РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

126

22.01.2015 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и петнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Р.А., като разгледа АХД № 2696 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

Образувано е по постъпила жалба на Б.З.И. ***, ЕГН **********, чрез адвокат Е. В., * против Решение № 159/25.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/ПР-652/ от 15.05.2014 г. на Ръководителя на “ПО” в ТП на НОИ-гр. Пловдив.

В жалбата се посочва, че обжалваното мотивирано решение е незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени изцяло обжалваното мотивирано решение, както и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждането на сторените деловодни разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощен процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното мотивирано решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С оспореното решение директорът на ТП на НОИ – Плов­див е отхвърлил ка­то неоснователно обжалването от страна на И. на разпореждане **********/ПР-652/ от 15.05.2014 г. на Ръководителя на “ПО” в ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което на основание чл.99, ал.1, т.5 КСО е отменено разпореждането от 10.10.2000 г. за отпускане на пенсията за изслужено време и старост на лицето, отпусната считано от 03.10.2000 г. пожизнено по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и е отпусната нова пенсия, считано от 24.07.2005 г. по чл. 68, ал. 4 от КСО.

В мотивите към последното разпореждане е посочено, че пенсията на лицето е неправилно отпусната, тъй като осигурителният стаж на И. за релевантните за изчисляването периоди при отпускането й през 2000 г. е бил неправилно посочен и всъщност е само 33 г. 04 м и 26 дни и само от трета категория труд. Сочи се, че от служебно събраните доказателства във връзка с установяване на осигурителния стаж и доход от посочените от самото лице негови ра­ботодатели – осигурители през периода, се установява съществено разминаване между установения понастоящем осигурителен стаж и този, посо­чен в разпореждането на пенсионния орган при отпускане на личната пенсия на 10.10.2000 г.

Пенсионният орган е започнал настоящото производство във връзка с обстоятелството, че пенсионното досие на лицето не е било намерено в архива на поделението. Действително, по делото се установява, че пенсионното досие на лицето липсва, като са запазени само същест­ву­ва­щите в базата данни на НОИ в електронен вид актове на пенсионния орган, касаещи отпускане или изменение на пенсиите на И..

Пенсията е била отпусната на лицето с разпореждане от 10.10.2000 г., при приет осигурителен стаж от втора категория труд 22 г. 02 м и 19 дни и осигурителен стаж от трета категория труд 18 г. 00 м и 09 дни – общо осигурителен стаж приравнен към трета категория труд по чл. 104 от КСО – 45 г., 09 м., 18 дни. Навършената възраст на лицето към датата на отпускане на пенсията – 03.10.2000 г. е 60 г. и 02 м.

По представените в административното производство по реда на чл. 108 от КСО УП-2 и УП-3 от ра­ботодателите в процесните периоди, както и от представените от жалбоподателя трудова книжка, военно-отчетна книжка, осигурителна книжка категорично се установява, че редовно оформеният общ осигурителен стаж е само 33 г. 04 м и 26 дни и само от трета категория труд.

С оспо­ре­ното решение е формиран извод за неправилното отпускане на личната пенсия за изслужено време и старост /сега за осигурителен стаж и възраст/ на база приетия осигури­телен стаж на лицето към 03.10.2000 г., тъй като И. не е отговарял на условието на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за наличие на 15 г. осигурителен стаж от втора категория труд. Прието е, че пенсията правилно е отпусната с оспореното разпореждане към дата 24.07.2005 г. по чл. 68, ал. 4 от КСО.

В мотивите към посоченото разпореждане е отбелязано, че това се дължи на представени през 2000 г. документи с невярно съдържание, касателно посочения в тях осигурителен стаж на лицето, но тъй като същите не са понастоящем налични в поначало липсващото пенсионно досие, то пен­сията правилно е изменена не на основание чл.99 ал.1, т.2 КСО /т.е. поради представени документи с невярно съдържание/, а на основание чл.99 ал.1, т.5 КСО, като неправилно отпусната.

Няма спор между страните, че документите, представени през 2000 г. също не са налични.

Настоящият състав на съда намира, че при представени и неоспорени доказателства от осигурителите/посочени от самото лице/ за спорните периоди се установяват именно размерите на осигурителните стаж и доходи, посочени в разпореждането на пенсионния орган от 2014 г., а не тези от 2000 г., поради което се обосновава извод за нейото правилно определяне.

В този смисъл е действително налице хипотезата на чл.99 ал.1, т.5 КСО, тъй като очевидно пенията на лицето е неправилно отпусната с разпореждането от 10.10.2000 г.

Поради какви конкретни причини това е станало: дали представените от лицето документи са били с невярно съдържание /напр. защото са били така издадени от осигурителите на същото/ или това е станало поради грешка, допус­ната от длъжностни лица в НОИ, е въпрос, който касае ангажиране послед­ващо отговорността било на осигурителя, било на съответните длъжностни лица или на самия заявител, но в друго отделно производство по реда на КСО.

Изложеното дотук налага да се приеме, че в хода на административното производство, от страна на администрацията са предприети всички необходими и възможни действия по установяване на точния размер на осигурителния стаж и доход на лицето при спазване на принципите за истинност и служебно начало, възведени в чл. 7 и чл. 9 АПК. Действително, пенсионното досие на И. е изгубено, но органите на НОИ са дали възможност на жалбоподателя да представи всички документи, с които разполага или в случай, че не разполага с такива, да посочи (декларира) периода и осигурителя, където е положен релевантния за реализиране на пенсионните му права стаж.

Приобщените в хода на административното производство доказателства, както и тези събрани в настоящото съдебно производство, обосновават несъмнения извод, че по отношение на установените пенсионни права на И., няма причина да не се приеме, че процесуалните действия на органите на НОИ в хода на извършената проверка са осъществени съобразно изискванията на закона. Релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от осигурителните органи в издадените от тях разпореждане и решение, съотнесени са спрямо останалите констатации направени в административното производство и въз основа на това е определена нова дата на отпускане на лична пенсия за ОСВ. Доказателства, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не се ангажираха в хода на настоящото производство. Жалбоподателят, който носи доказателствената тежест по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, като лице, претендиращо право на пенсия, не доказа по пътя на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за отпускане на пенсия за ОСВ при наличие на твърдяните от него предпоставки – осигурителен стаж в горепосочените размери и вид.

От преписката, представена по делото, се установява, че спрямо И. е в ход и друго административно производство, по което е издадено разпореждане на Ръководител “ПО” от дата 20.05.2014 г. /л. 88/, с което се вменява на лицето, на основание чл. 98, ал.2 и чл.114, ал.1 КСО, да възстанови неправилно изплатени суми за пенсия в определени размери, ведно със съот­ветните лихви. Понастоящем това производство е било спряно с акт на ответ­ника – негово решение №РД-160/25.06.2014г. /л. 105/, до приключ­ване производството по акта, предмет на оспорване по настоящото дело.

В случая, именно това последващо самостоятелно производство се явява такова по спор за добросъвестността по смисъла на чл. 114, ал. 6 КСО, който спор е все още висящ пред директора на ТП на НОИ –Пловдив, който с крайния си акт и на посоченото основание следва да разреши същия, каса­телно дали лицето следва да възстановява суми, които е получило недобросъвестно от фондовете на ДОО.

Дали действително И. съзнателно е поискал отпускане на пенсия въз основа на погрешно посочен осигурителен стаж е без съществено зна­чение, тъй като съзнаването на тези факти е относимо или към производството с оглед възстановяване на изплатените в по-големия размер суми за пенсии, или е от значение за други от основанията по чл.99, ал.1 КСО, но не и по отно­ше­ние на конкретното такова, обосновано в казуса – по чл.99, ал.1, т.5 КСО.

На свой ред, в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите срещу разпорежданията за отпускане и изменение на пенсии. С оглед това, процесното решение е издадено от компетентен орган в законоустановената форма. Безспорно бе доказано, че обжалваното решение е издадено от компетентно лице, надлежно упълномощено, съгласно Заповед № 213/10.07.2012 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив и подписало разпореждането със запетая.

По делото не се установи решението на ответника да е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са налице противоречия с материалноправни разпоредби, както и несъответствие с целта на закона. Изложеното дотук води до извода за законосъобразността на обжалваното мотивирано решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив и оставеното с него в сила разпореждане на ръководител на ПО при ТП на НОИ – Пловдив. Поради това жалбата ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на настоящото производство и предвид задължителното за органите на съдебната власт тълкуване на относимите правни норми, дадено с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСК на ВАС, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИПловдив в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.З.И. ***, ЕГН **********,*** против Решение № 159/25.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/ПР-652/ от 15.05.2014 г. на Ръководителя на “ПО” в ТП на НОИ-гр. Пловдив.

ОСЪЖДА Б.З.И. ***, ЕГН **********,*** да заплати на ТП на НОИ Пловдив разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 350 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ: