РЕШЕНИЕ № 9

гр. Пловдив, 05.01.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ-ри състав, в открито заседание на  трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретар П.С. като разгледа адм. дело № 2638 по описа за 2014 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         М.Б.Б. ***, като законен представител на Н.П.Б. е обжалвала Заповед № 535-Я от 06.08.2014 г. на Директора на ДСП – Родопи, с която е отказано отпускане на добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитационни услуги на малолетното дете, с мотиви, че приложените документи не доказват извършено балнеолечение и/или рехабилитационни услуги. В СЗ  и в писмени бележки процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски. 

         Ответникът не се представлява, в писмено становище оспорва жалбата. 

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Административното производство е започнало по заявление – декларация, подадена от М.Б.Б. - майка и законен представител на малолетното дете Н.П.Б., с която е поискано отпускане на добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Не се спори, че Н.П.Б. е дете с увреждане с определени  99 % степен на увреждане с чужда помощ, с водеща диагноза “атактична церебрална парализа”. Към заявлението са приложени медицинско направление, с което детето е изпратено за климатолечение и водотерапия до с.Лозенец и  фактура № 0000000495/ 22.06.2014 г., издадена от „Лозенец-ИН"ООД, от която са видни услугите, които са предоставени. Изготвена е социална оценка, в която е направено предложение за отпускане на добавка за социална интеграция, в това число и за балнеолечение и рехабилитационни услуги, веднъж в годината. Изпратено е запитване до управителя на юридическото лице, собственик на обекта, относно обстоятелството дали е осъществено балнеолечение в хотел" Сънсет бийч" - с.Лозенец, в отговор на което е посочено, че хотел "Сънсет бийч" - с.Лозенец не осъществява балнеолечение или рехабилитационни услуги. С писмото-отговор Р. Б. -  управител на „Лозенец-ИН" ООД информира още, че на база сключен договор на 14.02.2014г. между юридическото лице, който е собственик на хотелската база и КСУ ”Олга Скобелева" - Пловдив на детето са предоставени следните услуги: Настаняване и изхранване в периода 22.06.2014 г. - 28.06.2014 г.- общо 6 нощувки и 6 хранодни. Изпратено   е   запитване   до   Регионална   здравна   инспекция-Бургас   за регистрация на лечебно заведение или сключен договор с лечебно заведение в туристическия обект, управлявано от юридическото лице. В отговор Директорът на РЗИ - Бургас уведомява, че на територията на община Царево няма разкрито лечебно заведение за извънболнична специализирана медицинска помощ по физикална и рехабилитационна медицина.  Издадена е оспорената Заповед, с която се отказва отпускане на добавка за социална интеграция по смисъла на чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания, с мотив: „На основание чл.28, ал.1 от ППЗИХУ - приложените разходооправдателни документи не доказват извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги".  Заповедта е обжалвана в предвидения срок, пред горестоящия административен орган – директор на РДСП-Пловдив, който с решението си я е потвърдил.

В чл.42, ал. 1 ЗИХУ е предвидено, че хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, а в ал.2 е посочено, че добавката по ал.1 е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за изброените в т.т. 1-7 цели, сред които по т.4 са посочени балнеолечение и рехабилитационни услуги. Според чл. 42г, ал. 1 ЗИХУ, право на добавката по чл. 42, ал. 1, т. 4 имат лицата с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност, децата с определени вид и степен на увреждане и военноинвалидите, като добавката се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист. В чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ е регламентирано, че добавката по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗИХУ се изплаща след представяне на разходооправдателен документ за извършеното балнеолечение или рехабилитационни услуги в едномесечен срок от крайната дата на ползването им, а в ал. 2 е предвидено, че добавката е в размер до трикратния размер на гарантирания минимален доход, но не повече от действително направения разход съгласно представените документи. В чл. 15, ал. 1 ЗИХУ е предвидено, че хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация. В случая следва да бъдат съобразени легалните определения на понятията „рехабилитация” и „социална рехабилитация”. Според определението, дадено в чл. 1, т. 5 ДР ЗИХУ, "рехабилитация" е последователен и непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост, а според определението, дадено в чл. 15, ал. 4 ЗИХУ, „социална рехабилитация” е създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности.

Предвид наличните по делото доказателства може да бъде направен  обоснован извод, че при пребиваването на детето в хотел "Сънсет бийч" - с.Лозенец е проведена социална рехабилитация по смисъла на  чл. 15, ал. 4 ЗИХУ. По време на престоя на детето в хотела са осъществени дейности, насочени към  стимулиране на двигателната активност, които са насочени към подобряването на здравословното състояние на детето и промяна на живота му към по-висока степен на независимост, поради което тези дейности представляват по естеството си рехабилитационни дейности и по-конкретно - дейности за социална рехабилитация по смисъла на чл.15, ал.4 ЗИХУ. Настоящият съдебен състав намира, че добавката за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ може да се предоставя както за медицинска рехабилитация, така и за социална рехабилитация, според смисъла на тези понятия, посочен, съответно в чл. 15, ал. 2 и 4 ЗИХУ, тъй като на първо място, социалната рехабилитация представлява вид рехабилитационна дейност, а на следващо - социалната рехабилитация не е изрично изключена от дейностите, за които се предоставя интеграционна добавка. В приложимите за случая разпоредби на ЗИХУ и ППЗИХУ, сред изискванията за отпускане на добавката за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ не е предвидено изискване социалната рехабилитация да е проведена в специални лечебни заведения, регистрирани по Закона за лечебните заведения, поради което събирането на доказателства в тази насока от административния орган  е  било напълно безпредметно. Разпоредбите, регламентиращи условията за предоставянето на интеграционни добавки, не следва да бъдат тълкувани стеснително, тъй като това би довело до необосновано ограничаване на предоставените по закон права на определена категория лица, които отговарят на изрично предвидените условия. В конкретния случай е доказано изпълнението на всички нормативно предвидени предпоставки – неправилно е прието, че извършените разходи са само за нощувки и храна, при положение, че в направлението и фактурата изрично е посочена извършена водотерапия, искането е подадено в срок, налице  е разходооправдателен документ, като не се спори, че сумата е платена по банков път, поради което административният орган незаконосъобразно е отказал предоставянето на интеграционната добавка по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗИХУ, вр. чл. 28 ППЗИХУ.

 По изложените съображения оспореният административен акт следва да се отмени, като преписката следва да бъде изпратена на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Родопи за произнасяне, при спазване на дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед на изхода от спора и своевременно направеното искане, на жалбоподателката следва да се присъдят  разноски в размер на 300 лева.

         Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № 535-Я от 06.08.2014 г. на Директора на ДСП – Родопи и ИЗПРАЩА преписката на Директора на ДСП – Родопи за произнасяне, при спазване на дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ДСП – Родопи да заплати на М.Б.Б. ***, като законен представител на Н.П.Б., разноски в размер на 300 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: