Р Е Ш Е Н И Е

 

  29

 

Гр. Пловдив,08.01.2015 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив,  IХ състав, в публично съдебно заседание на  единадесети декември  през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                               Председател: Велизар Русинов

 

при секретаря Веселинка Елкина, като разгледа докладваното от председателя административно дело №2597 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.124 ,ал.1 от Закона за държавния служител/ЗДСл/. Подадена е жалба от Б.  К.Д. ЕГН********** *** 7 срещу Заповед № 11 от 25.08.2014 г. на Областен управител на Област с административен център - Пловдив, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от  Закон за държавния служител/ЗДСл/ е прекратено служебното й правоотношение поради съкращаване на изпълняваната от нея длъжност " старши юрисконсулт"   дирекция "АКРРДС" в  отдел “ДСРР”   на Област с административен център - Пловдив, считано от датата на връчване на заповедта.         Жалбоподателят -Д. е оспорила законосъобразността на заповедта, с доводи за отмяната им  поддържа, че същата е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби. Претендира се отмяната й. Претендират се разноски от жалбоподателя.                                               Ответникът – Областен управител на Област с административен център - Пловдив, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност и законосъобразност на обжалваната заповед.Окръжна прокуратура- Пловдив  не встъпва в производството.       Съдът , като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните , приема за установено следното от фактическа и правна страна:Със Заповед № 32/01.07.2012 г. на Областен управител на Област с административен център – Пловдив , на основание  чл. 67, ал. 1 и ал.4 на ЗДСл жалбоподателят е била назначен на длъжност " старши юрисконсулт"   дирекция "АКРРДС" в  отдел “ДСРР”   на Област с административен център - Пловдив с ранг IV М, считано от 01.07.2012 г. Безспорно се установява от представените по делото писмени доказателства в това число и представено и прието по делото служебно досие на жалбоподателката , че Д. е заемала длъжност „старши юрисконсулт" в дирекция АКРРДС - отдел Държавна собственост и регионално . С промяна в длъжностното разписание от 25.08.2014 г., Областен управител на област Пловдив е премахнал една от двете длъжности „старши юрисконсулт" в отдел ДСРР, като е създал нова длъжност „младши експерт" в отдел „ПАК" към същата дирекция АКРРДС, при запазване общата численост на длъжностите в ОА-Пловдив(49 бр.), както и на вътрешното им разпределение в обща администрация(16 бр.) и специализирана администрация(27 бр.).Разпоредбата на чл.07, т.24 от Устройствен правилник на областните администрации, оправомощава на областния управител  да утвърждава длъжностното разписание на съответната администрация,както и да извършва промени в него, при съобразяване с утвърдената в Приложение № 16 обща численост на персонала.Решението на органа по назначаване- Областен управител на област Пловдив, с какви длъжности да осъществява дейността на съответната администрация е в рамките на дискреционната му власт,като по същество горното ,представлява решение по целесъобразност, което не подлежи на съдебен контрол, в този смисъл решение  на ВАС, V о. по адм.дело № 9312/2012 г. .Следователно неоснователно е  оспорването  в жалбата , че в уволнителната заповед не е посочено на какво основание е извършено съкращаването на длъжността, тъй като в нея,изрично е посочено „съкращаване на длъжността от органа по назначаване".Спроед съдебна практика на ВАС ,в този смисъл решение  на ВАС,  по адм.дело № 13575/2013 г. на ВАС и др., за да е налице основанието за уволнение на държавен служител по чл. 106, ал.1, т.2 ЗДСл., трябва да е премахната за в бъдеще определена длъжност като позиция от щатното разписание, което може да се обективира по два начина : първо длъжността да престане да съществува като позиция и съвкупност от функции или функциите й се разпределят между останалите служители и второ длъжността продължава да съществува като позиция и функции в щатното разписание, но се намаляват(съкращават) част от съществуващите повече от една идентични длъжности.В настоящия казус втората хипотеза е била налице , като към датата на уволнението на Д. на основание чл. 106, ал. 1, т.2 ЗДСл. - 25.08.2014 г., органа по назначаване - Областен управител на област Пловдив, в рамките на законовите си правомощия,    е утвърдил промяна в длъжностното разписание, като е съкратил една от двете длъжности „старши юрисконсулт" в отдел ДСРР,в който е била назначена оспорващата.На следваща място неоснователни са и твърдения в жалбата  за нарушаване на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед, поради липса на мотиви в нея.Като се има предвид, че ЗДСл е специален по отношение на общите правила в АПК, то оспорената заповед следва да отговаря на изискването за писмена форма и да съдържа реквизитите по чл.108, ал.1 ЗДСл., като е достатъчно да се посочи само правното основание за уволнение - в случая чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл., без излагане на допълнителни мотиви.Спорът между страните е дали е налице действително съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност.Легална дефиниция на понятието "длъжност в администрацията" със съдържа в чл. 2 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията . Според тази дефиниция "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно правоотношение или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задачи и задължения, утвърдена с длъжностна характеристика. От това определение е видно, че основните белези на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в щатното разписание на съответната администрация, и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика. Двете обстоятелства следва да бъдат установени кумулативно.В конкретния случай съобразно установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че е налице формалното правно основание по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя поради "съкращаване на длъжността", с оглед на което прекратяването му е било извършено в съответствие с разпоредбите на материалния закон. С приетото щатно разписание на администрацията на ответника , се установява реално, а не фиктивно съкращаване на длъжността на жалбоподателя-Д., във връзка с извършеното намаляване на длъжностите в отдела  на дирекция в която е била назначена жалбоподателката, и конкретно намаляване на бройките за длъжността "старши юрисконсулт" от 2 на 1, независимо от общото запазване на бройките за длъжностите в дирекцията от 49 броя. Длъжността, заемана от Д., реално не съществува по легалната дефиниция на чл. 2 от Наредбата за прилагане на  класификатора , като нормативно определена позиция, свързана с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Твърденията на жалбоподателя, астанаха недоказани, а  заеманата от нея длъжност е реално съкратена и за органа по назначаването като по ЗДСл не съществува задължение за ответника да извършва подбор на държавните служители. След като е безспорно доказано, че тази длъжност не фигурира като наименование (т. е. като нормативно определена позиция) в щатното разписание на съответната администрация, и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, установени с длъжността характеристика, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 102, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - релевантните за издаване на административния акт юридически факти, с които правната норма свързва последицата на едностранното прекратяване на служебното правоотношение са осъществени, поради което административния акт е законосъобразен, като съответствуващ на материалноправните разпоредби.При наличие на фактическите обстоятелства, уредени в закона като материалноправни предпоставки за упражняване на обективираното в заповедта едностранно потестативно право на органа да прекрати служебното правоотношение, последният по аргумент на чл. 108 от ЗДСл е длъжен да постанови акта си като посочи правното основание за прекратяване на правоотношението, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Видно от приложеното към делото копие от заповедта това изискване е спазено. Заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 108 ЗДСл реквизити. Релевантните за издаване на обжалвания административен акт юридически факти, с които правната норма свързва последицата на едностранното прекратяване на служебното правоотношение, са осъществени. За разлика от АПК, изискващ излагане и на фактическите основания за издаване на административния акт, чл. 108 от ЗДСл изисква посочване само на правните такива. Т. е. мотивирането от фактическа страна по принцип не е абсолютно необходимо условие за законосъобразността на административния акт за прекратяване на служебното правоотношение. Посоченото в акта правно основание в конкретния случай съдържа в себе си и обусловящато го фактическо обстоятелство, поради което не е било необходимо излагането на други мотиви.Неспазването на срока на едномесечното предизвестие при едностранно прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването е извършено в хипотезата на чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. С нея законодателят изрично е регламентирал възможността да не се спази срокът на предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител, в който случай му дължи обезщетение в размер на една брутна заплата. Заплащането на това обезщетение цели именно заместване на първоначално дължимата престация - спазване на срока за предизвестието, с друга - плащане на определена в закона сума. Плащането в този случай е субективно право, удовлетворяването на което насрещната страна не може да откаже. В този аспект предизвестието не е задължителен елемент от фактическия състав, правопораждащ така упражненото право на уволнение, респ. неспазването му не води до незаконосъобразност на индивидуалния административен акт.На базата на изложеното по-горе, следва да се приеме, че правото на органа по назначаването да прекрати едностранно служебното правоотношение между страните е упражнено при наличие на визираните в закона материалноправни предпоставки и спазване на административнопроизводствените правила, поради което жалбата на Б.  К.Д. ЕГН********** следва да бъде отхвърлена като неоснователна,а оспорената с нея Заповед № 11/25.08.2014 г. на Областен управител на област Пловдив, е издадена в съответната форма от административен орган в кръга на правомощията му, като са налице и матералноправните предпоставки на посоченото в нея основание.С оглед изхода на производството на ответника Областен управител на област Пловдив следва да бъдат присъдени разноски по представен и приет по делото без възражения  списък на разноски по чл. 80 ГПК в размер на 500/петстотин/лева,адвокатско възнаграждение,за процесуално представителство на ответника.

Мотивиран от гореизложеното  Съдът,

 

                                                     Р    Е    Ш    И    :

                     

Отхвърля жалбата на Б.  К.Д. ЕГН********** *** 7 против Заповед № 11 от 25.08.2014 г. на Областен управител на Област с административен център – Пловдив като неоснователна.

Осъжда Б.К.Д. ЕГН********** *** 7, да заплати на Областен управител на Област с административен център – Пловдив, сумата от 500/петстотин/лева,адвокатско възнаграждение,за процесуално представителство на ответника.Препис от акта да бъде изпратен на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.                              

 

 

                                     

                                                                                                       Съдия: