РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                              Административен съд  Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 2478

гр.Пловдив , 25 ноември 2009г.

 

Административен съд - Пловдив,VI състав, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година, в състав :

                                                                                     Административен съдия : Здравка Диева

 

като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 2053/2009г., взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.149 ал.5 АПК във вр. с чл.13 от ЗВСВГЗГФ.

Образувано е по искова молба на Д.И.С. ***, ул.”Ангел Кънчев” № 1 против Решение № Г 615-С/28.05.2004г. на ОЗСГ-Асеновград. Поискано е административният акт да бъде обявен за нищожен.

Основното съображение в жалбата е свързано с издаване решението на името на всички наследници на братя Ферад и Заим Гърчеви, в противоречие с решение на ПОС по въз.гр.д. № 2732/2002г. Според оспорващото лице с цитираният съдебен акт правото на собственост е възстановено единствено на него в качеството му на наследник., поради което ОСЗГ-Асеновград е нарушила разпоредбата на чл.13 ал.2 ЗВСВГЗГФ. Намира за приложима нормата на чл.53 ЗН по отношение възстановеният имот, който следвало да бъде само на негово име като наследник. Жалбоподателят се позовава на съдебни производства по гр.д.№ 607/2004г., гр.д.№ 185/2001г., възз.гр.д.№ 2732/2002г. на ПОС., адм.д.№ 274/2005г., Определение № 4742/21.04.2008г. на ВАС по адм.д.№ 367/2008г. Противоречието между съдебните актове, посочено в молба за отмяна /Опр. № 4742/21.04.2008г. на ВАС/ водело до нищожност на решение № Г 615-С/28.05.2004г. на ОСЗГ-Асеновград. Към исковата молба са приложени протоколи от съдебни заседания по цитираните дела, решения на ПОС и определения на ВАС.

С Решение № Г 615-С/28.05.2004г. на ОСЗГ-Асеновград е възстановено правото на собственост върху отнети гори и земи, от горския фонд по КВС и същото е постановено „относно правото на собственост на наследниците на Ферад и Заим Гърчеви”, съгласно съдебно решение по чл.13 ал.2 ЗВСВГЗГФ на ПОС по гр.въз.д.№ 2732/2002г. С този съдебен акт в производство по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ, ПОС е отменил решение № 5 от 18.03.2002г. по гр.д.№ 185/2001г. на АРС и е признал за установено по отношение на ОСЗГ-Асеновград, че Д. И.С.  има право в качество на наследник, да възстанови собствеността върху гора с площ от 190 кв.м. в м.”Караджов камък” в землище на с.Мостово при посочени граници. Видно от Определение № 4742/21.04.2008г. на ВАС, пред АРС е било образувано производство по реда на чл.13 ал.6 ЗВСГЗГФ по жалба на С. против Решение № Г 615-с/ 28.05.2004г. на ОСЗГ-Асеновград. По жалбата е образувано гр.д.№ 607/2004г.-АРС. Спорът за законосъобразността на обжалвания адм.акт е разгледан по същество и с решение № 246/11.01.2005г. жалбата е отхвърлена от районния съд. По касационна жалба на С. е образувано адм.д.№ 274/2005г. на ПОС, по което с решение № 272/13.06.2005г. е оставено в сила решението на АРС. ВАС е оставил без разглеждане молбата на С. за отмяна на решението на АРС по гр.д.№ 607/2004г.

Като прецени съображенията в исковата молба и фактите по делото във връзка с представените писмени доказателства, съставът намира, че молбата с функция на жалба против обозначения в нея административен акт-предмет на съдебна проверка, не е подсъдна на административния съд.

След окончателно решение на ПОС по реда на чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ, производството пред земеделската служба е завършило с краен административен акт, в обстоятелствената част на който е цитирано решението на ПОС по гр.възз.д.№2732/2002г. Това производство е самостоятелно доколкото предпоставка за издаване на административен акт е съдебно решение по чл.13 ал.2 от Закона. Редът за оспорването му е установен в разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/. В случая Решението на Районен съд - Асеновград е постановено в първоинстанционно производство, а решението на Окръжен съд - Пловдив е постановено в касационно производство. Предвид двуинстанционния характер на административните производства за разлика от гражданските, които с малки изключения се развиват на три съдебни инстанции, решението на окръжен съд е окончателно и не подлежи на последващо обжалване.

Няма спор за характера на акта, постановен след съдебно решение по чл.13 ал.2 от закона. Същият е със значение и последици на акт по чл.13 ал.5 ЗВСГЗГФ. Според тази разпоредба, поземлената комисия, а понастоящем общинската служба по земеделие "се произнася с решение за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд в съществуващи, възстановими на терена стари реални граници и/или нови реални граници в срок до дванадесет месеца от изтичането на срока по ал. 1. В решението се описват размерът на имота, неговото местоположение /местност, граници, съседи/, видът и произходът на гората и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Към решението се прилагат скица на имота и таксационна характеристика", а съгласно ал. 6 - "решенията на общинската служба по земеделие по ал. 5 се съобщават на заявителите по реда на ГПК и могат да се обжалват в четиринадесетдневен срок пред районния съд. Жалбата се подава чрез общинската служба по земеделие. Съдът решава спора по същество. Срещу решението на районния съд може да се подаде касационна жалба пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, която се разглежда от съда в състав от трима съдии". Оспореното решение на ОСЗГ съдържа елементите от съдържание на акт по чл.13 ал.5 ЗВСГЗГФ.

Изложеното дава повод да се приеме, че искането за обявяване нищожност на административен акт, издаден по реда на ЗВСГЗГФ подлежи на разглеждане от първоинстнационен съд, съгласно чл.13 ал.6 от закона.

Производството по обжалване на административните актове /какъвто е решението на колективния орган по поземлената собственост, независимо как е бил наименован през годините - поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори, а понастоящем - общинска служба по земеделие/ е административно, а не гражданско, а административното производство е двуинстанционно, независимо от вида на постановения съдебен акт, тоест дали се касае за решения, определения или разпореждания. За разлика от нормите, които регулират исковия процес в общото гражданско производство, Административнопроцесуалния кодекс, не предвиждат трета съдебна инстанция за осъществяване на контрол за законосъобразност върху административните актове. Изрично в правната норма на чл. 131 от АПК е регламентирано, че съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, а изключенията доколкото съществуват такива, предвиждат една инстанция, а не три.

Правен интерес да искат обявяване на административен акт за нищожен имат лицата, чиито права и законни интереси са засегнати към момента на издаването му и които са идентични с кръга на заинтересуваните лица, имащи право да оспорват акта като незаконосъобразен /чл. 149, ал. 5 във връзка с чл. 147, ал. 1 АПК/. Допустимостта на искането за прогласяване нищожността на административния акт следва да се преценява и на основание: надлежно проведен съдебен контрол за законосъобразност на акта - чл. 177, ал. 3 АПК.

В реституционното производство по възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд страни са заявителят за възстановяване правото на собственост и административния орган по поземлената реформа - ОСЗ. Заинтересовани страни няма. За лицето, което претендира право на собственост върху земя или гора е предвиден ред на искова защита - чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ. Това е разликата между АПК и страните в административното производство - чл. 15, ал. 1 АПК и ЗВСГЗГФ, който е специален и изключва приложението на общия закон.

Определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото, тъй като съдът на когото се препраща по компетентност, го продължава. Делото следва да се счита висящо пред съда, на който е препратено, от момента на сезиране на ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. Страните не могат да възразяват против изпращане на делото на компетентния съд и нямат и интерес от такова процесуално действие, тъй като от една страна се запазват извършените действия, а от друга-по този начин се постига защита в пълна степен на правото им от разрешаване на спора с процесуално допустим съдебен акт /част от правната същност на подсъдността е функцията й на процесуална предпоставка за редовно съдебно производство, тъй като обуславя разрешаване на съответния спор от компетентен съд/. Право да повдигне спор за подсъдност има само приемащият съд, ако счете, че не е компетентен. Поради тези съображения и по аргумент от чл.135 ал.2, чл.229 ал.1 и чл.144 от АПК, определението не подлежи на обжалване.

Производството по настоящото дело следва да се прекрати и делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд – Асеновград.

Мотивиран така и на основание чл.135 ал.2 от АПК , съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

Прекратява производството по адм.дело № 2053 по описа за 2009г. на Административен съд-Пловдив, VI състав.

Изпраща по подсъдност на Районен съд – Асеновград делото, образувано по искова молба на Д.И.С. ***, ул.”Ангел Кънчев” № 1 против Решение № Г 615-С/28.05.2004г. на ОЗСГ-Асеновград, за обявяването му за нищожно.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от Определението да се изпрати на жалбоподателя.

                                                                                     

                                                                                       

                                                                                                           Административен съдия :