РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд *****

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 81

 

Град *****, 14 януари 2013 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – *****, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и дванадесетата година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ХРИСТЕВА и на прокурора ......., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3059 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по жалба на “ЛЮВИК” ООД – гр. *****, с Булстат *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, Булстат *****, с управител Л.Н.С., против ревизионен акт № 16251100079/ 21.07.2011 г., издаден от П.С.И. – гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. *****, потвърден с решение № 950/ 06.10.2011 г. на Директора на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП – гр.*****, с който акт не е признат данъчен кредит на стойност 192715,62 лв. и лихви от 28210,07 лв.

Оспорващият в жалбата твърди, че издадения акт е незаконосъобразен и необоснован и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че неправилно ревизиращите са приели, че липсват извършвани доставки от „Макс Ривърс” ЕООД, „Мега Б” ЕООД, „Оверберт консулт” ЕООД, „Джи Ел Трейд 2008” ЕООД, „Надин Интернешънъл” ЕООД и „Пет Ко Трейд” ЕООД по процесните фактури поради липсата на кадрови ресурс у дружествата за извършването на СМР от страна на доставчиците и некредитиране на представените от същите счетоводни справки. Твърди, че по същество от страна на доставчиците са представени мсички необходими доказателства и документи, удостоверяваки извършването на облагаема доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС. Излага подробни съображения в жалбата и представената писмена защита.Иска процесният ревизионен акт да бъде отменен и да се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание дружеството се представлява от адв. Б..

Ответният административен орган - Директор на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” при ЦУ на НАП гр.*****, чрез процесуалния си представител юрк. К.С. излага подробно становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да я остави без уважение и да присъди в полза на Д”ОУИ” – ***** следващото се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – ***** счита жалбата за неоснователна.

Административен съд – *****, четиринадесети състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. *****, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по изложените по-долу съображения.

Ревизията на “ЛЮВИК” ООД е започнала с издаването на заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1100079/07.03.2011г. /209л./ от А.К. - началник сектор „Контрол” Дирекция „СДО“  при ТД на НАП гр. *****. Съгласно заповедта, срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като заповедта е била връчена на упълномощено лице на 17.03.2011г. Съобразно цитираната заповед ревизията обхваща установяване на задължения по ЗДДС за периода 01.05.2009г. – 31.12.2010г. В законоустановения срок е съставен ревизионен доклад № 1100079/01.07.2011г., срещу който няма данни да е подадено възражение. Констатациите на посочения ревизионен доклад са дали основание на ревизиращите да издадат процесния ревизионен акт.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди – заповед № РД-09-1/04.01.2010г., издадена на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗНАП от Директора на ТД на НАП гр. *****, и заповед за определяне на компетентен орган № К 1100079/01.07.2011 г. издадена от А.К. – началник сектор „Контрол” Дирекция „СДО“  при ТД на НАП гр. *****.

В хода на ревизионното производство не е признато право на данъчен кредит по фактури както следва:

I. По фактура № 29/ 25.10.2010 г. с издател „Макс Ривърс” ЕООД не е признат данъчен кредит в размер на 1861,82 лв. с предмет СМР за обект Рила стил. Уставонено е, че по доставката е извършено плащане в брой. Извършена е насрещна проверка на доставчика, за която е съставен протокол № 1625-1100079-1 от 29.04.2011 г., при която са представени фактурата и протокол обр.19 от 25.10.2010 г.; рамков договор от 01.09.2010 г. и анекс към него за извършване на СМР по част „В и К” в обект Билла маркет Рила стил  в гр.София. В представените обяснения от доставчика е посочено, че услугата представлява труд и че същата е извършена от шест работника за 10 дни през м.10. Представена е и таблица за отчитане явяването на работа на работниците и разчетена платежна ведомост за м.10 за 11 работника. Представени са счетоводни сметки за начисляването на данъка и отразяването на прихода по фактурата, както и инвентарна книга за налични ДМА, в която фигурират триони, нитоверти, машини за боядисване, машина за смазка и други. Представени са от страна на доставчика и справки за приети уведомления по чл.62 от КТ за един общ работник за м.12.2010 г. При извършена служебна справка в информационната система на НАП е установено, че за м.10.2010 г. от страна на доставчика са декларирани пет работника на трудов договор, като от тях само един работник е измежду посочените в таблицата за явяване на работа. Относно останалите работници е направен извод, че не са назначени на трудов договор, но няма данни да са наети по граждански договор, но фигурират в разчетно-платежната ведомост за изплатени възнаграждения за м.10.2010 г.

Установено е също от представения протокол обр. 10, че СМР включват изкоп и обратно изсипване, монтаж на ПВЦ тръби, сифони, скоби и т.н. При тези доказателства ревизиращият орган е направил извод, че доставчикът не притежава кадрова обезпеченост за извършване на СМР услуги в част „В и К“, тъй като не притежава работници с необходимия лиценз и квалификация, поради което и не е налице доставка и на основание чл.70, ал.5 ЗДДС е отказан данъчния кредит по фактурата.

II. С ревизията на е признат данъчен кредит в размер на 30017,40 лв. по четири фактури с издател „Мега – Б“ ЕООД с предмет на доставка СМР за обект вилно селище „Созополис“ и обект Черноморец, Градина. Установено е, че фактурите са заплатени в брой. При извършената насрещна проверка на доставчика с протокол № 1625-1100079-2/ 29.04.2011 г. са представени процесните фактури, протоколи обр.19, рамков договор от 28.06.2010 г. и два анекса към него за извършване на СМР в част „Електро“ и част „В и К“, както и обяснения, че услугата представлява труд и вложени материали – тухли единични и цимент, закупени от „Джи ел трейд 2008“ ЕООД, доставени с техен транспорт, за което е представена ф.№ 1549/ 02.07.2010 г. Представена е и см.304 Стоки, в която е отразена фактурата от купувача, както и оборотна ведомост за м.07.2010 г. Констатирано е, че в актовете са включени пясък и баластра, които са придобити при разбиване на скална маса от самите обекти. Според преставените доказателства дейностите представляват изкопи, направа на шахти, монтаж на бетонни капаци и тръби и др. В представената инвентарна книга са установени наличието на строителни машини и инструменти. От представената таблица за отчитане явяването на работа на работниците на обектите и платежната ведомост за м.07 и м.08 е отчетено, че лицата по тези документи съвпадат с представената командировъчна заповед за обекти Созополис и Градина. Представени са от доставчика и счетоводни сметки за начисляването на данъка и отразяване на прихода по фактурите.

Установено е, че не са представени трудови договори, а само част от уведомленията по чл.62 от КТ. Не сапредставени разходи за командированите лица за храна и нощувка. Направени са изводи, че доставчикът не притежава кадрови ресурс за извършените услуги, тъй като за извършените работи се изисква квалифициран труд, а доставчикът разполагал само с общи работници в строителството. Според ревизиращите от представената счетоводна сметка 304 Стоки не може да се проследи движението на материалите по вид и количество, а само стойностно, като представените счетоводни регистри не е записано името на лицето, което ги е изготвило. Предвид събраните доказателства от органите на ревизията е прието, че не е налице доставка и на основание чл.70, ал.5 ЗДДС е отказан данъчния кредит по фактурите.

III. Относно непризнат данъчен кредит в размер на 34321,50 лв. по десет фактури, издадени за периода м.12.2009 г., м.03, м.05 и м.06.2010 г. от „Оверберт консулт“ ЕООД с предмет на доставката СМР, част „В и К“ на шест обекта. Установено е извършено плащане в брой. Извършена е насрещна проверка на доставчика с протокол № 1625-1100079-3/ 29.04.2011 г., при която са представени процесните фактури, протоколи обр.19, рамков договор от 04.12.2009 г. и шест  анекса към него за извършване на СМР в част „В и К“, както и обяснения, че услугата представлява труд и вложени материали – пясък и цимент. Последните са доставени с транспорт на доставчика, за което също са представени фактури, стокови разписки и пътни листове. Представени са и доказателства за закупуването им от предходен доставчик.

Констатирано е, че дейностите, съгласно представените протоколи  обр.19 включват демонтаж на противопожарни кранове и тръби, изкопи, монтиране на кранове, тръби и фитинги, както и на шахти, оттоци и т.н. „В и К“ съоръжения. От ревизиращите е направен и извод, че са фактурирани изкопни работи, за които няма доказателства дружеството да притежава съответната техническа обезпеченост. Този извод е коригиран от по-горестоящия орган с решението, тъй като доставчикът е представил доказателства – инвентарна книга за наличието на багер, челен товарач, други строителни машини и инвентар, необходими за извършването на тези услуги.

Установено е също така, въз основа на представените доказателства трудови договори, кимандировъчни, разплащателни вдомости, таблици за отчитане явяването на работа, че три от трудовите договори не са регистрирани в информационната система на НАП, а като всички работници са назначени на длъжност „общ работник“, поради което е направен извод, че нямат необходимата квалификация да извършват дейностите по представените протоколи обр.19, както и че две от комантировъчните заповеди са представени два пъти, като се отнасят за различни обекти.

Предвид събраните доказателства от органите на ревизията е прието, че не е налице доставка и на основание чл.70, ал.5 ЗДДС е отказан данъчния кредит по фактурите.

IV. С ревизията не е признат данъчен кредит в размер на 85274,83 лв. по фактури, издадени за м.08 и м.12.2009 г., м.03, м.04 и м.05.2010 г. с издател „Джи ел трейд 2008“ ЕООД с предмет на доставка СМР, част „В и К“ на девет обекта. По една от фактурите предмет на доставката са ПВЦ тръби, разклонители, коляно, кран, като плащането е извършено по банков път и в брой частично. Извършена е насрещна проверка на доставчика с протокол № 1625-1100079-4/ 29.04.2011 г., при която са представени процесните фактури, протоколи обр.19, рамков договор от 05.07.2009 г. и девет анекса към него за извършване на СМР в част „В и К“, както и обяснения, че услугата представлява труд и вложени материали. Според обясненията материалите са доставени от „Джи ел трейд 2008“ ЕООд с техен транспорт, за което са представени фактури от предходен доставчик, пътни листи и стокова разписка. Представени са още заповеди за командировка на работниците, платежно разплащателни ведомости и таблици за отчитане явяването на работа за отделните обекти, както и уведомления по чл.62 от КТ.

Ревизиращите са констатирали, че за два от обектите не са представени заповеди за командировка, а за някои от лицата няма данни за регистрирани трудови дговори в системата на НАП, нито са представени такива. Представени са по-късно от доставчика уведомления по чл.62 от Кт и декралации обр.1.

Предвид събраните доказателства от органите на ревизията е прието, че не е налице доставка и на основание чл.70, ал.5 ЗДДС е отказан данъчния кредит по фактурите.

V. Относно непризнат данъчен кредит в размер на 9076,67 лв по ф.№ 87/ 18.08.2008 г. от „Надин интернешънъл“ ЕООД с предмет на доставката СМР, част „В и К“ на обект Билла София. Установено е извършено плащане по банков път частично. Извършена е насрещна проверка на доставчика с протокол № 1625-1100079-5/ 29.04.2011 г., при която е представена фактурата, протокол обр.19, рамков договор от 22.06.2009 г. и анекс към него за извършване на СМР в част „В и К“, инвентарна книга, оборотни ведомости, главна книга и счетоводни сметки. Представени са и таблици за явяване на работа на три лица през м.07 и на три лица през м.08.2009 г., ведомости за заплати и уведомления по чл.62 от КТ.

При направена сужебна проверка е установено, че един от работниите Ванцислав Велев, посочен като явил се на работа през м.07 няма подадени данни.

Предвид събраните доказателства от органите на ревизията е прието, че не е налице доставка и на основание чл.70, ал.5 ЗДДС е отказан данъчния кредит по фактурите.

VI. С ревизията не е признат данъчен кредит в размер на 31163,40 лв. по фактури, издадени за м.07 и м.12.2009 г. по седем фактури с издател „Пет Ко трейд“ ЕООД с предмет на доставка СМР, част „В и К“ на шест обекта. Разплащането е извършено по банков път и в брой частично.

Извършена е насрещна проверка на доставчика с протокол № 1625-1100079-6/ 29.04.2011 г., при която са представени процесните фактури, протоколи обр.19, рамков договор от 03.04.2009 г. и шест анекса към него за извършване на СМР в част „В и К“, както и обяснения, че услугата представлява само труд без вложени материали. Представени са още заповеди за командировка на работниците, платежно разплащателни ведомости и таблици за отчитане явяването на работа за отделните обекти, както и уведомления по чл.62 от КТ.

Ревизиращите са констатирали, че при повечето от работниците, за които са предоставени горните документи, няма данни за регистрирани трудови договори в системата на НАП. Направен е извод, че доставчикът не разполага с необходимия кадрови ресурс от квалифицирани работници. Предвид тези доказателства от органите на ревизията е прието, че не е налице доставка и на основание чл.70, ал.5 ЗДДС е отказан данъчния кредит по тези фактури.

В настоящото съдебно производство бяха изслушани съдебно- счетоводна и съдебно –техническа експертизи.

В първата съдебно-техническа ескпертиза вещото лице Л.Е. е направило сравнение между представените от доставчиците договори с анексите към тях и видовете работи, които са били извършени и е констатирало, че извършените СМР, описани в акт обр.19, съответстват на тези, описани в договорите за строителство, анексите и приложенията към тях. Вещото лице, след като се е запознала подробно с всички актове обр.19, е установила, че се касае само за изпълнявани „В и К” работи /частично в даден строителен обект/, които в голямата си част са „скрити работи”, а към настоящия момент обектите, в които са изпълнявани, са завършени и са в експлоатация. Вещото лице е направило извод, че за извършването на тези дейности ползването на квалифицирана работна ръка за изпълнението на част от описаните СМР в акт обр. 19 не е необходимо, тъй като това са земни работи /изкопи, насипи/, почистване, разкъртване, демонтиране и др. Според вещото лице квалифицирана работна ръка за монтажните работи по водопровод, канализация и ел.инсталация е необходима, като поне един от звеното да има нужната квалификация.

В допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза вещото лице посочва, че въз основа на поставената задача да се посетят по избор на вещото лице обекти, са посетени два от изградените обекти  - „Вилно селище – оилища за сезонно обитаване  „Градина”, местност „Аклади Чеири”, с.Черноморец, общ.Созопол и „Вилно селище „Созополис” /Колокита/, м-дт Буджака, гр.Созопол.

В заключението подробно е описан видът на построените сгради, инвеститорът, констатирано е на място, че сградите са напълно завършени, с изградена вертикална планировка и инфраструктура, асфалтови пътища, тротоари, тревни участъци, басейни и т.н. Подробно е описано в заключението и видът на СМР, които са изпълнени, голяма част от които са видими, тъй като касаят външно Ел. и ВиК, а останалите са скрити, но без тях вещото лице е посочило, че няма как да се продължи следващият етап от изпълнението на обекта.

Вешото лице е направила сравнение между описаните СМР във всички обекти съобразно представените таблици по количества, актувани от и към „Лювик” ООД, от които е направила извод за почти пълно припокриване вежду изпълнените актове обр.19 от първото заключение с отчетените СМР от страна на жалбоподателя към неговите възложители за съответния обект. В повече извършени количества СМР са констатирани само по отношение на обект: Преустройство на Билла маркет мотописта, София, където СМР са изкопи, насипи, уплътняване, натоварване и превоз стр. отпадъци, възникнали в повече по време на строителството.

Вещото лице също така е обсъдило за всеки един от доставчиците възможността да изпълни така описаните СМР откъм техническа и кадрова обезпеченост, като е приело, че с наличния стопански инвентар за всяко от дружествата и броя работници е възможно да бъдат изпълнени посочените видове СМР, повечето неизискващи квалифициран труд. Посочило е също, че е добре за вътрешните Ел. и ВиК работи да има и по едно квалифицирано лице, което да ръководи дейността.

От приетата по делото основна съдебно-счетоводна експертиза на в.л.М.Ш. се установява, че въз основа на данните от делото се установява държимият ДДС да е разчетен с бюджета при отделните доставчици.

По отношение на „Макс Ривърс” ЕООД се установява, че стойността по фактурата е отразена като приход в см.703 Приходи от продажба на услуги за м.10.2010 г., а също така за периода на издаване на фактурата средносписъчният състав на дружеството е 11 човека, като съгласно приложената главна книга със салда за м.10.2010 г. по счетоводната сметка персонал са начислени суми за заплати, съответно по см.454 и см.455 са начислени суми за данъци за заплатите и осигуровки.  Вещото лице е установило наличието на сочения по-горе строителен и технически инвентар, констатирало е, че по счетоводни сметки 302 и 601, главна книга за салда и оборотна ведомост за м.10.2010 г. няма заприходени и изписани суми за доставка на материали, нито през цялата 2010 година.

По отношение на „Мега Б” ЕООД се установява, че стойността по фактурите  е отразена като приход в см.703 Приходи от продажба на услуги за м.08.2010 г., а също така за периода на издаване на фактурата средносписъчният състав на дружеството е 15 човека, като съгласно приложената главна книга със салда за м.08.2010 г. по счетоводната сметка персонал са начислени суми за заплати, съответно по см.454 и см.455 са начислени суми за данъци за заплатите и осигуровки.  Вещото лице е установило наличието на сочения по-горе строителен и технически инвентар, констатирало е, че по счетоводни сметки 302 и 601, главна книга за салда и оборотна ведомост за м.08.2010 г. няма заприходени и изписани суми за доставка на материали, нито през цялата 2010 година.

По отношение на „Оверберт консулт” ЕООД се установява, че стойността по една част от фактурите е отразена като приход в см.703 Приходи от продажба на услуги, а ф.№ 292/ 16.12.2009 г. и ф. № 292/ 18.12.2009 г. са осчетоводени в см.702 Приходи от продажба на стоки, за месеците, за които са издадени. Всички фактури са осчетоводени като приходи в счетоводството на доставчика, съгласно приложените месечни извлечения на см. 411. За този доставчик вещото лице е установило, че средносписъчният състав на дружеството за м.12.2009 г. е 10 работници и служители, а за останалите месеци са по 16 лица, а по счетоводни данни вещото лице е установило осчетоводени суми за заплати  по см.604 – разходи за заплати, см.421 –Персонал, съответно осигуровките са осчетоводени в см.650 – Разходи за осигуровки, съответно начислени са задължения по счетоводни сметки 455 и 454. Вещото лице е установило наличието на сочения по-горе строителен и технически инвентар, констатирало е, че по счетоводни сметки 302 и 601, главна книга за салда и оборотна ведомост за м.08.2010 г. няма заприходени и изписани суми за доставка на материали. Относно двете фактури с предмет материали е установило, че са приложени фактури за закупуване на същите видове строителни материали от предходен доставчик „Надин груп 2000“ ЕООД.

По отношение на „Джи ел трейд 2008“ ЕООД се установява, че стойността по фактурите е отразена като приход в см.703 Приходи от продажба на услуги, а по ф.№ 917/ 29.04.2010 г. е осчетоводена в см.702 „Приходи от продажба на стоки“, за месеците, за които са издадени. За този доставчик вещото лице е установило, че средносписъчният състав на дружеството за периода на издаване на фактурите е 17 работници и служители, а по счетоводни данни вещото лице е установило осчетоводени/ начислявани суми за заплати по см.604 – разходи за заплати, см.421 –Персонал, съответно осигуровките са осчетоводени в см.650 – Разходи за осигуровки, съответно начислени са задължения по счетоводни сметки 455 и 454. Вещото лице е установило наличието на сочения по-горе в изложението строителен и технически инвентар, констатирало е, че по счетоводни сметки 302 и 601, главна книга за салда и оборотна ведомост за м.08.2010 г. няма заприходени и изписани суми за доставка на материали. Относно ф.№ 917/ 29.04.2010 г. се констатират две фактури от предходен доставчик ф.№ 727/ 22.04.2010 г.  ф.№ 737/ 24.04.2010 г. за покупка на същите стоки – Тръби ПВЦ, разклонител ПВЦ 160/160/45, коляно, кран сферичен ½ , които са платени в брой с издадени касови бележки на датата на издаването им.

По отношение на „Надин интернешънъл” ЕООД се установява, че стойността по фактурата е отразена като приход в см.703 Приходи от продажба на услуги за м.08.2009 г., а също така за периода на издаване на фактурата средносписъчният състав на дружеството е 8 работници и служители, като по счетоводни данни вещото лице е установило осчетоводени/ начислявани суми за заплати по см.604 – разходи за заплати, см.421 –Персонал, съответно осигуровките са осчетоводени в см.650 – Разходи за осигуровки, съответно начислени са задължения по счетоводни сметки 455 и 454. Вещото лице е установило наличието на сочения по-горе строителен и технически инвентар, закупен през периода 01.01.2009 г. – 30.11.2009 г., описани в инвертарната книга на дружеството. Констатирало е също, че доставчикът няма счетоводни суми за разходи на материали, нито заведени и изписвани материали по счетоводна сметка 302- Материали и 601, на има заведени такива в сч. см. 304 – Стоки, но същите са изписани като е намален реализираният приход от продажбата им по сч. см. 702.

По отношение на „Пет Ко трейд” ЕООД се установява, че стойността по фактурите е отразена като приход в см.703 Приходи от продажба на услуги за м.06 и м.12.2009 г. в месеца на издаването им. Установява се, че за периода на издаване на фактурите от м.06 и м.12.2009 г. средносписъчният състав на дружеството е 12  работници и служители, като по счетоводни данни вещото лице е установило осчетоводени/ начислявани суми за заплати по см.604 – разходи за заплати, см.421 –Персонал, съответно осигуровките са осчетоводени в см.650 – Разходи за осигуровки, съответно начислени са задължения по счетоводни сметки 455 и 454. Вещото лице е констатирало, че по делото е приложен граждански догоовр от 01.10.2009 г. с Петър Петров за довършителни строителни работи, без да е  посочен обект. Вещото лице е установило наличието на сочения по-горе строителен и технически инвентар, констатирало е, че по счетоводни сметки 302 и 601, главна книга за салда и оборотна ведомост за м.06 и м.12.2009 г. няма заприходени и изписани суми за доставка на материали, но има заведени такива в сч. см. 304 – Стоки, но същите са изписани като е намален реализираният приход от продажбата им по сч. см. 702.

При проверка на в счетоводството на жалбоподателя, вещото лице е установило, че стойностите по фактурите с предмет СМр са осчетоводени в см.602 – Разходи за външни услуги, а стойностите по фактурите с предмет стоки са осчетоводени в сч.см. 302 – материали, като ДДС по всички тях е начислен по см.4531; установено е още, че част от фактурите са платени по банка, част от тях в брой изцяло, както има фактури, по които е налице частично разплащане по банка, като от „Пет Ко трейд“ ЕООД към 31.12.2010 г. останалата дължима сума е в размер на 17978 лв, от „Оверберт консулт” ЕООД останалата неиздължена сума към 31.12.2010 г. е в размер на 72385,95 лв., а от „Дже ел трейд 20084 ЕООД остатъка от неиздължената сумакам 31.12.2010 г. е в размер на 135464,08 лв. вещото лице е констатирабо осчетоводени приходи у жаблбоподателя по повод префактуриране на част от извършените разходи по процесните фактури.

В допълнителното заключение на съдебно- счетоводната експертиза вещото лице е направило анализ на последващите доставки по процесните фактури, като е обвързало извършените СМР и доставени стоки във връзка с изготвената допълнителна експертиза по СТЕ. Вещото лице е направило извод, че общата сума на издадените от „Лювик“ ООд фактури към възложителите е в по-голям размер в сравнение с общата сума на получените от доставчиците за този обект фактури, с изключение на СМР за обект Билла маркет мотописта – гр. София. Общата сума по фактурите от доставчиците „Пет Ко трейд“ ЕООД, „Надин интернешънъл“ ЕООд и „Дже Ел трейд 2008“ ЕООД е в по-голям размер от общата сума на фактурите, издадени от „Лювик“ ООд към възложителя „Импулс МС“ АД. В съдебно заседание в.л. заявява, че е констатирала, че общата сума по актовете обр. 19 съвпада с общата сума по фактурите.

Изложеното в своята съвкупност дава основание на този състав на съда да кредитира заключенията на вещите лица като обосновани и правилни в дадените ек­спертни изводи.

От жалбоподателя по делото се представиха и доказателствата за последващата реализация на стоките, съответно доказателства за извършените СМР към възложителите във връзка с процесните фактури, въз основа на които са изготвени и допълнителните заключения на вещите лица, които от страна на ответника бяха оспорени поради недостоверна дата.

            При така събраните доказателства относно тези констатации в РА, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното.

            За да се признае на получателя по обла­га­е­ма доставка ма­те­ри­алното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 от ЗДДС, следва да е из­пъл­нено някое от условията посочени в чл.71 от ЗДДС, като при изследване пред­­­поставките за възникване правото на данъчен кредит, винаги трябва да се дър­жи cметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 или чл. 9 от ЗДДС, като едва след това да се проверява изпълнението на съот­вет­ни­те пред­поставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

По делото не е спорно и това се установява от събраните доказателства при ревизията, че е изпълнено условието по чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ/фактура/,от страна на прекия доставчик, кой­то е издал процесните фактури, отразил ги е в дневниците за продажби и справкитедекларации и е начислил данъка по сми­съла на чл. 86 от ЗДДС.

Един­ствената спорна предпоставка за възникване пра­вото на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ал.1 от ЗДДС, в процесния слу­чай е наличието на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 9 от ЗДДС.

Действително по аргумент от чл.154 от ГПК в тежест на жалбоподателя, като лице черпещо изгодни за себе си правни последици – претендираното право на данъчен кредит, е да докаже реалността на процесните доставки, за което му е указана тежестта в първото по делото заседание.

В конкретния случай оспорващия твърди, че е сторил това още в хода на са­мата ревизия посредством ангажираните фактури, протоколи обр.19, дек­ла­­ри­рани в съответните Дневници за продажби и СД от всеки от доставчи­ка, при­ло­жените към същите доказателства за извършено разплащане, доказател­ст­ва за отразяване стойността на получените услуги, по съответ­ните счетоводни регистри при редовно водено счетоводство. В настоящото приизводство са представени доказателства, касаещи осъществяването на последващите облагаеми дос­тавки, които не са били предмет на изследване в хода на ревизията. Излагат се съображения, че със същия този ревизионен акт органите по приходите не са намерили основание за извършване корекции на осчетоводените разходи по спорните първични счетоводни документи, нито на съ­от­ветните приходи от последващите доставки.

Съдът намира изводите на ревизиращите за липса на облагаема доставка между жалбоподателя и доставчиците по спорните фактури за необосновани, съответно за оборени в настоящото съдебно производство.

Според легалното определение на чл. 9 от ЗДДС Доставка на услуга е всяко извършване на услуга, а според чл. 25 ал.1 от закона, данъчно съ­битие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16. Разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия слу­чай, възник­ва на датата, на която собствеността върху стоката е прех­върлена или услугата е извършена.

В хода на ревизията от доставчика са изискани доку­менти касателно фактурираните доставки, като такива са били представени – договори, фак­тури, доказателства за плащане, актове обр.19, с които на практика в изпълнение на задължението си по чл.264 ал.1 от ЗЗД възложителят е приел извършената от изпълнителя работа, и обясния относно превъзлагането на услугите на трети ли­ца, възприето е редовното осчетоводяване на стопанските операции при всеки един от търговците по веригата.

В настощото производство са представени и доказателства във връз­ка с последващите доставки, осъществени от жалбоподателя спря­мо неговите възложители, които не са били обект на насрещна про­вер­ка и не са били изискани и обследвани в хода на ревизията в нарушение на чл. 3 и чл.5 ДОПК за обективност и служебно начало при извършваната ревизия.  

Важното в случая е, че от представените в своята съвкупност писмени доказателства и съдебни експертизи може да се направи из­вод, че са налице осъществени дос­тав­ки, по които жалбоподателят се явява изпълнител, включително и тези по повод префактурирането на процесните СМР. Възприетото в ревизионния доклад и акт, че раз­хо­­­дите са документално обосновани, което имплицитно съдържа извода, че същи­те са приети от самия ревизиращ екип за реално извършени, както и че са ос­че­то­во­дени и съответните приходи.  Иначе казано в настоящия процес не се оспорва реалното осъществяване на СМР, така както същите са обективирани в приложените по делото актове обр.19 на съответните обекти, т.е услугите съществуват като реално извършени в обективната действителност.

Посредством ангажира­ни­те от всеки един от доставчиците още в хода на ревизията подробни пис­мени доказателства и обяснения, всеки един от тях на практика е потвърдил и наличието на тър­говски от­ношения помежду им и осъществяването на доставките., вкл. е приел въз­ло­же­ната от него и извършена от съответния изпълнител работа, каза се съгласно вме­­неното му с нормата на чл.264 ал.1 от ЗЗД задължение. С други думи налице са всички предвидени в областта на гражданското право, доколкото се касае за облигационни отношения между търговци, доказателства, въз основа на които да се направи извод, че ра­бо­та е извършена от изпълнителя, съответно приета от въз­ложителя – т.е. на лице е реално изпълнение на договорните отношения помежду им.

Налице са и извършени реални разплащания между жалбоподателя и неговите доставчици на значителни по размер су­ми, което би било лишено от всякаква икономическа и житейска логика, ако пос­лед­­ният търговец не е изпълнил задълженията по повод осъществяването на про­цес­ните СМР. За една част от сумите на трима от доставчиците според ССЕ към 31.12.2010г. се установяват остатъчни задължения, което е разбираемо предвид всеобщата икономическа криза.

Отделно от това от ангажираните по делото писмени доказателства, констатациите в самия РД и РА, и заключенията на вещите лица по допуснатите ССЕ и СТЕ  /всички коментирани по-горе в това изложение/ се следва изводът и за надлежното доказване в процеса на последващото влагане на предмета на спорните доставки в последващи облагаеми доставки от данъчно-задълженото лице.

Констатирано бе и съответствие между съставените Актове обр.19, съставени от прекия доставчик и тези, съставени от самия ос­пор­ващ при префактурирането на услугите, което е видно от заключението на вещото лице Е., включително данни­те кореспондират напълно и с представените доказателства от страна на възложителите, с изключението, посоченоот вещото лице относно обект Билла маркет мотописта - София.

Като обобщение може да се приеме за доказано, че са изпъл­не­ни всички материалноправни предпоставки за възникването и надлежното уп­ражняване на правото на данъчен кредит по всяка една от процесните доставки.

Все в тази връзка следва да се цитира константната практика на Съда на Европейския Съюз по тълкуването и приложението на общностното правото, което е задължително за държавите членки, нейните институции и лица.

Същата за пореден път е приповторена и в Решение от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Съдът на европейския съюз, което решение тази инстанция намира, че е постановено включително и при идентична факти­чес­ка обста­нов­ка на настоящата.

В т.28 от същия съдебен акт изложената фактическа обстановка е следната, през “2006 г. г‑н Dávid се е задължил към дружество да извърши някои строителни работи, като за целта използвал друг подизпълнител. Към момента на данъчната проверка обаче спрямо последния вече имало образувано производство по несъстоя­телност. Не било възможно да се установи контакт с неговия бивш предста­вител, който не бил предоставил никакви документи на синдика. Според данъчния ор­ган по никакъв начин не било доказано, че в издадената от подизпълнителя фак­тура са посочени действителните страни и цена. Освен това г‑н Dávid не по­ложил дължимата съгласно закона грижа на добър търговец, тъй като не се уве­рил, че посоченият подизпълнител разполага с необходимите за извършването на въпросните строителни работи ресурси.”

Съответно в т.29 е посочено, че именно “При тези условия данъчният орган отказва да признае право на приспадане във връзка с разглежданите две сделки, установява в тежест на г‑н Dávid задължение за ДДС и за лихви за забава и му налага имуществена санкция.”

Очевидна е аналогията с настоящия казус, поради което и цитираната съдебна практика следва да бъде съобразена от българския съд.

И при тази фактическа обстановка, съдът е постановил изрично, че:

1. “Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълку­ват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният ор­ган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дъл­жи­мия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите дос­тав­чици са извършили на­ру­шения, без да доказва, въз основа на обективни дан­ни, че въпросното да­нъч­но­за­дължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сдел­ката, с която обос­но­ва­ва правото си на приспадане, е част от данъчна изма­ма, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект на­горе по веригата на дос­тав­ки” и

2. “Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да приз­нае право на приспадане, поради то­ва че данъчнозадълженото лице не се е уве­ри­ло, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упраж­ня­ване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със сто­ките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил за­дълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, или поради това че въпрос­но­то данъчнозадължено лице не при­те­жава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са из­пъл­нени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни ус­ловия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евен­ту­ал­ни нарушения или измама от страна на въп­рос­ния издател”.

За да достигне до тези изводи Съдът на Европейския съюз за пореден път е подчертал категорично, че съобразно постоянната съдебна практика правота на приспадане на ДДС е основен принцип на въведената от законодателството на съюза обща система на ДДС, същото е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано и се упражнява принципно незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки; цели да освободи изцяло данъчния субект от тежестта на дължимия и платен ДДС в разтикана ця­ла­та му икономическа дейност, по който начин всъщност се гарантира неутралитета на ДДС, както и че въпросът дали дължимият ДДС за предходна или последваща продажба на отделни стоки/респ. за извършени услуги е бил внесен изцяло или в не в държавния бюджет е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получените доставки ДДС.

Тук следва действително да се посочи, че същата тази съдебната инстан­ция е постановила и че “борбата срещу да­нъч­ните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/ 112 (вж. по-конкретно Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точка 71, Решение от 7 декември 2010 г. по дело R, C‑285/09, все още непубликувано в Сборника, точка 36 и Решение от 27 октомври 2011 г. по дело Tanoarch, C‑504/10, все още непубликувано в Сборника, точка 50)”, че “правните субекти не мо­гат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза (вж. по-конкретно Решение от 3 март 2005 г. по дело Fini H, C‑32/03, Recueil, стр. I‑1599, точка 32, Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точ­ка 68 и Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 54) и че пред­вид на тези имен­но съображения “националните административни и съдебни ор­га­ни следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обек­тив­ни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба (вж. в този смисъл Решение по дело Fini H, посочено по-горе, точки 33 и 34, Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 55 и Решение от 29 март 2012 г. по дело Véleclair, C‑414/10, все още непубликувано в Сборника, точка 32).”.

От друга страна съдът е бил категоричен, че при положение, че сделката по която е отказано правото на данъчен кредит обективно е осъществена /т.е. не се оспорва, че самите СМР са извър­ше­ни и съществуват в обективната действи­тел­но и е на­лич­на фактура, същата съдържа данните, изисквани от Директира 2006/112/, поради което “са изпълнени предвидените в тази директива про­це­су­ал­ни и материал­ноправни условия за възникването и упражняването на правото на приспадане”, как­то и че не се установява данъчно задълженото лице да е извър­шил неправомер­ни действия, като например представяне на неверни декларации или изгот­вя­не на нередовни фактури, на данъчнозадълженото лице може да се от­каже право на приспадане само на основание съдебната практика, изведена от точки 56—61 от Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, съгласно която въз основа на обек­тив­ни данни трябва да се установи, че данъчнозадълженото лице, което е полу­чи­ло стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знае­ло или е тряб­ва­ло да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама, из­вър­шена от дос­тав­чика или друг стопански субект нагоре по веригата.

Категорично също така е прието, че режимът на правото на приспадане, пред­виден в посочената директива, не “допуска данъчнозадължено лице — което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС — да бъде санкцио­ни­ра­но, като не му бъде признато право на приспадане (вж. в този смисъл Решение по дело Optigen и др., посочено по-горе, точки 52 и 55 и дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точки 45, 46 и 60)”, както и че “установяването на ре­жим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на дър­жав­ното съкровище (вж. в този смисъл Решение от 11 май 2006 г. по дело Federation of Technological Industries и др., C‑384/04, Recueil, стр. I‑4191, точка 32 и Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Netto Supermarkt, C‑271/06, Сборник, стр. I‑771, точка 23).”.

Като краен мотив изрично е формирано, че при положение, че “отказът да се признае право на приспадане в съответствие с точка 45 от настоящото реше­ние, е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.”

Такива обективни обстоятелства в настоящия процес нито се твърдят, а още по-малко бяха доказани от органите на данъчната администрация.

Отделно от това в същия този акт Съда на Европейския съюз изрично е отбелязал и че данъчната администрация “не може по принцип да изисква от данъч­но­задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от ед­на страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги дос­тави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се уве­ри, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или изма­ма, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение”, доколкото имен­но “данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необ­хо­димите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъч­но­за­дължено лице”, като именно “държавите членки следва да проверят декларациите на данъчнозадължените лица, отчетите на същите и другите относими документи (вж. Решение от 17 юли 2008г. по дело Комисия/Италия, C‑132/06, Сборник, стр. I‑5457, точка 37 и Решение от 29 юли 2010 г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jóźwiak, Orłowski, C‑188/09, Сборник, стр. I‑7639, точка 21)” и че “като на­лага на данъчнозадължените лица изброените в точка 61 от настоящото реше­ние изисквания — при чието неизпълнение може да бъде отказано право на прис­па­дане, — данъчната администрация прехвърля, в разрез с посочените разпоред­би, собст­ве­ните си контролни задължения върху данъчнозадължените лица”.

Т.е. следва се извода, че в конкретната хипотеза не само, че данъчната администрация не е доказала каквото и да е участие в данъчна измама от ревизирания субект, не само че не установи наличието на обективни данни от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извършването на такава от прекия му доставчик или от предходни такива, а и посред­­ством конкретната практика, която всъщност изисква “АОП Инвест”ЕООД да доказва т.нар. “кадрова, техническа и материална обезпеченост” и прочие, за да му признае правото на данъчен кредит, всъщност е прехвърлила вър­ху данъчния субект собствените си задължения за контрол върху данъчно-задъл­жените лица, при които положение съобразно цитираната задължителна практика на Съда на Европейския съюз е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с процесния ревизионен акт.

В последващо своя Решение от 06 Септември 2012г. Съда на Европейския съюз, постановено по дело № С – 324/11, изрично е постановил във втория, третия и четвъртия диспозитив, както следва:

......

2) Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.

3) Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък дърху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени И, че .

4) Когато данъчният орган предоставя конкретни улики за наличието на данъчна измама, Директива 2006/112 и принципът на данъчен неутралитет допус­кат националната юрисдикция да провери въз основа на цялостна преценка всич­ки обстоятелства по случая дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка. При все това в положение като разглежданото в главното производство правото на приспадане може да бъде отказано само когато данъчният ор­ган установи, въз основа на обективни данни, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.

Това тълкуване на приложимото общностно право е последователно проведе­но и в Решението от 06 Декември 2012г. на Съда на Европейския Съюз, поста­новено по дело № С-285/11, образувано по отправено преюдициално запитване от Ад­министративен съд – Варна.

Поради всички изложени съображения се налага изводът, че процесните фактури удостоверяват осъществена облагаема дос­та­вка по смисъ­ла на чл.6 ал.1 от ЗДДС, респ. чл.9 ал.1 от ЗДДС (което е доказано съобразно процесуалните правилата за това, като се държи cметка, че се касае за облигационни отношения, практиката на гражданския съд за доказване изпълнението по които е трайна и константна, така напр. Определение № 587 от 2.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 289/2011 г., II т. о., ТК, и не може да се приеме, че за нуждите на данъчното обла­га­не законът въвежда различни правила за това доказване), надлежно документи­ра­­ни с първичен сче­то­во­де­н до­ку­мент, и осчетоводени на база същия, по които е начислен пра­во­мер­но да­нък, и които фор­мират данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл.68 ал.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, който неправилно е отказан на получателя на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС и така постановения отказ следва да бъда отменен.

Отделно от това дори и да се докаже, че издателят на фактурата не е осъществил самият той процесната доставка, при положение че не се доказват от да-нъч­ната администрация обективни факти въз основа на които да се приеме, че по­лу­чателят е знаел или е бил длъжен да знае, че сделката с която обосновава право­то си на да данъчен кредит е част от данъчна измама /какъвто обективен факт съобразно цитираното решение на Съда на Европейския съюз не е липсата на декларирани работници от доставчика/, то не може на последния да се откаже право­то на данъчен кредит, поради което и в тази хипотеза РА би бил неправилен и незаконосъобразен.

Основателността на жалбата в тази й част, води до извод за незаконосъобразността на ревизионният акт и в частта му относно акцесорното задължение за заплащане на лихви за забава.

Отделно от това съдът счита, че РА подлежи на отмяна и на още едно основание.

В аспекта на тълкуването на общностното право от Съда на Европейския Съюз, е необходимо да бъдат разгледани и правните последици от съставения РА на прекия доставчика, който е влязъл в сила и каза се, с който не е извършена корекция на декларирания от това дружество по СД данък добавена стойност по доставките, по които същото е изпълнител, като в противоречение на това с процесния РА е отказано корелативното право на данъчен кредит на полу­ча­теля.

Принципно по този въпрос Съда на Европейския съюз е изразил становище в Решение от 26 Януари 2012г., постановено по дело № С-218/10. Действително това разрешение е дадено в светлината на Шестата Директира, но разпоредите й са аналогични на сега действащата Директива 2006/112 на Съвета, поради което и даденото тълкуване е изцяло приложимо.

Всъщото тази юрисдикция приема, че ако се окаже “че дори при лип­сата на въпроси относно тълкуването или валидността и дори в случай на от­каз от страна на компетентните юрисдикции да сезират Съда с преюдициално за­пит­ване за тълку­ване или преценка на валидността на правото на Съюза, различ­ни администра­тив­ни органи и/или юрисдикции на държава членка продължават системно да въз­п­риемат различни становища относно привързването на една и съ­ща доставка на услуги по отношение на доставчика, от една страна, и на получа­теля, от друга стра­на, като по този начин нарушават по-конкретно принципа на данъчен неутралитет, може да се приеме, че задълженията, която посочената държава членка има по силата на Шеста директива, са нарушени” /т.43/.

Постановено е в т.44, че “Всъщност макар член 17, параграф 1, параграф 2, буква a) и параграф 3, буква a), както и член 18, параграф 1, буква a) от Шеста директива да не уточняват конкретното съдържание на процесуалните или други мерки, които трябва да бъдат взети, за да се гарантира точността на събирането на ДДС и спазването на принципа на данъчен неутралитет, това не променя фак­та, че тези разпоредби обвързват държавите членки, що се отнася до целта, която трябва да бъде постигната, като им оставят свобода на преценка при оценяване на необходимостта от приемането на такива мерки.”

Именно при тези условия на поставения втори въпрос е отговорено, че “член 17, параграф 1, параграф 2, буква a) и параграф 3, буква a), както и член 18, параграф 1, буква a) от Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не задължават държавите членки да изменят вътрешноправните си процесуални норми така, че преценката относно облагаемостта на дадена доставка на услуги и относно дължимия върху тази доставка ДДС да се извършва по непротиворечив начин по отношение на доставчика и на получателя на тази доставка дори ако по отношение на тях са компетентни различни данъчни администрации. Тези разпоред­би обаче задължават държавите членки да приемат необходимите мерки, за да се гарантира точността на събирането на ДДС и спазването на принципа на да­нъ­чен неутралитет.”

В спорния казус (а и множество аналогични такива, които е служебно известно на съда) с поведението на данъчната администрация – възприемайки дължи­моста на данъка от доставчика и вменяването му с влязъл в сила РА като задължение към бюджета и в същото време постановявайки отказ от корелативното право на данъчен кредит на получателя, по една и съща доставка, всъщност се достига именно до нарушаване на “принципа на данъчен неутралитет” и до лип­са­та на гаранции за правилното събиране на ДДС, което с цитирания съдебен акт на Съда на Европейския съюз е възприето като директно нарушение на изискванията и задълженията по общностното право.

При липсата на съответни процесуални способи за гарантиране на посоче­ния принцип и правилното събиране на ДДС – в крайна cметка единствената хи­по­теза на чл.133 от ДОПК е поставена на волята на самата приходна администра­ция, системната практика на която именно води до нарушаването на цитирания прин­цип на данъчен неутралитет,по който начин тежест на данъка се пренася вър­ху стопанските субекти, в пълно противоречие със същността на самия данък, припомнена по-горе в това изложение, то единствената мислима възможност остава гарантирането на този принцип и правилното събиране на данъка, посредством съдебното обжалване и възприемането на съответната съдебна практика от съдилищата, която именно ще доведе до спазване целите и принципите на норматив­ната уредба в областта на данъка върху оборота.

Или иначе казано в случаи като процесния следва да бъде възприето, че с оставянето в сила на РА, с който на получателя е постановен отказ от правото на данъчен кредит, след като с влязъл в сила РА на доставчика е приета дължи­мост­та на същия към бюджета, пряко се нарушава принципът на данъчен неутралитет – превръща се ДДС в кумулативен такъв, бремето за неговото заплащане се пре­на­ся пряко върху стопанските субекти, което е недопустимо и е в пряко противо­ре­чие със същността на данъка и неговите цели, така както са формулирани вклю­чително и в сега действащата Директива 2006/112 на Съвета.

В този смисъл и за нуждите на постигането на тези цели и гарантиране правилното събиране на ДДС този РА – като нарушаващ тези принципи и цели, подлежи на отмяна и на това допълнително основание.

Съдът следва да съобрази законодателните промени, извършени с § 44, т. 2 на ПЗР на ЗИД на ЗДДС (ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), а именно: В чл. 152, ал. 2 думите «Обжалване и управление на изпълнението» се заменят с «Обжалване и данъчно-осигурителна практика».

От страните се претендират разноски, които предвид изхода от делото следва да се присъдят на жалбоподателя изцяло. Констатираха се разноски в размер на 50 лв държавна такса, 500 лв по основните и 580 лв по допълнителните заключения на вещите лица, или общо в размер на 1130 лв.

Ето защо на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт № 16251100079/ 21.07.2011 г., издаден от П.С.И. – гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. *****, потвърден с решение № 950/ 06.10.2011 г. на Директора на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП – гр.*****, с който на  ЛЮВИК” ООД – гр. *****, с Булстат *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, Булстат *****, с управител Л.Н.С., не е признат данъчен кредит на стойност 192715,62 лв. и лихви от 28210,07 лв.

ОСЪЖДА Дирекция ”Обжалване и управление на изпълнението” при ЦУ на НАП гр. ***** / сега Дирекция ”Обжалване и данъчно - осигурителна практика” при ЦУ на НАП гр. *****/ да заплати на ЛЮВИК” ООД – гр. *****, с Булстат *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, Булстат *****, с управител Л.Н.С. сумата от  1130 /хиляда сто и тридесет/ лева, представляваща направените разходи по делото.

            Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: