Р Е Ш Е Н И Е

228

Град Пловдив, 31.01.2013 година

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТОИЛ БОТЕВ

  при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, административно  дело № 3196 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 156 и сл. от ДОПК.

Делото е образувано по жалбата на „МИВА ТОН“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от управителя А.Й.Б., против Ревизионен акт № 261102309/29.07.2011 г., издаден от С.П. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр.  Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден с Решение № 1022/25.10.2011 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 56 499,99лв., допълнително начислен ДДС в размер на 9 028,33лв., ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 4 633,09лв.

В жалбата се твърди, че издадения акт е незаконосъобразен и необоснован, постановен в противоречие с материалния и процесуалния данъчен закон. Конкретни възражения се излагат по всяка една от процесните доставки, по които не е признато право на приспадане на данъчен кредит, като се твърди, че и двете дружества – доставчици разполагат с материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставките, включително с достатъчно лица, ангажирани по граждански правоотношения. Липсата на позволителни за странични ползвания по чл. 102 от ППЗГ, както и други документи във връзка със събирането на диворастяща продукция при доставчиците не е елемент от фактическия състав за признаване на данъчен кредит, а само и единствено е обстоятелство за ангажиране на съответната административно – наказателна отговорност на дружеството. По отношение на допълнително начисления ДДС за извършената безвъзмездна доставка в полза на Земеделска кооперация „Зов“ се твърди, че при тълкуване клаузите на договора органите по приходите са подходили буквално и формално, като не е изяснена действителната воля на страните. В съдебното заседание жалбоподателят, чрез адв. С. и адв. С., поддържа оспорването. Иска се отмяна на ревизионния акт в обжалваната част, поради материална незаконосъобразност, тъй като констатациите се оборват от събрания по делото доказателствен материал. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответният административен орган - Директор на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. С. излага становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да я остави без уважение. Претендира се присъждане в полза на Дирекция ”ОУИ” – гр. Пловдив  юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема конкретно становище по жалбата.

Административен съд – Пловдив, в настоящия състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил.

 Така постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество жалбата е  частично основателна по следните съображения:

 Ревизията на „МИВА ТОН“ ЕООД е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1100561/02.02.2011г., издадена от Д.А. – главен инспектор по приходите в дирекция “Контрол” при ТД на НАП - гр. Пловдив. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, която е редовно връчена на лицето на 15.02.2011г. Съобразно цитираната заповед ревизията обхваща установяване на задължения по ЗДДС за периода от 24.11.2008г. до 31.12.2010г. Срокът на ревизионното производство е продължен с последваща ЗВР № 1102309/13.05.2011г., като е определен краен срок до 15.06.2011г. Посочените Заповеди за възлагане на ревизия са редовно връчени на ревизираното лице. В законоустановения срок е съставен Ревизионен доклад /РД/ № 1102309/29.06.2011г., като против него, в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, е подадено възражение вх. № ВхК-5710/20.07.2011г. Към възражението са приложени писмени доказателства, подробно описани, касаещи доставчици и последващи клиенти на жалбоподателя. Същото е обсъдено от органа по приходите, определен да издаде ревизионния акт, намерено е за неоснователно и в законоустановения срок е издаден процесния ревизионен акт № 261102309/29.07.2011г.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди – Заповед № РД-09-1/04.01.2010г., издадена от Директора на ТД на НАП - гр. Пловдив и Заповед за определяне на компетентен орган № К 1102309/01.07.2011г., издадена от В.А. Началник сектор „Ревизии” в дирекция “Контрол” при ТД на НАП - гр. Пловдив.

1.В хода на ревизионното производство органите по приходите не са признали право на приспадане на данъчен кредит на «Мива Тон» ЕООД в общ размер на 56 499,99лв. по фактури, издадени от “Строй комерсиал 7“ ЕООД за данъчни периоди мм. 09, 10.2010г. (32 333,33лв.) и от „Дейли транс 2010“ ЕООД за данъчни периоди мм. 10, 11 и 12.2010г. (24 166,66лв.). Предмет на доставката по фактурите е „плащане по договор от 20.08.2010г.“

На двамата доставчици са връчени ИПДПОЗЛ, в отговор на които са представени заверени копия на процесните фактури, договори от 20.08.2010г., приемо – предавателни протоколи и счетоводни документи. Депозирани са писмени обяснения, съгласно които предмет и на двете доставки са горски/диворастящи  билки, брането на които се е извършвало от лица, наети по граждански договори, в землищата на гр. Ихтиман, гр. Елин Пелин, гр. Вакарел, с. Церово, с. Виноградец и с. Памидово. Представени са 12 броя граждански договори от 20.08.2010г., придружени със сметки за изплатени суми от месец януари и месец февруари 2011г. По отношение разплащанията по доставките доставчикът „Строй комерсиал 7“ ЕООД е представил банкови документи в изключително нечетлив вид, а доставчикът „Дейли транс 2010“ ЕООД не е представил документи. Транспортирането на набраните количества билки е извършвано с транспорт на клиента по доставката („Мива Тон“ ЕООД) всеки ден, като претеглянето на количествата е извършвано в неговата база.

След анализ на представените от доставчиците документи органите по приходите са констатирали, че двете фирми са представили граждански договори за едни и същи лица, които са осъществявали процеса по събиране на диворастящи шипки. Не са представени счетоводни документи от гр. 30 за заприхождаването на събраните количества шипки, съответно за изписването им при продажбата им на дружеството – жалбоподател. Не са представени хронологични регистри на счетоводни сметки с отразени разходи за изплатените суми по гражданските договори и съответните дължими здравно-осигурителни сметки на лицата. Не са представени и документи, изискуеми по специални закони, свързани с извършване на дейност по събиране на горски плодове и билки, по точно позволителни за странични ползвания по чл. 102 от ППЗГ, уведомления по чл. 102а, ал. 2 от ППЗГ и др. изискуеми документи по същия подзаконов нормативен акт, съответно по Закона за лечебните растения и Наредба № 5 от 2004г. за изискванията, на които трябва да отговарят билкоизкупвателните пунктове и складове за билки.

Извършена е допълнителна проверка в информационния масив на НАП, свързана с наличието на кадрова обезпеченост на дружествата – доставчици за изпълнение на фактурираната доставка. В отговор на връчени ИПДПОЗЛ лицата, назначени по граждански правоотношения, декларират местата, на които са събирани билките, както и начина на транспортирането им до тези места. При допълнителната проверка органите по приходите са констатирали, че едно от лицата, положило подпис върху сметките за изплатени суми, не пребивава в страната, считано от месец ноември 2010г., други две лица са наети по трудови правоотношения в дружеството – жалбоподател „Мива Тон“ ЕООД, а едно от лицата е наето по трудово правоотношение в ЕТ „Мирели – Елка Вринчева“.

С цел доказване реалността на доставките, от получателя по нея също са изискани документи и писмени обяснения. В отговор на ИПДПОЗЛ са представени договори, банкови извлечения, приемо – предавателни протоколи (60 броя за „Строй комерсиал 7“ ЕООД и 49 броя за „Дейли транс 2010“ ЕООД), договори за наем на помещения (от Земеделска кооперация „Зов“ – с. Радилово) и на МПС. Депозирани са писмени обяснения, съгласно които дружеството са занимава с дейност по бране и търговия с горски плодове и билки, за осъществяването на която дейност разполага с лица, наети по трудови правоотношения. В обясненията са посочени заетите лица, наетите МПС, с които се осъществява транспорт на събраните количества горски плодове от мястото на събирането до складовата база на „Мива Тон“ ЕООД в с. Радилово.

След извършена съпоставка на данните в документите, съпъстващи доставките (пътни листове, приемо – предавателни протоколи и др.) органите по приходите са констатирали следните непълноти и несъответствия в тях: в пътните листове липсват данни за изминати километри, за начални и крайни показания на километражите на автомобилите, за които са съставени пътните листове. Предвид непосочването на местата на бране и товарене на набраните шипки не може конкретен пътен лист да се обвърже с конкретен автомобил (част от които са леки автомобили) и не може да се определи по коя дестинация се е движил конкретен автомобил на определен ден. Не могат да се обвържат „транспортните“ курсове с фактурите за закупено гориво, предвид времевата им отдалеченост и съставянето на пътните листове за движението на няколко автомобила. Не може да се направи и обвръзка между местата на натоварване на продукцията, съгласно писмените обяснения на управителя на жалбоподателя, и местата, декларирани от лицата, наети по граждански правоотношения, фактически извършвали дейността по събиране.

По отношение на изпълнението на доставките са констатирани и други противоречиви данни: жалбоподателят не представя аналитично извлечение от материални сметки от гр. 30 относно заприхождаването на закупените количества шипки от „Строй комерсиал 7“ ЕООД и „Дейли транс 2010“ ЕООД и изписването им при продажбата на последващи клиенти; независимо, че се касае за доставка по договор от 20.08.2010г. едното дружество – доставчик е регистрирано в Търговския регистър на по-късна дата: 28.09.2010г.

Във връзка с възможността на определен брой лица да „наберат“ определено количество шипки, които варират от два и половина до девет тона на ден, органите по приходите са отправили запитване до Българската асоциация на билкарите и гъбарите. В отговор на ИПДПОТЛ е получен отговор, съгласно който чрез „брулене на шипкови храсти“ едно лице може да добие следните количества шипков плод: между 10 и 15 кг дневно, ако е без опит в такъв вид дейност и до 35 кг дневно, ако има опит в такъв вид дейност.

Като приложение към възражението против ревизионния доклад, от страна на жалбоподателя са представени писмени доказателства за фактуриране и транспорт на цялото изкупено от „Мива Тон“ ЕООД количество шипки на негов клиент „Камеа М“ ООД. Органите по приходите са приели, че представените с възражението пътни листове са без достоверна дата, съставени за целите на защитната теза на ревизираното лице. Акцентирано е на обстоятелството, че данъчният кредит по доставките на „Строй комерсиал 7“ ЕООД и „Дейли транс 2010“ ЕООД е отказан не само поради противоречивите данни за местата на набиране на шипките и за транспортирането им, но и поради обстоятелството, че наетите от доставчиците лица по граждански договори не могат да „наберат“ количество билки в размер на 262 607 кг, в рамките на 100 дни. Видно от приемо – предавателните протоколи за периода от 23.08.2010г. до 30.11.2010г. са декларирани като набрани различни количества билки, най-малко количество на 30.10.2010г. (1 797кг), най-голямото на 23.08.2010г. (8 031 кг). След разделяне на общо набраното количество от 262 607 кг на дните, през които е набрано (100 дни) се получава дневно количество от 2 626,07 кг или по 218 кг дневно на лице, наето по граждански договор. Видно от отговора на „Българската асоциация на билкарите и гъбарите“ – гр. София максимално възможното дневно количество шипкови плодове, което може да бъде набрано, достига до 35 кг, което означава, че не е възможно събирането на 218 кг дневно на човек.

Предвид на горните констатации, на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 6 от ЗДДС на получателя по доставките не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди мм. 09, 10, 11 и 12.2010г. в общ размер на 56 499,99лв. по доставките с доставчици „Строй комерсиал 7“ ЕООД и „Дейли транс 2010“ ЕООД.

В жалбата се акцентира върху обстоятелството, че в хода на ревизията са представени доказателства за транспортирането и съхранението на събраните количества шипкови плодове от момента на събирането им от физическите лица, наети по граждански договори от доставчиците „Строй комерсиал 7“ ЕООД до „Дейли транс 2010“ ЕООД до момента на последващата им продажба на „Камеа М“ ООД. Представени са доказателства за наличие на собствени и наети помещения за съхранение на продукцията в с. Радилово, за транспортирането й с наети МПС, за което са съставени пътни листове, както и за набраното количество, за което са съставени приемо – предавателни протоколи. По отношение на приетото от органите по приходите максималното дневно количество, което едно лице може да набере (35кг) се възразява, че тази информация е предоставена от некомпетентно „сдружение“, което не специализиран държавен орган и следователно няма „задължителен“ и „обвързващ“ характер. 

В подкрепа на защитната теза, че доставките са реални, тъй като не са налице извършени корекции в начисления от „Строй комерсиал 7“ ЕООД и „Дейли транс 2010“ ЕООД ДДС по доставките, в качеството им на изпълнители, в хода на съдебното обжалване се правят доказателствени искания. По делото са приети писмени доказателства, касаещи посочените дружества - доставчици, както следва: РА № 21001010271/30.05.2011г., ведно с РД № 1010271/11.04.2011г. за извършена ревизия на „Строй комерсиал 7“ ЕООД с обхват данъчни задължения по ЗДДС за периода от 01.10.2010г. до 30.10.2010г. (л. 857 – 921 по делото) и РА № 2101110889/15.12.2011г., ведно с РД № 110889/19.10.2011г. за извършена ревизия на „Дейли транс 2010“ ЕООД с обхват данъчни задължения по ЗДДС за периода от 28.10.2010г. до 31.01.2011г. Двата ревизионни акта са влезли в законна сила.

В съдебно заседание на 03.07.2012г. е прието заключение по назначена съдебно – счетоводна експертиза, изпълнено от вещото лице Б.Д., без възражения от страните. В заключението са дадени следните отговори на поставените задачи:

-задача 1: След проверка в счетоводството на жалбоподателя се констатира, че стоките, получени по фактурите, издадени от доставчиците „Строй комерсиал 7“ ЕООД и „Дейли транс 2010“ ЕООД са заприходени по дебита на материална сметка 302 „Материали“ на датите, посочени в таблица 1 на констативно – съобразителната част (л. 929 – 930 по делото). След проверка в счетоводствата на доставчиците „Строй комерсиал 7“ ЕООД и „Дейли транс 2010“ ЕООД се констатира, че приходите от продажбата на стоките на „Мива Тон“ ЕООД са осчетоводени по сметка 702;

-задача 2: След проверка в счетоводството на жалбоподателя „Мива Тон“ ЕООД се констатира, че доставките по процесните фактури са разплатени по банков път, с банкови платежни нареждания, описани в таблица 2 на констативно – съобразителната част (л. 930 по делото);

-задача 3: След проверка в счетоводството на жалбоподателя „Мива Тон“ ЕООД се констатира, че са издадени фактури за последващи продажби на стоките на клиентите „Камеа М“ ООД и „Булгаркооп импорт – експорт“ ЕООД, подробно описани в таблица 3 от констативно – съобразителната част (л. 931 по делото). Съпоставка между закупените количества от доставчиците „Строй комерсиал 7“ ЕООД и „Дейли транс 2010“ ЕООД и продадените количества на клиентите „Камеа М“ ООД и „Булгаркооп импорт – експорт“ ЕООД е направена в табличен вид, в таблица 4 на констативно – съобразителната част (л. 932 по делото). При определяне на продадените в последствие количества е съобразен рандеманът от 1,75 между суровата продукция и „изсушената“ такава. Извършеният процес на обработка на събраната продукция шипки е документиран при жалбоподателя чрез осчетоводяване на разходи за въглища, ел. енергия и вода през процесните данъчни периоди;

-задача 4: В счетоводствата на доставчиците „Строй комерсиал 7“ ЕООД и „Дейли транс 2010“ ЕООД са осчетоводени суми за изплатени възнаграждения по граждански договори (в размер на 6 120,48лв. за всяко едно от дружествата), по дебита на сметка 421/1;

-задача 5: След проверка в инвентарната книга на жалбоподателя „Мива Тон“ ЕООД вещото лице е констатирало, че същият разполага с материална обезпеченост за съхранение на събрания шипков плод, предмет на процесните доставки. По материални сметки 207 „Съоръжения“ и 203 „Сгради и конструкции“ са заведени следните ДМА: хладилна камера и навес в с. Радилово (ползва се по договор за наем) и сушилня и масивна сграда. След проверка в разчетно – платежната ведомост и трудовите договори на работниците в дружеството – жалбоподател, вещото лице е констатирало назначени по трудови правоотношения 8 броя лица през месец септември и октомври 2010г. и 9 броя лица през месец ноември и декември 2010г. Поименно лицата са посочени в т. 5.2. от констативно – съобразителната част (л. 933 – 934 по делото).

Към доказателствения материал по делото са приобщени документите, по които е работило вещото лице в счетоводствата на дружествата – доставчици и на жалбоподателя и които не са приложени по делото и данни за неподаване на годишни данъчни декларации за 2010г. и 2011г. от фирмата, в която е назначено едно от лицата, посочено като работило по граждански договор във фирмите – доставчици – ЕТ „Мирели – Елка Вринчева“.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна: Основният аргумент на органите по приходите да не признаят право на приспадане на данъчен кредит на „Мива Тон“ ЕООД по доставките от „Строй комерсиал 7“ ЕООД и „Дейли транс 2010“ ЕООД е, че по приемо – предавателните протоколи са фактурирани количества събрани горски плодове (шипки), които не е възможно да бъдат „събрани“ от общо 12 лица, назначени по граждански договори в двете дружества – доставчици. Информацията за максимално възможното количество шипки, което може да се „събере“ дневно от едно лице е получена от след отправено запитване до Българската асоциация на билкарите и гъбарите – гр. София. След извършване на съответните изчисления органите по приходите са направили извод, че среднодневното количество шипков плод, събрано от едно лице, съгласно данните в приемо – предавателните протоколи, възлиза на 218 кг, което е почти 6 пъти повече от пределно възможното, съгласно отговора на Българската асоциация на билкарите и гъбарите – гр. София.

На следващо място, аргумент за непризнаване право на приспадане на данъчен кредит са несъответствия в данните, фигуриращи в съпътстващите доставката документи (пътни листове за транспорт, приемо – предавателни протоколи и др.), както и неуточнено място на събиране на шипките (различие в декларираните данни от лицата, фактически извършили „събирането“ на шипки и данните, отразени в пътните листове за транспорта на продукцията).

Съдът намира изводите на органите по приходите за частично опровергани в хода на съдебното обжалване, предвид следното: по делото са събрани като доказателство ревизионни актове на доставчиците с обхват данъчни задължения по ЗДДС за част от ревизираните периоди. В ревизионния акт на „Строй комерсиал 7“ ЕООД се съдържа изрична констатация, че в дружеството са наети 12 лица по граждански договори за дейност по бране на билки, но през зимния сезон не се извършва такава дейност. Предвид идентичността на гражданските договори и сметките за изплатени суми за двете дружества – доставчици, Съдът намира за правилен изводът на органите по приходите, че дейността по събиране на билки е извършвана от едни и същи лица, наети по граждански договори в двете дружества, за период от 100 дни (видно от първата и последната дата на приемно – предавателните протоколи).

Независимо от констатираните противоречия и несъответствия в документите, съпътстващи доставката, Съдът намира, че жалбоподателят е доказал положителните факти на транспорта на набраните „от полето“ количества шипка, предвид множеството притежавани и наети автомобили и на съхранението на набраните количества, предвид притежаването и наемането на складови помещения и помещения за преработка на „суровата“ продукция. Косвен аргумент в подкрепа на тези положителни факти е и извършената последваща реализация на част от „добитото“ количество шипки на клиенти на „Мива Тон“ ЕООД – „Камеа М“ ООД и „Булгаркооп импорт – експорт“ ЕООД през ревизираните периоди и в периоди, следващи ревизираните. Непредставянето на изискуеми се документи във връзка с доставките от доставчиците, регламентирани в специалните Закон за горите и правилника за неговото прилагане, Закон за лечебните растения и Наредба за изискванията, на които трябва да отговарят билкосъбирателните пунктове и складове за билки, имат за последица евентуалното ангажиране на административно – наказателната отговорност на лицата по съответните специални закони за извършване на дейност в нарушение на императивни разпоредби, но не може да бъде основен аргумент за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката. Основен аргумент за непризнаване право на приспадане на данъчен кредит за получателя е липсата на реална доставка, т.е лицето, посочено като доставчик не разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършването й, като се изходи от предмета на доставката.

Съдът намира обаче, че е останала неопровергана констатацията на органите по приходите за кадрова обезпеченост при доставчиците за реализиране на дневния добив на сурова шипка, така, както е посочен в приемно – предавателните протоколи. В жалбата се оспорват посочените данни от сдружението на билкарите и гъбарите за максимален дневен добив на плодове от шипка чрез „брулене на храстите“, но същевременно не се ангажират никакви доказателства в подкрепа на твърденията, че е възможно едно лице „да набере“ по-голямо количество шипков плод от 35 кг дневно. Не се ангажират и доказателства за по-голям брой заети лица в дейността по бране на горски плодове, нито такива, опровергаващи констатацията за времетраенето на извършваната дейност. Предвид на това, съдът намира, че е възможно наетите по граждански правоотношения от доставчиците „Строй комерсиал 7“ ЕООД и „Дейли транс 2010“ ЕООД да наберат максимално количество плодове от шипка в размер на 42 000 кг (12 лица х 35 кг х 100 дни). Умножено по единична цена от 1,04лв. на килограм (л. 137 по делото) стойността на добитото количество от фирмите – доставчици възлиза на 43 680лв., за покупката на което получателят по доставката има право да приспадне данъчен кредит в размер на 8 736лв. За разликата над тази сума 47 763,99лв. до пълния размер на непризнатия данъчен кредит - 56 499,99лв. ревизионният акт е законосъобразен и жалбата, в тази й част – неоснователна.

2. В хода на ревизионното производство органите по приходите са начислили ДДС в размер на 9 028,33лв., за данъчен период м.12.2010г., при следната констатация: На 20.08.2010г. е сключен договор между «Мива Тон» ЕООД и Земеделска кооперация «Зов» - с. Радилово със следния предмет: Кооперацията разрешава на «Мива Тон» ЕООД да прочисти лозовите насаждения от 752 дка от израстналите шипки, като плодът се събира от дружеството. В договора се съдържа изрична клауза, че услугата, която се извършва от жалбоподателя, е безвъзмездна.

В хода на ревизията органите по приходите са изискали от «Мива Тон» ЕООД представяне на документи и писмени обяснения за стойността на разходите за изпълнението на услугата, датата на извършване на услугата, количеството, стойността и датата на заприхождаване на събраните по повод изпълнението на услугата количества шипкови плодове, последваща реализация на «добитото» количество шипкови плодове. В отговор на ИПДПОЗЛ са депозирани писмени обяснения, съгласно които в услугата по «почистване на лозови масиви от прорастналите шипки» се включват разходи за заплати на работниците във фирмата и разходите за транспорт на добитото количество шипкови плодове до складовата база на «Мива Тон» ЕООД. Периодът на изпълнението на услугата е от 23.08.2010г. до 03.12.2010г., като през този период е добито общо количество шипкови плодове от 43 405,44 кг.

След анализ на представените доказателства органите по приходите са приели, че в настоящия случай е налице бартер по смисъла на чл. 130, ал. 1 от ЗДДС, тъй като възнаграждението за извършената от жалбоподателя услуга е определено изцяло в стоки (шипков цвят). За данъчно събитие по доставката на услугата е приета датата 03.12.2010г., на която дата дружеството е декларирало, че приключва дейността по «почистване на лозовите масиви от прорастналите шипки». За данъчна основа на услугата, съгласно разпоредбата на чл. 26, т. 7 от ЗДДС е приета пазарната цена на доставчика «Строй комерсиал 7» ЕООД, тъй като е останала непроменена през периода от 23.08.2010г. до 03.12.2010г. При този подход е начислен допълнително ДДС в общ размер на 9 028,33лв., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

В жалбата се преповтарят възраженията, направени пред горестоящия административен орган, но в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя не се ангажират доказателства.

Съдът намира за неопровергани констатациите на ревизиращите органи по приходите, предвид следното: В случая несъмнено се касае за бартер по смисъла на чл. 130, ал. 1 от ЗДДС, тъй като възнаграждението за услугата по прочистване на лозовите масиви на Земеделска кооперация «Зов» е уговорено изцяло в стоки – «Мива Тон» ЕООД следва да получи като възнаграждение получените «при прочистването» шипкови плодове. Данъчната основа на доставката е определена по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС и е пазарната цена на получаваната стока или услуга , изчислена към датата, на която данъкът е станал изискуем (03.12.2010г.).

При този изход на делото, на страните се дължат направените от тях разноски. За жалбоподателя същите се констатираха в общ размер на 300лв., от които за държавна такса – 50лв. и за възнаграждение на вещо лице – 250лв. Видно от представеното по делото адвокатско пълномощно (л. 841) не е посочен размер на адвокатския хонорар, предвид на което и не следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от жалбата следва да бъде присъдена сумата в размер на 39,99лв. (тридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки).

На ответника по делото се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част от жалбата, което възлиза на сумата в размер на 1 666,16лв. (хиляда шестстотин шестдесет и шест лева и шестнадесет стотинки).

По съразмерност и компенсация жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 1 626,17лв. (хиляда шестстотин двадесет и шест лева и седемнадесет стотинки).

Ето защо на основание чл. 160, ал. 1, предл. последно от ДОПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 261102309/29.07.2011 г., издаден от С.П. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр.  Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден с Решение № 1022/25.10.2011 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА на непризнат данъчен кредит на „МИВА ТОН“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от управителя А.Й.Б., за разликата над 47 763,99лв. до пълния размер на непризнатия данъчен кредит от 56 499,99лв., ведно с прилежащите лихви

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.

ОСЪЖДА „МИВА ТОН“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от управителя А.Й.Б. да заплати на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП (понастоящем Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП) сумата в размер на 1 626,17лв. (хиляда шестстотин двадесет и шест лева и седемнадесет стотинки) юрисконсултско възнаграждение, изчислено по съразмерност и компенсация.

           Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: