Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

 

Град Пловдив, 15 януари 2015 година

 

        

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на шестнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:         

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар С.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2703 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.233 ЗМВР.

Образувано е по жалба на Р.Й.К. *** против заповед № 1005 от 12.08.2014 г. на директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение на Р.Й.К., водач на специален автомобил ІІ степен в „Пожарогасене и спасителна дейност” на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” Трявна към Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението” Габрово при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна. Смесването на разпоредби от отменения и от действащия ЗМВР представлява според него съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като опорочава самото производство, следователно опорочава и крайния акт, с който то приключва, а от друга страна, се нарушава правото на защита. Твърди се също, че оспорената заповед не съдържа изискуемите от чл.246, ал.1 ППЗМВР (отм.) реквизити, като не е конкретизирано времето и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, доказателствата, установяващи извършването на нарушението. Твърди се още, че оспорената заповед противоречи на целта на закона. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски. В представените на 29.12.2014 г. писмени бележки се преповтаря жалбата и нови съображения не се сочат.

Административният орган в писмения си отговор на жалбата твърди, че тя е неоснователна. Дисциплинарното производство е водено по реда на отменения ЗМВР.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси непосредствено са засегнати от заповедта, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването й, извършено на 19.08.2014 г. Заповедта съгласно нормата на чл.233 ЗМВР (отм.) подлежи на съдебен контрол по реда Административнопроцесуалния кодекс. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 19.12.2013 г. в пощенски клон на ж.к. „Тракия” в град Пловдив жалбоподателят е присвоил мобилен телефон „Самсунг Галкси 2 С плюс”, на стойност около 800 лева, от С. Т. С.-К. и го е продал на трето лице, за което деяние срещу него е образувано досъдебно производство № ЗМ/05-178/2014 г. (писмо от 17.04.2014 г. (л.47 от делото) и писмо от 18.06.2014 г. (л.48 от делото) на Пето РУП при ОДМВР Пловдив до началника на ОУПБЗН Габрово) и следствено дело № 212/2014 г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура Пловдив за престъпление по чл.194, ал.1 НК. На началника на ОУ„Пожарна безопасност и защита на населението” Габрово са били изпратени материалите от следственото дело (л.48 – писмо от 18.06.2014 г.), въз основа на които е било направено предложение за образуване на дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина (л.60-61 от делото). Приложените към административната преписка протоколи за разпит на свидетели (л.49-58 от делото) по категоричен начин установяват отнемането на телефона и неговата продажба на трето лице.

Със заповед с рег.№ 893 от 25.06.2014 г. (л.22 от делото) на директора на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”, поправена със заповед № 933 от 02.07.2014 г. (л.23 от делото), е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя, тъй като с извършеното деяние виновно е нарушил точки 4, 5, 7и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Заповедите са връчени на жалбоподателя. На 02.07.2014 г. жалбоподателят е депозирал писмени обяснения (л.31-32 от делото) по случая. На 24.07.2014 г. на Р.К. е била изпратена покана за запознаване с обобщената справка, по която справка не са постъпили възражения от него. На 25.07.2014 г. от дисциплинарно-разследващия орган е било изготвено писмено становище, в което органът взема становище, че действията на жалбоподателя представляват тежко нарушение на служебната дисциплина, поради което и на основание чл.227, ал.1, т.10 ЗМВР и чл.230, ал.2, т.4 ППЗМВР счита, че на Р.К. следва да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл.245, ал.1, т.8 ЗМВР (отм.) да бъде прекратено служебното му правоотношение. На 04.08.2014 г. на жалбоподателя е връчена повторно покана за даване на писмени обяснения, които са депозирани в същия ден. Въз основа на всички събрани доказателства и становището на дисциплинарно-разследващия орган, като е спазена процедурата по чл.229, ал.1 ЗМВР (отм.), директорът на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” е издал оспорената заповед – предмет на настоящото производство.

В хода на съдебното производство е представено  постановление за прекратяване на наказателно производство от 11.08.2014 г. (л.8 от делото), видно от което районният прокурор е направил извод, че от проведените оперативно-издирвателни мероприятия и на база на събраните доказателства е реализиран престъпният състав на чл.194, ал.3, вр. ал.1 НК – кражба в маловажен случай, и деянието е извършено от Р.Й.К.; че съгласно чл.218б НК за такъв вид деяние наказанието е глоба, наложена по административен ред; следователно съществува основание за прекратяване на наказателното производство по чл.24, ал.1, т.1 НК, като на основание чл.424, ал.5 НК досъдебното производство следва да бъде изпратено на началника на Пето РУП Пловдив по компетентност. Съдът намира, че с това писмено доказателство не се оборва констатацията на дисциплинарно наказващия орган за извършено от страна на жалбоподателя деяние, съставляващо от обективна страна престъпление по чл.194, ал.3 НК, а тъкмо напротив. Освобождаването на жалбоподателя от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание глоба не означава, че той не е извършил противоправното отнемане на чужда вещ, а единствено, че извършеното представлява по-малко по интензитет посегателство против охраняваните обществени отношения, поради което законодателят е преценил, че и чрез налагане на административно наказание могат да се постигнат целите на наказанието. В този смисъл напълно недоказано е твърдението на жалбоподателя, че не е извършил кражбата. Протоколите за разпит на свидетели и постановлението на прокурора са официални документи, които се ползват с материална доказателствена сила, която жалбоподателят не е оборил с нито едно представено по делото писмено доказателство.

Представените свидетелство за съдимост на жалбоподателя (л.16), протокол за доброволно предаване (л.38) и свидетелство за професионално обучение с приложени (л.39 и 40) нямат значение за настоящия спор, доколкото основанието за налагане на уволнението не е извършено престъпление, а извършено друго тежко дисциплинарно нарушение. Ето защо без правно значение за законосъобразността на оспорената заповед е чистото съдебно минало на жалбоподателя, както и наличието на професионална квалификация за изпълнение на длъжността, която е заемал, което също не е било основание за прекратяване на служебното правоотношение.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна – същата е издадена от компетентен орган, на когото съгласно нормата на чл.228, т.3 ЗМВР (отм.) е предоставено правомощие да издава заповеди за налагане на дисциплинарни наказания за служителите от категории Д и Е (жалбоподателят е служител категория Е ІІІ степен, видно от обобщената справка), в предвидената от закона форма на мотивирана писмена заповед, при спазване на процесуалните правила и на материалноправните норми, като е съобразена целта на закона – да се накаже нарушилият служебната дисциплина държавен служител. 

Съдът намира, че административният орган е спазил императивните правила относно провеждането на дисциплинарната процедура и не е допуснато такова съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да налага отмяна на оспорената заповед само на това основание. Дисциплинарното производство е образувано съобразно изискването на чл.230, ал.1 ЗМВР (отм.) със заповед на директора на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”, като са определени дисциплинарно-разследващият орган и срокът за извършване на разследването. Директорът на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” е изпълнил задълженията си по чл.230, ал.1, 2 и 4 ЗМВР (отм.). Дисциплинарно разследващият орган е установил фактите и е събрал доказателства, като за констатациите служителят е уведомен и му е предоставена възможност да даде обяснения, да организира защитата си и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл.225, ал.2 ЗМВР (отм.), който срок според настоящия съдебен състав тече от момента, в който началникът на ОУ „Пожарна безопасност и защита на населението“ е получил документите, доказващи вината на Р.К. за извършената кражба – 23.06.2014 г. (л.48 от делото, печат с входящия номер на писмото), доколкото досъдебното производство, видно от постановлението на прокурора, се е водило срещу неизвестен извършител. В съответствие с нормата на чл.229, ал.4 ЗМВР (отм.) са събрани и оценени всички доказателства и факти от значение за изясняване на случая.

Спазена е също нормата на чл.246, ал.1 ППЗМВР (отм.) и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съдържа нормативно установените реквизити: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В този смисъл напълно неоснователни са възраженията на жалбоподателя за нарушение на цитираната правна норма, където се концентрира и основният спор между страните. Макар и лаконични, всичките нормативно изброени реквизити на заповедта са налични. Мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършена кражбата, са посочени според обясненията на самия жалбоподател и показанията на останалите свидетели, разпитани в досъдебното производство, и тези, разпитани в хода на дисциплинарното производство. Всички важни и релевантни факти, имащи значение за квалифициране на нарушението като тежко дисциплинарно нарушение, са посочени коректно от административния орган. Посочени са също доказателства, въз основа на които е установено нарушението – материалите по досъдебно производство № ЗМ/05-178/2014 г. Доколкото дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задължението за спазване на изискването за форма на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, съдът намира за напълно неоснователно и недоказано твърдението на жалбоподателя, че е било ограничено правото му на защита, което видно от процесуалното му поведение е реализирано в пълен обем.

Вярно е единствено твърдението, че в заповедта са посочени като правно основание норми от новия и от отменения ЗМВР, но единствената посочена норма от новия закон е тази на чл.204, т.3, касаеща компетентността на органа, който налага наказанието. Този факт е ирелевантен за преценката за  законосъобразност на оспорената заповед, доколкото компетентността на органа в случая се определя според правилата на чл.228, т.3 ЗМВР (отм.) и, както това се каза по-горе, настоящата заповед е издадена от компетентен орган. Никъде другаде в заповедта не са цитирани и не са сочени като правни основания норми от новия закон, поради което съдът намира, че дисциплинарно наказващият орган е спазил изискването на § 15, ал.1 от ПЗР на ЗМВР образуваните и неприключили до влизането в сила на закона производства за търсене на дисциплинарна отговорност от държавните служители в МВР да се довършват по досегашния ред.  В този смисъл напълно неоснователно и несериозно е оплакването на жалбоподателя, че смесването на норми от новия и от отменения закон представлява съществено нарушение на процедурните правила.

Спорен между страните е въпросът за дисциплинарното нарушение и наложеното дисциплинарно наказание. Извършеното от жалбоподателя е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като нарушение на етичните правила за поведение по т.4, 5, 7 и 8 от Етичен кодекс за поведението на държавните служители в МВР и като дисциплинарно нарушение по чл.224, ал.2, т.4 ЗМВР (отм.), за което на основание чл.227, ал.1, т.10 ЗМВР (отм.) задължително се налага дисциплинарно наказание уволнение. Независимо дали в момента на извършване на нарушението жалбоподателят е изпълнявал служебни задължения, за него никога не отпада изискването да съобразява поведението си с етичните правила, а неспазването на етичния кодекс е посочено в чл.224, ал.2, т.4 ЗМВР (отм.) като вид дисциплинарно нарушение. Законодателят е разширил границите на дисциплинарната отговорност и е поставил по-високи изисквания и очаквания по отношение поведението на служителите на МВР. Предвид това дисциплинарната отговорност се ангажира и при действия, които са морално укорими, каквото е било поведението на Р.К. на 19.12.2013 г. За да е налице основание за дисциплинарно уволнение по чл.230, ал.2, т.4 ППЗМВР (отм.), трябва да са проявени две кумулативни предпоставки: на първо място, да е налице деяние, което е несъвместимо с етичните правила за поведение, и на второ място, с това деяние да се уронва престижът на службата. Съгласно посочените в заповедта точки 4, 5, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР полицейския служител е длъжен винаги да проверява законността на действията, които възнамерява да предприеме, стриктно да спазва закона, да допринася за гарантирането на правата и свободите на гражданите, за авторитета на институциите, опазването на сигурността и обществения ред, защитата на гражданите и тяхното имущество,  да пази доброто име на институцията, която представлява, да насърчава хората да уважават законите, като дава личен пример с поведението си. Доколкото с поведението си на 19.12.2013 г. жалбоподателят е нарушил тези правила на Етичния кодекс, като е показал явно неуважение към закона и е накърнил името и престижа на институцията, извършил е посегателство срещу чужда вещ, правилно деянието е квалифицирано като нарушение на чл.224, ал.2, т.4 ЗМВР (отм.). Поведението на жалбоподателя в конкретния случай е било несъвместимо със закона, станало е достояние на други служби и на граждани, поради което следва да се определи като уронващо престижа на службата.

При правилно установена фактическа обстановка правилен и съответен на закона е изводът на дисциплинарно наказващия орган за нарушение на етичните норми. Като е приел, че се касае за тежко нарушение на служебната дисциплина, директорът на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” е квалифицирал правилно деянието и е приложил правилно закона. За дисциплинарно нарушение по чл.224, ал.2, т.4 ЗМВР (отм.) на основание чл.227, ал.1, т.10 ЗМВР (отм.) задължително се налага дисциплинарно наказание уволнение. Нормата е императивна и дисциплинарно наказващият орган действа при условията на обвързана компетентност.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Й.К., ЕГН **********,***, против заповед № 1005 от 12.08.2014 г. на директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение на Р.Й.К., водач на специален автомобил ІІ степен в „Пожарогасене и спасителна дейност” на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” Трявна към Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението” Габрово при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

                                               Административен съдия: