РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

      № 216

 

   гр. Пловдив,  28.01.2014 год.

 

 

      В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав :

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ :          МИЛЕНА ДИЧЕВА

                             МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря  М.Ч. и с участието на прокурора БОРИС МИХОВ, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА ЧКНАХ дело № 2879 по описа на съда за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по частна жалба предявена от Т.А.Й.,*** срещу определение № 873 от 12.07.2013 г. на Районен съд Пловдив, V н.с., постановено по НАХД № 3328 по описа на същия съд за 2013г., с което е оставена без разглеждане жалбата му против наказателно постановление № 1550/13 от 22.02.2013г. на Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пловдив и е прекратено производството по н.а.х.д № 3328/2013г.  на ПРС, V  – ти н.с.

           Поддържаните оплаквания в жалбата се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е необоснован и незаконосъобразен. В тази връзка се поддържа, че срокът по чл.59, ал.2 от ЗАНН  не е пропуснат,  и това се установява от приложената към частната жалба обратна разписка от ТП Асеновград на „Български пощи“ АД. Иска се определението на Пловдивския районен съд да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводството по жалбата срещу наказателното постановление. Ангажират се доказателства, като към частната жалба се прилага обратна разписка/известие за доставяне/ № ИД PS 4231 0007 HD  от ПС Асеновград, за която твърди, че удостоверява подаване на жалбата срещу наказателното постановление по пощата в законоустановения срок.

Ответникът  – Началник  Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пловдив не е изразил становище по частната жалба.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр.Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Частната  жалба е подадена в рамките на предвидения в чл. 230 от АПК 7-дневен срок, от страна в първоинстанционното производство, за която съдебният акт е неблагоприятен и при наличието на правен интерес, поради което същата се  явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество – ОСНОВАТЕЛНА.

Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Т.А.Й. срещу наказателно постановление № 1550/13 от 22.02.2013г. на Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пловдив.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение, районният съд е приел, че жалбата е просрочена и на това основание я е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното съдебно производство. За да постанови посочения резултат, съдът е приел, че наказателното постановление е било редовно връчено на жалбоподателя на 15.03.2013г., а жалбата против същото е подадена чрез наказващия орган на 26.03.2013г., т.е извън 7 - мо дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, изтичащ на 22.03.2013г. - присъствен ден. В тази връзка, съдът е указал на Й. относно необходимостта от ангажиране на доказателства за срочното подаване на жалбата срещу наказателното постановление, като съобщението за това му е било връчено лично на 20.06.2013г., но въпреки дадените указания от съда, това не е сторено в дадения от съда 7 - мо дневен срок, и до датата на постановяване на съдебния акт.

Няма спор между страните по делото, че наказателното постановление е редовно връчено на частния жалбоподател на 15.03.2013г., и това се установява от приложената към  него разписка за връчването му.

           Спорен между страните по делото е въпросът относно депозирането на жалбата в рамките на срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.  Във връзка с това релевантно за спора обстоятелство, първоинстанционния съд е дал изрични указания на жалбоподателя относно необходимостта от ангажиране на доказателства за срочното подаване на жалбата, с която е сезиран, но въпреки това, от страна на жалбоподателя не са били ангажирани каквито и да е доказателства в тази насока. Пред настоящата инстанция обаче, от страна на частния жалбоподател се представя обратна разписка /известие за доставяне/ № ИД PS 4231 0007 HD  от ПС Асеновград  /л.4 от делото/, неоспорена от ответника по делото, приложена към частната жалба, съгласно която се установява, че жалбата на Й. срещу наказателното постановление, адресирана до административнонаказващия орган – ОД на МВР – Пловдив действително е подадена по пощата на 22.03.2012г., тоест в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

            При това положение, и въз основа на събраните пред настоящата инстанция писмени доказателства, се обосновава изводът на този съд, че жалбата на Й. срещу наказателното постановление е депозирана в рамките на законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, изтекъл в случая на 22.03.2013г. – петък - присъствен ден (а не както е приел първоинстанционния съд на 26.03.2013г. въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства), и не е просрочена.  Този извод следва от разпоредбата на чл.184 от НПК, приложима във връзка с препращащата норма на 84 от ЗАНН, съгласно която срокът се счита спазен, ако до изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в съответния орган, в пощата, в друг съд, прокуратура или разследващ орган, в учреждението, където лицето изтърпява наказание или е задържано под стража, в поделението, където служи военнослужещият, или в дипломатическото или консулското представителство, когато лицето се намира в чужбина. Впрочем, от събраните доказателства пред касационната инстанция се установява, че възприетата от първоинстанционния съд дата - 26.03.2013г., като дата на подаване на жалбата, всъщност е датата, на която жалбата е постъпила в административнонаказващия орган, но в случая, каза се жалбата е подадена по - рано – на 22.03.2013г., по пощата, в рамките на законоустановения срок, който случая е спазен с оглед разпоредбата на чл.184 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН.

Срокът за обжалване на наказателните постановления, предвиден в разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН е процесуален и има преклузивен характер. Само в рамките този срок може да бъде упражнено процесуалното право на жалба, като с изтичането му се преклудира правото на жалбоподателя да извърши валидно процесуално действие по обжалване. В случая, от събраните пред касационната инстанция доказателства се установява, че този срок не е пропуснат и правото на обжалване на наказателното постановление не е погасено.

          В случая доказателства, които да подлагат на съмнение тези изводи не са ангажирани от ответника, нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното определение на Пловдивския районен съд е неправилно, и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд и съдебен състав за продължаване на следващите се съдопроизводствените действия по жалбата на Т.А.Й. против наказателно постановление № 1550/13 от 22.02.1013г. на Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пловдив.

Мотивиран от горното, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение №  873  от 12.07.2013 г. на Районен съд -  Пловдив, V н.с., постановено по НАХД №  3328 по описа на същия съд за 2013г.

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                                                 2.