РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

76

 

град Пловдив, 15 януари 2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав в открито заседание на петнадесети декември през две хиляди и четиринадесетата година,  в състав:                                            

                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА  

                                                         

при участието на секретаря А. ХРИСТЕВА, като разгледа докладваното от съдията адм.  дело № 2906 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.27, ал.6 от Закона за закрила на детето във връзка с Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи  от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

         Образувано е по жалба на Г.Н.Т. и М.Й.С., и двамата с постоянен и настоящ адрес ***6, против заповед № ЗД-ЗД21/223 от 27.08.2014 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пловдив, потвърдена с решение № ЗД-РД01/ 0395/ 06.10.2014 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“

Жалбоподателите оспорват заповедта, като считат за посегателство върху родителските права твърдението в мотивите, че се злоупотребява и спекулира със здравословното им състояние. Считат, че изложените в доклада твърдения са плод на болното съзнание на социалния работник и служителите на МВР. Посочва, че преди време единия родител се е грижел за по-голямото дете, след като на жалбоподателката се е наложило да влезе в болница след раждането на второто дете, поради което няма основания да се счита, че поради физиологичен дефицит някой от родителите няма да може да се справи с обгрижването на детето си. Считат, че по никой начин не са застрашили здравето и живота на детето си. Представят писмено становище. Претендират отмяна на процесната заповед.

Ответната страна – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, чрез юрк. С. намира жалбата за неоснователна, а издаденият административен акт за законосъобразен и моли да бъде оставен в сила. Представя писмена защита.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок, видно от приложеното по делото известие за доставяне, от което е видно, че на 09.10.2014 г. от страна на жалбоподателите лично е получено решението на РДСП. Жалбата до съда е подадена на 14.10.2014 г., т.е. в рамките на установения за целта 14-дневен срок и при наличието на правен интерес, жалбата се явява допустима.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Административното производство е започнало по сигнал на орган от Община Пловдив, Район „Северен“, в който е посочено, че майката е психично болна с диагноза параидна шизофрения и е направила опит за самоубийство, а бащата е с детска церебрална парализа и е останал сам с детето. Констатирано е в изготвения формуляр за приемане на устен сигнал от 27.08.2014 г., че в момента на проверката детето е в добро здравословно състояние, направени имунизации, в норма за възрастта. Посочено е, че родителите не могат адекватно да обгрижват детето поради здравословното си състояние.

При извършеното посещение на място, са установени крайно занемарени жилищни условия  - навсякъде разхвърляно, мръсно, с лоша миризма, занижена хигиена и рисково за здравето на детето.

Във връзка с необходимостта от временно настаняване на детето К.Г. Т., е изготвен социален доклад.

Според данните в изготвения съгласно чл.26,ал.3,т.1 от ЗЗД социален доклад, детето е родено от съвместното съжителство на неговите родители, от което те имали още две деца – А.Г. Т. /8г./ и Е.Г.Т./9 г./, като семейството живеело в двустайно ведомствено жилище. Майката М.Й.С. е с диагноза „шизофрения”, без да се води на учет, а бащата Г.т. - с диагноза ДЦП, поради което трудно можело да осъществява контрол върху по-големите си деца, за които се грижела майката. Майката работела като хигиенист по трудов договор с Община-Пловдив, а доходите на бащата били от пенсия по болест, като същия бил подпомаган по ППЗИХУ. При посещенията било установено, че жилището им е с незадоволителни хигиенно-битови условия, а в помещението, където се отглеждат децата, родителите изпълват с тютюнев дим и има останки от цигари по масата и пода. Кухненският бокс е затрупан с неизмити прибори, мебелите са покрити с прах, разхвърляни дрехи навсякъде, по пода има петна от алкохолни напитки.

След постъпили многократни сигнали в ОДЗ  от различни източници – съседи , СУО“Пейо Яворов“, ЦОП „За деца и родители“, Трето РУП на МВР – гр. Пловдив и след извършено социално проучване, са установени рискове за нормалното физическо, емоционално и здравословно състояние на по-големите деца, спрямо които е предприета мярка за закрила и същите са били настанени в специализирана институция за деца – ДДЛРГ „Кн.Мария Луиза“ – гр. Пловдив. За посочения период относно най-малкото дете К. не са били предприети мерки за закрила, тъй като същото се намирало в кърмаческа възраст. Такива са предприети, след постъпилия на 27.08.2014 г. сигнал, на която дата майката е направила опит за самоубийство, чрез приемане на много и различни видове медикаменти. Семейството няма близки, приятели, на които да разчита при възникнал проблем от здравен или битов характер.

Във връзка с изнесените в социалния доклад данни и с оглед гарантиране на сигурността и развитието на детето К.Г. Т., ЕГН **********, е прието за необходимо на основание чл.27, ал.1 и чл.4, ал.1, т.6 във връзка с чл.25, ал.1, т.2 от Закона за закрила на детето, да бъде временно настанен в ДДЛРГ – гр. Пловдив, което от своя страна ще осигури посрещане на базовите нужди на детето от храна, облекло, либна хигиена и спокойна среда, сигурна и защитена среда, осигуряване здравните нужди на детето и оказване на специализирана подкрепа на малолетния от широк кръг специалисти.

За да издаде процесната заповед, административният орган е приел на основание чл.27, ал.1 и ал.4 и чл.4, ал.1, т.6 във връзка с чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДет, че до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето, малолетният К. Т. следва да бъде настанен временно в специализирана институция – ДМСГД – гр. Пловдив.

От страна на жалбоподателката се представя медицинска бележка № 97 от 14.10.2014 г., изадена от д-р П.К. относно здравословното състояние на детето К. Т..

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на  административнопроизводствените правила, а от материална гледна точка - при спазване на материалноправните изисквания на закона.

Настоящата инстанция намира, че в случая да се касае за малко дете в риск по смисъла на §1, т.11, б.В от ДР на Закона за закрила на детето, по отношение на което правилно са приложени административните мерки за закрила. Осъществена е хипотезата на чл.25 ал.1 т.2 от ЗЗДет, с оглед непротиворечивите доказателства за трайно неполагани грижи за детето от страна на родителите му и следствие невъзможността за такава грижа, предвид стеклите се житейски обстоятелства, а и предвид нежеланието на родителите да ползват социални услуги, които да ги подкрепят в отглеждането на децата им.

От страна на жалбоподателите не се обориха констатираните обстоятелства по делото за наличие на риск за здравословното състояние на детето, за нормалното му психическо развитие и лоши битови условия. Желанието на родителите да полагат грижи за детето и създадените помежду им отношения на привързаност не са достатъчни, за да оправдаят липсата на възможност за справяне с родителските права и задължения, свързани с грижите и надзора над детето за обезпечаване физическото му, умствено, нравствено и социално развитие, дължаща се и на затрудненията и ограниченията в емоционален, чисто физически и финансов план вследствие и на заболяванията им.

Не се споделят направените възражения на жалбоподателите, тъй като очевидно в случая законодателя е имал предвид, че ако са налице въпросните основания визирани в чл. 25, т.1 и 2 от ЗЗДет по отношение на който и да е от двамата родители, в интерес на детето, административния орган следва да предприеме необходимото за настаняване на детето извън семейството и което в случая е предприето. Обратното би обезсмислило целта и смисъла на закона. В случая тези основания засягат и двамата родители.

Без значение е какво развитие има производството по реда на чл.28 от ЗЗДет пред районния съд, тъй като настоящата мярка е административна, с временен характер и по никакъв начин не влияе на решението на съда по чл.28. В този смисъл твърденията на жалбоподателите, че е налице висящо дело по чл.28 от ЗЗДет., е без значение за преценка законосъобразността на обжалвания административен акт. Също така посочените от ответника в писмената защита гр.д. /В/ № 446/ 2014 г. на VII състав на Пловдивски окръжен съд и гр.д. /В/ № 447/ 2014 г. на V състав на ПОС касаят другите две деца на жалбоподателите и поради това нямат връзка с конкретния административен акт.

Предвид посоченото, настоящият състав на Административен съд –Пловдив, счита, че жалбата се явява неоснователна, а процесната заповед, като законосъобразна следва да бъде оставена в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Н.Т. и М.Й.С., и двамата с постоянен и настоящ адрес ***6, против заповед № ЗД-ЗД21/223 от 27.08.2014 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пловдив, потвърдена с решение № ЗД-РД01/ 0395/ 06.10.2014 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“, с която заповед е постановено временно настаняване на детето им К.Г. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***6, в ДМСГД – гр. Пловдив до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му с препис за страните.

                                                                    

                                                                 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/