до противоположния извод, ИД Кметът на Район Централен е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

         След анализ на  доказателствата по представената административна преписка, изложените мотиви от административния орган,  и като взе предвид  приетите по делото СТЕ и свидетелски показания, Съдът намира оспорената заповед за незаконосъобразна.  Същата е издадена от компетентен орган /при условията на надлежно учредена делегация – заповед на л.36 и осъществена заместване – л.40/ , в изискваната от закона форма, но в нарушение на  материалноправните  разпоредби на закона, а именно § 16, ал.1 от ЗУТ, за чието приложение администрацията следва да следи служебно.

Ето защо, съдът намира, че подадената пред него жалба се явява основателна, а оспореният административен акт – незаконосъобразен.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 10 лева ДТ, 600 лева заплатен адвокатски хонорар и 150 лева депозит за ВЛ.

         Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-14- 539 от 11.07.2014 г. на инж.Т.П. – ИД Кмет съгл. Заповед № РД-14-514/09.07.2014 г., с която е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ  надстройка над едноетажна жилищна сграда, намиращ се в УПИ IX - 1965, кв.478 по плана на Трета градска част, гр.Пловдив.

 

ОСЪЖДА Район Централен при Община Пловдив да заплати на Г.К.С. ***, направените по делото разноски в размер на 760 лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.           

 

 

Председател:/п/