РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                                                           Административен съд  Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 188

 

гр.Пловдив,  25 . 01. 2012 г.

 

Административен съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав :

                                                                     Административен съдия : Здравка Диева

 

С участието на секретаря Гергана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 3157/2011г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по реда на чл.268 във вр. с чл.267 ал.2 т.5 ДОПК.

Г.А.Т.,*** чрез адв.Г.А. оспорва Решение № 248 от 08.11.2011г. на Директора на ТД на НАП, гр.Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му против отказ за отписване на публични задължения поради изтичане на давностни срокове, обективиран в писмо изх.№ 9424/2007/000005/18.10.2011г. на Н.Панайотова – публичен изпълнител в ТД на НАП-Пловдив /относно публично задължение по изпълнителен титул – наказателно постановление № 1486/10.09.2004г. на ХЕИ-Бургас за глоба в размер на 300 лв./.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, постановено в нарушение на административно производствените правила за установяване на доказателства по възражението за изтекла давност  относно момента на погасяването. Оспорва изводът за неизтекла погасителна давност към м.март 2010г., започнала да тече от м.март 2005г. Възразява против приетото от органа прекъсване на погасителната давност поради “предаване на изпълнителното дело в АДВ през 2007г., където била поставена нова номерация на същото изп.дело и започнала да тече нова 5 – годишна давност”. Поддържа по аргумент на противното от чл.82 ал.2 изр.2 във вр. с ал.1 б.”а” ЗАНН, че действието по “предаване за събиране на същото публично задължение” на друг орган не е приравнимо на “всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието” – твърдението се свежда до това, че с описаното действие не е предприето действие по изпълнението, а са извършени технически действия по поставяне на нова номерация от новата административна служба по събиране на държавните вземания. Допълнително е посочено, че в хипотезата на чл.82 ал.1 б.”а” ЗАНН “новообразуваното изп.дело” би било в нарушение на нормата поради изтекъл 2 годишен срок от влизане в сила на НП / на 26.10.2004г./. Поискано е решението да бъде отменено и административният орган бъде задължен да отпише публичното задължение – глоба в размер на 300 лв. и прекрати изпълнителното дело, ведно с присъждане на съдебни разноски /д.т. и адв.възнаграждение/.

Ответникът не е процесуално представен, не изразява становище по жалбата и по същество.

В съдебното производство не е встъпил представител на Окръжна прокуратура Пловдив.

Като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, доказателства по делото и доводите на страните, съдът прие за установено следното :

   Жалбата е подадена в срок от адресат на неблагоприятен административен акт. Съобщението за издадено решение № 248 е получено на 21.11.2011г. /известие за доставка с обр.разписка, л…./, жалбата е регистрирана в ТД на НАП-Пловдив на 23.11.2011г.

Териториалният директор на ТД на НАП-Пловдив е квалифицирал Отказа за отписване на публични задължения поради изтичане на давностни срокове, опредметен в писмо от 06.01.2011г. /техническа грешка – писмото-отказ е от 18.10.2011г., л.17/ и издаден от публичен изпълнител – за действие на органа в рамките на образуваното изпълнително производство. В решението теоретично е разгледана правната същност на давността, предпоставките за прилагането й, последиците от спиране и прекъсване, приложимия закон и връзката между ДПК, ДОПК и ЗАНН, след което е извършена съпоставка с конкретиката на случая.

Съобразявайки, че публичното задължение произтича от НП № 1846/10.09.2004г., териториалният директор приел за приложими давностните срокове по ЗАНН и ДПК – действащ до 21.12.2005г., поради образувано изпълнително производство в 2-годишния срок /чл.82 ал.4 ЗАНН/. При това положение е възприето, че погасителната давност за публичното вземане следва да бъде регламентирана от нормите на ДПК, въпреки че през периода на течение на срока влиза в сила ДОПК от 01.01.2006г. /двата кодекса уреждат по един и същ начин срока на погасителната давност като продължителност и като начален момент/. За задължението срокът на погасителната давност е започнал да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието – 27.10.2004г. и този срок би изтекъл на 26.10.2009г. – ако е нямало действия “по повод спиране или прекъсване на давността”.

Тезата на органа е следната: Образуваното изпълнително дело № СБ-НП-108/11.02.2005г. е изпратено в АДВ и получава номер 9424/2007г., като образуването на изпълнителното дело пред АДВ има за последица прекъсване на давността по см. на чл.82 ЗАНН. ЗАНН установява специален режим за прекъсване на давността и същата е прекъсваема с всяко действие по принудителното изпълнение на наложената санкция. Макар в решението да са изложени доводи за прекъсване на давността поради образуване на изп.дело пред АДВ /които не са правно аргументирани/, налице са данни за две съобщения за доброволно изпълнение. Първото съобщение било изпратено през м.март 2005г. от ТДД-Пловдив, която към този момент е разполагала с правомощия за събиране на публичните задължения. Така, считано от м.март 2005г. започва нов 5 годишен срок, който без спиране или прекъсване би изтекъл през 2010г.

Следва изпращане на делото за преобразуване с нова номерация в АДВ – не е действие по принудителното изпълнение по см. на чл.82 ЗАНН. Изпратено било следващо съобщение за доброволно изпълнение през м.09.2011г. с характер и последици на съобщението  по приложимия ДОПК.

При тези данни е прието, че след м.09.2011г. започнала нова 5 годишна давност, която би изтекла през м.09.2016г., а по-рано би изтекла абсолютната давност – през ноември 2014г.

        В жалбата при административното оспорване Т. се е позовал на изтекла към 01.01.2010г. погасителна давност поради неизпълнено доброволно задължение /покана в НП по см. на чл.145 ал.1 ДПК отм.-неполучена/. Цитирал е следващо действие – съобщение от 11.02.2005г. /отново неполучено и съответно – неизпълнено доброволно публично задължение/, предвид което при прекъсване на давността считано от 11.02.2005г. – давностният срок е следвало да бъде приет като изтекъл на 01.01.2011г. /считано от 01.01.2006г./. Следващото съобщение от 27.09.2011г.  – получено лично, е след изтичане на давностния срок.

          Отказът на публичния изпълнител е постановен по възражение против съобщението за доброволно изпълнение от 27.09.2011г. В същото изрично е поставено искане за прекратяване на изп.дело за събиране на процесното задължение – с постановяване на решение. Видно от съобщението за доброволно изпълнение от 11.02.2005г. /л.22/, образуваното изп.дело е посочено под № СБ-НП-108/11.02.2005г. и на тази дата своевременно е изпратено съобщението. Такова действие няма данни да е извършено с “предаване” на изпълнителното дело в АДВ.

Спор по фактите няма, жалбоподателят не е съгласен с придадената им правна квалификация.

НП е в сила, считано от 26.10.2004г., по отбелязване с подпис и печат върху акта /л.27/. Правилно териториалният директор е зачел съдържанието и последиците на акта на публичния изпълнител, издаден по възражението на Т. /арг. от чл.226 ДОПК/, а не наименованието му. Процесуалните права на жалбоподателя в административна фаза не са ограничени, а преценката по доказателствата и последиците от тях е по основателност на жалбата. В оспореното решение е съобразена правната същност на давността като материалноправен институт и липсата на обратно действие на нормите, уреждащи я. Разграничени са режимите по ДОПК, респ. ДПК отм. и по ЗАНН. Поради образуване на изпълнителното дело в сроковете по чл.82 ал.4 ЗАНН, е прието за неприложимо действието на чл.82 ал.3 ЗАНН /с образуване на изп.дело от 2005г. давността е прекъсната в двугодишния срок по ЗАНН/. Изводът за прилагане на общия режим на погасителната давност произтича от характера на вземанията - публични държавни /чл.13 ал.2 т.4 и т.5 във вр. с §1 т.2 ДР ДПК/. Поради възникване на задължението през 2004г. е приложена нормата на чл.141 ал.1 т.6 ДПК отм., при липса на колизия между нормите за сроковете в ДПК /отм./ и ДОПК.

Самостоятелният ред за обжалване действията на публичния изпълнител, предприети за образуване, по движение и за прекратяване на изп.производство /чл. 266-269  ДОПК/ е относимият в случая. Съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител /каквото действие представлява и отказът за прекратяване на изпълнителното производство – по поставеното във възражението искане/, могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в 7-дневен срок от деня на съобщението, като жалбата се разглежда въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства. Съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК, в случаи когато жалбата е оставена без уважение, актът на решаващия орган може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на компетентната ТД. От представените писмени доказателства се установява, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в писмена форма. Обжалваният пред административния орган отказ също е издаден от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП и в рамките на правомощията му /чл. 225, ал. 1 от ДОПК/.  Налице са валидни административни актове, в писмена форма, с фактическите и правни основания за постановяването им.

Твърдението за погасено поради изтекла давност задължение и незаконосъобразност на отказа за прекратяване на изп.производство, съдът счита за основателно във вр. с фактите, за които са приложени доказателства в преписката. Както е посочено в решението, институтът на погасителната давност е материално правна разпоредба, поради което и при липса на изрична правна норма в противна насока, следва да се приложи тази разпоредба, която е в сила към момента на възникване на спорното правоотношение. При последвало друго законодателно разрешение, следва да се съобрази и обстоятелството, доколко последващото изменение поставя лицето в по - благоприятно положение, като в този случай намира приложение по-благоприятния режим на този институт /начален момент, продължителност, спиране, прекъсване на давността и т.н./. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено /чл. 171, ал. 2 от ДОПК/. Като правна последица от действието на нормите за давността, с изтичането на давностните срокове по чл. 171 от ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане.

Относно основанията за спиране и прекъсване на давността за публичните задължения, както и за срока на спирането й в конкретния случай - от 1.01.2000г. до 1.01.2006г. приложим е ДПК отм., след 1.01.2006 г. е приложим ДОПК. Съгласно действащата през 2004г. разпоредба на чл. 140 ал. 1 и ал. 2 от ДПК /отм./ публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Според чл. 141 ал. 2 от отменения ДПК /в редакцията, действаща след изменението на ДПК - Д. В. бр. 45 от 30.04.2002 г./ основание за прекъсване на давността е влизане в сила на акта за установяване на публичното вземане; основанията за спиране на давността – обжалване на актът, с който е определено задължението; налагане на обезпечителни мерки и предприемането на действия по принудително събиране /т.5, 6 и 7 – нови/.

Може да се прекъсне само давностен срок, който към момента на прекъсването не е изтекъл. В настоящия случай след измененията в ДПК /ДВ, бр.45 от 2002г./, изпращането на съобщение за доброволно изпълнение е действие по изпълнителното производство за установеното задължение, произтичащо от влязло в сила НП считано от 26.10.2004г. Покана за доброволно изпълнение по см. на чл. 182, ал. 1 от ДОПК няма характер на властническо волеизявление, установяващо публични вземания, нито на действие по принудително изпълнение. Според трайно установената съдебна практика /ДОПК/ на ВАС: при уредбата на чл. 182, ал. 1 ДОПК и при предходната уредба на чл. 145, ал. 7 ДПК /отм./ покана / съобщение за доброволно изпълнение, не създава права или задължения, нито засяга права и законни интереси на адресата си, а кани/осведомява за възможност за доброволно заплащане на сумите по нея /Определение № 13269 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13686/2010 г., I о.; Определение № 9065 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8032/2011 г., VIII о./. Съобщението от 27.09.2011г. е основано на чл.221 ДОПК – “Започване на производството”, раздел  IV – Действия от Глава XXV – Принудително изпълнение.

На 11.02.2005г. е изпратено съобщението за доброволно изпълнение и по този начин е опредметено започване на предвидената процедура по принудително изпълнение /Глава XIII-Изпълнение, чл.145, чл.146 ДПК, отм./. Принудителното събиране на публични задължения е обвързано с изтичане на срок за доброволното им изпълнение /чл.146 ал.1 ДПК отм./, т.е. последното не е действие по принудителното изпълнение на публичното задължение, а е предпоставка, за да се предприемат действия за това / Решение № 9889 от 21.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2229/2009 г., I о./. Съобщението обаче съдържа текст по см. на чл.177 ал.1 и чл.184 ал.1 – Глава XVIII “Принудително изпълнение”, респ. “Действия. Започване на производството” ДПК /отм./, с конкретен срок за предвидените в нормата действия и без данни по преписката за извършването им.

Изпълнителното дело е образувано през 2005г. – в срока по чл.82 ал.4 ЗАНН. В разпоредбата на чл. 82 ЗАНН е уреден института на погасителната давност, след изтичането на която наложеното административно наказание не се изпълнява, както и са закрепени различните срокове, в които тази давност изтича. В чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН е указано, че административното наказание "глоба" не се изпълнява, когато са изтекли 2 години, като изрично ал. 2 на същата правна норма пояснява, от кога започва да тече давността - от влизане в сила на акта, с който съответното наказание е наложено, а не от момента на извършване на деянието, както е по правилата на НК. Предвидено е и прекъсване на погасителната давност с предприемане на всяко действие на надлежен орган за изпълнение на наказанието. Образуването на изпълнителното дело представлява прекъсване на давността по смисъла на тази разпоредба, като след завършването му започва да тече нова давност / в този смисъл е и съдебната практика на ВАС, I О. - решения по адм. дело № 11134/2005 г. и № 6794/2006 г. ; Решение № 5265 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12096/2009 г., I о./. Съгласно чл.82 ал.4 /ДВ, бр. 28 от 1982 г./ ЗАНН: Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.

В чл. 222 от ДОПК изтеклата погасителна давност не е предвидена като основание за спиране на принудителното изпълнение. Тя не е предвидена и като основание за прекратяване на принудителното изпълнение - чл. 225 от ДОПК, но по аргумент от чл.173 ДОПК има за последица това действие /задължението е глоба/.

С образуване на изп.дело, по см. на ЗАНН давността е прекъсната и от 11.02.2005г. е започнала да тече нова. В 5-годишния срок, считано от 01.01.2006г. до 01.01.2011г. не се констатира да са извършени други действия по принудително изпълнение и към момента на изпращане на съобщението по чл.221 ДОПК – м.09.2011г. /дори да се приеме за действие по принудителното изпълнение/, както и към момента на издаване на отказа и потвърдителното решение, давността е изтекла. Преобразуване на изп.дело по номер поради компетентността на друг орган не е основание за прекъсване на давностния срок. Основанията за това са нормативно установени и не подлежат на разширително тълкуване и прилагане. Освен това посоченото техническо действие по движение на делото не е насочено към адресата на задължението.

Административния акт, какъвто представлява оспорваното решение и отказът на публичния изпълнител са предмет на съдебна преценка за законосъобразност към момента на издаването им. В случая не е налице хипотеза на чл.142 ал.2 АПК.

При липса на прекъсване или спиране на давността вземането се погасява с изтичането на пет годишен давностен срок, а в случая образуване на изп.дело е действие по см. на чл.141 ал.1 т.7 ДПК /отм./. С оглед на обстоятелството, че давността по отношение на публичното задължение е започнала да тече при действието на ДПК /отм./, приложими са неговите разпоредби, с изключение на проявлението на основанията за спиране и прекъсване на давността за периодите, през които давностният срок е продължил да тече при действието на друг процесуален закон - ДОПК. В случаите по чл. 82, ал. 4 от ЗАНН при образувани изпълнителни дела давността се определя според процесуалния закон, уреждат правилата за принудителното изпълнение върху глобата, в качеството и на публично задължение. След прекъсване на давността поради принудително изпълнително действие през 2005г., следващото действие по принудителното изпълнение през м.09.2011г. е осъществено при изтекъл давностен срок, който не би могъл да бъде вече прекъснат.  

Мотивиран така и на основание чл.268 ал.2 ДОПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

Отменя Решение № 248 от 08.11.2011г. на Директора на ТД на НАП, гр.Пловдив.

Връща преписката за решаване с произнасяне от компетентния орган по поставеното искане във възражение от 12.10.2011г. на Г.А.Т.,***, при съобразяване обстоятелствената част на съдебния акт относно тълкуване и прилагане на закона.

Осъжда ТД на НАП, гр.Пловдив да заплати на Г.А.Т.,*** съдебни разноски в размер на общо 110лв. /държавна такса и адвокатско възнаграждение/.

Решението е окончателно.

 

             Административен съдия :