Описание: Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

 

Град Пловдив, 13 януари 2015 година

 

           

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на шестнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар С.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2794 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Н.К.Н. против ревизионен акт № 241400388 от 05.06.2014 г., издаден от В. П.А., началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД Пловдив на НАП, и М.Г.Г., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 869 от 29.08.2014 г. на и.д. зам.-директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” град Пловдив при ЦУ на НАП.

Според жалбоподателя оспореният ревизионен акт е необоснован, тъй като не са налице предпоставките по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК за извършване на ревизия по реда на чл.122-124а ДОПК. Иска се отмяна на оспорения ревизионен акт и присъждане на направените разноски. Допълнителни съображения по същество са изложени в писмени бележки, депозирани на 05.01.2015 г.

Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” град Пловдив чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като с оспорения ревизионен акт се създават нови публични задължения за нея. Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Изпълнението на изискването за изчерпване на административното оспорване и подаването на жалба до административния съд в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок, налагат извод, че жалбата е допустима. Разгледана по същество тя е основателна поради следните съображения:

Ревизията е повторна, след като с решение № 912 от 28.08.2013 г. на зам.-директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив (л.79 и сл. от делото) е отменен първоначално издадения ревизионен акт. Настоящата повторна ревизия е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 1304289 от 04.09.2013 г. (л.452 от делото), изменена със заповед за възлагане на ревизия № 1306448 от 21.12.2013 г. (л.446 от делото) и № 1400388 от 24.01.2014 г.  (л.442 от делото). Оспореният ревизионен акт – предмет на настоящото съдебно производство – е издаден от органа, възложил ревизията, и от ръководителя на ревизията предвид настъпилите в периода на висящността на ревизионното производство законодателни промени в ДОПК (ДВ, бр.82/2012 г., в сила от 01.01.2013 г.), касаещи нормата на чл.119 ДОПК и органите, издаващи ревизионен акт. Първоначалният ревизионен акт № 241300123 от 31.05.2013 г. е издаден от главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, упълномощен със заповед за определяне на компетентен орган № К1300123 от 29.03.2013 г. (л.114 от делото). Т.е., първоначалният ревизионен акт е издаден по стария ред, което обуславя извод, че ревизионното производство е започнало преди 01.01.2013 г.

При тези факти и предвид задължението по чл.160, ал.2 ДОПК след извършената служебна проверка съдът намира, че оспореният ревизионен акт е издаден от некомпетентен орган, защото ревизионното производство се счита образувано на датата на издаване на първоначалната заповед за възлагане на ревизия, която е преди 01.01.2013 г., съответно за това неприключило ревизионно производство следва да намери приложение нормата на § 35, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ДОПК (ДВ, бр.82/2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), съгласно която  всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Съгласно нормата на чл.112, ал.1 ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. Т.е., настоящото ревизионно производство към 01.01.2013 г. представлява образувано и висящо ревизионно производство по смисъла на § 35, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ДОПК  и следва да бъде приключено по досегашния ред, а ревизионният акт следва да бъде издаден от компетентния да издаде ревизионен акт орган по приходите, определен със заповед на органа, възложил ревизията, така както е издаден първоначалният ревизионен акт.

След отмяната на първоначално издадения ревизионен акт не започва нова ревизия, а се възстановява висящността на производството по издаване на ревизионен акт, започнало с първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия, в какъвто смисъл е константната съдебна практика. Съдебната практика е категорична, че се касае за единно ревизионно производство и този въпрос не е спорен. Изхождайки от нормата на § 35, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК, повторното ревизионно производство следва да бъде довършено по стария ред, съответно издателят на ревизионния акт следва да бъде един от органите по приходите, на които е била възложена ревизията, определен чрез нарочна заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията. В конкретния случай органите, издали ревизионния акт, са двама съобразно правилото на чл.119, ал.2 ДОПК, в сила от 01.01.2013 г. Липсва заповед за определяне на компетентен орган. Липсва и законово правомощие органът, възложил ревизията, да издава ревизионен акт.

Водим от всичко изложено, съдът намира, че оспореният ревизионен акт е издаден от некомпетентни органи по приходите, което води до извод за неговата нищожност, която следва да бъде обявена. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя същото като основателно и доказано в размер на 2 715,52 лева (10 лева за държавна такса, 350 лева за възнаграждение на вещото лице и 2355,52 лева за адвокатско възнаграждение) следва да бъде уважено и да бъде осъдена ответната дирекция да заплати на жалбоподателя тази сума. Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

                                                             

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЯВЯВА по жалба на Н.К.Н., ЕГН **********,***, нищожността на ревизионен акт № 241400388 от 05.06.2014 г., издаден от В. П.А., началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД Пловдив на НАП, и М.Г.Г., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 869 от 29.08.2014 г. на и.д. зам.-директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” град Пловдив при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” град Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на Н.К.Н., ЕГН **********,***, сумата 2 715,52 (две хиляди седемстотин и петнадесет лева и петдесет и две стотинки) лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

 

Административен съдия: