РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

№ 13

 

гр. Пловдив, 3 януари  2013 год.

                                                                                         

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение,  ХІ с., в открито заседание на  четвърти октомври  през две хиляди и дванадесета година,  в състав:

Председател:  Милена Несторова - Дичева

                  

при секретаря Марина Чиракова и участието на прокурора …,  като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 3194 по описа за 2011 г., и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

          Образувано е по жалба на „Ачо”ЕООД със седалище и адрес на управление *****, чрез управителя А.Р.Б., против РА № 261102451/16.08.2011 г., потвърден с решение № 1079/07.11.2011 г. Иска се частична отмяна на РА /не се оспорват контатациите в частта по ЗДДС и ЗКПО/ като се твърди необоснованост и незаконосъобразност на определените задължения по осигурителното законодателство и лихвите за просрочие. Сочи се, че органите на приходната администрация неправилно не са възприели изложените аргументи и приложените към тях доказателства в насока на това, че за 2005 г. видно от представени банкови извлечения, жалбоподателят е внесъл вноски по ДОО в размер на 9 064,09 лева т.е. реално внесените суми са дори по-високи от констатираните за внасяне. За 2006 г. се излага становището, че работниците са били в неплатен отпуск, съответно начислените вноски не са дължими.

          В жалбата се излагат оплаквания в подкрепа на горните твърдения. Иска се оспореният акт да бъде отменен. Претендират се и разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения. Представя се и подробна писмена защита.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител юрк.Г. взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Излагат се подробни съображения в представена писмена защита. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Предмет на настоящото оспорване е Ревизионен акт № 261102451/16.08.2011 г., потвърден с Решение № 1079/07.11.2011 г. на Директора на Дирекция ”ОУИ”- гр. Пловдив  при ЦУ на НАП.

С посоченото решение оспореният по административен ред РА е потвърден в обжалваната част за следните задължения: 1. ДОО – главница 5 148,96 и лихва в размер 8 342,39; 2.ЗО главница в размер на 968,20 лева и лихви в размер на 1065, 23 лева; 3.ДЗПО-УПФ  главница 912,76 лева и 1518,62  лева; 4.Ф”ГВРС”  главница 115,38  и лихви в размер на 186,03 лева.

В хода на съдебното производство /протокол от последното проведено по делото съдебно заседание – л.406/ е направен частичен отказ от жалбата. Видно от направеното изрично изявление в този смисъл жалбата се поддържа  по отношение на сумите за ДОО – над 3 510.33 лева до 5148.96 лева респ. лихви над 5 271.68 лева до 8 342.39 лева,  за УПФ-ЗДПО – над 445.04 лева до 912.76 лева респ.лихви над 700.11 лева до 1518.62 лева и за ГВРС – над 63.47 лева до 115.38 лева респ.лихви над 96.46 лева до 186.03 лева.

В този смисъл производството по делото следва да се прекрати по отношение на РА в частта, за която е направен частичен отказ от жалбата.                     Предмет на разглеждане остава жалбата в останалата й част.

Каза се, същата се поддържа  в частта й по отношение на сумите за ДОО – над 3 510.33 лева до 5148.96 лева респ. лихви над 5 271.68 лева до 8 342.39 лева,  за УПФ-ЗДПО – над 445.04 лева до 912.76 лева респ.лихви над 700.11 лева до 1518.62 лева и за ГВРС – над 63.47 лева до 115.38 лева респ.лихви над 96.46 лева до 186.03 лева.

Така издаденият РА е резултат от извършена на жалбоподателя ревизия възложен със ЗВР № 1100656/08.02.2011 г., изменена със ЗВР №1102451/19.05.2011 г. Въпросните заповеди са издадени от компетентен да възлага ревизията орган – Заповед № РД-09-1/04.01.2010 г. на Директора на ТД на НАП-гр.Пловдив.

Въз основа на извършената ревизия, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № 1102451/08.07.2011 г.

В крайна сметка, на основание чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК е издаден и оспореният РА – същият е издаден от компетентен орган видно от приложена като част от административната преписка Заповед за определяне на компетентен орган № К 1102451/16.08.2011 г.

 За всички тези действия, осъществени от страна на органите на приходната администрация, жалбоподателят е бил надлежно уведомяван в хода на административното производство.

Както се каза по-горе, този РА е обжалван по законоустановения административен ред, като Директорът на Дирекция “ОУИ” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение №1079/07.11.2011 г., с което изцяло е потвърдил процесния РА.

На първо място по установените задължения за 2005 г.:

Спорният момент касателно този период се концентрира върху това дали процесните осигурителни вноски са внесени в пълен размер и то в законоустановените срокове по чл.7, ал.1-2 от КСО.

Видно от приложените към РА лихвени листове ревизиращият орган е определил лихви за невнесени в пълен размер осигурителни вноски за м.11 и м.12.2005 г. до датата на издаването на РА. Съгласно приетото по делото заключение по ССЕ, датите на внасяне на осигурителните вноски за 2005 г. съвпадат с приложената към административната преписка справка на НОИ за направените вноски за осигурителните фондове  по дата от платежно нареждане през периода 01.2005 г. – 01.2011 г., съответно осигурителните вноски за 2005 г. не са внасяни в законоустановените срокове и в пълен размер за съответните фондове. Съответно обоснован е извода на приходната администрация, че за невнесените в срок осигурителни вноски се дължи лихва, изчислена от деня следващ деня на възникване на изискуемостта на осигурителните вноски – денят следващ датата на изплащане на възнагражденията т.е. първо число на месеца, следващ  месеца, в който са изплатени възнагражденията, тъй като същите са изплащани на последно число на текущия месец. Както правилно е констатирал ревизиращият екип, което, каза се, се потвърждава и от заключението по ССЕ, осигурителните вноски за м.януари са внесени на 16.02.2005 г., за м.февруари 2005 г. са внесени на 29.06.2005 г., за м.март 2005 г. са внесени на 29.06.2005 г. частично и на следващата дата останалите, за м.април 2005 г. са внесени на 27.09.2005 г., за м.май – 24.10.2005 г., за м.юни и юли и октомври 2005 г. – на 27.04.2006 г. и 28.04.2006 г., за м.август – на 17.10.2005 г., за м.септември 2005 г. – на 05.12.2005 г., за м.11 и м.12.2005 г. – на 09.06.2006 г.  В този смисъл правилен и законосъобразен  е направеният от приходната администрация извод, че щом осигурителните вноски се внасят едновременно  с изплащането на дължимото възнаграждение, то в конкретния случай същите са внесени със забава, за което се дължи съответната лихва. Като допълнителен аргумент, споделящ се и от състава на съда, в полза на заявената теза, че осигурителните вноски не са внасяни своевременно в пълния им размер,  е посочено и обстоятелството, че съгласно платежните нареждания за плащане към бюджета и справката от НОИ за направени вноски по съответните осигурителни фондове, вноските за периода не са внасяни в пълен размер, тъй като от приложените документи става ясно, че в тях фигурират и преводни нареждания за вноски за самоосигуряващото се лице собственик на „АЧО“ЕООД, които вноски не са за наетите лица, а са лични вноски за сметка на самоосигуряващото се лице, макар и същите да се превеждат чрез дружеството.

         Освен посоченото, в подкрепа на направения извод за забавено и непълно внасяне на дължимите осигурителни вноски, следва да се отчете и направената констатация от ВЛ при разпита му в съдебно заседание и даденото от него  заключение, че задълженията за заплати са начисляване на разход в края на всеки месец т.е. и осигурителните вноски са станали дължими тогава, след като не са отразяване като задължения към персонала, а са отразявани счетоводно текущо в края на всеки месец по сметка 603 Разходи за възнаграждения, а не са отразявани като задължения към персонала.  В представения ОПР за 2005 г.  също няма отразени задължения към персонала.       

         Предвид посоченото се налага безспорния извод, че констатациите на приходната администрация са правилни, същите се потвърдиха от приетото по делото заключение на ВЛ, съответно жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена в тази й част.

         На второ място, по отношение на установените задължения за 2006 г.:

         Първият спорен момент тук произтича от твърденията на жалбоподателя, че за месеците ноември и декември няма внесени осигурителни вноски и няма подадени декларации обр.6, тъй като работниците са били в неплатен отпуск. Изложените в тази връзка доводи от жалбоподателя не се споделят от съда. Същите не са подкрепени с надлежни доказателства, които да наведат съда на извод, различен от този, направен от приходната администрация, който се базира на обосновани фактически констатации. Твърдението на жалбоподателя, че наетите лица са били в неплатен отпуск не е подкрепено с никакви доказателства по смисъла на чл.160 от КТ – липсват съответните заповеди на работодателя или направени в този смисъл искания на наетите лица. Направеното в този смисъл отразяване във ведомостите за заплати, които не са представени на ревизиращите органи, а едва впоследствие в хода на обжалването на РА, не може да аргументира наличието на неплатен отпуск, чието ползване е императивно разписано от КТ. Освен това, ако действително наетите лица  са ползвали неплатен отпуск за посочения период въпросното обстоятелство е следвало да бъде отразено при подаването на данни с Декларация обр.1 с код за вид осигурен – 28 - като за лица в неплатен отпуск, за които се дължат само здравни осигуровки. Видно от обясненията на ВЛ в конкретния случай това не е направено. Не се представиха и доказателства на наличието на хипотезите на чл.173 или чл.267 от КТ действащи към онзи момент.

         Предвид посоченото, жалбата е неоснователна и в тази й част.

         На второ място, касателно целия период на 2006 г., органите по приходите са констатирали, че направените вноски по осигурителните фондове или не са внасяни въобще или са внасяни със закъснение, поради което се дължат и съответните лихви. Изложените доводи са аналогични на тези за 2005 г. и същите се споделят и от съда.  Не е спорен факт по делото начисляването и изплащането на заплатите в края на текущия месец. От заключението на ВЛ безспорно се установява, че задълженията за заплати са начислявани на разход в края на всеки месец т.е. и осигурителните вноски са станали дължими тогава. Съгласно приетото по делото заключение по ССЕ, датите на внасяне на осигурителните вноски за 2006 г. съвпадат с приложената към административната преписка справка на НОИ за направените вноски за осигурителните фондове  по дата от платежно нареждане през периода 01.2005 г. – 01.2011 г., съответно осигурителните вноски за 2006 г. не са внасяни в законоустановените срокове и в пълен размер за съответните фондове. Съответно обоснован е извода на приходната администрация, че за невнесените в срок осигурителни вноски се дължи лихва, изчислена от деня следващ деня на възникване на изискуемостта на осигурителните вноски – денят следващ датата на изплащане на възнагражденията т.е. първо число на месеца, следващ  месеца, в който са изплатени възнагражденията, тъй като същите са изплащани на последно число на текущия месец. При подавани декларации обр.6 от жалбоподателя, осигурителните вноски са дължими, следователно за невнесените и невнесени в срок се дължи лихва. ВЛ е установило, че за м.03.,04,06,10, 11 и 12.2006 г. не се внасяни въобще осигурителни вноски, а за останалите месеци същите са внесени със закъснение, което обосновава законосъобразния извод за  дължимостта на  лихва за просрочие.

          На следващо място за периода 2007 г. – 2010 г.:

         Органите по приходите са определили лихва за невнесените в срок осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ГВС. Невнасянето на въпросните осигурителни вноски се установява на база представена в хода на ревизията справка за начислени и изплатени възнаграждения за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2010 г., изготвена и подписана от счетоводителя на дружеството Николова, представена в отговор на ИПДПОЗЛ № К-8-2107/09.03.2001 г. В тази справка изрично са посочени датата на начисляване на възнагражденията, осигурителния доход и датата на изплащането им. От приложената справка на НОИ за направени вноски по фондове ДОО,ЗО, ПКБ, ДЗПО,УчПФ,ГВРС по дата от платежно нареждане за периода от м.януари 2005 г. до м.януари 2011 г. са видни датите на внасяне на вноските за различните фондове по периоди. При направено сравнение между датите на начисляване на възнагражденията и датите на внасяне на вноските става ясно, че същите са внесени със закъснение, поради което е правилно е начислена и лихвата за просрочие.

Във връзка с горното, съдът намира, че изводите на органите на приходната администрация са правилни и законосъобразни, поради което жалбата и в тази й част се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, надлежно възложено по реда на ДОПК и осъществено в съответствие с правилата му.  Ревизионното производство е завършило с издаването на предвидения в чл.119 ал.3 т.1 от ДОПК ревизионен акт, които е постановен в установената от закона форма. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при извършването на ревизията. Ревизионният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон. Той ще следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу му отхвърлена като неоснователна и недоказана.

При този изход на делото, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на ответника по делото Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част от жалбата. Те се констатираха в размер на    815 лева  ( осемстотин и петнадесет лева).

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Пловдивският административен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ачо”ЕООД със седалище и адрес на управление *****, чрез управителя А.Р.Б., против РА № 261102451/16.08.2011 г., потвърден с решение № 1079/07.11.2011 г. по отношение на сумите за ДОО – над 3 510.33 лева до 5148.96 лева респ. лихви над 5 271.68 лева до 8 342.39 лева,  за УПФ-ЗДПО – над 445.04 лева до 912.76 лева респ.лихви над 700.11 лева до 1518.62 лева и за ГВРС – над 63.47 лева до 115.38 лева респ.лихви над 96.46 лева до 186.03 лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в останалата му част.

ОСЪЖДА „Ачо”ЕООД със седалище и адрес на управление *****, чрез управителя А.Р.Б., да заплати на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част от жалбата, в размер на    815 лева  ( осемстотин и петнадесет лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне, а в частта му с характер на определение – в 7-дневен срок.

 

Председател: